В името на авторското право

„В името на парит… така де, авторското право!“

Спомняте ли си преди няколко месеца историята с виртуалната библиотека „Моята Библиотека“? Накратко казано, направиха рейд, беше иззет сървърът им (уж) и бяха изкарани по-черни от дявола, а медиите навред суфлираха за „незаконната виртуална книжарница“, която е била разбита.

Който иска, може да си припомни как протекоха събитията тогава и как приключи историята.
Все пак, това е един от огромните плюсове на интернет пространството – следите остават и можеш да проследиш внимателно какво се случва след като прахта слегне.

Едно от основните обвинения на АБК (Асоциация Българска Книга – в момента сайтът им не работи) бяха, че губят пари и че заради пиратството преводачите биват окрадени.
Поради тази дълбоко реална причина (която не беше потвърдена от повечето преводачи, с които коментирах темата), издателство „Колибри“, което е част от АБК (може да се провери през кеша на гугъл), спретват следното изпълнение на една своя преводачка:

„[…]Февруари месец тази година Елена Дичева, изтъкнат испанист, получава предложение от ИК „Колибри” да преиздадат превода й на „Бърза като желанието” (Tan veloz como el deseo) от Лаура Ескивел, издаден от ИК „Бард” под заглавието „Раздавачът щастие”. Дават й срок до 7 март, за да си прегледа превода и да им го изпрати. Тя закъснява с 3 дни след уговорения срок, докато огледа текста си отново, тъй като не е съгласна с някои редакторски интервенции (смененото заглавие е само една от тях). Изпраща текста на 10 март. Постъпила е твърде наивно, като си разпространява файла с превода, без да е подписала някакъв договор, разчитайки единствено на дадената дума. След като не получава отговор, на 11 март звъни по телефона и провежда безумен диалог, чието първо изречение е именно „Получихме вчера мейла с файла ви, но нямахме интернет да ви отговорим“… 
След това я уведомяват, че тъй като е закъсняла, са дали текста на друг преводач. „Но нали бързахте да го издадете?“, недоумява Елена Дичева. „Е, ние вече сме в напреднала фаза“, отговарят тези, дето са получили мейла, но не са могли да отговорят, щото са нямали интернет[…]

Текстът е от блога на Марфиета (Реалността е въпрос на гледна точка). Препоръчвам ви да го прегледате, защото разказва още в детайл и прилага доказателства за твърденията на преводачката Елена Дичева.
Подчертавам, че това е нейната версия. „Колибри“ до този момент и гък не са казали относно темата.

Не мога да подмина подобно събитие. Не и когато миналата година беше проведен такъв цирк и такава истерия относно ужасното престъпление, интелектуалното пиратство и когато един от основните аргументи беше за отношението към преводачите и как те биват окрадени.
Не и когато хора бяха тормозени, влачени в полицията, тон помия и невярна информация се изля, а споменатите издателства си правиха оглушки.

Никак, ама никак не е коректно да яхваш белия кон и да обясняваш как еди-кои-си хора са престъпници, а в следващия момент да правиш абсолютно същото. И докато „Моята Библиотека“ и всички останали, които ги подпомагаха го правеха без пари и от едното желание да има виртуално достъпни книги, „Колибри“ са активно издателство, което печели пари от бизнеса.
Поведението им е най-малкото некоректно, нагло, престъпно и неправилно. Да не споменаваме, че ги превръща в невероятни лицемери. Ако обвинението е невярно, имат нужда да излязат напред и да го кажат. Ако е вярно, още по-голяма нужда има да излязат напред и да си понесат последствията.
Мълчанието обаче е най-лошият подход.

Повече от ясно е, че се изпълнява класическата ситуация, че „дръжте крадеца“ най-силно го вика крадеца, но е грозно и абсолютно непрофесионално така да се отнася към който и да е човек, още по-малко към човек, който уж надълго и нашироко сте развивали теории, че неговите права са ви мили, драги и изключително важни.

Не знам дали обвиненията на преводачката са истински или не.
Това, което ми прави впечатление е, че „Колибри“ са по-тихи от водата и по-ниски от тревата, а за подобна тема би трябвало да са много, мноого, много по-шумни и заемащи позиция.

