Разходките по парковете включват лютив спрей

Живея до Южния парк, което означава, че често минавам оттам. За работа, за разходка, за спорт или за удоволствие.
Паркът е любимо място на двойки, колоездачи, деца, родители с бебета и подрастващи, възрастни хора и особено лятото, което е топло и хората дебнат спасение от жегите и освен това да се порадват на хубавото време.

За съжаление всеки, които иска да се разхожда из парка, се налага да го прави въоръжен с (поне) лютив спрей, защото из парка обикалят най-малкото 3 глутници кучета.
Една се навърта долу, до централния вход, който в момента е в ремонт. Наброяват около десетина кучета и най-често само лаят и пазят дистанция.
Втората глутница е горе до Лозенец, по дългата алея за колоездачи покрай болницата. Там се навъртат 3 или 4 кучета, които имат навика да изскачат и да гонят колоездачите. Досега не съм виждала да хапят някой, но съм виждала хора да падат стреснати от рязката поява на щракащи муцуни около колелата.

И най-неприятната глутница, поне 5, 6 кучета, се навърта по алеята до Сребърна, покрай хълмчетата с кръговете, та до горе, чак до Пикадили.
Казвам, че са най-неприятна, защото не лаят, а директно се изстрелват и нападат.

Точно вчера имах неприятен сблъсък с тях.
С моя приятелка бяхме решили да се разходим малко из парка и минавахме по дългата алея покрай улица Сребърна. Беше вече тъмно и си говорехме. Понеже имам неприятния опит, който имам, винаги нося спрей в джоба, а след мръкнало, в ръка. Нападали са ме на осветена спирка на НДК в 9 вечерта, така че не е без основание.
В случая, също се оказа добра идея. Някъде срещу Еко бензиностанция чух шумолене на храстите и няколко секунди по-късно срещу нас излетяха поне 5 кучета и директно скочиха към нас. Не ни залаяха, нито по какъвто и да е начин се опитаха да ни сплашат. Директно ни нападнаха.

За щастие спреят свърши работа и първото което налетя отнесе стабилна доза в муцуната, след което те се разтеглиха и се опитаха да ни преградят пътя. Напръсках ги пак, изпръсквайки почти целия флакон, което е към 300 милилитра течност 20 000 пъти по-силна от люта чушка.

Отново без да шукнат се разкараха веднага и успяхме да излезем от парка без никакви други произшествия. Не ми се мисли какво щеше да се случи ако не носех спрея.

Така че с най-добри чувства към всички хора, които обичат кучета и смятат, че горките бездомни кучета просто са тормозени и има нужда само от любящи семейства, пък контролът е ненужен, а тези, които искат бездомните кучета да бъдат махнати от улиците, за някакви чудовища…. FUCK YOU!

Аз също обичам кучета. Нещо повече, аз самата имам куче и винаги съм имала кучета около себе си от съвсем малка. Отраснах с гигантски вълчак, така че тук не става дума за омраза към животните. Става дума за загуба на каквото и да е търпение към хора, които едно – нищо не разбират от животни и им приписват човешки качества, второ нямат представа, че животните се влияят от инстинктите си, трето, че е не надушват “лошите хора”, четвърто, нито пък, че “нападат само ако са провокирани”. Всеки, който е имал домашен любимец знае това.

Бездомните кучета трябва да бъдат прибирани от улиците. Да се даде възможност някой да ги осинови (не е като да няма кампании по въпроса, които да са успешни) и ако никой не ги иска, да бъдат приспивани. А глутници, за които се знае, че нападат, директно да бъдат прибирани и приспивани.

Писна ми хора, които живеят в ГРАД да настояват животни, за които НИКОЙ не носи отговорност, не се грижи, не внимават да са обезпаразитени, здрави и непренасящи болести, да ми обясняват как аз съм някак длъжна да не им преча. АЗ плащам данъци за община София… моята безопасност трябва да е приоритет. Не на някакъв въшлив помияр. Не ме интересува колко мила муцунка има дадено куче.
Гнус ме е от хора, които смятат, че човешкия живот струва по-малко, отколкото на едно куче. Като обичате толкова много тези кучета, вземете си ги у вас, купувайте им храна, грижете се за тях. НЕ ГИ ИСКАМ НА УЛИЦАТА, ПО ПАРКОВЕТЕ И ГРАДИНКИТЕ!
Аз искам да знам, че мога да се разходя спокойно из градските площи БЕЗ да държа в ръка спрей, защото има вилнеещи глутници.

Защото аз знам как да се грижа за себе си. Имала съм къде, къде по-зловещи перипетии. Само че спокойно на мое място можеше да е колоездач, родител с дете, учениче, възрастен човек…
Просто е безотговорно. От страна на кметовете. От страна на организациите, които получават пари, за да “кастрират кучета”. И ми писна тези, които стават жертва, да им се вменява вина. Не, не съм аз виновна, че се разхождам из публичен парк, набийте си го в главата.
Нямам идея защо има глутница. Дали са от строеж развъдени и после изритани или някакви хора са си отглеждали кучета и после са ги изхвърлили. Изобщо не ме интересува.

Факт е, че София не е безопасна заради бездомните кучета и това е проблем, който трябва да се разреши максимално скоро по начин, който работи.

П.П. Понеже Мишел коментира, че като са пръскани/гонени/стреляни и прочие, кучетата няма да махат с опашка като срещат с хора, държа да поясня: Ами То Това Е Целта! Като види човек, да се махне.

П.П. 2 Лютивият спрей:

94 thoughts on “Разходките по парковете включват лютив спрей

  1. Минавал съм през Южния парк стотици пъти през тази година. И с колело, и пеша.

    Мога да ти кажа, че само веднъж са ме лаели кучета там, и това е …

    И още нещо мога да ти кажа — злобата и страхът са неща, които кучетата усещат по-добре от нас хората…

    Нито мразя бездомните кучета, нито ги обичам твърде много (само някои).

    Но има и още нещо — доброто с добро, злото със зло. Мятането на пръчки, камъни и лютив спрей, стрелбата с въздушна пушка или истинска пушка, не са неща, които ще накарат едно куче следващия път като види двуного, да му замаха с опашка… Замисли се!

    • Мишел, тези съвети донякъде са валидни в гората, в планината, или други места, които (слава богу) не са още съвсем ‘цивилизовани’.
      Да, полезно е да знаеш как да се предпазиш от вълк, мечка, лисица или друго диво животно, как да си намалиш вероятността да бъдеш нападнат.

      Но в града, където уж се създават (макар и изкуствени) условия за хора, където не би следвало да си постоянно нащрек… Някак не ми се връзва.

      Ако приемем за естествено, че по улиците на София има кучета и никой не може да направи нищо по въпроса освен да се предпазва от тях, то тогава трябва да спрем да се правим на пишман природозащитници в града и да се справяме по законите на природата с тях – на принципа по-силния (или този с по-доброто оръжие) печели. Т.е. или сме докрай ‘европейци’, прибираме кучетата от улиците и намираме ‘хуманен’ начин да се справим с тях, или спираме да преследваме хората, които при самозащита са наранили куче. Не може хем така, хем иначе.

      Защото ако утре ти, твой близък или пък не дай боже детенцето ти бъде нападнато от куче, едва ли ще обясняваш със същия плам как ‘стотици пъти си минавал и никое куче не те е закачало’ или пък ‘дай да му покажем добро отношение за да не мисли, че хората са лоши’…

    • Абе ти в ред ли си или се правиш на глупав/а?!
      Веднъж били лаели… усещали…
      Изобщо не ги искам да ми махат с опашка, камо ли да ми се радват. Виждам го, отстрелвам го и ако се появи ново – пак. Не е разрешаване на проблема, но е решение в конкретната ситуация.
      В природата няма добро и зло – има силен и слаб. То ще ме напада организирано, а аз ще му отвръщам с добро – може би да му хвърлям бисквитки? Или кюфтета с карфици?
      Това може да го напише само човек, който не е имал сблъсъци с безумни животни по улиците, който не е изскачал по къси гащи през зимата, защото са му звъннали, че на 500 метра от входа му има нападение на псета и който си има алтруистичната представа, че тя животинката на никой нищо не е пнаправила. Човек, който не се е сблъскал със скапаната действителност на безпризорните глутници дето просто дебнат.
      Вземи се в ръце, че аман от тъпотии.

  2. Мишел, прав си… трябваше да оставя да ме наръфат. Знаех си, че аз съм в грешка.
    Очевидно начинът да се реши с проблемът с бездомните кучета е хората да се стараят максимално да не им се пречкат, защото все пак те са пълноправни граждани и градовете са правени за тях, както и парковете и градинките.

    Аз не случайно описах: АЗ се разхождах по алея и изведнъж ми изскочи глутницата. Освен ако вече ходене по права линия се води враждебен акт…

    Самозащитата са такъв символ на злоба и страх. Очевидно е, че под ‘разхождах се вечер” имах предвид “гоних ги с часове и специално преди това ги мамих с храна, за да мога да използвам момента да ги замерям с камъни”.
    Само че пропускаш един момент… те нападнаха МЕН без аз дори да съм ги видяла, така че малко кел файда да ми обясняваш колко нямало да се радват на хора като ги пръскат със спрей. При положение, че нападат случайни хора, очевидно моето пръскане със спрей няма отношение. По-вероятно да намали шансът да нападнат пак, защото едва ли са им харесали последствията от директен контакт с люто, а не беззащитната очаквана жертва.
    Логика…

    Как точно си го представяш ти?
    Да НЕ се защитаваме, да не се прави нищо за нападащите бездомни кучета, да продължават да се увеличават… сакън някое горкичко кученце, чието съществуване е по-важно от моето.
    Извинявай, смешно е. Смешно е, защото аз не предлагам да ги заливаме с напалм или да ги тровим/стреляме/прочие… просто пиша за поредния пример, в който човек е нападнат от глутница кучета на публично място и че това е проблем и пак аз съм злодеят… просто… безумие.

