За моловете и храненето

Хората ходят в мола да ядат. Мега неестетично. Някои ядат с отворена уста, други мляскат.
Изобщо… какви са тия изпълнения, моля ви се… на публично място, да консумират храна?
Защо не си седят вкъщи и не ядат там? Не могат ли да предвидят, че ще огладнеят?
Или поне по-дискретно да го правят… няма ли специални стаи или евентуално в тоалетните?
Иначе, като могат да се хранят на публични места, после какво следва? Ааа??

_____________
Как ми звучи драмата по повод кърменето в мола. Публичното поведение може да е такова, съобразяващо се с околните, но може и да не е. Само по себе си, кърменето като такова, не пречи никому. А просташкото поведение си е просташко поведение, независимо дали е ядене с отворена уста или нещо трето. Цялата дискусия придоби абсурдни размери, особено намесата на естетика. В мол сте и търсите естетика? Сериозно?

Един член от закона с много последствия

Този текст е препубликуван от блога „Нещо се случи„, защото темата е ужасно важна и колкото по-голям отзвук има, толкова по-добре.

freeimages.com

freeimages.com

„В началото на 2015 година от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина отпадна един важен член. Член 217в, този, който се отнася за износа на лекарствени продукти. В него има един ключов момент:

(5) Изпълнителният директор на ИАЛ може в срока по ал. 4 да откаже с мотивирана заповед извършването на износ, когато при извършване на анализа по ал. 3 се установи, че:

1. наличните към момента на подаване на уведомлението по чл. 217б количества от съответния лекарствен продукт в Република България не са достатъчни за задоволяване здравните потребности на населението;

2. в резултат на извършване на износа може да настъпи временен недостиг на необходимите за задоволяване здравните потребности на населението количества от съответния лекарствен продукт;

3. липсата на достатъчни количества от съответния лекарствен продукт за задоволяване здравните потребности на населението може да застраши сериозно живота и здравето на населението.

Казано просто, това означава, че когато има съмнения, че лекарствата в страната няма да стигнат за нуждите на болните, износ може да бъде отказан. За да е сигурно, че пациентите в България ще имат количествата лекарства, които им трябват.

На 29 януари 2015 Конституционният съд обявява член 217в като неконституционен. (В края на текста има линк, от който можете да видите както извадката от закона, така и решението по делото).

Съответно, от края на януари 2015 година Виреад, лекарството, което се използва за лечение на хроничен хепатит В, започна да изчезва от аптеките.

Какво всъщност се случва?

Отпадането на съответния член от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина създава чудесни условия за реекспорт. Лекарството Виреад струва на българските пациенти 587 лв. на месец, които Здравната каса покрива. В други страни от Европейския съюз цената на Виреад е значително по-висока. Досещате се какво се случва, нали? Когато фирмата-доставчик за България зареди аптечните складове, част от количествата лекарства директно се изнасят и препродават, преди още да са стигнали аптеките. Разликата в цената отива в нечий джоб, а пациентите отиват на майната си.

В България болните от хепатит В са над 350 000 човека. Част от тези хора се лекуват с Виреад. За повечето лечението е доживот. Ако се наложи да прекъснат лечението, състоянието им рязко може да се влоши и да доведе до летален изход.

И това е само върхът на айсберга. Въпрос на време е и други лекарства, които са с по-ниска цена в България, отколкото другаде в Европа, да започнат „мистериозно“ да изчезват от аптечната мрежа. Премахването на чл. 217в от Закона може да убие много, много хора.

Лекарите, пациентите и фирмата-вносител призовават за спешни мерки, преди ситуацията да излезе тотално извън контрол. На ход е държавата.

Тук е сигналът, подаден от пацентско сдружение ХепАктив към институциите. В него са приложени извадка от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Решението на Конституционния съд от 29 януари.

Нещо-процентовите жени

Попаднах наскоро на няколко публикации, които се въртяха около желанията на разни знайни и незнайни жени да бъдат истински жени/стопроцентови жени и други такива. Прочетох ги с интерес, но като цяло имам по-скоро странни впечатления и няколко въпроса.

