След изключително шизофреничното “ще има помен”, “не, няма да има помен”, “не, ще има помен”, “не, няма да има помен”, все пак имаше такъв.
Борисовата градина беше пълна с хора, основно млади хора, между 16 и 36 и мястото жужеше и бучеше.
Срещата беше в 7:30 на езерото Ариана и оттам към 8:30 се тръгна лека, полека към езерото с лилиите.
Хората оставяха букетчета, цветчета, плюшки и свещи, коментираха събитието, отразяването и какво ще се случи в последствие. Имаше много хора, които възмутено беснееха относно самата случка, други не можеха да повярват на медийния цирк, който се беше разразил и липсата на реакция от страна на полицията. Коментираха се мерки за сигурност, идеи за безопасност, опасни райони в Борисовата градина и в публичните паркове като цяло.
Наоколо се размотаваха и няколко камери и репортери, които задаваха въпроси на присъстващите, но някак изглеждаха изключително не на място и получаваха не малко мръсни погледи или игнор.
Сякаш като предизвикателство или критика, имаше донесени бутилки с бира. Няколко бяха оставени при останалите помени, други просто седяха затворени, предполагам протест към медиините излияния относно алкохолизираните млади, които са обсебили градината.
Докато отивахме към езерото, някои дечица питаха за какво са свещите и за какво е шествието. Момиче с къса коса и подпухнали от плач очи каза тихичко “За да запомним една приятелка”.
Шествието и цялото събитие бяха странни като емоционални реакции.
Причината, заради която беше събирането тежеше, много хора изглеждаха сякаш са плакали или ще се разплачат. Не мога да определя колко души имаше, но поне 200, 300 души видях, които отиваха, присътстваха или се връщаха.
Последната подобна публична и социална реакция мисля че беше за “Индиго” и децата, които загинаха тогава.
Лека, полека социално активно общество се развива и фактът, че всички тези хора бяха дошли, за да отдадат почит и за да покажат съпричастност към близките и приятелите на Яна, а и към хората, които стават жертва на насилие, е малък повод за оптимизъм, че нещата вървят в правилната посока.
Яна, дано почиваш в мир.
Извинявай, ама да плачеш за непознат при такъв повод показва само емоционална нестабилност. Напомня ми на драмите и ревовете които бяха когато принцеса Даяна почина – то не бяха истерии, некакви се бяха самоубили от скръб… Не роднините й, а тотал стрейнжърс.
@Longanlon Може да се плаче за всичко, което усетиш като лично или близко до теб. Имам познати, които считат, че отвъд техния приятелски кръг не ги интересува какво се случва с когото и да е. Ако споделяш този светоглед, изводът ти е закономерен. По същата логика беше заявил, че след смъртта на Дарина спамът “Спаси Дарина” ще спре, и т.н.
@Eneya Присъстваха и свестни журналисти и според мен е добре, че бяха там да отразят шествието по адекватен начин. В крайна сметка това беше част от смисъла му, според мен.
А аз мислех, че това е следствие на хората и тяхната способност за емпатия, възможността да съпреживяват емоциите на околните.
жилов не говоря за тотална липса на емпатия и състрадателност – разбира се, че е кофти някой да бъде брутално убит, разбира се, че ще ти е гадно като се поставиш на негово място, разбира се че ще те е страх ако минаваш от там вечер.
само че да преживяваш като лична загуба смъртта на непознат човек е леееееко пресилено и според мен е базирано на същия емоционален механизъм, чрез който милиони зомбита живеят с клюките за известните личности и се радват и страдат заедно с тях за личните им успехи и несполуки, въобразявайки си, че нещо ги свързва. книги могат да се напишат за психическите процеси, пораждащи нуждата от подобни сурогатни “семейства”
Много точно изказване.
“Пресилено” е слаба дума.
Все пак жалко за момичето!
Кой говори за съпреживяване? Мисля, че повечето насълзени бяха нейни приятелки и роднини. Другите бяхме там, за да докажем нещо. И мисля, че го направихме.
Леко пресилена е баба ти. Живеенето в бг почва да ти се отразява зле, ставаш коравосърдечен гьон. Опаковай и изчезвай, докато не си останал само гьон…или ти кво, не си ревал на филми. Мога да цвиля БЕЗ да познавам човека дето страда, щото страданието по себе си Е нещо свръх мен..сега не се впускай да ми обясняваш какво е грешно, а събирай две ризи и три панталони и…преди Яна..нали. Вземи и приятелите, щото – без тях пък накъде.
