Наскоро с близък мой приятел дискутирахме поведението на общ познат.
Да синтезирам, имаше повече от една девойка, скъсване на една връзка, започване на друга и социална мрежа намесени в историята.
Като цяло, доста клюкарска дискусия, в която коментирахме социалните и житейски избори на трети човек, нищо особено натоварващо, докато моят познат реши да изтърси, че освен всичко останало, новото момиче е дебело и грозно, което определено беше част от неодобрението му.
А аз се зачудих дали щеше да направи нещата по-добре? Има ли някакво значение дали са ти предали доверието и приятелството заради Анджелина Джоли/Джони Деп или заради Баба Яга/Кашчей Безсмъртни?
Мисля, че моят познат просто го изтърси преди да е помислил, просто някаква автоматична реакция.
Случва се на всеки, езикът изпреварва мозъкът, но въпреки това ситуацията беше интересна.
Склонни сме да оневиним някого ако лапне по красиво личице, било то мъжко или женско, защото ни кара да се чувстваме по-добре. Всъщност той/тя не е гъз, просто е сглупил, подведен от хормоните, просто се е подвел, бил/а е повърхностен.
Разбира се, това звучи нереално дори в съзнанията, само че не променя логиката зад него.
Ако обаче другият/другата е непривлекателен… това хем показва някаква сериозност, хем показва, че този човек е тръгнал с другия/другата не заради външния им вид, а защото има нещо по-сериозно и нещо по-истинско.
Тук няма да дискутирам моралността или правилността на многоъгълниците, на недискретността или на пуберските изпълнения. Те не са ми интересни, а вълнуват само директно замесените.
По-интересна ми е реакцията, че се чувстваме много по-предадени, когато заместникът е нещо сериозно и когато външния вид не е имал значение.
Последното прави най-голямо значение, защото ние обръщаме голямо внимание на външния вид. Той е изключително важен.
Защо иначе някои хора ще се подлагат на тунинговане, на болезнени физически процедури, ако ние не бяхме издигнали визията в култ и този човек действа точно на въпреки на тази ни вяра, съответно дразнейки ни.
Особено по отношение на жени. Независимо от ситуацията, винаги можеш да обидиш някого на външния вид на приятелката му, винаги е възможно. Или да я обидиш директно нея, ако е наоколо. Независимо че външния вид не е еманация на нечия същност, ние я третираме като такава. И си проличава, като в примерното изпускане, което цитирах.
А на мен все пак ми е интересно… щеше ли да е по-различно ако беше красив/а?
Пак стигнахме до старата мъдрост, че ние, хората сме просто едни животни дето ходят на два крака и имат малко по-богати гласови способности от останалите
Това е положението, сексът е движеща сила
яд те е, ама е така
няма какво да направиш
Five star post, човек.
Била съм зарязвана заради по-красиви, по-млади, по-слаби, по-умни, по-по-по… НО, съм била зарязвана и заради по-грозни, по-стари, по-дебели, по-тъпи…
Така че… Химията е божа работа. Никога не съм се сърдила, когато ме зарежат. Никога не ми е било особено важно заради каква съм зарязана. По-големият анализ винаги е бил – аз как така се обърках, че с този човек имаме нещо общо? Или пък съм си казвала – какво пък толкова, случва се, така е решил, нищо не мога да направя.
Да не говорим, че аз съм зарязвала по същия начин примерно красавеца на компанията заради грозника на града. Помня как точно в този конкретен случай красавецът на компанията, когото брутално заразяха, се срещна с грозника, заради когото го зарязах. Беше на морето. Аз бях там с грозника, а красавецът беше сам. Случайна среща. Двамата така се харесаха, че ми казаха да ходя да си лягам, а те двамата си браузваха по кръчми цяла нощ. Накрая грозникът се върна при мен и ми каза, че съм луда, задето съм зарязала този прекрасен пич заради него. А красавецът след това ми каза, че напълно ме разбира защо съм го зарязала.
Та няма универсален отговор. Схеми всякакви.
