Изборите наближават.
За това свидетелстват разлепените навсякъде плакати, повишеното медийно присъствие на разните му там партийни лица, скоростното чистене, строене, боядисване и създаване на впечатление за активно обгрижван град (държава).
Бравос де…… сетиха се, че имат някакви задължения… да се бяха сетили и през останалите четири години нямаше да е лошо.
Всъщност текат положителни промени – строи се Околовръстно, София става по-чиста и мобилна, случват се разнообразни хубави неща… но някак недостатъчно е. Детски градини, ясли, образование, работни места, здравеопазване… дупките са повече отколкото на едноименното швейцарско сирене. И въпреки това, действащите лица са летаргия, освен ако не видят телевизионна камера, тогава са бързи като светкавици.
Изборите сериозно ме притесняват. Защото когато поглеждам към списъците и кандидатиращите се, виждам по-скоро гавра с демократичното избиране:
вярно, можем да изберем за кого да гласуваме… само че възможните кандидати са един от друг цъфнали и вързали.
Чувам често от познати/приятели/колеги/роднини, че не виждат реална възможност за избор и че по-скоро биха гласували с празна бюлетина на основанието, че празната бюлетина има смисъл на “нито една от опциите не ми допада”. Всъщност и аз смятах, че нещата седят по този начин и процентът празни бюлетини се взима под внимание.
Само че всъщност не е вярно.
Празните бюлетини просто се игнорират и протестът, който трябва да представляват, бива пренебрегван.
Иначе казано, имаме опциите да гласуваме за най-малко проблемния за нас кандидат, да не гласуваме и да ни управлява някой, с когото съвсем не сме съгласни или да протестираме и да ни игнорират напълно, отново управлявани от някого, когото не харесваме/не сме съгласни.
учудващо продължава да има агитиращи за подобни форми на протест, които са крайно безсмислени, отиваш гласуваш за най-малкото зло и намаляваш тежестта на купените и неграмотните гласове и без много драми, все пак живота ти не зависи чак толкова много от политиците колкото се изкарва
Хм, не съм съгласна много с теб Вокси.
От тези хора зависи колко данъци плащаме, здравеопазване, детски градини/ясли/надбавки, образование, граници (т.е. дали са отворени или затворени), пенсии, такси, градски транспорт, инфраструктурата като цяло…
Аз по-скоро не мога да се сетя за клон, който да не зависи от тях.
Празната бюлетина е вид коментар, че “най-малко смотания” не е валиден като опция за гласуване. Ако играчите не струват, би трябвало да бъдат сменени. Иначе не е демокрация, а гавра, вече го казах.
За купените/неграмотните/изнудените гласове си прав.
Просто самата не дава възможност за промяна в нашия контекст, поне не истинска.
Или на мен така ми се струва.
Отказът от гласуване действително е възможно най-ирационалната позиция, която гржданинът може да заеме.
Както са казали умните хора:
“Лошите управници се избират от добри граждани, които не ходят на избори.”
“Гавра с демокрацията” е именно това консумативно отношение към политиката, което мнозина уж интелигентни хора демонстрират: “Щом не ми се предлага нищо стойностно, аз пък няма да гласувам”.
Ясно е, че ако не гласуваш, няма и откъде да се появи това, за което евентуално би си струвало да гласуваш.
Не виждам връзката между двете.
Постоянното гласуване на хора за политици, които варират от откровена подигравика, злобна злоупотреба и абсолютна простотия.
Има ли значение дали гласуват 5 или 5 хиляди, когато кандидатите са лумпени?
Ето това е въпросът – как може да се промени безумието наречено българска политика и появата на работещи хора, стимулиращи работеща система?
В момента политиката е частно парти, които си се управят себе си и дружките си, а останалите са оставени с пръст в уста.
Можем да говорим, че повече политически активни, би означавало и повече социално активни хора, с повече хора опитващи се да направят нещо… въпросът е какво би стимулирало хората?
Ако въпросът е “какво би стимулирало хората?”, то със сигурност НЕ-гласуването не е отговор: защото НЕгласуването НЕ би стимулирало хората.
С какво твоето НЕгласуване би стимулирало който и да било друг наоколо да се занимава с политика?
Виж, обратното действително би имало ефект: ако ти и други хора наоколо гласувате (независимо за кого), това ще стимулира повече хора – сред тях и повече потенциално добри кандидати – да започнат да се занимават с политика.
Дори и да гласуваш за най-глупавия кандидат, това пак оказва стимулиращо въздействие върху останалите хора – включително и върху онези, които биха били достойни кандидати, но поради една или друга причина се въздържат да влязат в политиката.
Какво е това “мое” негласуване, че не разбрах?
Аз коментирах, че празният вот е безсмислен… къде в това видя призиви от моя страна към негласуване?
Останалата част от мнението ти… вече отговорих в предния коментар.
