Помен за Яна

След изключително шизофреничното „ще има помен“, „не, няма да има помен“, „не, ще има помен“, „не, няма да има помен“, все пак имаше такъв.
Борисовата градина беше пълна с хора, основно млади хора, между 16 и 36 и мястото жужеше и бучеше.
Срещата беше в 7:30 на езерото Ариана и оттам към 8:30 се тръгна лека, полека към езерото с лилиите.

Хората оставяха букетчета, цветчета, плюшки и свещи, коментираха събитието, отразяването и какво ще се случи в последствие. Имаше много хора, които възмутено беснееха относно самата случка, други не можеха да повярват на медийния цирк, който се беше разразил и липсата на реакция от страна на полицията. Коментираха се мерки за сигурност, идеи за безопасност, опасни райони в Борисовата градина и в публичните паркове като цяло.
Наоколо се размотаваха и няколко камери и репортери, които задаваха въпроси на присъстващите, но някак изглеждаха изключително не на място и получаваха не малко мръсни погледи или игнор.

Сякаш като предизвикателство или критика, имаше донесени бутилки с бира. Няколко бяха оставени при останалите помени, други просто седяха затворени, предполагам протест към медиините излияния относно алкохолизираните млади, които са обсебили градината.
Докато отивахме към езерото, някои дечица питаха за какво са свещите и за какво е шествието. Момиче с къса коса и подпухнали от плач очи каза тихичко „За да запомним една приятелка“.

Шествието и цялото събитие бяха странни като емоционални реакции.
Причината, заради която беше събирането тежеше, много хора изглеждаха сякаш са плакали или ще се разплачат. Не мога да определя колко души имаше, но поне 200, 300 души видях, които отиваха, присътстваха или се връщаха.

Последната подобна публична и социална реакция мисля че беше за „Индиго“ и децата, които загинаха тогава.
Лека, полека социално активно общество се развива и фактът, че всички тези хора бяха дошли, за да отдадат почит и за да покажат съпричастност към близките и приятелите на Яна, а и към хората, които стават жертва на насилие, е малък повод за оптимизъм, че нещата вървят в правилната посока.

Яна, дано почиваш в мир.

Изнасилването – никой, никога не си го проси

В Борисовата градина са намерили трупа на изнасилена и убита млада жена.
http://www.btv.bg/story/783686878-Nameriha_trup_na_mlada_jena_v_Borisovata_gradina.html

Това ми го линкна колега от работата.
Изтръпнах. Защото моята колега редовно се прибира пеша и минава оттам, защото аз също минавам често оттам след работа. Защото в неделя бях в Борисовата градина и докато с приятели цъкахме федербал и гонехме фризбита, на няколкостотин метра е изстивало тялото на тази жена, убита, удушена, изнасилена.
Защото минавам често от там и сядам с приятели да пием бира. Защото като малка се занимавах със спорт професионално и редовно минавах през Борисовата на път към кортовете на БСФС, Левски или до Зала София до кулата. Изстинах, защото въпреки че от 12 годишна нося със себе си нож, а от скоро и спрей, съвсем спокойно можеше да съм аз.

И в един особен смисъл това момиче съм аз. И ти и сестра ти, както и приятелките ти, всяка една жена, която излиза от дома си, по какъвто и да е повод.
Защото събитието се е развило по следния начин: имаме млада жена, имаме неизвестен/неизвестни хора от мъжки пол, не се знае дали са били с нея, дали ги е познавала или са я нападнали, няма и как да го знаем. Няма и значение.
Фактът е: Някой(и) (от тях) поглежда(т) към тази жена и решава(т), че тя не е човешко същество, че тя е къс месо, вещ, която може да бъде употребена и изхвърлена. Крайният резултат е, че трупът на млада жена в късните си двайсет години е захвърлена в Борисовата градина.

Това не е ново. Даже никак.
Преди няколко месеца бяха изнасилили момиче в Южния парк, редовно нападат бегачки/спортистки/жени/мъже/деца, най-разнообразна паплач и нищо не се случва с тези хора. Не, те са старателно заобикаляни от населението, от полицията, от всички държавни апарати, да не вземе случайно да бъдат притеснени.
Дали ще са ексхибиционисти, дали ще са скинари, дали ще са педофили… случва се, постоянно, отново и отново и отново… .

А при неизбежното откриване на поредната жертва, търсенето под вола теле нараства с пълна сила.

Най-важното, върху което се съсредоточават всички е как е изглеждала жертвата. Външен вид, възраст, дрехи, социален статус, образование… върху престъпника има от минимално до никакво внимание и интерес.
Постоянно се губи от фокус един прост факт.
СТО ПРОЦЕНТА ОТ ИЗНАСИЛВАНИЯТА СА ИЗВЪРШЕНИ ОТ ИЗНАСИЛВАЧИТЕ. Не можеш да накараш насила един човек да причини вреда на друго човешко също, да го удари, да причини болка. Още по-малко пък да изнасили, нито пък може да се изнасили „случайно“, заради специфичността на сексуалния акт.