    Само едно не можах да разбера… как точно са усетили моята злоба и страх, при положение, че както споменах, аз се разхождах с приятелка и си говорехме?
    Освен да са телепати… само дето мен НЕ ме е страх от кучета. Нито пък мразя кучетата, че да има какво да надушват. Девойката с мен пък даже не беше ги чула да се приближават, така че как става този номер?
    Мистерия!!!

    Казах, аз имам куче, обичам кучета и цял живот съм около животни.
    Или ти импликираш, че аз просто съм страхлив и злобен човек и те затова? Интересното е, че никога не ме нападало домашно куче, нито собственото ми куче ме е лаяло или дори зъбило.
    Хммммм. Мистерия на степен.
    Кефи ме как автоматично заключи, че вината е в мен. И мерси, че попита как съм. Трогната съм.

    Да разбирам, че аз съм някак виновна или отговорна за всеки, който е минавал през този парк и не е трябвало да се защитя от нападащи ме кучета? Ти ли ще ми платиш болничните или може би някой от другите дето говорите за “двуноги” любители на животните?
    Кучетата НЕ СА хора, които означава, че не действат по нашите стандарти, така че не им приписвай човешки причини.

    Извинявай, двуноги са пилетата, аз съм човек, както не наричам животните четириноги, а ти не си “двуного”. Така че моля ти се, стегни се малко.

    Аз живея до парка, което означава, че съм сигурност съм минавала по-често от теб, в различни часове на денонощието и живея в района повече от десет години вече. Твоят опит не отхвърля автоматично моя.

    • Що се защитаваш от олигофрените?
      И мен от кучета не ме е страх, имах 60 килограмово куче, а някво скапано 20 килограмово псе ме ухапа по ръката… Не съм се уплашил, няма и да се уплаша от кучета, но … определно след мен ще има няколко животински мърши. Който обича псетата и ги защитава – нека си ги вземе У КЪЩИ. Аз не ги искам по улиците.

  3. Много девиантна позиция ми се вижда да изпитваш жал към неконтролируеми животни, а не към техните жертви.
    Общество, което вдига вой до небесата за наранено куче, а си затваря очите за далеч повече случаи на осакатени до живот хора определено има някакво изместване на ценностите и стаена човекоомраза.
    Мишел, сериозно ли би изчакал да видиш колко далеч в атаката си ще стигне куче преди да защитиш себе си или някой друг?
    Кучетата атакуват по много причини, но мита за “подушването” на човешки качества е просто номер 1. За страх както и да е, отделят се хормони, обаче злоба? Не мисля.

  4. Имам два ‘любими’ софийски спомена свързани с кучета.
    Единият е как по обяд минавам с колело над пазара в Люлин, две кучета се спускат да ме гонят и лаят, аз се разпищавам ‘Помощ’… и двамата души, които вървят срещу мен НЕ СИ ПРОМЕНЯТ ДАЖЕ ИЗРАЖЕНИЕТО. Вървят си най-спокойно надолу… а една елементарна реакция от тяхна страна (двама души са по-внушителни от две кучета) би подплашила псетата. ‘За късмет’ на кучетата им омръзна и спряха да ме гонят – но ако не им беше доскучало, като нищо щях да си се прибера с нахапани крака.
    Вторият случай отново е от Люлин. До поредния блок, който се дострояваше, имаше 1-2 кучета които лаеха и гонеха колите… Един ден започнаха да лаят две дечица. Малко по-късно през деня минавам и виждам как една възрастна жена ги храни. Аз я питам:
    - Госпожо, ваши ли са тези кучета?
    - Не, живеят си тук, до блока.
    - А тогава защо ги храните?
    - Ами гладни ли да седят?
    - Като искате да ги храните, защо не си ги приберете вкъщи, да се грижите за тях? В момента гонят децата, следващия път може да нападнат някого.
    - Коя си ти да ми държиш тон? Следващия път теб да нападнат дано!

    • По въпроса с кастрирането… Всеки нормален човек би си задал въпроса ‘ако аз имам проблема Х, какво да направя, за да го реша / намаля?’. Т.е. ако имаме проблем с това, че кучетата нападат и хапят хора, не е ли по-логично да им слагаме намордници или да им изпилваме зъбите, след като така и така сме ги прибрали? Но… те не са някакви сексуални маниаци, за да борим нападения с кастриране. ОК, проблем е И че се размножават – но във веригата проблеми, този е един от последните.
      От това, което съм забелязала, преди него има няколко много по-важни моменти, които ако се хванат навреме, ще повлияят много по-добре:
      - На г-н X му омръзва да гледа куче. Една вечер го извежда на разходка и се прибира без него.
      - Г-жа Y вижда гладно куче до блока и започва да го храни.
      - Идват господата в микробусите на Екоравновесие в търсене на точно такива кучета.
      - Г-жа Y прибира кучето във входа, ‘за да не ни го вземат’.
      - Случва се така, че кучето напада някого. Г-жа Y се скрива зад пердето и се прави, че няма нищо общо ‘А, ами то тук си живее кучето до блока’.
      - Идва нов микробус на Екоравновесие. Г-жа Y упорито крие кучето във входа.
      Всеки жител на град / село има права и отговорности. Ако управниците на града са преценили, че не би могъл да се справя сам, за него има настойник / попечител – който поема тази отговорност. Кучетата или трябва да поемат отговорност за своите действия (като нападнат някого, да бъдат арестувани, изправяни пред съд, наказвани), или трябва някой друг да поема отговорност – например този, който ги храни. Но не може да имат само права. Някой трябва да поеме кучешката отговорност.

      • Наскоро разбрах, че Екоравновесие и разните лапи, опашки и т.н. даже предупреждават подобни хора да крият кучетата, като идват на акция. Пример – едно куче всеки ден седи на определено място. Абсолютно всеки. Но точно в часа, когато минава екипа на Равновесието, него го няма… Такива случаи има доста, впрочем, няма как да е случайно. Изводът оставям на теб.

  5. Спреят е от военен магазин.
    Това, което съдържа е веществото капсиацин. Това, което прави лютата чушка люта.

    Работи срещу всяко нещо, което е лигавица и има кръвообращение.
    20 000 пъти по-люто е от люта чушка.
    Употребата му е – пръскате и на бегом се изтегляте.

  6. интересно, по-рано тая вечер открих, че една приятелка също се разхожда с лютив спрей в чантата и то точно за да се пази от кучетата. стори ми се странно, защото за пръв път се сблъсквах с концепцията, но – разбира се – наложи се да го използва (плевен е странен).

  7. Да се смее ли човек, да плаче ли… защо никой не пита как са се появили тези кучета и защо хората, които са ги изхвърлили не са осъдени и не са платили по няколко бона, както е в нормалните страни?

    Лютивия спре няма да помогне особено – той и срещу човек не е особено ефикасен. ;)

    Лично аз никога не съм имал проблем с кучета. Не че не са ме нападали – но като знаеш какво да правиш няма страшно.
    Кучетата усещат кой е ЖЕРТВА – защото се държи като жертва. При това положение няма спасение. Ако сте потенциална жертва, ще загазите, дори в София да няма нито едно куче. Има много хиляди хора, които само чакат такава потенциална жертва…

    Ние живеем в ПРИРОДЕН свят. нашите градове са просто тумори, които са образувани върху Земята. Но дори в градовете никой не е отменял естествените закони. В “градската джунгла” дори отношенията са по-безжалостни.
    Затова бих препоръчал на прекалено урбанизираните екземпляри да се върнат малко към принципите на Земята и да се научат да комуникират с нашите четириноги роднини. При добро желание не е чак толкова трудно. ;)

    А ако видя някой да стреля по куче… подозирам, че още с първото маваши-гери ще му откача челюста. ;)

    • Какво има да се пита откъде са се появили в нацията изповядваща мантрата “И така може”? И да се питаме, и да не се питаме – има ги и никой не поема отговорност. И под никой не става дума само за властимащите. Защо ги има тетките дето хранят паразитите? Защото ни е такъв манталитета – виждаш я, казваш си “И така може” и я подминаваш, а после – криели ги, пазели ги, не знам си какво. И накрая внученцата им са възпитани да си ги къткат.
      Логиката “на мен не ми се случвало”/”аз съм въоръжен”/”аз владея средства за самозащита” усещаш ли докъде води? Няма проблем докато аз лично не съм засегнат. И когато имаш 3 годишно момиченце, нахапано от някакъв любимец, ще видим в коя посока ще бъдат отнесени маваши-гери-тата и от кого ще търсиш съдебна отговорност.
      Като живеем в природен свят, следващ природните принципи на по-силния оцелява – утре излизам и изтребвам всичкото куче, което намеря. Природен принцип: пречи ми на оцеляването. Създава ми стрес, дискомфорт, напрежение, с две думи – елиминирам го.
      От както го има полисното общество сред хората, вече не живеем само в природен свят. В полисното общество на първо място е интересът на полиса. В интерес на полиса е да няма бълхарници – дали някой ще поеме отговорност да се грижи за тях и да ги следи какво вършат, дали някой ще ги избива – не ми пука особено. След като не мога да поема отговорност – мога да помогна с изтребването им. Може разни моралисти да ми обясняват, че не това е начинът, че има по-хуманни методи, но фактът е, че нещо им куца и проблемът стои.