Хм. Извинявам се, ако не съм разбрал общата идея на постинга ти – но вероятно съм приел, че щом не се изказваш категорично “ЗА” гласуването, и щом същевремено се изказваш убедено ПРОТИВ всички налични кандидати (без изключение), значи по-скоро призоваваш да не се гласува.
Освен това все пак казваш, че в някакъв предишен момент си смятала, че “процентът празни бюлетини се взима под внимание” – на мен ми е интересно да узная по какъв точно начин си се надявала, че процентът празни бюлетини ще повлияе – на кого? На какво?
Все пак основната идея на изборите е позитивна, а не негативна. Идеята е да се намерят хора, които да заемат съответните държавни и общински постове. Ако някой човек има за изборите някаква друга представа – например, че на изборите с гласуването си или с негласуването си или с пускането на празна бюлетина показваме отношението си към нещо друго (към “системата”, към “партиите”, към кандидатите като цяло) – значи такъв човек просто не разбира защо се провеждат изборите.
(И още едно уточнение, за тези, които евентуално мислят да използват “празен вот”: всъщност именно тази опция носи най-голям риск някой да злоупотреби с вашия глас – ако пуснеш празна бюлетина, после при броенето някой от членовете на секционната избирателна комисия може да я маркира с Х за предпочитания от него кандидат – и така вие действително просто ще подарите вашия глас, без дори да знаете на кого…)
Сирков, аз може да съм политически активна и да не харесвам възможните кандидати. (Предполагам, че в момента няма нормален човек, който да смята, че имаме адекватни кандидати, с няколко малки изключения, които по-скоро не покриват висините… низините? на останалите, а не че са толкова различни. На мен политиката ми е болна тема и съм писала остатъчно по темата защо. Фактът, че Симеон втори и Бойко борисов, Първанов, Волен Сидеров, клетото-създание-Масларова, както и цялата останала циркаджийска трупа присъстват в политическия живот на държавата… ми дава основание за песимизма).
За празния вот съм чела/чувала и смятах, че важи и в България. По-скоро фактът, че не знаех, че е безсмислен, според мен е доказателство, че не го използвам, не смяташ ли?
Аз съм на 29 години и никога не съм гласувала (и този път няма да го направя). Основната причина е, че не съм съгласна с политическата система като цяло, просто смятам, че този модел е изначално сбъркан и предполага крадене, корупция и безнаказаност. Не съм съгласна да има “народни представители”, които да ме представляват, да взимат вместо мен решения за всичко, да гласуват закони и т.н., като в същото време тези хора да бъдат несменяеми в продължение на 4 години, да получават имунитет, да бъдат недосегаеми от съд и правосъдие, да не могат да бъдат свалени (дори и да не са отишли и 1 ден на работа, дори и да крадат явно и с пълни шепи, дори и да нарушават безкрупулно всякакви закони). И през цялото време да не се допитат нито веднъж по какъвто и да е въпрос до тези, които са ги избрали, да си гласуват повишение на заплатите и удължаване на отпуските и да се ползват с привилегии. Просто да дадеш такава власт в ръцете на 200 човека (събрани буквално от кол и въже, защото депутатската професия сигурно е единствената, за която няма мин. изисквания за интелигентност, образование, чужди езици, професионални способности, стаж) и да очакваш от тях да са съвестни и да се самоконтролират е нелепо. Аз не искам да съм част от това. А да ходиш да гласуваш за по-малкото зло и да наричаш това „избор” – не го разбирам.
Разбира се, това – да не си съгласна с “политическата система като цяло” – е съвсем легитимна и разумна позиция. Проблемът е обаче, че за да промениш днешната политическа система (и да я замениш с друга), се искат много по-мащабни и координирани усилия – такива усилия, на каквито хората, които отказват дори да отидат да гласуват поне един път, обикновено просто не са способни.
Не че не съм способна да положа усилия, просто имам други приоритети и полагам усилия в други насоки. Да променям политически системи за мен е като да се боря с вятърни мелници. Аполитичността не е порок. Не смятам, че хората, които не се интересуват изобщо от политика по целия свят живеят по-зле от тези, които не пропускат новините и са експерти по бистрене на политика във всеки възможен момент. Даже напротив.
То е ясно, че гражданинът има и друга работа – и не му основната работа това да се интересува от политика и да гласува. Но е факт, че това е работа, която просто няма кой друг да я свърши.
Всеки може да каже, че сегашната система не е хубава – но кой да направи по-хубава?
А ако има по света хора, които не се интересуват изобщо от политика и въпреки това живеят добре – това вероятно е в страни, в които хората поне веднъж са положили усилия да сложат на власт добри управници – и след това вече просто ги оставят на власт, като не участват активно в замяната им с други управници…
Два пъти се върнах, защото помислих, че не съм прочел добре.
Ама пак същото – наистина си написала “Има ли значение дали гласуват 5 или 5 хиляди, когато кандидатите са лумпени?”
Не очаквах точно ти да го кажеш.
