Кутията за всичко

Като за разнообразие сложих начало на една нова игра - моите 5 рецепти. И след като нахално си поисках да бъда една от посочените за продължение, учтиво ми уйдисаха на акъла.

Рецепта номер 1.
Пиле “Ала Сан Марко”

продуктите (1 порция)
200 г. пилешко филе
50 г. шунка
20 г. масло
50 г. топено сирене
50 г. заквасена сметана
соев сос
копър
1 картофена палачинка

Запичаме пилешкото филе на сух тефлонов тиган, запържваме шунката в маслото.
Прибавяме топеното сирене и сметаната, подправяме с копър и соев сос.
Завиваме в картофена палачинка предварително изпържена от един настърган картоф, 1 яйце, прясно мляко и босилек.
Бон Апетит!

Рецепта 2.
Коледни бисквити

1/2 ч.ч. захар
1 ч.ч. мед
1/2 ч.ч. масло разтопено (или свинска мас)
1 ч.ч. сметана
1 с.л. смлян джинджифил
1 с.л. кардамон
1 к.л. карамфил, смлян
1 с.л. сода бикарбонат
5 ч.ч. бяло брашно (толкова колкото за меко и еластично тесто)

Маслото, захарта и медът се загряват на слаб огън, докато се получи хомогенна смес. Охлажда се, прибавят се сметаната, подправките, содата и всичко се разбива, докато побелее. Прибавя се брашното, като се оставя малко от него за разточване. Омесва се гладко тесто, слага се в найлонов плик и се оставя да отлежи на хладно през нощта.
Тестото се разточва много тънко върху набрашнена повърхност и се нарязва на различни форми. Бисквитките се пекат върху намазана с масло тава или върху хартия за печене не повече от 5 мин на 200° С. Охлаждат се леко и се отлепят от тавата. Съхраняват се в затворена кутия.

3. рецепта
Сангрия

1/2 л. червено вино
250 мл. газирана напитка с вкус на лимон (или газирана вода)
50-70 мл. мартини (вермут)
50-70 мл. водка
1 лимон
1 портокал
захар на вкус

В голяма (кристална) купа се смесват всички напитки, добавят се цитрусовите резени и се разбърква. Покрива се с домакинско фолио и се слага в хладилник.

4. рецепта
Кисело мляко с ягоди

2 кофички кисело мляко
1 ч. ч. ягодов сироп или сладко от ягоди
5 с. л. захар
3 пакетчета желатин
500 гр. ягоди

Млякото и захарта се разбиват, докато захарта се разтопи.
Желатинът се накисва в малко вода и се загрява, докато се разтопи. Прибавя се на тънка струйка при непрекъснато бъркане. Прибавя се ягодовия сироп или ягодовото сладко
Сместа се сипва във формичи и се оставя да се стегне в хладилник. Гарнира се с ягоди след това.

5. рецепта.
Увиснах на петата, да си призная.
За това ето нещо алкохолно.
Орехов ликьор

1 л. ракия
40 бр. зелени орехчета малки
1 кг. захар

Нарежете на дребно зелените орехчета и ги залейте в бутилка с ракията или медицински спирт. Оставете бутилката на слунце около 6 - 7 седмици. След това прецедете и прибавете на 1 л. сок 750 гр. захар, сварена на захарен сироп с 2 чаши вода.
Прецедете през филтърна хартия и налейте в бутилки.

Ще посоча за продължение: Даниел, Явката, Лидия, Григор, Марфа, Лий и Ний Анн, Тишо и Н.

Не мога да не си призная, че винаги съм се чудила какво е мнението на маргаритката по въпроса. Но просто на цветята не им върви и толкоз.

След малко по-малко oт 21 часа ще се състои представянето на втората книга на Тишо.
Български автори, които се осмеляват да публикуват е изключително рядко събитие, затова винаги се радвам, когато някой се престраши. Някои би казал, че така пък се снижава летвата за очакванията, но според мен е точно обратното. Откриване на нови върхове за покоряване.