    • Преди да врътнеш маваши-герито – предлагам да прибереш всичките “бедни” и гнусни кучешки твари при себе си – така няма НИКОГА да рискуваш да влезеш в панделата за самоуправство или недай си боже за нанесени средно-телесни повреди (откачено чейне). Предвид обаче топографията на 90% от градовете – докато връткаш мавашито – имаш голям шанс да се лъзнеш на лайното на някое от така любимите ти животни и да паднеш да си строшиш таза. Ъъъ? Психологията на твоето му вика “содомизъм”…

    • Не разбрах какъв ти е проблемът със стрелянето по улични псета. Нали живеем в природен свят – по-силният убива по-слабия (и твърде тъпия, за да се разкара навреме). Просто си комуникираме с кучетата като вълк със зайче.

  8. Не обвинявам никой. Споменах, че съм минавал през Южния стотици пъти и не съм бил нападан (веднъж ма лаеха само).

    Не казвам и че кучетата трябва да са на улиците… Със сигурност не трябва да са там!

    Но отбелязах, че често агресията на самия човек в опит да се защити, води до по-лоши резултати. Нито стрелбата нито лютивият спрей няма да помогнат животните да се държат по-нормално в градска среда!

    Да обърнем нещата: Ако някой те наругае на улицата и в отговор ти го замеряш с камък, или направо извадиш пистолет — до какво ще доведе това? До мирно разрешаване на проблема ли? Не, очевидно. Това е ситуация човек–човек.

    При ситуацията човек–куче е подобно…

    Някой по-нагоре ми се присмя на коментара, “какво, саламче ли да извадя и да го подам на кучето, вместо да стрелям или да хвърлям камъни”? Всъщност, да. Приказката за вятъра и слънцето спомняте ли си?

    Преди много години, имах следната ситуация: До блока, където живех тогава, живееше от доста години и едно бездомно куче. Не беше агресивно, вече доста старо, и не закачаше никой. Хората се грижеха за него от доста време, и общо-взето, нямаше проблеми.

    Но! Не ме харесваше! Защо, не знам. Случаше се да ме лае, като ходя до магазина, и ми се струваше, че ако му дам възможност, и ще ме захапе… Неприятна ситуация. Обичам животни, но не искам някой да ме хапе…. :-)

    Общо взето имах няколко избора: да не минавам оттам; да викам или да го замерям с пръчки или камъни (пистолет нямам) в опит да се защитя; да се сприятеля с него.

    Избрах най-лесния начин. На две от последните срещи с кучето пробвах да му говоря приятелски и му купих дори парченце салам. Оттогава бяхме приятели, винаги ми е махал с опашка, никога не ме е нападал.

    Ако бях хвърлял камъни или го бях напръскал със спрей, дали щеше да е същият ефект?

    Сега, не отричам: В София е тежко положението. Като карам колело, са тичали глутници подире ми, и не е приятно… Агресивните кучета трябва да се събират и приспиват, а не да щъкат по улиците.

    Въпреки това, мисля, че агресията ни в отговор често не е обоснована…

    Трябва да има закони: Да не се изхвърлят кучета на улиците, и да има глоби. Трябва да се кастрират и обезпаразитяват всички *кротки* кучета (неагресивни), само те могат да са на улиците; агресивните да се осиновяват от хора или да се приспиват безболезнено…

    И е добре да се опитаме да сме повече хора, въпреки всичко…

    Вероятно в мен има парче идеалист (или глупак?), кой знае. Просто мисля, че е добре да се опитаме да живеем в мир, доколкото е възможно в този луд, откачен град… :)

      • Градинко, копеле, чел съм ти няколко коментара тук и там. Копеле, винаги си негативен. Не те познавам, нито имам нещо против тебе, ама си излъчваш тонове злоба. Защо така бе?

  9. Мишел, Вълчо, пак стигаме до “ти си виновна” и даже до “ти си жертва”. Както казах, живея в района от десет години и НИКОГА не съм имала проблеми с други животни, освен с бездомни.
    Пък и ако да съм вечната жертва и да ми е татуирано на главата, що за безумен аргумент е това?
    Какво, всички, които не са Алфа (според теб) да си ходят по улиците готови да станат жертва на всеки/всичко, което посегне?

    Дали работят спрейовете… работят и още как. И ти може и да си мъж и да се чувстваш спокоен, защото си учил бойни изкуства, но аз съм 50 килограма… така че вземи се стегни.
    А, освен това, кучетата НЕ са ми роднини. Като вид може да имаме общи връзки, но не са ми роднини. Аман от хора, които не са слушали в часовете по биология.

    Колкото до туморите.. пич, очевидно се мразиш, можеш спокойно да се преместиш сред дивата природа, никой не те бие по главата да живееш в град.
    Интересно ми е защо не обясняваш как бентовете на бобрите също са тумори обаче, защото и те оказват влияние и могат да повлияят ужасно негативно на средата си?
    Изобщо… много са ми смешни хората, които си вярват, че природата е едно спокойно, миролюбиво място, където всичко е прекрасно и животинките си живеят в мир и любов.
    И да, наистина, ако живеем в чисто природен свят, тук изобщо нямаше да го има моментът на тази дискусия, вече щях да съм ги избила, по примерът на така обожаваната от вас дива природа.

    Мишел, ако човек ме напсува ще реагирам като или се обадя в полицията, а ако ме нападне или ще го просна и ще извикам полицията (както съм правила вече) или ще избягам и ще се обадя в полицията, за да бъде потърсен, намерен и да се разбере какво не е наред с този човек и при нужда, да се направи нещо, за поведението, което е социално неадекватно, да бъде променено.
    Интересно ми е, че слагаш равенство между хората и кучетата.

    Освен това, искаш да кажеш “ако група хора те нападнат докато се разхождаш из парка какво ще направиш”, със сигурност няма да им мятам саламче.

  10. Ти и трябваше да ги избиеш, но понеже си 50 килограма, та ти е простено. :-)
    Не, сериозно. Точно южнопаркските кучета са ми създавали доста работа като съм дежурил в “Лозенец”. Така че изказвания “минавал съм 100 пъти и не са ме закачали” просто не ги приемам. Имал си късмет. През това време са закачали другиго. Който после дошъл при мен да го превръзвам.
    Обсъждането как са се появили, е излишно. То не ни води до идея как да се справим с наличните, а само до идея какво можем да направим, за да не постъпват повече от съответните източници. И да разтягаме локуми на тема оправдания. Това, че прадядото не някое бездомно куче е бил изхвърлен на улицата от недобросъвестен стопанин, няма никакво отношение към постъпките на съответното куче.
    Факт е, че бездомните кучета са там и представляват реална опасност. Което означава, че трябва да изчезнат, за да отпадне тази опасност. Наличните просто трябва да се избият. Съжалявам, но няма друго решение. България не е достатъчно богата, за да си позволи да ги отглежда на общински разноски. А това да се кастрират не е решение. Те хапят, не изнасилват.
    Това да тръгнем да живеем в “хармония” с бездомните кучета е утопия. Просто не става. Повдението им е несъвместимо с изискванията за безопасност в местата, населявани от хора.

  11. за около блока ти вършат работа антифриз или що-годе добра въздушна пушка

    за парк – спрея наистина е най-удобния вариант

  12. От моя опит хората са доста по-големи чудовища, и са ме наранявали доста по-често, но като им дадеш кюфтенца с карфици или ги залееш с антифриз или ги нацелиш в въздушна пушка, все се оплакват , гадовете :)

  13. Аз имам на крака си белег от едно супер добро куче, което никога не било нападало никого. Също ме е страх да изляза вечер с колелото, понеже до блока има глутница, която скача да лае и щях да се блъсна в една минаваща кола.

    Моите наблюдения за спрея са, че не помага, само разядоса повече кучето. Моето решение са пиратки, но за съжаление за тях трябва да видиш опасността малко по-отдалеч.

    Аз също обичам животните и кучетата в частност, но това няма нищо общо с факта, че те нямат място на улицата. Като ходих да ми слагат ваксина против тетанус за последното ухапване, имаше дете на 2 год, което също беше ухапано и възрастен мъж с разкъсано сухожилие на глезена (ако не знаете, това много сериозно).