Първо, не става ясно кой им пречи да са истински жени. Току се коментират феминистки (еманацията на злото в очите на тези дами, които бълват агресия срещу равноправието на половете, докато си имат образование, очевидно ходят на работа и имат собствени банкови сметки, най-вероятно имат собствено жилище или живеят под наем, във всеки случай, не живеят с тати и мама. Иначе казано, възползват се от равноправието, за да уредят собствения си живот, но изключително ненавиждат идеята околните жени да имат същите възможности като тях) и равноправие като проблеми, защото така никой не им подсвирквал по улиците, не им подарявал портокали и вече не били специални, мистериозни грации, а най-обикновени човешки същества, които не са с нищо по-специални от околните. О, ужас…

Второ, тези жени имам ИЗКЛЮЧИТЕЛНО конкретни изисквания към околните жени. Околните жени са им длъжни да бъдат обезкосмени, на ток, в рокли/поли, да не пият/пушат, мечтата им в живота да е да са домакини и да си намерят гадже/съпруг… и да станат мами. За момент може да се допусне, че ако са хомосексуални или бисексуални, са просто нахални и искат всичките им възможни партньорКИ да са като тях. Разбира се, само им намекнете, че се държат с околните жени, сякаш са във връзка с тях и гледайте реакции. Тези жени почти задължително са заклети хомофоби и ненавиждат хомосексуалните жени. Откровената им омраза към всички жени, които имат наглостта да не живеят живота си по техния начин е стряскаща и притеснителна. Те са толкова щастливи от това, че са истински жени, защото женствеността е толкова естествена и неделима част от тях, че са готови да избълват тонове помия върху всяка жена, която си позволява да се отклони от тази невероятно естествена и неоспорима част от личностите им. Което ако беше вярно, би обезсмислил техния кръстоносен поход, но няма значение.

Трето, защо тези дами не живеят по собствените си проповеди? Всички те са неомъжени, често и бездетни, едновременно са съвършените жени… които заедно с това някак не успяват да убедят околния свят колко са съвършени. Ако мъжете бяха истински мъже и кавалери… ако жените бяха истински жени и спазващи точен код на поведение… тогава всичко щеше да е съвършено, те щяха да бъдат принцеси и да бъдат третирани по съвършения начин, животите им щяха да бъдат перфектни, а те завинаги щастливи. Никакви негативни социални, емоционални, психологически последствия не би имало нито за тях, нито за околните. Разбира се, това е невъзможна утопия, която не просто е непостижима, но никога, в нито една епоха и култура не е съществувала. Ала това не ги спира да си мечтаят за нея.

Забелязвам една странна идеализация на консерватизъм, който никога не е съществувал в България, идеята за неработещата домакиня, която си гледа семейството и децата, оставила цялата грижа на съпруга си, с перфектната прическа, фигура и гардероб. Факт е, че повечето жени не горят от желание да се върнат в реалност, в която алфата и омегата на живота им са били бебе и съпруг, а интересите им са се простирали до цвета на завесите. За тези, на които това им харесва, чудесно за тях, даже прекрасно, хубаво е хората да знаят какво ги прави щастливи и да живеят този живот… обаче никой не е толкова в кутийката, винаги някаква част от тях стърчи навън и не подлежи на етикиране.