Естествено, че има значение. Ако абсолютно всички българи гласуват, ДПС може и да не влезе в Народното събрание. Колкото по-малко са гласуващите, толкова натежават гласовете на малцинствата?
За теб това може да е без значение, но за повечето хора е голям проблем.
Ако ни управлява партия като ДПС, просто трябва да сменим името на държавата, защото вече няма да сме в България. Тези хора създадоха достатъчно проблеми. Да не говорим, че Волен Сидеров нямаше да събере двама души на кръст, ако години наред не гледахме реверансите към малцинствата.
Ето защо бялата бюлетина има огромно значение – за никой не даваш гласа, но все пак съотношението е по-близо до реалното.
Преди празните бюлетини (или празните пликове) се брояха отделно и се записваха на нарочно място в избирателните протоколи на СИК. Като също така отделно се записваха и недействителните вотове – когато имаше отбелязан повече от един кандидат (или когато имаше повече от една бюлетина за повече от една политическа сила в един и същи плик).
За празни се считаха и бюлетините (пликовете) с нетипично съдържание, когато то не е съпроводено с действителен вот. Най-често това бяха листчета с разни неща написани на тях (или направо беше писано по бюлетината) – общо взето форма на простест, която виждаха единствено членовете на СИК, от които нищо не зависи. Това в протоколите се описваше като празен вот, ако е само нетипичното съдържание, като един действителен вот, ако това нетипично съдържание е съпроводено с действителна бюлетина, или като един недействителен вот, ако е съпроводено с недействителен вот. Изобщо, самото нетипично съдържание не се описваше никъде, отиваше в чувала с бюлетините и от там – в общината.
Що се отнася, до това, че някой от секционната избирателна комисия може да направи шашма и да сложи хиксче на празната бюлетина… Не че е 100% невъзможно – свят широк, хора разни… Но точно тоя трябва да е голям фокусник. Членовете на СИК са нарочно подбрани от различни партии (с по някой безпартиен от квотата на общината), пък особено в градовете винаги присъстват по няколко наблюдатели и застъпници. И всички се гледат в ръцете кой какво прави. После всеки наблюдател и застъпник получаваше по едно извлечение от протокола, едно извлечение отиваше в общината и едно се залепваше на вратата на СИК.
Така че, празната бюлетина се записваше като такава. Но това създаваше само малко повече работа на СИК и след това влизаше в статистика, на която никой не обръщаше внимание. Нищо повече.
Това е, накратко, техническата страна на въпроса.
Поне така беше преди, сега ако нещо са променили по избирателния закон (примерно да са добавили “угасвание на свещите” или нещо подобно), не знам… Като студент често участвах в СИК. Ако броим балотажите, събират ми се около десетина пъти. Все ме слагаха я председател, я заместник председател, я секретар – понеже съм едър и здрав, а това при предаването на протоколите в РИК имаше значение.
По онова време и гласувах. Сега е ясно, че няма да гласувам. Нито познавам кандидатите, нито имам възможност да им следя кампаниите, нито имам излишни 50000 йени да ида до Токио и да се върна, само за да упражня този си граждански дълг. По-скоро ще ги дам за нещо друго. Така е то…
Тут, ясна ми е логиката ти и съм съгласна с нея. Просто коментарът ми е продиктуван от сериозно отчаяние. Защото така е повече гласуване против (наказателен вот), отколкото гласуване “за”, а аз вече описах, че това е ужасно изращаване на идеята на демократично управление.
Жеко, благодаря за разяснението.
Той процесът е двустранен – и политиците, и гражданите са като че ли еднакво незаинтересовани едни от други.
Да, вярно е, че поради поведението на политиците у гражданите се е загнездило убеждението, че политиците обръщат внимание на гражданите само когато наближат избори…
Само че и обратното е вярно: мнозина от гражданите също обръщат внимание на политиката и на политиците само когато наближат избори…
И какво се получава: застава “гражданинът” пред вече официалния списък с партиите и кандидатите, гледа, гледа, и накрая решава:”Ами няма да гласувам – няма за кого…”.
И някак си на “гражданина” не му хрумва, че за да има за кого да гласува той днес, трябвало е доста преди това (години преди това!) той по някакъв начин да се включи в целия процес. Защото процесът на демокрацията не се състои само от гласуване – за да се стигне до гласуването, преди това има издигане на кандидати – а за да се стигне до издигане на кандидати, преди това има създаване на политическа формация, която би могла да издигне кандидати… Във всичко това “гражданинът” е пропуснал да се включи – той предпочита накрая, когато вече има готов краен продукт (регистриран за изборите кандидат), той да изрази недоволството си от вече готовия продукт… Само че това недоволство, разбира се, не променя готовия продукт.
За да се промени крайния продукт, трябва да се включиш на възможно най-ранна фаза в самото изработване на продукта.
Мерси, че каза – не знаех, че празните/ невалидните бюлетини не се броят към избирателната активност! Очевидно има разлика между това да ти е все едно и да не си направиш труда да отидеш до секцията, и това да отидеш и да направиш политическо изказване чрез празна бюлетина. Би трябвало да се броят. Струва ми се много нередно, че не е така.
