Автобус за проверка моля

Пътувам с градски транспорт. Налага ми се.
И съм била милион и един пъти в подобна на по-долу описаната ситуация.
Като изключим фактът, че за съжаление, аз не мога да ида пеша до работа.

-Карти и билети, моля…
-Заповядайте.
-Карти и билети, моля.
-Гратис.
-Защо?
Ето тук просто не издържам… Защото там където живея, и хващам първия за деня автобус, няма павилионче за билети, и банкомат няма (то щото той пуска точно приготвени суми); дори спирка е спорно дали има, защото ако не се приближиш към вратата, автобусът я подминава; защото вторият ми автобус за деня седи 15 минути в 50 метрово светофарно задръстване, при положение, че допустимото му отклонение от графика е 2, 3 минути, а маршрут от 5 км се изминава за повече от 40 минути… плюс това вътре не се диша, по-прашно е от радиатора на процесора ми, а следата от пръста ми в праха върху задното стъкло си стои от няколко месеца; джамовете не се отварят, ако нямаш Victorinox, автобусите с мъка изкачват определени баири от софийския релеф, физически и морално колите са остарели, нямат въздух – нито топъл, нито студен, а за капак шофьорът те гледа все едно си му изял таратора с вилица, ако го помолиш да отвори вратите на 10 метра от спирката.
Няма как – спринтирам до следващата спирка, която е на около 700 метра и го хващам – оня ме гледа мръсно:
-Един билет.
-Нямам. – с тон сякаш е стоварил цялата вселенска милост върху еретичната ми глава.
-О.К. – и си сядам, надявайки се да не си докарам астма и чудейки се кой ще ми покрие химическото и сиропа за приближаващата ангина…
***
Контролата:
-Е то никой не ви кара да се качвате – има си таксита, коли…
-Има, да, но ако ще има „таксита, коли“, по-добре закрийте тумора наречен Софийски градски транспорт и да си се оправят хората. Втората точка от извлечението е, че с покупката на билет, пътникът сключва договор с превозната компания – договор, в който задълженията на компанията са ПРАКТИЧЕСКИ И САМО да стигнеш жив. Явно нищо повече. Практически не можеш полезно да се оплачеш… – наоколо те гледат скудоумно хора, премазани от всякакви безправности и свикнали да търпят на всякакви фриволности и безправия, и накрая – „ама то има…“…
-Ще ви помоля да слезете.
-Разбира се, че ще ме помолите, защото това ви е работата. Само че аз ще ви помоля да си вървите, защото нито на мен, нито на вас са ни нужни повече излишни сутрешни нерви.
-Разбирам ви, но не мога да ви оставя да продължите.

Слизам и отивам пеша до офиса.
А по пътя:
-Бате, дай някоя стотинка… – моли ме просяк в подлеза на Ректората..
Посочвам му посоката на парламента:
-Попитай там.

П.П. Когато на Ректората пише „тролей 11″ – 8 минути – не се подлъгвайте – за 15-20-те, за които се слиза до Сточна гара, тролеят достига едновременно с вас последната спирка. 11 е един от най-новите тролеи в София, с… често… работещи GPS-и и рядко идващи по 2, 3 коли накуп.
Няколко месеца подред купувам карта за втория автобус… Промяна няма. Дори не са ме и проверявали… Интересно колко души трябва да загинат в запален градски транспорт, за да се направи проверка и колко души от бабите и майките, и т.н.,  могат да догонят автобус и след това да извървят още половин час пеш преди работа…

Приоритети

Паметникът на съветската армия е нашарен и нарисуван.

Една идеализирана история и култура, чиято идеализация си е имала тежките последици за България и за света е покрита с представите за една друга идеализирана история и култура, чиято идеализация е имала тежки последици за България и за света.

Отношението към критиката/коментарът/идеята зад рисуването се различават от невероятно весели, през критика, през хвърчене на пяна от устата и обвинението на неизвестният автор във всички възможни грехове.
И така, за първи път от години, паметникът се завърна в съзнанието на хората и се зачеса темата – какво е един паметник, какви са му целите, какво отношение заслужава и прочие.