Абсолютно вярно, доказано е по всякакъв начин, включително с анализ на съдебни процеси в щатите, където се оказва, че хората с по-добра външност получават по-често оправдателни присъди, както и когато ги съдят получават средно по-малки присъди за същите деяния. Такъв е животът
Твоята красота ще те запази от всички превратности на живота. Така че не се притеснявай.
Мда, както в блога на В. коментирахме, външния вид често ни подвежда.
Аз нямам проблем с подвеждането, нямам проблем, че реагираме първосигнално. Това, което ме дразни е, че много хора не се постарават да наградят над това.
Хубаво, имаш първосигналната реакция, courtesy of your chromosomes. Само че също така имаме и мозък и знаем, че това, че някой е красив/грозен не го прави автоматично талантлив/добър/умен, просто демонстрира на практика сбор от гени.
Нямам проблем с първосигналните реакции, имам проблем с немисленето.
Метин, Комита, Лонги… колко от вас са се запознавали с някой и с течение на времето сте натрупвали съвсем различно впечатление? Винаги, нали? Никой не е това, което изглежда и това е хубаво (особено в случаите на някои хора), така че “няма какво да се направи” директно го забравете като аргумент.
За какво говорим – за отношението на обществото като цяло или за това дали отделни хора могат да видят отвъд предразсъдъците си?
Надявах се лично аз на някакво интересно и независимо мислене. Ама ако не можеш, не е драма.
Ха, аз пък предпочитам следващата да е по-малко хубава и по-малко умна от мен. Така се успокоявам, че бившият ми не може да намери и задържи по-добра от мен
Дребнава съм, ама какво да се прави.
Енея, според теб винаги ли първосигналната реакция означава немислене? Човек може да се поддаде на хормоналната си реакция, осъзнавайки напълно, че добрия външен вид не оначава, че реално човекът си струва. Един вид да правиш секс с абсолютен чук, само защото има широки рамене и плочки на корема, осъзнавайки какво точно правиш. Защо това да е осъдително и непременно лошо?
Според коментарите тук единственият логичен край на всяка връзка е някой да зареже някого, заради друг човек. Really?
А външният вид е *огромен* фактор дори за хора надскочили предразсъдаците си. Deal with it.
Лъчезара, да дообясня.
Да разчиташ само на първосигналната си реакция за някой, без да помислиш, че този човек не е само твоята първосигнална реакция, го намирам за изключително глупаво.
Не коментирам има ли нещо лошо във връзките основани само на външен вид, защото ми е извън специалността, за мен огромен афродизиак е интелигентността на дадения човек, външният вид е просто бонус.
Иначе казано, случвало се е някакви хора да ме привличат физически, но през ум да не ми мине да спя с тях (камо ли пък връзка), защото не им стига пипето, за да ме впечатлят.
Може това да си е само при мен или да съм изключение.
Но след като има моят случай, то това е доказателство, за мен поне, че не, ние сме “животни на два крака”, външният вид не е решаващ, но има значение и не можем вечно да лежим на оправданието за хромозомите, подсъзнанието и всички останали глупости.
Защото в такива случаи ми идва да започна да се смея на подобни хора, да ги соча с пръст и да им заявя, че са много глупави. Обаче не го правя… по простата причина, че първосигналната реакция не е реакция на личността ми, а аз осъзнавам, че съм далеч по-сложна от набора стимул-реакции, които имам. Което важи за всеки, въпрос на личен избор е дали ще се омаловажаваш, че си само тях или ще си усложниш малко живота и ще помислиш преди да говориш/действаш или не.
Всеки може да спи с когото реши, стига да е по взаимно съгласие между инфромирани индивиди. В случая ми беше интересен коментарът и всъщност е извън контекстa на дадената история, дискутирам стереотипа и културната ни представа по темата, не конкретната ситуация.
Windy, разбира се, че не.
Никъде не съм казвала, че това е единствения възможен край на една връзка (искам да ми посочиш къде съм го казала или съм го импликирала), дискутирам фраза и културната й и социална основа.
Колкото до предрасъдъците ни и колко ни влияят, о, да, влияят ни, в това няма съмнение и няма спор.