На мен пък ми е чудно друго: не дали и защо “празните” бюлетини се броят по един или по друг начин (например дали се причисляват към “негласувалите” или не) – а защо едни иначе умни, образовани, интересуващи се и вълнуващи се от политиката хора с лекота стигат до “идеи” за “промяна” в политиката от типа на това: “Дайте да гласуваме с празна бюлетина” или “Най-добре е изобщо да не гласуваме”.
Гледната точка на закона у нас е ясна и логична: има “действителни” гласове – има и “недействителни”. Значение има броят на ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ гласове – те водят до избиране на някой от кандидатите и заемането от него на съответния държавен или общински пост (което е и целта на провеждането на изборите – по демократичен начин да бъдат излъчени хора, които да заемат съответните постове.)
Всъщност в други страни са правени експерименти, например с въвеждане в бюлетините на специална опция “против всички” (в Русия).
Още по-гъвкав вариант има в някои щати в САЩ – в бюлетината най-отдолу е оставен един ред с празно място, на което избирателят може в самия ден на изборите ръчно да ДОВПИШЕ името на съвсем нов кандидат (извън вече обявените).
Това би трябвало да е възможно най-демократичния вариант – не просто си “против всички” предложени кандидати, но и предлагаш нов, свой.
(Всъщност и тук има въведени някои ограничения – за да можеш да впишеш името на някакъв кандидат, трябва той преди това да е подал до избирателната комисия лична декларация, че е съгласен да бъде такъв кандидат – “довписван” от избирателите. Но все пак това е възможно най-демократичният вариант: изисква се само едно подаване на декларация, не се изисква кандидатът да е издигнат от партия или от инициативен комитет, нито се изисква да е събрал определен брой подписи или да е внесъл някакъв паричен депозит.)
Факт е обаче, че и двата варианта (руския “против всех”) и американския с довписването на кандидат – на практика нямат и никога не са имали никакво политическо значение – с нищо не са допринесли дори и за минимална промяна в провежданата политика.
Да, но е важно да се броят към избирателната активност, защото така би се видяло, първо, какъв процент от населението с право на глас се интересува достатъчно от страната си, за да гласува, и второ, какъв процент от това население не припознава никого като свой представител. Според мен това е важен коректив и е контрапродуктивно да се заравят такива “протестни” гласове в купа с негласувалите. Не е и честно, като се замисля.
Изглежда твърде много хора просто преувеличават значението, което техният протестен (и празен) вот евентуално би имал…
Честно казано, мен това ме изненадва. Явно има хора, които от една страна не желаят да гласуват за даден кандидат просто защото смятат, че той очевидно няма реални шансове да бъде избран – и съответно “ако гласувам за него, моят глас просто ще се изгуби” – и в същото време същите хора изглежда смятат, че ако гласуват с празна бюлетина, това би трябвало да има някакво особено значение (какво “значение” – и за кого точно – не става ясно, но очевидно такива хора се надяват, че тяхната празна бюлетина по някакъв мистичен начин ще се окаже по-въздействаща от каквато и да било тяхна нормална, “пълна” бюлетина…)
За мен лично е очевидно, че реалността е точно обратната.
На практика всяко твое гласуване за конкретна партия или кандидат (дори и за най-последната по шансове партия или кандидат) има много по-голям шанс да окаже някакво реално въздействие върху политиката, отколкото който и да било абстрактен протест (независимо дали от типа “няма да ходя да гласувам” или от типа “ще отида, но ще пусна празна бюлетина”).
Единственият начин да покажеш на политиците, че си струва те да се съобразяват с твоето съществуване и с твоето мнение, е именно този: да гласуваш (пък ако ще и за най-безсмисления от всякава гледна точка кандидат).
Защото когато ти не гласуваш или когато гласуваш с празна бюлетина, от гледна точка на професионалния политик нещата изглеждат така: след изборите той сяда и почва да преглежда резултатите …. “Я да видя резултатите … да, в избирателна секция номер YZX аз съм получил 200 гласа, а моят основен опонент има 150 гласа … има там и някакви 200 души, които изобщо не са гласували. Нека – какво ми пука. Те не са дали своя глас за мен – но не са го дали и за моя основен опонент, нито пък за някой друг – така че няма страшно.”
Същият политик после поглежда и резулатите в друга секция: “Я да видим какво става в секция номер ZXY… Добре сме: тук аз отново имам към 200 гласа, моят опонент има 160 гласа… Хм, тука има обаче и някакви 20 гласа за някакъв идиот, дето не съм го и чувал… Е, явно ще трябва да помислим какво да правим на територията на тази секция… Тези 20-тината, щом са се вдигнали и са отишли да гласуват за този идиот, на следващите избори може да им щукне да отидат да гласуват за моя опонент…”
Но аз дадох конкретна и съвсем различна причина защо евентуално бих пуснала празен глас – защото не припознавам никого като свой представител. Ако гласувам по съвест, и действително не мога да припозная никого като свой представител, това е единственият ми морално последователен избор. Не съм казвала, че няма да гласувам за някого само защото няма шансове. Мисля, че тук смесваш две различни личности и ти се привижда нелогичност, където я няма.
