02. Какво, кога, как, къде?

След като сте посетили стени и сте открили, че ви е интересно да катерите, опитали сте няколко пъти с гуменки и катеренето може и да е вашето нещо… остава подходът към него. Към катеренето може да има различни подходи. Може просто да се вдигнеш и да идеш на стена или да седнеш да четеш, или да се запишеш директно на курс… или всякаква друга комбинация.

Аз подхождам с четене, така че препоръчвам на всички ентусиасти книгата „Напълно отдадени„. Разбира се, това е личен избор, възможно е да не ви хареса.:)

Важен аспект е техниката. В началото трябват просто някакви еспадрили (след просто гуменките). Лична препоръка, отивате в някой магазин, където има оказионни стоки и си намирате някакви еспадрилки втора ръка. Не е нужно да са ви много малки, може и вашия номер. Важното е да са ви удобни… до колкото може да са удобни обувки, които в началото не са особено комфортни. Проблемът е, че трябва да се научи разликата между „ок болка“ и „не, не, не, в никакъв случай не трябва да се усеща така“. Еспадрилата като обувка прибира пръстите към стъпалото. Не трябва да боли петата, не трябва да болят кокалчета, нито отстрани на някой пръст, не трябва да има болезнен натиск отгоре. Ноктите е важно да са максимално изрязани, иначе хич няма да е комфортно. Та, взимате си някакви еспадрили, които усещате комфортно, дори да са по-голям номер и не са стандартното „поне 1 номер надолу от обичайния ви на всекидневна обувка“. Така или иначе те са първите, след като вече надобреете и знаете какво искате, ще инвестирате повече пари. Първите са… първи, те ще отнесат бой, дране, погрешна техника и всичко, което може да се обърка, ще се обърка.
Препоръчвам първите да са с лепки, защото се слагат и махат изключително лесно, не скачайте веднага на връзки, връзки са за истински, скални маршрути, които дават много фин контрол къде, как, колко да стягат, на стена е… излишно. Разбира се, може да ви допаднат точно някои с връзки, въпросът е… не е задължително. Примерни марки: Boreal, WildClimb, 5.10, MadRock, La Sportiva.

Лична препоръка, вземете си антибактериален препарат и катерете с тънки чорапи (антибактериални) от типа на под основния чорап в туристическата обувка, приличат на класически тънки чорапи до глезена за жени. Нито ще се вмирисват, нищо ще се притеснявате дали няма да се развие някаква култура в обувките ви.:) Еспадрилите понамирисват, защото кракът ви се поти здраво в тях.

Еспадрилите… От 1 до 10, първоначално боли 11. Трябват около 2 месеца редовни тренировки, за да може да не боли или да бъде напълно пренебрежима болка.  Няма да можете без да ги сваляте, но има разлика между „десет минути и ги свалям“ и „след час тренировка, трябва малко да ги разкопчая“. Ако след третия месец продължава да ви е некомфортно и то доста, просто не сте уцелили вашия номер/размер/форма/марка… отивате и пак търсите, вече ще знаете коя болка е ок и коя не е. Не е задължително хубава и известна марка да е вашето нещо, може перфектно да ви върши работа някаква обикновена и всекидневна марка, скъпо означава качество, но може да не е вашата форма на крака. НЕ рискувайте здравето си, защото много ви харесва марка Х. Това поне е моят опит и на голям брой други катерачи. Това НЕ означава, че е задължително да боли, възможно е еспадрилите ви да ви лепнат и да ви е комфортно и да няма никаква болка.

След като сте изкарали някакво време на стена, хубаво е да изкарате и курс. Има в НСА, Вертикален свят, в Boulderland, в Бонсист, в СУ, в момента строят голяма стена на 4ти километър също. Гледате часове и си решавате. Преди да тръгнете по скали, ви трябва екипировка (каска, седалка) и знания как да я използвате, точно заради това ви трябва курс, както и разбира се, среда и хора с опит.