Само че моето его не ми позволява да бъда толкова посредствена, че да оценя някого само на външния му вид и това е една от причините да дискутирам подобни теми. Защото не мога да търпя глупостта и посредствеността, те ме дразнят, особено когато се опитват да бъдат налагани като ‘естествено’ и ‘нормално’ и ‘неизменно’.
Няма нищо природно и естествено да живеем в къщи, да носим дрехи, да караме коли, да присаждаме органи, да четем книги, да пращаме совалки в космоса. Нищо от нашата цивилизация не е “природно” или “естествено”. Под природно и естествено много хора явно разбират “това не е програмирано в гените ни и реакциите ни, които са бий/бягай/яж/копулирай” и за тях е някакъв вид успокоение или пък извинение да нямат изисквания за по-сериозни мозъчни функции.
Щом тях ги устройва, добре, просто да не ми го налагат на мен и да не се опитват да го представят за нормално, защото нормално е каквото ние дефинираме, нито пък е написано на каменни скрижали. Нали на това се основава развитието на обществото ни, че се развиваме и че надскачаме собственото си програмиране.
Мисля, че не разбра какво казах.
Според мен е рационално и изобщо не е глупаво да осъзнаеш първосигналната си реакция. Някой те привлича като външен вид, обаче не те привлича интелектуално-> може да правиш секс с него,/нея може и не (ако и той е съгласен, разбира се). Ти решаваш. Би било глупаво (както ти казваш) да храниш илюзии, че щом като е хубав/а, би бил и супер приятен/на личност- това не е рационално. Пак ти казвам, не смятам, че е животинско или първосигнално, след като е въпрос на осъзнато решение, никой никого не принуждава, никой няма да умре ако прави/не прави секс, нали? И сега да ти кажа, че след като ти имаш вкус е за едикаквиси сексуални партньори не ти дава право да квлифицираш моя вкус за друг тип партньори като глупав
/Мисля че просто говорим за две различни неща.
Рационално е да осъзнаеш първосингалната си реакция, но не е рационално да не я надградиш и да разчиташ на нея само.
Е./
Добре, нека поставим въпроса така – ти би ли ходила с някой, когото не харесваш физически? Ето, надскочила си егото си, предразсъдаците си и си опердашила лицемерните представи на света, че красивото лице е над всичко. И сега какво? Знаеш ли колко хора около теб има, които са достатъчно умни, добри и внимателни, че да покрият критериите ти за перфектния партньор? Супер, а по колко от тях си падаш? Външният вид, маниерите и гласът дори играят голяма роля в привличането между двама души.
Не бъркай това, че критериите ти за красота се различават от общите с абсолютна незаинтересованост от външния вид на хората около теб. Страхотно е, ама не е нещо ненормално или кой знае колко възвисяващо – просто красотата е субективна.
Иначе това за драматичните завършеци на връзките визира мненията в коментарите, не твоето
И имам typos :/ Да се надяваме, че съм достатъчно красива, че да ми се простят :>
A, извинявай, помислих, че на мен ми говориш и се шашнах, че И това съм казала някъде.
Иначе, аз не казвам, че външния вид няма никакво отношение, напротив, аз говоря за нещо съвсем различно.
Аз не критикувам дали някой излиза само с красиви хора, независимо дали са тъпи или не, аз коментирах нещо съвсем различно и темата беше избутана към дискусия относно аз с какви хора излизам.
Да, външният вид също ни оказва влияние когато избираме партньор (да не говорим, че точно по тази линия нямам никакъв терен да се обаждам, защото веднага разни познати ще ми гракнат, че ми е много лесно да ги приказвам такива, като партньорът ми се води за доста привлекателен по съвременните стандарти), само че моята критика беше към хора, когато някой е сведен ПРОСТО до външния си вид и отречен правото да бъде третиран като нещо повече от къс месо.
Конкретен пример “ама как може да ходи с еди-кой-си, той е грозен” е безумното нещо да кажеш като критика по отношение на нечии партньор. Дето се вика, тебе какво те бърка, нали никой не те кара теб да спиш с него?
Не случайно толкова много жени и мъже, които са привлекателни имат основателните комплекси, че хората около тях обръщат повече на външния им вид, отколкото на личността им. И не случайно толкова хора са със сериозни комплекси, че ако не покриват обществените стандарти за красота, това означава, че ще са нещастни и без връзки с околните. Последното е толкова дебело подчертано от филми, книги, телевизия, сериали, че наистина не е без основание.
