На 11:00 часа на 11 Февруари (Събота) пред НДК ще има протест срещу приемането на ACTA. Протести би следвало да има в цяла Европа, така че ако не сте в София, вижте дали ще има такива във вашия град. Повече информация за протеста в FB.
Междувременно днес от 16 до 16:30 (БГ време) Комисар Нийли Крус пое ангажимента да отговори на всички въпроси, които са туитнати към нея под хаштаг #askneelie
____________
В България не е имало обществен дебат дали държавата трябва да се присъедини към АСТА. Новината научаваме от световните медии след подписването в четвъртък в Япония. Нас ни е подписал посланикът Любомир Тодоров.
За внасянето на предложението за подписването на ACTA можем да благодарим на Трайчо Трайков, министъра на икономиката. Същия, който много активно желае да се добива и шистов газ в България.
За целта правителството е приело две решения – едното от ноември, с което кабинетът решава, че България ще се присъедини към споразумението, а второто е от 11 януари и дава мандат на Тодоров да подпише от името на държавата. И двете решения са приети без обсъждане между министрите.
Всъщност допреди дни никъде в свободното пространство не можеше да бъде открит пълен и окончателен вариант на споразумението. То не е обсъждано и с международните правозащитнически организации.
Междувременно, в дискусията в блога, ми стана ясно, че обилните линкове, които оставих, почи не са свършили работата с представянето на информация какво точно не е наред с ACTA и защо се налага да бъдем критични към това споразумение. Т.е. четени са, но за съжаление, не са разбрани или по-фините нюанси са пропуснати. Фактът, че с големи букви в текста на споразумението не е написано “е ся ви ебхме мамата“, явно остава хора с впечатлението, че проблем няма.
Цитирането на статията как интернета не е човешко право също не ми оправи настроението, защото някои хора очевидно бъркат “достъп до услуга” с “контрол над услугата, споделянето на информацията и типът информация, която е позволена да циркулира и съществува“, иначе казано, цензурата й.
Вече изяснихме ролите и целите на ACTA.
Можем обаче да задълбочим с конкретни примери и анализ в по-голям детайл. Тази публикация ще е една стена от текст, предупредени сте.
Най-основният проблем с идеята е, че е е международен договор. На основание чл. 5. ал. 4 от Конституцията ратифицираните международни договори имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Т.е. без никаква дискусия се приема споразумение, което може напълно да противоречи на законите на дадена държава… например по отношението на цензурата, контролът на информация и третирането й. Дори само този аспект е повече от достатъчен да включи всички аларми, в конктестът, че цялото упражение се прави в тайна. Това би засегнало всички изчключително силно и публичен дебат е крайно необходим, защото иначе не живеем в демокрация, а в свят, в който ни се налагат без наше знание, одобрение и избор практики, които не подлежат на критика и обсъждане. Т.е. те могат да си пишат до посиняване в наредбата, как ще са в съобразяване със законите на всяка държава, въпросът е, че всъщност ще имал пълното законово право да не го правят и никой няма да има основание да им каже и копче. Дето се вика, да сме чели дребния шрифт овреме.
А идеята да им вярваме да не се използва за злоупотреба, поставя впроса: от нас се иска пълна и абсолютна вяра, че никой, нито една компания, нито един политик, нито една организация няма да се възползва от общо и мъглявото написване на един ограничаващ и даваш контрол текст? Време е да спрете хапчетата от сушени жаби.
Анализите и коментарите по-долу са на база на най-новата версия на ACTA от 3 декември. (Превод)
ACTA като инструмент на развлекателните индустрии.
Чрез използването на паричен и легален настиск на интернет провайдърите (по-долу ще дам конкретни цитати), ACTA ще даде на разлекателните индустрии възможност да преследват и притиска потребителите и ще изисква интернет провайдърите да контролират информацията, до която потребителите имат достъп и видът на тази информация. Подобен подход противоречи с демокрацията и представлява сериозен проблем за идеята за свобода на слвото и „невинен до доказване на противното”.
В текста 27.31 на ACTA, се говори за “съдействие” между контролиращите авторските права и интернет провайдърите. Съвсем същите механизми са наречени от Европейската Комисия „извънсъдебни мерки”. Което означава, че полицейска дейност (наблюдение, следене и събиране на информация) и съдебните действия (наказания/присъди) могат да бъдат прехвърляни на частни лица, по този начин заобикаляйки съдебната система, според която „невинен до доказване на противното” и „събиране на информация” са основни части. Не е задължително тези неща да бъдат написани в директен текст, за да можем да екстраполираме по какъв начин промените могат да бъдат използвани за злоупотреба. Трябва ли да чакаме първо да се възползват от вратичка в закона, за да бъдем критични към него? Законите/спогодбите/наредбите се налага да бъдат абсолютно дуракоустойчиви, особено такива, засягащи правата и свободите ни и възможностите за тяхното погазване.
В част 27.42, ACTA директно позволява на държащите авторските права да се сдобиват и задържат лична информация, по отношение на интернет потребителите БЕЗ решение и разрешение на съд, а просто СЛЕД завеждане на дело (важен детайл). Това е нарушение на неприкосновеността на личните данни и сериозно навлизане в личното пространство. Макар в тескстът да е използвана думата „може”, това може да бъде променено в по-късен момент и фактът, че е оставено като вратичка е притеснително. 2004 IPR.3.
Относно гражданските ограничения, част 4 може да бъде използвана, за да се наложи и принуди на провайдърите да „сътрудничат” дори и последните да не желаят. В разделът “щети” на цивилни задължения в глава 5 поддържа митът за „изгубените продажби (за което имаме перфектен пример от по-миналата година и милионите, които Бард и други издателски къщи твърдяха, че са изгубили заради онлайн сайта „Читанка” и до този момент, НЕДОКАЗАНИ и неподкрепени от примери, и реална информация подлежаща за проверка). Този текст ще позволи на индустриите да завяват загуби в гигантски размери по начин, който позволява злоупотреба или употребата на изкривени методи и изкуствено надути цифри. И това макар да не засяга ВСИЧКИ, със сигурност ще излезе през носа на поредната жертва на идустриите осъдена за милиони (както вече се случва няколко път като използване за назидание на останалите) Текстът говори за „предварително пресметатни загуби”, както и за „допълнителни загуби”, което означава, че може спокойно да се включват загуби, за които всъщност няма никакви доказателства.
