Цялата ситуация сякаш получи твърде малко глобално внимание, независимо, че двата проектозакона бяха представени и поднесени по такъв начин, че щяха да засегнат целия свят.

Докато първата криза беше заобиколена и предотвратена поне за сега, междувременно подобна идея, само че в генерален мащаб се промъква тихо, зад гърбовете ни.
Нарича се ACTA (на български Юруков го е превел „Търговско споразумение за борба с фалшифицирането„) и ако бъде приета, ще бъде началото на края на интернета като място на свобода и свобода на споделяне на информация и общуване. Това е един проект, който не е демократично обсъждан и достъпен до масовата публика, съответно нещо, което може да бъде критикувано и отхвърлено при нужда, а е международно споразумение. Т.е. вместо да е в името на защитата на потребителите, ще е в името на защитата на корпорациите и компаниите, превръщайки интернет поребителите в заложници. Следенето и цензурирането на информацията в интернет ще бъде нещо, което ще се изисква от интернет доставчиците. ACTA подминава парламентите и официално избраните правителства, без да бъде обсъждана и директно се превръща в самоналагаща се практика.

Това е не просто проблематична идея, но и много близо до престъпление и злоупотреба.

Ето едно много хубаво видео, което описва изключително семпло и просто какво е  ACTA, какви са му целите и какви са му проблемите.

Целта на споразумението на теория е да защитава интелектуалната собственост… на теория. На практика ще се превърне в инструмент в ръцете на големите корпорации и организации и може да се използва за извиване на ръце (много подобно на SOPA и PIPA). Също така в държави с проблеми с демокрацията, ще може да се използва за заглушаване на критични гласове и какво ли още не.
Дори идеята да беше написана дуракоустойчива, проблемът идва от това, че се обсъжда в тайна и на затворени врати. Параноята в този случай е напълно оправдана.

Да цитирам Юруков:

• ACTA далеч не се ограничава само до ментетата, а възприема доста широка дефиниция на „кражба“ в интернет
• ACTA практически не позволява на отделните държави да формират собствени закони и предвижда затвор за дребни нарушения като слушане на пиратска музика
• ACTA се обсъжда изцяло в тайна без обществени дискусии и неправителствени организации

И какво можем да направим по темата и да реагираме?
Не малко. Основното е, да говорим по темата, да разпространим информацията, да отворим дискусия: Григор, Пейо, Юруков, Нели О, Тихомир Димитров, slideworld

П.П. Благодарности на Дарина за трите линка:
Ето тук може да се види текстът на ACTA на всички официални езици на ЕС:
Погледнете специално чл. 27., ама по-добре на английски.
Ето тук има една международна петиция против споразумението.
И още една.

П.П. 2 A в понеделник ще има туит дискусия с комисар Круз. Пада се 30 Януари от 4 часа (българско време). Препоръчително е да се включим. Хаштагът е #askneelie

П.П.3 Също така на 11:00 часа на 11 Февруари (Събота) пред НДК ще има протест срещу приемането на ACTA. Протести би следвало да има в цяла Европа, така че ако не сте в София, вижте дали ще има такива във вашия град. Повече информация за протеста в FB.

И така, Националният съвет за журналистическа етика се е произнесъл по темата с безумното заглавие на 7 дни спорт и ги наказва с „порицание“. Наистина, направо е невероятно. Предполагам, че следващият път сигурно ще е „мъмрене“ или евентуално „бележка от родител“ и „разгвор с класната“.
Знам, че би трябвало да съм благодарна, че изобщо се припознава и проблемът се дискутира (бях много щастлива колко много хора реагираха всъщност с критичност и адекватност), но просто не мога, защото макар да има официална реакция, липсата на сериозност на наказанието по-скоро би демонстрира, че подобно поведение е нормално и не се приема сериозно или проблемно, както няма и никакви реални последствия. Което едва ли е била целта.

• Посочената публикация  пряко кореспондира с т.2.5.2 от Етичния кодекс:   „Няма да посочваме расовата, религиозната, етническата принадлежност, сексуалната ориентация, умственото или физическото състояние, ако тези факти нямат съществено значение за смисъла на информацията”.
• Комисията смята, че т.2 .5.2  е нарушен и са използвани обидни квалификации при посочването на расовата принадлежност на футболистите с негативен характер.
• Комисията взе решение , че е нарушен Етичния кодекс на българските медии /т.2.5.2 / и като изразява неодобрението си  налага „порицание” към поведението на вестника.
•  Комисията обръща внимание, че разпространението на такъв вид квалификации от медиите е унизителна и дискриминационна и противоречи на добрите практики в медиите и  препоръчва на вестник „7 дни спорт” да поднесе извинение  на засегнатите в  тази публикация.

Насладете се на този чуден бисер, който е еманация на „не бе, в България няма расисти, ние сме много широко скроени хора и приемаме всички, стига да не парадират с различността си“.

Как да не бъдеш очарован от подобен гръмък пример на журналистически такт и умение за предаване на ценна и важна информация на читателите, чрез умело съобразяване с Етичния кодекс пък и с елементарното добро възпитание, наистина? Очевадно тези хора са причинили ситуацията с наглостта си да бъдат с тъмен цвят на кожата и от различна раса, играещи за чужд отбор, нали така?
(сарказъм)

Интерсно ми е какво ще се случи с 1. авторът на този бисер (Симеон Кичуков), 2. вестникът публикувал „творбата“ (7 дни спорт), 4. редакторът на споменатия вестник (Юлий Москов), 5. собственикът на вестника?

Защото ОЧЕВАДНО Юлий Москов е неспособен да си върши работата, понеже му липсва образованието, пък и, на база изказванията, предполагам и мозъчните клетки да разбере какво, аджеба, е расисткото на изказването или да се сети да разгърне един речник и да види дефиницията на думата.
Следва, логично, да предаде поста си на някой, който има поне повърхностни познания по изискванията на работата му.

Специално за Юлий Москов:
Расизъм е: вярата, че расата е основното определящо звено на човешкото поведение, качества, умения и способности. Като следствие се стига до вярване, че едни раси превъзхождат морални/фичически/интелектуално други раси останали раси.

Иначе казано, да използваш обидни и унизителни изрази, за да коментираш някого на база расата му… е неправилно.
Думата, която е използвана в текста цели да обиди и унижи.
Фуболистите, за които става дума, тяхната игра/умения и прочие са тотално игнорирани, те са редуцирани просто до расата си и за да бъде описана спомената раса, е използвана обидна дума, чиято цел е да ги унижи.
Използването на подобен език е напълно недопустима в каквато и да е медия, по какъвто и да е повод.

Изключително съм погнусена от поведението на Кичуков, който използва вече изтърканото „аз имам приятел от Танзания, значи не съм расист“…
Не слънчице, изразните ти средства са расистки… ти, може и да не се смяташ за расист, но думите ти те представят като такъв. Няма никакво значение дали имаш приятели от Танзания, Тунис или Марс, ако езикът, който използваш е обиден, омаловажаващ и презрителен, то това те прави ЛОШ журналист и освен това, те прави РАСИСТ.

Някои от вас, предполагам, са чули за два проектозакона в Америка, наречени съответно SOPA (Stop Online Piracy Act) и PIPA (Protect the Intellectual Property Act).
Какви точно са проблемите и защо трябва да ни пука, независимо, че става дума за Америка, а не нас директно – (не чак толкова) накратко.
Целта им уж е да се защити интелектуалната собственост… като им се даде властта да затварят уебсайтове директно, не просто свалянето на информацията, която уж нарушава интелектуалната собственост. Руми е написала прекрасен пост относно интелектуалната собственост в дигиталния свят, препоръчам горещо.

Възможността за извиването на ръце на провайдъри ще засегне и хора, които никога нито са сваляли, нито са разпространявали пиратски файлове, да не говорим, че решението кое е пиратство и кое не е, ще бъде в ръцете и в джобовете на компании, които като цяло недолюбват виртуалността, защото ги прави излишни и ги изрязва за разпространение на информация. Много надеждно, наистина.

Ако не внимаваме… подобна картинка наистина може да ни изскочи някой ден.

Да изясним, аз съм на мнението, че хората, които творят, заслужават техния труд да бъде оценен и да бъде заплатен. Но не по този начин, не чрез извиване на ръце и не с подобни нелепи аргументи. Защото компаниите, които се жалват в загуби на стотици хиляди, правят печалби от милиони и милиарди и тяхната грижа е да не намаляват печалбата си, а не труда на музиканите/авторите и прочие. Така че… подкрепям авторите и създателите, НЕ подкрепям по никакъв начин алчното желание за контрол на информацията за каквито и да е прекрасни и възвисени причини. Взимането на права и възможности никога не свършва добре, особено ако е уж в „защита“ на някого.

Другите пет стотинки:
Светла, и пак Светла, Беникки, Асен, Йовко, Темелкофф, Пейо, Шайо.

П.П. Благодаря на Туиз за редакцията.

И стигам до извода, че вместо да се хабя да пиша/говоря, просто ще пусна малко примери и ще поговорим още малко относно социалния пол.

