Наскоро с близък мой приятел дискутирахме поведението на общ познат.
Да синтезирам, имаше повече от една девойка, скъсване на една връзка, започване на друга и социална мрежа намесени в историята.
Като цяло, доста клюкарска дискусия, в която коментирахме социалните и житейски избори на трети човек, нищо особено натоварващо, докато моят познат реши да изтърси, че освен всичко останало, новото момиче е дебело и грозно, което определено беше част от неодобрението му.
А аз се зачудих дали щеше да направи нещата по-добре? Има ли някакво значение дали са ти предали доверието и приятелството заради Анджелина Джоли/Джони Деп или заради Баба Яга/Кашчей Безсмъртни?
Мисля, че моят познат просто го изтърси преди да е помислил, просто някаква автоматична реакция.
Случва се на всеки, езикът изпреварва мозъкът, но въпреки това ситуацията беше интересна.
Склонни сме да оневиним някого ако лапне по красиво личице, било то мъжко или женско, защото ни кара да се чувстваме по-добре. Всъщност той/тя не е гъз, просто е сглупил, подведен от хормоните, просто се е подвел, бил/а е повърхностен.
Разбира се, това звучи нереално дори в съзнанията, само че не променя логиката зад него.
Ако обаче другият/другата е непривлекателен… това хем показва някаква сериозност, хем показва, че този човек е тръгнал с другия/другата не заради външния им вид, а защото има нещо по-сериозно и нещо по-истинско.
Тук няма да дискутирам моралността или правилността на многоъгълниците, на недискретността или на пуберските изпълнения. Те не са ми интересни, а вълнуват само директно замесените.
По-интересна ми е реакцията, че се чувстваме много по-предадени, когато заместникът е нещо сериозно и когато външния вид не е имал значение.
Последното прави най-голямо значение, защото ние обръщаме голямо внимание на външния вид. Той е изключително важен.
Защо иначе някои хора ще се подлагат на тунинговане, на болезнени физически процедури, ако ние не бяхме издигнали визията в култ и този човек действа точно на въпреки на тази ни вяра, съответно дразнейки ни.
Особено по отношение на жени. Независимо от ситуацията, винаги можеш да обидиш някого на външния вид на приятелката му, винаги е възможно. Или да я обидиш директно нея, ако е наоколо. Независимо че външния вид не е еманация на нечия същност, ние я третираме като такава. И си проличава, като в примерното изпускане, което цитирах.
А на мен все пак ми е интересно… щеше ли да е по-различно ако беше красив/а?
Сюрреализмът по българските ширини достига някакви нови висини.
Осве, че полицията има право да бие бременни и деца по протестите, сега се реши, че опасните животни, които застрашват кортежите, трябва да бъдат отстрелвани, както и шофьорите, които карат насреща срещу „държавните мъже“.
Гардовете на НСО ще могат да стрелят по автомобили, ако преценят, че водачите им създават реална опасност за охраняваните държавни мъже. Позволява се и стрелба за защита при нападение от опасни животни.
Подобна титанична… да де, мисъл, трябва да бъде оценена по достойнство.
- Първо, опасни животни в ми е много интересно какво се дефинира.
Не си спомням из София да вилнеят носорози. Всъщност из България като цяло има сериозна липса на споменатите животни. От друга страна, с тази промяна, може да се оправдае отстрелването на редки животински видове…
Та искам да знам какво точно ще отстрелват.
- Второ, по принцип поведението на споменатите кортежи е в най-добрия случай, подлежащо на критика. Сега, като си представя, че тези ще имат право и да стрелят… нещата бързичко ще станат кървави.
Извинете, колко точно нападения над кортежи е имало до този момент?
Има 31 КАТАСТРОФИ, от които уж 7 са по вина на кортежираните. Останалите са катастрофи, без умисъл за нападение.