Част 23.46: Криминални санкции за „подпомагане и подбуждане” на нарушаване на ACTA и авторското право (кхъм, ето къде влиза интерпретирането на наказание и затвор за сваляне на пиратска музика, което пък звучи точно като IPRED27, което НЕ Е част от Европейския стил на правораздаване и закони). Конкретно тези може да се използват за извиване на ръце на интернет провайдъри за ограничаване на информация и достъпа на потребители БЕЗ споменатите потребители да са направили каквото и да е нарушение или да са нарушили закона.
Част 27.28: Коментарът по отношение на „контрол на инструменти за разпространяване на информация за нарушаване на правата” може да бъде използвано и интерпретирано за индиректното криминализиране на свободния софтуер, блог платформите, социалните сайтове, страници като Wikipedia и пр. Р2Р системите и други технологии, които дават възможност за комуникация и развиването на културата в интернет.
ACTA и проблематични криминални санкции
ACTA предлага/налага нови криминални санкции, заобикаляйки ЕС стандартни демократични съдебни процедури. Проблемът е, че описанията са толкова общи, че безприходни действия може да бъдат криминализирани.
Част 23.49: Криминални санкции за „пoдопомагане и подбуждане” на нарушаването на спогодбата – това е може би най-главният проблем, че криминални санкции са включени в “търговско споразумение”. Подобно нещо трябва да бъде дебатирно по демократичен начин и във форум, а не спуснато наготово и без възможност за обсъждане и дискусия. Освен това, линията между “подпомагане” на нарушение и линкване/индексиране на подобна информация е твърде неясна и обща. Т.е. възможно е някой да му се наложи, че носи отговорност за автоматичното индексиране на системата, независимо от неговото/нейното желание или дори знание за това индексиране (напр: Google).
Част 23.110: ACTA позволява криминални санкции трябва да бъдат прилагани в случаи на нарушаване на права на “commercial scale“. Този термин е общ и неясен, отворен към интерпретации и напълно нереден по отношение на изясняване на пропорционално наказание/реакция.Разпространени практики като безплатно разменяне на файлове между отделни индивиди може да бъде интерпретирано като “commercial scale“. Би следвало ограничението на сферата да бъде „с цел печалба” или „с комерсиална цел”.
ACTA ще позволи трайно заобикаляне на демокрацията
“ACTA комитет” ще има правото да редактира и променя споразумението СЛЕД като е прието. Допълнителни дописвания и подобни паралелни легални процеси и промени са несъвместими с демокрацията, защото напълно заобикалят ДЕМОКРАТИЧНИЯ момент. Дори просто заради този елемент, ACTA трябва да бъде отхвърлена, защото самата основа на тази идея е анти-демократична, залага на анти-демократичен подход и налагане на решения БЕЗ съгласието или общественото обсъждане или съдебни реакции на засегнатите граждани.
Част 3611: Коментира и засяга “ACTA комитета”, създаването му и позволяването да редактира промените по ACTA (art 4212). Това дава възможност за допълнителни промени и допълнително заобикалянето на демокрацията дори и СЛЕД като ACTA is гласувана. Нито един демократично избран представител не трябва да толерира опитът да се създаде заобикаляне на основата на защитата на свободите и правата на демократичните общества.
Защо като цяло логиката на която почива ACTA e погрешна и нелогична, цък линка: “ACTA: An Outdated Agreement That Must Be Rejected“.
- 1.Each Party shall endeavour to promote cooperative efforts within the business community to effectively address trademark and copyright or related rights infringement while preserving legitimate competition and, consistent with that Party’s law, preserving fundamental principles such as freedom of expression, fair process, and privacy.
- 2.A Party may provide, in accordance with its laws and regulations, its competent authorities with the authority to order an online service provider to disclose expeditiously to a right holder information sufficient to identify a subscriber whose account was allegedly used for infringement, where that right holder has filed a legally sufficient claim of trademark or copyright or related rights infringement, and where such information is being sought for the purpose of protecting or enforcing those rights. These procedures shall be implemented in a manner that avoids the creation of barriers to legitimate activity, including electronic commerce, and, consistent with that Party’s law, preserves fundamental principles such as freedom of expression, fair process, and privacy.
- 3.The directive created an obligation for Internet Service Providers to disclose personal information regarding their customers to recording industry executives during civil prosecution of persons suspected of sharing copyrighted works over the Internet. This has led to much controversies in Member States regarding the respect of people’s privacy and, again, the proportionality of such measures in the case of non-commercial infringements. See, for instance, the case of Sweden http://www.thelocal.se/19556/20090520/
- 4.Article 8: Injunctions:
1. Each Party shall provide that, in civil judicial proceedings concerning the enforcement of intellectual property rights, its judicial authorities have the authority to issue an order against a party to desist from an infringement, and inter alia, an order to that party or, where appropriate, to a third party over whom the relevant judicial authority exercises jurisdiction, to prevent goods that involve the infringement of an intellectual property right from entering into the channels of commerce.
2. Notwithstanding the other provisions of this Section, a Party may limit the remedies available against use by governments, or by third parties authorized by a government, without the authorization of the right holder, to the payment of remuneration, provided that the Party complies with the provisions of Part II of the TRIPS Agreement specifically addressing such use. In other cases, the remedies under this Section shall apply or, where these remedies are inconsistent with a Party’s law, declaratory judgments and adequate compensation shall be available. - 5.Article 9: In determining the
amount of damages for infringement of intellectual property rights, a Party’s judicial authorities shall have the authority to consider, inter alia, any legitimate measure of value the right holder submits, which may include lost profits, the value of the infringed goods or services measured by the market price, or the suggested retail price. - 6.With respect to the offences specified in this Article for which a Party provides criminal procedures and penalties, that Party shall ensure that criminal liability for aiding and abetting is available under its law.