Междувременно, за дрехи за тренировки, моята лична препоръка за жени – спортен сутиен, потник (с дебели презрамки) и блуза (лека, памучна) за отгоре. Докато се разтягате е добре да са покрити раменете, а е задължително в началото на всяка тренировка хубаво разтягане, катеренето натоварва много всякакви мускули, не рискувайте повреди от бързане. След загряването хубаво и дори 2, 3 маршрута, махате горната и оставате по потник. Надолу панталон за йога или клин са перфектни. Леко по-широки панталони се съсипват малко по-малко, отколкото клин, който се дере, при подпиране по стената. Разбира се, оптималното ще го усетите с опит, експериментирайте, комбинирайте, спокойно може да се окаже нещо пето вашето нещо.

Упражнения. Силови… човек и добре да живее, трябва да се упражнява. Катеренето е основно с крака, ръцете ви придържат, спокойно може да сте пълен кашкавал… обаче се налага постепенно да натрупате опит. Може да го оставите на самотек… но може да залагате и на допълнително силови упражнения. Не бързайте, оставете да си дойде решението само. За упражнения, в нета има един милион и едно упражнения, както за напълно начинаещи, така и за напреднали и търсещи сериозно натоварване. Задължително ще трябва да се разтягате и да тренирате… ами всички мускулни групи.:)

И… стига толкова. Нататък вече пиша за собствения си опит и наблюдения.:)

01. Решението

Май за първи път катерих като бях в гимназията и се заинтригувах.
С много хълцане, започвания и спирания, лека, полека започнах да катеря, но след неприятно падане по време на курсовете, спрях за няколко години. Миналия ноемви обаче отново се записах редовно да се катери в Boulderland в Paradise Mall и оттога съм поне три пъти седмично по два часа на стена.:)

Мисля да описвам прогреса и да споделям неща, които ми се е искало на мен да ми бяха казали или просто да си системазирам опит, наблюдение, проблеми, прогрес и пр.:)

Да, искам LEGO в количка

На въпроса LEGO в инвалидна количка, отговорът ми е кратък и еднозначен. „Да.“ Причините и логиката зад този отговор са малко по-дълъги.

Да, искам играчка LEGO в инвалидна количка, защото в България има (до 2011-та година) 474 267 души в неравностойно положение. Колко са те през 2016-та година е трудно да се каже, защото статистики няма.

Да, искам такава играчка, защото хората с увреждания в България са невидими.

Столицата е почти недостъпна – дори за хора със слабо намалена подвижност, а какво остава за тези с по-тежките проблеми или за страната като цяло.

Да, искам такава играчка, защото има деца с увреждания, които имат нужда да могат да се приобщят и да станат членове на обществото, а първата стъпка е обществото да си припомни, че тях ги има. Защото дори и без тази играчка, тези хора ги има, те съществуват, дори и на някои хора да им е по-лесно да не им обръщат внимание. Идеята, че осъзнаването, че има хора с увреждания може да травмира някое дете, е просто цинична в същността си.

Световните организации, психолози и изследователи влагат огромни ресурси, за да изследват точно тези теми и до този момент, резултатите по-скоро демонстрират, че дори самото наличие на играчки от типа на LEGO-човече в количка е полезно, независимо дали родителят е купил такава играчка и дали детето играе с нея. Фактът, че я има, увеличава шанса тя да стигне до някое дете, което има нужда от нея, до дете, което само по себе си е в количка, или до среда, в която съществуват хора с увреждания – било то възрастни или деца.

Докато не се появят изследвания, които доказват директна корелация между играчка с увреждане и негативно влияние над детска психика, този страх спокойно може да бъде оставен настрани.

Единственото, което LEGO правят, е да пуснат играчката на пазара… никъде в темата няма намеци, че това ще е обучителна играчка, че нейната роля е да образова детето на тема „какво е увреждане, какво представлява, как може да се случи, как живеят хората с увреждания, как да интегрираме хората с увреждания“, иначе казано продажбата на лъжици няма как да замести готвенето и между двете няма никаква логическа връзка.