Иначе казано, този акт на вандализъм/оригинален преразказ стимулира отношение по темата, каквото не е имало от много, много отдавна.

Признавам си, аз нямам против такива случки. Дори просто защото показва изобщо забелязването на големите буци метал и камък, които стърчат тук и там, а не обикновеният и пълен игнор, който иначе те получават.
Също така ми харесват далеч повече от досадните грозни и неграмотни драсканици, коментиращи анатомични органи и футболни пристрастия или директен език на омраза.

И така, сякаш излиза, че едно намигване към публиката е далеч по-голямо престъпление, отколкото призваване за насилие, болка и смърт над живи, дишащи хора, които живеят в държавата.
Акулата е задала въпросите по-добре.

- с какви пари е платено почистването на паметника. Ако са от общинския бюджет, защо на „Шалом“ е било отказано почистването на свастики, с мотива, че общината няма средства и човешки ресурс? Ако не са от общинския бюджет, откъде идват?

- ако почистването е платено от Светлана Шаренкова, ще плати ли тя и почистването на свастиките, които са „обида за паметта на загиналите съветски войници“. Или не са?

- ще почисти ли общината незабавно София от свастики, слово на омраза и всичко друго, което я е превърнало в кошмарен за живеене град?

- ако Русия и „руският народ“ са обидени от този „акт“, дали Израел не е обиден от непрекъснато поругаваната синагога и еврейски гробища? Кой решава кое за кого е обидно и кое не?

- след като е заведено незабавно дело срещу неизвестен извършител, ще бъде ли заведено също толкова бързо такова срещу тези, които са надраскали пречупени кръстове, „Умрете в мъки гнусни педали“, „Циганите на сапун“ в цяла България, и то върху религиозни паметници и надгробни плочи?

- защо национално-отговорният президент и останалите национално-отговорни политици са оставили паметника „1300 години България“ да се разруши, докато пазят Паметника на Съветската Армия? Къде е паметника на българските участници във Втората Световна Война, сред които и дядо ми – танкист и участник в боеве?

- ако според Вежди Рашидов тази поп-арт инсталация е „углавно престъпление“, то защо побоят над хора от различен етнос, сексуалност и религия не е?

- на какво основание полицията си позволява да разпръсква граждани, които седят в парка? Кое точно определя какво е „струпване“ и защо пиенето на по бира от 20 човека парка да е, а сборищата от десетки неонацисти, които нападат разхождащи се в съседния парк да не е? (ако ви интересува, аз пуснах събитието за „на по бира“).

- защо общината отговори на искане за разрешение за провеждане на мероприятие след 2 седмици, след като законово-установения срок е 72 часа? За сметка на това избра фирма-изпълнител за няколко часа, което е прецедент в съвременната ни бюрокрация.

- получил ли е Вежди Рашидов хонорар или някакъв вид заплащане за статуите си в Музея за съвременно изкуство?

- има ли в държавата двойни стандарти и лицемерие във всички нива на управление?

- има ли руски натиск над правителството и общината?

- има ли полицейщина в държавата?

- от кого се страхува властта, че реагира така изненадващо бързо и в потайни доби? От Путин, от Медведев, от Валентин Златев? От гражданите?

- кой управлява и въобще управлява ли някой тази държава? Защото ако огромна част от времето на премиера отива в игра на различни спортове с топка „на вързано“, а ние, на далеч по-скромни позиции даваме дневно по 10-12 часа, то нещо е много, много сбъркано.

Ясни са приоритетите в случая, но моят въпрос е: кога ще се стигне до тези, които защитават и засягат живите, дишащи хора, а не просто метални отливки?

И откога това:

в очите на нашето общество е по-красиво, по-приятно за гледане, по-интересно, по-социално ангажирано и комплексно от това:

Толкова ли сме тъпи, че единственият начин, по който можем да си кажем мнението публично и той да бъде оставен да се вижда е директни псувни, заплахи, обиди и неграмотни послания надраскани тук и там (които стоят със седмици, докато някой друг не надраска друга глупости или дъждът не ги измие)?