- 7.After the Directive on the civil enforcement of intellectual property rights was passed in 2004, another proposal (IPRED 2) was introduced in 2005 with the aim of harmonizing criminal sanctions among Member States. IPRED 2 was eventually dropped after much criticisms from Members of the European Parliament, civil society groups and even Member States who pointed out the EU’s lack of legal competence in the field of criminal law: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:52005PC0276%…
- 8.Further to paragraph 1, each Party’s enforcement procedures shall apply to infringement of copyright or related rights over digital networks, which may include the unlawful use of means of widespread distribution for infringing purposes. These procedures shall be implemented in a manner that avoids the creation of barriers to
legitimate activity, including electronic commerce, and, consistent with that Party’s law, preserves fundamental principles such as freedom of expression, fair process, and privacy - 9.With respect to the offences specified in this Article for which a Party provides criminal procedures and penalties, that Party shall ensure that criminal liability for aiding and abetting is available under its law.
- 10.Each Party shall provide for criminal procedures and penalties to be applied at least in cases of wilful trademark counterfeiting or copyright or related rights piracy on a commercial scale.9 For the purposes of this Section, acts carried out on a commercial scale include at least those carried out as commercial activities for direct or indirect economic or commercial advantage.
- 11.Article 36.2
The Committee shall:
(a)review the implementation and operation of this Agreement;
(b) consider matters concerning the development of this Agreement;
(c) consider any proposed amendments to this Agreement in accordance with
Article 42 (Amendments);
(d) decide, in accordance with paragraph 2 of Article 43 (Accession), upon the terms of accession to this Agreement of any Member of the WTO; and
(e) consider any other matter that may affect the implementation and
operation of this Agreement.Article 36. 4: All decisions of the Committee shall be taken by consensus, except as the Committee may otherwise decide by consensus. The Committee shall be deemed to have acted by consensus on a matter submitted for its consideration, if no Party present at the meeting when the decision is taken formally objects to the proposed decision. English shall be the working language of the Committee and the documents supporting its work shall be in the English language. - 12.1. A Party may propose amendments to this Agreement to the Committee. The Committee shall decide whether to present a proposed amendment to the Parties for acceptance, ratification, or approval.
2. Any amendment shall enter into force ninety days after the date that all the Parties have deposited their respective instruments of ratification, acceptance, or approval with the Depositary.
Четете още: тук и вижте коментарите на Нели О, Юруков, Stranger-a, Григор, Емил Георгиев, Костадин, Everhooder, Румена, Мишко.
И ти наричаш това „анализ”?!?!
Хубаво би било да се направи анализ. Само че за да направиш анализ, трябва по-малко внимание да обръщаш на детайли от типа на това, че Трайчо Трайков бил внесъл предложението…
Защото каквото и да ти е причинил Трайчо Трайков, това не означава, че всичко, което Трайчо Трайков прави, е непременно лошо и трябва да се отхвърля. (Например, ако видим, че Трайчо Трайков е казал, че „Иновациите и зелената енергия са ключ към конкурентоспособността на икономиката ни”, трябва ли на основата на това да отхвърлим всяка идея за иновации и зелена енергия?)
Но да преминем по същество.
Първото, което със сигурност липсва в твоя „анализ”, е информацията, че „Дадена страна може да се оттегли от настоящото споразумение посредством писмено нотифициране до депозитаря. Оттеглянето влиза в сила 180 дни след датата, на която депозитарят получи нотифицирането.” (Член 41)
Това е важно, защото всички възгласи от типа „ама как”, „ама защо сме” го подписали (и „Въх, какво ще правим сега…”), стават напълно излишни: ясно е, че дадена страна може както да се присъедини към споразумението, така и след това с лекота да се оттегли. Така че в случая това е начинът, по който се осъществява “демократичния момент”: която стана иска, се присъединява, а после, ако реши, че вече не иска, се оттегля.
Второто, което прави впечатление: според твоя „анализ”, ACTA бил „инструмент” на определен бранш („развлекателните индустрии”).
Истината е, че НИЩО в текста на ACTA не поставя продукцията на развлекателните индустрии в някакво привилегировано положение в сравнение с продукцията на някакви други индустрии, от други бранщове.
По-скоро напротив: ако разгледаме колко пъти в споразумението се среща понятието „съмнителни стоки”, ще видим, че по принцип в ACTA няма по-тежко третиране на Интернет-средата в сравнение с останалата, физическата среда.
Например, когато става въпрос за стоки, в споразумението на няколко пъти се среща понятието “съмнителните стоки”. И навсякъде това понятие се отнася до стоки във физическия свят (а не в дигиталния).
И във връзка с тези “съмнителни стоки” („suspect goods”) е предвидено (виж член 12.3) следното:
“всяка от страните следва да предвиди възможността при гражданскоправно съдебно производство нейните съдебни органи да бъдат оправомощени да разпоредят изземване или друг вид задържане на съмнителните стоки, както и на материалите и инструментите от значение за извършването на нарушение и, поне за случаите на фалшифициране на търговски марки — на оригиналите или копия на документните доказателства, свързани с нарушението.”
Сами разбирате, че изразът ”съмнителни стоки” звучи твърде общо – и въпреки това виждаме, че споразумението предвижда възможност такива стоки да бъдат „изземвани” или по друг начин „задържани”.
(Помислете какво би трябвало да бъде аналогичното, равностойно третиране на “съмнителни файлове”, ако към дигиталната среда бе приложен същия подход, който е приложен в това споразумение към стоките, които изглеждат „съмнителни” във физическата среда…)
Според Енея обаче, по-важно било, че понятието „on а commercial scalе” било твърде общо и неясно…
Всъщност, понятието не е толкова общо и неясно (и НЕ Е ново): на български то се превежда с „в мащаб, имащ търговско значение” и е аналогично на друго често използвано понятие: „в промишлени мащаби”.
(Всички знаем, че когато нещо се произвежда по ръчен (занаятчийски) способ, то не е в „промишлени мащаби”. )
Същото важи и тук: „on а commercial scalе” означава, че дейността е в такъв мащаб, че има търговско значение. Т.е. не става въпрос за единични бройки.
Самото понятие е създадено именно за да се разграничат случаите на единично, случайно („домашно”, „битово”) извършване на някакво нарушение от случаите, в които едно и също нарушение се извършва в много по-голям („търговски”) мащаб.
Все пак нека не забравяме, че ACTA е споразумение в рамките на СТО (Световната търговска организация) – и затова използваните понятия са свързани с „търговия” – и то „търговия” в междудържавния мащаб на това понятие.
