Първоначално този текст беше емоционално и въодушевено преразказче на протеста.
Междувременно обаче си дадох сметка, че е далеч по-важно да коментирам други неща. А именно, че АСТА е перфектният пример за дългата поредица на лъжливото овчарче.
Историята на лъжливото овчарче е, едно дете, което пасе овце и тъй като му е скучно, се забавлява и от време на време започва да крещи “вълк, вълк” и всички овчари наблизо зарязват всичко и хукват да му помогнат. Само че се оказва, че вълк не е имало, а лапето просто се лигави. В някакъв момент на хората им писва да ги лъжат и в края на краищата, когато вълк наистина се появява, никой не му идва на помощ, защото смятат, че пак ги лъже и лъжливото овчарче е изядено.
Хубава приказка, но какво е общото с АСТА?
Ами че като цяло точно същият подход ни се продава отново и отново, само че за разлика от разумните овчари, все още не сме стигнали до момента, в кйто игнорираме истеричните и френетични крясъци за големия страшен вълк.
В нашият случай “вълкът” е прогресът.
И е направо изумително с какво постоянство се опитва да се спре прогрреса в името на печалбите на отделни отрасли.
Ще цитирам част от текста на Вени от Семки и Бонбонки тук:
През последните 100 години сме свидетели на множество технически постижения в разпространението, възпроизвеждането, създаването и препредаването на културата. Но и свидетели на непрестанните опити на заблудените законодатели, подложени на натиска на копирайт индустрията, да запазят старото за сметка на новото, само защото старото се оплаква.
Тези усилия започват през 1905 г., когато става популярна пианолата - механичното пиано,възпроизвеждащо музика чрез перфокарти с кодирани ноти. Тогава продавачите на нотна литература заявяват, че това ще е краят на композиторите и изпълнителите, защото няма да могат да получават нищо от нотните издатели. По тази причина издателите искат механичното пиано да бъде забранено, също както и все по-популярния грамофон.
През 20-те години с появата и разпространението на
масовото радио, друга копирайт индустрия иска забраната му, защото намаляват печалбите й. За 4 години продажбите на записи падат от $75 млн. през 1929 г. до $5 млн. пред 1933 г. Обаче спадът е показателен на фона Голямата депресия, която се развихря тогава – той е много пъти по-малък от общия спад на икономиката. Индустрията започва да съди радиостанциите и в резултат новообразуваните дружества за авторски права започват да прибират част от печалбите им чрез лицензионни схеми.През 30-те години нямото кино започва да бъде измествано от филмите със звук. Преди това всеки кинотеатър е наемал оркестър, изпълняващ акомпанимент към немите филми. С разпространяването на звуковите филми, профсъюзите на киномузикантите предявяват искания за законодателно регламентиране на работните им места.
През 40-те години киноиндустрията се жалва, че телевизията означава смърт за киното, тъй като печалбите й за 5 години падат от $120 млн. до $31 млн. “Кой ще плаща билет, за да гледа кино, щом може безплатно да го гледа вкъщи?”, пита Холивуд.
През 1972 г. копирайт индустрията се опитва да забрани новопоявилия се ксерокс. Искането идва от книгоиздателите и издателите на списания. “Не е далеч денят, когато никой няма да купува книги и списания”, жалват се те.
През 70-те години се разпространяват магнетофоните и копирайт индустрията полага неимоверни усилия да ги забрани. Масово се пускат плашещи реклами “Домашният звукозапис убива музиката!”
По същото време озвучителните уредби и диджеите започват да изместват живата танцова музика,
изпълнявана от групи и оркестри. Профсъюзите на музикантите и копирайт индустрията започват война, искайки законодателно да бъде въведена “диско такса”, събирана от частни сдружения и разпределяна между групите. И продуцентите успяват – таксата е въведена и се събира и днес.
През 80-те години се завихря буря около видеорекордерите. Представители на копирайт индустрията заявяват на изслушване в американския Конгрес, в който е много силно е представено филмовото лоби- “За американските филмови продуценти видерекордерите са същото както Бостънския удушвач за жените”. Войната е толкова ожесточена, че новото техническо достижение е буквално на ръба на забраната. Медиаконгломератът Sony завежда Срещу
рекламите. В тези области копирайт индустрията успява частично да се наложи – поне в САЩ, където е забранено да се произвеждат и продават такива устройства, но за щастие съдилищата отхвърлят ограничениятапроизводителя на видеокасетофони Betamax е заведено дело, което той губи печели във Върховния съд с 5 на 4 гласа.
