Днес:
1. Гласувах.
2. Запознах се с екзорсист свещеник на свободна практика, който също гласуваше в моя район.
3. Получих бизнес картичка от него.
4. Хъх.
Беше интересен ден. В 1 и малко бях пред моята изборна секция. 58 минути по-късно пуснах гласа си. Причината за забавянето бяха: протокола се води двойно, на ръка. Влизаше само по един човек. Пред всяка отделна стая имаше постоянно поне 20 души. Поне за моя район.
Доволна съм, че гласувах, но да видим какво ще се случи.
Гласувах по съвест и убеждение, макар че в един момент имах чувството, че не толкова гласувам, колкото попълвам судоку. 
А вие гласувахте ли?
Две седмици навивах хора да гласуват за Витков /да е жив и здрав, по-добър е от топ три изборите/, и после, на самите избори… Отидох, видях, че има опашка, и понеже не исках да закъснея за срещата с едно момиче, се отказах да чакам. Мислех да гласувам вечерта, така и не можах.
Не съжалявам.
На връщане исках да се почерпя за добре свършена работа – един час чакане на крак си е свършена работа, и минавам да взема една бира ама не ми я продадоха. А беше тъмно на промоция
“Алкохолът ще наруши преценката ви при гласуването” ми пояснява продавачката, а аз й викам “Тя преценката е напълно нарушена вече от предизборната кампания, няма накъде по-долу да пада”.