Балотаж

След пародията, която бяха изборите, в Неделя на балотаж.
И без това от години изборите са по-скоро гласуване за „най-малкото зло“, отколкото ЗА дадена партия/политик, тои балотаж за мен е още по-ужасен, защото изобщо не харесвам нито една от опциите.
Калфин… не харесвам политическата сила, която представлява и фактът, че не са мръднали като манталитет и отношение последните 20 години.
Плевнелиев… който беше нахокан като учениче и той си замълча…
Масово Кунева беше критикувана, че yes sir, но разчораванието за мен е, че Плевнелиев дори и това не е.

Та така… приятно гласуване.
Изборът между тръна и глога.

Вече се разгоря една дискусия на блога, как трябва да сме далеч повече политически активни през цялото време, а не за кракто малко преди избори, когато се събуждаме, оглеждаме се, виждаме, че пак разни неща са изплували по повърхността и да се разочароваме.
Да… трябва да сме политически активни… само че това си е жива проба изнудване. Защото всеки се разкъсва някак да комбинира работа/близки/семейство/задължения/проблеми… поемането на отговорността и да пази откровени ужаси да се намъкват в политиката прави демокрацията по-скоро гавра, отколкото валидна форма на (само)управление.

Гласуване

Днес:
1. Гласувах.
2. Запознах се с екзорсист свещеник на свободна практика, който също гласуваше в моя район.
3. Получих бизнес картичка от него.
4. Хъх.

Беше интересен ден. В 1 и малко бях пред моята изборна секция. 58 минути по-късно пуснах гласа си. Причината за забавянето бяха: протокола се води двойно, на ръка. Влизаше само по един човек. Пред всяка отделна стая имаше постоянно поне 20 души. Поне за моя район.

Доволна съм, че гласувах, но да видим какво ще се случи.
Гласувах по съвест и убеждение, макар че в един момент имах чувството, че не толкова гласувам, колкото попълвам судоку.

А вие гласувахте ли?

Празна бюлетина

Изборите наближават.
За това свидетелстват разлепените навсякъде плакати, повишеното медийно присъствие на разните му там партийни лица, скоростното чистене, строене, боядисване и създаване на впечатление за активно обгрижван град (държава).
Бравос де…… сетиха се, че имат някакви задължения… да се бяха сетили и през останалите четири години нямаше да е лошо.

Всъщност текат положителни промени – строи се Околовръстно, София става по-чиста и мобилна, случват се разнообразни хубави неща… но някак недостатъчно е. Детски градини, ясли, образование, работни места, здравеопазване… дупките са повече отколкото на едноименното швейцарско сирене. И въпреки това, действащите лица са летаргия, освен ако не видят телевизионна камера, тогава са бързи като светкавици.

Изборите сериозно ме притесняват. Защото когато поглеждам към списъците и кандидатиращите се, виждам по-скоро гавра с демократичното избиране:
вярно, можем да изберем за кого да гласуваме… само че възможните кандидати са един от друг цъфнали и вързали.

Чувам често от познати/приятели/колеги/роднини, че не виждат реална възможност за избор и че по-скоро биха гласували с празна бюлетина на основанието, че празната бюлетина има смисъл на „нито една от опциите не ми допада“. Всъщност и аз смятах, че нещата седят по този начин и процентът празни бюлетини се взима под внимание.
Само че всъщност не е вярно.
Празните бюлетини просто се игнорират и протестът, който трябва да представляват, бива пренебрегван.

Иначе казано, имаме опциите да гласуваме за най-малко проблемния за нас кандидат, да не гласуваме и да ни управлява някой, с когото съвсем не сме съгласни или да протестираме и да ни игнорират напълно, отново управлявани от някого, когото не харесваме/не сме съгласни.