Reading comics while female – 2

В тази част ще се опитам да анализирам по какъв начин обществото ни гледа на голотата и по какъв начин гледа на мъжката и женската голота. Ще се опитам и да обясня защо има разлики и на какво са основани.

Като цяло, връщаме се основно към половите роли. Независимо, че много хора искрено вярват, че как гледат на нас и как ни третират зависи от нас и че ние имаме пълен контрол над ситуациите, моят пример за отношението към мен в средите е доказателство, че това не е вярно. Отношението към мен, когато съм правела достояние от кой пол съм (т.е. не съм се старала да го крия и да нагаждам граматиката и речника си), реакциите често бяха разочароващи, независимо от моето поведение и отношение, а заради нещо, над което нямам контрол – моят пол.
Решението на такива ситуации не е отричането на проблемите или препоръчването да си крия пола (наистина, защо да го правя?), нито пък смятам, че поведението е било умишлено или цел да ми бъде съсипвано преживяването. За много според мен е било напълно неосъзнато и неумишлено, на база стереотипи.

В коментарите към предния текст вече обясних, че стереотипите не са задължително нещо негативно, но че стават проблем, когато вредят или когато третирането на хора на база стереотипи, а не на база реалната личност, може да доведе до сериозни проблеми. И това, че конкретно стереотипичиране не засяга вас или не ви влияе, не означава, че същото важи и за околните. Отхвърлянето на чуждия опит или омаловажването на думите им няма да накара ситуацията да изчезне, просто ще направи промяната и развитието й по-бавно и трудоемко. Стереотипите не са природна сила, случайна и неподлежаваща на анализ и контрол, по простата причина, че те са социални конструкти, т.е. ние можем да ги анализираме, разбираме и променяме. Един стереотип може да бъде напълно изкореенен за много кратко време или да се влачи с векове. Зависи от стереотипа и дали не е част от по-глабелн стереотип или дреболия.

В нашата култура ние имаме нещо наречено социален пол. Физическият пол са физическите полови белези, с които ние сме родени и над които нямаме контрол. Социалният пол е обществено конструираните правила как трябва да изглеждат и да се държат хората на база пол, като на отклонението често се гледа негативно. За разлика от физическия пол, социалнияъ пол и изискванията спрямо него се променят и развиват с течение на времето. Все пак, да дам примери. Физически пол е наличието на външни полови белези (пенис, гърди, мускулатура, кожа, плъност и структува на окосмението), както и на вътрешните такива. социалният пол е идеята, че жените са нежни, мили, красиви, с оформени прически, секси дрехи, реакции, цели в живота (брак, бебе и т.н.), а мъжете са груби, логични, агресивни, склонни към промискуитетност и прочие. Последните не са основани на само на реални природни причини, а на идеи за дадена група, в която единственото общо им е физическия пол. Логично, като всяка друга група, разликите между отделните индивиди в тази група са много по-големи, отколкото между две групи (т.е. две жени/двама мъже се различават повече помежду си, отколкото се различават мъжете и  жените като групи).

Комиксите са съдавани от хора, расли в същата култура. Съответно, оцветени са от същите стереотипи и предрасъдъци. Да се твърди нещо различно е, да се затварят очите за фактите.

Социалният пол твърди, че жените са красиви и че тяхната красота е тяхното оръжие, издигайки в култ красотата като основно женско качество и символ за тхното съществуване. Не една и две детски приказки се въртят около спасението на дадена девойка от смърт/лош живот чрез красотата й, а не, да кажем, интелектът й. Ако ги сравним с мъжките персонажи в приказките, които често печелят изцяло на база хитростта си и почти никога, на база външен вид.
Красотата и култът към нея не са задължително нещо лошо, проблемът идва, когато се злоупотребява с него (например, да вдигнат ръка тези, които никога не са били в ситуация, в която дадена жена е била подиграва заради непривлекателен външен вид или не е била тормозена защото е привлекателна). Посочвайки като основна ценност женската красота за сметка на всичко останало, тук се получава сериозен дисбаланс, всяко нещо, което дадена жена е се оценява на тази база и нейните постижения, идеи, мнения също се оценяват на тази база. Прекрасен пример е Розалинд Франклин, за която неин колега мрънка, че никога не си е давала труда да се прави красива (независимо, че и двамата са учени и колеги и нейната работа е била всичко друго, но не и да бъде красива мадама, която другите да оглеждат и одобряват. Което е нормално. Тя не е била наета да бъде декоративно цвете, а да свърши някаква работа, което тя е и правела. Само че тя е нарушавала неписаното правило, че трябва да издига външния си вид в култ и човек, който няма никаква право да й държи сметка как изглежда тя, смята за напълно в правото си да я критикува в дискусия, в която всъщност е ставало дума за работата им, а не за естетическите им виждания).

