Приоритети

Паметникът на съветската армия е нашарен и нарисуван.

Една идеализирана история и култура, чиято идеализация си е имала тежките последици за България и за света е покрита с представите за една друга идеализирана история и култура, чиято идеализация е имала тежки последици за България и за света.

Отношението към критиката/коментарът/идеята зад рисуването се различават от невероятно весели, през критика, през хвърчене на пяна от устата и обвинението на неизвестният автор във всички възможни грехове.
И така, за първи път от години, паметникът се завърна в съзнанието на хората и се зачеса темата – какво е един паметник, какви са му целите, какво отношение заслужава и прочие.

Иначе казано, този акт на вандализъм/оригинален преразказ стимулира отношение по темата, каквото не е имало от много, много отдавна.

Признавам си, аз нямам против такива случки. Дори просто защото показва изобщо забелязването на големите буци метал и камък, които стърчат тук и там, а не обикновеният и пълен игнор, който иначе те получават.
Също така ми харесват далеч повече от досадните грозни и неграмотни драсканици, коментиращи анатомични органи и футболни пристрастия или директен език на омраза.

И така, сякаш излиза, че едно намигване към публиката е далеч по-голямо престъпление, отколкото призваване за насилие, болка и смърт над живи, дишащи хора, които живеят в държавата.
Акулата е задала въпросите по-добре.

- с какви пари е платено почистването на паметника. Ако са от общинския бюджет, защо на „Шалом“ е било отказано почистването на свастики, с мотива, че общината няма средства и човешки ресурс? Ако не са от общинския бюджет, откъде идват?

- ако почистването е платено от Светлана Шаренкова, ще плати ли тя и почистването на свастиките, които са „обида за паметта на загиналите съветски войници“. Или не са?

- ще почисти ли общината незабавно София от свастики, слово на омраза и всичко друго, което я е превърнало в кошмарен за живеене град?

- ако Русия и „руският народ“ са обидени от този „акт“, дали Израел не е обиден от непрекъснато поругаваната синагога и еврейски гробища? Кой решава кое за кого е обидно и кое не?

- след като е заведено незабавно дело срещу неизвестен извършител, ще бъде ли заведено също толкова бързо такова срещу тези, които са надраскали пречупени кръстове, „Умрете в мъки гнусни педали“, „Циганите на сапун“ в цяла България, и то върху религиозни паметници и надгробни плочи?

- защо национално-отговорният президент и останалите национално-отговорни политици са оставили паметника „1300 години България“ да се разруши, докато пазят Паметника на Съветската Армия? Къде е паметника на българските участници във Втората Световна Война, сред които и дядо ми – танкист и участник в боеве?

- ако според Вежди Рашидов тази поп-арт инсталация е „углавно престъпление“, то защо побоят над хора от различен етнос, сексуалност и религия не е?

- на какво основание полицията си позволява да разпръсква граждани, които седят в парка? Кое точно определя какво е „струпване“ и защо пиенето на по бира от 20 човека парка да е, а сборищата от десетки неонацисти, които нападат разхождащи се в съседния парк да не е? (ако ви интересува, аз пуснах събитието за „на по бира“).

- защо общината отговори на искане за разрешение за провеждане на мероприятие след 2 седмици, след като законово-установения срок е 72 часа? За сметка на това избра фирма-изпълнител за няколко часа, което е прецедент в съвременната ни бюрокрация.

- получил ли е Вежди Рашидов хонорар или някакъв вид заплащане за статуите си в Музея за съвременно изкуство?

- има ли в държавата двойни стандарти и лицемерие във всички нива на управление?

- има ли руски натиск над правителството и общината?

- има ли полицейщина в държавата?

- от кого се страхува властта, че реагира така изненадващо бързо и в потайни доби? От Путин, от Медведев, от Валентин Златев? От гражданите?

- кой управлява и въобще управлява ли някой тази държава? Защото ако огромна част от времето на премиера отива в игра на различни спортове с топка „на вързано“, а ние, на далеч по-скромни позиции даваме дневно по 10-12 часа, то нещо е много, много сбъркано.

Ясни са приоритетите в случая, но моят въпрос е: кога ще се стигне до тези, които защитават и засягат живите, дишащи хора, а не просто метални отливки?

И откога това:

в очите на нашето общество е по-красиво, по-приятно за гледане, по-интересно, по-социално ангажирано и комплексно от това:

Толкова ли сме тъпи, че единственият начин, по който можем да си кажем мнението публично и той да бъде оставен да се вижда е директни псувни, заплахи, обиди и неграмотни послания надраскани тук и там (които стоят със седмици, докато някой друг не надраска друга глупости или дъждът не ги измие)?