Тия дни, с контрастите официална парцалистика – фейсбук живот, вече е СИГУРНО едно. Паралелните реалности в бг са факт. Някои си живеят 100% на гърба на останалите. Убиецът, като чета в нощите, още не е хванат.
Ехоооо!
Как е в психиатрията?
Кукундрел!
баба ми е отдавна починала. може да има останали някакви от нейните хапчета обаче, май са ти нужни…
Pingback: Помен за Яна | Bulgarian Blog
Хайде без нападки и лични обиди.
Колкото до теб Лонги, не мога да разбера как реши, че не са я познавали. Автоматично го заключи, все едно си бил там и знаеш поименно всичките й приятели, та знаеш познавали ли са я плакалите хора или не.
Честно казано и моето гърло се сви, от съжаление, от яд, от страх… не мисля, че съм описвала ситуация, каквато ти сравняваш с реакциите на някои хора към публични личности.
Аз пък смятам, че хората, които плачеха или изглеждаха разстроени са били семейство, близки, приятели и такива.
всъщност видях информации че е била клошарка – затова си направих извода, че ако семейството й приятелите й са я оставили на такава съдба, едва ли ще плачат за нея когато умре.
Ами не е била. Яна Кръстева е била продавачка в мол и е живеела на квартира.
Това с клошарката беше изцепено от 24 часа, които после се извиниха (в миниатюрна публикацийка).
мда, май трябва да спра да чета даже когато некой цитира в туитър тоз вестник. баси помийната яма честно.
Да, Енея, това е факт: “Яна Кръстева е била продавачка в мол и е живеела на квартира.” Обаче много други конкретни факти, пряко свързани с това убийство, все още нито са изяснени, нито са съобщени от медиите. И въпреки това какво виждаме : масово хората се юрват да коментират. Става ясно, че просто си има такива хора: независимо какво точно се е случило, и независимо доколко те самите са запознати какво точно се е случило, тези хора са винаги готови да коментират – и то да обвиняват някого, при това не конкретно, а възможно най-общо. В случая виновни вече се оказаха: журналистите, полицаите – дори мъжете като цяло… Просто има хора, които каквото и да стане, винаги се впускат в обобщения – ако не за дадена група хора, то направо за това как цялата ни държава е скапана и т.н.
Ами… да. Виновни са.
Журналистите, както и конкретните медии, чиято първа работа беше да изкарат жетвата на отвратително престъпление каква ли не, сякаш ако си клошар, нямаш граждански права.
Полицията, която си седя ужасно много време на задника и изобщо не съобщи за събитието (и не мисля, че можем да говорим за пазене на информация, при положение, че информацията изтече в понеделник и я имаше по вестниците, пък и в интернет).
Мъжете… аз лично не съм виждала някой да обвинява мъжете като цяло. Виж, аз обвиних набързо културата ни, която представя насилието над жени (освен убийство) като нещо нормално, заслужено или недполежащо на промяна.
Може да има хора, които са готови да обясняват как държавата ни е скапана, но в конкретния случай не е точно без основание.
@Longanlon
Яна е работела в магазин за детски играчки, занимавала се е с изкуство, и е щяла да започне висше образование. Познавам нейна колежка. Малко медии показаха адекватност през цялото време, мисля, че Дневник беше един от тях. Ето една статия оттам:
Клошарска журналистика
@Сирков
Предполагам помниш преди много, много години шума около убитото дете и таксиджиите, и това как Костов по един доста абсурден начин беше набеден за виновник – е, сега е същото, само че наопаки – пак по политически причини случаят не е на дневен ред, омаловажава се и се потулва (част от това са и лъжите по адрес на жертвата), и към него се подхожда с небрежност от страна на полицията (стига да поровиш в не-жълти източници, това е лесно да се разбере).
Както казах, според мен това беше и най-важната страна на шествието – самото общество да освети този случай, след като медиите и полицията не го правят.
Преди години Костов несправедливо бил набеден за виновник. Да, тук съм съгласен. Не може премиерът да е отговорен за подобна ситуация, защото все пак не е Господ да огрее навсякъде.
Притесняват ме следващите ти думи – сега е наопаки и по политически причини се прави това-онова.
Надявам се, не твърдиш, че Борисов е виновник, защото това би било точно толкова абсурдно, колкото и преди време за Костов.
Имаше поне няколко сериозни престъпления, извършени от полицаи (едно убийство на обикновен цивилен от цивилен полицай – побойник, едно групово изнасилване на ученичка от полицаи), но това, за което се тръби, са “постиженията” на полицията, макар реално полицията ни да действа немарливо и демотивирано (изхвърлените ръкавици на местопрестъплението в Борисовата градина са много уместен символ за това).