В края на 80-те копирайт индустрията успява да убие новъзникналата технология на дигитален звукозапис мърху магнитна лента.
През 1994 г. се появява технологията MPEG-1 Audio Layer III, станала бързо известна като MP3аудиозапис. Копирайт индустрията отново оголва зъби, твърдейки, че новата технология може да бъде използвана единствено за престъпни цели и плейърите трябва да бъдат забранени. Първият успешен MP3 плейър – Diamond Rio с 32 MB памет, се появява през 1998 г. Продуцентите завеждат дело срещу производителя Diamond Multimedia и въпреки, че губят, фирмата е разорена от непосилните съдебни разноски.
Столетието завършва с печалноизвестния Digital Millennium Copyright Act (Закон за авторските права в дигиталната ера), прокаран в Конгреса от лобито на музикалната индустрия и киноиндустрията, чиято цел е да убие в зародиш Интернет и социалните медии като канал за разпространение. Копирайт индустрията се опитва да наложи всеобхватна отговорност за Интернет доставчиците и само с големи усилия новите технологични компании успяват да ограничат заплахата срещу тях чрез клауза, според която само крайните потребители са отговорни за евентуални нарушения на законите за авторското право.
В началото на нашия век бурята се завихря около дигиталните видеорекордери, записващиHigh Definition телевизионни предавания като игнорират
.
Уникално, нали? От една страна, всички сме чували за тези истории и въртим очи като ги чуем колко са били глупави и нагли за тези опити, особено в ретроспекция.
На практика обаче, това, което сякаш не осмисляме толкова е, колко постоянно се случва и как не се отказват. Едни и същи отрасли, използват едни и същи стратегии и дори едни и същи аргументи отново и отново и отново… и всеки път минаваме през един и същи процес. Сериозно, не им ли писва да грешат ВСЕКИ ПЪТ и да се излагат като кифладжии ВСЕКИ ПЪТ?
Преди няколко дни споделих друг един пример. За дилижансите и колко активно се е отхвърляло приемането и разпространението на телеграфните кабели, защото, видите ли, щяло да унищожи бизнеса на дилижансите, които раснасяли писма. Аргументът, че никой нямало да иска да използва безудшното прехвърляне на информация по кабел или призивите да помислим за всички онези, които отглеждали коне или карали диклижанси и си изкарвали прехраната по този начин и пр…. звучат ужасно лицемерно и некоректно. И при поглед назад, се подсмихваме.
Основното, което казвам: първо трябва да се докаже, че интернетът влияе на загубите и да разберем как точно стигат до тези извоеди. И чак СЛЕД това (или едновременно с него) компаниите, организациите и отраслите трябва да се съобразят с промените на пазара и бизнес моделите. Трябва да се съобразят с потребителите, а не да принуждават потребителите да се съобразяват с тях и то по начин, който би бил негативен и проблематичен И за автори, защото им ограничава възможностите. (как точно ще ограничава артистите, ще е отделен пост)
Но каква е разликата АСТА в момента? Точният отговор е никакъв.
Виртуалното пространство и възможностите, които то дава са безкрайни. Умишленото ограничаване на развитието и променянето на методите на създаване и разпространяване на информация е не просто глупава идея (защото забраните само стимулират човешката изобретателност, а не ги спират), а и доста ясно показваща, че удобството и достъпът на потребителя до информацията е второстепенна. На първо място е печалбата на производителя/разпространителя на всяка цена.
Това не е някаква невероятна изненада, но директно застрелва всичките жални пози за “горките автори” и “унищожаване на изкуството”. Нито изкуството, нито създателите са основната грижа (лесно видимо в контекста на примерите по-горе) и посочването на наглото лъжене и крокодилските сълзи трябва да бъдат изритани от дискусията по един или по друг начин.
А за протеста… Протестът беше супер.
Подарих книгите и хората бяха изключително въодушевени и се зарадваха. Малко съжалявам, че бях единственият човек, който раздаваше книги, но се надявам поне някои хора да се вдъхновят, поне малко. 
Видях толкова много колеги, познати, приятели, че направо не можех да повярвам на очите си.