Тук песимистът в мен изобщо не се изненадва, че подобна ситуация може да възникне, но се изненадвам, че може да възникне с хора, които толкова претендираха, че им пука за преводачите и че в подобна ситуация си мълчат.
(Само да вметна, че ситуацията с „Читанка“, за тези, които ги интересува, не стигна до никъде. Няма заведено дело, няма проекти за промени на законите  (или поне се прави толкова тихо и внимателно, така че няма никакви електронни следи), няма нови идеи по отношение на библиотеките и виртуалният запис на книги и възможността за достъп до тях на населението.

Е?
Какво става тук?

Пиронът и отговорите

Благодарение на Нели Огнянова, отговорите на въпросите бяха намерени.
До колкото виждам, статията във в-к Сега е публикувана на 21.04.2011.
Осем дни след излизането на първия текст относно предложенията за изменение на НК кодекс, така че  медийно представени (витуални и аналогови) призиви към ксенофобия, хомофобия, насилие на база религия, да бъдат наказвани далеч по-строго от записаните до този момент закони.

Директно цитирам Нели Огнянова,

До април 2009:

чл. 162. (1) НК, “Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.”

Април 2009:

„Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към расова, национална или етническа вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до 4 години и с глоба от 5 хил. до 10 хил. лв., както и с обществено порицание.

Април 2011:

„Чл. 162. (1) Който чрез слово, печат или други средства за масово осведомяване, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност, етническа принадлежност или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(според медиите -  измененията не са  обнародвани, проект на МС)

*

Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право

Член 1

Правонарушения, свързани с расизма и ксенофобията

1. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че изброените по-долу умишлени действия са наказуеми:

а) публично подбуждане към насилие или омраза, насочено срещу група лица или член на такава група, определена по отношение на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност;

б) извършване на посочено в буква а) действие чрез публично разпространение или раздаване на документи, снимки или други материали;

в) публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на престъпления на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, определени в членове 6, 7 и 8 от статута на Международния наказателен съд, което е насочено срещу група лица или член на такава група, определена по отношение на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност, когато действието е извършено по начин, който може да подтикне към насилие или омраза срещу такава група или член на такава група;

г) публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на престъпленията, определени в член 6 от Хартата на Международния военен трибунал, приложена към Лондонското споразумение от 8 август 1945 г., което е насочено срещу група лица или член на такава група, определена по отношение на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност, когато действието е извършено по начин, който може да подтикне към насилие или омраза срещу такава група или член на такава група.

2. По смисъла на параграф 1 държавите-членки могат да изберат да накажат само действието, което или е извършено по начин, който може да наруши обществения ред, или е заплашително, обидно или оскърбително.

…………

Член 3

Наказания

1. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че посочените в членове 1 и 2 действия са наказуеми с ефективни, пропорционални и възпиращи наказания.

2. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че посочените в член 1 действия са наказуеми с максимални наказателни санкции поне от една до три години лишаване от свобода.

Промените като цяло са насочени по-голяма липса на толерантност и търпимост към проява на дискриминация и ксенофобия от всякакъв вид, особено призиви такива във виртуалното и аналоговото писано пространство.
Проблемът обаче си остава същия, става невъзможно да се коментират всякакви пиперливи теми, защото можем да бъдем обвинени в дискриминация.
И,  признавам, че не е като да няма един и два фашистки и крайно нетолератни сайтове и форуми из нет пространството ни, който да проповядват насилие и омраза, агресия и злоба, то те съществуваха и преди, независимо че нарушаваха законите на държавата, критики към тези уеб пространства и към политически парти поддръжници на подобни призиви не са се чували из пространството, особено пък в политическото такова. Нито пък е имало реални действия към тях.

За мен е изключително интересно кои са точно предложилите и поддръжниците на това изменение:
Депутатката от „Коалиция за България“ Милена Христова, представител на „Евророма“ – и докато мога да разбера защо конкретно от тяхната страна идва това предложение, изумявам кои са поддръжниците:  72-ма народни представители, основно от ГЕРБ и „Атака“.

Да повторим.
Измененията за език на дискриминация, агресия и насилие, са подкрепени от „Герб“ и „АТАКА“, две от партиите, на които основна част от платформите им са основани на АКТИВНИ ПРИЗИВИ КЪМ ОМРАЗА И ДИСКРИМИНАЦИЯ.

