Препратиха ми един бисер на “журналистиката”, който бих искала да споделя с вас и да подискутирам една моя любима тема, а именно практикуването на журналистика.
Не веднъж съм подчертавала, че аз не се идентифицирам като журналист, че нямам претенции да пиша журналистически текстове, нито че имам планове да се изявявам като такъв. Причините съм ги споделяла, но като цяло се свеждат до “няма ниво, няма изисквания, няма очаквания, няма критика, няма добре свършена работа”.
Мисля, че най-добрият начин е да ви оставя да почетете и ще добиете много ясна представа как трябва да се пише журналистически текст, защото е точно НАОПАКИ на това, което съм цитирала тук. Текстът е на Ива Иванова, която публикува в сайта на News.bg, който се води новинарски сайт. Темата: студентски протест срещу повишаването на таксите.
Провал на „протеста” срещу високите студентски такси
26.05.2011, 13:10 (обновена 26.05.2011, 15:37)
Ива Иванова
Обявеният протест в двора на Софийския университет срещу покачването на студентските такси събра повече журналисти, отколкото протестиращи и вместо одобрителни възгласи се чуваха възмутителни коментари „Няма ли полиция”.
На импровизирана масичка две „асистентки” на водещата на протеста наляха в пластмасови чашки за кафе безцветна течност от ракиени бутилки.
С мегафон водещата, която поиска да остане анонимна, настойчиво приканваше студентите на як купон, но никой не се отзова.
За по-голяма атрактивност превключваше мегафона на звуците на сирена, а в останалото време обикаляше около масата и през мегафона призоваваше към веселие по случай повишените студентски такси.
„Един позитивен човек не може да гледа на покачването на таксите като на нещо негативно“, каза тя.
Според думите й е очевидно, че е студентка, а на журналистическите въпрос каква специалност учи и как се казва отказа да отговори.
Протестиращата показа една чашка, пълна с жълти стотини в уверение на това, че ще успее да си плати студентската такса и че дори ще й се отрази благотворно, защото явно ще й коства диета.
За мен е голяма изненада, че стилът на повествованието повече подхожда в графа “мило дневниче”, отколкото в новинарски сайт, а И че е публикувано в този му вид.. . в новинарски сайт.
Защото все някой трябва да е наел/платил за този текст някакви пари, което означава, че някой го е прочел, прегледал го и е стигнал до извода, че да, това е един адекватно написан текст, който интелигентно и в детайл, с доказателства и проверена информация дискутира една социално ангажирана тема каквото е таксите за висшето образование на десетки и стотици хора.
Което, разбираемо, е доста притеснително за мен.
Това не е журналистика, с това… творение не бих си обърсала дори обувките.
Това е просто гавра. Гавра, защото минималната заплата в България е 260 лева, което означава, че за студентите високите такси просто биха им попречили да се запишат и да получат висше образование.
Гавра е, защото смята, че да питаш някого за името и специалността му са “журналистически въпроси”.
Гавра е, защото да учиш редовно и да НЕ работиш могат да си го позволят малцина.
Гавра е, защото на създателят на това некадърно творение толкова я е домързяло да провери, че всъщност в бутилката безцветната течност е било вода, което е било закачка към “пиенето на една студена вода” (от едноименният виц), но си позволява импликации и намеци, че протестиращите са алкохолизирани и пр.
Гавра е, защото не просто не й е стигнало пипето да попита изключително елементарният въпрос “ЗАЩО би ви представлявал проблем увеличените такси?”, но и си позволява да раздава етикети, определения и да налага мнения. Нещо, което не й влиза в длъжностната характеристика.
Гавра е, защото не си е свършила работата да зададе петте въпроса:
Кой, кога, къде, как, защо?
Ако една журналистическа публикация не съдържа отговорите на тези пет въпроса, то тя е абсолютен и пълен боклук.*
Платеното образование няма да разреши проблемите, които Висшите Учебни Заведения в България (и по света) имат. Защото проблемите са липсите на стандарти и липсата на изискване и подхранване на критично мислене в студентите (в България) и това им се отразява в последствие в работата.
