“Напред, науката е слънце, което във душите грей”
Нямам никакви спомени от първия път, когато посетих Националния природонаучен музей. Мисля, че съм била на 8 или 9. Вчера реших, че няма да е лоша идея да го разгледам, току виж си припомня нещо от тогава и да сравня. 
Когато отидох ми стана ясно защо нищо не помня. Всички дребни животни (насекоми от всякакъв тип) са на едни високи шкафове. Поне 110 см. над земята. Никакъв шанс едно 8 годишно дете да види нещо. Освен че са ред, след ред, след ред, след ред буболечки на клечка, за много трябва да предполагаш какви са, къде се срещат и какво правят, защото нямат табелки или ако имат, са забити на височина 170 плюс, написани с дребен шрифт на пишеща машина. Рядко информацията надхвърля една страница, а и заради изминалото време, мастилото е избеляло. На всяка буба има надпис на латински, с красив почерк на ръка (също избелял), което е много интересно, но цялата тази история прави секцията абсолютно недостъпна за деца… или хора, които не разбират латински.
А е ужасно тъжно, защото музеят е страхотен. На мен насекомите са ми ужасно интересни, но освен, че видях на живо няколко вида пеперуди, каквито бях виждала само на картинка до този момент, не научих абсолютно нищо ново. А изчетох всички налични табелки.
Всъщнст да отбележа, имаше секция, в която в зависимост от уговорките “имам хоботче, но само две двойки крила, хоботчето ми не пробива” и буквичка, може да се разгледа конкретна секция с представители на тази конкретна комбинация. Горе долу това беше.
Огромна част от надписиъе са “съ” това и “отъ” онова. Което е като надничане през прозорец в миналото. Също така са и невероятен пример откога не е подновявана информацията и базата. Не знам кой се грижи и чия отговорност е, но е изключително разочароващо в какво състояние е един от най-интересните музей в София по отношение на посетителите. Разбира се, рекламите са страхотни. Пъстри, ярки, разлепени навсякъде…. само че в сравнение с реалността… ммм, има какво да се желае.
Личи си, че много труд е хвърлен в музея…. някога. Само че не се развива и не се променя. Няма информация, няма опит за достигане и привличане на интереса на подрастващи. Има много животни във формаделхид… и ако вече са ти интересни тези неща, прекрасно, но със сигурност не дава кой знае колко нова информация на зрителя.
Споделиха ми, че освен всичко, на много деца им става лошо, заради липсата на вентилация. Нямам идея, но пък в ретроспекция, няма място, където да седнеш, ако наистина се замаеш, което си е проблем.
Изобщо…. със смесени чувства съм от посещението. На първия етаж има изложба на картини, на втория има ужасно много препарирани животни, които са аранжирани сред естествена среда, в естествени за тях дейности, много от тях са демонстрирани и с малки. В големи, стъклени аквариуми са, така че може да бъдат разгледани отблизо и отвсякъде. За съжаление информация за средата им, навиците им и пр. липсват.
Има страхотни секции с минерали и си заслужават разглеждането.
Разнообразието от птици е впечатляващо, наистина.
Накратко… музеят е чудесен… ако вече сте запознати с тези животни, минерали и прочие и просто искате да ги видите и наживо. Но има какво да се желае, ако не сте запознати.
Препоръчвам… посетете го… наистина си заслужава.
Това е личната колекция на цар Фердинанд, продължена от Борис и нататък оформена като музей и забравена
Така че стойността му е повече историческа, отколкото научно-биологическа.
Pingback: Природонаучния музей – коментар
Въпросът е защо никой не се грижи за нея и не я развива. Чия е, не е чак толкова важно…
Не е важно разбира се, но обяснява например защо само възрастен може да разгледа всичко и стария правопис.
А, колекцията е развивана през годините, добавяни са нови експонати и пр. Просто архаичният стил си е стоял непокътнат… По принцип, редно е да се пазят оригиналните етикети на експонатите, но наистина, нищо не пречи просто да се добави по една нова табелка, която да е изписана по разбираем и интересен начин.
Мен, навремето, тази оскъдност на информацияте ме стимулираше да я търся из други източници, но това е по-скоро изключение от правилото. Съгласен съм с Енея, че има какво да се направи във връзка с този наистина невероятен музей. Не мисля, че би било кой знае колко трудно да се приближи малко до народа, без от това да пострадат останалите му достойнства.
Би било добро приложение на QRpedia.