Аз съм гласувала за кандидати, които знам със сигурност, че нямат шансове, и това беше, защото бях съгласна с тях за повечето неща, Винаги гласувам по съвест, никога стратегически. И ако моят избор е никой, това е различно то “не ми пука”. Разбираш ли, има и други неща в гласуването освен практичческите резултати.
Аргументът „действително не мога да припозная никого като свой представител” не е особено силен.
Първо, дори и в най-идеалния случай едва ли е постижимо пълно съответствие между желанията на избирателя и последвалите действия на избрания на съответния пост политик. Т.е. никога няма да има напълно идеален кандидат, който на 100% по всички въпроси да следва твоята воля – и в този смисъл всяко наше индивидуално гласуване за конкретен кандидат или партия е един вид компромис (за някои хора е достатъчно да видят съвпадение от по около 60-70%, за да припознаят някого за „свой” представител, за други този процент е малко по-висок или по-нисък – но при всички случаи 100% съответствие е трудно постижимо). И обратното също е вярно: едва ли със всички кандидати имаш точно по 0,00% съответствие на възгледите и предпочитанията (просто няма как твоите възгледи да са толкова рядко срещани, че да не се получи някакво съвпадение от поне 5-10% с поне един от кандидатите).
Второ, нека си представим, че на „празната” бюлетина действително бъде даден статут на избор, равностоен на това да гласуваш за конкретен кандидат или партия. Тогава какво се получава? Ще имаме резултати от типа 40% за партия “А”, 30% за партия “Б”, 20% за партия “В” и 10% за „празна бюлетина”. И съответно местата в парламента или в общинския съвет ще бъдат разпределени така: 40:30:20:10 места.
И какъв е общественият резултат: интересите на хората, гласували за партия А, ще бъдат представени (може би не напълно, но поне отчасти) от тези 40 избраници, интересите на гласувалите за партия Б ще бъдат представени, в някаква степен (може и съвсем малка), от следващите 30 – и накрая стигаме до интересите на онези 10%, които са гласували с „празна” бюлетина, те, уви, ще бъдат представени … от кого – от 10 празни стола в залата?
Любомир… кой момент от “НЕ ИСКАМ ДА ГЛАСУВАМ ЗА НИКОЯ ОТ ОПЦИИТЕ” не става ясна като причина хората да използват празна бюлетина?
Енея, а на тебе коя част от думите “Когато не гласуваш за никоя от опциите, със сигурност не променяш нищо в ситуацията” не ти стана ясна?
Когато не гласуваш за никоя от опциите (и когато ти самата не предлагаш на останалите никаква по-различна опция), ти просто оставяш други хора да свършат тази обществена работа (която би трябвало да е поне отчасти и твоя работа). Те ще я свършат – но не е сигурно дали това ще бъде в твой интерес.
Ако празните бюлетини се броят към избирателната активност, нещата щяха да изглеждат по-различно, защото (ако допуснем, че има достатъчно недоволни от всички хора, които дават протестен вот) това променя процентите от всички гласували за останалите партии.
ДА, само че НЕ се броят отделно – и няма смисъл да се броят “отделно” няма как да променят резултатите от изборите (в проценти), тъй като е ясно, че само кандидати, получили поне един действителен глас, могат евентуално да бъдат избрани.
(Разберете, че целта на изборите е да бъдат излъчени хора, които да заемат определен, предвалително ясен брой места – в парламента или в общинския съвет. Колкото и негласуващи или “празно”-гласуващи да има, съответния брой места ще бъдат заети – засега в никоя страна, доколкото знам, няма практика ако има N% празни бюлетини, то и N% от депутатските места да останат празни…)
А иначе всеки, който иска, може и сам да изчисли какъв процент е получил даден кандидат (или партия) не от гласувалите, а от общия брой имащи право на глас.
Освен това не винаги, когато една бюлетина е “празна”, това е израз именно на “протест” против всички кандидати в списъка.
Изборите не са за да се избере КОЙ кандидат да заеме дадената позиция, а ЧИЙ кандидат да заеме дадената позиция. Кандидатите се издигат от дадените партии преди това.
За да се издигне кандидат трябват определен брой подписи, които да го подкрепят. Затова предполагам повечето от коментиращите са виждали зелените да събират подписи на попа например. Повечето партии (БСП, ГЕРБ и тн.) събират тези подписи в партийните си клубове.