Изнасилването се случва не защото изглеждаш някак, а защото в нечии очи, ти не си човек, ти не си личност, защото си жена. Твоята сексуалност е за общо ползване, а твоето мнение по въпроса няма значение.
Можем да благодарим на повече от две хилядолетия повтаряне на тази мантра, за сегашното положение.

Няма никакво значение къде си, с кой си, как си облечена, защото изнасилването е акт на престъпление от една личност към друга, проява на насилие от един индивид към друг. Изнасилването обаче няма много общо със секса, изнасилването е желание за контрол и власт, унижение и нараняване, а не за секс, защото на секса целта му е споделено удоволствие.

Нашият свят страда от наивната идея, че лоши неща се случват само на лоши хора и че ако нещо лошо се е случило на някой, то то е защото този някой е лош човек. И се търси до намиране на нещо лошо и тържестуващото му посочване с пръст. Така всички може да продължат да живеят по старому и да са убедени, че това никога няма да се случи на тях. Ами те не са такива и не правят такива неща. Логика.

Медиите ни страдат освен от споменатия по-горе сериозен проблем, че и искрено вярват, че престъпленията се случват просто защото така са се подредили звездите и отговорност носят жертвите, а не извършителите, поне що се отнася до сексуални престъпления. Сякаш едва ли не, че ако жените не излизат, не се обличат с друго, освен с чували, не посещават никакви публични места, не прекарват времето си около никакви индивиди от мъжки пол, то сексуално насилие няма да има. Което е може би най-голямото безумие, защото някъде около ПЕТ ПРОЦЕНТА от изнасилванията са от непознати (използвам международни и световни статистики тук). Повечето изнасилвания се случват между хора, които се познават. А един интересен пример е Саудитска Арабия, където тези изисквания към жените ги има на практика. И… изнасилвания все още има и се случват, освен това са често явление.

Идеята, която се създава, не само от медиите, но и от по принцип стереотипите, които циркулират е, че мъжете са някакви агресивни, антисоциални индивиди, които са неспособни да се контролират, себе си и поведението си, съответно са заплаха за себе си и всички останали и са неспособни да поемат каквато и да е отговорност за действията си. Което само по себе си е пълно безумие и ми се вижда далеч по-голямо мъжемразство, отколкото редовно приписваното на феминистите.

От друга страна, това прехвърля вината и отговорността изцяло върху трето лице и прави проблемът полов, а не културен или социален. Разбира те ли… не че културата ни е такава, която непрекъснато изисква от жените да са супер секси, да изглеждат сексуално достъпни по всички възможни начини и че „не, значи да“, не че културата ни има супер изкривена представа какво е мъжественост и мъжко поведение не, … това е просто биология … и генетика… и психология… и освен това вижте животинския свят… и други подобно научно звучащи думички или способи за затвърждаване на настоящето статукво. Така е, защото е така и толкова.

Обсебването с жертвата сякаш винаги е най-лесно. Тя е там, мъртва, не може да се защити по никакъв начин… освен това всички знаят, че лоши неща не се случват на добри хора, значи тя нещо трябва да е направила, за да си го заслужи. Например е била облечена по неподходящ начин, била е в неподходяща компания, приела е някакъв алкохол, танцувала е с някого, познавала е човека, някога са имали някакви отношения, някога са спали зедно, спали са заедно, била е от дадена раса/етнос/възраст…
Сякаш което и да е от тези неща има някакво отношение с нейните човешки права.
Фактът е: НЯМАТ.
Няма значение дали си бездомен или наркоман или дете от перфектно семейство… правата ни са еднакви, никой няма право да причинява вреда или да упражнява насилие над някого, независимо дали спроед обществените стандарти този човек е маловажен, пред законите на държавата, всички имаме едни и същи права.

Никой не може да се откаже от правата си… жените не живеем в перманенто състояние на съгласие с всяко едно нещо, което може да хрумне в главите на околните хора. НЕ означава НЕ, съгласието не е нещо записано на камък, дадено нещо може да бъде харесвано в един момент, но друго да не бъде, някой да е съгласен с една идея, но не и с друга.

Много често в такива случаи се споменава, че жертвата е пила алкохол/била е пияна/дрогирана… ето ви един интересен факт: Ако някой е толкова пиян/дрогиран, че да не знае къде се намира, какво се случва с него/нея, то той/тя е неспособен да даде съгласие и за сексуален контакт. Повтарям, жените не живеем в постоянно състояние на сексуална достъпност, която изрично трябва да оттеглим. Ако няма изрично съгласие, то това е изнасилване. Най-добре… ако искате да правите секс с някого, изчакайте го да бъде трезвен и да бъде в състояние да се включи по собствена инициатива и воля в даденото събитие.