  14. Случайна, не се и съмнявам. Те винаги всички са толкова добри “въведи-думата-тук”.
    Колко ми е писнало от този наратив, все едно ти си ходил/а по глава да ги биеш и си ги мъчила, а не просто да излезеш на улицата…

  15. Те не само, че винаги са “толкова добри и никого не закачат”, но и “надушват лошите хора.” Истинска мистерия на това свръхестествено обоняние е, как като са те надушили колко си лоша, не са надушили, че имаш и лютив спрей в джоба. :-) Което идва да покаже за пореден път, че всичкото това приписване на човешки качества на кучетата си е вятър и мъгла.
    Между другото, може да ви се стори странно, дори смешно, но много ефикасен метод за прогонване на кучета е обикновеният чадър. И сгъваем върши работа. По някаква неясна за мен причина, всички кучета, на които съм го изпробвал, доста се страхуват, или най-малкото стъписват от отварянето на чадъра. Вероятно не би бил полезен при нападение на глутница, но срещу само куче върши чудесна работа. Просто го отваряш срещу него и целият му ентусиазъм секва. А и да не секне, винаги можеш да го пернеш, дори и чадърът да е сгъваем.
    Когато нямам чадър и срещу мене се затича лаещо куче, обикновено и аз се затичвам към него, крещейки мръсни псувни и закани. По някое време, като го доближа, обикновено се навеждам, уж че взимам нещо (ако има какво, наистина взимам и замерям с него). Досега и този метод не ме е предавал. Обикновено подвиват опашка и бягат. Но не го препоръчвам. Това е нещо, което просто трябва отвътре да ти дойде. И отново, не мисля, че върши работа срещу повече от 2-3 кучета едновременно.
    Идеята с антифриза е гениална… Чувал бях за безопасната игла като средство за справяне с кучетата около блока, но за антифриза не знаех. Съдейки по състава му, той е сладък на вкус и силно отровен. Допускам, че е достатъчно просто да подправиш с него попарката на кучето, което пречи и това ще бъде достатъчно.

    • Точно така ;) Ама трябва да е етилен-гликол (син е на цвят). Чувал съм, че върши перфектна работа. Чаена лъжичка от него била достатъчна, ама трябва да накиснеш храната в него. На попара също става, ама трябва да следиш кучето задължително да го изяде целия, щото е силно отровен, да не го изпапа някой друг.

      • Абе, едно е да се защитиш, друго е да планираш да убиеш живо същество. Мамка му, това откога стана блог за планиране на убийства и споделяне на челен опит в същите? Едно е да напръскаш агресивно куче, друго е да го дебнеш и да му подхвърлиш отрова.

        • Кой планира нещо, говорим си за ефекта от антифриза. Между другото, Карбовски имаше цяло предаване за това в национален ефир, беше като урок по кучешка биохимия. Има го във вибокса, всеки може да го гледа.

          • Което какво значи – след като го е казал Карбовски, значи няма как да е лошо?? Хора, реално погледнато обсъждате хладнокръвно начини за убийство – не за предпазване, а за убийство – на животно. Енея, моля те момиче, премахни всички коментари свързани с начини за убийство, остави тези за предпазване само, ако си човек, ебаси. Свобода на словото е едно, свободия е друго. Убийците на хора в 90% от случаите почват от животни, и след това нека се чудим как този или онзи си е избил семейството без да му мигне окото. Превенцията е да не се толерират подобни постове, трябва някакъв филтър за такива теми.

            • Енея, моля те, премахни и темата в dog.bg, там подробно са я развили, явно обсъждат убийство на животни… Аз лично там ги прочетох тия неща, докато си търсен антифриз за колата една зима :D Очевидно там яко убийци са се насъбрали…
              Офффффффф…

              • Ами убийци са, потенциални, да. Това е реалността, колкото и да въртите очи и да си мислите “още една луда лелка”.

                • И това доживях, тия от форума на dog.bg са потенциални убийци на кучета :D Май верно е време да сменям държавата, ама като за начало ще се наобядвам.

  16. “. Енея, моля те момиче, премахни всички коментари свързани с начини за убийство, остави тези за предпазване само, ако си човек, ебаси.”

    тва от ана, която по-горе написа

    “хората са доста по-големи чудовища, и са ме наранявали доста по-често, но като им дадеш кюфтенца с карфици все се оплакват , гадовете”

  17. Не знам каква е темата в dog.bg, но ако и те обсъждат ефекта на антифриза върху кучешкия организъм , както го правят и разни анонимни потребители, си стоя на мнението. Тъпото е, че ако някой започне да обсъжда ефекта на умишленото отравяне върху човешкия организъм , едва ли ще се нароят толкова ведри привърженици на идеята, дори и ако хората обект на антифризния експеримент са онзи тип, който струва много по-малко от което и да е бясно животно.

  18. Но като цяло моля , ама наистина ви моля, да обсъждаме малко не-летални методи за справяне с кучетата – като примерно заставане в агресивна поза, издаване на диви звуци, вдигане и хвърляне на камъни и пръчки в посока на кучето ( не точно в него ) – има много начини да се уплаши животно, даже и в глутницата , ако се разколебае главното куче, и останалите бягат. А между другото какво се прави , ако те нападне нечие домашно куче – питбул или доберман, или нещо тренирано да те яде – ако му изпръскаш един флакон спрей в муцуната, после стопанинът му има ли някакви права да търси компенсация или не?

    • Ако те нападне нечие домашно куче, можеш да съдиш собственика според новия закон.
      А това “заставане в агресивна поза, издаване на диви звуци, вдигане и хвърляне на камъни и пръчки в посока на кучето ( не точно в него )” кърти мивките просто – все едно Тарзан в джунглата.

      • Дали Тарзан, дали Джейн, ама работи :)
        А аз питах за обратното – може ли собственикът да те съди, че си му напръскал животното или си го наранил по някакъв начин, било и при самоотбрана? Щото при хората самоотбраната е много трудно доказуема в съда, та се чудех как стои въпроса с животните

        • Въпросът е защо трябва да се прилагат подобни неща в град, претендиращ да е “европейска столица”.
          Що се отнася до доказването, това си е отделна тема. Но, да ти кажа, обикновено собственикът бяга от мястото и отебава и куче, и всичко – именно за да не го осъдиш…
          Между другото, сред собствениците на домашни животни са едни от най-големите противници на уличните, щото ги нападат, хапят и т.н. Някои си насъскват бойните породи срещу улични кучета.

  19. Хора, не мога да премахна тема в dog.bg, защото не съм модератор там и нямам контрол, особено пък над дискутиращите.
    Това за антифириза също и на мен ми се вижда гнусно.
    Смятам, че проблемът трябва да се разреши, но това с антифриза е безотговорно, опасно и гадно.
    Едно е да се приспи куче, друго е да бъде убито с отрова и трупът му после да овонява околността и да има леш.

    Аз лично два месеца минавах покрай трупа на сгазено куче изтеглено до парка… дума да няма, много неща научих за процесите на разлагне на труп.
    Хич не ме кефи идеята да станат десеки.
    Опасно е, най-малкото и болестотворно, особено около райони, където има доста хора на малки пространства, както е около блоковете… еле пък ако има и деца.

    Това с агресивните звуци, пози и пр… всичко това е ясно.
    Кажете ми каква агресивна поза да измъдри човек като му изскочат от никъде на тъмна улица и са много? Те си те обграждат и става страшно… да се наведеш в такава ситуация си е пълен абсурд.
    С единични животни на дистанция… никакъв проблем, сваляш чантата от рамо… всичко точно, проблем са глутниците.

    • Това с dog.bg и спирането на темата беше ирония. Но е факт, че там надълго и нашироко собственици на кучета обсъждат последствията на антифриза. Естествено, с цел да предпазят домашните си любимци от него. Но, според някои дискутиращи тук, те са потенциални убийци. Което само доказва колко широооооооко може да се тълкува една информация :D
      Що се отнася до тровенето – и аз не го одобрявам, ама то е като с циганите – като на общината и е през оная работа и гради планове за 2015 година, все някой решава да не я изчака. Наскоро в квартала на един познат агресивно бездомно куче нахапало детето на негов комшия. Обадили се на общината, Екоравновесие и т.н. – нищо. Еми, накрая човекът си решил проблема сам, щото детето му не смеело иначе да излезе от къщи – било получило уплах.
      Трето – абсурдно е в град, който претендира да е в Европа, да се държиш като див папуас, за да прогонваш уличните кучета.

  20. Но като цяло моля , ама наистина ви моля, да обсъждаме малко не-летални методи за справяне с изнасилвачите – като примерно заставане в агресивна поза, издаване на диви звуци, вдигане и хвърляне на камъни и пръчки в посока на изнасилвача ( не точно в него ) – има много начини да се уплаши човек, даже и в банда , ако се разколебае главатаря и останалите бягат.

    как ви звучи?

    • Копеле, и ти бе. Убиваш птички с въздушната вкъщи. И на кучетата се правиш на отворен. Нещо комплексарско излъчваш. Подушвам те като куче уплашена девойка. Психоаналитик?

  21. Добре, след като успешно се осиновят и/или приспят всички бездомни кучета, какво мислите, че ще стане? Аз съм готова да се обзаложа, че до няколко месеца ще се появят нови – защото не е само природата, която множи кучетата по улиците (точно това е причината да се препоръчва кастрация между другото), а и гражданите, които нарочно развъждат кучета за гледане извън дома (дворове, строежи), изхвърлят цели кучила на улицата, пускат домашните си песове на улични кучки и т.н. Страхотна безотговорност цари в обществото по този въпрос, виждала съм я с очите си, и точно заради това премахването на настоящите кучета от улицата е справяне с резултата, но без премахване на причината.

    • Има доста писано нагоре по коментарите по този въпрос – даже точно в моите коментари съм описала типичния път, по който едно куче се оказва на улицата и напада хора.
      http://eneya.wordpress.com/2011/09/24/any-walk-requires-a-pepper-spray/#comment-131168

      Безумно е да се борим със симптомите (кучета по улиците и нападнати хора), без да се работи по първопричината. Законите, макар и не перфектни, предвиждат какво да се прави, кой каква отговорност носи за животните и т.н. Проблемът, както обикновено, е не че няма закони – а че не се прилагат. Започнат ли да се прилагат, малко по малко на хората ще им стане ясно каква отговорност носят при гледане / пускане на улицата на животни, и при правилно прилагане на глоби и наказания, би следвало да може да се контролира броят на бездомните животни ‘при извора’.