Ала това е красотата на равноправието и еманципацията… за разлика от миналото, където е имало само една възможна роля и всеки е бил принуждаван да се съобразява с нея, днес всичко е въпрос на личен избор. Искаш да си мама, с бебе вкъщи, която не работи? Прекрасно, поздравления, това е чудесен избор. Искаш да бъдеш хирург, която няма особено интерес към формиране на семейство/раждане на деца и предпочиташ да цъкаш WoW след работа? Това е прекрасно, поздравления, бих ти стиснала ръката с удоволствие. Искаш да принудиш единствено твоята опция да е приета и достъпна за всички жени (независимо дали е 1вата или 2рата)? Стоп машини, не е твоя работа да светиш на околните как да си живеят живота. Не ти решаваш дали дадена жена е достатъчно женствена или не, това си е единствено нейна работа. Не ти решаваш дали околните покриват твоите неясни изисквания за живота, който ти си мечтаеш да живееш. Ти можеш да продължиш да се опитваш да си 100%това жена, но би било препоръчително да се опиташ да бъдеш стопроцентово адекватен социален човек, който прави разлика между собствената си личност и околните и уважава изборите на околните.

Идеята, че ако не си портокал, си банан, е неадекватна. Няма човек на тази планета, независимо от кой пол, който да харесва по презумпция само нещата които са стереотипизирани за неговия пол, нищо не ти пречи да носиш колкото си искаш токчета и едновременно с това да тренираш MMA, нищо не ти пречи да носиш къса коса и едновременно с това да си правиш всяка седмица различна ноктопластика, основно защото не сме карикатури, а истински, дишащи хора, а истинските хора са комплексни и сложни, те харесват различни и противоречиви неща, външния вид е много малка част от някого, а не нещото, по което изграждаш цялостната си представа. Факт, грозно е някой да те отхвърля и омаловажава само на база външния ти вид или гардероба ти и интересите ти. За съжаление не е от вчера идеята, че женственото е тъпо, грозно, скучно, досадно, че ако носиш розово си тъпа и задръстена или че ако ти харесва да се занимаваш с външния си вид си неадекватна и повърхностна. За това обаче не са ти виновни останалите жени… и решението няма да дойде, като повтаряш до втръсване мантрата „след като си от пол А, си длъжен/а да харесва това и това, да носиш това и това, да изглеждаш така и така… ако не го правиш, ти си урод и провал като индивид от пол А„.

Проблемът ми с тези дами никак не е защото искат да са женствени, в това да си женствен няма нищо лошо, агресивното налагане на женственото поведение, което, нека не се лъжем, е заучено поведение, а не нещо, което ти идва отвътре, иначе щяхме ли да водим тази дискусия, е това, което ми е неприятно и ме дразни. Всеки има право на избор какъв да й/у е живота, фактът че не съм очарована от прилагането на точно тази роля от начало до край не означава, че бих седнала да им държа сметка как трябва да заменят ноктопластиката с къси нокти, а токчетата с разумна обувка… основно защото не ми пречи как се обличат и изглеждат и не е моя работа да им се местя така или иначе, ако някой се чувства добре така и го прави щастив, това е чудесно. Не мисля, че сляпото следване на предписанията им за пола ще направи някого щастлив автоматично или съответно отричането му. Повече хора трябва да се чувстват комфортно в кожите си. Пряко следствие от това е уважаването правото на избор на другите, независимо дали ти го одобряваш и харесваш. Масов коментар е „жените не знаят какво искат“… основно, от хора, които се сблъскват с феномена „една жена иска едно, а онази жена иска друго…“ и вместо да стигнат до логичния извод, че не всички индивиди, които са от даден пол споделят кошерен разум, те някак магически скачат на извода, че нещо им е сбъркано на цялата група или на тези, които взимат различно решение от тяхно. Приемето го, ние сме различни, всеки харесва нещо различно, разнообразието е плюс, а не минус. :)

За аутизма и паниката

„Понякога е по-добре да запалиш огнехвъргачка, вместо да проклинаш тъмнината“

Попаднах на една изключително дразнеща ме статия в един… доста жълтеещ сайт (пратиха ми линк) и ме уцели в момент, в който вместо да го игнорирам, ме вбеси ужасно много, защото откровените глупости, гарнирани с паникьорски истерии и демонизиране на хора с аутизъм и предполагане (напълно лаишко и ненаучно), представено като абсолютно доказани факти, реалност и неоспорима реалност, ми дойдоха твърде много.