Повечето големи партии имат поне 1 клуб във повечето градове, а в София – в почти всеки квартал. Когато дойде време да се избере кандидат за общински съветник, президент или кмет, се свиква събрание в даденият клуб и се издигат кандидатури, за които гласуват членовете на дадената партия (всеки пълнолетен гражданин, който изяви желание да се занимава). За общински съветник доколкото си спомням май може да се кандидатира всеки, след което следва гласуване (затова има клуб във всеки квартал) на присъстващите и евентуално се избира кандидат.
При президент е малко по-различно, но теорията е същата. Издига се кандидат и трябват определен брой подписи за да може този кандидат да отиде на избори. Ако членовете на партията (това са тези в клубът, не депутати или нещо такова) не харесват кандидата, не се подписват и той не отива на избори, предлага се/издига се друг такъв.
Ето там трябва да е празната бюлетина. Ако не се лъжа, за да се издигне някой за кандидат за президент трябват 15 000 подписа. Те трябва да се представят най-късно 35 дни преди изборите. Тези 15 000 подписа идват от пълнолетни граждани (при подписване се вписва и ЕГН-то на подписващият се) и се проверяват старателно, не падат от небето.
Цялата тази система прави празната бюлетина на избори възможно най-безсмисленото нещо, защото тя не означава “не ми харесват кандидатите”, а “не ме интересува”. Кандидатите се издигат от граждани много преди да дойдат изборите, съответно на самите избори се решава ЧИЙ кандидат (на коя партия, инициативен комитет и тн.) има най-голяма подкрепа, а не КОЙ – това е решено от партийните клубове и инициативните комитети месеци преди това. Ако на теория всички пуснат празна бюлетина – не се избира правителство и всички губят.
Но това е невъзможно, защото за да има кандидати трябва поне 15 000 човека да си дадат съгласието…шансът е, че поне 1 от тези 15 000 вярва в това, за което си е сложил подписа и ще гласува за даденият кандидат. Съответно, празната бюлетина става просто…едно безсмислено мрънкане.
Не се предлага ново решение/кандидат/ и не се дава мнение, а на всичко отгоре се протестира на неправилното място дълго след като е взето решението, срещу което се протестира. Толкова дълго, че дори и протеста да се вземе предвид, е твърде късно даденото решение да се промени, без това да доведе до много неприятни последствия.
Пак казвам – кандидатите се издигат от граждани, много преди самите избори. На теория всеки, навършил 18 години може да вземе участие в този процес. А на практика, колкото повече вземат участие, толкова по-добре, защото така даването на подписи по команда става…невъзможно.
Мерси за този коментар. Честно казано, но не не бях запозната добре с тези неща.
Прав е Skitalec on октомври 15, 2011 в 21:37
- неговите думи подчертават същото, което и аз се опитах по-горе да изразя по един малко по-абстрактен начин:
“мнозина от гражданите обръщат внимание на политиката и на политиците само когато наближат избори…”
и
„И някак си на „гражданина“ не му хрумва, че за да има за кого да гласува той днес, трябвало е доста преди това (години преди това!) той по някакъв начин да се включи в целия процес. Защото процесът на демокрацията не се състои само от гласуване – за да се стигне до гласуването, преди това има издигане на кандидати – а за да се стигне до издигане на кандидати, преди това има създаване на политическа формация, която би могла да издигне кандидати… Във всичко това „гражданинът“ е пропуснал да се включи – той предпочита накрая, когато вече има готов краен продукт (регистриран за изборите кандидат), той да изрази недоволството си от вече готовия продукт… „
Добре, ще пишем, че си навита за Фъндъкова и Витков, значи.
И как да се интересуваш от кандидатите, като те се появяват точно преди изборите? Преди това никой не ги е чувал. Това е единият проблем при кандидатите – никой не ги знае какви са. Другият е, че не стават. Доказателство – последните 20 год. (с едно-две изключения — най-яркото е кмет(ъл)а на Каварна)
(изобщо няма да коментирам глупостта с негласуването за някой кандидат още в кварталния клуб на партията му… wtf?)
Идеята на празна бюлетина би могла да работи, ако се направи изискване някой кандидат да събере вотове на повече от 50% от населението на страната. Не от гласувалите, а от населението. Ако няма такъв – да се издигнат други и текущите да нямат право да се кандидатират пак. Разбира се, тук влизаме в една въртележка. То затова има балотаж – да се избегне въртележката.
Никой не каза, че в някои държави е задължително гласуването от всички. (по-точно — отиването до урните. Самото пускане на бюлетина не е.)
Хора, опитайте се да мислите малко по-конструктивно (а не изцяло консумативно).
Какво значи да задаваш въпроса “И как да се интересуваш от кандидатите, като те се появяват точно преди изборите?”