    • В американските анимационните филми, които съм гледал през 80-те години на миналия век (бил съм около осем годишен), един от редовните сценарии беше как кучето на детенцето се загубва в града, улавят го веднага, затварят го и ако не се намерят с хлапето до едикакво си време, го очаква безкомпромисна гибел. Този сценарий ми звучеше много сюрреалистично и нямаше нищо общо с действителността около мен, но съм го срещал поне в няколко американски анимации. (Впрочем по Cartoon Network имаше и едно сравнително скорошно филмче за едно сърдито, цинично куче, което се спаси от подобна смърт като си намери стопанин – идиот.)
      Особено интересното в тия филмчета от детството ми, което ми правеше впечатление още тогава, беше съвсем ясната позиция, струяща от сценария – еми да, гадно е, че и нашето куче може да умре, дано да се спаси сега в тоя епизод, но това е положението и такива са законите и така и трябва да бъде.

      • Нямам какво повече да добавя. Да не говорим, че така хората, които си оставят кучетата на улицата, сериозно ще се замислят, като знаят, че те ще бъдат приспани.

          • И като се намери да лепнат на собственика една солена глоба, че го е разхождал без каишка. Според мен така е правилно.

        • Приспани? Вие в детската градина ли сте бе? Искате справедливост, ама дори не можете да съберете смелост да наречете нещата с истинските им имена!
          УБИТИ. Цивилизовано, безболезнено, но УБИТИ.
          И не ме рабирайте погрешно. Аз искам да бъдат прибрани, да се изчака седмица, месец (за колкото има пари), но после да бъдат УБИТИ.

      • Не разбирам това какво общо има с моя коментар. Аз казах, че ДОРИ И това да се осъществи на практика, улиците ще продължават да се пълнят с кучета, докато няма елементарна култура на гледане на животни сред хората, като например да си кастрираш навреме кучето, за да не стане “инцидент” при някоя разходка или да не развъждаш кучета за строежи, или да не гледаш куче уж в двора, но всъщност на улицата и пр. Действията на властите, колкото и ефективно да са замислени, няма да са достатъчни, ако няма съдействие от страна на обикновените граждани.

        • Ако всяко куче на улицата се прибира и ако до няколко седмици след като никой не си го потърси (или “осинови”) бъде убито, това няма да има значение. Може да има разни хора, които да ги крият, но ще има и други, които ще ги издават.

          Проблемът по-скоро е, че ако се направи референдум по този въпрос, предполагам, че кучелюбците ще вземат превес. В България има много хора, които мразят хората и обичат животните, както се доказа от скорошни инциденти.

  22. Да, и аз намирам кучешките трупове за неприятни, но са значително по-безопасни от живите кучета. Не хапят, и, все пак, са по-малко болестотворни. Просто са много гнусни. И тук вече отиваме на другата страна… Проблемът с обществото, като цяло. И стигаме до извода, че както начличието на помиари по улиците, така и нивото на чистотата, а и много други неща си зависят от хората. Ако имаше кой да се грижи за това да няма сгазени кучешки трупове по улиците, навярно нямаше да има и улични кучета. Но това засега е добро пожелание…
    Що се отнася до “хладнокръвното убийство на живи същества”, не виждам нищо нередно в това. Повечето живи същества без друго непрекъсанто се убиват едни други и това си е в реда на нещата. Фактът, че хората сме били, видиш ли, “разумни”, досега по никакъв начин не ни е освобдило от избиването на живи същества. Дори напротив, товари ни с още задължения – да се пазим едни други, да гледаме, когато убиваме, това да се случва по възможно най-малко неприятен начин, да внимаваме за екологичното равновесие, за биологичното разнообразие и пр. Но необходимостта от убийството не отпада и никога няма да отпадне. Ние сме част от природата и освен нашите си, специфични социални закони, не можем да не се придържаме и към природните. Когато едно куче представлява заплаха за децата ти, убиваш го.
    Да, подходът, който обсъдихме действително не е в условията на неизбежна самозащита. Бих го нарекъл по-скоро профилактика. Виждаш, че определено улично куче има навика да налита на хора, издебваш го и го убиваш. С каквото можеш, ако трябва и с антифриз. Пък като умре – в кофата за боклук. Във всички случаи е по-малко жестоко отколкото с безопасна игла.
    Ако едно куче нападне мен, аз се ще се опазя някак. Но ако нападне дете, възрастен човек, жена, която тежи 50 кг или изобщо някой, който няма моята сила и рефлекси? Какво? По-силният побеждава?! Тук е нашата роля на разумни и социални същества. Да се защитаваме жертвите и потенциалните жертви, а не да пазим нападателя, защото жертвата по презумция е “лош човек” или “си го е просела” по някакъв начин. Затова, смятам, че улично куче, което скочи на човек, трябва да бъде незабавно умъртвено. Най-добре да бъде уловено и убито по цивилизован начин от съответните служби, които отговарят за това и трупът му да бъде обработен по съответния, предписан според закона начин. Но след като това очевидно не се случва, какво трябва да се направи? Да ходим въоръжени с тояги по улиците?
    Между другото, в момента живея в страна, в която няма улични кучета. Или поне аз не съм виждал. Преди време се запознах с един човек, който като разбра, че съм българин ми рече: “А, минавал съм през България. Даже останах за един ден в София.” На мен, естествено, ми стана драго, че не само дето е чувал, че има такава страна, ами и дори е минал през нея и счел за необходимо да се поспре, па да разгледа. Следващите му думи бяха: “Ужасно много бездомни кучета имаше в тая София, страшна работа…”
    И аз просто поисках да потъна в земята.

    • Човече, тия кучета и циганските каруци са първите две неща, които правят впечатление на чужденците тук :( И ги снимат, и си ги слагат по фейсбуците, един вид – “Вижте каква екзотика”…

  23. Pingback: Виновна е жертвата, разбира се

  24. Мишел е успял такива неща да натвори, че оставам без думи, и това при толкова нещастни инциденти с нахапани и УБИТИ, Мишел, убити и изядени хора включително деца, за които виновни са всички тези милостиви изроди, а не защото били страхливи злобни, не знаели как да се държат или не са купили саламче…
    Въпросът с кучетата щеше да се реши драстично по-лесно ако ги нямаше организациите които ги защитават

    • Освен убитите хора, имаме осакатени, изгубили ръце, крака или превърнали се в инвалиди заради кучешка тения.

  25. Ех, лютив спрей може и да не ти помогне много, но виж оня Dazer кучегон е доста ефективен, само дето струва повече пари.

    А за най-лесно ония малоумни същества от “Московска” 33 да си свършат работата.

  26. @човека с мавашигирито – ако някой току-що е застрелял/стрелял е по куче, според теб какъв ще е ефекта, когато се опиташ да го удариш? food for thought.

    • Добре казано. А и хората с геритата не ги удрят по форумите. Всъщност въобще не ти казват, че знаят какво е докато не ти положат пета на мутрата. А той, копелето, според е бил от страната на мутрата, а не от на петата.

  27. eneya – въобще познавате ли бездомните кучета. Един път да сте отишли в приют да им видите лайната – това дали сте го направили. Да сте дарили поне 10лв за тях. Да сте им дали поне 50% от пицата си.

    Сменете думата бездомни кучета с бездомни деца и пак прочетете написаното то мен.

    Оооо някога да сте осиновили бездомно куче – или дете от приют. забравих, предпочитате да си го родите.

    • Стамен, логиката зад изказването ви е леко непонятна. Бездомните кучета не са по улиците, за да ги храним. Попаднали са случайно там – или са се родили в ‘семейство’ на случайно попаднали на улицата кучета. Такива, чиито стопани са решили, че е ОК да спрат да носят отговорност за едно (или няколко) животни, и да не се интересуват от последиците. Такива, чиито стопани не са осъзнали (и никой от контролните органи не ги е наказал за това), че кучетата са опасни, когато никой не носи отговорност за тях, и не им е мястото по улиците на града.

      Колкото до бездомните деца, да, те също не са виновни, че са останали без дом. Което по-скоро ни връща към безотговорността – днес оставяш куче на улицата, утре като нищо можеш да оставиш и дете, без да мислиш за последиците нито за детето, нито за обществото.

    • Извинявай, разбирам, че за първи път идваш в блога ми, личи си по коментарите ти, но леко ми прекипя от коментарите ти.

      1. Какво отношение има дали съм взимала куче от приют или не, при положение, че моят проблем е с бездомните кучета, които нападат?
      Аз и десет кучета да съм осиновила, случката в парка не се променя никак. Мен пак са ме нападнали глутница кучета и аз пак съм бясна по темата.

      2. Предложението за убийства на кучета, поене с антифриз не е споменавано никъде като предложение от мен и не го покдпрепям като идея, както си пише в дискусията.

      3. Колкото до изоставените деца, тук жестоко се оля, защото самата аз много пъти съм писала по темата за осиновяванията на деца от домове и че много ме дразни “искам аз да си го родя, мое да си е” като аргументация и подход.

      Слагането на равенство между двете сериозно ме притеснява.

      4. Вие ОЧЕВАДНО не ме познавате, не сте си направили труда дори няколко страници от блога ми да прочетете, но идвате с абсолютното самочувствие, че знаете всичко за мен и ми държите сметка как си живея живота. И това, защото в публичен парк са ме нападнали бездомни кучета.