Може би съм параноичен, но ме притеснява и възможността (ако бъдат притиснати) да намерят фалшив виновник за престъплението, защото през последната година доказаха, че могат и това (като например в абсурдния случай с Максим Савов).
Накратко, като говоря за политически причини, имам предвид това, за което се тръби и което се потулва, и което е в интерес на нашите управляващи и желанието им да прославят полицейщината (което е различно от работеща полиция).
Pingback: колко не са хора (хората в) медиите at Smiling
Интересно, как на една такава публикация, в която най-умното което можеш да напишеш е “Нека почива в мир”, и да млъкнеш за една минута, все ще се намерят хора, които да обсъждат политика, било то журналисти, било то дали трябва да се плаче, когато има причинено толкова много страдание – не само на момичето, но на всички хора, били те приятели или не, които могат да почувстват поне малко жал.
Засрамете се.
Нека почива в мир. Нейната душа вече е в рая.
ако не е била вярваща християнка и водила праведен живот и не се е изповядвала, не е в рая. църквата е далеч по-малко великодушна, отколкото ни се иска.
Пред смъртта може само да се мълчи. Това се усеща най-добре, ако наистина скърбиш.
Но за този случай аз считам, че трябва да се вдига шум. Това е и парадоксът на шествието според мен – мълчаливо шествие със свещи, което все пак може да създаде отзвук. Макар че отидох защото станалото ме разстрои лично, си давам сметка и за това – и всъщност парадокс няма, противоречието е само на повърхността.
Жалко за момичето.
Но не мога да разбера истерията около този случай. Това е престъпление от вида “случайни”. Колкото и добре да работи полицията, такива престъпления винаги ще има.
При тези случаи според мен на полицията трябва да е ЗАКОНОВО ЗАБРАНЕНО да дава информация, тай като това може да помогне на престъпниците да се измъкнат.
В случая за мен на обезпокоително е, че полицията под натиск може да се изкуши да намери изкупителни жертви. По откъслечната информация ми се струва, че нямат никакви сигурни следи и обвинените за убийството може да са натопени. И дори да ги осъдят, истината може никога да не се разбере…
Не мисля, че критиката ми е била насочена към полицията, а по-скоро към медиите и реакциите.
И аз лично не смятам за “случайно”, че веднага беше обвинена, че е пияница, наркоманка, клошарка и какво ли не.
Смятам за нормално да има остра публична реакция на подобно събитие.
Шум се вдигна, защото е в централен парк, в който ходят много млади хора, майки с деца, спортисти… място, ктъдето хората отиват да разпускат, не да се готвят за атака на психопати.
Всъщност никъде не би трябвало дас е готвят за подобни атаки, но тук до голяма степен играе и фактът, че се е случило в центъра, след публично достъпно събитие.
Смятам, че отношението, че нищо не може да се направи за малко стряскащо… един вид пасивност, заради неспособност? Откъде идва агресията? Защо се излива по този начин? Можем да си зададем такива въпроси и да видим какви биха били отговорите.
Това за натопените е в същата графа като с обвиненията към момичето във всички възможни грехове. Когато няма изисквания и очаквания, когато няма реакции и последствия, има повишени нива на престъпления.
За пореден път се видя, че “гражданското общество” преди всичко ще ос**ре нещата и действията му далеч не винаги водят до положителни резултати.
“Гражданските действия” до какво доведоха? До това, че полицията набързо набеляза някакви виновници. Единият от тях се оказа, че май не е виновен. Може да се окаже, че и другия не е . Тогава какво? Връщаме се в началото и всъщност нищо не е направено.
Да оставим журналистите. Те са мършояди и се хрпанят с отпадъците на живота – така си вадят хляба или поне така си представят тази работа.
Да оставим и хората – те по принцип са уплашено и неразсъждаващо стадо.
А участниците и жертвата? Ами… след като се напиеш като свиня на обществено място, следва да си готов да ти се случат разни кофти неща. Вкл. и да умреш.
“Гражданското общество” приема свинщината в поведението, но не приема възможните последствия. не става така…
Тези кофти неща не се случват, а някой ти ги прави. Те са престъпления и законът следва да ги преследва и наказва. Нз защо го изкарваш все едно живеем в джунглата и насилието би трябвало да е нещо нормално и очаквано, ако не си се вързал добре за палмата през нощта.