Следва да се извиня на размисли, което и правя.

http://vasil.ludost.net/blog/?p=2293

Пращали ли са ти скоро линк за някаква петиция? За Странджа, Иракли, Рилските гори, газопровода, спасяването на популацията виолетови гургулици? Четеш инфото и ако каузата ти се стори близка до сърцето и вярваш на човека, който ти праща линка, подписваш, нали? Е… може да отделиш и малко време да се запознаеш по-подробно с това, за което даваш името си. Примерно няколко дена. Седмица. Но в повечето случай подписваш, защото вярваш на хората, които ти го пращат, имаш им доверие. Предполагам ще подпишеш дори и за виолетовите гургулици, ако инфото е достоверно представено, със снимки и факти. Ако много от хората, които познаваш и на които вярваш твърдо са убедени, че виолетовите гургулици са застрашен вид и са в опасност, ще повярваш и ти… или поне ще допуснеш, че може би има нещо вярно в това, въпреки, че виолетови гургулици не съществуват.

Само че това може да се случи само веднъж. Честната дума е силно оръжие - не случайно има страни, в които тя има силата и функцията на договор. Ако съзнателно излъжеш (без самата ти да вярваш в това) много хора, които са ти имали доверие, никой никога повече няма да ти повярва. Ще се разчуе просто…
Това е най-опасното в моя “съвет”. И няма значение колко си “сведущ” в интернет, защото това няма нищо общо с интернет. Дори и да си твърдо убеден, че си прав - винаги съществува вероятността да си сбъркал, да ти е липсвало инфо, да си изтълкувал погрешно събитията, да си по-глупав просто…

Тогава оръжитето ти се насочва срещу теб.

Блогът грубо казано е една форма на представяне на информация. Не е задължително да е личен дневник - ако списваш корпоративен блог ще трябва да спазваш определени правила - най-малкото да се съобразяваш с фирмената политика. Това не значи, че не трябва да изразяваш лично мнение, а просто, че не е добра идея да го “изплюваш” първосигнално.

Два дена се борих като прасе с тиква с един проблем в работата и решението го открих в поредица тематични блогове, които скоро едва ли пак ще чета. Примерно на теб и на много други тези блогове биха се сторили сухи, неразбираеми, скучни и безсмислени… 300 дена в годината и аз бих се съгласила с теб. Но вчера, в 7 вечерта на мен ми помогнаха да не прекарам нощта в офиса и аз съм адски благодарна на създателите им.
И не ме интересува от къде е копната информацията в тях и колко е лично мнението на автора там - важното беше, че намерих сдъвкано на поносими хапки решението на проблема си.

1. Обясняваш “на ушенце” на куцо и сакато от контакт листа си колко некоректни мошеници са фирма Х. Не подценявай силата на мълвата - получаваш чат-пат по някое от тези досадни писма-историйки с послание “препрати на още 5 човека”. Ето ти чудесен повод да се упражниш да напишеш нещо в този жанр.

2. Публикуваш си материала в собствена медия (примерно тази, която чета в момента)

3. Правиш серия от няколко свързани с него материала, които публикуваш в рамките на няколко месеца, докато трае шумотевицата, която си предизвикала в т.1. Да откраднеш това, което някой е измислил е лесно, но да откраднеш това, което още е мъглява идея в главата му - то който го може не му требе да преписва, нали?

След 3-тия път по този сценарий ще ти излезе славата на човек, с който не е добре да се е*ават. А ако писъмцето-спам успее да мине поне 5 пъти през мен, ще ти стана рекламодател :))