Задължително се споменава сексуалното минало на жертвата, сякаш това има някакво значение. Няма значение дали става дума за девойка живяла до вчера в манастир или не, НИКОЙ не губи правата си при определен брой сексуални контакти. Право да кажеш „НЕ“ имаш винаги.
Никой не си го „проси“ или „заслужава“, изнасилването се извършва от един човек, над друг, с цел причиняване на болка. Няма оневиняващи доказателства, изнасилването не е ‘груб секс“, изнасилването идва от НАСИЛИЕ.

Още по темата: Яна беше добър човек, Заглавия и незаглавия, Да спасим децата си от убийците на Яна, В памет на Яна, Полет над кукувиче гнездо, Убийството като жълта новина

La femme Nikita

Спомняте ли си сериалът от деветдесетте La Femme Nikita? Помня, че го следях.
А знаете ли, че от миналата година има нова версия на старият сериал, който се казва просто Nikita?
Днес случайно попаднах на страницата относно новия сериал в Уикипедия и нещо ми дръпна вниманието, ще цитирам: The CW had long been interested in an action-adventure series centered on a strong female character. On January 27, 2010, The CW ordered a pilot episode of Nikita. Иначе казано, че CW от дълго време са били заинтересовани от създаването на екшън приключенска серия със силен женски персонаж главен герой. 27 Януари 2010 CW поръчват пилотен епизод на Никита.

И така, ето какъв е крайният резултат на идеята им за силен женски персонаж:

Не… не знам наистина какво да кажа.
Разбирате ли, идиотското супер сексуализиране на женските персонажи не е нищо ново под слънцето, така че не се изненадвам особено. Но претенциите, че това е СИЛЕН ЖЕНСКИ ПЕРСОНАЖ, след което ни представят това ми дойде в повече.
Кое точно е усещането, което получаваме от нея? Че е кожена фетишистка, която е седнала в изключително неудобна за каквато и да е реакция поза, държейски две оръжия в ръце, гледайки сластно към камерата или на силен женски персонаж (каквото и да значи вече това размито понятие)?

Да, ясно, Никита е секси, да, ясно, тя има оръжия, разбираме… Но защо ни е представено по толкова… идиотски начин? В момента се чудя дали това не е просто страничка от Максим (те поне нямат такива претенции)?

Ето го и официалния плакат. На него нещата за съжаление изобщо не са по-добри. Разбирате ли… има възможно, невъзможно, невероятно и просто абсурдно. Възможно, невъзможно… зависи си как е направен останалата част от сериал, сценарии, актьори – дали може да се търпи или не.
Абсурдно е, когато цялостното усещане е такова, че не ти пука вече да чакаш историята, защото е просто тъпо и изобщо не се крие от зрителя.
Качвайки Никита на токчета и импликирайки, че ще стреля/стреляла е с снайпера, който е в ръката й, просто ме губи като евентуален зрител, защото това показва много ясно каква ще е ролята й в сериала. И тя не е „силен женски персонаж“, а просто секси мацка, която се облича секси, застава в секси пози и размахва оръжие. Последното си има аудиторията, всичко точно.

Всъщност гледах пилотния епизод преди да видя плакатите и да съм преглеждала Уики страничката. И по-добре. Сериалът е… ммм…. търпи се, но определено не е чак толкова зле, както собствената му реклама го представя.
Крайният резултат е, че от желанието да привлекат публиките хем рекламирайки Никита просто като секси бонбонче, в което да се плакнат очите и едновременно като силен женски персонаж, крайният ефект е, че може да изгубят и двете публики, защото едните ще са отблъснати от плаката, а другите от липсата на обещаната сексуализираност в самия сериал.
Маги Кю е много красива актриса, а годините тренировки и практики на бойни изкуства й позволяват да си прави сама каскадите, което за мен добавя бонус точки, така че все още го гледам, ако и да има какво да се желае като идеи и сценарии.

Това изобщо не е единственият такъв пример, сякаш ако има интересни женски персонажи, които са активни, то това задължително не бива да се показва по никакъв начин, за да не отблъсне зрителите, независимо, че около 55% (Америка) от зрителите на този тип сериали са жени. Би ми харесало ако вместо секс куклички, персонажите са по-често интересни персонажи, независимо от привлекателността им, но докато това стане, ще се радвам и поне някаква консистентност в претенциите или поне избягване на обиждане на интелигентността на зрителя. Поне.
Както и да е…