След този стабилен отварящ текст, да коментирам все пак мъжката и женската голота. По ред причини в нашето общество се смята, че жените са пасивни, а мъжете са активни. Това е залегнало в не една и две религии и митологии, които третират двата пола като абсолютни противоположности. Класически пример: Ин и Ян. Описанията са противоположни: тъмнина и светлина, активеност и пасивност, сила и слабост. И макар да се твърди, че ин и ян формират едно цяло, неможещи едно без друго, това не променя много основите.

Третираме мъжката и женската голота по различен начин, основно защото жените са далеч повече сексуализирани от мъжете. Женските гърди/крака/гръб/корем/коси… всяко едно от тези неща е било в един или друг момент символ на сексуалност и сексуално желание, в момента са основно гърдите, до степен абсурдност. Всъщност за много култури ена е автоматично равна на секс. Полугол мъж се приема като далеч по-нормално, един мъж може да излезе полугол на улицата БЕЗ след него да бъдат подвиквани пиперливи подмятания, да го опипват в автобуса и прочие. Всъщнпост последните неща се случват на много жени дори да излизат стабилно облечени. Тук можем да говорим, че един мъж може да причини физическа увреда в такава ситуация (за разлика от повечето жени), но тази идея се основава, че хората общуват и се уважават на база физическа заплаха, а не на отношение като към реални човешки същества едни към други. Което си е проблемно като идея.

Мъжката и женската голота не са идентични, затова и полуголите супергерои са приемани и третирани по различен начин от зрителя. Да свалиш дрехите си може да е отхвърляне на нормите или символ на сила и власт… но въпросът ми е… помислете, ВИЕ как се отнасяте към полуголи жени? Какви са най-редовните коментари към полуголи или по-секси облечени жени в нашето общество? Когато някоя жена е изнасилена/нападната, какъв е първият въпрос? “С какво е била облечена”, импликирайки се, че ако е била полугола, това я прави напълно законна плячка. В такава култура женската голота далеч не е символ на отхвърляне нва табута и ограничения, а сексуален обект. И колкото и положително да съм настроена към идеята, че всеки трябва да може да се облича както прецени и както реши, както се чувства комфортно, нека не наричаме черното бяло и не се правим, че гре долу две хилядолетия история и култура, която твърди, че женската сексуалност е нещо лошо/страшно/негативно (Адам и Ева и т.н.) и необходимо да бъде контролирана… не, демонстрацията на женската сексуалност все още не се третира само по този начин. И макар да върви в положителна посока, отричането на културните и социални истории и контекстове е нелепо и дори по-лошо, умишлено отричане на ртеално съществуващи проблеми.

Жените в изкуството е много, много, много дълга и сложна тема. В повечето продукти насочени към предполагаемо мъжка публика има един феномен наречен male gaze. Все пак, в култура, в която до не чак толкова отдавна, логичната и съзнателна мисъл се е приписвала почти изцяло само на мъжете (да вдигнат ръка тези, които никога не са чували твърдението, че жените просто ей така, отвътре им идва да не разбират от технологии/математика/каквото и да е там), мисля че не е без основание твърдението ми, че почти всичко е било правено с идеята, че мъже ще го консумират. Включително изкуството.

Ще се концентрирам основно върху DC, Marver и Vertigo, защото до голяма степен порастнах с тях, а и защото повечето комикси, които НЯМАТ тези проблеми са европейски или издателските къщи са далеч по-непознати на масовата публика.