Да разбирам ли, че за следващата година ще има 31 нещастни случаи, в които катастрофите ще бъдат далеч по-тежки (виждали ли сте как спира кола с простреляни гуми?), да не споменаваме, че не става ясно какво ще се случва в подобни ситуации, в които охранителите смятат, че са нападани? Стрелба в градски условия… пешеходци, деца…
Още повече се притеснявам какво ще става на междуградски… без разрешение за стрелба, има достатъчно примери за „прекрасно“ поведение на депутати и охранители, сега съвсем ще стане панаир.
Наредбата е най-малкото безотговорна.
Преди време писах, че депутати освен много, ама много права, имат и ужасно много задължения. Разбира се, спазването им, на практика, е повече от повърхностно, едва ли не концерт по желание, но за сметка на това правата им стават все повече, по-безконтролни и безкрайни. На тях и на полицията.
Една перфектна симбиоза, в които се подхванват и пазят, превръщайки се в чудовищно израждане.
Впечатлението, че всеки, който НЕ е редови гражданин има абсолютно всички възможности да злоупотребява както си поиска с благословията на Борисов и закона, не е случайно.
Не знам последния какво мисли за мандата си, но според мен наред с тъпата спортна сграда, последните години приеха толкова плашещи и ужасяващи промени и поправки в наредбите и законите, че аз се чудя дали нещата не вървят към Мурабакване. Или се надявам…
Смятам, че най-големият плюс на науката е, че всяко твърдение може да се изследва и да се подложи на опити, за да се провери наистина такива ли ще са резултатите, както ни се твърди или не.
Затова смятам за напълно нормално хомеопатичните лекарства също да бъдат подлагани на тестове. Защото науката е подчинена на принципа на пробата и грешка, а не на сляпата вяра, другото пада в графа религия.
Има нещо много странно с хомеопатичните лекарства според мен.
Хем в повечето случаи са разредени много, много, много пъти и имат съвсем малки остатъци от веществата, които са лечебни в тях, хем се твърди, че имат по-голяма сила и успеваемост от класическите лекарства. Което ми е много интересно как точно се получава.
Когато човек е болен, той страда от нашествие на някакви болестотворни микроби, които тялото се опитва да избие, с по-голям или по-малък успех и ние приемаме лекарства, за да му помогнем, тези лекаства имат конкретни съставки, за които знаем как работят и по какъв начин влияят.
Не харесвам хомеопатията поради няколко причини.
- Не мога да намеря достатъчно изследвания, за да мога да им вярвам на твърденията.
- Изключителната агресивност, с която се посреща всеки опит за академична дискусия над начина, по който хомеопатията претендира, че работи.
- Паметта на водата.
Извинете, но последното винаги ме настройва ужасно скептично.
Нямам против да бъда опитно свинче за даден продукт… ако съм предупредена, че съм опитно свинче. Нод а бъда такова, без едно лекарство да е минало 4-те етапа, през които преминава всяко лекарство и всички възможни тестове (double blind test e.x.). не ми допада. И цитирането на разни духовно-теоретични доводи хич не ми увеличават вярата ама на грам.
Така че тестът, който Бегемот е предприела ми е изключително любопитен. Просто, защото ми е интересно да видя какво ще се случи в нейния опит с всекидневния прием на хомеопатичното лекарство. Идеята е, че ако има нещо в него, тя ще се предозира и ще получи странични ефекти, иначе казано, ще докаже, че хомеопатичните лекарства са повече от захар, вода и малко цвят.
Или ще докаже, че не са нищо повече от захар, вода и оцветител. Зависи коя е вашата гледна точка.
Както самата Бегемот пише:
Това което привлече вниманието ми беше предложението на тази госпожа:
За паметта на водата и замаскираното осмиване на хомеопатията. Предлагам на госпожа авторката да взима например всеки ден по 1 капка 10М потенция от Лахезис мутус в продължение на 10-на дни…с надеждата, че няма да си докара някоя пареза на списващата SS ръчичка
Предложението изглежда е подкрепено:
Ц, не 10М, а ниска потенция.. да речем 15С, или дори десетична 6., 9D, и да я повтаря честичко. Страшни хубавини ще си докара. И тогава чак да си позволи да пише, че хомеопатията е плацебо. Ако се постарае да отговори на зададените по-назад въпроси за Ротарикса, ще бъда толкова добра да не и пожелавам трайни последици от Лахезиса, както е станало с д-р Херинг, който го е доказвал.
