аз/Блог
~правила~
Изрично забранявам латиницата в коментарите. Такива мнения в почти всички случаи ще бъдат директно трити, освен ако нямам време, за да хвана и да ги превеждам. Което е малко вероятно. Кирлизатори бол.
Тук политиката няма място.
Тук не е място за самореклама.
Вулгарен език, обиди, заплахи и заяждания не се толерират.
Моля проверявайте коментара си за грешки преди публикация. Няма възможност за промяна, освен от мен.
Избягвайте излишната употреба на чуждици, не са добре приети в Кутията.
Без спам моля. Ако много искате да ми пратите нещо, използвайте кю-то ми или пощата ми. И двете ги има публикувани тук.
Тролове от всякакъв вид не се толерират.
Мерси и приятно писане.
~за мен~
Журналистика 2 курс в СУ, специалност печат.
Обичам да пия сладки неща (шоколад, какао, мляко) и освежаващите – чай, плодови сокове. Обичам аз да правя и двете.
Обичам да си поспивам, но напоследък ставам все рано. Няма лошо.
Самоопределенията вече ги избягвам.
Обичам спортовете (всякакви: ски, тенис, плуване, волейбол, ски, сноуборд, кънки на лед, ролери, футбол, баскетбол, фехтовка….). Обичам да ходя пеша, обичам високите скорости, но рядко практикувам. Допадат ми екстремните спортове и екзотичните (въртене на пой, бънджи, парашутизъм, парапланеризъм – последните три, все още само като концепция).
Не обичам… ?????
За контакти
mail: eneya(dot)v(at)mail(dot)com
ICQ: 294658273
Като музика: Етно, българска музика, малко пънк, малко гръндж, малко метъл, много рок и много джаз.
Като филми: Европейско кино. Напоследък и френско. Много рядко американско, някои добри драми и два, три трилъра. А и класическите комедии.
Като автори: С. Лукяненко , Стругацки, С. Лем, У. Шекспир, Тенисън, Т. Пратчет, Адамс, Дж. Даръл, Н. Геймиън, Бюджолд, С.О. Кард, Р. Дал, Д. Симънс, А. Кларк, А. К. Дойл, А. Кристи, Балзак, А. Азимов, Р. Асприн, Дикенс.
~за блога и подобни~
Доста често е ставало на въпрос за името на блога, а и не само за неговото. За моя ник също. Може да се каже, че съм книгоман или както си е точната дума, библиофил. От малка чета енциклопедии като книжки и се напъвах да разбирам Пушкин, Дикенс, Дюма, Юго просто защото само такава литература имаше из къщи. Разбира се, не разбирах почти нищо, но пък речникът ми се увеличи значително. Иде реч за крехката възраст 6/10 годишна. Поотраснах, литературният ми вкус мина през класическите приключнски романи, понадникна в Класиката, трилърите, мистериите (А. Кристи, А.К. Дойл и т.н.), насочи се към фентъзито и фантастиката. И там си остана все още. Какво общо има ника?
[останалото от разказа]
За името на блога … по надолу. Толкоз.
~За Кутията и как се появи като концепция
Кутията за всичко – Зена Хендерсън
Мисля, че беше през втората седмица от началото на учебната година, когато Сю-лин ми направи особено впечатление. Разбира се, бях забелязала името й още преди това и веднага бях проверила степента на развитието й, умствените й способности и евентуалните й дарби, както правят всички учители през първите седмици. Бях установила, че е напълно развита и умна и изобщо без някакви специални проблеми, и я бях картотекирала – за момента пренебрегнах мимолетното „прекалено кротка“, което ми мина през ума – в групата на безпроблемните, докато преминат вълненията и суматохата в началото.