Основната ми критика… никаква работа не сме свършили с разпространението на информация за АСТА, защото такива въпюещи глупости чух от хора на протеста, относно какво протестират, защо са там и какви са проблемите с АСТА, че е повече от отчайващо нужно темата да продължи да се коментира и да се рапзространява информация. Защото средният потребител е отчайващо правно и социално неграмотен и над това трябва да се работи…
Още за протеста: Григор, Пейо, Селене, LeeAnn, Комитата, Нели О, Бивол, Руслан, Светла, Юруков
интересна тема, а твоят коментар ме накара да се замисля – на кого е изгодно това продължаване на усилията отново и отново в посока забрани и строги мерки за защита на очевидно морално остарял бизнес модел
казваш – поставят печалбата над всичко и затова правят така… само че всички бизнеси поставят печалбата над всичко и далеч не всички правят такива работи. да не говорим, че печалбата винаги е била в новите бизнес модели и бизнесите охотно захвърлят старите, за да успеят да прецакат и изпреварят конкуренцията, вземайки парите на потребителя по най-удобния за него начин
само че настоящата битка не се води от бизнесите – води се от техни “представители”, организации “за защита правата на продуценти и разпространители”. те са тези, които подкупват, лобират, натискат за прокарването на такива закони.
разбира се, те са финансирани от съответните фирми, продуцентски компании и т.н. но ако си запознат дори поврърхностно с начина на управление на големите бизнеси ти става ясно, че именно тия лобистки фирми са активната страна в цялата работа, те лобират първо пред компаниите за да им отпуснат пари… за “борба с пиратството” и после използват същите лобистки методи пред правителствата.
защото, всъщност именно те са печелившите от цялата работа и никой друг – те са просто паразити на гърба на музикалните и филмовите компании, и на гърба на потребителите, които с всички сили се опитват да попречат на прогреса, който би ощастливил и бизнеса и потребителите – защото при тоя прогрес те самите ще станат излишни и никой няма да им дава пари да борят нищо
тоя синдром, както си го представям, е много подобен на синдрома който изключително много организации за защита на някакви права или нещо изобщо развиват с времето – осъзнават, че докато има проблем, ще има и пари за тях, затова съзнателно или не почват да преувеличават проблема и да се интересуват само от следващия грант (справка – “еко” организациите за защита на бездомните кучета, фалшивите фондации за “интеграция на ромите” и т.н.)
В думите на Longanlon по-горе (февруари 14, 2012 в 15:49) се съдържа едно огромно противоречие, в които мнозина изпадат, когато говорят по въпросите, свързани с ACTA.
Там е работата, че това, което Longanlon нарича един
“очевидно морално остарял бизнес модел”, е просто един нормален бизнес модел.
На практика над 80%, или дори над 90% от това, което обикновените хора и у нас, и по света теглят от мрежата, са все продукти, създадени именнно в рамките на този иначе, така наречен, “очевидно морално остарял” бизнес модел.
Успехите (и финансови, и нефинансови) на продукти, които са създадени в рамките на някави други бизнес-модели (“нови”), засега са твърде скромни.
Огледайте се и ще видите, че продуктите (независимо дали филми, музика или софтуер) на уж “остарелия” бизнес-модел на практика и в момента печелят конкурентната война на всички фронтове : и на фронта на продажбите, и на фронта на свободното потребителско теглене на файлове в Интернет – просто както и да го погледнеш, тези продукти (на “остарелия” модел) продължават да бъдат предпочитани от крайния потребител, независимо по какъв начин той изразява това (чрез парите си или чрез безплатното си теглене на файлове)
Като се има предвид, че за нов модел се заговори относително скоро, не е чудно, че старият отговаря за 80–90% от продажбите (ако приемем, че числата са точни). Специално за по-мащабни филмови продукции не знам доколко са възможни нови модели, но при софтуера е много спорно кой се оправя по-добре. Пресен пример — преди седмица Tim Schafer събра повече от 1 млн. долара за по-малко от ден, за да напише нова игра. Да се отбележи, че му ги дадоха отделни хора, не банка или играчи с рисков капитал. В музиката има определено раздвижване, при книгите също.
Изводи като «продуктите… на уж остарелия бизнес-модел… печелят конкурентната война на всички фронтове» са прибързани — потребителите не избират по бизнес модела.
Маркуч, да, съгласен съм, примерът с Tim Schafer и събраната от него сума е много добър и е добре да има повече такива примери. От кого зависи да има повече такива примери? Или, да зададем въпроса обратно: кой (кое) пречи, да има повече такива примери?