Фактът, че конкретно тези две партии са се загрижили толкова отведнъж по темата ме карат да бъда изключително подозрително настроена.
Безкрайните възможности за ограничаване и запушване на устата на и без това доста предпазливата ни журналистика, ме кара да не виждам НИКАКЪВ смисъл от това предложение за изменение.
Независимо, че преди то да се появи, дискриминацията и призоваването към така да са незаконни, до този момент не съм видяла нито ‘Атака“ нито „Герб“, нито който и да е депутат да е съден или пък осъден за нарушаването на тези закони.
Защо ли?

А, да, заради дипломатическия , извинете ДЕПУТАТСКИЯ имунитет, който ги правни по-равни от останалите.
Тези изменения са насочени не просто към журналистите, авторите и обикновените интернет потребители, целта им изглежда като
средство за сплашване.
Какво пречи утре нечия по-остра критика към подхода на управление към, да кажем Бойко, да бъде представен като дискриминационен език?
Аз виждам все по-малко и по-малко защита на свободното слово и личното мнение.

Докато не видя на практика това ограничение насочено към хората, които активно проповядват омраза, от това предложение смисъл и полза няма да има, поне според мен.

Последното, което смятам за необходимо да се отбележи, че тези изменения за дискриминация ще имат негативен ефект.
Хората, които пишат тези текстове няма да си променят отношението просто защото е има опасност да бъдат глобени. Тези неща няма да се променят, докато хората, които си позволяват това отношение са и тези, които ръководят политиката и които взимат решенията.
Езикът на омразата не идва просто защото на някой животът му е толкова чудесен, че те просто няма какво друго да правят, освен да се чудят какво да правят този следобед.
Хората, които подкрепят подобни идеи не са хората, чийто живот е чудесен и прекрасен. Напротив.
Решението на тези проблеми НЕ Е в отричането на езика, а в разрешаването на проблемите, които стимулират търсенето на виновниците.

И докато е добра идея да няма толеранс към нетолерантните, подходът е, че се ограничават и контролират последиците, а не първопричините.

Пиронът в ковчега, въпроси с повишена трудност

В средата на миналата седмица и аз, като редица други, споделих за предложението за изменение на Наказателния Кодекс, така че:

„„Журналисти и писатели ще се наказват с лишаване от свобода от една до 4 години, ако чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин, проповядват или подбуждат към дискриминация, насилие или омраза.“ и „Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата раса, народност, етническа принадлежност, религия или политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода от една до 4 години и с глоба от 5 до 10 хиляди лева, както и с обществено порицание“

Тогава ми зададоха резонните въпроси „откъде е излязла тази информация?“, „коя партия стои зад предложените изменения?“, „кои са депутатите, които са го предложили?“, „кога се очаква, че ще се гласува относно дали да се направи поправката или не?“

Не успях да намеря кой е първоизточника. Навсякъде цитатът е идентичен, във всички новинарски агенции и вестници, както разбира се и във виртуалните уебсайтове. Копи-пейстът е много удобно нещо. И докато мога да разбера причината при блогъри и подобни коментатори, които се сдобиват с информацията от информационните агенции, не разбирам поведението на информационните агенции, които се копират едни други.

Не успях да намеря източникът на тази информация и никъде го няма споменато по медиите (виртуални и аналогови).
Колкото до другите въпроси, чия идея е, кой го поддържа и има ли шанс да види бял свят, това съвсем никъде не успях да го намеря. Ако за една седмица не може да се намери тази информация, аз лично смятам, че не просто някой не си е свършил работата, а че информацията се укрива умишлено. Абсолютно невъзможно е на нито една медия да не й е хрумнало да зададе тези въпроси. Това се учи в първи курс по журналистика, най-малкото.

Не можах да си отговоря на въпросите, но след преглед на Наказателния Кодекс, попаднах на ето тези интересни части:

Чл. 162. (1) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към расова, национална или етническа вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата народност, раса, религия или поради неговите политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяния по ал. 1 и 2 или системно допуска извършването на такива деяния, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(4) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

Така, както го виждам, ние вече имаме в сила закон, който предвижда затвор и глоба за хора, които проповядват и причиняват дискриминация и насилие към хора на база раса, религия или политически виждания.
Кому е нужно това специално изменение, което се отнася СПЕЦИАЛНО за писатели и журналисти?