А понятието „on а commercial scalе” НЕ Е ново (и затова не би трябвало да е „неясно”) просто защото вече от години присъства в
“Directive 2004/48/EC on the Enforcement of Intellectual Property Rights”.
Сирков НЕ успя да ме убеди с про-ГЕРБаджийските си “аргументи”, защото:
- ако Трайчо Трайков допуска такъв гаф да участва активно по посочения начин в убиването на свободата на словото и демокрацията, това “какво добро бил направил” звучи бледо.
- дори и при наличието на въпросните 180 дни не отпада съмнението за некомпетентност или нечистоплътна прикритост у подписалият го без обществен дебат и подкрепа или нещо като “забий шамар, а после си го оттегли”. Тези хора – правителството, не са там за да правят случайни стъпки и после да имат 180-дневен период за обмислянето им, щото с няколко такива стъпки ще вземат да си изкарат мандата.
- проблемът с демокрацията е неизмеримо по-голям от този с “Интернет-средата” …
- с подпиването на този наднационален документ “възможността при гражданскоправно съдебно производство …” е никаква, нашето законодателство – добро или не, просто “не пее”…. и т.н.
А да не би в същност да си член на партията на “мнозинството” и/или
държавен служител, че иначе не се вписваш …
На
1. Никой не може да ми забрани да използвам споделен достъп м/у компютри през терминална конзола, което автоматично е в разрез с цялата идея на ACTA. През какви протоколи осъществявам връзката е мой личен избор. Telnet съществува от 50 години насам и макар да е несигурен – точно това му е идеята – да свързваш неща в мрежа.
2. Никой не може да ми забрани да РАЗГЛЕЖДАМ интернет, което автоматично означава, че компютърът ми хешира съдържанието на интернет и го КОПИРА върху себе си. Утре може да се окажа подсъден заради този хеш.
3. Докато не ми бъде осигурена възможността да имам достъп ПОСТОЯННО и НАВСЯКЪДЕ до ВСИЧКО, до което съм си платил да имам достъп (книги, албуми, снимки, идеи), независимо от каквито и да е обстоятелства (земетресения, бедствия, аварии, вакуум и прочие дебилизми), аз няма да се съглася с ограничението за права, което твърди, че ги нарушавам, използвайки незакупена информация.
4. Никой не може да ми забрани да подарявам неща, които съм закупил. С какъв темп го правя, колко хора ми връщат подаръка и на кого го преподарявам е само и единствено моя работа.
5. Никой не може да ми забрани да слушам силно музика, без да преча и да гледам филм на проектор в/у отсрещния блок, което също се категоризира като забранено копиране и споделяне.
6. Никой не може да ми забрани правото на backup на каквато и да е информация.
7. Когато някой докаже, че аз практически печеля за сметка на някого си – тогава могат да дойдат да ми заявят, че съм в грешка. “Ама ние може би щяхме да спечелим” и “Споделяйки, ти автоматично ни орязваш правото да продаваме” не са тези, които заслужават дори да се разглеждат.
Сирков, аз направих анализ на ПРОБЛЕМАТИЧНИТЕ аспекти на текста, според мен. Не успяваш да сханеш какъв е проблемът с тези точки, ок, но стига вече с това самоуверено отношение, че разбираш ли, всички ние просто не разбираме. Представи си, че просто имаме различни мнения, по различни причини и си имаме основанията.
Баста вече.
Енея, ти самата толкова ли не можеш да допуснеш като възможна вероятността, че ти самата действително си пропуснала нещо? Толкова ли си твърдо убедена, че винаги и във всичко изпипваш нещата докрай?
При положение, че в това, което си написала, има очевидни пропуски, защо се сърдиш, когато хората ти ги посочват?
Според теб големият проблем бил, че ACTA бил “международен договор”. И после обясняваш отдавна известни неща (че по нашата Конституция “ратифицираните международни договори имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат”.)
Ами това си е проблем на нашата Конституция, не на ACTA. От нас си зависи дали ще си променим Конституцията, или ще си я оставим такава.
Има и други недомислици в твоя текст.
Когато говориш за част 27.42, като потенциално “нарушение на неприкосновеността на личните данни”, ти не отчиташ, че тези данни, които ще бъдат получени (чрез съда), ще се съхраняват по същия начин (при същия режим), по който се съхраняват всички други лични данни, по същия начин, по който това се прави във всички други ситуации, в които се обработват лични данни.
Там пък, където говориш за “индиректното криминализиране на свободния софтуер, блог платформите, социалните сайтове”, нямаш абсолютно никакви аргументи. Никакви!
Това е много характерно за хората, които не разбират от даден въпрос – те винаги бързат да напъхат в разговора колкото се може повече неща, за които си представят, че те може да имат нещо общо – а то тези неща просто нямат нищо общо.
Шегуваш ли се? Аз съм УБЕДЕНА, че пропускам някои неща, защото не съм правист. Въпросът е, че тук не говорим за тълкуване или вариации, а просто за КАКВИ ПРАВОМОЩИЯ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЗЛОУПОТРЕБИ дава този документ.
Къде съм се сърдила, че някой ми е посочил грешка? Нервирам се, когато хората не четат каквото съм им написала и после коментират как не разбират на какво си основавам мнението и коментарите.
Те тези неща може да са отдавна известни (известни за кого впрочем?), сякаш това, че нещо се знае променя нещата по какъвто и да е начин.
Естествено, че това е НАША недомислица, аз критикувам АСТА за начинът, по който ни засяга нас. Защото не сме единствената държава, в която нещата седят по този начин. И съм крайно неверчиво настроена към това дали ще се променят законите при нас, за да не може да се използва споразумението по този начин. Ако целта на АСТА е да подпомага, защо си присвоява тези привилегии и изземва работата на полицията и съда? На мен проблемите с този документ са ми много, но просто цялото нещо е изпъстрено с такива бисери и се очаква аз да подходя с огромно гласуване на доверие.
Ами няма да стане. Защото не съм видяла основание да се иска и очаква това доверие към мен. Вместо да си клакьорка на това споразумение, не разбирам защо не си критичен към това как ще ни се отрази на нас тази идея? Защото с такава огромна дупка, каквато има нашето законодателство, естествено, че ще съм против АСТА, не ме интересува защо я има, дали ще я запълнят и прочие. Мен ме интересува ПЪРВО да не се позволява от тази дупка да се провре тази идея.