С какво ACTA (или каквито и да било други мерки) биха попречили на обикновените хора и занапред да изпращат пари на Tim Schafer или на който друг автор пожелаят ?
Здравей, Сирков.
Под “остарели бизнес модели” аз лично имам предвид следното.
В момента няма откъде да си купя филми по интернет. Намерих два сайта, и двата продават (при много неизгодни условия) само, ако си на територията на САЩ. Защо? Явно логиката е, че в Източна Европа сме пирати, следователно нека да бъдем лишени от възможността да си купим какъвто и да е филм по Интернет.
По същата причина играта Fable 3 “is not available in your region”, когато се опитам да я купя online. Тези хора НЕ ИСКАТ да им дам парите си!
Аз съм маниак на тема легален софтуер и се стремя да плащам всичко, което ползвам. Но дори аз не успявам да платя повече от 90% от това, което ползвам, защото не ми се дава легална алтернатива! Сьответно, анти-пиратските закони (не говоря конкретно за ACTA), превръщат цялото население в престъпници – това ги прави абсурдни, и създава “състояние на страх” че стига да си неудобен, можеш просто да бъдеш “топнат” – все ще се намери за какво.
Казваш, че продуктите, които имат успех, са създадени така или иначе по този остарял бизнес модел. Това не е точно така. Windows, 3D Studio Max и Photoshop имат монопол на пазара именно защото всеки може да ги изпиратства. Ако пиратстването им беше невъзможно, хората биха се ориентирали към по-евтини (или безплатни) алтернативи като Linux, Blender, Gimp.
Това не е просто “предположение”. Например навремето, когато Microsoft искаха да популяризират Internet Explorer 7 (ако не се лъжа, беше 7), бяха сложили проверка дали Windows-а ти е оригинален; ако не е, нямаш право да ползваш Internet Explorer 7. Само след няколко месеца махнаха проверката. Защо ли? За да може и пиратите да ползват Internet Explorer 7, така че да се наложи на пазара.
Но да оставим това. Както казах, много от тези хора не разбират, че Интернет може да им бъде приятел, не искат да продават онлайн, не искат да ми дадат възможност да им дам парите си.
На въпроса ти: “Какво пречи на обикновените хора занапред да изпращат пари на Tim Schafer”.
Когато се откриваше първият дигитален магазин за игри, Steam, неговите създатели, Valve, се опитаха да продадат своята игра, Half-Life 2, през него. Разпостранителят на физическите копия на същата игра се опита да саботира това – Valve не нарушаваха негови права, така че Vivendi просто се опитаха да ги изнудват (“Няма да продаваме играта ви по магазините, ако ще я продавате по интернет”). Изнудването не мина. А сега вече игрите по Интернет се продават в много пъти повече отколкото като физически копия в магазините, и това се случва дори на територията на отявлено пиратски държави като Русия. Хората – дори там – искат да си купуват нещата които харесват, и онлайн пазаруването им е по-удобно от пиратството!
Обаче така разпостранителите стават все по-ненужни и парите могат да отиват директно при авторите. Това очевидно им е неизгодно. И вместо да работят за това да създадат дигитални магазини, те ги саботират или в най-добрия случай са пасивни. Трябваше Steve Jobs да създаде iTunes, трябваше Gabe Newell да създаде Steam. Сега вече някои от големите разпостранители на игри се опитват да направят свои магазини, но вече е късно, Steam владее пазара.
Това е неадекватността, за която става дума. Тези хора не искат да им дам парите си, не желаят да продават “в моя район”, искат да ме принудят да си купя физически продукт, въпреки че това е неудобно за мен. Ако само дадат на обикновения човек възможността, той им дава парите си, но те не искат да му я дадат. Защото по този начин лъвския пай от приходите би останал за тях, а не за авторите. Затова искат да приемат закони от типа “Искаме всичко да е така, както беше едно време, преди лошия Интернет”.
Здравей, Жилов.
В думите ти, колкото и да ти изглеждат убедителни, има едно голямо противоречие.
Защото самите факти, които привеждаш като примери, достатъчно ясно показват, че нещата и днес се променят, и то по чисто пазарен път (т.е. противно на големите приказки колко вредна била сегашната законодателна рамка на авторските права, тя на практика не пречи пазарът да еволюира в правилната посока).