50-те и 60-те години женските персонажи са били в пасивната роля на награда/съпруга/майка/сестра/любовен интерес и почти нищо повече. Техните роли са били изцяло като някакъв вид продължение на мъжът/мъжете около тях. Което не е задължително нещо лошо, стига прекалено често да не бяха просто декори/атрибути без реални личности.
След това започват да се появяват и супергероините, но пак, често те са по-скоро пародии или (не)завоалирани „смешки“ (omg, women are like sooo caty, also, scared of mice“:

След още малко развиване на комикс персонажите за момента сме зациклили на „женски персонажи, които са интересни, за които ни пука, които не са задължително купчина стереотипи… да и са СУУУПЕР СЕКСИ… СПОМЕНАХМЕ ЛИ, ЧЕ СА СЕКСИ? АМИ СЕКСИ СА! Как ще забележите, че те са секси? Ами често са поставяни в класически „секси“ пози от страниците на модните списания (които на мен лично са ми супер не-секси… често приличат на кукли, а не на живи хора и идеята, че мъжете са сексуално привлечени от пасивни кукли ме кара да вдигам вежди).

Да, обаче в нашето общество „секси“ позите са приемани за нещо нормално, едва ли не пози, в които жените застават напълно естествено и причините им са сякаш напълно неразбираеми и пропускани. Лесно обаче е да видим до колко една поза е „нормална“ или „естествена“, просто взимаме някой от другия пол и го обличаме в подобни дрехи/поставяме в подобна поза. И така лъсва… кое как е.

Изглежда напълно безумно и абсурдно, нали? Защо обаче не ни прави впечатление, когато е наопаки? Защото го приемаме за нормално?

В предните публикации посочих корицата на Catwoman като класически пример на „секси“, с извитата поза, избутаните напред гърди, стичащата се бяла течност диаманти между пръстите й и разтворените устни. Наистина, целта е да оценим естетически Селина Кайл, повече като секси предмет, отколкото като реален персонаж с цели. Ами, добре. Само че ето как изглежда Брус в същата поза, нарисуван със същия стил и същите цели:

Харесва ми дребният детайл, че си играе с наденица... от това по-точна пародия здраве му кажи. Странно е, нали? В нашата култура супергероите не са сексуални обекти, след които да се точат лиги, поне не мъжете.

Само че тази поза и пoдобното представяне на героя не се харесва на феновете? Защо? Защото е гавра с личността и персонажа, поне спроед повечето коментирали. Интересен избор на думи обаче… защо същото отношение не се вижда и спрямо Селина? Задава интересни въпроси относно какво се смята за обидно спрямо мъже и спрямо жените.

Корица

Sups is truly empowered here, no?

Държа отново да подчертая, сексито си е секси. Секаулността си е сексуалност, въпросът е, че има подходящо време и място и начин на представяне и неподходящи такива.

П.П. Разбира се, че секси позите са различни при мъжете и при жените. целта на размяната е основно да аналичираме самите пози, на какво са основани и да разберем техния културен и социален смисъл. Привлекателността при жените е строго кодирана – слабо тях, дълги крака, значителен бюст и склонност ктм ексхибиционизъм. Красиви лица и то европейска красота конкретно. Женствеността е много тясно дефинирана и изглеждаща по строго определен начин. съответно секси е, подчертаването на тези елементи. При мъжете е секси мускулести форми или поне атлетични, не е задължително да е слаб, ако е мускулест, даже е по-скоро нежелателно (всички герои имат внушителна мускулатура). Физическата привлекателност на лицата им обаче не е толкова важна и толкова еднотипна, колкото при дамите. Не е като да нямаме грозни/дебели/пр. герои, на чиято страна да сме, докато жени, които изглеждат така, не мога да се сетя на прима виста. И при мъжете и при жените все пак физическата привлекателност е ключова, въпросъте как е поднесена. Размяната на дрехи и пози иде реч да покаже кое колко е социален и културен конструкт и колко е естествено и съответно, да знаем кое как ни влияе.

Ако намираме за нелепо мъж да позира като жена, но за „empowering“ жена да позира като мъж, въпросът е… защо?
Много просто, защото да си жена е нещо едва ли не лошо. Иначе Лонги нямаше да казва „гейско“ с подтекста „женствено“ като някакъв вид обида или омаловажаване на личността. Ами съжалявам, но повредата е във вашия телевизор. Ако според някой да си жена/женствен е нещо лошо/унизително и имането на женски маниери/навици/вид е нещо лошо и унизително, то вие очевидно имате проблем. Това е просто пол, полът не ни дефинира какви сме… подобни идеи и вярвани ни. Както и идеята, че жените трябва да са секси и като поведение трябва да са като мъже, ама не прекалено, за да не се чувстват мъжете застрашени. Това не е zero sum game, за да спечелят едните не трябва другите да загубят. От друга страна, колко изкривен трябва да си, за да точиш лиги по женски задник, а после да обясняваш колко е гнусно и гейско еди-какво-си?

Културата ни е толкова смахната, че направо не е за вярване.

Секси мацка не е достатъчно да ти продаде корицата. Желателно е художникът да има понв повърхностна представа от анатомия.

Wonder Woman

Тази корица е неуспешна, защото целта й е да ни говори за катастрофа – Red Tornado e единственият останал прав, а около него е пълно с повалени герои, може би мъртви. Сериозността на ситуацията е напълно застреляна от идиотската поза на Даяна, която, когато е умирала/припадала, се е постарала да го направи е гърбочупеща поза, изпъчила гърди към нас, със секси физиономия. Не че нещо, просто е малко или повече автогол. Защото всички знаем, че като разтворим комикса няма да има календар на Даяна по бански на плажа, а ще има някаква история, за която се смята, че трябва да сме емоционално инвестирани. Секси… да, добре нарисувана? Да… completely failing to create an atmosphere of despair? Да.

Logan

Логан - 2

Нямам представа какво е сполетяло Логан, но се надявам да не е фатално. Илюстраторът може би в последния момент са му казали, че не рисува скачаща по дърво акула и е добавил класическия костюм и остриетата (във втората само прическата и го е съблякъл. Нямам идея къде е останалата част от тялото му под раменете). Просто погледнете остриетата. Че те са по-дълги от ръцете до лактите му… позата му освен това е напълно сбъркана, с минатюрни крачета, които не биха могли да му издържат тежестта и логично, сакатлъшки се прекатурва през каквото мога само да предполагам е Игдразил, заради канските размери. Във втората рисунка… нямам идея какво се очаква да е фона.

При мъжките персонажи това е класически проблем, като може би най-големите престъпления срещу изкуството са правени от Роб Лайфелд. Абсолютната му незапознатост с обикновена анатомия може да бъде сравнявана само със склонността му да прави персонажите по-гротескни и по-гротескни с всеки комикс, до който се докопва. И мога да кажа, комикс феновете не са очаровани. Ако искаме да гледаме напълно обезобразени псевдо-човешки изглеждащи същества – ей го Пикасо…, Лайфелд явно си е сбъркал професията.

Horror

Не знам какво се е случило на тази корица, освен че Капитан Америка е централно срещу слабините на… ъъ… не мога да разпозная деформираната буца плът над него. Стилизацията е доста скучна, фонът е??? А мацката, която страстно обхваща крак/дънер на човека до нея е счупена на три места. Класически пример за необмислена и съответно неуспешна корица… иначе казано – грозна. Тук даже сексизмът няма нищо общо… просто художникът е некадърен.

Thor - horror

Наистина, много комикс художници изпадат в две крайности – жените са секси сексуални, в неудобни и нереални пози ала „ела кумчо, изяж ме“, а мъжете са безформени буци мускули. Пример: Тор, който евентуално има най-грозните панталони на планетата и сигурно ги е заел от MC Hammer, предполагам и той гостува в броя с „вредите от анаболните стероиди“? Ревящите лица на заден фон… не мога да помогна. Пример за грозна корица, объркани пропорции и като цяло, не, мерси.

Power Girl

От време на време някой художник решава да комбинира – секси мацки, с идиотски пасивни пози и абсурдната мускулатура,. Крайният резултат е доста разочароващ.

От една страна, червено-бялото дърпа вниманието и сякаш е бил тръгнал в правилната посока. На заден фон виждаме земя и самолет сбутан в единия ъгъл.
На втори пголед обаче… мога да кажа със сигурност че основната супер способност на Кара е гръбнак от желязо. Бюстът й е толкова голям, че сигурно има собствена гравитация (което е единствената причина, заради което бюстието й не пада предполагам). Това и кръст, който не би могъл да изкара  каквото и да е живо нещо, защото ханшът й е по-тесен от собствената й глава. Добра идея, развалила се от желанието да ни покажат поредния модел от каталог за бельо.

Powergirl vs Super girl

Притеснявам се, че художникът не е решил дали двете ще правят страстен въздушен секс или ще се бият.
Фонът е убийствено скучен, просто някаква синя боя, а двете героини са успели да земат позите, в които застават всички жени, когато се бият… изпъчили гърди и дупе,  оплели крака една в друга и зяпащи към зрителя. Епично!
Изключително евтиното „оо, мацки се бият и то за меееен“. комбинирано със счупената физика на телата им е просто класически пример на лоша корица. Привлича ли вниманието? Да. Прави ли го за сметка на персонажите си? Да.
Ще си го купи ли някой, който не използва списанието за маструбиране? По-скоро не.

Капитан Америка?

Не знам кое е по-стряскащо. Миниатюрната главичка едва подаваща се от гротескния торс на капитан Америка или гърдите му, които са в процес на взривяване. Нямам идея кой е одобрил тази рисунка, но от друга страна е класически Лайфелд… Лайфелд има страхотен проблем да рисува ръце и крака, затова ръцете на Стийв са удобно скрити зад щита му. Какво се е случило с тялото на Капитан Америка, нямам идея. Евентуално да е брой посветен на проблемите с анаболните стероиди? По-късно и Тор ще намине…
ЛОША корица по толкова много причини…

Spiderman and ???

