Младостта не е извинение

„Ignorance is NOT bliss, it’s a perpetuated mistake.“

Младостта не е извинение да се игнорират проблемите, нито фактът, че не ни засягат лично е причина да ги отричаме, тях и хората, които те афектират.
Няма значение кои са тези хора и какви са, няма значение колко добре ни карат да се чувстваме принадлежността към дадена група, към дадена идея, към даден свят.
Защото е въпрос на шанс къде се раждаме и в каква среда, с какви възможности.
Личен избор е дали ще се ориентираме и ще се опитваме да разберем картината, която виждаме или просто ще се носим по течението.

Идеите на Хитлер са били подкрепени от народа, без да се пита или да им се търси сметка.
Буш беше избран от народа, когато съществуваше паника, в общество, което създава и поддържа само за себе си идеята колко е важно и по-велико от останалите.

Нито една от двете групи не си е задавала въпроса: на чий гръб тези неща са възможни и се случват, водейки до невероятни трагедии и в двата случая.
Нито една от групите не е гледала на себе си като правещи нещо нередно, но е изграждала себе си като е убеждавала хората как точно тяхната специална прослойка е толкова специална.

Да бъдеш специален или по-специален от друг на база къде си се родил, от каква раса/етнос, от какъв пол, каква религия изповядваш… ако оценяваме специалността си на база тези неща, рискуваме да се окажем от неподходящата страна на оградата, дали като неми поддръжници на чудовищни постъпки или като жертви на чудовищни постъпки срещу нас.

Толерантност към проповядване на специалност на база изброените от мен неща НЕ Е толерантност към чуждото мнение, колкото е толерантност към повтаряне на една и съща грешка отново и отново.

Младостта не е извинение някой да е политически неориентиран, да бъде социално неориентиран, да нахлупи кофата и да отрича проблемите. Младите хора не са по-глупави или неспособни да осъзнават последствията от действията си.

(цъкнете върху картинката, за да видите текста както трябва)