Не знам ти на какво основание го смяташ това за личните данни, аз лично не смятам, че завеждане на дело = позволение на достъп до личните данни за редно или правилно, защото ВСИЧКИ са третирани за виновни, до доказване на противното, което противоречи на основната идея на демократичното законодателство и съдебна система.
Сирков, не те разбирам, текстът е написан черно на бяло, даже цитирах КОНКРЕТНИЯ текст, който прави свободния софтуер, р2р системите, блог платформите и социалните мрежи подлежащи на атака, тук не е аз да не разбирам (освен ако не импликираш, че не умея да чета). В смисъл, много е интересно да ме нападаш, че АЗ не разбирам, при положение, че професионалисти, които се занимават с това казват АБСОЛЮТНО СЪЩОТО като мен.
Факт, не се занимавам с това. Това, което ме бива е да чета и да използвам логика и критична мисъл. При положение, че аз, като незапознат човек, мога да измисля как да злоупотребя с този документ, как мислиш, дали е възможно за хора, на които това им е работата?
Енея, в случая е напълно очевидно, че изкуствено се раздухват някакви страхове, които нямат нищо общо с действителността.
Добре, да разгледаме нещата със свободния софтуер. Ако един софтуер е свободен, той по определение не може да съдържа код, който да не е свободен. Как точно ще бъде застрашен един такъв свободен софтуер (от някакво търговско споразумение)?
От кого ще бъде застрашен? Нали никой няма собственически права върху кода? Няма как някой да те преследва за това, че ползваш софтуер с отворен код.
При р2р системите е малко по-различно. Там самите потребители все още не усещат, че за разлика от други сайтове за “теглене” (от типа напрамер на затворения наскоро megaupload), р2р системите са направени така, че отговорността за всичко е прехвърлена изцяло върху отделния потребител. И много често той, без дори сам да разбира това, става нарушител (а самата система си е напълно невинна – тя затова е и направена така).
“Очевидно е”, пич, извинявай, съвсем се оплете.
Значи, текстът го има черно на бяло. Критиките към него и тях ги има и не е като да са всичките от ранзи световно неизвестни индивиди като мен. Има специалисти в България, които вече се изказаха (например Нели Огнянова), има и международни експерти… или какво и те не разбират? В смисъл, в случая ти смяташ, че не можеш да не пропуснеш нещо.
Как така се “раздухва изкуствено”? Има ли “естествено раздухване” на дадена тема? Кой го раздухва? Защо да го раздухва? Не видя ли, че комисар, който подкрепя проклетото нещо признава, че документът е не много както трябва и трябва да се променя и има какво да се желае.
За съжаление цитатът от АСТА казва, че ВКЛЮЧИТЕЛНО системата, която позволява злоупотребата подлежи на наказание. И аз смятах отначало, че Р2Р системите няма да са застрашени, но след малко ровене излиза, че или И те носят отговорност или ще е много мъчителна борба да се докаже, че те не носят вина.
Енея, ти отново не отговаряш на съвсем конкретен въпрос: как точно ще бъде застрашен свободния софтуер?
(Който според теб щял да бъде застрашен, заедно с блоговете дори… Изобщо, постарай се наистина първо за проучиш нещата, за които пишеш)
Further to paragraph 1, each Party’s enforcement procedures shall apply to infringement of copyright or related rights over digital networks, which may include the unlawful use of means of widespread distribution for infringing purposes.
Добре, цитираш нещо:
“Further to paragraph 1, each Party’s enforcement procedures shall apply to infringement of copyright or related rights over digital networks, which may include the unlawful use of means of widespread distribution for infringing purposes.”
- което по никакъв начин не съдържа никакво споменаване на “свободен софтуер”. Разбери, че понятието “свободен софтуер” е доста широко, включва всякакъв вид софтуер за всякакви нужди, и не се свежда само до това, което тук са нарекли “means of widespread distribution for infringing purposes”.
А ти пишеш по-горе в постинга си възможно най-общо така: “индиректното криминализиране на свободния софтуер, блог платформите, социалните сайтове, страници като Wikipedia” ….
Нито блог платформите, нито социалните сайтове, нито страници като Уикипедия в момента се използват като “means of widespread distribution for infringing purposes”. Просто нещата не могат да се говорят така на едро. Например, има и торент-софтуер, който не е свободен софтуер: µTorrent (also known as uTorrent) – така че това натрупване на всякакви приказки на едро просто показва непознаване на материята.
…не се свежда само до това, което тук са нарекли „means of widespread distribution for infringing purposes“.
Струва ми се, че ти сам го свеждаш до bittorent софтуер. Доколкото четох по въпроса, има се предвид софтуер, който позволява да се заобикалят разни защити от сорта на DRM, както и сайтове, които предоставят информация или връзки към информация, служеща за заобикаляне на подобна защита. Не е казано със същите думи, но идеята е приблизително тази.
Много полезен списък. Ще го използваме като аргументи.
Pingback: НЕ на ACTA! « Stranger's Weblog
Ето още един документ, засягащ темата на АСТА/SOPA & co.
http://www.ustr.gov/webfm_send/3215
Там ще видите на кои “notorious markets” Щатите са вдигнали мерника. И кой знае какви още “инструменти” ще използват.
Sirkov e НЕУМОРЕН…
А Асен Генов, разбира се, както много често му се случва, просто няма какво да каже по същество (по никой въпрос, не само по този, който се обсъжда тук).
Pingback: ACTA и нарастващата вълна на недоволство | Блогът на Юруков
Следя новините около ACTA с повишено внимание, но тъй като не съм на територията на България няма как да участвам в планувания протест в София.
За сметка на това мисля да окажа натиск върху представителя на България в европейския парламент, който ще даде гласа си от името на всички българи когато спогодбата бъде гласувана от въпросната институция след някой друг месец.
За съжаление не съм наясно с европейското законодателство и не ми е много ясно все още кого точно измежду хората изброени тук (http://www.europarl.bg/view/bg/bg_meps.html) трябва да търся по-конкретно.
Ще се радвам ако някой читател или автора на статията се наеме да отговори на този въпрос.