За щастие светът е далеч по-шарен и тези стереотипи не са животът на практика. Но ги има и определено усложняват нещата, вместо да ги опростяват.
В случаят не говоря, че трябва да разгриничим външния вид от взаимоотношенията (не мисля, че е възможно, да не говорим, че не го смятам за много адекватно като идея), просто коментирам, че е по-адекватно да не редуцираме даден човек САМО до външния вид.
Много ми стана интересно, че думите ми се тълкуват все едно издигам в култ всички да ходим с торби на главите и да си избираме партньор само на база прекрасните дискусии, нещо, което никъде нито съм казвала, нито съм импликирала. Нещата не са плюсни, тук няма или или, тук просто имаше тема, която беше избутана в крайност.
П.П. Аз отново дебело подчертавам този пост не е коментиращ реалната любовна история, а просто размишлявам над фразата и начинът по който гледа нашата култура на външния вид на хората и отношението на външността към връзките.
“Мисля, че моят познат просто го изтърси преди да е помислил, просто някаква автоматична реакция.
Случва се на всеки, езикът изпреварва мозъкът”
Мозъкът контролира езика, просто по-новите части на мозъка, които са се развили много след като сме се изправили на два крака, работят малко по-бавно. Което обаче според мен не значи, че винаги трябва да се контролираме и да ги чакаме да си кажат рационалното заключение, другите части на мозъка също имат нещо за казване и не е лошо да биват чувани. Стига да не се свършва там.
“Метин, Комита, Лонги… колко от вас са се запознавали с някой и с течение на времето сте натрупвали съвсем различно впечатление? Винаги, нали? Никой не е това, което изглежда и това е хубаво”
Би било хубаво, ако беше така. Но не е. Повечето първи впечатления са надеждни, затова и все още ги правим и им се доверяваме.
Трябва да приемаме и първоначалната и обмислената реакция, и двете са част от нас и не заслужават пренебрежение, а просто да умеем да преценяваме кога коя заслужава повече доверие.
Я и аз да се намеся в дебата. Интресно е разделението, което правиш между частите на мозъка на такива, които са “първобитни” и съответно ни карат да реагираме с първосигнално одобрение на красотата и отхвърляне на грозното, и такива, които отговарят за рационалното и цивилизованото “говорене на езика”. Само че “първобитните хора” (т.е. тези, които преди “да се изправим на два крака”, са имали само тази част от мозъка, с която отсъждаме пръвосигнално) вероятно са имали доста различна представа за това що е красиво и грозно от нас (ная-малкото нямаме право да им вменяваме съвременните представи за тези категории), така че едва ли можем да оправдаваме необмислените си реакции именно с тези “по-стари” части на мозъка, т.е. едва ли не с гласа на природата. Първосигналните реакции не винаги са провокирани от първобитното, природното, хормоналното. Всъщност обикновено са провокирани от предразсъдъци, т.е. тези представи, дето идват преди разсъдъците
А те не са вродени, двегодишното ми дете няма предразсъдъци, не би започнала да отсъжда кой е красив или грозен и няма да започне, докато обществото (в най-различните му проявления, напр. първо чрез някоя приказка за някоя снежанка, вреоятно) не започне да я научи да го прави. Т.е. да бъдеш рационален, не винаги означава да не бъдеш природен, а в някакъв смисъл дори напротив – да се противопоставяш на обществото в теб 
Афинитетът към симетричните пропорции е от едно време. Вторичните полови белези като гърди – също,
Което е какъв аргумент?
Отговор на: “Само че „първобитните хора“ (…) вероятно са имали доста различна представа за това що е красиво и грозно от нас”.
Или вероятността красотата да е била с подобни измерения от време оно е голяма. За късмет golden ratio не играе такава роля за това, което определяме като красиво лице, но за много други форми е определящ фактор (също от време оно).