Другата голяма и често повтаряна заблуда е, че „корпорациите” са създали и прокарват ACTA и другите подобни антипиратски мерки – обаче именно примерите, които ти даваш (с продукти от типа на Windows, 3D Studio Max и Photoshop), показват, че точно тези продукти, които са на големи или поне силни корпорации, дължат своите добри пазарни позиции и на пиратството. Реално погледнато, от пиратството повече страдат не „големите”, а „малките” (не големите корпорации, а малките фирмички) – защото именно при „малките”, които често работят и за по-ограничен и нишов пазар, един спад в постътленията от продажби се оказва по-фатален, отколкото при „големите”.
И не е вярно, че разните антипиратски мерки „превръщат цялото население в престъпници” – всъщност когато става въпрос за населението, „пиратство” е само разпространяването на нелегални копия.
Както каза наскоро (31-01-2012) по повод на ACTA един евродепутат (и то не обикновен евродепутат, а председател на комисията по международна търговия в европарламента):
””
“Лично за мен, голяма част от споровете са за неща, които всъщност не се разглеждат в АСТА. Например, свалянето за лична употреба не е било и не е забранено; това, което е забранено, е нарушаването на авторските права с търговска цел.”
””
Но, разбира се, както става винаги, когато се прави евтина пропаганда, разните паникьори предпочетоха да се направят, че няма такова изказване – за да продължат да плашат именно „населението” с всякакви напълно измислени „заплахи”, свързани с ACTA…
За мен лично цялото нещо е много гнило, като причините за това се описват в следното изречение, взето от Wikipedia:
The agreement aims to establish an international legal framework for targeting counterfeit goods, generic medicines and copyright infringement on the Internet, and would create a new governing body outside existing forums, such as the World Trade Organization, the World Intellectual Property Organization, or the United Nations.
Тъй. Първо, това е абсолютно несъгласувано с големите международни организации, като целта е да си направят тяхно си собствено сборище, откъдето да си гонят вещици.
Второ, к’ъв legal framework, като за тези неща си има нещо наречено патентно право. Тоест, те искат да изхвърлим патентните закони през прозореца и да действаме под натиска на някоя компания, която е решила, че не може ресторант в Люксембург да се казва An Apple A Day и трябва да се затвори, щото е copyright infringement, примерно.
Не говорим за всички онези случаи, в които не можеш да използваш музика, книги, и всякакъв вид съдържание за собствени цели или за образование, или за каквото се сетите, защото пичовете от Universal ще се сърдят. Вече се случва Youtube клипове на танцуващи девойки (което само по себе си е хубаво нещо) да се свалят от канала, понеже музиката на фона е с авторски права. Грешка – не авторски, а продуцентски права.
И тъй идваме до нещото, което трябва да се подчертае много дебело – generic medicines. Тоест всички онези малки компании произвеждащи евтини лекарства със същите съставки като брандираните хапове на големите фирми. По принцип патентите на лекарствата са по 10 години (мисля че имаше някаква опция за удължаване) но на голямата фармация това никак не ѝ харесва. И ето, че са си написали договор, който да ги отърва, поне на определени пазари. Това е потенциално пагубно за страни от третия свят, които могат да си позволят само евтини лекарства. И ше си купувате само Аспирин от Байер, щото Ацетизал от Актавис няма да има.
Точно над това се занимавам в момента.
Чета как седят нещата с вариации или използване на една система, и превръщането й в друга (иначе казано: класическото “персонажите от шоуто А, облечени и в стила на шоуто Б”, превърнато на тениски и после продаването им. И прочие такива. Защото съм убедена, че това е уредено някак в момента, но не съм сигурна кое се прилага в момента.
И мен частта с генериците ме притеснява най-много. Нали точно за това са законите за патентите в медицината – има си срок ан протекция на молекулата, но има и възможност тази молекула някой ден да бъде достъпна за всички. Ако това ограничение в срока на патентната защита отпадне, на практика може да се стигне дотам, че някои терапии да бъдат достъпни само за хората със средства.
Снимката с момичетата в началото на публикацията не съм си представял, че така ще обиколи Интернет -беше заснета ей така
Но нима не казва всички техният постер?
Pingback: Не “корпорациите” са виновни за ACTA
Pingback: Не “корпорациите” са виновни за ACTA
Pingback: ACTA и лъжливото овчарче
Все си мисля, че хората не са неграмотни, а просто бързат много и нямат време.
@Lyubomir Sirkov: Че “малките фирми имали повече полза от АКТА от големите” вече сме го чували. Като реплика от предишната прожекция на същия филм. Само дето беше преди 30 години, в Щатите, и беше на тема приемането на софтуерните патенти.