Не знам на колко от тях децата наистина не са ваксинирани, или само приказват против. Във всеки случай аз стоя зад убежденията си демонстративно. И понеже злоупотребата с хомеопатични лекарства ми е хоби, аз обещавам да приемам Лахезис мутус и което и да е друго хомеопатично лекарство в продължението на 10 дни. При това не в потенция 10-15 С, а във внушителните, супер-силни 200С. (потъмняването е мое бел.р.)
Знам, че казват че хомеопатията е индивидуална и едни и същи лекарства не действат при някои хора. За щастие се оказва, че Лахезиса би трябвало да е подходящ точно за мен поне според информацията за лекарството публикувана ТУК . Аз действително съм слаб и блед енергичен човек, ненавиждам дрехи около врата (мога да покажа, че нямам нито едно поло в гардероба ми), страх ме е от вода и т.н. – всичко изброено ми отговаря.
И така.
Не казвам, че хомеопатията е нещо лошо. Но е хубаво да сме наясно какво Е и какво НЕ е.
Ако тя работи на принципа на плацебото, да се знае, а не да й се приписват мистични свойства и чудотворни способности, които може да не може да покрие. Ако пък наистина работи… и това да се знае. Достатъчно болести има, които имат нужда от лечение, ако има още лекарства в списъка, които работят и лекуват, а не вредят или не са безсмислени и безполезни, само точки в наша полза.
Нямам някакви илюзии, че евентуалния негавитен резултат от експеримента би променил мнение на фанатизираните, но пък е просто нещо интересно, което де факто би помогнало на хомеопатията да спре да бъде нещо, което предизвиква подхилкване и сакрастични коментари сред хората с академично образование, а наистина да бъде подложено на реална критика и съотвенто, или да се развие, като всяка всяка жизнеспособна теория, или да отмре, отново като всяка неадекватна теория.
Има жестока разлика в коментирането на темата на бездомните кучета.
Ако идва от кучелюбци (в случая термина не се отнася за хора, които просто обичат кучета и животните като цяло, а за онази притеснителна група, която освен, че призовава към насилие над хора, говори и как всеки нападнат си е лично виновен, независимо от ситуацията, възрастта и пола) коментират за горките, онеправдани, тормозени и злостно избивани кученца, които никому не пречат и просто имат нужда някой да ги обича.
От другата страна на барикадата са хора, които са ставали жертва на кучета и настояват (не без основание) всички бездомни кучета да бъдат избити или поне прибрани някъде, за да не представляват опасност за обществото.
Истината, поне според мен, е някъде по средата.
Че има много сериозен проблем с кучетата, че има ужасно много бездомни кучета и няма никакъв контрол над тях, разнасят зарази, хапят хора и навсякъде се валят труповете им край пътищата, защото никой не прибира блъснатите животни.
До моята спирка от два месеца всеки, който иска, може да види процесите, през които минава едно разлагащо се кучешко тяло.
Също така, като всеки нормален човек, се чудя къде точно отиват дадените всяка година пари за кастрация на кучета.
Чисто логически, ако всяка година се кастрират кучета, те би трябвало да намаляват като бройка, а не да се увеличават в прогресия.
Защото последните пет години бройката на бездомните кучета се е увеличила, а не е намаляла.
Един близък ме помоли да публикувам личната му история тук, защото вече няма представа какво да прави и как да се справи с тези проблеми без директно избиване на уличните кучета.
Нещо като последен вик за помощ към хората, които по принцип твърдят, че са алтернатива на агресията и избиване на животните.
Уличните кучета са втръснала тема.
Ама безподобно втръснала.