Като цяло не харесвам твърде този конкретен сайт… защото вместо да има качествена журналистика, списвани от хора, които разбират от темите, по които се изказват, гарнирани със задълбочено проучване, имаме емоционални, но рядко рационални текстове, които целят да предизвикат емоционална реакция, но никога някакви адекватни решения, предложения или позитивно отношение, което би могло да доведе до нещо градивно.

В случая пиша, защото за съжаление, количеството информация, която циркулира сред общия читател е често ужасно невярна, ненаучна и основната на митове, легенди, неразбиране, страх и паника… абсурдните драми с ваксинацията преди няколко месеца бяха чудесен пример колко лесно се създава паника, колко лесно се раздухва и ако липсват гласове на здрав разум, става… лошо.

По-долу е текстът на Рая, с която дискутирахме темата надълго и нашироко и стигнахме до извода, че решението е масирана кампания с информация, която поне малко да се противопостави на митовете и откровените глупости, които циркулират.

Ще се превърнат ли всички деца в аутисти до 2025-та година? Съжалявам да ви разочаровам, но не! (http://www.lentata.com/page_6833.html)

През последните 10 години тенденцията да се сплашват масите с Аутизъм стана изключително популярна. Състоянието бива свързвано с живота в градска среда, лошия въздух, ГМО-храните, пестицидите, липса на пробиотици и най-вече ваксините. Всички тях можем да сложим под общ знаменател – модерния начин на живот. Или ако трябва да сме по-точно страхът от нови технологии. Истината е, че досега въпреки, че е намерена корелация между аутизма и почти всичко от обкръжението ни , досега няма открита различни от генетични причина за него. Доколко точно генетичен е РАС (Разстройство от аутистичният спектър)? Повече от диабета, сърдечните болести и всъщност, което и да било друго генетично-предавано от поколение на поколение състояние. Все пак външен фактор съшествува, защото при не малък процент от случаите, генетичните промени се появяват в ембриона на детето, без те да са същестували преди това у родителите му. Но е много важно да се знае, че за сега науката няма абсолютно никаква представа какъв е този външен фактор и ако някой твърди ,че знае от какво е причинен аутизма, то това са просто спекулации. (http://www.ted.com/talks/wendy_chung_autism_what_we_know_and_what_we_don_t_know_yet)

Спекулациите за причините и леченията на аутизъм и рак далеч надминават по брой тези свързани с други болести и състояния. Това се дължи на фактът, че при тях има много повече неизвестни – тоест и начин да се спекулира. Неизвестността примесена със страх е най-добрата почва за създаването и отглеждането на конспиративни теории и псевдо-научни лечения. И от това се възползват всички видове алтернативни , псевдо-медицини и измамници. Те ще се опитат на всяка цена да ви убедят, че са наясно с причините за аутизма (като ще ви предложат няколко различни на брой, вие си изберете, коя ви допада) и ще ви продадат скъпо, доживотно псевдо-лечение на базата на вашият избор. (http://www.forbes.com/sites/emilywillingham/2013/10/29/the-5-scariest-autism-treatments/)

Малко история: Човекът отговорен за широко разпространеното погрешно схващане, че ваксините причиняват аутизъм е британският бивш лекар Андрю Уейкфилд. През 1998-ма година той изфабрикува изследване , което твърди,че има връзка между ММР-ваксината и аутизма. Не след дълго измамата бива разкрита и Уейкфилд е осъден, а лекарските му права биват отнети, името на некоректният доктор бива заклеймено от научните и медицински общности по света. Последствията от безотговорното поведение на мнимият доктор обаче продължават да нанасят огромни вреди и ден днешен. Страхът ор ММР -ваксината продължава да същестува , въпреки,че безопасността и е тествана години наред , доказана чез стотици изследвания над над милион и триста хиляди деца по света. Което реално я прави най-безопасната ваксина , и изобщо един от най-безопасните и добре изследвани продукти,които човечеството познава. Нерационалният страх от ваксини , подхранван от конспиративни сайтове и псевдо-лечители води до масови откази от ваксинация по света и малки за сега) епидемии от морбили. (http://www.upworthy.com/16-years-ago-a-doctor-published-a-study-it-was-completely-made-up-and-it-made-us-all-sicker)