  28. Румена :) на кой му пука кой какво е изоставил на улицата. Вие през терасата плюете дъвката си – ще слезете ли да си я вземете. Няма. Няма в момента система – наказателна, която да наказва със затвор родител изоставил детето си или стопанин на куче изоставил кучето си.

    Това не го ли знаете. За какво общество ми говорите. Ако мото куче ухапе ръката ви и 3 пръста от нея откажат да работят и вие останете инвалид – ВИЕ нищо не можете да ми направите. Това не го ли знаете.

    Но общината може да осъдите и има осъдени общини. От 7 до 20 000лв. Има и глоби от 100 до 500лв. за стопани.

    Недейте да сте с вързани очи. Вие нямате права сред бездомните кучута ако не осъдите общината!!!!!!!!!!!! Общините знаят това и не им пука за вас.

    Опааааа забравих винаги може да вземете г-н Ангелов и да отровите 10 кучета в квартала му. Правите си после парти и се кефите на живота.

  29. г-н Дончо Ангелов си тича в Парка. Изведнъж минава покрай един бор в алеята. Под бора стои бездомно псе (модерен термин) скача и го захапва за едно много уязвимо сухожилие. г-н Ангелов остава инвалид за цял живот. Нееееее опс ще ходи с бастун цял живот.

    Но той няма да се сети да осъди общината и да ги скъса от адвокати.

    Неееееееееееееееееее той ще намрази света и всички бездомни животни – кучета. Ще направи Блог на тая тема и ще почне да описва десетки методики по убиването на бездомни кучета. Той ще е велик с над 500 уникални посещения на ден.

    Топ теми ще са му заглавия: “Купете 12 кукички за щука – купете 1 кремвирш и спасете едно дете”

    Е аз съм против такива тъпотии. Расизъм и супер национализъм – хората над животните. Българите над циганите. И ала бала тъпотии

    Убивайте – щом ви кефи – пръскайте със спрейчета. Купете си аларма – не са виновни животните. Това е.

    • Имам голям късмет, че не тичам в парка, та не може да се сбъдне смразяващата ти прогноза.

      Да, най-вероятно няма да тръгна да съдя общината. Нито Енея щеше да пише това, нито “българи срещу цигани” да се получи тези дни, ако държавата, общината, полицията, съдебната система и т.н. работеха.

      Спреят, кукичките, пироните, отровата са примитивни средства. Но живеем в примитивна държава.

      За съжаление.

      (между другото, г-н Дончо Ангелов е 95 кила, точно защото го мързи да тича в парка) :)

  30. Разбира се, че не са виновни животните. Вината е изцяло човешко понятие и си има ясни критерии, на които трябва да отговаря един субект, за да му бъде вменена такава. Само хора, и то далеч не всички, могат да носят вина. Затова и никой не говори за вина. Едно куче не е виновно, че е ухапало някого. Но този факт не означава, че то не следва да бъде убито. Това не е наказание. Това е превантивна мярка, за да не ухапе някого другиго. И воден от идеята, че най-доброто лечение е профилактиката, още когато се намесих в тази дискусия, изказах ясна позиция: не е допустимо изобщо да съществуват бездомни кучета на територията на населените места. Това означава 2 неща: наличните да се ликвидират (да спрат да бъдат бездомни и/или да се избият) и да се предотврати появата на нови бездомни кучета. Вариантът в който милозливи лелки хранят цялата глутница пред блока не е решение. Глутницата си остава също така безконтролна и единствената разлика е, че кучетата си имат имена и са добре нахранени, така че да имат достатъчно сила да нападат. И никой не носи отговорност за поведението на тези животни в случай, че те нанесат някаква щета.
    В идеята за “хората над останалите животни” няма съвсем нищо нередно. Ако ти се запали къщата, първо ще гледаш да измъкнеш баба си, след това аквариума с рибките. Поне това е нормалната реакция. Съвсем естествено е първо да се грижиш за по-близките си, а едва след това – за по-далечните. Между другото, това е типично поведение при повечето обществени животни – да защитават общността от представители на други, враждебно настроени видове. Не разбирам защо да не е типично за човека, след като и той е обществено животно, в крайна сметка. Тръгнем ли да разсъждаваме по темата “отнемането на живот на каквото и да е животно е тежък грях и ужасно престъпление”, неминуемо изпадаме в капана на: “Ами какво да правим с плъховете и хлебарките?” Ами въшките, бълхите, комарите и кърлежите? А защо не и глистите? Ако нямаме правото да поставим в собствената си ценностна система човека над останалите животни, защо трябва да поставяме гръбначните над безгръбначните. Изобщо, с “каквото за човека, това и за животните”, изпадаме в много лицемерна и парадоксална ситуация. Ужким се бием в гърдите как, видиш ли, сме си уеднаквили аршина, приравнявайки се привидно с “животните”, а си затваряме очите пред по-голямата част от животинското царство, а именно, безгръбначните. И в същото време бягаме през глава точно от животинската си същност.
    Между другото, прибирал съм куче от улицата. На 05.01.2009та към обяд прибрах малко женско кученце, което мръзнеше пред блока. Беше изкъпано, нахранено, ваксинирано и пр. Когато напуснах страната, подарих го на една моя приятелка. Животинчето и до днес е живо, здраво и сериозно разглезено от въпросната ми проятелка. Даже си има профил във Фейсбук… :-)

  31. Аз лично много харесвам и обичам животните – и домашните любимци, и дивите. Разбира се, с необходимия респект и предпазливост спрямо дивите, пък и спрямо домашните. Ноооо….. каква Европа, какви пет лева – къде сме тръгнали??? Разхождам се с моя колежка швейцарка из центъра на София, виждаме един помияр, и тя: “Извинявай, това да не би да е бездомно куче?” Аз: “Да, никога ли не си виждала??” … Изводите оставям на вас… Значи, при по-цивилизованите държави такъв проблем не съществува, такава полемика НЯМА КАК да съществува – всеки е отговорен за домашния си любимец, а бездомни животни просто НЯМА. Сигурно, на някакъв етап от гражданското развитие, бездомните животни са убити, да. И какво от това? Какво искаме ние – да се плодят безкрайно, та накрая София да стане кучешки град, а не човешки? Да не би животът им да е много хубав по улиците, та да им пожелаваме от сърце да създават безбройни кучила? Помиярът живее в пъти по кратко от домашния любимец, защото е изложен на болести, глад, студ и т.н. За мен най-хуманното (и за хората, които съжителстват с кучетата) е да бъдат масово и безболезнено умъртвени бездомните кучета, и да се приключи веднъж за винаги с тая безумна, средновековна история! И оттук нататък на всеки да му се иска отговорност, когато поема грижа за домашен любимец. Справка: филмите по Animal Planet за зоополицията в Америка. Действително, със закони хората защитават животните, но не оставят БЕЗДОМНИ ЖИВОТНИ да скитосват по улиците. За бездомните животни – или нови собственици, или… нищо. Всекиму с късмета. А за хората – чисти и безопасни градове, за които те си плащат данъци. Ами, и аз плащам данъци в София и България. Луди данъци, ако питате мен. Какви данъци плаща помиярчето, та ще ми цапа, ще ме хапе, и ще ме заразява? Кучешката тения е заболяване, което се счита за по-опасно, упорито и рецидивиращо от рака. Който от пишещите тук няма деца, един ден ще има, и ще се чуди къде да ги води да си играят – след като паркове и градинки са “обходени” от болни кучета. Да не говорим, че тенията е трудна за диагностициране, и в следствие на нея хора загубват цели органи… Е, поне сме първи по нещо в Европа – по заболеваемост от кучешка тения…
    Гледам, пред блока ми, един клошар вади храна от кофата за боклук, и я дава на глутницата, която живее около и ВЪВ входа… Питам го, защо бе?? Еми така – те кучетата са по-добри от хората, особено от такива като мене, дето питат клошарите защо вадят буклука от кофите и го разхвърлят навсякъде… Естествено, този клошар никога няма да прочете тук, защото не е помирисвал интернет, но вие, интелигентните хора, които четете, и смятате, че държавата ни трябва да се управлява от клошарите в полза на бездомните кучета, замислете се! Кой и защо всъщност защитатавате?