От една страна тази корица е по-добра от повечето от предишните. Има някаква дейност, не личи персонажите да играят за зрителя и има фон. Да не говорим, че привлича интересна… коя е мадамата, какво правят пипалата на д-р Октопус и…. ъъъъ, какво се е случило с гръбнака на споменатата дама? Още, това дали са гърдите й или бойни ракети, които напират да излязат от гръдния й кош?
Толкова… много… въпроси!!!!
Тази корица е по-скоро неуспешна по отношение на анатомията (никой не може да заеме тази поза и все още да може да диша, защото… бели дробове!!), да не споменаваме, че кръстът й е по-тесен от рамото й. От друга страна… имам този брой, така че

Dance lessons?

Тази корица е не толкова лоша, колкото неразбираема. Нямам никаква идея какво се случва на фона, нито каква е странната тъмна маса вляво. За сметка на това импровизирания латинотанц, в който са двата персонажа е прекрасен, ако и малко не на място.

За съжаление списъкът с ужасяващо грозни корици е изключително дълъг, но повечето принадлежат на Лайфелд.

Както вече казах, порнография из инетернет – бол, комиксите не им е това целта и историите само печелят от по-интересни и разнобразни персонажи, в каквито се превръщат персонажите, които не са просто купчина стереотипи нацупили сластно устни.

Интересното е, че при мъжките и женските персонажи в комиксите причините да навлекат спандекса също са различни. Контекстът е, че начините, по които са побеждавани и отнемането на способностите и властта им също се различава често на база пол.

А, разбира се, да вметна много сериозна разлика между мъжките и женските персонажи, които направо не мога да повярвам, че пропуснах в предните текстове – мускулатурата. Макар да имаме много жени супергерои, повечето нямат почти никаква мускулатура. Всъщност повечето са откъм кльощавата крайност. Докато мъжете са толкова мускулести, че са пародии, жените често изглеждат направо слаботелесни. И нищо чудно, в нашата култура женствеността включва дълга коса, явни форми, изрязани дрешки, почи и липса на видима мускулатура. Отново, липса на разнообразие, но също така и налагане на прекалено досадно ограничение как изглеждат героите. И докато има достатъчно мъжки персонажи, които се отклоняват от този стереотип, при женските персонажи е по-скоро липсващ.

Начините, по които се запознаваме с нови персонажи е винаги изключително интересен. Държа да ви запозная с един от моите най-любими и класически примери за онова, което най-общо влиза в дефиницията „сексизъм’.

O, здравейте, аз съм жената-котка. На корицата, която трябва да ви дръпне вниманието, съм успяла да съм полугола, изпъчила дупе и цици, сутиенът ми се отъркалил около мен, имате щедра гледка към гърдите ми и аз съм с полуотворена уста. Сещате се... първата асоциация, когато чуете суепергерой, нали? Еманципацията е второто ми име.

O, здравейте, аз съм Батман. Точно в момента съм зает и се бия с един куп чудовищни индвиди, може би зомбита или нещо подобно. Забележете, че съм в активна позиция и не гледам страстно към зрителя, бельото ми не се търкаля наоколо, а за разголени гърди и дума не може да става.

О, здравейте, аз съм Batwoman... ето това е яка и дърпаща вниманието корица... забележете, че не е било нужно да се съблека полугола, за да дръпна вниманието ви. Това е, защото ме е рисувал добър художник. Разликата я има, а? Факт, успяла съм да кривна ханш, но също така впечтлението е, че мога да наритам нечии задник без много зор и съм заплашителна, активна И това не ми пречи и да съм секси.

Често причините да се превърне в герой е след насилие (както е и обичайното за много мъжки персонажи), но насилието при жените е някак… прекалено специфично (може би съм само аз, но не се сещам дори за един мъж супегерой, който да е бил изнасилен и това да му е водеща причина да стане супергерой, някой да се сеща?).
Иначе казано, почти всичките са изнасилени и/или са насилвани в един или друг момент. Което е доста… как да кажа, дразнещо. Сексуализираното насилие си е проблем във всички сфери на изкуството, но постоянното повторение като причина за супер-геройстването да е сексуално насилие е доста прекалено. Факт, сексуалното насилие е нещо, което се случва, освен това е травмиращо преживяване, но прекалено често не им позволяват да го надраснат, а си остава вечна драма и спусък за емоционално съсипване, с което се злоупотребява. А и начинът, по който е демонстрирано за самото насилие и техните реакции са прекалено… аммм, как да кажа, идентични.

Друг досадно повтарящ се елемент е начинът, по който са убивани, измъчвани и/или способностите им са отнемани и прекалено често тези събития изглеждат… по-скоро секси. Което е проблематичен начин на представяне на насилие, особено при реалните цифри, в които то се случва в реалния свят, на реални и живи жени. Изкуството е отражение на реалния свят, наистина.

Това е Стефани Браун, а това, което й се случва се нарича сексуализирано мъчение. Вниманието, което е обърнато на очертаването на формите й, при положение, че се предполага, че ние трябва да се ужасени от това, което й се случва го прави крайно проблематично. Особено в култура, която има прекалена склонност към torture porn и си измисля основания, за да показва в детайл и подорбности били, измъчвани, изнасилвани жени, изглеждащи секси в процеса. Ако можете да ми покажете ПЕТ такива примера с мъже, ще се изненадам много. Защото аз мога да цитирам поне десетина без много замисляне още сега и веднага.

Не знам колко от вас са чели The Green Lantern, но в един момент той намира писмо на масата и убитата си приятелка натикана в хладилника.

Alex Dewitt, the woman in the literal refrigerator

О, да и причината Кайл Рейнър да има цяла серия приключения, в които той мъсти за своята приятелка и ужасната й смърт. За съжаление в един момент смъртта на любимата достига до такава злоупотреба, че се превръща в тропа. В не една и две истории имаме убиване на женски персонажи просто, за да се антагонизира главния герой и да му се даде основание да бъде циничен, мрачен и мачо-агресивен. За съжаление това достига съвсем до крайността, в която действащи, активни супергероини започват да бъдат убивани ПРОСТО и само единствено заради тази цел, превръщани простро в атрибут на мъжките истории.
Много често дамите са убивани по буквално нелеп начин:
Голямата Барда е намерена на собствения си под, в собствената й кухня.

Мда, аз съм могъщ супергерой... която е намерена мъртва в собствената си кухня от съпруга си. Не, не мога да се сетя за последния мъж супергерой намерен мъртъв на кухненския под от съпругата му и то без да има особено много разрушения, докато той е умирал геройски в бой.

През 1999 Гейл Симон създава уебсайта „жените в хладилника“ със стабилен списък с женски персонажи, които да са сполетяни от тази съдба.
Почти веднага отпорът е, че изключително често мъжки персонажи са убивани и че критиките на Симон са необосновани. Само че на практика мъжките персонажи са много по-често съживявани и връщани в историята, дори и по-силни от преди. Съотношението убити/върнати персонажи все още е много към малко по отношение на мъже/жени, особено при положение, че има далеч повече мъжки персонажи като цяло, съответно убиването на главни мъжки персонажи не е толкова повтарящ се мотив. Можете да разгледате списъкът в „мъртви, размразяващи се мъже„.

Един от най-класическите примери, които всеки ще разпознае са Барбара Гордън (Batwoman) и Брус Уейн (Batman). Когато Бейн чупи гърба на Batman, последния прави пълно възстановяване. Когато Жокера прострелва Барбара, тя е парализирана, завинаги и Batwoman костюма и личността биват заемани от нов персонаж, а Барбара е прикована в инвалидна количка и създава новата си самоличност Oracle (докато всъщност DC не си рестартираха Вселената поне). Всъщност Oracle ми е един от любимите персонажи и DC получаат много червени точки, че имат герой в инвалидна количка, но за съжаление Барбара е просто сполучлив и положителен пример от дълъг лист от героини, които веднъж с отнети способности, остават така за постоянно или за много, много дълго време.

(край на четвърта част, евентуално ако има пета, ще е да допълня пропуснати коментари към предишните 4 или ако има конкретни въпроси)

И така, нека пообсъдим костюмите. Много хора си задават въпроса „НО ЗАЩО СУПЕРГЕРОИТЕ СИ НОСЯТ БЕЛЬОТО ВЪРХУ ПАНТАЛОНИТЕ??“
Ами всъщност не го правят.

Цялата история с гащите върху панталоните е в действителност е препратка към боксьорите и кечистите (които пък са ги носели така по ето тези причини (много, много ретро), съответно е бла умишлена препратка при появата и създаването на повечето супергерои.
Иначе казано – Супермен по гащи = кечист/боксьор.

Black Canary по гащи (всъщност почти винаги е по-скоро бански костюм) – ???? не се сещам за някоя женска униформа, която да носи смисъл подобен на агресия, сила и контрол при жените, при които дрехите да са толкова оскъдни… евентуално препратката е към модел, което е… доста далече като смисъл от кечистките гащи.