Другият много важен въпрос е, при положение, че този закон е действащ, защо нищо още не се е случило с Георги Дракалиев, ВМРО-овци и останалите подобни политически зийлоти след изстъплението в Бургас относно „Свидетелите на Йехова“?
Защо ‚Атака“ и Волен Сидеров, да не говорим за всеобщия любимец Боян Расате също не делят затворническа килия и не им се е отнел микрофона, за да спрат да бълват омраза, страх и гадости? При положение, че не само в НК, но е и част от Конституцията?

В университета си спомням когато Нели Огнянова ни препоръча  не само да прочетем споменатите Конституция и Наказателен Кодекс, но и да ги разберем.

Това, което аз разбирам е, че ние имаме законите, имаме правилата, имаме ясно разграничените граници между правила и задължения. Но никъде те не се прилагат.
Аз не виждам гражданите да бъдат защитавани и правата им спазвани, виждам законите да бъдат използвани, за да бъдат плашени и да бъдат натиквани в ъгъла.
И да… много ми се иска да знам… откъде тръгна информацията за това изменение? Защо никъде не може да се намери кой го е предложил и кой го поддържа от политическите партии?
И защо изобщо то съществува, при положение, че е абсолютно ненужно и твърде неясно?
За сега поне знам, че не е прието. За сега.

Капитулация – 2

Преди време дадох трибуна на мой познат да повдигне темата за кучетата и да потърси помощ за справяне със ситуацията, с надеждата, че някоя от групите, които се занимават с проблема на бездомните кучета, ще прояви интерес.
За съжаление резултатът малко се различаваше от очакванията ни.
Аз не се смятам за параноичка, поне не прекалено, но престъпната небрежност, с която се роят неадекватни, глупави, опасни и вредни закони е толкова голяма, че не мога да не виждам някаква конкретна умисъл.
Статистически невъзможно е толкова много глупости да се насътворят в такава последователност. Хиляда маймуни, пред хиляда пишещи машини, след хиляда години може да напишат „Война и Мир“, само дето тия дето седят на парламентарните скаймеки и устремно се набират на бутоните за гласуване нямат никакъв шанс и след милиард години.

„Винаги, когато си помисля, че нашите законотворци не могат да измислят по-голяма глупост, бивам тутакси опроверган. Съветвам всеки да прочете следният текст: http://news.ibox.bg/news/id_747716145

Да си призная, останах безмълвен. В различните сайтове определението варираше – от „гръбначни” до „ животни”, но от това текстът не става по-малоумен. Понякога наистина се чудя как, по дяволите, е възможно някой да е толкова нормотворчески късоглед. От зор да се направим по-католици от папата, нашият парламент приема закони, които си плачат за нарушаване със самото си създаване.

Какво излиза от горепосоченият текст? Ами излиза, че следващият път, когато дядо ви реши да коли домашното си прасе, ще е по-добре да си приготви едно вързопче дрехи и тоалетни принадлежности и да си вземе довиждане с вас за известен период от време, тъй като ще бъде вкаран в дранголника. А, да – ще бъде и глобен между един и пет бона. Реално по Коледа и Гергьовден селското население на милата ни татковина сериозно ще намалява. Да не говорим, че по Петльовден традицията повелява майката да заколи петел за сина си, така че и жените ще го отнесат.

За боевете с животни съм съгласен – те са пълна простотия и трябва да бъдат забранени, а организаторите им подведени под отговорност. Но останалата част от текста е чиста проба безумие. За мен е пълна загадка, например, дали можем да изтребваме плъховете? Те животни ли са? Животни са. Гръбначни при това… Значи… Ако убия плъх… Мда…

Да не говорим, че въпросният милозлив текст въобще не споменава какво се случва, ако ме ухапе улично куче. Кой е отговорен? Кого да съдя? Общината? Бабката, която храни хайванчето? Самото куче? Кой?

Като теглим чертата, излиза, че в България животните имат повече права от хората. Животно  да си – хранят те, поят те, никой с пръст не може да те пипне; лай/мяукай/вий/и.т.н., дрискай на воля и се валяй където свариш – законът те пази. За сведение, в съседна Румъния парламентът обмисля ликвидирането на 3 000 000 (три милиона) бездомни кучета, тъй като държавата не може да се справи с популацията им. Не знам какво е станало и дали въпросната мярка е приета, но само си представете каква истерия щеше да се развихри сред родните кучелюбци само при такова намерение от страна на ББ. Между другото, препоръчвам ви да разгледате статията, коментарите под нея и самият сайт: http://arsofia.org/bg/17274/speshno-da-pomognem-na-kuchetata-v-rumaniya. Какво ли не съм чел, но това наистина ме уби – мисленето на тези хора е просто… Ами, просто изкривено. Аз не мисля, че с повечето от тях може да се води нормален диалог… Прегледайте и коментарите под статията за въпросният законопроект – според някои от списващите, предлаганите наказания са…малки…