Circular discussion about the parade

В работата, сред познатите, из фейсбук и блогве ми се случва да водя дискусия за парада – за чий хикс ще го има, какъв му е смисълът, каква му е ползата, ама защо….
И до този момент дискусите са били доста сходни като конструкт, като зачекнати теми, като аргументи… като край на дискусията.

Ти – Защо да има парад? Да се демонстрират какви са? Аз например не се демонстрирам, защо трябва да ми го тикат в очите? Ами аз ще си направя хетеро парад тогава. Как очакват хората да имат положително отношение към тях, като им тикат в лицата поведението си?

Аз –  Защо да няма парад? На парадите ходят хора, танцуват, веселят се, показват, че са хора и демонстрират позиция към социално сериозен проблем и изтриват успешно стереотипи и страхове.
Направи си хетеро парад… така или иначе тече 365 дни в годината, когато твоето поведение, твоята близост с любимият/любимата е напълно нормално нещо, никой не се обръща с крясъци, обиди или гнусни забележки, ако се държиш с човек от същия пол за ръка или се целувате някъде тихичко.
Ако проблемът е, че някой демонстрира сексуалност ИЗОБЩО, тази идея би имала резон… но критиката е само към гей хората… Какво лошо има в обичащи се хора, които са склонни, вързастни, които го правят по своя воля?

Ти – Искат специални права. Откъде накъде?

Аз – Всъщност искат СЪЩИТЕ права като всички останали. Защото също като всички останали са хора и имат право да живеят живота си спокойно, до моментът, в който не вредят на околните, за което пък има практически закони.

Ти – Какво толкова искат?

Аз – Искат да имат право да бъдат заедно, да се обичат, да имат деца, да бъдат припознати от закона като реална двойка. Искат да могат да посетят любимият/любимата, когато е в болница, но сега нямат правото, защото не им се водят никакви и могат да ходят само в публичните часове. Искат да имат право да припознаят детето, което отглеждат, защото ако биологичният родител/осиновел умре, детето отива в дом.

Ти – Защо да имат същите права? Хората се женят, за да имат деца. Гейовете не могат да имат деца, само това остава да започнат да осиновяват деца…

Аз – Сексуалността не е като грип, гей родители не означава, че ще имат гей деца, има изследвания по темата. Така, както хетеро родители имат гей деца. Значи ти като се жениш след няколко месеца/години ще е защото имаш намерение да имаш деца, а не защото обичаш този човек и искаш завинаги да сте заедно? Гей хората и сега могат да осиновяват деца, само че не са припознати като двойка и ако осиновителят умре, детето отива/се връща в дом. Има и гей жени… които могат да родят дете и техният партньор също не е припознат от закона. Те също могат да осиновят дете освен това. Имат правото.
Иначе – да разведем бездетните, да вземем децата на единичните родители?

Ти – Моя работа си е защо ще се женя и с кой ще прекарам живота си.

Аз – Именно.

Fuck „should“

Парадът е в събота, 18.06.2011 от 16:00 на Мостът на влюбените.
Ще те чакам там.

Политици, паради…

Тази седмица бях поканена да изнеса лекция.
Темата, естествено, беше феминизъм, а хората, с които говорех, бяха млади хора от огромно разнообразие неправителствени организации от цяла България.
Искрено се възхитих на ентусиазма и на желанието им, на интересът им към социалните проблеми и опитът им да направят нещо по въпроса. Беше изключително стимулиращо преживяване, да не споменаваме, че се убедих с очите си, че има надежда.

