Харесвам „Гатака“. Спомням си, че го гледах когато излезе и беше ефектен, интересен, вълнуващ, очароващ. Визуално филмът бе изключително красив. Емоционално и интелектуално дискутираните теми ми бяха интересни, свежи и оригинални. Много харесах ретро футуристичната стилизация (егати израза!) и ясната, тясна разграниченост на персонажите. Всичко беше простичко и ясно и комплексно в тази си простота.
Факт, гледах го като подрастваща, което предполагам има отношение към нивото на очарование, но беше интересна история, поднесена по красив начин.
За съжаление „Дилъри на време“ (In Time) изобщо не се класира.
Да, красивите, кинематографични моменти ги имаше.
Да, голямата и сериозна тема я имаше.
Да, ретро-футуристичният елемент също беше на линия.
За съжаление обаче, нещо не им се е получило при компилацията на отделните елементи и филмът пада по нос доста грубо.
Историята накратко.
Времето е валута.
Хората след генетично инжинерство на високо ниво в прължение на дълго време (не научаваме кога се развива историята, само къде), вече спират да стареят на 25 години и остават млади (и красиви, всички в този филм са повече или по-малко красиви. И почти изцяло бели, в този ред на мисли. И здрави, всички, включително хора, които живеят ден за ден и нямат време за нищо изглеждат здрави, добре хранени, добре облечени, със загладен косъм) На ръцете си всеки човек има един часовник (част от ръката), който показва колко време им остава. И на 25 се включва. Всеки първоначално има само една година.
Времето може да се печели, да се губи, да се краде и да се подарява. Когато времето свърши, човекът получава… предполагам нещо като сърдечен удар и умират.
Всичко се купува с часове, минути, секунди, години, десетилетия, столетия и прочие.
Показват ни се двете крайности. Едните са свръхбгатите, които имат стотици години, а другите са бедняците в гетото, които рядко имат повече от ден. Системата от раз ни се показва като умишлено държаща бедняците в гетото и убиваща ги с покачване на цените и стандарта на живот постоянно.
Уил... Сам... каквото друго безлично име се сетите.
Основният проблем на филма, поне за мен беше, че сценаристите явно са сметнали, че аналогията време като валута е ужасно комплексна и неуловима като метафора, заради което зрителят е бит по главата периодично с диалози, в които ни се повтаряше отново и отново, за да включи за алюзията неравномерно разпределено време = неравномерно разпределени пари.
Уау… капитализмът е лооош. Едни имат толкова повече отколкото имат нужда, а другите едвам оцеляват. Наистина… не е честно и е ужасно. Системата е счупена по дефиниция и е корумпирана.
Почти толкова неуловима и фина критика, колкото и в „Аватар“, наистина.
Иронията, че двамата актьори са получили огромни суми, за да ни морализаторстват как системата, която ги облагодетелства е лоша, е почти гавра.
Публиката е толкова интелигентна, колкото филмът й позволява да бъде. И този филм явно смята публиката си за селския идиот.
Една идея, която не е колко сложна и комплексна, ни беше сдъвкана на толкова малки хапки, че за нула време започваш да въртиш очи заради покровителствения тон, сякаш ти казват голямата новина и никой досега не се е сетил.
Все пак, филмът има и положителни елементи.
Например има умерено приятна актьорска игра.
Нарежда се до „Равновесие“ като правдоподобност на историята, но това е ок, защото е направено приятно за окото и макар актьорите да ни заливат с клиширани коментари, поне го правят по симпатичен начин.
Човек може да си оплакне окото в красиви, млади хора и наистина ефектният начин, по който са измислили как 25 годишни актриси да играят майки на мъже, които са на същата възраст е хитра.
Силвия и най-фалшивата перука на света
Главните роли са Джъстин Тимбърлейк (Уил) и Аманда Зейфрид (Силвия). Той е бедняк от гетото с няколко часа живот, тя е богатшка с няколко десетки години живот.
Двамата се срещат, когато друг богаташ минава между времевите зони (хаа, виждате ли колко хитро. Времеви зони, както при нас има престижни и непрестижни квартали… ВИЖТЕ КОЛКО СМЕ ХИТРИ!!!) и по някаква причина запива в долнопробен бар и черпи всички.
Оказва се, че е минал стотака, има още стотина години живот, пък на него му е писнало и ни съобщава основата на филма (не се притеснявайте ако не я хванете от първия път, ще ви бъде повторена няколко десетки пъти). Многото време (пари) сковава хората и те не живеят, също така, както никаквото време (пари) сковава хората и им пречи да живеят. От друга страна, когато имаш малко, си принуден да бъдеш изборетателен, активен и действащ, за разлика от пасивността и леността на вечното отлагане на свръх-презадоволения. Наистина… мисъл, която трябва да си окачим в рамка над леглата.
Негативните ни персонажи са кът. Имаме един отдаден на работата си Времеви Полицай (Хронометрист), който си пада да няма време (буквално, през повечето от екранното време, има средно между половин час, до няколко часа живот) и който е твърдо решен да хване бегълците. Наистина епично, където толкова се увлича в гонитбата, че като ги хваща буквално умира, защото му е свършило времето.
Хронометрист Реймънд Леон
Като цяло, това, което се случва е революция, защото Уил освен, че ценящ времето си, е и хуманист, който смята, че ужасната, неработеща система трябва да бъде променена и след като отвлича Силвия и набързо я убеждава колко е ужасна системата, двамата се превръщат в една кръстоска между Бони и Клайд и Робин Худ и раздават време, съответно срутвайки лека, полека системата. Уж.
Силвия е, като всички жени в този свят, били богати или бедни, ужасно красива и с ужасно къса пола/рокля (мисля, че е някакъв неписан закон във филма, жена не може да е с пола по-дълга от десет сантиметра) и поне десет сантиметрови токове, на които търчи с невероятна скорост и умение, на която може да завиди всеки. На десет сантиментров ток, успява да поддържа същото темпо, като мъж в развета на силите си, който тича в удобни ниски обувки. Очаквах момента, в който тя ще разкара платформите и ще видим просто едно прашно обалче в далечината (и евентуалното мип-мип).
Тя също има емоционалното и интелектуално присъстие на хартиена изрезка. Неприятното беше (поне за мен), че не научаваме нищо за нея като личност, отвъд, че е съгласна с Уил, че си пада по него и че му помага.
Това е майка му.... която си няма име. На екрана е по-малко от десет минути и умира драматично. Майната ти филм.
Филмът е приятен, красив, лек, не е никак натоварващ.
Интелектуална дъвка, по всички параграфи.
Има ужасно огромен потенциал, който не е развит и не е използван на грам, което е разочароващо.