След като повечето супергерои и особено класическите иконични герои получават постоянната си визия, горе долу са създадени и нямат кой знае какви разлики и ярки промени след това, оттам и всички останали следват и пазят канона, независимо, че вече за новите поколения гащите върху панталоните е неясна и неразбираема препратка. Канон, какво да го правиш.
Има няолко примера на промени с дизайните (наскоро на Wonder Woman, както и Фантастичната Четворка, но очаквам и в двата случа да се върнат към оригиналите).

Надявам се още едно парче от пъзела да си дойде на мястото, а именно, защо твърдението, че и при двата пола голотата идва от една и съща препратка и основа.

(Ще продължим темата с разликите в origin историите при двата пола в следващата част)

Като цяло, връщаме се основно към половите роли. Независимо, че много хора искрено вярват, че как гледат на нас и как ни третират зависи от нас и че ние имаме пълен контрол над ситуациите, моят пример за отношението към мен в средите е доказателство, че това не е вярно. Отношението към мен, когато съм правела достояние от кой пол съм (т.е. не съм се старала да го крия и да нагаждам граматиката и речника си), реакциите често бяха разочароващи, независимо от моето поведение и отношение, а заради нещо, над което нямам контрол – моят пол.
Решението на такива ситуации не е отричането на проблемите или препоръчването да си крия пола (наистина, защо да го правя?), нито пък смятам, че поведението е било умишлено или цел да ми бъде съсипвано преживяването. За много според мен е било напълно неосъзнато и неумишлено, на база стереотипи.

В коментарите към предния текст вече обясних, че стереотипите не са задължително нещо негативно, но че стават проблем, когато вредят или когато третирането на хора на база стереотипи, а не на база реалната личност, може да доведе до сериозни проблеми. И това, че конкретно стереотипичиране не засяга вас или не ви влияе, не означава, че същото важи и за околните. Отхвърлянето на чуждия опит или омаловажването на думите им няма да накара ситуацията да изчезне, просто ще направи промяната и развитието й по-бавно и трудоемко. Стереотипите не са природна сила, случайна и неподлежаваща на анализ и контрол, по простата причина, че те са социални конструкти, т.е. ние можем да ги анализираме, разбираме и променяме. Един стереотип може да бъде напълно изкореенен за много кратко време или да се влачи с векове. Зависи от стереотипа и дали не е част от по-глабелн стереотип или дреболия.

В нашата култура ние имаме нещо наречено социален пол. Физическият пол са физическите полови белези, с които ние сме родени и над които нямаме контрол. Социалният пол е обществено конструираните правила как трябва да изглеждат и да се държат хората на база пол, като на отклонението често се гледа негативно. За разлика от физическия пол, социалнияъ пол и изискванията спрямо него се променят и развиват с течение на времето. Все пак, да дам примери. Физически пол е наличието на външни полови белези (пенис, гърди, мускулатура, кожа, плъност и структува на окосмението), както и на вътрешните такива. социалният пол е идеята, че жените са нежни, мили, красиви, с оформени прически, секси дрехи, реакции, цели в живота (брак, бебе и т.н.), а мъжете са груби, логични, агресивни, склонни към промискуитетност и прочие. Последните не са основани на само на реални природни причини, а на идеи за дадена група, в която единственото общо им е физическия пол. Логично, като всяка друга група, разликите между отделните индивиди в тази група са много по-големи, отколкото между две групи (т.е. две жени/двама мъже се различават повече помежду си, отколкото се различават мъжете и  жените като групи).

Комиксите са съдавани от хора, расли в същата култура. Съответно, оцветени са от същите стереотипи и предрасъдъци. Да се твърди нещо различно е, да се затварят очите за фактите.

Социалният пол твърди, че жените са красиви и че тяхната красота е тяхното оръжие, издигайки в култ красотата като основно женско качество и символ за тхното съществуване. Не една и две детски приказки се въртят около спасението на дадена девойка от смърт/лош живот чрез красотата й, а не, да кажем, интелектът й. Ако ги сравним с мъжките персонажи в приказките, които често печелят изцяло на база хитростта си и почти никога, на база външен вид.
Красотата и култът към нея не са задължително нещо лошо, проблемът идва, когато се злоупотребява с него (например, да вдигнат ръка тези, които никога не са били в ситуация, в която дадена жена е била подиграва заради непривлекателен външен вид или не е била тормозена защото е привлекателна). Посочвайки като основна ценност женската красота за сметка на всичко останало, тук се получава сериозен дисбаланс, всяко нещо, което дадена жена е се оценява на тази база и нейните постижения, идеи, мнения също се оценяват на тази база. Прекрасен пример е Розалинд Франклин, за която неин колега мрънка, че никога не си е давала труда да се прави красива (независимо, че и двамата са учени и колеги и нейната работа е била всичко друго, но не и да бъде красива мадама, която другите да оглеждат и одобряват. Което е нормално. Тя не е била наета да бъде декоративно цвете, а да свърши някаква работа, което тя е и правела. Само че тя е нарушавала неписаното правило, че трябва да издига външния си вид в култ и човек, който няма никаква право да й държи сметка как изглежда тя, смята за напълно в правото си да я критикува в дискусия, в която всъщност е ставало дума за работата им, а не за естетическите им виждания).

След този стабилен отварящ текст, да коментирам все пак мъжката и женската голота. По ред причини в нашето общество се смята, че жените са пасивни, а мъжете са активни. Това е залегнало в не една и две религии и митологии, които третират двата пола като абсолютни противоположности. Класически пример: Ин и Ян. Описанията са противоположни: тъмнина и светлина, активеност и пасивност, сила и слабост. И макар да се твърди, че ин и ян формират едно цяло, неможещи едно без друго, това не променя много основите.

Третираме мъжката и женската голота по различен начин, основно защото жените са далеч повече сексуализирани от мъжете. Женските гърди/крака/гръб/корем/коси… всяко едно от тези неща е било в един или друг момент символ на сексуалност и сексуално желание, в момента са основно гърдите, до степен абсурдност. Всъщност за много култури ена е автоматично равна на секс. Полугол мъж се приема като далеч по-нормално, един мъж може да излезе полугол на улицата БЕЗ след него да бъдат подвиквани пиперливи подмятания, да го опипват в автобуса и прочие. Всъщнпост последните неща се случват на много жени дори да излизат стабилно облечени. Тук можем да говорим, че един мъж може да причини физическа увреда в такава ситуация (за разлика от повечето жени), но тази идея се основава, че хората общуват и се уважават на база физическа заплаха, а не на отношение като към реални човешки същества едни към други. Което си е проблемно като идея.

Мъжката и женската голота не са идентични, затова и полуголите супергерои са приемани и третирани по различен начин от зрителя. Да свалиш дрехите си може да е отхвърляне на нормите или символ на сила и власт… но въпросът ми е… помислете, ВИЕ как се отнасяте към полуголи жени? Какви са най-редовните коментари към полуголи или по-секси облечени жени в нашето общество? Когато някоя жена е изнасилена/нападната, какъв е първият въпрос? „С какво е била облечена“, импликирайки се, че ако е била полугола, това я прави напълно законна плячка. В такава култура женската голота далеч не е символ на отхвърляне нва табута и ограничения, а сексуален обект. И колкото и положително да съм настроена към идеята, че всеки трябва да може да се облича както прецени и както реши, както се чувства комфортно, нека не наричаме черното бяло и не се правим, че гре долу две хилядолетия история и култура, която твърди, че женската сексуалност е нещо лошо/страшно/негативно (Адам и Ева и т.н.) и необходимо да бъде контролирана… не, демонстрацията на женската сексуалност все още не се третира само по този начин. И макар да върви в положителна посока, отричането на културните и социални истории и контекстове е нелепо и дори по-лошо, умишлено отричане на ртеално съществуващи проблеми.

Жените в изкуството е много, много, много дълга и сложна тема. В повечето продукти насочени към предполагаемо мъжка публика има един феномен наречен male gaze. Все пак, в култура, в която до не чак толкова отдавна, логичната и съзнателна мисъл се е приписвала почти изцяло само на мъжете (да вдигнат ръка тези, които никога не са чували твърдението, че жените просто ей така, отвътре им идва да не разбират от технологии/математика/каквото и да е там), мисля че не е без основание твърдението ми, че почти всичко е било правено с идеята, че мъже ще го консумират. Включително изкуството.

Ще се концентрирам основно върху DC, Marver и Vertigo, защото до голяма степен порастнах с тях, а и защото повечето комикси, които НЯМАТ тези проблеми са европейски или издателските къщи са далеч по-непознати на масовата публика.

В комиксите тестът на Бечдел е далеч по-лесно да бъде покрит, наистина Wonder Woman, Supergirl, Black Widow, Jean Grey, Rogue, Powergirl, Batwoman, Catwoman, Elektra, Namorita, Starfire, Ms. Marvel,  Storm, Blink, Jessica Jones… всички тях ги има, много от тях са приятелки помежду си и общуват една с друга и прочие. Което си е доста по-напред с материала от Холивудското кино, определено.

Факт.  И мъжките и женските персонажи често са полуголи. Само че нашата култура има багаж по отношение на голотата и на възприемането й. Затова мъжката и женската голота в комиксите също е представяна и третирана по различен начин.

Масово мъжете са мускулести и квадратни, те са толкова мъжествени, че понякога стават пародии на самите себе си. Разнообразието от характери е значително. Имаме бедни, богати, умни, глупави, положителни, отрицателни, имащи всички възможни пороци, като цяло, има изключително различни и разнообразни герои, които геройстват по най-различни причини. Те са заели мъжествени пози, които импликират малко или повече заплаха за агресия. Примери:

Супермен. Извънземен. Изключително положителен герой.