Вчера вечерта, докато течеше една от дискусиите, дойде Меглена Кунева, която се кандидатира за президент и си поговори с нас.
Аз, естествено, не пропуснах да попитам нещата, които аз очаквам един евентуален бъдещ президент да има ясна позиция, еле пък ако е жена.
- дали се идентифицира като феминист (феминизъм – икономическо, политическо и социално равноПРАВИЕ).
Отговорът беше положителен (защо питах ли? Ами… да сте чували за една дама, казва се Сара Пейлин…? От друга страна… съмнявам се да имаше опцията да каже не.)
- подкрепя ли гей парада и ще бъде ли на парада на 18 от 4 часа при Моста на Влюбените?
Отговорът беше положителен на първата част и елегантно измъкване, че ако иде, ще има терен да бъде обвинена, че използва ситуацията, заради предстоящите избори, а не защото има реална позиция.
- зададох и други въпроси, но за тях по-нататък ще пиша.

Сега, има далеч повече въпроси, които ми се иска да питам всеки политик, случи ли се да го сгащя, особено пък ако иска да е президент, но тези два въпроса са добър лакмус за начин на мислене и за отношение. От друга страна, ако беше отговорила отрицателно, сигурно щеше да стане интересно.
От дълго време в политиката ни властват безумни мачо изпълнения на Борисов (моля ви се бе хора, някой да му забрани да прави публични изказвания по социални теми, този човек просто се закопава все по-дълбоко с всяко изявление… кел файда, че се опитва да свърши някакви неща) или пък просто шовинисти, женомразци (според мен само някой човек, който искрено и дълбоко мрази жените може да ги приказва нещата, дето ги тръбят Воленчо и Расатчо и да ги подкрепя и да вярва, че са политически, икономисчески или социално полезни).
В момента седя и се чудя… има ли изобщо български политик/депутат, който ще ходи на парада, за да изрази своята съпричастност към идеята, че хората са ХОРА са ХОРА?
До този момент не съм чула и ми е изключително интересно.

П.П. Темата не е Меглена Кунева и президенстката й кампания, ако изобщо има такъв пост, то той ще е отделен, моля ви, фокусирайте над въпросът, мислите ли, че някой политик ще посмее да подкрепи публично парада и да иде на него или повечето ще си седят на ушите?

Не били Калашници, а карфиоли…

След като вчера излезе статията, че искат да върнат военното обучение в училищата, падна малка бомба.
Медиите щастливо се препечатваха едни други, не подаваха никакви източници и не успяха да стигнат до консенсус кой, какво, кaк, защо и какво точно е имал предвид.
Място, час, възможност читателят да провери или да проследи събитията, някакви източници или възможност за задълбочаване на темата: йок… никъде нямаше.

Изобщо, по принцип в нашите медии изобщо много рядко се случва да се сподели някаква информация как отделните, редовите граждани могат да проверят тази информация, която им снасят свише официалните медии. Много често и не пише как са я получили. (Евентуално са хвърляли боб?)

Междувременно редовите потребители също изпаднаха в шок и започнаха да се опитват да разберат какво става и да реагират на изнесената информация. Разхвърча се перушина…
Милитаристично настроените индивиди, които са твърдо убедени, че това, от което поколението има нужда е твърда ръка и знанието как се зарежда Калашников и тези, които намират идеята за опасно безотговорна…
Всички говореха без достъп до факти или реална информация.  Говорилня…

Междувременно ситуацията се разви и започнаха да се появяват допълнителни информации, факти и фактоиди.
Да сравним:

31.05.2011
Красимир Велчев (ГЕРБ), цитатът се появява в „Монитор„, оттам в Уебкафе (както и тук), също така го има и в „Телеграф“.

„Ще е полезно за нацията, ще я направи боеспособна. Това, че сме в НАТО, не ни гарантира сигурността“[...]
[...] Освен това ще има положителен ефект върху борбата с престъпността. След като са преминали обучение, хората ще могат да си вземат оръжие и да се защитават.[...]

Този отрязък е повече от ясно, защо хвърли всички в тъча. Да нямат предвид, че ще променят законите, така че всеки ще може да си вземе лично оръжие, на база минатото в училище обучение?
Звучи най-малкото безотговорно…
Още… за много хора беше искрена изненада да научат, че явно някой предвижда военни действия и то такива, нуждаещи големи суми доброволци и войници.