Но едно нещо не може да се отрече – броят на децата диагностицирани с аутизъм наистина расте. Това обаче е добра новина! Защото се дължи на фактът, че диагностиката на това състояние става все по-добра. Което ще рече, че броят на децата с аутизъм винаги е бил приблизител но същият, но определението на думата аутизъм се променя, заедно със способността ни да открием проблема дори когато е съвсем минимален. Крайният резултат е, че много повече деца получават помощта от която имат нужда, за да се научат на социалните умения, които иначе им липсват интуитивно, и да се присъединят към обществото,бидейки пълноправни негови членове, които допринасят за общото благо със специфичните си умения. (http://www.theskepticsguide.org/explaining-the-rise-in-autism-diagnoses)

И последно, но не на последно място – аутизмът не е трагедия! Трагедия е лошото отношение, което тези деца получават заради неразбиране. Трагедия е това,че собствените им родители, често промотират погрешната и обидна представа за аутистите, че са хора,които живеят в собствен свят, не желаят да комуникират, липса им емпатия и умения, и най-вече -че са болни. Аутизмът не е болест- той е състояние, сигурно сте чували това. Децата с аутизъм нямат нужда от лечения, а от малко по-различен подходящ за тях начин на обучение, уважение, и общество, което не ги използва за плашила. Затова се надявам тази тенденция по-скоро да отшуми и всички да съумеем да бъдем по-осведеомени по темата и да се държим по-цивилизовано .
(https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10152358900334540&set=a.214886949539.163166.566559539&type=3&theater)

Ето и малко по-задълбочена информация по темата за митът за връзка между ваксинация и аутизъм: тук

Виновни по дефиниция

(Този текст е от 19.08.2010г.)

Относно сблъсъците от третия вид с местната администрация и неприятните изпълнения, с които се сблъсках, се оказах обзаведена с неизвестен трол, който заключи, че ако си родена в държава, която се бори да излезе от социална, икономическа и политическа зима, с кретаща администрация, вкаменени коловози от „ти-на-тебе-аз-на-мене“, с стряскащо количество некомпетентни институции, отговарящи и ръководещи И следващи индивиди, с проблемно образование и трудности за реализация… то ти си лично виновна за това. Ами да… въпрос на личен избор е да се родиш в тази държава. Лична вина е, разбира се и ако случайно семейството ти не е достатъчно богато, така че да не се налага да се притесняваш за бъдещето си.

Ако решите да коментирате проблемите… да бъдете критични и да опишете проблемите, с които се сблъсквате, за да не прави някой същите грешки, то ти си шибанo виновна. Да, точно ти.

Ако решите, че искате да промените нещата около себе си, че искате повече… то вие сте шибани. Всичките до един. Защото вината за неадекватни администрации, дребни душици, глупаци и неадекватни индивиди… е единствено и само ваша. Независимо дали иде реч за държавата, в която живеете, в която учите или просто някоя държава.

Не можете да бъдете критични, да бъдете саркастични или да бъдете идеалисти и разочаровани от света и да искате да го промените, не, просто приемете, вие сте виновни и туйто.