Супс е класически персонаж. Той може да лети, има непробиваема кожа (до голяма степен), очите му са рентген/лазери, дъхът му е лед (и какви ли не още, в зависимост от работещия с него). Той покрива класическите западни стандарти за мъжка красота (както казах, погледнете му мускулатурата най-малко).

Батман. Богаташ. Мъсти за смъртта на родителите си. Брилянтен детектив. Малко психо.

Батман е богаташ, който е обсебен от смъртта на родителите си и мъсти на подземния свят. Облича се като прилеп, защото вярва, че престъпниците са страхливо и суеверно племе. Той се води най-брилиянтния детектив на света. Като цяло е класически пример на „мъжествения самотник“. Отново е идеал в западната култура и отново покрива стандартите за красота.

Буустър Голд. Открадва технологии от своето вяреме и се връща в миналото (нашето време). Иска да бъде супергерой и да бъде богат. Рекламира различни марки на костюма си. Все пак е положителен персонаж.

Бустър е от бъдещето, откраднал технологии от своето време и върнал се назад в миналото, за да бъде супергерой. Отново покрива стандартите за красота на културата ни, но морално е доста сложен също така, макар че интелектуално, не е точно най-ярката крушка.

Флаш (Светкавицата). Освен с всичко останало, в един момент се бори с пристрастеност към дрога.

Люк Кейдж. Непробиваема кожа.

Джовани Затара. Магьосник.

Разнообразието на стилове и костюми е повече от явно. Един от малкото примери на пасивно позициониран персонаж, но все пак ги има.

Colossus. Мутант. Руснак.

Един от малкото чужденци, които се появяват като редовни персонажи в комиксите (особено при положение, че е руснак), Колозис е метален мъжага, който често ходи по бельо, но очаквам деня, в който му пуснат ръка по задника без негово съгласие и желание.

Общото – всички са почти абсурдно мускулести. Показват малко до николко кожа. Прилепнали костюми и брадички, на които могат да се драскат клечки кибрит. Позите им излъчват агресия и активност. Всички те са ни демонстрирани в момент на движение, те се движат на някъде, те правят нещо, те не обръщат внимание на зрителя, той/тя просто ги вижда за миг, докато те спасяват света, без да се интересуват за мнението на наблюдателя. Мъжествени, та чак дрънкат. Ако им кажете дума накриво, ще ви направят главата мека (поне визуално създават такова впечатление).

Да сравним с дамите.

Wonder woman. Амазонка. Беше ми ужасно трудно да избера нейна картинка, за да не бъда обвинена, че умшлено съм търсила крайно сексуализирана такава. Това е от първа страница, един от най-първите резултати. Даже подминах някой по-сексуализирани умишлено.

Също като колегите си, Даяна е по бански костюм. Позата й е доста трудна за заемане, да не говорим, че не бих казала, че изглежда колко агресивно. Тя гледа зрителя, директен поглед и контакт с очите. Евентуално ако сменим цветовете, спокойно може да рекламира някакво бельо (което трудно можем да кажем, че асоциираме с власт, сила, мощ и агресия).

Batwoman. Също като Batman, мъсти заради лична драма (ок, някои от batwomen). Богата. като цяло се старая да показвам женския вариянт на повечето от мъжките персонажи, за да има по-ясен паралел.

Тази поза дори не знам дали мога да заема. Ела вълчо, изяж ме. Поредната крайно пасивна поза (прозяв).

Jessica Jones, втора/трета класа супергерой. Частен детектив. Бори се с алкохолизъм.

Държа да включа Джесика Джоунс като пример, че супергерои, които са жени и все пак не са облечени в трика, заемащи секси пози има, въпросът е, че са изключения. Има ги, все пак.

Затана, дъщеря на Затара. Също като баща си е магьосница... държа да отбележа, че освен това магически е загубила панталона си.

Powergirl. Сложни родниниски връзки със Супс

Който може да ми каже със сериозна физиономия как при поглед към Кара първата му мисъл е, че тя може да му нарита задника (каквото е впечатлението при Кларк, Петър, Брус)… Това е бански костюм хора! Няма да споменавам гигантското деколте. Позата отново е ужасно пасивна. Всъщност от всички дами единствената гоооре долу активна поза е на Даяна… и то с уговорки. ОчеВАДНО мъжките и женските персонажи са облечени доста по-различно и процентът гола плър, която се показва се различава, както и позиционирането им спрямо зрителя.
Те позират, изпъчили гърди и дупе, специално за зрителя, т.е. те не са хванати в крачка, докато тичат в дадена посока да спасяват света, не, те гледат конкретно читателя, издали всички класически примери на женственост. И разбира се, са на ток (както знаем най-удобната обувка за борене на престъпността).

И тук пак правим кръгче и се връщаме до темата символи на власт, сила и отхвърляне на табута и ограничения. Защо при жените отхвърляне на табута и ограничения винаги са комплектовани и с пълна загуба на гардероба? Напълно готова съм да повярвам, че за много дами наистина е освежаващо и даващо чувство за контрол над собственото тяло да излязат в подобен ансамбъл. Но ВСИЧКИТЕ? Сериозно? Какъв е статистическият шанс всички те да имат подобно отношение, какъв е шансът всички те случайно да основават чувството си за контрол над крайното си сексуализиране? И това изобщо не са всички, освен всичко останало, често са и с напълно счупена физика.

Вече коментирах, не само мъже, но и жени четат комиксите. И докато в комиксите свалянето на дрехите и обличането секси никога (почти) не предизвиква странни погледи или агресивно отношение, в нашия свят сме доста далеч от това. Няма да коментирам, че идеята, че крайното сексуализиране е пътят към самоувереността… при жените. За много жени подобни идеи са напълно противоположни със собствения им опит и даже отблъскващи, защото по този начин всъщност са умишленото им отблъскване.

Да се рисуват красиви и секси персонажи не е престъпление. Аз също харесвам да гледам красиви и секси облечени хора да правят интересни неща (акхъм, „Спасители на плъжа, акхъм). Но когато основното задължение на тези персонажи е да са красиви и секси, за сметка на историята им, комплексността и интересността им, ами тогава Хюстън, имаме проблем.

Отношението към жените в комиксите се променя стабилно. Хе, най-малкото вече основната цел на Лоис Лейн не е да се омъжи за Супс, както е било през 50те и 60те.

Мога да изброявам прекалено много комикси, в които първата ни среща с женския персонаж е с директен кадър на щедрото й деколте, голите й бедра или задните й части. И доста трудно ще ме убедите, че така научаваме повече за нея, отвъд… че има деколте, красиви крака и хубаво дупе. Да не говорим, че денят, в който първия кадър на Батман е близък кадър на неговия задник, все още не се е случил.

Изобщо, има десетки и стотици пародии на комикси, в които всички персонажи са сложени в пози като класическо женските персонажи:

The Justice League, if all of them were posed as ladies. Sexy, huh?

Накратко казано – тези пози са доста нереални и целта им е… да изглеждаш секси в тях. И както видяхме по-горе, мъжките персонажи не се правят на луди, да заемат невъзможни пози, за да стимулират зрителя, за разлика от женските персонажи.

Една от любимите ми корици. Някой може ли да ми каже как всички те успяват да са с отвеорени усти, полуголи, мокри и повече приличащи на стриптизьорки, отколкото реални персонажи?

(край на втора част. в следващата мисля да разгледам историите на персонажите и как се различават мъжките и женските истории. a completely different can of worms).

Чета комикси вече може би повече от 10 години. До преди пет, шест години основно четях Marvel, DC, Vertigo, Dark Horse… и горе долу това беше. Доста трудно беше да докопаш каквото и да е друго така или иначе.

Днес вече има доста повече опции и възможности, Amazon най-малкото, както и множеството сайтове, форуми, блогове и прочие места, на които човек може да попадне на комикси.

Все пак, мисля че има какво да коментирам като читател.
По една или друга случайност съм жена. Което е довеждало до много смешни/безумни/неловки/гадни ситуации, ако това се разбере или аз не го крия умишлено. Държа да подчертая, че повечето лице в лице неприятни преживявания бяха във Великобритания, а не тук, тук предимно бяха виртуалните  сблъсъци и то малко по-назад в миналото. Още, да спомена, че повечето случки бяха преди да започна активно да се идентифицирам като феминист, така че моите феминистки наклонности нямат нищо общо.

Основното е, че да четеш комикси все още се смята за основно мъжко занимание и то специфично изглеждащи мъже. И на мен ми се е случвало да ме препращат към манга (НЕ, МЕРСИ!) ако питам за комикс секции в книжарници или да ми препоръчват някакви абсолютни бози (точно в „Здрач“ манията, в момента, в който казах „комикси“ ме хванаха за ръката и ме заведоха до цяла секция посветени на темата… когато споменах че търся съвсем различни заглавия ме изгледаха доста странно) или ме питат дали не търся за подарък или което е било най-досадно, захващат се да ми препоръчват по-“женски“ комикси или започват да ми разясняват историята. Виртуално пък при спорове мнението ми често е било игнорирано или в няколко фрапиращи случая… приписвано на гаджето ми, за мое най-голямо изумление.
В другата крайност беше буквално безумното зяпане, коментиране, прехласване, канени по срещи и като цяло, беше също толкова неловко, колкото и първия тип реакции. В единия случай малко или повече се получаваше отхвърлянето ми заради пола ми, а в другия, екзотицирането ми заради това, с почти пълен игнор на това за какво говоря и какво дискутираме.