В комиксите тестът на Бечдел е далеч по-лесно да бъде покрит, наистина Wonder Woman, Supergirl, Black Widow, Jean Grey, Rogue, Powergirl, Batwoman, Catwoman, Elektra, Namorita, Starfire, Ms. Marvel,  Storm, Blink, Jessica Jones… всички тях ги има, много от тях са приятелки помежду си и общуват една с друга и прочие. Което си е доста по-напред с материала от Холивудското кино, определено.

Факт.  И мъжките и женските персонажи често са полуголи. Само че нашата култура има багаж по отношение на голотата и на възприемането й. Затова мъжката и женската голота в комиксите също е представяна и третирана по различен начин.

Масово мъжете са мускулести и квадратни, те са толкова мъжествени, че понякога стават пародии на самите себе си. Разнообразието от характери е значително. Имаме бедни, богати, умни, глупави, положителни, отрицателни, имащи всички възможни пороци, като цяло, има изключително различни и разнообразни герои, които геройстват по най-различни причини. Те са заели мъжествени пози, които импликират малко или повече заплаха за агресия. Примери:

Супермен. Извънземен. Изключително положителен герой.

Супс е класически персонаж. Той може да лети, има непробиваема кожа (до голяма степен), очите му са рентген/лазери, дъхът му е лед (и какви ли не още, в зависимост от работещия с него). Той покрива класическите западни стандарти за мъжка красота (както казах, погледнете му мускулатурата най-малко).

Батман. Богаташ. Мъсти за смъртта на родителите си. Брилянтен детектив. Малко психо.

Батман е богаташ, който е обсебен от смъртта на родителите си и мъсти на подземния свят. Облича се като прилеп, защото вярва, че престъпниците са страхливо и суеверно племе. Той се води най-брилиянтния детектив на света. Като цяло е класически пример на “мъжествения самотник”. Отново е идеал в западната култура и отново покрива стандартите за красота.

Буустър Голд. Открадва технологии от своето вяреме и се връща в миналото (нашето време). Иска да бъде супергерой и да бъде богат. Рекламира различни марки на костюма си. Все пак е положителен персонаж.

Бустър е от бъдещето, откраднал технологии от своето време и върнал се назад в миналото, за да бъде супергерой. Отново покрива стандартите за красота на културата ни, но морално е доста сложен също така, макар че интелектуално, не е точно най-ярката крушка.

Флаш (Светкавицата). Освен с всичко останало, в един момент се бори с пристрастеност към дрога.

Люк Кейдж. Непробиваема кожа.

Джовани Затара. Магьосник.

Разнообразието на стилове и костюми е повече от явно. Един от малкото примери на пасивно позициониран персонаж, но все пак ги има.

Colossus. Мутант. Руснак.

Един от малкото чужденци, които се появяват като редовни персонажи в комиксите (особено при положение, че е руснак), Колозис е метален мъжага, който често ходи по бельо, но очаквам деня, в който му пуснат ръка по задника без негово съгласие и желание.

Общото – всички са почти абсурдно мускулести. Показват малко до николко кожа. Прилепнали костюми и брадички, на които могат да се драскат клечки кибрит. Позите им излъчват агресия и активност. Всички те са ни демонстрирани в момент на движение, те се движат на някъде, те правят нещо, те не обръщат внимание на зрителя, той/тя просто ги вижда за миг, докато те спасяват света, без да се интересуват за мнението на наблюдателя. Мъжествени, та чак дрънкат. Ако им кажете дума накриво, ще ви направят главата мека (поне визуално създават такова впечатление).

Да сравним с дамите.

Wonder woman. Амазонка. Беше ми ужасно трудно да избера нейна картинка, за да не бъда обвинена, че умшлено съм търсила крайно сексуализирана такава. Това е от първа страница, един от най-първите резултати. Даже подминах някой по-сексуализирани умишлено.

Също като колегите си, Даяна е по бански костюм. Позата й е доста трудна за заемане, да не говорим, че не бих казала, че изглежда колко агресивно. Тя гледа зрителя, директен поглед и контакт с очите. Евентуално ако сменим цветовете, спокойно може да рекламира някакво бельо (което трудно можем да кажем, че асоциираме с власт, сила, мощ и агресия).

Batwoman. Също като Batman, мъсти заради лична драма (ок, някои от batwomen). Богата. като цяло се старая да показвам женския вариянт на повечето от мъжките персонажи, за да има по-ясен паралел.