Факт е, родителите трябва да обясняват и да говорят с децата си за съществуването на хора с увреждане. За мен е показателно, че темата за първи път изобщо минава на дневен ред чак сега.

Родителите обаче също са членове на обществото, представите за нормалност се формират от това, което виждат, чуват… или съответно, не виждат или не чуват. Наличието на играчка с увреждане ще стане повод за много хора изобщо да се замислят над темата, да я обсъдят и да се поинтересуват повече, което на свой ред е огромна полза за цялото общество, за самите хора и за техните деца.

Това е просто играчка на човече в количка… или на мотор, както вече я чух описана от 5-годишно хлапе в метрото, което надничаше да чете в таблета на баща си, докато пътуваха нанякъде. Това е играчка, а как ще я възприеме детето наистина зависи как ще му бъде представена от родителя. Но ако не й се прикачи епитет и тя не бъде третирана негативно от родителя, за детето това е просто играчка, която може да използва за каквото му хрумне.

Съществуването на такива играчки просто ще е познание за още един тип съществуващи хора, с които може да се сблъска детето – на площадката, в училището, вкъщи, на улицата – познание дори за него самото.

Травмирането на детската психика може да се случи по разнообразни начини, може да бъде чрез наблюдение на насилие, но може да бъде и чрез мълчание – не можем да се преструваме обаче, че светът не съществува.

Решението е нещата да се обяснят и покажат максимално рано, а не да се шокират в неконтролирана среда.

Играчката НЕ заменя родителската роля или социалното запознаване на детето с дадената тема, но ужасно много улеснява тази им работа, като скъсява част от дистанцията – тя е добра демонстрация, дава възможност да стане постепенно, в контролирана среда и в подходящия момент. Тя е по-скоро част от арсенала за образоване на родителя.

Обаче остава въпросът… а родителят образован ли е? С какви нагласи е израснал той и неговото поколение и как несъзнателно предава на свой ред тези си представи на следващото поколение? Може би имаме нужда освен играчка LEGO в инвалидна играчка за децата, още една такава за нас, големите. Сякаш ни е нужна.

С едно изречение. Да, искам да има играчка LEGO на човече в инвадлидна количка.

Инвалид не означава невалиден.

Този текст е написан първоначално и публикуван в сайта на webcafe.

„Мълчанието на феминистите“

Хайде да изиграем една игра. Да преброим колко пъти след събитията на Кьолн някой  „остроумно“ се е заял защо мълчат феминистите.

А? Не е много забавна игра, особено като се има предвид един елементарен факт.

Говорим за това от години.

За домашно насилие, за сексуално насилие, за физическо насилие от мъже, от жени, над мъже, над жени, статистики са писани отново и отново, и отново. Как, защо и къде се случва отдавна е изяснено. Единственото липсващо е, социално внимание и основното – социална реакция.

Това не е проблем от вчера и със сигурност не е откакто се появиха бежанците, но сякаш вчера някой осъзна, че всъщност това се случва. Вместо да се отворят вече написаните текстове, да се прочетат вече съществуващите статистики (които до вчера бяха „неверни данни, някой просто го кефи да е жертва“, а днес станаха неподправена истина), се очаква от нас да пишем километри нови текстове.

Заяждането защо „мълчат феминистите“ ме поставя в уникалната позиция да бъда виновна, когато говоря за социален проблем и едновременно с това съм виновна, че…не съм говорила за социалния проблем.

Единственото по-покъртително от разбирачите по всички теми, включително от сексуално и физическото насилие, са същите да обясняват как бежанците и арабите са „животни“. След две изречения да наричат жени „разпоретини“ и да развиват теории как мъжете са просто неспособни да се контролират. Затова именно жените трябва да се следят как се обличат и къде ходят, защото мъжете просто имат кръв само за една глава, нали разбирате.

Неясно как, позицията, че имаме социален проблем, който не идва от това, че мъжете са „неспособни на контрол“, а от нормализиране на насилието, те прави размахваща брадва и мразеща мъжете феминистка. Не знам какво тогава те прави искреното убеждение, че мъжете са първосигнални и неспособни на контрол – за мен това е дестилация на мъжемразие и разбира се, на измиване на ръцете от отговорност.

