Пиронът и отговорите

Благодарение на Нели Огнянова, отговорите на въпросите бяха намерени.
До колкото виждам, статията във в-к Сега е публикувана на 21.04.2011.
Осем дни след излизането на първия текст относно предложенията за изменение на НК кодекс, така че  медийно представени (витуални и аналогови) призиви към ксенофобия, хомофобия, насилие на база религия, да бъдат наказвани далеч по-строго от записаните до този момент закони.

Директно цитирам Нели Огнянова,

До април 2009:

чл. 162. (1) НК, “Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.”

Април 2009:

„Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към расова, национална или етническа вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до 4 години и с глоба от 5 хил. до 10 хил. лв., както и с обществено порицание.

Април 2011:

„Чл. 162. (1) Който чрез слово, печат или други средства за масово осведомяване, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност, етническа принадлежност или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(според медиите -  измененията не са  обнародвани, проект на МС)

*

Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право

Член 1

Правонарушения, свързани с расизма и ксенофобията

1. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че изброените по-долу умишлени действия са наказуеми:

а) публично подбуждане към насилие или омраза, насочено срещу група лица или член на такава група, определена по отношение на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност;

б) извършване на посочено в буква а) действие чрез публично разпространение или раздаване на документи, снимки или други материали;

в) публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на престъпления на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, определени в членове 6, 7 и 8 от статута на Международния наказателен съд, което е насочено срещу група лица или член на такава група, определена по отношение на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност, когато действието е извършено по начин, който може да подтикне към насилие или омраза срещу такава група или член на такава група;

г) публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на престъпленията, определени в член 6 от Хартата на Международния военен трибунал, приложена към Лондонското споразумение от 8 август 1945 г., което е насочено срещу група лица или член на такава група, определена по отношение на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност, когато действието е извършено по начин, който може да подтикне към насилие или омраза срещу такава група или член на такава група.

2. По смисъла на параграф 1 държавите-членки могат да изберат да накажат само действието, което или е извършено по начин, който може да наруши обществения ред, или е заплашително, обидно или оскърбително.

…………

Член 3

Наказания

1. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че посочените в членове 1 и 2 действия са наказуеми с ефективни, пропорционални и възпиращи наказания.

2. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че посочените в член 1 действия са наказуеми с максимални наказателни санкции поне от една до три години лишаване от свобода.

Промените като цяло са насочени по-голяма липса на толерантност и търпимост към проява на дискриминация и ксенофобия от всякакъв вид, особено призиви такива във виртуалното и аналоговото писано пространство.
Проблемът обаче си остава същия, става невъзможно да се коментират всякакви пиперливи теми, защото можем да бъдем обвинени в дискриминация.
И,  признавам, че не е като да няма един и два фашистки и крайно нетолератни сайтове и форуми из нет пространството ни, който да проповядват насилие и омраза, агресия и злоба, то те съществуваха и преди, независимо че нарушаваха законите на държавата, критики към тези уеб пространства и към политически парти поддръжници на подобни призиви не са се чували из пространството, особено пък в политическото такова. Нито пък е имало реални действия към тях.

За мен е изключително интересно кои са точно предложилите и поддръжниците на това изменение:
Депутатката от “Коалиция за България” Милена Христова, представител на “Евророма” – и докато мога да разбера защо конкретно от тяхната страна идва това предложение, изумявам кои са поддръжниците:  72-ма народни представители, основно от ГЕРБ и “Атака”.

Да повторим.
Измененията за език на дискриминация, агресия и насилие, са подкрепени от “Герб” и “АТАКА”, две от партиите, на които основна част от платформите им са основани на АКТИВНИ ПРИЗИВИ КЪМ ОМРАЗА И ДИСКРИМИНАЦИЯ.

Фактът, че конкретно тези две партии са се загрижили толкова отведнъж по темата ме карат да бъда изключително подозрително настроена.
Безкрайните възможности за ограничаване и запушване на устата на и без това доста предпазливата ни журналистика, ме кара да не виждам НИКАКЪВ смисъл от това предложение за изменение.
Независимо, че преди то да се появи, дискриминацията и призоваването към така да са незаконни, до този момент не съм видяла нито ‘Атака” нито “Герб”, нито който и да е депутат да е съден или пък осъден за нарушаването на тези закони.
Защо ли?

А, да, заради дипломатическия , извинете ДЕПУТАТСКИЯ имунитет, който ги правни по-равни от останалите.
Тези изменения са насочени не просто към журналистите, авторите и обикновените интернет потребители, целта им изглежда като
средство за сплашване.
Какво пречи утре нечия по-остра критика към подхода на управление към, да кажем Бойко, да бъде представен като дискриминационен език?
Аз виждам все по-малко и по-малко защита на свободното слово и личното мнение.

Докато не видя на практика това ограничение насочено към хората, които активно проповядват омраза, от това предложение смисъл и полза няма да има, поне според мен.

Последното, което смятам за необходимо да се отбележи, че тези изменения за дискриминация ще имат негативен ефект.
Хората, които пишат тези текстове няма да си променят отношението просто защото е има опасност да бъдат глобени. Тези неща няма да се променят, докато хората, които си позволяват това отношение са и тези, които ръководят политиката и които взимат решенията.
Езикът на омразата не идва просто защото на някой животът му е толкова чудесен, че те просто няма какво друго да правят, освен да се чудят какво да правят този следобед.
Хората, които подкрепят подобни идеи не са хората, чийто живот е чудесен и прекрасен. Напротив.
Решението на тези проблеми НЕ Е в отричането на езика, а в разрешаването на проблемите, които стимулират търсенето на виновниците.

И докато е добра идея да няма толеранс към нетолерантните, подходът е, че се ограничават и контролират последиците, а не първопричините.