  32. “…У нас, българите, цивилизацията, както ваша милост я разбира, все още не е в употребление” :-)

    Между другото, досега умишлено избягвах проблема с ехинокока (т.нар. “кучешка тения”). Позицията ми относно бездомните кучета е, смятам, пределно ясна на всички. Но в името на истината, предлагам да не им стоварваме и неща, които не са от тях. Не че нещо ще им навреди още един негатив, просто на нас няма да ни помогне. Дори ще ни попречи в известен смисъл, защото гледаме към опасността от ехинокока в посока, от която тя в същност не идва.
    Има един единствен начин кучето да се превърне в източник на ехинококово опаразитяване и той е като погълне жива ехинококова киста. Не виждам как това ще стане при градските бездомни кучета. Милозливите хорица, които ги хранят, няма от къде да вземат такава киста, че да им я дадат. Нито бездомните кучета имат възможност да си уловят и убият заразено с ехинокок говедо или дори овца. Истината е, че основният източник на ехинокок за човека са селските дворски кучета. Единствената профилактика, която може да се провежда в този смисъл, е да бъдат запознати селските стопани и касапите с цикъла на развитие на ехинокока, така че да не дават на животните сурово месо.
    Ето какво се случва на практика:
    По тревата в пасището има яйца от ехинокок. Те са дошли от кучето. То е краен гостоприемник и на него паразитът не му пречи особено. В смисъл, не може да умре от него. Просто си живее, сере по пасищата и пръска ехинококови яйца. Минава овцата. Пасе. Заедно с тревата, поглъща и яйце от ехинокока. Тя е междинен гостоприемник, в черния и дроб (най-често) се образува киста. Залинява. Овчарят я вижда, че не е добре и решава да я заколи, “за да не иде зян”. Коли я, вижда, че черният дроб не е нормален и го хвърля на кучето. Ей така, директно. “Ся па ше му го варя…” И кучето поглъща съдържанието на кистата. Цикълът се затваря. Яйцата на ехинокока са дребни, лесно се смесват с прахоляка, разнасят се от вятъра и достигат до зелевата градина на комшията. Зелките тъкмо се завиват. Идва на комшията внучето и дядо и баба му режат зелева салата. “От екологично чисто зеле, баби, без нитрати, без изкуствени работи…” И ако и отвън зелката да можеш да я замиеш, какво правиш отвътре? Нищо, просто режеш и каквото – това. И след година-две, внучето става редовен пациент на хирурзите – коремни, гръдни, а понякога, уви, и невро.
    Това е само един възможен сценарий. Какво и пречи на тази зелка да се появи на пазара? Нищо не и пречи дори изобщо да не е зелка, а магданоз, маруля, спанак… Вкъщи можеш да ги миеш особено старателно, но ходиш и по гости, на ресторант и пр. Пък можеш и директно да вдишаш яйцето, примесено с прахоляка. Изобщо, при наличен източник – начини много.
    Тук решението не е да се избият селските дворски кучета. Нито редовно да им се дават обезпаразитяващи (макар че и това би помогнало). Просто не бива при никакви обстоятелства да им се дава сурово месо, а съмнителните органи трябва да се изгарят до пепел. Това е напълно достатъчно.
    Изводът от всичко, което изписах дотук е, че изчезването на бездомните кучета от България няма да повлияе значимо на заболеваемостта от ехинокок. Много малка част от тези кучета имат възможност да се хранят с опаразитено месо, така че да станат източник на ехинокок за човека.
    А фактът, че дори очевидно разумни и грамотни хора могат да се подведат в този смисъл, идва само да ни покаже какво остава за тия, от които наистина зависи да бъде спряно разпространението на това тежко заболяване.

    • Момент, момент… Кучето е краен гостоприемник на ехинокока. Той си се развива в него, без да му пречи особено, но яйцата му се изхвърлят с изпражненията на кучето. В пясъчника. Или на тревата в парка или пред блока, където си играе детето. ТО, а не овцата, поглъща/вдишва яйцата, които в него, а не в овцата, се развиват като крайно неприятната киста… Греша ли? Не съм се занимавала да търся специално статии по темата, но това излиза от собствения ти пост…

      • Изглежда аз съм се изразил твърде неразбираемо… Пояснявам:
        Кучето е краен гостоприемник на ехинокока. Той представлява малко червейче, което живее в червата на кучето и се изхранва за сметка на хранителните вещества, които се намират в чревното съдържимо. Сиреч, подяжда кучето, от което то самото не страда особено. И снася яйца, които по пътя на чревното съдържимо излизат заедно с фекалиите, или казано по човешки – лайната. Тези яйца са микроскопични и могат да бъдат погълнати. Ако куче погълне тези яца, с него няма да се случи нищо. То просто не може да бъде междинен гостоприемник, а паразитът задължително трябва да премине през тази фаза. Между другото, съществвуа огромно многообразие от животински видове, които могат да погълнат тези яйца и да не им се случи нищо. За жалост, човекът не е сред тях.
        За нас проблемът е, когато яйцата се погълнат от човек. Това и за самия паразит е “задънена улица”. Защото ако се погълне от човек, ехинококът не може да завърши развитието си, тъй като кистата, която ще се развие в човека няма как да бъде погълната от куче, в което ехинококът да завърши своето развитие. А това е задължително, за да може видът да съществува. Затова горният проблем е частен. То е непосредственото заболяване, с което пациентът, близките му и лекарите се сблъскват. Това е, което ние виждаме и осъзнаваме.
        Когато овцата (или кравата) погълне яйцето, това вече е общият проблем, който ние не виждаме, не го мислим, а от там идва главната опасност, защото това подържа вида. Кучето няма как да стане източник на ехинокок, ако не е погълнало съдържанието на жива ехинококова киста. Даването на суровия опаразитен черен дроб от овцата директно на кучето е това, което подържа цикъла на развитие на ехинокока. Прекъсне ли се, няма от къде кучето да си набави киста, която да го опаразити и да го превърне в източник на ехинококови яйца. Затова частта с овцата е толкова важна и не бива да я пренебрегваме.
        Сега систематизирано ще представя цикъла на развитие на ехинокока:
        Яйца (идва с кучешките лайна) – поглъщане на яйцата (от междиния гостоприемник) – развитие на киста (тя е междинна форма; намира се в междиния гостоприемник) – поглъщане на кистата от крайния гостоприемник (кучето) – крайна форма на ехинокока (малко лентовидно червейче, обитаващо червата на крайния гостоприемник – кучето) – Яйца…
        От тук идват възможностите за въздействие. Вижда се, че най-ефективно можем да се намесим на прехода междинен-краен гостоприемник. Не даваш на кучето сурови, поразени от ехинокок органи, цикълът се прекъсва.
        Айде, сега, Нели, опитай се да ми отговориш на въпроса, откъде бездомното куче, което се намира в кварталната градинка и сере в пясъчника, е намерило да изяде ехинококова киста? Това е възможно, ако въпросното куче е доведено от някое село, където е живяло на двора, стопанинът му е гледал добитък и му е давал директно сурови негодни по негова преценка органи. Или някой си е донесъл закланата овца от село, разфасовал я е пред блока (или я е довел жива да я коли пред блока) и е дал на кучето, защото е видял, че черният дроб (най-често) не го бива.
        И двата случая са възможни, но, съгласи се, че са общо взето, твърде, твърде редки.
        Много по-вероятно е някой да си доведе опаразитеното куче от село и да си го гледа в къщи. То пак ще сере по градинките и ще пръска яйца. Но това вече не е бездомно куче. Темата става съвсем друга и вече опираме до цивилизоваността на българските кучегледачи. Затова казвам, че основният дял от опаразитяването с ехинокок не идва от бездомни кучета а от съвсем домашни такива: селските дворски кучета – най-вече посредством замърсен зарзават. И от домашни кучета, които са били водени на село и са имали бъзможност да бъдат “почерпени” с междината форма на паразита, която при тях да завърши развитието си и да започне да снася яйца.
        Иначе, да. Напълно съм съгласен, че не е допустимо децата да си играят в пясъчник, в който са срали кучета. Но не вярвам, че премахването на бездомните такива, ще промени ехинококовата заболеваемост. Обясних защо.

        • Разбрах всичко, само едно не разбрах: според твоята логика излиза, че заболелите от кучешка тения у нас (които са над 50% от заболелите в ЕС!), са в резултат само на някакви изолирани селски кучета на месари, които по неизвестно каква причина са доведени в градовете, “за да бъдат гледани като домашни”… И второ: аз разбирам за цикъла на ехинокока – теоретично. Но на практика, ти достатъчно ли си сигурен, че бездомните кучета в София примерно, НЯМА КАК да са заразени? Сигурен до степен да оставиш детето си да си играе с тях (или сред техните фекалии, както най-често става)? Особено като си дадеш сметка, че масовата ехинококоза при българина очевидно не е в резултат на изолирани и инцидентни кучета/случаи? Мисля, че целият този спор би се прекратил с една статистика какъв процент от бездомните ГРАДСКИ кучета имат ехинокок, но за съжаление такава май липсва. Във всеки случай, мерси за поясненията – действително е важно да се знае повече за тази болест. Най-добре да се знае от онези, които събират данъци, за да поддържат градската среда, разбира се.