01.06.2011
Аню Ангелов (министър на отбраната), цитатът засега го има само в „Монитор„

[...]в училищата материалът ще е по-скоро теоретичен[...]
и младежите трябва да придобият знания за задълженията на българските граждани по отбраната на страната. Тази подготовка щяла да даде възможност на МО да прецени качествата и да извърши подбор на евентуални кандидати за постъпване на военна служба, включително като стипендианти на министерството в следващата образователна степен.

[...]В гражданските висши училища пък се предвиждат курсове, пак на доброволен принцип, за обучение по начална и специална военна подготовка. Там вече ще е същинското обучение по използване на лично оръжие и тактика.
Целта е да се наберат кандидати за действителна военна служба
след завършване на висшето образование или за служба в резерва.[...]

Проектозакон като този, до днес не е внесен (или поне го няма качен на сайта на Парламента).
Което означава… какво е написано в законопроекта и какво се коментира, са две съвсем различни неща.
Още… какво разбират под ‘теоретично’ за учениците? Ще се учат различните звания? Ще се учат дати? Какво означава „теоретични’? Теоретични моркови, домати, кашони?

Идеята, че ще набутат набиране на военни в училищата ми припомни, че наскоро съкратиха много военни, но има един момент, който ме притеснява: каква работа имат наборниците в училище и в университетите?

Второто, което смятаме да направим заедно с МВР, е да се проведе подготовка за действия в екстремни ситуации – например наводнения, защото се оказва, че при много такива случаи на бедствия гражданите не се включват активно в ликвидирането на последствията.

Извинете, това не трябва ли да се учи ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, а не по личен избор и то от 2, 3 клас нататък?
Ако в 11 клас за първи път се спомене или се проведе някакво адекватно обучение по темата… не звучи никак добре, нали?

Последно: тази „новина“ периодично излиза по ежедневниците от 2004 насам (и то конкретно публикации в „Монитор“ споменавам, как седят нещата с другите медии, не ми се и отпочва).
„Колеги“, дали пък съобщителното изречение не трябва да спрете да го използвате, а да става ясно, че не е свършен факт?

Като цяло, темата искрено ме подразни.
От една страна, заради абсурдното желание да се набутва военна теория в училищата, смесване на военна теория и адекватна гражданска защита, неадекватността на самата идея.
От друга страна… сериозните проблеми, които посочих вече:
1. Медиите не посочват източници, поне не такива, които имат някаква полза за редовият гражданин.
2. Медиите не дават информация къде може да се научи повече по темата или да се прочете информацията, която те черпят.
3. Почти никога последвалите статии (онлайн) не пускат линкове към предишна информация, която отново те са публикували.
4. Представяне на непотвърдена информация като факт.
5. Webcafe да решат какво точно искат да бъдат. Дали да са новинарски сайт (със съответните отговорности информацията, която публикуват да е проверена, да има възможност да се проверят източници, да се проследи историята, да отговарят на изискванията за написване на новина и пр.) или ще е „нещо-като-блог“, където различни хора размишляват и интелектуастват по дадени теми, защото аз вчера съвсем сериозно се зачудих в коя категория са.

Все още смятам, че и в двете версии, идеята е глупава.
Съвременните войни вече не са водени с Калашников в ръка.
Ако ще учат децата на тактика, стратегии, мениджмънт (защото, както ми посочиха, един командир си е мениджър, има ресурси, има отговорности, има подчинени) и прочие (ако това влиза в идеята им за теория?), бих могла да кажа, че има няяяякакъв резон, но мястото му не е в училище.
Ако обаче целта е да се намери месторабота за разни хора, да бъдат учени подрастващите на неща, които биха им били безполезни за сметка на другото (защото такива часове ще са за сметка на някои други часове).

И ще продължа да следвам тази случка, защото искам да знам какво ще се окаже накрая и колко точно медиите са се объркали межу компотите и компютрите (и оттам са заблудили всички останали, които все още имат неразумността да се доверяват на медиите).