Когато споделя, че чета комикси кара доста хора да реагират странно. Четенето ми на „Бяс“ на Сибила Коритарева в работно време (т.е. през деня, в работата, в обедната почивка) обра доста погледи и коментари. Което не че ми беше неприятно, но се почувствах неловко, че нещо толкова просто като четене на комикс привлича толкова много внимание.

Светът е доста специфично настроен към жени четящи комикси. Познавам умерено голям кръг от млади хора, които четат комикси, в България и навън и макар моят опит да е такъв, е възможно при други да не е така. Това е малко или повече дежурна реплика май, защото почти не съм чувала за алтернативни преживявания, но не е невъзможно да има все пак.
Като цяло, опитвам се да кажа, че отношението към жените в индустрията, които четат комикси не е особено дружелюбно.

И това е ИЗВЪН комиксите.
Самите комикси са съвсем различна бира, която също е много специфична.

Какво представлява комикс – това са серия от свързани по един или друг начин картинки разказващи някаква история. Като цяло на комиксите се гледа повече като на нещо детинско или несериозно, нереално и измислено, незаслужаващо сериозен размисъл, критика или дори внимание. Логично, истината се различава стабилно от това отношение, но мното често дискутирането на комиксите и проблемите им се сблъскват с този аргумент. Затова държа да го изясня още в началото. Това, че нещо е нарисувано или анимирано не го прави автоматично маловажно или безсмислено. Напротив. Дисни започва работа като прави пропагандни анимации, които ИЗОБЩО не са насочени към деца. Има не един и два анимационни филми (като например Валс с Башир и Персеполис), които са всичко друго, но не и насочени към деца или подходящи за деца.
Комиксите могат да бъдат социално активни, комплексни, страшни, не само насочени към деца. Също така могат да имат сложни и страхотни послания.

Комиксите (пък и анимацията) дават свобода, която игралните филми и изцяло художествената литература не позволяват, а именно абсолютният контрол над визуализацията.
Накратко – комиксите са изкуство, те никак не са лесни за създаване и като всяко друго изкуство, те са отражение на света, на идеите в него, стереотипите, проблемите, идеите и прочие, не заслужават да бъдат пренебрегвани, игнорирани, генерализирани и сбутвани под черджето.

Как работи изкуството – накратко, на нас ни се представя дадена история. Персонажите трябва да са ни поне малко симпатични/идентифицируеми, за да ни пука какво се случва с тях и да ги следваме. Много често комиксите са просто wish fulfilment fantasies или стари истории разказани по нов начин и нов ъгъл, но хич не са рядкост и доста по-различни комикси.

Тъй като съм от женски пол, още в самото начало се нацепвам в един проблем, който е типично женски. А именно героите.
Като цяло в комиксите съоношението на жени/мъже герои все още е много към малко. Има далеч по-малко истории с главни герои жени или разказвани от женска гледна точка.
Това е следствие на идеята, че с мъжете може да се идентифицира всеки (мъже, жени), докато с жени могат да се идентифицират САМО други жени. И понеже все още комиксите се смятат за основно мъжка среда, женските персонажи са доста малко (погледнато в мащаб). И като читател, аз обичам да се идентифицирам с интересни персонажи, по възможност, от моя пол (но не задължително, горе долу по равно са ми любимите персонажи при полов коефициент).

Липсата на разнообразие от женски персонажи е проблем, който лека, полека върви сам към собственото си разрешаване, защото талантливи артисти бол, както мъже, така и жени и много от негативните стереотипи като идеята, че жените не се интересуват от комикси са доказвани като неверни лека, полека. С миши стъпки към победа, наистина.

(край на първа част, във втора мисля да коментирам мъжки персонажи, женски персонажи и разликите им и защо тези разлики са важни)

Нямам никакви спомени от първия път, когато посетих Националния природонаучен музей. Мисля, че съм била на 8 или 9. Вчера реших, че няма да е лоша идея да го разгледам, току виж си припомня нещо от тогава и да сравня.

Когато отидох ми стана ясно защо нищо не помня. Всички дребни животни (насекоми от всякакъв тип) са на едни високи шкафове. Поне 110 см. над земята. Никакъв шанс едно 8 годишно дете да види нещо. Освен че са ред, след ред, след ред, след ред буболечки на клечка, за много трябва да предполагаш какви са, къде се срещат и какво правят, защото нямат табелки или ако имат, са забити на височина 170 плюс, написани с дребен шрифт на пишеща машина. Рядко информацията надхвърля една страница, а и заради изминалото време, мастилото е избеляло. На всяка буба има надпис на латински, с красив почерк на ръка (също избелял), което е много интересно, но цялата тази история прави секцията абсолютно недостъпна за деца… или хора, които не разбират латински.

А е ужасно тъжно, защото музеят е страхотен. На мен насекомите са ми ужасно интересни, но освен, че видях на живо няколко вида пеперуди, каквито бях виждала само на картинка до този момент, не научих абсолютно нищо ново. А изчетох всички налични табелки.
Всъщнст да отбележа, имаше секция, в която в зависимост от уговорките „имам хоботче, но само две двойки крила, хоботчето ми не пробива“ и буквичка, може да се разгледа конкретна секция с представители на тази конкретна комбинация. Горе долу това беше.

Огромна част от надписиъе са „съ“ това и „отъ“ онова. Което е като надничане през прозорец в миналото. Също така са и невероятен пример откога не е подновявана информацията и базата. Не знам кой се грижи и чия отговорност е, но е изключително разочароващо в какво състояние е един от най-интересните музей в София по отношение на посетителите. Разбира се, рекламите са страхотни. Пъстри, ярки, разлепени навсякъде…. само че в сравнение с реалността… ммм, има какво да се желае.

Личи си, че много труд е хвърлен в музея…. някога. Само че не се развива и не се променя. Няма информация, няма опит за достигане и привличане на интереса на подрастващи. Има много животни във формаделхид… и ако вече са ти интересни тези неща, прекрасно, но със сигурност не дава кой знае колко нова информация на зрителя.

Споделиха ми, че освен всичко, на много деца им става лошо, заради липсата на вентилация. Нямам идея, но пък в ретроспекция, няма място, където да седнеш, ако наистина се замаеш, което си е проблем.

Изобщо…. със смесени чувства съм от посещението. На първия етаж има изложба на картини, на втория има ужасно много препарирани животни, които са аранжирани сред естествена среда, в естествени за тях дейности, много от тях са демонстрирани и с малки. В големи, стъклени аквариуми са, така че може да бъдат разгледани отблизо и отвсякъде. За съжаление информация за средата им, навиците им и пр. липсват.
Има страхотни секции с минерали и си заслужават разглеждането.
Разнообразието от птици е впечатляващо, наистина.

Накратко… музеят е чудесен… ако вече сте запознати с тези животни, минерали и прочие и просто искате да ги видите и наживо. Но има какво да се желае, ако не сте запознати.
Препоръчвам… посетете го… наистина си заслужава.

За съжаление „Дилъри на време“ (In Time) изобщо не се класира.
Да, красивите, кинематографични моменти ги имаше.
Да, голямата и сериозна тема я имаше.
Да, ретро-футуристичният елемент също беше на линия.
За съжаление обаче, нещо не им се е получило при компилацията на отделните елементи и филмът пада по нос доста грубо.

Историята накратко.
Времето е валута.
Хората след генетично инжинерство на високо ниво в прължение на дълго време (не научаваме кога се развива историята, само къде), вече спират да стареят на 25 години и остават млади (и красиви, всички в този филм са повече или по-малко красиви. И почти изцяло бели, в този ред на мисли. И здрави, всички, включително хора, които живеят ден за ден и нямат време за нищо изглеждат здрави, добре хранени, добре облечени, със загладен косъм) На ръцете си всеки човек има един часовник (част от ръката), който показва колко време им остава. И на 25 се включва. Всеки първоначално има само една година.
Времето може да се печели, да се губи, да се краде и да се подарява. Когато времето свърши, човекът получава… предполагам нещо като сърдечен удар и умират.
Всичко се купува с часове, минути, секунди, години, десетилетия, столетия и прочие.
Показват ни се двете крайности. Едните са свръхбгатите, които имат стотици години, а другите са бедняците в гетото, които рядко имат повече от ден. Системата от раз ни се показва като умишлено държаща бедняците в гетото и убиваща ги с покачване на цените и стандарта на живот постоянно.

Уил... Сам... каквото друго безлично име се сетите.

Основният проблем на филма, поне за мен беше, че сценаристите явно са сметнали, че аналогията време като валута е ужасно комплексна и неуловима като метафора, заради което зрителят е бит по главата периодично с диалози, в които ни се повтаряше отново и отново, за да включи за алюзията неравномерно разпределено време = неравномерно разпределени пари.
Уау… капитализмът е лооош. Едни имат толкова повече отколкото имат нужда, а другите едвам оцеляват. Наистина… не е честно и е ужасно. Системата е счупена по дефиниция и е корумпирана.
Почти толкова неуловима и фина критика, колкото и в „Аватар“, наистина.

Иронията, че двамата актьори са получили огромни суми, за да ни морализаторстват как системата, която ги облагодетелства е лоша, е почти гавра.