Логично, тази гледна точка е еквивалент на седене в потъващ пясък и ентусиазирано копаене надолу, но то не пречи. Мърморенето е национален спорт, който се практикува международно, можем да кажем, че всички сме обединени от мрънкането, но се иска специфичен светоглед, за да мрънкаш задето някой, също като теб, забелязва, че има проблем и мърмори на собствен ред. Разбира се, едното мърморене няма да промени нищо, въпросът е, че припознаването на проблема е първата крачка. Само че после има още десетки, че и стотици други крачки, което сякаш често се забравя. Идеята, че фактът, че има проблеми те тормози, някак те прави лично отговорен за тях, е някак основана на интерпретацията, че ако не припознаваш съществуването на даден проблем, то той не съществува… или ако го припознаеш, поемат отговорността и ставаш причина за съществуването му. Неслучайно когато нямаш възможност да сравниш това, което ти се случва с околните и околния свят, твоето ти се струва нормално, обичайно и без някакви реални алтернативи, т.е. припознаването, че нещо въсщност не е правилно може да се интерпретира като агресивен акт, защото пукаш нечий балон и вместо да е доволен или поне примирен с нещо, изведнъж се оказва, че всъщност нещата са скапани. Това си е едно разстройване на статуковото и би било доста неприятно, знам. Само че неработещите системи са си неработещи системи и независимо дали го смятаме за нормално или не, крайният ефект е, че ние си го отнасяме.

Вероучение

(Този текст е от 10.06.2010г.)

Диспутът с вероучението се дъвче откакто аз бях четвърти клас. Или поне нямам по-ранни спомени.
Спомням си, че имаше нещо на тема изучаване на религията и си спомням отношението си, че нямах нищо против, поне докато под вероучение се има предвид изучаването на разнообразие от религии, как са се появили, защо са се появили, какво представляват и пр. Иначе казано, мислела съм, че иде реч за изучаване на предмета какво всеки един останал предмет в училище, под по-академичен ъгъл (съмнително е да съм го мислела точно по този начин, по-скоро си мислех, че ще четем различните книги и ще ги обсъждаме или че четем митовете и легендите свързани с тях).

И до ден днешен не ми е ясно какво разбира държавата под вероучение, нито пък съм успявала да се докопам до такъв учебник. Прави ми впечатление обаче острата реакция на обществото към темата и май не е без причина.
От едната страна са хората, които никак не искат главите на децата да бъдат тъпкани с фанатизирани плещения и изкривено представяне само на една гледна точка, вместо на разнообразие, без да се дава възможност на децата за избор или сравнение.
Нормално е да не бъдат във възторг, образователната ни система в най-добрите си моменти ни кара да бъдем подозрителни и скептични. От другата страна са хората, които вярват, че децата трябва да имат достъп до духовното, да научат повече за етиката, за религиите като цяло. Само че идва моментът, в който поддръжниците на изучаване на вероучение по-скоро имат предвид „изучаване на конкретна религия и третирането й като вярна по дефиниция“, а не някакъв реален анализ.

За мен поне е ясно, ученето на религия на малки деца като абсолютна истина ги прави неспособни да правят разлика между истина и реалност, има и изследвания, които защитават точно тази гледна точка… и това е някак логично. Ако разкажеш на дете концепцията за произхода на човека според Библията… след което настояваш, че всичко се е случило ТОЧНО както е описано в Библията, едно дете би се объркало. Зрели хора изпадат в объркване при подобна ситуация, какво остава за дете, което няма изградени умения за критично мислене.

Религията може да има място в една класна стая основно като средство за разбиране на самата идея, но слагането на равенство между религия и етика или религията като единствен път към правилно поведение, гледна точка, духовност и това да бъдеш добър човек, е огромна бананова кора. Религиозните хора не са по дефиниция по-добри хора, религиозните хора също извършват престъпления, но това често се комбинира със самоувереност, че понеже вярват в нещо конкретно, те по дефиниция превъзхождат околните. Някои от масовите религии по дефиниция приемат, че тези, които не вярват в даденото божество, ще отидат в място отдадено на мъчения до края на вечността… има много хора, които вярват, но това, в което вярват няма почти нищо общо с това, което пише в религиозните книги, което е нормално, повечето религиозни книги спокойно могат да те откажат от религията, защото те самите са били продукт на своето време и представи за морал. Обществото се променя, няма как да може да се използва код на поведение и гледна точка към света която е на хилядоледия.

Open source…

(Този текст е от 22.04.2010г.)