Бих отговорил и първосигнално на въпроса (“ако беше хубава…”), но мисля, че отговорът е очевиден: ако пичът е вдигнал (вдигал) самолета в дъждовно време (т.е. некрасива жена), значи е бил достатъчно съсредоточен… или му е липсвало много.
Дали някой ни е симпатичен/излъчва доверие е едно. Да оценим един човек като заслужаващ внимание или не на база външен вид или не е подвеждащ девет пъти от десет, според мен
По-различно щеше да бъде, ако е хубава. Защото ако е такава си обесняваме поведението на този, който зарязва приятелката си заради друга. Защото когато го правиш заради красив/а другите смятат: “Ето, той е изтрещял/ влюбен до уши, хормони и прочие”, един вид не мисли, просто се поддава на привличане и действа. Някак го разбираме. А когато зарежеш заради някой не така привлекателен сякаш все едно гореизброените не могат да ти се случат, всичко е някак трезво и невъзможно. За това се учудват хората. Прсто красотата е в основата на много неща – така сме свикнали, така сме научени, такива сме.
Определено е по-лошо за зарязания…Защото освен факта, че са я (в случая) отхвърлили – удар по самочуствието, получава и удар по самооценката – “Наистина ли е по-грозна от мен? А дали случайно не съм погрозняла без да разбера кога е минало времето? Дали не е бил с мен, само защото съм красива” и други самосъсипващи дилеми.
А ако е по-красив/а, какво – “ето, намери си по-хубав/а, който/която да й/му обърне внимание, и ме заряза – явно се е примирявал/а с мен, докато не намери нещо по-добро” – това е 1000 пъти по-гадно според мен. Предпочитам 100 пъти да ме зарежат заради грозен/на или тъп/а, защото тогава поне мога да се успокоявам, че е изперкал или просто има просташки вкус.
Първосигнално, второсигнално, десетосигнално… външния вид не е всичко, но за мен добрият външен вид (т.е. по мой вкус, то не е нещо универсално) е необходим минимум, но недостатъчно условие: нито бих тръгнала с някого, само защото изглежда добре, нито бих тръгнала с някого, който има много положителни качества, но не ме привлича физически. Първо е ясно защо, а второто, защото за да е приятна физическата страна на една връзка е необходимо да има физическо привличане.
Иначе не разбирам напълно въпроса: щеше ли да е по-различно ако новата беше хубава от гледна точка на момчето, на зарязаното момиче или на околните.
От гледна точка на момчето : то едва ли споделя мнението, че новата е по-грозна. Той вероятно я вижда по различен от нас начин. Любовта е сляпа, а между другото и тъпа.
Зарязаното момиче: зависи от самочувствието и според мен. Ако е неуверена в себе си, за каквато и да я зарежат, ще и се срине самочувствието, ще помисли, че не е била достатъчно добра – за колкото по-грозна те зарежат, за толкова по-по-грозна ще се помисли, и в тоя смисъл има значение дали е била хубава. Ако е с нормално самочувствие ще и е все едно според мен и няма да го приеме по различен начин.
От гледна точка на околните, се присъединявам към по-горното мнение, че постъпката е по-лесно да се одобри ако се касае до по-красива нова жена – по лесно разбираемо е.
Според мен причината е в напразните надежди.
Ако гафът е с моделски изглеждащ/а – по-лесно ще се залъжеш, че това е залитване, крачка встрани, временно явление. Един вид – наигра се с хубавата играчка и толкова. Тук надеждата да си го/я върнеш е несравнимо по-голяма. А от хорска гледна точка изневярата пък е несравнимо по-оправдана.
Ако обаче третото лице не е Анджелина или Джонката Деп – първо, очевидно не е влечение само по външност, второ – озадачаващо е за околните. И става ясно, че е нещо сериозно, а не само “да се наиграе и да се прибере, което хвърля в туш и половинката, и наблюдателите.
За какво ми е да си връщам някой, който е предпочел друг/а пред мен?? Никога не съм го разбирала това… Ако партньорът си тръгне, за какво да го гониш? Явно не те иска и толкова. Затова за мен е по-утешително, ако след мен “слезе” надолу, един вид. Така поне мога да се утешавам, че някой ден ще съжалява, задето е оставил толкова интересен и свестен партньор, хехе
Съгласна съм с Йоана.