след малко ровене попаднах на следния линк:
https://www.laquadrature.net/wiki/How_to_act_against_ACTA#Who_to_contact
предлагам да действаме организирано по предложения план, като че ли няма много други смислени алтернативи
Аз все още си очаквам отговорите…
1. По какъв начин АСТА ограничава производството и прилагането на генерични аналози на лекарствени средства? – неотговорено.
2. Какви механизми са заложени в АСТА за налагане на цензура по интернет? – да кажем, че целият текст се отнася за това; отговорено (чафчица)
3. Къде в текста на АСТА е предвиден затвор за слушане на пиртска музика? – даден е отговор, позоваващ се на текст, в който се говори, че решението за криминализиране на това действие е в рамките на вътрешното законодателство.
4. По какъв начин АСТА заобикаля правителствата на страните, които са я подписали? (предвид факта, че навсякъде в текста изобилстват фрази като „съобразено с местното законодателство“) – не става ясно.
5. Къде в текста на АСТА се споменава, че интернет доставчиците носят отговорност за трафика на техните клиенти? – отговорено (чафчица)
6. По какъв начин текста на АСТА засяга блогъри, които споменават дадена марка? – и това не става ясно
7. По какъв начин текста на АСТА забранява иновациите от страна на малки компании? – неотговорено.
2 от 7… Айде, да кажем 3 от 7 защото и за затвора е казано нещо. Енея, с това КПД със сигурност няма да попаднеш под ударите на АСТА, тъй като едвали влиза в понятието commercial scale.
Хубавото е, че за сметка на това са отговорени други неща, за които не съм се сетил да попитам. Преди да изляза с някакво по-окончателно мнение (настоящото ми мнение е, че текстът е по-скоро излишен, отолкото опасен), смятам да се запозная с ТРИПС и още някое подобно вече прието споразумение. Останах с впечатление, че АСТА е нещо като продължение на въпросния ТРИПС.
Виждам, че разминаването ни се дължи по-скоро на различните очаквания как трябва да изглежда едно подобно споразумение. За мен е напълно нормално нещата да са по-общо дефинирани и подробностите да са оставени да се решават на местно ниво. Там, където пише “може” да се чете като “може да се направи, а може и да не се”, а там, където пише “следва да” – “трябва” (сиреч, нужно е вътрешното законодателство Вда се уреди по начин, който да отговаря на заложеното изискване).
От своя страна, върлите противници на АСТА изглежда възприемат позицията, че дефинициите трябва да са стриктни и че АСТА ще се вгради директно в законодателството на отделните страни с буквалния си текст, така, както е написана.
Въпрос 1. Най-основният проблем с идеята е, че е е международен договор. На основание чл. 5. ал. 4 от Конституцията ратифицираните международни договори имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Т.е. без никаква дискусия се приема споразумение, което може напълно да противоречи на законите на дадена държава… например по отношението на цензурата, контролът на информация и третирането й. Т.е. те могат да си пишат до посиняване в наредбата, как ще са в съобразяване със законите на всяка държава, въпросът е, че всъщност ще имал пълното законово право да не го правят и никой няма да има основание да им каже и копче. Така конструиран, тази част никак не ме устройва, защото е малко или повече “ние искаме всички тези права и обещаваме, че няма да злоупотребяваме и да се възползваме от вратичките, но все пак, искаме да ги има тези вратички”.
Дали съм параноично недоверчива по отношение на промени на правата на потребители/хора? Да. С основание ли е? На база политическия климат, да.
Въпрос 3. Самият текст говори, че ще се предвижда действие И че се конкретиризира, че това действие е криминализирано. За разлика от настоящото законодателство, което не предвижда подобни санкции. т.е. дава се възможност да се иска подобно наказание, нещо, което преди не е било на масата като опция. Намирам съотношението престъпление/наказание напълно несъответстващи си, затова тази точка силно ме притеснява.
Въпрос 4. Заобикаля ги, като има по-големи правомощия и право да се налага от законите на държавата. Макар да пишат, че ще се собразяват, всъщност нямат никакви спирки или ограничения да го правят, защото техните допълнения са с по-голяма тежест. За мен всичките “собразяване с”, са просто вятър и мъгла, защото не виждам кой и как ще контролира това споразумение.
Въпрос 6. Това за блогърите и марките е екстраполация (ако и малко крайна), но възможността блог платформите да паднат като цяло, на база “индексирането/линкването” към нарушаващи правата сайтове е много голям, да не говорим, че частта с “подпомагането на споделянето” също е достатъчно обща, позволяваща настояването блог платформите, социалните мрежди, Р2Р програмите да бъдат забранени като “подпомагащи”. Просто текстът е ужасно общ и неясен и дава възможност да бъде тълкуван както иска човекът/организацията, която го използва като тояга, а това, че е с предимство пред законите на държавите, които са го предписали, прави едно спорене с комисията и отделните точки трудна битка.
Споменаването на марки без разрешението, позволението на обствениците де факто се води нарушение. Друг е впросът дали някой би завел дело за това, но това споразумение напълно дава възможността.
Въпрос 7. Иновации от малко компании също пер се не са забранени. За сметка на това самия текст по никакъв начин не засяга КАК точно ще третира малки компании или отворените програми, creative common licence и други. Супер накратко, общото намекване на текста, че дори да има една точка, която може да бъде припозната като чужда (за което компанията оплакваща се не е нужно да даде реални доказателства впрочем, тънък момент в текста), може да бъде използван много злонамерено. И тъй като в бизнеса мръсните номера са нещо нормално, шансът да бъде използвано, особено срещу по-малки компании, които са парично по-нестабилни, е огромен.
Въпросът за лекарствата – за този въпрос още чета. За съжаление имам повърхносни знания по патентни и медицина и още се образовам като чета. Имам чисто логически критики на формулировката, но не знам дали законите не са написани както трябва, за да не биха позволили подобно отношение. Ще трябва да почакаш още малко или да питаш бегемот, тя е по-вероятно да има някой, който директно може да ти отговори.