„Better late than never is such a sucky idea. It’s perplexing how popular is it though.“

The heartfelt tune it plays is CC licensed, and you can get it trough my feed at JohnDiaspora.com whenever that project gets going.

Facebook за пореден път доказаха, че корпорациите нямат за грижа отделният индивид да бъде щастлив, с опазени права и да не се интересува от това какво се случва с данните му. Също като повечето корпорации, Facebook се интересува от печелене на пари.

Грег е разписал интересна публикация, в която коментира поредната промяна на правилата и сигурността във Facebook.

През последните няколко седмици станахме свидетели на доста ожесточени дискусии около промените в политиката за конфиденциалност и управлението на личните данни на Facebook при опитите им да колонизират мрежата. Facebook отнесоха доста критики за начинанието им, защото някои (западни и презокеански, предимно) потребители смятат, че данните, които споделят там, са незащитени и не се обработват приемливо.

Какво стана всъщност?

На 21 април Facebook обяви стартирането на Open Graph – платформата, която добавя цял един нов социален слой при разглеждането на сайтове дори и без потребителите да са влезли във Facebook. Платформа, която допълнително разпростира пипалата на социалната мрежа из сайтовете. Отделно че чрез социалните приставки много сайтове стават (още) по-социални, благодарение на нея и благодарение на информации от Facebook, предлагат повече възможности и нови услуги и преживявания на потребителите си. Което няма как да се постигне, ако Facebook не предоставя данни за потребителите си на тези сайтове. В замяна, в социалната мрежа постъпва и се събира ново съдържание, което пък от Facebook ще използват, за да привличат рекламодатели.

Повечето потребители дори не забелязаха промяната; тя нямаше как да бъде забелязана, защото се случваше зад познатия на всички дизайн на страниците. Единствената визуална промяна е наличието на бутони „Харесва ми“ (Like) и други приставки на много външни сайтове (като например този блог), чрез които се изразява отношение към съдържанието. По-интересното обаче е невидимо за очите, това е алгоритъмът, който ще промени начинът, по който получаваме информация от сайтовете.

Според някои потребители този път Facebook прекрачиха границата на търпимост. На тези потребители не им харесва, че онова, което споделят, Facebook ще го прави достъпно за всички; не желаят Facebook да бъде тяхната „онлайн самоличност“, независимо опитите на компанията да го наложи. За мнозина Facebook е мястото за споделяне на снимки, видео и мисли със семейството, близки и далечни приятели и познати. Място за комуникация с позабравени дружки. Място за игри и убиване на време в попълване на тестове. Мястото, което служи за показване на съпричастност към безсмислени иначе теми. И те искат Facebook да остане точно такъв, какъвто са свикнали да е.

Нормално е, след като манията завладя всички и вече всеки има профил във Facebook, Facebook да иска да превърне потребителския профил в „онлайн самоличност“. Защото Facebook трябва да се развива, за да може да привлича повече и повече потребители, да генерира повече приходи. А за да има повече приходи, Facebook трябва да отваря все по-голяма част от съдържанието, което генерира или събира, и да го прави общодостъпно. Така ще може да привлече повече рекламодатели и да бъде реален конкурент на Google (и да има власт и влияние върху мрежата). Освен това трябва да има смелостта да създава и налага нови възможности и услуги, които конкурентите им не са успели (все още) да реализират (като OpenGraph, например), както и т.нар. Общностни страници (Community pages), които автоматично събират части от съдържанието на потребителите и оттам го правят публично за света.

Оказва се обаче, че потребителите не са готови за подобни бързи скокове в развитието. Всъщност бяхме свидетели на това неразбиране и неготовност още преди време, когато Facebook започнаха да променят дизайна си така, че да бъде по-приятен, по-ползваем и по-пригоден към новите неща – мигом се нароиха куп групи, които искаха стария нефункционален дизайн. Не защото беше много хубав, а защото тези потребители точно се бяха регистрирали и тъкмо бяха понаучили туй-онуй как работи и къде се намира. Без оглед на това, че той беше неподходящ и нефункционален за всички неща, които Facebook разработват и планират да въведат като допълнение на услугите. Но не за това иде реч тук.