Честно казано, още миналата година ми каза за този проект, но не се бях замисляла кога тази идея ще стане действителност. Признавам си, изключително се вълнувам да видя какво се е получило.
Първата му книга беше интересна и въпреки много критики, които отнесе, ми беше много приятно да я прочета. Признавам, че и моят списък с критики и коемнтари, беше доста обемен, но то не може да зарадваш всички, а и на първо място, той написа книгата за себе си.
Тишо винаги ми е бил любопитен и итнересен. Умее да дразни читателите си и стават дискусии в блога му.
Понякога смятам, че прави същото като Лонги, а именно, че от време на време прекалява с подбора на вечните теми, но всеки има право на избор как да пише, все пак.

Да видим какво ще стане утре и как ще протече представянето.
П.П. Хм, корицата ми е позната…
П.П. 2. Не знам дали някой от вас знае, но девойката, която е направила снимката за първата корица е Сед. Самата аз го открих по чиста случайност, разцъквайки девианта.

Поздрави и до утре!

Преди време девойката ми се оплака, че имат зъл администратор (преувеличено казано) и нямат възможност за нормален част, не може да се инсталират чат програми.
Затова, когато днес Марияна ми прати този линк, бях изключително доволна. Защото не е единствената, която работи във фирма с подобни правила.
А правилата са, за да се нарушават.
И така.

Всички права върху текущото ръководство и картинките, включени в него са собственост на автора им и нямат право да бъдат възпроизвеждани под каквато и да е форма без изричното съгласие на автора.

Автор: Милен Метев (Tragedy @ SoftVisia.com)

ICQ 2 go съква доста сериозно, Meebo не винаги върши достатъчно добра работа.
Така че какво правим?
Ами използваме пощата си в Gmail.
След като влезете в профила си ще видите секцията Chat в средата вляво. Принципно в тази секция се показва списък с всички ваши приятели от мрежата на GMail, на които сте писали съобщение и от същата тази секция можете да изберете да пратите файл или текстово съобщение на даден потребител. Т.е. това е вграден GoogleTalk модул във вашата поща:

Преди да започнете трябва да се уверите, че сте избрали от настройките на пощата ви да ползвате като език English US (това става от бутона Settings горе вдясно и после от падащият списък срещу Language:). Заедно с това трябва да се уверите, че ползвате новата версия на GMail като за целта натиснете бутона Newer Version в горната дясна част на екрана (ако вече ползвате новата версия, то на това място ще пише Older version).
За да влезете в ICQ профила си и да можете да разменяте съобщения с приятелите си в ICQ мрежата изберете бутона Options и от появилия се списък изберете Sign into AIM:

Наистина звучи странно, защото принципно тази възможност е била създадена за включване на AIM абонатите в Google мрежата (източник), но се оказва, че номера става и с ICQ. След като изберете горепосочената опция ще ви се отвори нов прозорец (трябва да не сте забранили отварянето на мини-прозорци от текущата страница), в който ще трябва да въведете номера и паролата си:

След като сте готови ще ви се покаже съобщение, че успешно сте добавили приятелите си от мрежата на AIM (да се разбира в този случай ICQ) към списъка ви с приятели:

Заедно с това в този прозорец ви уведомяват, че в списъка се показват най-често търсените ви приятели (тези, с които комуникирате най-често) и можете да използвате или буквите от азбуката или да напишете в полето за търсене желаният контакт, с който желаете да се свържете.
След като добавите приятелите си, те естествено ще се появят в списъка и ще можете да видите кои от тях са от мрежата на ICQ по иконката на AIM -

Ето и как ще изглежда списъкът:

Самият прозорец за разговор се появява прикачен към долния ляв ъгъл на екрана ви, но можете и да го откачите:

Ако желаете да се изключите можете да направите това като натиснете бутона Options и изберете Sign out of AIM:

А пък ако желаете да се включите отново просто изберете Options и Sign into chat:

Всички права върху текущото ръководство и картинките, включени в него са собственост на автора им и нямат право да бъдат възпроизвеждани под каквато и да е форма без изричното съгласие на автора.