Платеното образование не е отговорът на въпросите, но пък е много добра причина да започнат да се задават въпроси – защо проблемите на университетите се стоварват на раменете на учащите в тях, а не на тези, които ги ръководят и на държавата, която уж трябва да подпомага учащите?
Последно, много ми се иска да попитам News.bg, дали този примерен бисер е символ за нивото на проверена и адекватна информация, която публикуват на сайта си и ако да… не им ли е някак неудобно?
*когато говорим за новини или очерк
Благодаря за тази статия! Наистина изцепката на нюз бг е гавра както с акцията, така и с журналистиката по принцип. Най-озадачаващо за мен е, че всъщност журналистката зададе “петте въпроса” и аз лично й отговорих, но това никъде го няма. На това му се вика платен драскач.
Не само новини или очерк трябва да съдържат отговорите на тези пет въпроса, а абослютно всяка една журналистическа публикация трябва да ги има.
Жалка картинка. Ако питаш мен, бих закрила почти всички медии в страната. Ама не като проява на цензура, а защото повечето са посегателство с взлом върху основни правила в журналистиката.
Мисълта ми беше “каквото това нещастно недоразумение евентуално е било предназначено да бъде”, а не че САМО за тях.
Много бих искала да разбера отговора на Нюз.бг или по-точно дали ще има такъв. Моля Ви, да го напечатате. Предполагам, че на девойчето му е платено както образованието, така и мисленето, но от това журналистиката не става по-добра.
Няма да откажа малко помощ.
Със сигурност бих искала да говоря с организаторите на протеста и да бъде обсъдена темата с таксите, но и самото събитие и начин, по който беше отразено и третирано в медиите и обществото ни.
Колкото до News.bg, аз им писах лично, пишете и вие, задайте им въпроси, покажете им, че не сте доволни от начинът, по който се отнасят към нещо важно и сериозно.
Преди малко в пощенската ми кутия пристигна отговорът от News.bg.
За съжаление ми се изясни, че не, този текст не е попаднал случайно там, но също така ми се изясни, че им говоря на друг език, когато коментирам какво е новина, какво е очерк и какво са петте въпроса, на които една публикация трябва да даде отговор, ако има претенции да е журналистическа, а след като се наричат новинарски сайт, значи твърдят, че правят журналистика.
Разочароващо, е най-малкото, което ми хрумва.
Буквално не разбраха, че това, което критикувах беше некадърността на публикувания текст, че не е новина, не е очерк, изобщо нищо не е, че не носи никаква информация, нито че има как да разберем повече за събитието…. и не, седнаха да ми обясняват, че няма такова нещо като забранено. Ами трябва да има, трябва да има високи изисквания към един текст, трябва да бъде задължително добре написан, грамотно, да бъде адекватно написан, професионално написан. След като това е незадължително условие, този сайт не е новинарски сайт, нито това, което правят е журналистика. Ако не осъзнават, че когато отделят цял текст да обясняват колко е тъп протеста и импликират, че явно темата с повишените такси не вълнува никой, понеже не са се спрели достатъчно хора, НО едновременно с това знаят, е темата е важна, то просто нивото им е липсващо.
Това, подчертавам, не е журналистика.
Това не е новинарски сайт.
На това НЕ ни учат в университетите и честно казано, ако това е практиката, за след 4 години учене (евентуално 6, ако имаме и магистратура), мерси, но не мерси.
Отговорът на медията е покъртителен. Показва отвращаващо ниското ниво на професионализъм. Жанрът новина е пределно ясен и строг по отношение на съдържанието и оформянето на текста.
Това отразяване трябва да влезе в учебниците!
Малко прекалявате с патосните изказвания, мисля. Енея, права си, че въпросът е важен, че текста е слаб и не дава информация на читателя. Мисля си обаче, че авторката се е опитала да наподоби фичъра, като журналистически жанр. При него личното отразяване на събитие, с оценъчни елементи е разрешено, а той също има място в медиите.
Ако протестът е жалък, както го описват news.bg, това трябва да се каже. Друг е въпросът дали ние предпочитаме да четем дописки или фичъри.