По темите с насилието се изказаха много хора, повечето от които, сякаш са озадачени от появата на екзотичния нов вид, наречен „жена“ – жените не са като нас, затова на техните права не е нужно да се обръща много внимание. Затова когато говорим за насилие над хора, често се разбира мъже, но насилието над жени е нещо различно.

„Не се обличай хикс, не бъди на място игрек, ама какво очаквате, като изглеждате зет…“, често се изрича едновременно с това колко са прогресивни нашите мъже.

Идва един прекрасен момент, в който ти става ясно, че нещата са „доктор хонорис кауза пердута“. Защото основното желание сякаш е да се говори, а не да се слуша.

Искате да чуете какво ще кажат феминистите по темата? Моля ви, естествено, че не искате!

Феминистите ги е грижа за социални проблеми, които често се пренебрегват, затова решението им е крайно трудно. Те често са академици, хора, които са отделили години от живота си, за да се образоват по теми, по които смятате, че можете експертно да се изкажете, след 5 минути гледане на Yutube видео.

Нека не се преструваме, че това е нещо повече от опорна точка за повечето, глава поредна в „колко са гадни феминистите“.

Повечето от вас са чували евентуално за Глория Стайнем, но нямат представа за съществуването на събития и организации в България, дори къде има центрове за хора, жертви на насилие.

Примерите за проблеми с отношението към жените в собствената ни държава са наистина потресаващи: младата жена убита през 2011 година в Борисовата градина, оправданите за групово изнасилване на тийнейджърка полицаи от Разград през 2010 година; публичното отношение към жените в политиката. Премиерът Бойко Борисов намира за забавна шега идеята, че жена може да стане президент, спомнете си и „ин виво“ майтапите на здравната комисия от 2008 година (във връзка с метода на зачатие ин витро, в здравната комисия се чува „шегата“, че като не става „ин витро“, депутатите могат и „ин виво“, бел. ред.), както и незабравимата „тишина в спалнята“.

Абсурден е и фактът, че домашното насилие като такова беше припознато от българското законодателство едва през 2008-а.

Всичко това се случва ден след ден, отново и отново, но понеже няма бежанци, няма истерия и се пренебрегва.

Не се препечатат сериозните текстове, писани от сериозни автори, не се препечатва информация за събитие, организирано от Българския фонд за жените, нито това, че се търсят доброволци за някой от центровете за хора жертва на сексуално или физическо насилие.

Ако искате наистина да чуете какво казват феминистите, ще се наложи да млъкнете, поне за малко. За да се намери решение, трябва да се припознае социален проблем, да не се толерира насилие както над мъже, така и над жени.

Необходими са критичност и прилагане на системата. Необходимо е и прекратяване на вечния рефрен за „споделената отговорност“ между насилник и жертва и идеята, че сексуалното/физическо насилие могат да се предотвратят, стига само да си седим вкъщи, да не излизаме, да се обличаме повече и да не сме насаме с мъже.

Това са представите на исляма за мястото и ролята на жените, а вие нали бяхте супер прогресивни?

Няма бурка на света, която да е спасила жена от насилие, но пък десетки насилници са се чувствали напълно спокойно и сигурни, че дори и да ги хванат, някой ще ги извини и оправдае за поведението им.

Приятно четене.
http://www.unwomen.org/en/what-we-do/ending-violence-against-women/facts-and-figures

Този сайт е написан за webcafe и първоначално бе публикуван на техния сайт.

Златната ябълка… цъфна

Affiliate Amendment Comparex Final All_Chars_Lineup and logo

С огромно удоволствие пускам линка към трейлъра на Златната ябълка ->ЦЪК


Стискам им палци да се съберат един милион гледания в youtube, за да може да пробие, не само локално, но и глобално.

tina_dancing_colour02

Не за първи път споменавам за този проект и… не мога да опиша колко много ама много стискам палци да се случи.:)

ФБ за проекта и повече информация има на линка на сайта (горе).

all_den_na_buditelite_illustration_colour_06 copy

Lafka, цигарите и училищата

Какво е общото между 35-то училище „Добри Войников“ в София, Lafka и достъпът на малолетни и непълнолетни до цигари и алкохол? Ами… ако се водим по снимковия материал, заемат почти едно и също място в пространството.