Тази поза дори не знам дали мога да заема. Ела вълчо, изяж ме. Поредната крайно пасивна поза (прозяв).

Jessica Jones, втора/трета класа супергерой. Частен детектив. Бори се с алкохолизъм.

Държа да включа Джесика Джоунс като пример, че супергерои, които са жени и все пак не са облечени в трика, заемащи секси пози има, въпросът е, че са изключения. Има ги, все пак.

Затана, дъщеря на Затара. Също като баща си е магьосница... държа да отбележа, че освен това магически е загубила панталона си.

Powergirl. Сложни родниниски връзки със Супс

Който може да ми каже със сериозна физиономия как при поглед към Кара първата му мисъл е, че тя може да му нарита задника (каквото е впечатлението при Кларк, Петър, Брус)… Това е бански костюм хора! Няма да споменавам гигантското деколте. Позата отново е ужасно пасивна. Всъщност от всички дами единствената гоооре долу активна поза е на Даяна… и то с уговорки. ОчеВАДНО мъжките и женските персонажи са облечени доста по-различно и процентът гола плър, която се показва се различава, както и позиционирането им спрямо зрителя.
Те позират, изпъчили гърди и дупе, специално за зрителя, т.е. те не са хванати в крачка, докато тичат в дадена посока да спасяват света, не, те гледат конкретно читателя, издали всички класически примери на женственост. И разбира се, са на ток (както знаем най-удобната обувка за борене на престъпността).

И тук пак правим кръгче и се връщаме до темата символи на власт, сила и отхвърляне на табута и ограничения. Защо при жените отхвърляне на табута и ограничения винаги са комплектовани и с пълна загуба на гардероба? Напълно готова съм да повярвам, че за много дами наистина е освежаващо и даващо чувство за контрол над собственото тяло да излязат в подобен ансамбъл. Но ВСИЧКИТЕ? Сериозно? Какъв е статистическият шанс всички те да имат подобно отношение, какъв е шансът всички те случайно да основават чувството си за контрол над крайното си сексуализиране? И това изобщо не са всички, освен всичко останало, често са и с напълно счупена физика.

Вече коментирах, не само мъже, но и жени четат комиксите. И докато в комиксите свалянето на дрехите и обличането секси никога (почти) не предизвиква странни погледи или агресивно отношение, в нашия свят сме доста далеч от това. Няма да коментирам, че идеята, че крайното сексуализиране е пътят към самоувереността… при жените. За много жени подобни идеи са напълно противоположни със собствения им опит и даже отблъскващи, защото по този начин всъщност са умишленото им отблъскване.

Да се рисуват красиви и секси персонажи не е престъпление. Аз също харесвам да гледам красиви и секси облечени хора да правят интересни неща (акхъм, „Спасители на плъжа, акхъм). Но когато основното задължение на тези персонажи е да са красиви и секси, за сметка на историята им, комплексността и интересността им, ами тогава Хюстън, имаме проблем.

Отношението към жените в комиксите се променя стабилно. Хе, най-малкото вече основната цел на Лоис Лейн не е да се омъжи за Супс, както е било през 50те и 60те.

Мога да изброявам прекалено много комикси, в които първата ни среща с женския персонаж е с директен кадър на щедрото й деколте, голите й бедра или задните й части. И доста трудно ще ме убедите, че така научаваме повече за нея, отвъд… че има деколте, красиви крака и хубаво дупе. Да не говорим, че денят, в който първия кадър на Батман е близък кадър на неговия задник, все още не се е случил.

Изобщо, има десетки и стотици пародии на комикси, в които всички персонажи са сложени в пози като класическо женските персонажи:

The Justice League, if all of them were posed as ladies. Sexy, huh?

Накратко казано – тези пози са доста нереални и целта им е… да изглеждаш секси в тях. И както видяхме по-горе, мъжките персонажи не се правят на луди, да заемат невъзможни пози, за да стимулират зрителя, за разлика от женските персонажи.

Една от любимите ми корици. Някой може ли да ми каже как всички те успяват да са с отвеорени усти, полуголи, мокри и повече приличащи на стриптизьорки, отколкото реални персонажи?

(край на втора част. в следващата мисля да разгледам историите на персонажите и как се различават мъжките и женските истории. a completely different can of worms).