Автор: Милен Метев (Tragedy @ SoftVisia.com)

Видях това на блога на Майк. И в отговор реших да наиша ето това.

Жената откри цветовете и избра боята. Мъжът откри боята и изобрети далтонизма.
Жената изобрети клюката. Мъжът изобрети дислексионното общуване.
Жената изобрети диетата. Мъжът изобрети затлъстяването.
Жената откри любовта. Мъжът откри неувереността. Жената изобрети любовният триъгълник, но чак след като мъжът изобрети ревността въз основа на неувереноста.
Жената откри пазаруването. Мъжът откри снобизма и колите.

Всичко е въпрос на гледна точка.

Това клипче ме остави с много смесено усещане.
Имам чувството, че е твърде буртално и прекалено. И че осмива военщината твърде шокиращо. От друга страна, от друга страна е адски вярно.

А вашето менние какво е?

От много време не съм пускала нова рецепта, та мaй е време.

Продукти:
2 кутии бисквити “Закуска” (1 обикновени и 1 какаови).
500 грама ягоди.
2 банана.
1 пликче нишесте (ягодово)
1 кутия прясно мляко
1 млечен шоколад
1 флакон сметана

Приготвяне:
Първо е нишестето. Когато е готово, така че да е кремообразно и гъсто, се оставя на котлона, така че да не засъхва. След това са плодовете, които се нарязват на мънички кръгчета. (за ягодите поне това е препоръчително, иначе сокът изтича)
В тавичка се подрежда първият ред на тортата. Отгоре се нареждат плодовете. Залива се с нишестето.
Нарежда се втори слой (този път с какаовите бисквити), отново се подреждат плодовете, пак се залива.
Броят етажи е въпрос на личен избор. След като и последният ред е хубавичко залят и покрит се оставя настрани да стегне.
След като е стегнала (може и в хладилник, въпрос на търпение) отгоре се слага сметана и се настъргва шоколада. Ако са останали плодове, се донаръстват отгоре.
Обратно в хладилника (или още малко време да стегне) и е готова за поднасяне.
Бон Апети.

Благодарности на И. за страхотната рецепта.

Уикендите ми рядко са такива, каквито си ги планирам.
Този напрмер в последния момент се метнахме на един автобус с Н. и се разходихме до Поморие. Аз до Поморие, той до Слънчев бряг.
Сещате се, балове. абитуриенти, изпращания и прочие вода под моста.
Всеки път като дойде май и абитуриентите се появяват. Приличат ми на прелетни птици. Папагали, райски птици, пъстри, искрящи, весели, чуруликащи, пълни с живот.
Честно казано, усмивката ми винаги е леко крива. Защото тези хора, които с вой, рев, танци и алкохол напускат училищните си години и се отправят към едно светло, чудесно и прекрасно (според тях бъдеще), а същите тези хора ги виждаме след седмица, унили, забили нос, влизащи в коловозите на всекидневното.
Разбира се, има изключенията, на които светът разчита

Та. Аз не ходих до Слънчев бряг. За сметка на това вдигнахме И. в безбожни зори (макар че беше толкова хубаво, слънчево, топло и приятно, че не се чувствам твърде виновна.
Много приятно се получи. А аз продължавам упорито да не мога да науча рецептата за пиле с топено сирене и картофено пюре. Предпочитам да вярвам, че И. има невероятен талант като готвач, но суровата истина е, че просто аз съм пълна нула пред печката.