Тогава лайтмотивът беше точно: “Нека защитим малките фирми, които са истинските творци и иноватори в софтуера, от големите! Нека им дадем възможност да отстояват иновациите си!” И малките фирми масово подкрепиха софтуерните патенти. Без да се запитат защо големите фирми го спонсорират, вместо да се борят срещу него.
Е, разбраха го бързо. След приемането на патентите отидоха при големите и казаха: “Ти нарушаваш мой патент. Веднага да ми платиш един милион!” А големите отговориха: “Разбира се. Патентите са свещени и трябва да се плащат. Ето ти твоя милион. И, между другото, ти нарушаваш сто мои патента…” Защото типичната програма съдържа хиляди патентуеми технологии, точно както типичната книга съдържа хиляди изречения, герои, обрати, похвати. А големите държаха – изненадааа! – много по-големи патентни арсенали от малките.
Към момента за малките фирми в САЩ е почти невъзможно да пишат софтуер (комерсиален), освен на ишлеме за големите или по поръчка на големи. И в двата случая – на практика срещу производствената му стойност, при максимално изцедени условия. Пишещите свободен софтуер оцеляват благодарение на организации като SFLC, зад които седи патентният арсенал на IBM – най-големият в света на софтуера – като форма на противодействие на Майкрософт. (Ако Майкрософт не бяха толкова лакоми да изместят IBM, свободният софтуер да е загинал в САЩ.) Някой малък успява да стане голям единствено ако всички големи го подценят и проспят, както примерно стана с Фейсбук.
Не че големите бяха предвидили всичко, де – не бяха например патентните тролове. Доскоро троловете бяха дребни и големите в софтуера ги мачкаха с тежестта си. Само че вече се навъдиха тролове от калибъра на Eolas и Intellectual Ventures, които успешно кормят дори такива като Майкрософт и Гугъл. Наскоро Майкрософт, за смях на всички ИТ наблюдатели, се заопитва да ограничи влиянието на софтуерните патенти. Ама влакът заминааааа…
АКТА е в областта на творчеството точно същото. Малко по-добре премислена е да дава в реалността тежест на по-големите и богати, иначе разлика няма. Приемат ли я, творците ще прокопсат точно колкото и както прокопсаха малките софтуерни фирми в САЩ. Че даже механизмът ще е същият. Само дето вече е отработен и изпитан, и ще отнеме 4-5 години вместо 30.
Как точно ли? Всяко изречение вече е написано, и е под нечии интелектуални права. Може би с незначителни разлики, но достатъчно подобно, за да докаже лесно кражбата екип опитни корпоративни адвокати. Всеки стих, всеки риф, всяка картина, всяка скулптура, всеки сюжет, похват, герой… Ще ме хванат ли, че съм смъкнал тайно един албум от някой торент сайт? Надали. Но ако издам книга, която ще е подписана с името ми и ще се продава по книжарниците, ще съм поканил на вечеря Ханибал Лектър.
Освен ако не съм съгласен да си продам правата на някой голям срещу жълти стотинки, но аз няма да съм съгласен. Малко писатели ще са. Ще въртят мистрии по строежите и ще садят чушки, но няма да си продават таланта срещу сух хляб, защото е обидно да ти плащат за злато с фъшкии. А писателите са хора, дето знаят какво е обида… Ето това ще е разцветът на творчеството, който ще ни донесе АКТА. Копие на разцвета на творчеството, което софтуерните патенти донесоха на САЩ – от авторство на 70% от световния софтуер слязоха на под 10%.
Благодаря, не пуша.
Григор, едва сега видях какво си писал тук.
Твърде лесно се впускаш в аналогии от типа едното било “точно същото” като другото.
Между създаването на софтуер и художественото творчество има огромна разлика.
Във второто имаш много по-голяма свобода действително да създаваш нещо ново. И който действително има какво ново да каже, ще го каже, и нищо няма да му попречи.
Да, вярно е, че “типичната програма съдържа хиляди патентуеми технологии” – само че не е вярно, че “точно същото” важало и за типичната книга, която (“съдържа хиляди изречения, герои, обрати, похвати”).
Даден литературен (или кинематографичен) стил не можеш да си “запазиш” – в художественото творчество има авторски права върху произведението (като цяло), не и върху отделни похвати, стилове и т.н.