Откак се помня, различни кметски администрации обясняват как до решаването на проблема с бездомните кучета остават „броени месеци” и „всичко е под контрол”. Имайте търпение, граждани, скоро всичко ще е тип-топ.
Там е работата, че на мен – столичанин, редовен данъкоплатец и електорална единица – наистина ми писна.
Ще спестя многобройните подробности по темата за бездомните псета по улиците. Както вече казах, темата е многократно дискутирана, а резултатът е нулев. Накратко: за трети път в рамките на по-малко от година станах обект на агресия от страна на улично четириного. Не, уважаеми кучелюбци – не ме е страх от животни, кучето не е „надушило страха ми”, не съм се държал агресивно спрямо него, не съм го замерял с нищо, не съм тичал и тям подобни. Просто се връщах от джогинг на стария ст. „Академик”, когато в комплекса на БАН към мен се втурнаха две кучета и бясно ме залаяха. Изведнъж към тях се присъединиха още две и ми преградиха пътя, като също ме лаеха и ми се зъбеха, принуждавайки ме да отстъпя. Действието се развива точно зад административната сграда на стадиона. Хора в този момент нямаше, беше мрачен февруарски ден. Отървах се невредим, но цялата ситуация ме изкара извън нерви.
За какво иде реч всъщност?
Иде реч за това, че в квартала ни винаги е имало бездомни кучета. От две години насам, въпреки твърденията на ОП „Екоравновесие”, броят им стабилно се увеличава. Въпреки многократните ни сигнали, писма и телефонни обаждания, положението не се подобрява, напротив. От „Екоравновесие” любезно ни увериха, че кучетата били кастрирани и, следователно, безопасни. Ние сме си свършили работата, господине. Точка.
Да, ама не. Кастрираното куче нито ходи в тоалетната и си пуска казанчето, нито онемява, драги общинари. Нито, колкото и да ви се иска, задължително е кротко. Особено ако е в глутница. До блока ми има четири кучета, които превърнаха живота ни в ад миналото лято. По цели нощи лаеха, биеха се с други кучета из квартала, преследваха коли по улицата и, което е по-лошо, налитаха на хора, каращи мотоциклети и скутери. Кучетата са кастрирани, но какво от това? Само аз си знам колко безсънни нощи съм изкарал и как съм ходил на работа на следващия ден. Как не стана и някой пътен инцидент, за мен също е загадка.
Друг особено дразнещ момент е, че бездомните псета веднага си намериха закрилници. Всевъзможни бабички, невротични стари моми, самотни хорица и охранители развиха мащабна строителна дейност в тяхна закрила, превръщайки градинките в нещо средно между сметище и кучкарник. Паркингът зад блока в един момент приличаше на разровен общ гроб – целият беше осеян с кокали, пластмасови кофички и парцали, предназначени за кучетата. Животните скоро наедряха, охраниха се и се почувстваха напълно безнаказани ; те вече не изпитват никакъв респект към хората. Приятелката ми не смее да напусне дома си без кучегона си, тъй като положението в квартала, в който живее, е дори по-тежко от това в моя собствен район.
От приложените снимки можете да видите за какво говоря. За кратко време (около тридесетминутна разходка) щракнах около 15 екземпляра, при това не съм снимал наред. Поне още 5 останаха извън кадър. Вечерта в района на зала Универсиада пътят ми пресече глутница от 6 кучета, но за съжаление апаратът ми не беше у мен…
На фона на всичко това, пасивността на общината е просто убийствена. Община, която строи метро и хвърля маса пари за подновяване на тролейбусите, пътната инфраструктура и т.н., тържествено обяви, че проблемът с уличните псета ще се реши през… 2014 година! Браво бе, общинари! Ами дотогава? Да не смея да карам колело, тъй като кучетата ме гонят? Да не смея да минавам през определени места нощем, тъй като вероятността да ме налетят 5-6 псета е голяма? Да не спя нощем заради джафкането под прозорците ми? И защо? Как е възможно най-богатата община в България да не може да се справи с някакви си помияри?