Като цяло, моято проблем е, че това нещо трябва да се преработи основно. Да се обмислят всички точки и да не се позволява по толкова явен начин да се използва за откровена злоупотреба. Като цяло, не смятам, че ACTA трябва да имат правото да налагат наказания и да ги изискват. В най-добрия случай, да ги собщават и да оставят държавите с ВЪТРЕШНИТЕ си закони да се оправят, като всички тези части как ще имат право да се налагат и да имат предимство пред втрешните закони, които иска споразумението, директно да отпаднат.
Ако този текст се пише от толкова време и е в този вид, честно казано, притеснително е и е алармиращо КОЛКО точно неща куп хора по интернет забелязват като проблематични, но не са пипнати с пръст на правилните места.
Според мен някой стиска палци там на “ако мине”, което е…. нагло.
П.П. КПД-то ми е съобразено с това, че ходя на работа.
Да не говорим, че според мен е 5 от 7, защото на три от въпросите съм отговорила, просто сякаш си пропуснал моментите, които ме притесняват.
Чудесно, благодаря ти.
Мен частта с лекарствата ме интересуваше най-вече поради това че ги знам горе-долу процедурите и ми се видя странно, особено след като прочетох текста.
Като прочета ТРИПС ще си оформя окончателното мнение. То и мен ме натиска времето…
Супер, пусни линкове даже после. Колкото повече информация и по-прозрачност има по темата, толкова по-добре, че на някои места из инернет се ширят такива свободни съчинения, че направо не е истина.
Eneya, по-нагоре сте споменала свенливо, че не си “правист”. Правилният израз е “юрист”. Неофициалното и оттук – незадължително тълкуване на голяма част от разпоредбите на ACTA, според мене е погрешно и заблуждаващо.
1. В статията си заявявате, че “Най-основният проблем с идеята е, че е е международен договор. На основание чл. 5. ал. 4 от Конституцията ратифицираните международни договори имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Т.е. без никаква дискусия се приема споразумение, което може напълно да противоречи на законите на дадена държава… например по отношението на цензурата, контролът на информация и третирането й”. Не е достатъчно международният договор, по който Република България е страна да бъде ратифициран от Народното събрание. Цитирайте коректно Конституцията на Република България:
“Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.
(3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му.
(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
(5) Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.
Следователно, за да се инкорпорира международен договор в българското законодателство, т.е., за да стане част от вътрешното право, той трябва да бъде обнародван в Държавен вестник и да влезе в сила. Влизането в сила се урежда в самия международен договор – може да влезе в сила веднага след подписването от всички страни по договора, може влизането в сила да се обуслови от някакво отлагателно условие и пр. В този смисъл вижте напр. Решение № 7 от 2.VII.1992 г. на КС на РБ по конст. д. № 6/92 г., Решение № 9 от 16.06.1999 г. на КС на РБ по конст. д. № 8/99 г. и др.
Освен това, за Ваша информация и за знание на четящите блога, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, в правомощията на Конституционния съд е да “се произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна”. Няма пречка Конституционният съд да се произнесе и за противоконституционност на разпоредба на международен договор с Конституцията на Република България. Оттук следва, че международните договори, инкорпорирани във вътрешното ни законодателство не могат да противоречат на Конституцията. Не случайно ние, не правистите, а юристите, я наричаме “основен закон” или “върховен закон”.
2. Ще използвам въпроса на Жеко: “По какъв начин АСТА ограничава производството и прилагането на генерични аналози на лекарствени средства”? Това няма как да се случи. Днес четох статия в http://www.webcafe.bg със заглавието: “SOPA, PIPA… ACTA!”: http://www.webcafe.bg id_838292527_SOPA_PIPA_ACTA В нея авторът, Григор Гачев, пише нещо изумително: “Производството на генерични лекарства без разрешението на откривателя на субстанцията се обявява за международно незаконно, дори ако в държавата, в която се извършва, е законно. (Генерични се наричат евтини лекарства, произвеждани от законно получена или купена истинска субстанция, без нарушаване на търговската марка на създателя им.)”. Първо, генеричният лекарствен продукт има легална дефиниция. Той представлява “лекарствен продукт, който има един и същ качествен и количествен състав по отношение на активните вещества и същата лекарствена форма като референтния лекарствен продукт, и биоеквивалентността му с референтния лекарствен продукт е доказана с подходящи изпитвания за биоаналитичност. Различните перорални лекарствени форми с незабавно освобождаване се считат за една и съща лекарствена форма. Различните соли, естери, етери, изомери, смеси от изомери, комплекси или деривати на активно вещество се считат за същото активно вещество, освен ако те се различават значително по своята безопасност и/или ефикасност” – § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Закона за патентите и регистрацията на полезни модели. Второ, закрилата на лекарствените продукти се предоставя с патент за изобретение. Съгласно чл. 16 от Закона за патентите и регистрацията на полезни модели, “срокът на действие на патента е двадесет години от датата на подаване на заявката”. Възможно е притежателят на патента за изобретение да получи и сертификат за допълнителна закрила, който е със срок на действие 5 г. От този момент нататък, изобретението става общодостъпно и всяко лице има правото на достъп до досието на патента, включително до описанието на изобретението, разкриващо неговата същност, патентните претенции и пр.
Идеята ми е да не се преекспонира темата, а да се мисли трезво.
Поздрави
Благодаря за поправката между юрист/правист.
), но мисля, че основният проблем е, ще се приложи ли на практика? Би ли се приложило това право на ‘върховен закон’? Би ли се използвало за опозиция или би се изгубило между редовете?
За въпроса на Жеко, все още се образовам.
За останалото, напълно отговаря на фактите (проверих
Да си обясня основанието.
Имаме закон срещу дискриминацията, език на омраза и още бая прочие. За съжаление, това, че го има, не означава, че се прилага изобщо. От приемането на закона насам, би трябвало да са заведени поне няколко дела срещу публични фигури, но такива няма (тук не говоря за дела със задна дата, което знам, че не се прави).
Иначе казано, имаме много закони, които не се прилагат, различни органи не се самосезират, независимо от нуждата и ситуацият, и според моите странични наблюдения върху различни дела, много често се подхожда тенденциозно, а не по най-правилния начин.
Коментарите на Трайков и на Явор Колев също ме карат да губя вяра ТЕ до каква степен са запознати.
Pingback: Сваляш МР3-ки = директно в панделата « The Good Music Walker
Pingback: Отново за ACTA
Погрешните аргументи срещу ACTA.
