Независимо, че денят вече мина, смятам, че темата е достатъчно важна, за да продължим да говорим по нея, защото едната шепа хора, която прояви интерес или каза нещо, поне в България, е плашещо малка.
Някои от вас, предполагам, са чули за два проектозакона в Америка, наречени съответно SOPA (Stop Online Piracy Act) и PIPA (Protect the Intellectual Property Act).
Какви точно са проблемите и защо трябва да ни пука, независимо, че става дума за Америка, а не нас директно – (не чак толкова) накратко.
Целта им уж е да се защити интелектуалната собственост… като им се даде властта да затварят уебсайтове директно, не просто свалянето на информацията, която уж нарушава интелектуалната собственост. Руми е написала прекрасен пост относно интелектуалната собственост в дигиталния свят, препоръчам горещо.
Възможността за извиването на ръце на провайдъри ще засегне и хора, които никога нито са сваляли, нито са разпространявали пиратски файлове, да не говорим, че решението кое е пиратство и кое не е, ще бъде в ръцете и в джобовете на компании, които като цяло недолюбват виртуалността, защото ги прави излишни и ги изрязва за разпространение на информация. Много надеждно, наистина.
Ако не внимаваме… подобна картинка наистина може да ни изскочи някой ден.
Да изясним, аз съм на мнението, че хората, които творят, заслужават техния труд да бъде оценен и да бъде заплатен. Но не по този начин, не чрез извиване на ръце и не с подобни нелепи аргументи. Защото компаниите, които се жалват в загуби на стотици хиляди, правят печалби от милиони и милиарди и тяхната грижа е да не намаляват печалбата си, а не труда на музиканите/авторите и прочие. Така че… подкрепям авторите и създателите, НЕ подкрепям по никакъв начин алчното желание за контрол на информацията за каквито и да е прекрасни и възвисени причини. Взимането на права и възможности никога не свършва добре, особено ако е уж в “защита” на някого.
Другите пет стотинки:
Светла, и пак Светла, Беникки, Асен, Йовко, Темелкофф, Пейо, Шайо.
П.П. Благодаря на Туиз за редакцията. 
Още по-лошото е, че SOPA/PIPA са замислени да спират достъпа до сайтове превантивно, като за това е достатъчен едва ли не анонимен донос. Дали изобщо има нарушение или не, се изяснява следварително…
Точно така.
Междувременно един от предложилите и подкрепилите проектозакона се оттегли и призова останалите поддръжници да направят същото.
…да не говорим за степента на наказанията – в момента наказанието, което се предвижда, е по-строго ако свалиш песен, без да си платиш, ‘ограбвайки’ автора, отколкото физически да го нападнеш или ограбиш на улицата… някак не ми се връзва. Common sense, anyone?
Коментарът ми е само за България и моето лично пиратство. Живея на 50км от София и въпреки че работя там понякога основната си работа я върша от вкъщи – малко планинско село. Не мога без книги, музика и филми. Точно в този ред. Как аз, селския жител да се докопам до тях. Книги чета само в хартиен вариант, т.е купувам си ги от София. Не мога да поръчвам музика и филми през интернет, в селото няма имена на улици и адреси. Къде ще ми ги доставят? В селската кръчма, както правят със сметките за ток? А и доставката, предполагам, ще е скъпа. Освен това не използвам, нарочно дебитни или кредитни карти. Какво ми остава? Да си търся каквото ме интересува в София. Пречка номер едно: липса на време. Пречка номер две: харесвам европейско кино и стари филми. И двете се намират трудно. Единственият вариант е да си ги изтегля през нета. За музиката нещата са подобни. Понякога и финансите са проблем, даже често. Не искам да оставям авторите без хляб. С удоволствие ще плащам разумна сума, за да видя/чуя/прочета продукта им. Но как? Ужасно лесно ще бъде ако има годишна/месечна такса, която мога да платя чрез смс за определен сайт и да тегля от него съдържание, или еднократна такса за определено произведение. Ако замунда стане платен сайт, това няма да ме откаже, напротив, даже ще имам филтър за нещата, които тегля. За чужди автори нямам угризения, но за българските винаги си плащам. Имам две много приятни истории. Купих си от Била диск с филма “Мисия Лондон”/не обичам да ходя на кино/, прибрах се вкъщи, отворих кутията след 4-5 дни и ах – диск нямаше. Не си бях запазила касовата бележка и не ми върнаха парите, но аз все пак занесох кутията в Била с надеждата да разберат какъв е проблемът, дали е технически, в производството или служителите крадат. Имаше сайт, в който можеш да си изтеглиш филма Love.net с смс. Идеално. Пратих си чинно смс-а, вкарах кода от него в сайта и 7 часа по-късно от филма ми се бяха заредили 30 секунди. Общото време за гледане на филма след плащане с смс е 12 часа. Отказах се. Така че, освен доброто желание да си плащаш за кефа, трябва да имаш и условия за това.
Pingback: Интелектуална собственост или?