12003199_10206639848610884_6845493958261244097_n

За съжаление, наредбата, според която НЕ може да се продават цигари, алкохол и други подобни до училища, интересно се е променила и сега звучи така:

чл.17 ал. (1) На територията на СО се забранява:…. 3. продажба и сервиране на алкохолни напитки, тютюн и тютюневи изделия на лица под 18 години;…. 5. продажба на алкохолни напитки в учебни, възпитателни и здравни заведения;
6. продажба на тютюн и тютюневи изделия на територията на детски, учебни и здравни заведения;…“ http://sofiacouncil.bg/?page=ordinance&id=53

Има нещо ПОТРЕСАВАЩО нагло, че Lafka са се паркирали на две крачки от училище и общо взето, май никой не вижда никакъв проблем с това.

За подаване на сигнал в общината: цък ТУК.

За планинските преходи

Планината… не е Борисовата градина. Хубаво е да знаеш какво правиш, да си добре екипиран и винаги да имаш три наум, че нещо може да стане и че не можеш да разчиташ всичко да се стече по най-добрия начин, подготви се, че всичко може да се обърка и пак… нещо ще те изненада.
Защото планината не е Борисовата градина, трябва много да се внимава с кой, кога и къде отиваш и да си подготвен, че може да има неподготвени и надценили себе си хора. Последното не е от лошо, а просто от липса на опит… или понякога точно поради твърде много липса на негативни ситуации, хората забравят, че късметът играе и забравят колко опасно и страшно може да е.
Май има няколко основни правила, които си изчистих и изясних, така че… мисля да ги разпиша, току виж биха били полезни.

1. Координацията. Независимо дали сте официално дружество, група ентусиасти или някаква друга смеска, правило първо е координацията. Къде ще ходите, кои, кога, по кой път, кои са хижите, за колко време, кого ще уведомите, какви са условията, в колко се тръгва, от къде се тръгва, кой поема ангажимент да прави резервации (ако е по хижи) и пр. Целта на упражнението е да няма глупави изненади. Да, звучи нелепо да се прави за двудневна разходка до… Костенец например, но въпросът е в изграждането на навика… дали ще ходите до Костенец или Ком-Емине, единствената разлика е мащаба. Хубаво е всички да са запознати с маршрута или поне да са огледали картите, за да могат да знаят къде отиват. Хубаво е да е ясно каква е целта. Дали е спокойна, небрежна разходка, където средната скорост е бавна и хората се шляят. Дали е бърз даунхил, в който средната скорост е много висока, а дистанциите кракти (свръхлек туризъм). С две думи, всички трябва да знаят какво се случва, за да могат да дадат адекватна информация. Ако им дойде нанагорно, също така да си кажат. Чудеса от храброст не е нужно да се правят.

2. Инструктаж. Преди тръгване е хубаво да се проверят за всеки случай нещата. Ако групата е шарена и сформирана спонтанно, задължително е да се сподели с водачите, били те официални или не, кой има опит, кой няма, кой е ходил преди, за да се знае какво ще се случва. Задължително се споменават медицински състояния и проблеми. Уговарят се знаци и начини за комуникация, може да не се наложи, но е хубаво да се знае. Колкото по-голяма е групата, толкова повече хора трябва да се имат наум и да бъдат наглеждани, защото има корелация между количество хора и случващи се непредвидени неща, по много обясними причини. Описание на почивките и на целите също е хубаво да се обяснят, защото е хубаво да могат хората да се подготвят практически чисто психически какво ги очаква. Не разчитате някой друг да ви свърши работата и си проверявате всичко. Не разчитате, че вашите хора са си свършили работата и ги проверявате. Да, звучи сложно… свършете го както трябва или си стойте вкъщи, в планината шега не може и не бива.