Сега, след поредната промяна, която цели придобиване на още повече контрол върху мрежата (чрез въвеждането на OpenGraph API), и след въвеждането на промените в политиката за личните им данни, се наблюдава засилено потребителско недоволство. За пореден път оставам изумен, защото потребителите сами не се грижат за личните си информации, а очакват Facebook да го прави вместо тях. Не става така. Който се притеснява за информациите си, преди да започне да ползва някое приложение, да отдели малко време, за да прочете и разбере каква информация иска и използва то. Съхраняването и опазването на личната информация си е грижа на потребителя, не на Facebook или коя да е друга услуга. Който иска нещо да остане тайно, скрито-покрито, не го споделя.

Да, сега Facebook споделят още повече от информацията ви със света. Вече публикувах как и какво са разкривали през различни етапи от развитието си. Но пък в настройките за поверителност на всеки потребител има куп възможности, с които това да се променя и може да бъде оказано кое с кого и как да бъде споделяно и степента на откритост на информацията.

И когато нещо се споделя с „Всички“, това вече не означава „всички във Facebook“, а всички в Интернет. Иначе според документацията на Open Graph, събираната и споделяна информация и политиката за поверителност не се различава много от предхождащите ги политики. Сиреч не променя кой знае какво, само начинът, по който събираните данни ще се показват на различните потребители и как ще бъдат използвани по нови начини в различните нови услуги (в това число и външни на Facebook).

Да вземем прост пример – ако харесате тази статия и натиснете бутона „Харесва ми“ (Like) в края й, това ще се отрази в профила ви във Facebook, а приятелите ви ще видят какво сте харесали. Аз не виждам нищо притеснително в това да изразиш мнението си като харесаш или не някоя статия. Има ли защо да се страхувате? А като не искате приятелите ви да видят какво харесвате – не натискате бутона и подминавате статията.

Проблемът всъщност възникна от това, че настройките за защита на данните са се сторили твърде сложни и объркващи. Както към това трябва да се прибави и нежеланието за поемане на отговорност за поведението онлайн и прехвърлянето на отговорността у Facebook. Така се стигна до сегашното положение. Сещам се и за още нещо – потребителското незнание и неразбиране – самите потребители често не знаят и не могат да решат коя информация с кого искат да споделят и затова се доверяват на настройките по подразбиране. И това си е техен проблем, не на Facebook. Проблемът на Facebook e, че допуснаха грешка при обявяването, като не обясниха точно и ясно какво се случва и как ще се променят нещата, как предават контрола върху защитата на данните на потребителите си.

Elliot Schrage, вицепрезидент на Facebook за публичните политики, отговори на читателските въпроси в New York Times. Този ход не успя да успокои страстите, вероятно защото малцина го видяха, а и голяма част от въпросите не получиха отговорите, които бяха очаквани. Започна дори кампания, призоваваща потребителите да изтрият потребителските си профили (на 31 май 2010). В резултат на това Facebook обещаха да опростят настройките за поверителност. Не очаквам сериозен отлив от потребители; дори и да има такива, които изтрият профила си демонстративно, скоро отново ще си направят регистрация.

Ето един инструмент, който показва какво знае и разкрива Facebook за вас в момента. Reclaimprivacy.org пък са създали бутонче, чрез което се показва кои елементи от Facebook-активността си споделяте. И ако не се чувствате комфортно с публичността на някоя информация – има си настройки. Друг вариант да проверите какво споделя Facebook за вас е през настройките за сигурността – там има бутонче „Преглед на моя профил“ („Preview my profile“).

Отлагането на критичността към информацията, която споделяме виртуално и надеждата, че всичко ще се подреди само или по-лошо, че сме прекалено малки рибки за да го е грижа някого за точно нашата информация е една от причините в момента да сме затънали до гуша и да затъваме активно.