Възможно е моите връзки да са били такива, но веднъж разделена с някого, не бих се опитала втори път да подновя историята. Особено пък ако този човек е проявил неуважение към мен и ме е замесил в разни многоъгълници. А егото ми е прекалено голямо, за да посмея да посегна към някого, ако аз съм тази, която е създала многоъгълника. Да не говорим, че е ужасно грозно и неправилно да третираш някого като йо-йо.
Приключи ли една история за мен, няма път назад, за това и не ми пука особено как изглежда новият човек, защото това вече не е моя работа.
Зададох въпроса, защото наистина ми е интересно да знам как гледат околните на темата. Защото аз отлично знам кой съм, къде съм и каква съм, за да се оценявам на база изборът на втори човек за интимен партньор.
Хм, така звуча все едно имам наистина огромно его…
И аз никога не съм разбирала завръщането към очевидно неподходящ партньор, но е учудващо разпространено. Мотивите са различни, обикновено гравитират около “Какво ще си кажат хората?!” (особено за женени двойки) и “По-добре това, отколкото нищо”.
Идеята ми беше, че мнозинството човеци обичат комфорта. А с подобна размяна на половинките в полза на, примерно, по-непривлекателна нарушава статуквото. Не им се вижда естествено и това причинява дискомфорт и отрицание. И реплики като описаната в постинга. Ако е хубав/а – ясно, залиташ по по-красивото и точка. Но ако не е – “Има нещо гнило в Дания”, мистерия, загадка и туш!
Твърдо възразявам срещу генералното определение за “хубав” и “грозен”. Хубав за кого, грозен за кого?
Да, външният вид има значение, доколкото човекът е положил примерно грижи за него – чистоплътен, добре облечен (“добре” според другия човек, т.е. вкусовете им за това са сходни) и пр. От там нататък, кой аджеба определя кой е грозен? Спомняш си случаи, в които аз съм намирала за страшно привлекателни хора, които ти смяташ за грозни (сети се за какво говоря). И обратното се е случвало.
Ай сиктир, външният вид има значение! Ако за мен този човек е хубав, значи това е човек за мен и обратното. Отивам да се оближа под опашката
Защо, мислиш, пуснах линка към блога на Виктория, ако не да се зачекне точно тази тема.
Може да се каже, че ти зачекна ядката на проблема.
Красотата е нещо толкова субективно, че “грозен” и “красив” може да бъде наречен всеки. На мен ми е неприятно, когато нечия външност се използва, за да се омаловажи дадената личност, все едно е бил някакъв личен избор или пък има някакво реално отношение, отвъд това, с което ние го товарим.
Ми де да знам, зависи. За мен външността е до голяма степен отражение на това, което е отвътре. Ако един човек ми е приятен и допадащ като излъчване, то аз ще го определя като “красив”, а той ще ми е приятен като излъчване ако има съответните качества и поведение, които да го направят такъв…
Външният вид много ни влияе на начина по който третираме хората.
Има разлика между красота и симпатичност даже.
Нямам проблем да контактувам с хора, които не приличат на изскочили от гръцка склуптура, но ако не са МИ симпатични, незаивисимо колко са привлекателни, няма да стане комуникацията просто.
Хм..
Надявах се, че си цопнала пак нещо феминистично, да ти пусна линк към една статия която четох преди известно време.
http://www.webcafe.bg/id_2061079612_Vse_poveche_maje_shte_stavat_geyove
Интересно е, че поддържаш теорията, че си станал умишлено хетеросексуален. Преди нали ми разказваше как така си си роден, вече поне знаем, че е бил твой личен, съзнателен избор.
Хм, хм. (Това в кръга на сарказма и критиката ми как не ги обмисляш тези неща, преди да хванеш да ми ги пишеш и че не се замисляш за логическите недостатъци на подобни твърдения).
Колкото до “ставането”, мисля, че има една много основна грешка.
Това, че сега има повече публично излезли от гардероба гей хора, е следствие на промени в обществото ни. Иначе казано, става далеч по-нормално да посмееш и да потърсиш щастието си такъв, какъвто си, а не да се криеш, да се чувстваш виновен и да се мъчиш да се преструваш на нещо, което не си.