Съжалявам, дами и господа, но аз подобно нещо не мога да приема. За мен е срамота в град, претендиращ да е в Европа, някакви си кучета да стоят по-високо от хората. Да не говорим колко са пострадалите от техните нападения; сред тях и член на собственото ми семейство, който оттогава получи отравяне на кръвта и уплах. Едва се оправи.
Призовавам Столична община да си признае един, според мен, очевиден факт – тя за пореден път загуби битката с уличните кучета и помиярите, които нощем спят на стълбите пред Културно-информационния център на София на метростанция „Софийски университет”, са най-яркото доказателство за това.
Имам един простичък въпрос, уважаеми общинари – докога ще се помотвате и ще дрънкате празни приказки, когато е очевидно, че по отношение на „кучешкия проблем” отново се провалихте?
И така, това е отворено писмо към всички, коитосмятат, че биха могли да помогнат.
Защото иначе се свежда до оцеляване и съвсем нормално, всеки би предпочел собствения си живот.
И последно, тези, които имат отговорността, трябва да си я поемат и да си свършат работата, а не да се разчита на добрата воля на хора, които правят опити да решат проблемите ВЪПРЕКИ действията на кметовете и на грижата им за градовете.
От вчера една цветна вълна е обхванала София, която може да се сравнява само с предпетнадесети Септември истериите. Но защо, би се зачудил някой, навсякъде ще има наръчи отрязани цветя, при положение, че 15 септември е далече, абутириентските балове още не са наближили, а Свети Валентин мина и замина?
О, благодаря за въпроса, неизвестен, но удобно поддържащ целта на този текст любопитко.
Разбирате ли, днес е осми март, което Е Много Важен Ден. Днес е международният ден на Жената (с главно „Ж“). Съответно, навсякъде се продават неща, които биха се Харесали на Жените, за техните приятели да им купуват. Или колеги. Или познати. Абе важното е да бъдат от мъжки пол и да ги подаряват на тези от женски пол. А жените обичат цветя и шоколади.
Това е Вярно, защото го казаха и по телевизията! И репортерката беше жена и твърдеше, че обича цветя и бонбони, значи това е вярно за всички жени!!
Логиката е необорима!!!
Пред офиса ми имаше сергия, които раздават на влизащите дами (само и единствено дами!) чашки с някаква кашкава гадост на Нестле, която е много полезна за желаещите да поддържат крехка талия (още нещо, което всички жени обичат и искат да правят… да бъдат слаби!!!) и по едно цветенце, за разкош. Защото Е Осми Март!!!!
Като всяка жена, ме гложди един много сериозен въпрос.
Защо идеята, че да бъдем „уважени“ за чутовното упражнение да бъдем жени, това се свежда до купуване на неудобни, непотребни вещи или на умиращи стръкове?
Вчера получих ето този линк в пощенската си кутия на шега.
После получих още 4 в същия стил в официалната си спамърска кутия.
Бях изключителн очарована. Предлагаха ми отстъпка, за да:
1. Сложа силикон в устните и гърдите си (защото независимо как изглеждам, естествено е, че няма да се харесвам и ще искам да си сложа изкуствени вещества в тялото).
2. Процедури за изглаждане на бръчки/слагане на ботокс. (Няма значение, че съм на 22, манията по „младежкото излъчване“, както се бе изразил автора на имейла, явно тресе всички възрасти по всяко време. Интересно ми е дали идеалът няма да стане да изглеждаме като новородени, както е тръгнал.)
3. Вагинопластика! Или по-точно Дизайнерска вагинопластика!! (И то не просто за осми март, не, това е цял месец посветен на жената! Какъв по-добър начин да отпразнувам това, че сън жена, от това да отида да ми отрежат разни части или да „върнат биологичния часовник на вагината ми“? Защото както знаем, същността на женствеността е дълбока самоомраза към външния вид и желанието за постоянно подмладяване.)
Ъхъ. Точно така.