Ти ако си гражданин, действително загрижен за страната си, няма да се “интересуваш от” кандидатите – а ще проумееш, че в твой интерес е да има добри кандидати (ама това трябва да го осъзнаеш не “точно преди изборите” – а поне няколко години преди това) – и за да има добри кандидати, ти самият трябва активно да се оглеждаш за потенциални такива – и дори лично ти да ги навиваш да станат кандидати (защото не всеки и ще се навие, особено ако види как тук например постоянно се намират хора, които мислят как да провалят даден кандидат или група кандидати – а не мислят как да издигнат ПОДХОДЯЩ – ако не за всички, то поне лично за тях – кандидат…)
А вие г-н Сирков, като сте толкова политически активен и с готовност давате съвети, бихте ли ни информирали вие лично какво сте направили през последните няколко години, за да има “подходящ” кандидат?! Изинявам се, че ще се повторя, но самата система и модел са сбъркани, т.е. и най-прекрасния кандидат да издигнем и да спечели, взимайки властта в ръцете си и попадайки в този порочен кръг на корупция и безнаказаност, след 4 години ще се е превърнал просто в поредния измамник… Няма как да вземеш някой, да му дадеш власт, да получи имунитет, да знае че може да си прави каквото си иска и никога няма да има последствия за него (ако има осъден български политик за кражба, злоупотреба със служебно положение, корупция, манилпулиране на изборни резултати, заменки и прочие обществено-известни практики – кажете ми, защото може да съм го пропуснала) и да очакваш този човек да върши работа, да е съвестен, да се ръководи от безкористни подбуди, да изпълни предизборните си обещания или пък по някакъв начин да се чувства длъжен пред тези, които са го сложили там и му плащат заплатата (а именно народа). Това е все едно един работодател да назначи случител на изключително отговорна длъжност, от която зависи бъдещето на цялата компания, да му даде досъп до всичките й ресурси и финанси и то с ясното съзнание, че не може да го уволни, да го наказва или изобщо да изисква нещо от него (пък било то присъствие). Е няма такъв филм. А най-абсурдното е, че промяната в изборния закон, въпроси като броя, правата, задълженията, заплатите и отпуските на депутатите се решават от самите депутати. Кой реже клона, на който стои?
Колкото и да е “сбъркана” системата, не забравяйте, че тя е направена от хора – и е общо взето една и съща не само у нас, но и в по-голямата част от света. Разликите, доколкото ги има, са по-скоро козметични. (Например наскоро в UK си проведоха референдум с идеята да си променят избирателната система …. е, хората така гласуваха, че не си я промениха – 32% гласуваха за промяна, а останалите гласуваха да си остане старата система. При това обърнете внимание, че на този референдум не се гласува за конкретни кандидати, които биха могли да имат описаните от Вас недостатъци – а се гласува, така да се каже, за една по-абстрактна идея…).
Та нека не забравяме, че системата, сегашната, “сбърканата”, е направена от хора – и съответно, за да се направи някаква друга, по-добра система, пак трябват хора (и то доста хора). Ако разполагате с такива хора – почвайте, правете нова система.
А това, което посочвате, че било “най-абсурдно” (“промяната в изборния закон, въпроси като броя, правата, задълженията, заплатите и отпуските на депутатите се решават от самите депутати”) – стои точно по същия начин навсякъде по света.
Така че преди да се хвърляте да променяте голямото (“системата” като цяло), по-добре се заемете да промените първо нещо по-малко (например, като започнеш да гласуваш, от тези избори – това поне е напълно във Вашите възможности).
Системата си е система. Дори и най-калпавата такава би могла да работи добре, стига хората, които отговарят за функционирането и да имат желание за това. А в случая тези хора сме всички ние, не мистичните “те”, на които сме свикнали да прехвърляме отговорността за всичко. Коренът на злото е в начина на мислене. И той много ясно пролича в дискусията до тук: “те” спускат (от някъде, вероятно от Марс) кандидати, за които аз пък няма да гласувам! И не стана ясно, че не са “те”, а “ние”. Всичко останало са оправдания затова, че не си вършим работата като граждани. Ама тя, системата, ама те законите, ама то един човек какво може да направи, ама финансовите интереси, ама световната конспирация, ама това, ама онова… И като няма вече какво да се каже, идва и любимата махленска реплика: “Айде сега кажи ти какво си направил!” Изречение, което, доколкото знам, е довело до градивен резултат един единствен път в Българската история.
Ако всичката тази умствена енергия за намиране на оправдания и за даване на съвети как точно трябва да се промени системата, се впрегне в нещо наистина градивно, като например, как да направим наличната система работеща за нас, държавата щеше да просперира. Като седиш и чакаш някой от някъде да дойде и да те управлява, то и наистина всякакви събрани от кол и въже ще те управляват. Така е то.
Не мислех, че след коментара на Скиталец ще има какво повече да се каже. Фактът, че се намери, ме прави много, много тъжен. И донякъде скептичен за бъдещето на страната. Явно за някои процеси просто си е нужно време…
И какво каза с този коментар – „Направете нещо!“? Щото то това си е чисто даване на съвети. Това и аз го мога ‑ по-горе дадох два (за процент от населението, а не от гласовете и за задължителното гласуване). Покажи нещо с дела! Личният пример е най-заразителен. И не забравяй, че не всеки е роден за лидер. Не на всеки му се отдава да взима правилните решения и/или да знае какво да каже на другите. Затова има лидери и „подчинени“.