Последно, статията ми лъха на някоя жена, която много й се иска пак да й отвраят вратата, обаче никак не й хрумва, че ако беше собственост, в момента нямаше да може да публикува мъдрите си мисли и щеше да бъде безгласна и безправна буква.
Такива жени са ми просто досадни. Ако е толкова глупава, че не осъзнава защо това, което говори са пълни простотии, проблемът си е неин, но ще оценя, ако не ме занимаваш с глупаци. С достатъчно ми се налага да контактувам, не намирам за нужно да ми бъдат препоръчвани допълнителни.
Естествено, че не ги обмислям. Дъъ. И чакай, винаги съм поддържал теорията, че човек сам си избира сексуалността, а не че е роден с нея – това беше твоята теория, ако не ме лъже паметта. А за авторката – аз се фокусирах повече на началото на статията, и за това как жените просто не им оставят толкова избор напоследък с това огромно количество еманципация. Всъщност, имах подобен случай около мен самия, със съученички, упорито отказващи да бъдат дама на някого за бала, защото не им трябвали мъже.
Пуснах линк към статията не за да докажа гледна точка или нещо по темата, а щото мислех, че ще ти е интересна, пък не вървеше да я пусна в която и да от новите ти публикации без да гледам дали има нещо общо.
Верно? И ти кога реши да бъдеш привличан само от жени? Спомняш ли си този ключов момент в съзнателния си живот?
И кое точно наричаш огромно количество еманципация, извинявай? Много ще ми е интересно да ми отговориш, защото за това животно злата и вредна еманципация постоянно слушам, но така и не съм го виждала. И давай някакви масови явления, ако обичаш, защото частните случаи тип “съседката ми си бие мъжа” не са достатъчни, за да създадат авление, способно да повлияе на цялото общество. Та по какъв начин жените са се еманципирали (което бтв означава “освбодили”) ПРЕКАЛЕНО?
O, o… aз знам отговорът на този въпрос!!!
В парламентите съотношението мъже-жени е три пъти повече в полза на жените, заради което се приемат много закони, които да подпомагат основно семействата, образованието и културата.
Майчинството е вече 3 години в България и се плаща равно на пълната работна заплата на майката преди да прекъсне.
Освен това има и поделяне на майчинството, така че и бащите могат да правят същото.
Освен това мъже биват уволнявани, защото може да имат деца и да им се наложи да излязат в бащинство. Последното е сексизъм, но лобистите все още не успяват да се справят с този проблем.
Освен това жените са толкова еманципирани, че 90 процента от мениджмънта на най-горните етажи е предимно женски, а хора с оплаквания за сексуален тормоз във фирми не се наемат.
О.. чакай…
Не… нищо от тези неща не се случва… да, наистина, къде е крайната еманципация за кояго говори както авторката на онази безумно глупава статия, пък и ти Явка?
Имам мейл.
Иначе, това за иборът на сексуалност звучи много забавно, наистина.
Просто не мога да ти опиша колко истерично е, защото де факто казва, че хора от твоя пол също трябва да те привличат, просто предпочиташ да спиш с жени.
Колкото до първият абзац… идеята, че да можеш да се чувстваш добре и сам да те прави нещастен е доста противоречащо си.
За съученичките ти не знам, но аз наистина нямах нуда от кавалер за бала. Не за друго, а просто защото не виждах смисъл.
Както не смятам, че човек има нужда от гадже, за да се чувства пълноценен.
Има нужда от приятели, от близки, от хора, които да го карат да се чувства добре. Но от гадже/мъж/жена, независимо какви са тези хора, ами не, намирам го за тъпо. Какъвто и да е мъж, само за да не е без мъж, мога да ти разкажа и покажа доста тъжни, че дори и плашещи истории… защото когато не се гледа човекът, а просто статусът, който дава, мисля че ще се съгласиш, че е тъжно.
Аз имам стандарти за човекът, с който съм. И така ще съм сигурна, че няма да съжалявам, нито че ще се окажа в тъжна или нараняваща или опасна за мен връзка.