Спомням си първия път, когато я забелязах. Бях се отпуснала на стола си за кратка почивка, след като в продължение на цял час бях насочвала мъничките ръчици да изписват сложните криволици на първите си букви. Учениците ми споделяха шепнешком задоволството си от първите си успехи в писането, без да съзнават, че изписват думичката „тъжен“ не само върху листа пред себе си, но и в мозъчетата си. Бях се замислила, докато ги наблюдавах, как тези малки човечета бяха започнали да придобиват и да оформят своя неповторима индивидуалност, когато забелязах Сю-лин -забелязах я истински – за първи път.
[останалата част от разказа]
~Всеки има нужда от своята Кутия за всичко. Това е моят вариант на нематериалната Кутия.
~
~“Кутията за всичко“ се твори и съществува под крилото на този лиценз:
~
Катерене!?
Ето какво ново научих за теб!
Добре че ме светна за този чудесен блог. Успех!
Много срещи в „Празнотата, която обвързва !“
Не съм знаел, чр имаш блог
Гледам , че фантастиката и фентъзито ти харесват. Ако не си успяла прочети на
Джек Лондон – Скитникът между звездите и някой произведения на Карл Чапек
и разбира се на любимия ми автор Станислав Лем и т.н да не изброявам не че се сещам за всички които са ми харесали но поне знам , че са доста.
А и да не забравя Доминго Сантос има един страхотен сборник разкази за което трябва да съм благодарен на един приятел , че ми го даде да го прочета от култовата библиотека „Фантастика“ .
Познавам тези очи. Чинук. Девиантарт.
И аз май съм ги виждал някъде…свъсени.
Енея, браво…
и на блога и на начина на воденето му… лека завист и за постоянството ти… „избери отново“… и дано пак да избереш това…
Хм, аз пък познавам Сю-лин, беше ми състудентка. Китайка. Родом нейде от китайският северо-изток. Много умна и не знаеше как се яде с вилица и нож…
Здравей,
пиша само да те информирам, че по неизвестна причина Аксимет беше спрял един твой коментар в блога ми. Предполагам, че е полезно да го знаеш.
Катерене!?
Ето какво ново научих за теб!
Добре че ме светна за този чудесен блог. Успех!
хубави интереси, но как успяваш да правиш всичко пък и да учиш и да прочее?
Е, то не всичко накуп. От време на време едното, после другото, редуват се.
Пък и аз съм несериозна.
*оплез*
Здрасти,
току що те гледах по RЕ:ТV. Живея/уча четвърта година извън България и RЕ:ТV е единствента която хващам редовно online – научих за нея отпреди няколко месеца и гледам най редовно поне Булевард България, ТV-ята се оказа много добра почти няма хора от типа на Бареков и разни други които не искам да им слагам епитети че само лоши ми идват да кажа. Имам един съвет, след като учиш журналистика, моля те не отразявайте само негативните неща и битовизми – кой кого/как заклал/изнасилил/ограбил това го има навсякъде, но у нас се преекспонира.
Реших да ти видя профила, като видях каква музика слушаш и много ме зарадва. Радвам се че има такива хора още в БЪЛГАРИЯ. Мислех че всичко го е обърнало на чалга.
Това за европейското кино го споделям, макар че вече стана едва ли не клише да кажеш че гледаш европейско кино. Преди 1989 хората са казвали за филмите „Хубав ли е или руски“, а сега „хубав ли е или американски“. Но все пак не трябва да се отрича американското кино има си супер филми.
Ами това е УСПЕХ с ученето!
мацка малко се беше притеснила, но беше много симпатична
Хм, мерси много за милите думи.
Повече позитивизъм трябва, просто аз моят го намирам в спортовете, фотографията и музиката, не в общественият живот.
Вальо, то не че държа да с еправя на „ентелктуалка“, просто се уморявам от филми, които не ми дават нищо, напротив, облъчват м със стереотипи и накрая все едно съм изяла пуканка – нито си се нзаял, нито ти е било приятно (да, не обичам пуканки).
Колкото за битовизмите, прав си наистина.