Много е важно да сме наясно какво НАИСТИНА казва този документ и да не го превръщаме в Торбалан. В момента из интернет циркулират невероятни слухове, които нямат нищо общо с реалността и реалните документи.
Препоръчвам да го разгледате. За някои неща изглежда сякаш разликите с реалните критики са изключително тънки, но според мен са важни РАЗЛИКИ.
За да има адекватен диалог не трябва да се истерясва, а да сме запознати с това, което критикуваме, за да знаем изобщо имаме ли основание и да подготвим по-адекватни аргументи.
http://arstechnica.com/tech-policy/news/2012/01/internet-awash-in-inaccurate-anti-acta-arguments.ars
Сирков успя да ме убеди с аргументи, но пък е много хубаво че се вдига страшен шум като превантивна мярка за бъдещи опити за игра със свободата в интернет.
Pingback: Между редовете на ACTA | Блогът на Юруков
Reblogged this on ¬Angel Reality¬.
Pingback: ACTA и нарастващата вълна на недоволство – Блогът на Дани
Pingback: Протест срещу ACTA в България – ACTA protest Bulgaria 11.02.2012 « Светът в моите очи
Сирков, с теб и Явор Колев на тяхна страна, АСТА със сигурност е обречена
Просто гледате и или не виждате или сте безкрайно наивни.
Изненадвам се, че човек на твоята възраст може толкова спокойно да гледа към промени в закона, които ни връщат в към не особено щастливите дни, в които всичко е контролирано.
В блога на Нели спомена, че човек трябвало да има доказателства, преди да прави предположения и твърдения.
За примери, се сещам за няколко
Китай, чийто интернет е зад стена и информацията е крайно регулирана и ограничена. Макар и краен, това е пример до последствията от цензурата. Втори пример – Либия, сблъсъците и отрязването на интернет като опит за ограничаване на информационния поток. Трети пример, проверките на летищата в Америка, което е крайно налвизащо в личното пространство и с посредствени резултати в името на ‘сигурността”.
Основното, никъде не са изнесени доказателства, че настоящите ограничения и спогодби са НЕДОСТАТЪЧНИ и подобно споразумение е необходимо.
Както писах и по-горе, държавите, от които изтичат 90 процента от фалшификатите няма да го попишат това чудо… един вид, тези, на които може да повлияе, не искат нищо общо с него.
За чий хикс го подписват останалите?
Ако споразумението беше толкова добро, защо в момента нашите политици 1. не знаят какво точно казва документа 2. не са заели публична позиция, 3. имаме само знаменития Колев казващ нещо публично, което впрочем си противоречи с документа, 4. всъщност отстъпват публично и се говори (макар и внимателно), за евентуалното ни оттегляне от договора?
Нейсе, няма да дочакам директен отговор, както не дочаках и доказателството, че има връщс между камери и количеството престъпност, но важното е аз да задам въпросите.
Pingback: Какво е ACTA и какви ще бъдат последиците | downpourbg.com
Pingback: ACTA и нарастващата вълна на недоволство
“Законодателството в частта за интернет-доставките, категорично няма да се променя и това ще бъде отстоявано от ГЕРБ при ратифициране на търговското споразумение. Когато ратифицираме конкретните текстове, засягащи интернет, ще запишем, че има резерви и българското законодателство няма да се променя”, каза пред журналисти зам.-председателят на ПГ на управляващата партия Валентин Николов.
Нека сравним това изказване с КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – Чл. 5. ал. (4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
КОЙ МОЖЕ ДА ВЯРВА СЛЕД ТОВА НА ИЗКАЗВАНЕТО ПО-ГОРЕ?!!!
По-горе един юрист беше обяснил по тази линия.
Извинете, но нищо не е обяснил юристът. Служи си с правна казуистика, както винаги правят, когато ги стяга чепикът. Ако това нещо влезе в сила в ЕС и европарламентът го ратифицира, България ще бъде задължена “да транспонира европейските правни норми в своето законодателство”. Иначе може да бъде санкционирана. Финансово и сурово. И няма да помогнат никакви решения на КС, особено пък взети преди влизането ни в ЕС.
Не е ясно в какъв вид ще го ратифицира ЕП, още по-неясно е защо подготовката на въпросното “търговско споразумение” бе крита. Има много интересна кореспонденция между ЕП и ЕК по този въпрос, четете в блога на Нели Огнянова.
Възхищавам се на енергията на хора, които макар да съзнават несъстоятелността на тезите, които защитават, намират упорство и аргументи. Сирков сигурно е адвокат.
Хайде сега да попитам аз няколко въпроса толкова сведущия. Правото на тайната на кореспонденцията не е ли Конституционно право? Как ще разбере някой, че съм изпратил новия епизод от любимия ми сериал, без да наруши тайната на кореспонденцията ми? Няма такъв. Така че методите, прилагани от АКТА са противоконституционни.
Втори въпрос: ако една страна по АКТА размисли и измени законодателството си, без да денонсира АКТА, това няма да “породи последици”. А ако денонсира АКТА ще породи международен политически скандал с непредвидими последици.
Трети въпрос: Сирков отива на кино с племенника си. Детето дава на Сирков да му държи чантата, докато отиде до тоалетната. Колко струва това на Сирков по прекрасното сега действащо законодателство? Ако вътре има устройство с нелегално съдържание – най-малко 2000 лева и най-много 10 години затвор. Сирков, ти джобиш ли племенника си, докато той ходи до тоалетната?
Това, че сегашното вътрешно законодателство е неадекватно и не трябва да бъде променяно, не значи, че АКТА е супер.
Съжалявам, че чак сега се включвам в дискусията. Само искам да обърна внимание на г-н Сирков, понеже заговори за свободен софтуер, върху следния факт: преди около година OFAC разпореди да бъде забранена търговията в американски долари с 6 държави. Помеждудругото беше забранен и достъпът до Sourceforge.org на тези шест държави: http://sourceforge.net/blog/clarifying-sourceforgenets-denial-of-site-access-for-certain-persons-in-accordance-with-us-law/
SF намериха начин да се справят (http://sourceforge.net/blog/some-good-news-sourceforge-removes-blanket-blocking/), но кому е нужно това?