Ако спроед теб идеята да можеш да избереш чвоек, който те прави щастлив, те прави нещастен и с по-малко възможности, означава че имаш изключително негативно мнение за мъжете, че повечето са такива животни, които никой няма да иска и ще игнорира.
Аз никога не съм поддържала последната теория, така че замисли се дали еманципацията е виновна или липсата на възпитание при някои мъже и жени.
Не съм сигурен дали си съвсем пристрастна за това. В смисъл, ти имала ли си повече от няколко месеца, максимум, без да си в състояние на връзка с друг човек? Как може да си толкова сигурна, че всичко е идеално в такова състояние? Просто любопитствам. Аз си се чувствам идеално и без връзки, примерно, но как можеш да си сигурна, че на всички хора, които имат приятели, семейство, т.н., но са без някакъв вид взаимоотношение от по-близък характер, всичко ще им е наред? Мисля, че ти просто не можеш да твърдиш със сигурност, след като не си на тяхното място.
Искаш да кажеш безпристрастна?
Иначе, хората, които са във връзки могат доста да кажат за връзките, които са крепени на идеята за връзка, в името на връзките. Пък и логиката, че понеже съм в щастлива връзка, не мога да преценя, е малко странна. Ако бях на 35, като цял живот съм била постоянно във връзка, би имало резон.
Прекарала съм по-голямата част от живота си без гадже, така че спокойно мога да го знам.
По-голямата част от живота ти не се брои, ако тази по-голяма част от живота ти е до 15 годишна възраст, когато още човек не си, зарежи другото. Откакто си станала човек според стандартите на закона даже, си била във връзка.
Мисля, че аргументът си остава достатъчно валиден. You get the idea.
*nod*
Явка, четеш като дявола евангелието.
Каквото не ти изнася го игнорираш, аз пиша, хората във връзки могат доста повече да ти говорят за връзки в името на връзките, обаче ти го подмина.
Както и да е, тази дисксуия би имала повече смисъл като придобиеш малко повече опит, за да разбереш най-малкото за какво говоря.
Всъщност, ти правиш същото. Аз пък ти казвам, че хората без връзки могат да кажат повече за това, как се чувства човек без връзка, отколкото някой, като теб с връзка.
Тази дискусия ще има повече смисъл, когато спреш да четеш както дяволът евангелието.
Туше.
Туше означава, че признаваш, че опонетът ти е направил точка, която не можеш да обориш и че му признаваш правото по даден параграф.
.. Или когато изкарваш аргумент, който опонента ти няма как да обори, без да се постави в твоята ситуация.
Ъъъ, не, “туше” идва от френски, на български е “туш” и означава попадение, предимно използван термин в спортната фехтовка.
Невърмайнд, прочетох точното определение в уикипедия. http://en.wikipedia.org/wiki/Touch%C3%A9
Няма значение, важното е, че съм прав за това, което се опитвах да аргументирам.
Всъщност, губя си времето да споря, за нещо, което наистина не е чак толкова интересно като цяло изобщо.
*snaps in panic* I am turning into Eneya!
Не че нещо, но не съм те бива по главата да идваш и да го коментираш.
“Туш” се чете, идва от френски, денотацията е “докоснат”, като на английски “тъч”. “Туше” е прието да се казва разговорно заради ужасния навик на французите да слагат на края на всичко по едно “е”, дето не го четат после… Така, винаги във дуел, без значение дали с шпаги или с думи, конотацията е “попадение”. Ся вече може да се спори дали признаваш попадение в теб или маркираш попадение в противника
Чете се туше – има акцент върху е-то.
Чете се “тушЕ”, защото има “остро” ударение на е-то – това е страдателно причастие ( грубо преведено – докоснат, пипнат). Тази филология ще ме побърка окончателно…
Golden ratio е нещо, с което много хора злоупотребяват като аргумент.
Хората са по-сложни, емоционално, от просто “леле, привлекателен човек”, о, определено го има и това, но не е само и това ми е аргументът на мен като цяло, че външния вид често е издиган като ключов, макар че във връзките, които не са просто за секс, е по-второ просто част от уравнението и че е доста странно това да е толкова приоритетен интерес,