Харесва миии… Дори това за Здрач, въпреки че точно сега чета книгата и не съм много съгласна, но много ми напомня за мен самата ииии… Не знам, имаш стил на писане, можеш да му убедиш във всичко ^^^
Успех с ученето.
Имаш интересен стил написане. Ще следя какво се случва с теб като обещаващ журналист
Ако харесваш фантастика мога изкрено да препоръчам Robert A. Heinlein – Time Enough For Love книгата е просто невероятна. Не съм я намирал на български за съжаление.
Eneya,
) Миналата седмица си купих twilight, малко ми беше обидно за мен самата да си купя книга от рафта чиклит
) но реших, че трябва да разбера какво стои зад тази история. Подкрепям мнението ти, макар и да се разграничавам на места, защото признавам, се увлякох от книгата. Но така или иначе важното е да има различни мнения, да има дебати и по-малко категоризации, кое е добро и кое не, само така от дебата има смисъл, иначе е само въпрос на ‘кой е по’ 
за пръв път пиша коментар в блог! Попаднах на теб, търсейки информация за мнения за twilight, тъкмо защото аз самата съм малко объркана в мнението си за книгата. Но както и да е, стана ми интересно от целия дебат, който беше произвел твоя текст. Поздравления за задълбочения анализ, наистина се опитваш да видиш какво стои отдолу, какви са причните за дадените неща и какво следва от тях, а не бягаш единствено по повърхността. Изненада ме, че си толкова млада и учиш журналистика… Наистина страхотно
Аз чета много и различна литература, макар и повече съвременна, класиката нещо ми бяга
Поздрави и успехи!
Избягвайте чуждици… мерси?
Благодаря?
Здравей!Попаднах на този блог покрай книгата „Здрач“,едва ли е ново за теб.Прочетох цялата ти публикация…на моменти бях потресена ,но имаше и изрази ,на които се смеех със сълзи.Тийнейджърка съм.Взех от една приятелка книгата,в рамките на 4-5 дни я прочетох…два пъти.На скоро си взех и 2рата(прочетох я 2 пъти за същото време).Радват ме хора като теб,резки и безкомпромисни(как можа да убиеш хиляди детски мечти?).На мен сагата ми харесва,откровено казано.Не съм лудо влюбена в Едуард или в койтои да било друг.Просто ми хареса това ,че не се придържа към клишетата…че някак всичко е обяснено направо абсурдно за представите съсдадени на аудиторията от всички видове медии.Харесва ми как винаги е оставено място за размисъл,нещо което не ти е предложено на тепсия..филмът няма да коментирам поради простата причина ,че на боза какво има да коментираш?Но книгите ми харесват ,защото са РАЗЛИчНИ.Това е моето мнение.Едва ли представлява кой знае колко голям интерес за теб (все пак съм тийнейджъка,макар и без много пъпки),но пък интернет пространството е за това
Пожелавам ти усоех в ученето и има път пред теб със сигурност
Хм, мерси за милите думи.
Личен съвет – не се извинявай за годините си, те рядко имат общо със способностите да създаваш смислено мение или то да е важно за някого по какъвто и да е начин.
След небрежен слалом из Кутията ти, в мен не остана никакво съмнения, за да те добавя в листата си с блоговете . Не го казвам за да върнеш услугата, а защото там, наистина има малко дневници, които грижливо съм подбирал. Твоят ми е чудно къде ми е бягал досега ?!?
Видях, че си 2-ри курс журналистика, и ми стана още по-интересно. Само се чудя, защо не пишеш по-често собствени трактовки за медийният ни пазар? То ясно, че в телевизията от лумпени като Бареков няма място за нищо човешко, но за хартията, едно списание „Тема“ е еталон за професионализъм да речем.
Прочети на Артър Кларк „Спусъкът“, има момени, които няма да забравиш. Не е толкова популярна, може би, защото е един от последните му романи, но това не я прави по-малко гениална.
Поздрави…аз.