3. Екипировка. Преди да се качим в планината, е задължително да имаме адекватния инвентар. Да, може с дънки, без светлина, с маратонки и без връхна дреха. В 9 от 10 случая сигурно нищо няма да ви се случи. На 10тия после едни мили хора доброволци ходят и ви търсят по деретата, чудят се как да се оправят с нелепата ви хипотермия и ПСС ви споменава до 9то коляно. Задължително планинска застраховка, за едните 150 лева годишно е просто нелепо да се правим на интересни и да се смотаваме. Основната екипировка е препоръчително да е събрана, проверена и подготвена, ако не знаете какво ви трябва или да вземете, консултирайте се с водачите или с други опитни индивиди… питайте, защото е за предпочитане да се чувстваш като олигофрен, че си задал тъп въпрос, пред това някой, кякъде да се чуди как да ти спасява крайника (реален случай, който ми дойде на главата преди години, за късмет, благополучно приключи всичко). Обувки, термо, флийс, панталони, светлина, вода, храна, водо и ветроустойчиво яке, шал, чорапи. Това е АБСОЛЮТНИЯ минимум тръгнете ли на преход, а не просто на разходка. И задължително уведомявате някого къде отивате и за колко време, ако ви няма, все някой трябва да вдигне тревога. Все пак, имайте наум КОГО товарите с тази задача и да не е някоя истерия, който ще се обади на първата минута, в която ви няма и да вдигне панаири. Личното задължение на туриста е да направи сам/а тези неща… задължението на водача, бил официален и с тапия или не, е да си провери хората дали са ги свършили тези неща, защото крайния ефект е, че може да се окажете някъде, с паникьосващи се хора, които изпадат в опасни ситуации, за вас и околните, защото могат да застрашат не само себе си, но и цялата група.

4. Застраховки. Това го казвам за втори път, но просто не мога да обясня колко точно е важно да имате застраховка. Ако нямате и дойдат ПСС ще ви стане много ама много тъжно.

5. Аптечка. Пропорционалността на аптечката нараства с големината на групата и продължителността на прехода. Списък с препоръчителни неща в аптечката ви има не един и два онлайн, вече зависи от отделния човек какво смята за нужно да вземе. Хубаво е водачите или поне някой в групата да знае как се оказва първа помощ и как да реагира.

6. Разделяния на групата НЕ се случват и НЕ бива да се случват самосиндикално и без предупреждаване, просто… не. Освен ако не е изскочила някаква много сериозна ситуация, това, че едните се влачат, не е основание да отпердашите напред или да ви писне и да тръгнете да се прибирате, без да сте уведомили останалите. Ако няма как да се движат всички с еднаква скорост, разделянето Е опция, просто трябва да се организира и потвърди и се продължава, като разбира се всяка група трябва да бъде водена от някой, който знае къде отива и какво прави.

7. Почивки. Скоростта на групата е определяна от най-бавните. Затова се уточнява от самото начало кой, колко опит има и как могат да се движат по терена, за да няма дразнене, нервиране и тормоз. На по-бавните хора им е тъпо и се тормозят да поддържат темпо, което им идва прекалено, с което се изтощават, на бързите пък им лази по нервите да се влачат и крайния ефект е, че групата си разваля преживяването. Правят се почивки когато е нужно, но за кратко, вече колко да са дълги си е до конкретна преценка на водача/водачите, но 10тина минутки е стандарта, с който аз съм свикнала, че е оптимален, за да не се разкиснат уморените.

8. Терен. Съобразяваш терена с групата (тук идва предварителното уточнение за опита) и екипировката им. Ако нещата не вървят, трябва да се измисли алтернатива… да, някой може и да успее да изкрета с адски много зор… ала може и да закъса. Което ще наложи или разкъсване на групата или връщане или излишно бавене. Много лесен за избягване проблем… ако всички са били коректни от самото начало. Ако.

И… май е това, за което аз се сещам.
Приятен път и ойларипи.