          • Намесваш няколко отделни теми. Нека да ги разделим и да говорим за тях поотделно.
            Мнението ми за това каква трябва да бъде съдбата на бездомните кучета съм го изказал ясно и еднозначно в по-горните си изявления: тези кучта просто трябва да изчезнат. Как ще стане това, дали чрез избиване или чрез прибиране, това няма значение. Просто мястото им не е на улицата и без надзор.
            По въпроса за това дали децата следва да си играят с бездомни кучета, категорично не. Това също го казах по-горе. Но не защото ме е страх, че точно от тях ще прихванат ехинокок. И това го казах по-горе и подробно се поясних защо това е така. Ще го кажа и по-долу.
            По въпроса дали децата следва да си играят сред кучешки лайна, стествено, че не. Тук вече ехинококът влиза в съображение, но това е защото част от въпросните лайна произхождат от домашни кучета, които наистина има как да са се опаразитили.
            Сега искам да обърна внимание на един факт, който сериозно ме дразни. Посочи ми на кое място говоря за “изолирани селски кучета на месари”? Нищо изолирано няма в тия кучета (наротив, твърде масово е и затова сме с такава заболеваемост) и те не са (само) на месари. Нито дори (само) на касапи. Най-обикновени селски кучета, които по време на клането на домашния добитък на общо основание “се облажват” с остатъците от заколените животни. Повтарям, това не е изолирано, това е твърде масово.
            Но нека погледнем статистиките 78% от овчарските кучета в България са заразени с ехинокок; 31% от домашните и 16% от ловните. Абсолютно логично спрямо това, което знаем а цикъла на развитие на ехинокока. Този, който най-близо до овцата, получава най-много възможности да яде овче. И бидейки близо до овцата, има възможност да подържа цикъла на развитие на паразита. Съществува статистика и за скитащите кучета, но аз не съм сколнен да и вярвам. Ако настояваш, ще ти обясня защо.
            Между другото и заболеваемостта при човека е подобна. Болшинството от случаите идват тъкмо от селските райони. За съжаление, в момента съм далече от България и ми е трудно да ти покажа конкретната статистиката за това. Ще гледам да я потърся. Но от студентски спомени, Хасковско и Кърджалийско водеха.
            В града ехинококът попада или посредством довдени от село опразитени кучета или чрез замърсен с кучешки фекалии зарзават, или човек го хваща на село, пък после си го носи в града.
            Между другото. Що се отнася до европейската статистика, тя изглежда по този начин донякъде защото бившите Югославски Републики и Албания не са в ЕС. Ако бяха, щеше да има съвсем друг вид. Обръщам внимание на този факт, не защото смятам, че трябва да се равняваме по тях, а за да наблегна, че това е статистика за ЕС, не за Европа. Има и още нещо. Тя се отнася само за вида E. granulosus. Ако се включат всички ехинококози, тогава много ще се изумиш от вида, който ще придобие тази статистика със страни като Швейцария, Австрия и Чехия на доволно предни места. Но нека не се отклоняваме, там става дума за съвсем друго нещо.
            Тук е мястото да ти напомня, че не отговори на въпроса, който ти зададох. А именно, от къде кучето пред блока ти е намерило да изяде суров овчи черен дроб, в който е имало ехинококова киста? Забележи, с това не пращам детето ти да си играе с кучето. То не е безопасно. Просто опасността е съвсем друга.
            Няколко напомняния в максимално сбит вид. Аз твърдя, че:
            1. Бездомни кучета не бива да има.
            2. Децата не бива да си играят с кучешки лайна и с непознати кучета, та ако ще и да са домашни (виж и т. 3). Между другото, спорен е въпросът доколко деца трябва изобщо да играят в пясъчник, но това е съвсем друга тема.
            3. Стопаните на кучета не бива при никакви обстоятелства да ги хранят със сурово месо и трябва да се грижат питомците им да бъдат добре обезпаразитени външно и вътрешно (понякога, бълхите и кърлежите биха могли и да са по-смъртоносни от ехинокока)
            4. Стопаните на кучета следва да събират лайната на любимците си, а не да ги оставят там, където са били отделени.
            5. Зарзаватът трябва старателно да се измива преди ядене.
            6. Справянето с уличните кучета, няма да повлияе значимо на заболеваемостта от ехинококоза в България.
            И накрая, когато гледаме на един проблем и търсим неговото решение, трябва да правим това съобразно самия проблем и фактите, които са ни известни за него, а не съобразно презумции. В случая се касае за два отделни проблема. Единият са бездомните кучета. Другият е заболеваемостта от ехинокок. Тези два проблема имат принципно различни решения и изискват различен подход за решаването си. И решаването на единия няма да доведе до автоматично решаване на другия.

            • Благодаря, няма какво повече па кажа / попитам. Надявам се, че подробната информация, която даваш (за ехинокока) е полезна и интересна и за другите четящи. Аз лично не съм предполагала, че трябва да се пазя от зараза предимно по линия на селските кучета.

  33. ти колко бездомни кучета си задомила през живота си? по повод, че има такива кампании и са успешни. да, успешни са, става все по-модерно и все пак процентът на осиновителите в България е плачевно малък.

    а м/у другото колко познати имаш, които са си кастрирали животното? пробвай да ги убедиш.

    пишеш все едно всичко ти е ясно и е супер лесно нещата да се оправят. вярвай ми, не е, но се работи и има прогрес.

    ПП: Запазете си обидите и “умните” коментари, няма да се върна да чета.

  34. Някои хора са откровено луди. Да знам живота ви е гаден, да знам кучетата са ви по-приятна компания от хората, да знам на тях това си им е природата… Ами знаете ли какво, на мен някакви песове няма да ми дават наклон на п*тката, с извинение, какво да правя. Живея в краен квартал и имахме една глутница помияри, която избиваше уличните котки и ги ядяха. И знаете ли какво направих – отрових ги. Сега и котките са наред и мен не ме е страх, че някоя вечер ще ме дадат по новините и някакви идиоти ще пишат за мен по форумите, че съм предизвикала помиярите да ме нападнат. Ей така отрових ги и не ми мигна окото и угризения нямам. Нали говорите за природа – на ви природа, основния принцип, най-силния побеждава. Толкоз. Те влязоха в моята територия и аз се погрижих, какво по природно от това питам аз? Как по дяволите може да слагате “правата” на някакви кучета над тези на хората?! Съберете се тези, които обичате помияри и си вземете по 2 вкъщи и ги гледайте. Ако ли не трайте. Просто съм бясна от глупавите ви коментари… Просто е безобразие. Вземете направете една група във фейсбук и пратете Енея в затвора, как не я е срам да издевателства над животните?!

    • Ами то до саморазправа ще го докараме, като държавата и общината не се сеща да си свърши работата… Българинът много търпи, ама и на него (може би) в един момент ще му писне. Макар че, вече си мися, че българинът (не изключвам и себе си, уви) е генетично неспособен на каквото и да било гражданско самосъзнание.

      • в смисъл избиването на кучета е гражданско самосъзнание?
        Нели, моля ви, ако още все още нямате деца, на правете тази грешка! Не искам да живея в общество, които мисля така са родители.

  35. Извинявам се за късния отговор. Бях обещал да потърся подробна статистика и намерих… За съжаление, от това, което пише вътре, ме избива на сълзи.
    Статията е старичка (1999г.), но е много подробна и изчерпателна. От нея разбрах, например, че през 1960-1961 г в България е започната нарочна кампания за ограничаване на ехинокока, която на всичкото от горе е била доста успешна, както се вижда от приведените данни. Тя се е състояла в стриктен отчет на случаите при хора и животни, здравна просвета, контрол върху клането на домашни животни, обезпаразитяване на кучетата и пр. профилактични мерки.
    И тук идва пасажът, който ми скапа настроението за цяла седмица напред:

    “…the disease became sporadic or showed low endemicity. The results obtained underlined the indispensable role of a control programme that was well organized and executed and covered the whole country. It was reasonable to presume that further
    progress in reducing echinococcosis could be expected following this notable achievement in improving some of the main indices of the disease. However, owing to administrative irregularities and important economic changes, the funds for supporting the implementation of the campaign and the personnel engaged were reduced and control structures were dismantled with unfavourable effects throughout the country. This deterioration was observed during the third period (1983-1995) when the annual number of new cases of echinococcosis increased by 60% and the mean incidence rose from 2.0 to 3.3 per 100 000; these two indices became very high during the last 3 years of the period, especially in 1995 when they were surprisingly high. This increase was accompanied by a dramatic change in the distribution of the disease, which again became endemic and in some regions, mostly in southern Bulgaria, hyperendemic.”

    Ето цифри за заболеваемостта за цялата страна по време на различните периоди:
    1950-62: 6.5 на 100 000 на година; над 10 на 100 000 на година в областите: Сливен, Ямбол, Пловдив, Стара Загора, намаляваща в реда, в който са посочени имената на градовете.
    1971-1982: 2.0 на 100 000 на година; няма област със заболеваемост над 10 на 100 000 на година.
    1983-1995: 3.3 на 100 000 на година; сумарно за периода все още няма област със заболеваемост над 10 на 100 000 на година
    И сега най-шокиращото… Данните САМО за 1995та:
    6.8 на 100 000! По-зле от периода 1950-62.
    Над 10 на 100 000 на година в следните области (в низходящ ред): Пазарджик, Сливен, Варна, Бургас, Стара Загора, Ямбол, Плевен, Силистра.

    Поднасям извиненията си, че съм запомнил погрешно Хасково и Кърджали. Наистина не знам на какво се дължи, обикновено имам точна памет.
    За който се интересува от цялата статия, ето я:
    http://www.who.int/bulletin/archives/77%282%29110.pdf
    Надявам се да можете да си я дръпнете. Аз в момента ползвам институтски интернет и имам достъп до практически всичко. В случай, че някой има интерес, пък не може да си я изтегли, да каже, аз ще я изтегля и ще я кача някъде на достъпно място.

    • Интересно, благодаря. А каква точно е била тази соц програма за ограничаване на заболяването, която е била толкова ефикасна? Кастриране и връщане?

      • Не. Кастрирането няма как да ограничи едно такова заболяване. То не зависи по никакъв начин от това дали кучето е кастрирано или не. Водели са максимално точен отчет на заболелия добитък и не са допускали части от този болен добитък изобщо да достигне до кучетата. По онова време това беше относително по-лесно, защото почти всичкият добитък беше в ТКЗС. Освен това са заделяли средства за обезпаразитяване на селските кучета (както тези на ТКЗС, така и дворските) и са се опитвали да обясняват на селските стопани да не им дават сурово месо (доколкото изобщо е възможно нещо да влезе в главата на селския труженик).
        И все пак, нямаше и скитащи кучета. Нито по селата, нито по градовете. Не знам какво ги правеха, но наистина бяха голяма рядкост. Подозирам, че са ги избивали по Закона за Борба с Бяса (отменен 2007г).

  36. Pingback: Предизборно – 2011 « Моето ъгълче

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s