Публиката е толкова интелигентна, колкото филмът й позволява да бъде. И този филм явно смята публиката си за селския идиот.
Една идея, която не е колко сложна и комплексна, ни беше сдъвкана на толкова малки хапки, че за нула време започваш да въртиш очи заради покровителствения тон, сякаш ти казват голямата новина и никой досега не се е сетил.

Все пак, филмът има и положителни елементи.
Например има умерено приятна актьорска игра.
Нарежда се до „Равновесие“ като правдоподобност на историята, но това е ок, защото е направено приятно за окото и макар актьорите да ни заливат с клиширани коментари, поне го правят по симпатичен начин.

Човек може да си оплакне окото в красиви, млади хора и наистина ефектният начин, по който са измислили как 25 годишни актриси да играят майки на мъже, които са на същата възраст е хитра.

Силвия и най-фалшивата перука на света

Главните роли са Джъстин Тимбърлейк (Уил) и Аманда Зейфрид (Силвия). Той е бедняк от гетото с няколко часа живот, тя е богатшка с няколко десетки години живот.
Двамата се срещат, когато друг богаташ минава между времевите зони (хаа, виждате ли колко хитро. Времеви зони, както при нас има престижни и непрестижни квартали… ВИЖТЕ КОЛКО СМЕ ХИТРИ!!!) и по някаква причина запива в долнопробен бар и черпи всички.
Оказва се, че е минал стотака, има още стотина години живот, пък на него му е писнало и ни съобщава основата на филма (не се притеснявайте ако не я хванете от първия път, ще ви бъде повторена няколко десетки пъти). Многото време (пари) сковава хората и те не живеят, също така, както никаквото време (пари) сковава хората и им пречи да живеят. От друга страна, когато имаш малко, си принуден да бъдеш изборетателен, активен и действащ, за разлика от пасивността и леността на вечното отлагане на свръх-презадоволения. Наистина… мисъл, която трябва да си окачим в рамка над леглата.

Негативните ни персонажи са кът. Имаме един отдаден на работата си Времеви Полицай (Хронометрист), който си пада да няма време (буквално, през повечето от екранното време, има средно между половин час, до няколко часа живот) и който е твърдо решен да хване бегълците. Наистина епично, където толкова се увлича в гонитбата, че като ги хваща буквално умира, защото му е свършило времето.

Хронометрист Реймънд Леон

Като цяло, това, което се случва е революция, защото Уил освен, че ценящ времето си, е и хуманист, който смята, че ужасната, неработеща система трябва да бъде променена и след като отвлича Силвия и набързо я убеждава колко е ужасна системата, двамата се превръщат в една кръстоска между Бони и Клайд и Робин Худ и раздават време, съответно срутвайки лека, полека системата. Уж.

Силвия е, като всички жени в този свят, били богати или бедни, ужасно красива и с ужасно къса пола/рокля (мисля, че е някакъв неписан закон във филма, жена не може да е с пола по-дълга от десет сантиметра) и поне десет сантиметрови токове, на които търчи с невероятна скорост и умение, на която може да завиди всеки. На десет сантиментров ток, успява да поддържа същото темпо, като мъж в развета на силите си, който тича в удобни ниски обувки. Очаквах момента, в който тя ще разкара платформите и ще видим просто едно прашно обалче в далечината (и евентуалното мип-мип).
Тя също има емоционалното и интелектуално присъстие на хартиена изрезка. Неприятното беше (поне за мен), че не научаваме нищо за нея като личност, отвъд, че е съгласна с Уил, че си пада по него и че му помага.

Това е майка му.... която си няма име. На екрана е по-малко от десет минути и умира драматично. Майната ти филм.

Филмът е приятен, красив, лек, не е никак натоварващ.
Интелектуална дъвка, по всички параграфи.
Има ужасно огромен потенциал, който не е развит и не е използван на грам, което е разочароващо.

Та така… приятно гласуване.
Изборът между тръна и глога.

Вече се разгоря една дискусия на блога, как трябва да сме далеч повече политически активни през цялото време, а не за кракто малко преди избори, когато се събуждаме, оглеждаме се, виждаме, че пак разни неща са изплували по повърхността и да се разочароваме.
Да… трябва да сме политически активни… само че това си е жива проба изнудване. Защото всеки се разкъсва някак да комбинира работа/близки/семейство/задължения/проблеми… поемането на отговорността и да пази откровени ужаси да се намъкват в политиката прави демокрацията по-скоро гавра, отколкото валидна форма на (само)управление.

Беше интересен ден. В 1 и малко бях пред моята изборна секция. 58 минути по-късно пуснах гласа си. Причината за забавянето бяха: протокола се води двойно, на ръка. Влизаше само по един човек. Пред всяка отделна стая имаше постоянно поне 20 души. Поне за моя район.

Доволна съм, че гласувах, но да видим какво ще се случи.
Гласувах по съвест и убеждение, макар че в един момент имах чувството, че не толкова гласувам, колкото попълвам судоку.

А вие гласувахте ли?

Всъщност текат положителни промени – строи се Околовръстно, София става по-чиста и мобилна, случват се разнообразни хубави неща… но някак недостатъчно е. Детски градини, ясли, образование, работни места, здравеопазване… дупките са повече отколкото на едноименното швейцарско сирене. И въпреки това, действащите лица са летаргия, освен ако не видят телевизионна камера, тогава са бързи като светкавици.

Изборите сериозно ме притесняват. Защото когато поглеждам към списъците и кандидатиращите се, виждам по-скоро гавра с демократичното избиране:
вярно, можем да изберем за кого да гласуваме… само че възможните кандидати са един от друг цъфнали и вързали.

Чувам често от познати/приятели/колеги/роднини, че не виждат реална възможност за избор и че по-скоро биха гласували с празна бюлетина на основанието, че празната бюлетина има смисъл на „нито една от опциите не ми допада“. Всъщност и аз смятах, че нещата седят по този начин и процентът празни бюлетини се взима под внимание.
Само че всъщност не е вярно.
Празните бюлетини просто се игнорират и протестът, който трябва да представляват, бива пренебрегван.

Иначе казано, имаме опциите да гласуваме за най-малко проблемния за нас кандидат, да не гласуваме и да ни управлява някой, с когото съвсем не сме съгласни или да протестираме и да ни игнорират напълно, отново управлявани от някого, когото не харесваме/не сме съгласни.

А аз самата имам един въпрос към „протестиращите“.
Бихте ли могли да ми кажете какво точно протестирате, когато чупите, трошите, палите и съсипвате общинска и частна собственост? Кое точно му е „про-българското“ съсипването на средството за препитание и живеене на десетки хора в страната?
Кое точно му протестират агитките и скиновете, които бият всеки, който не харесват, трошат рейсове, драскат глупави, неграмотно написани слогани тук и там и цапат, заривайки детските градинки в боклуци, правейки ги неизползваеми за децата, съсипвайки, защото е имало мач, защото не са съгласни, че има други хора освен тях или защото е вторник?

Защото на тези хора НЕ им пука за никой, гушкат си национализма като плюшено мече, обаче никога няма да бъдат видени дори в километър околовръст около Акция за почистване или да доброволстват да се оправят поразиите.
Така че… тези за какво протестират? Разбирам хората, на които им е дошло до гуша да ги правят на луди, но точно тези, които описах… те просто използват ситуацията, за да се накрещят и да се сбият на общо основание.

В събота 24-ти септември инициативата ХоРа (Хора срещу расизма) излезе с декларация за конфликта в Катуница.

Предвид ескалиралото напрежение, желаехме да предотвратим превръщането на една печална ситуация в причина за политически спекулации и етнически погром. Случилото се в Катуница – млад човек, блъснат от кола – за жалост, е универсална човешка ситуация. Фактът че колата – в случая джип – не е на кого да е, а на местен бизнесмен – прави случилото се още по-угнетително.

 
Обстоятелството, че този своеобразен местен феодал, е от ромски произход, не обяснява престъплението. То обяснява единствено нездравият интерес на политическата класа към този човек по време на изборна кампания. Благодарение на своята привилегирована позиция и саморазправата си сред ромите, „цар” Киро и неговата „свита” от главорези се радват на безнаказаност, отредена и на българските престъпници от същия ранг.

 
Часове след декларацията ни се случи именно това, от което се опасявахме най-много. Подет от агитките от футболни запалянковци и хулигани с откровени неонацистки виждания, конфликтът се превърна в това, което той отначало не беше. В началото той беше протест на едно село срещу местния олигарх: протест на българи и роми, солидарни помежду си, срещу беззаконията на мутрата Кирил Рашков и неговия мафиотски клан.

 
След бунта на хулиганите, обаче, и предвид първоначалното бездействие на полицията, този конфликтът се превърна в опит да се настроят българите срещу всички роми.

 
Като резултат, с негласното вдъхновение на известни политически кукловоди, на различни места в страната, в понеделник избухнаха серия от спонтанни – но реално добре дирижирани – протести. В тях се използва познатият сценарий за насъскване на един срещу друг етнос с цел отвличане на вниманието от истинските виновници.

 
Станахме свидетели на това как справедливият гняв на хората срещу социалното неравенство беше присвоен от екстремисти. Те призоваваха към насилие срещу цели етнически групи. Ултраси и неонацисти бяха строени от партийните си поръчители да водят протестите и да скандират “турците под ножа” и „циганите на сапун”.