След всичко това вече не мисля, че в България е възможна адекватна политика към бездомните и домашните животни. Не и с подобни законопроекти, не и с подобно мислене от страна на защитниците им. Нека не се лъжем: според вас, колко хора от тези, които врякат за милост към бездомните животни, биха се навили да чистят с лопатка и пликче след кучето си и колко биха регистрирали котката си? Ще се радвам да прочета мнения по темата.“

Пирон в ковчега?

„Журналисти и писатели ще се наказват с лишаване от свобода от една до 4 години, ако чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин, проповядват или подбуждат към дискриминация, насилие или омраза.
Това решиха депутатите на второ четене с промените в Наказателния кодекс.
Когато насаждат дискриминация, омраза или насилие, основани на раса, народност или етническа принадлежност, те ще се наказват и с глоба от 5000 до 10 000 лева, както и с обществено порицание.
„Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата раса, народност, етническа принадлежност, религия или политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода от една до 4 години и с глоба от 5 до 10 хиляди лева, както и с обществено порицание“, предвиждат още промените в Наказателния кодекс.”

На теория звучи прекрасно.
На практика превръща всеки един човек, който пише и публикува където и да е, от блог, до всекидневник, в потенциална жертва на екстраполации и тълкуване на закона.
Да не говорим, че е насочено само и единствено към журналистите и писателите.
А какво става с политиците, които си веят коня както си поискат?

Не мога да се кривя и да твърдя, че напълно не ме радва тази промяна.
Самата идея, че нацистките уебсайтове също могат да си го отнесат най-после, за изключително злотворното и зловредното си съдържание, ме радва. (Обаче хората, които пишат там не са писатели и със сигурност не са журналисти!)

Тук идва много важното НО – какво се дефинира като проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза?
Това е толкова общо, че цели сатирични уебсайтове спокойно попадат под колелата.
Да не говорим, че ми е много интересно как ще се прилага това на практика, то и сега законите ни са доста нетолерантни към нацизма, но това не го спира, нито пък оказва някаква защита за хора, които са били жертва на дискриминация или насилие на база пол, раса, сексуалност, етнос или ВЪНШЕН ВИД.

Друг сериозен проблем е, че дискриминацията не хвърчи толкова от вестниците и от списанията. Главно лъжи, извъртания и оправдания, оневинявания и платена журналистика цари. За тези неща трябва да има Етичен кодекс. На теория.
О, да, не е като да няма Атака и всичките им болно-агресивни излияния, но отново, ще бъдат наказвани журналисти и хора, а не тези, които всъщност прокарват и разпространяват идеите чрез политиката и градят платформи на нея. Което не ми допада и не го намирам за много логично.
Политиците ще могат да си продължат агресивните проповеди, а хората, които им пишат вестниците ще влизат в затвора. Евентуално.

Хубаво е да има нетолерантност към нетолерантните. Само че дали 4 години затвор е адекватна реакция и каква е отговорността на политиците и на политическите партии, които най-често използват дискриминационен, расистки и сексистки език?

Искам да знам, какво ще се случи с депутати, които си позволяват да правят расистки и секситки коментари.
Защото до този момент нищо не е направено на практика.
Теорията, че расистки и дискриминационен език няма да се толерира никъде, нито в интернет, нито във вестниците и списанията звучи добре.
Само че тук идва другият проблем – ограничаване на свободата на словото.
Да бъдеш расист или сексист не е незаконно.
Да подбуждаш към агресия и насилие по принцип е и се носи отговорност. Само че ми се струва, че се размиват границите. Какъв процент от реално извърващите насилие го коментират виртуално и откъде накъде се слага равенство между средностатитическия форумен лумпен, който мрази всички на общо основание и умишлена пропагадна от политически движени, свързани и организирани уебсайтове и вестници и списания?

Някак ми се вижда, че отново всички се третират по един и същи начин, без да се прави нещо реално.
Защото ако този закон започне да се прилага на практика, процентът редови граждани, които могат да попаднат зад решетките скача, но къде остават политиците?