Неделя дойде много бързо и ние трябваше да хукваме обрато, защото Т. има бал.
По мое велико усмотренеие решихме да видим дали ще се справим на стоп. Като резервният план беше, че така или иначе има час до влака, ако за час никой не спре, да се издундуркаме с обедният влак (в жегата, ужас!).
В Бургас стопаджийте се събират на кръговото. Подминава се МЕТРО, а до него има една бензиностанция. Мястото е стратегически подбрано. Колите намаляват така или иначе, пък и шансът да си харесат допълнителен пътник е по-голям.
Чакахме максимум петнадесет минути. Стопаджиите се бяха наредили през десетина метра и за момент се почувствах като бонбон на витрина. Хората минаваха и ни оглеждаха, погледът им бръсваше по нас, а после те си продължаваше по пътя, а ние се надявахме някой да ни хареса достатъчно, та да поиска да ни закара.
Може да се каже, че бяхме идеални. Точно до бензиностанцията чакаше самотен стопаджия (които най-рядко ги качват, защотот изглеждат подозрителни), а след нас бяха група от четирима стопадии, с големи раници и ужасно много багаж. А ние с Н. бяхме с по една мъничка раница и само двама. Идеални от където и да го погледнеш.
Да, ама никой не ни спира. Н. предлага да тръгваме и точно в този момент спира едно симпатично Ауди 3 и ни питат накъде сме.
Няма такъв късмет просто. Оказва се, че не само ние сме за София.
Колата беше чисто нова, а шофорът, макар и прясно взел книжка караше изключително спокойно и уверено. Много интересен събеседники беше и четирите часа просто не усетих как изминаха. Освен това ми препоръча любопитна книжка “Героят с хиляди лица”, която съм чувала и Марияна да я споменава, но сега наистина започнах активно да си я търся.

Пристигнахме рано, рано. Вместо в 10:20, както трябваше по план с влака, пристигнахме в 6. Даже успяхме да се вкараме в ред, да изгледаме “Чикаго” (много симпатичен мюзикъл, а и точно този момент много ме грабна .
Препоръчвам горещо мюзикълът. Има някои интересни наблюдения, които ми допаднаха.
П.П. Никога не съм мислела, че Катрин-Зита Джоунс е толкова шумна. А е по-дребничка от мен!!

Балът на Т. мина по ноти. Не бях виждала толкова много красиви абутиентки накуп. За сметка на тов аклбът, където се бяа събрали беше повече от смешен. На стените имаше екрани, на които вървяха клипове (различни от песента, която върви от уредбите), а от време на вре пускаха поздрави за някакви хора от клиентелата написани на шльокавица, в жълто, червено или синьо.
Ъх. Въхтът на сладоледа бяха салфетките, които се хвърляха във въздуха по повд и без повод. Ефектът беше доста мърляв.
Ух. Време е за сън. повече от 48 часа без много сън си казва своето.
Спокойни сънища от мен и до скоро.

Туш.
xkcd

Пипи, историята е грозна, не искаш да знаеш.
В продължение на 6 месеца една приятелка си играе на иди ми - дойди ми.
Изневериха й, изложиха я публично, удариха я, насиниха я, тормозиха я психически, лъгаха я, изнудваха я, караха я да си ограничава контактите, да се изолира от близките си.
Изобщо всичко това.
И въпреки всичко не иска да промени положението. Иска помощ. Винаги откликваме, в последния момент бие отбой. И после пак. И пак. И пак. И честно, вече ми писна.

Писна ми от хора, които са толкова глупави, че не искат да направят и най-малкото усилие.
От хора, които използват приятелите си, да си въртят малки, глупави интиржки.
Писна ми от това, че искат съсвет и правят точно обратното на него.
Писна ми от човешката глупост в общност и частност.
Изобщо яко ми писна.
Обаче какво да направя? Да тегля една майна на всичко?
И да стана поредната незаинтересована от нищо и никой черна дупка?
Да ида и да му хвърля един бой, че етакъв тъпанар, че като скъса с бившата си приятелка качи техни актови снимки в интернет (а момичето беше на 17?)
Да отида и да нашамаря нея, затова, че е малка, глупава гъска, която се хваща на най-старите номера в учебника.

Или затова, че всъщност никой не поема отговорност за действията си, че на никой не му пука?
За това, че никой не се опитва да мисли сам с главата си, а не да действа като животно на принципа стимул-реакция?
Боли да се напънеш, боли да се замислиш….
Явно някой ги боли твърде много и изобщо не се и опитват.
Аргхг!