 
Истинските проблеми бяха подменени с ирационална агресия и истерично търсене на врага. Организирани в нападателни групи, те преследваха невинни роми, във Варна, Бургас и Пазарджик, опитаха да поругаят джамията Баня Башъ в София. Лидерите на партията ВМРО също побързаха да се включат. Те организираха анти-цигански протести, а техни активисти помагаха в палежите и хайките.

 
Хората, които вилняха в село Катуница и по улиците на големите градове се опитват да се представят за български патриоти. Но какво патриотично има в това да нападаш случайни хора по улицата, невинни за едно престъпление, извършено на стотици километри от мястото, в което живеят, и от конкретен, известен извършител? Какво патриотично има в това да нападаш джамията в София, когато Кирил Рашков е православен християнин? Защо за престъпленията на „цар Киро” вина трябва да носят всички роми? Та нима българите носят вина за престъпниците сред нас? Ако ултрасите изповядваха „общобългарски”, „общочовешки” или „универсални” ценности, надали щяха да подминат така зверски престъпления, застигнали по подобен начин редица техни съграждани. Та нали двама от лидерите на радикалната десница, Боян Расате и Волен Сидеров, блъснаха човек през последните години. Блъснатият от Расате човек почина. Къде бяха тогава агитките на Ботев и Локомотив?

 
Ако зверствата срещу българските граждани и произвола, в който живеем, бяха проблемът, защо същите „спонтанно протестиращи” не поискаха справедливост за престъпниците, погубили тези жертви или хилядите жертви на „войната по улиците” и на престъпността в България?

 
Днес повече от всякога звучат актуално думите на Васил Левски: “ние не гоним турския народ, нито вярата му, а царя и неговите закони”. Нека не се лъжем: няма нищо достойно в това бедните и безправни българи да търсят вината за злините си в още по-бедните и безправни роми. Участниците в протестите скандират срещу “ромската престъпност” като за саморазбиращ се факт.

 
Престъплението обаче никога не е колективно, а има конкретен извършител. В този случай това са българските и ромските елити, които живеят на гърба на народа ни: народ от българи, турци, роми, хора, които живеят в беззаконие и мизерия.

 
Няма нищо патриотично в това да се опитваш да си отмъстиш на по-слабия, когато не можеш да достигнеш по-силния. Хилядите обикновени роми от гетата във Варна, Бургас и Пловдив са жертви, както и бедните български граждани. Всички ние сме жертва на систематичните беззакония на българските и ромските цар Кировци през последните 20 години както и техните български съграждани. През десетилетията на „прехода” ние оставихме Г-н Рашков и неговите покровители безочливо да ни разкриват „правилата” на политическата игра. Нормализирането на тази долна игра, липсата на задълбочено обществено говорене по наболели социални проблеми и отсъствието на критично ориентирано образование в България, позволиха дори обикновените и здравомислещи българи да се отдават на безумието, към което подстрекават нацистите.

 
В момента дори стабилни и здравомислещи хора са подведени от олигарсите: от кукловодите, които имат интерес да изместят общественото недоволство към ромската общност, за да бъдат защитени самите те.

Произволното насилие обезсмисля справедливия гняв на хората. Няма разлика между беззаконията на мутра, покровителствена от политици и полиция, и разрушителните действия на тълпа, насъсквана от политически манипулатори. Тези престъпления се базират на убедеността на извършителите си, че в това да приложиш насилие няма нищо лошо, че наказания няма да последва.

Отделно от това, исках да вметна, безумната реакция към БХК и много друго организации, които се занимават с опити за пдопомагане на интегрирането. Не са виновни тези организации за това, че интегрирането не се случва. Защото не тези организации контролират колко от техните практики се прилагат, колко се пази да не се злоупотребява с помощите, със законите, с хората.

Не съм работила с БХК директно, нито за БХК, не познавам от първа ръка типА работа и начинът им на реагиране. Но това, което не разбирам е, ако няма организации, които се опитват да разрешат проблеми, да интегрират хора, които са и без това на ръба на обществото ни, как се очаква да се разрешат тези проблеми?
Особено при положение, че политиците ни са абдикирали от позицията си, разбирайки под „демократично“ „въпрос на настроение“ при вършенето на задълженията си.

П.П. След като политиците повториха един милион пъти как няма етнически сблъсък ми се иска да питам… а откъде им хрумна, че има, при положение, че тези фрази се появиха още преди протестите?

За съжаление всеки, които иска да се разхожда из парка, се налага да го прави въоръжен с (поне) лютив спрей, защото из парка обикалят най-малкото 3 глутници кучета.
Една се навърта долу, до централния вход, който в момента е в ремонт. Наброяват около десетина кучета и най-често само лаят и пазят дистанция.
Втората глутница е горе до Лозенец, по дългата алея за колоездачи покрай болницата. Там се навъртат 3 или 4 кучета, които имат навика да изскачат и да гонят колоездачите. Досега не съм виждала да хапят някой, но съм виждала хора да падат стреснати от рязката поява на щракащи муцуни около колелата.

И най-неприятната глутница, поне 5, 6 кучета, се навърта по алеята до Сребърна, покрай хълмчетата с кръговете, та до горе, чак до Пикадили.
Казвам, че са най-неприятна, защото не лаят, а директно се изстрелват и нападат.

Точно вчера имах неприятен сблъсък с тях.
С моя приятелка бяхме решили да се разходим малко из парка и минавахме по дългата алея покрай улица Сребърна. Беше вече тъмно и си говорехме. Понеже имам неприятния опит, който имам, винаги нося спрей в джоба, а след мръкнало, в ръка. Нападали са ме на осветена спирка на НДК в 9 вечерта, така че не е без основание.
В случая, също се оказа добра идея. Някъде срещу Еко бензиностанция чух шумолене на храстите и няколко секунди по-късно срещу нас излетяха поне 5 кучета и директно скочиха към нас. Не ни залаяха, нито по какъвто и да е начин се опитаха да ни сплашат. Директно ни нападнаха.

За щастие спреят свърши работа и първото което налетя отнесе стабилна доза в муцуната, след което те се разтеглиха и се опитаха да ни преградят пътя. Напръсках ги пак, изпръсквайки почти целия флакон, което е към 300 милилитра течност 20 000 пъти по-силна от люта чушка.

Отново без да шукнат се разкараха веднага и успяхме да излезем от парка без никакви други произшествия. Не ми се мисли какво щеше да се случи ако не носех спрея.

Така че с най-добри чувства към всички хора, които обичат кучета и смятат, че горките бездомни кучета просто са тормозени и има нужда само от любящи семейства, пък контролът е ненужен, а тези, които искат бездомните кучета да бъдат махнати от улиците, за някакви чудовища…. FUCK YOU!

Аз също обичам кучета. Нещо повече, аз самата имам куче и винаги съм имала кучета около себе си от съвсем малка. Отраснах с гигантски вълчак, така че тук не става дума за омраза към животните. Става дума за загуба на каквото и да е търпение към хора, които едно – нищо не разбират от животни и им приписват човешки качества, второ нямат представа, че животните се влияят от инстинктите си, трето, че е не надушват „лошите хора“, четвърто, нито пък, че „нападат само ако са провокирани“. Всеки, който е имал домашен любимец знае това.

Бездомните кучета трябва да бъдат прибирани от улиците. Да се даде възможност някой да ги осинови (не е като да няма кампании по въпроса, които да са успешни) и ако никой не ги иска, да бъдат приспивани. А глутници, за които се знае, че нападат, директно да бъдат прибирани и приспивани.

Писна ми хора, които живеят в ГРАД да настояват животни, за които НИКОЙ не носи отговорност, не се грижи, не внимават да са обезпаразитени, здрави и непренасящи болести, да ми обясняват как аз съм някак длъжна да не им преча. АЗ плащам данъци за община София… моята безопасност трябва да е приоритет. Не на някакъв въшлив помияр. Не ме интересува колко мила муцунка има дадено куче.
Гнус ме е от хора, които смятат, че човешкия живот струва по-малко, отколкото на едно куче. Като обичате толкова много тези кучета, вземете си ги у вас, купувайте им храна, грижете се за тях. НЕ ГИ ИСКАМ НА УЛИЦАТА, ПО ПАРКОВЕТЕ И ГРАДИНКИТЕ!
Аз искам да знам, че мога да се разходя спокойно из градските площи БЕЗ да държа в ръка спрей, защото има вилнеещи глутници.

Защото аз знам как да се грижа за себе си. Имала съм къде, къде по-зловещи перипетии. Само че спокойно на мое място можеше да е колоездач, родител с дете, учениче, възрастен човек…
Просто е безотговорно. От страна на кметовете. От страна на организациите, които получават пари, за да „кастрират кучета“. И ми писна тези, които стават жертва, да им се вменява вина. Не, не съм аз виновна, че се разхождам из публичен парк, набийте си го в главата.
Нямам идея защо има глутница. Дали са от строеж развъдени и после изритани или някакви хора са си отглеждали кучета и после са ги изхвърлили. Изобщо не ме интересува.

Факт е, че София не е безопасна заради бездомните кучета и това е проблем, който трябва да се разреши максимално скоро по начин, който работи.

П.П. Понеже Мишел коментира, че като са пръскани/гонени/стреляни и прочие, кучетата няма да махат с опашка като срещат с хора, държа да поясня: Ами То Това Е Целта! Като види човек, да се махне.

П.П. 2 Лютивият спрей:

Реших да ъпдейтна с линк за какво иде реч конкретно, понеже все още ситуацията ми прави впечатление и по-точно, реакциите към нея.