Ще ви замоля, ако обичате, да не ми казвате да ставам член на всички партии, че да имам контрол върху издиганите кандидати. Може да ми харесва даден човек от партия, на която не симпатизирам. Партията не управлява – управлява конкретен човек. Хората са тези, които правят нещата да работят или да не работят. Понякога водени от идеите на партията, по-често ‑ от личните. Точно затова има диктатори.
Може би решение би бил мажоритарният вот. (ето – дадох три предложения вече).
Както казват политиците: „Толкова много им обещаваме на хората, а те все са недоволни!“
Bla, нека все пак си припомним откъде тръгна целият този разговор: от лошото качество на кандидатите (което някои хора констатират като факт в навечерието на изборите…).
А твоите предложения – и трите – се отнасят до нещо друго: до промени в начина и в организацията на гласуването.
Мисля, че по-горе вече стана ясно: качеството на кандидатите не зависи от начина на гласуване – а зависи, най-общо казано, от качеството на тези, които издигат кандидати…
Калпава система, а да работи добре?!
И каква е тази мания, присъща по-скоро на комунизма, да идеализираме думата “НИЕ”, на всяка цена да се обединяваме и да се приобщаваме към една партия или идея, да се причисляваме и категоризираме. Аз съм индивидуалист, не изпитвам нужда да принадлежа към дадена група, живяла съм на различни места, много повече се чувствам гражданин на света, от колкото националист и патриот. Защо въпросът за личния пример да е махленски? Хора, даващи безплатни съвети по блоговете – много, но като се стигне до дела – няма никой. Това, че не гласувам не означава, че не изпълнявам гражданския си дълг или не проявявам гражданска активност – включвам се в доброволчески инициативи, взимала съм участие в ежегодното почистване на българските планини, не давам рушвети и подкупи, имам образование, работя, плащам данъци, осигурявам се на пълна заплата, не получавам помощи от държавата. В този смисъл съм много по-активна от онези, които ги водят с автобуси да гласуват като овце, от други, които продават гласовете си или от някоя баба, на които й лиспва социализация и за това се затътря до изборните урни. За мен дали президентът ще се казва Иван или Петър е все едно. Ако се направи профил на хората, които не гласуват със сигурност ще видим, че това като цяло са млади и образовани хора, което не означава безотговорни. Според мен расте едно поколение, което е все по-дистанцирано от политиката и в това не виждам нищо лошо. Имало е време, когато избирателната активност е била 99% – да не би тогава да е било много добре? В крайна сметка, ако избирателната активност все повече пада може би именно това би довело до промяна на системата и политиците щат не щат ще трябва да признаят, че е безсмислено (дори би трябвало да е незаконно) да се обявяват за управляващи, при положение, че са избрани от по-малко от половината от населението . За харченето на моите и вашите пари за организирането на избори да не говорим. Имам чувството, че на случаен принцип с томбола да избирахме тези 240 души, които да станат народни представители щеше да е по-справедливо и щяха по-успешно да се справят с тази задача
Това е много “интересна” позиция:
“Аз съм индивидуалист, не изпитвам нужда да принадлежа към дадена група, живяла съм на различни места, много повече се чувствам гражданин на света, от колкото националист и патриот.” (Ivet on октомври 20, 2011 в 16:23)
Предполагам, че все пак си в състояние да осъзнаеш, че където и по света да си живяла като “гражданин на света”, в съответната страна е съществувал някакъв определен ред – и този ред доста години преди това е бил изграден там, на място – но НЕ от хора, които са били “граждани на света” и НЕ от такива, които са живели на различни места – а от хора, които са живяли там, на място, и са били граждани на съответната страна и са разбирали това свое гражданство именно като задача да градят ред. Така е във всички страни, в които е добре да се живее – там има ред, и това е ред изграден от определен тип хора – местни хора, тамошни, живяли там достатъчно дълго, че да допринесат за изграждането на ред.
Иначе: да, вярно е, винаги има повече от един начин да доскапеш една система (ако това ти е целта) – не е задължително непременно да има масови демонстрации или масови стачки или дори масова гражданска война – може би напълно достатъчно (за да се доскапе една система) е просто масово хората да не гласуват…
Само че, мисля, че достачъно ясно е за всеки разумен човек: едно е да съсипеш една система – съвсем друго е (и понякога е много по-трудно) след това да успееш да изградиш друга, нова, по-добра.
А що се отнася до наблюдението, че “Ако се направи профил на хората, които не гласуват със сигурност ще видим, че това като цяло са млади и образовани хора, което не означава безотговорни.” – колкото и да е вярно, то просто показва, че тези млади хора очевидно са насочили своята отговорност към някакви други сфери (където без тяхното участие нещата просто няма да вървят). Това не е лошо – но просто е добре тези млади и образовани хора да приемат, че и политиката е такава сфера – в която без тяхното участие нещата просто не вървят.