Аз харесвам пола си. Чувствам се добре в кожата си и се харесвам.
Този „празник“ би бил много повече празник за жената, ако не беше просто повърхностно и трескаво продаване на социално обусловени интереси на жените, а не реалните им интереси.
Не, не искам да ми подаряват цветя за празника, предпочитам рутер, например.
Не, не искам ваучер за „елегантни вечерни рокли“. Няма да откажа ваучер за туристическо оборудване обаче.
Вместо да подаряваме бижута (защото след цветята и шоколадите, това е най-разпространения подарък за жени. Нищо не казва „обичам те“ както поредната дрънкулка.
Нека, когато говорим за жените и коментираме, да споменем проблемите, който нашите майки и баби са имали, с безкрайния труд, който са влагали в семействата си и невъзможните изисквания към тях.
Същите, които и днес ги има.
На трети март всички националисти със сълзи в очите поименно споменахава герои от войните… само дето никой не си направи да спомене героИНИТЕ от войните, все едно ги е нямало.
Нека споменем двойната смяна, първо на работа, после вкъщи и как въртенето на семейството и домакинството още се смята за основно женска работа. Особено пък извън София, по малките градове и селата. Нека споменем и зачешем темата за проблемите със заплащането, сексуалното насилие и престъпления. Нека коментираме родителството… родителски права, осиновявания, сексуалната култура (или по-скоро липсата й), бременност, семейства, майчинство, бащинство.
Нека де факто споменем нещо, свързано с реалността на живота, който водят жените, а спрем да се прехласваме по шоколадови обувки и джунджурии, които ще свършат в кофата до няколко дни.
Защото този празник на жената, според мен изобщо не обръща внимание на жената. Не, то обръща внимание единствено и само на консумеризма, тотално игнорирайки всички тези теми и проблеми, за които по принцип на никой не му се слуша и няма време през останалата част от годината.
Или просто да спрем да празнуваме осми март.
Защото аз не виждам осми март да се различава с каквото и да е от 14ти февруари или който и да е от другите възвеличани празници, които се свеждат до елментарен псевдожест, че се обръща внимание на дадена група хора.
Да не споменаваме как ми е писнало и на туристически обувки да слушам какви крехки и нежни цветенца са жените и как върха на живота ни е да имаме бебе. И да се оженим, естествено.
Втръсна ми от тъпата дихотомия и още по-тъпата репортерка, която реши, че трябва да пита една жена „но не се ли притеснявате, че с това ваше посвещаване на кариерата няма да ви остане да си родите детенце“, все едно ако пропусне да се размножи, директно си е пропиляла живота.
За пореден път го казвам.
ЖЕНИТЕ НЕ СПОДЕЛЯМЕ КОШЕРЕН РАЗУМ! Желанията, ни, интересите ни, страховете ни и всичко останало, се различават, защото полът ни не ни превръща във взаимозаменяеми идентични същества с несъществуващи личности.
Покрай няколко текста тази седмица, които ме подразниха, реших, че е време да подредя най-досадните или просто много объркани лафове, които се срещат най-често.
1. Царят на джунглата. Лъвът е нарочен за царя на животинското царство главно заради външния му вид.
Често се използва като синоним за храброст, величие, достолепие, агресивност, лидерство.
Иронията идва от простия факт, че лъвовете не ловуват. Всъщност лъвиците са тези, които осигуряват вечерята и за които може да се коментира, че са силни, агресивни и страшни. Лъвовете са групово животно и това е начинът, по който лъвиците осигуряват вечеря. Повечето лъвове единаци умират.
В западния свят терминът „Цар на джунглата“ се затвърждава благодарение на Едгар Бъроус, който публикува книгата „Тарзан“.
В нея има лъвове в джунглата, с които Тарзан се бие в някакъв момент. Нещо, което е изключително невярно. Лъвовете живеят в саваните и нямат нищо общо с джунглите. За съжаление концепцията става много бързо популярна и до днес слушаме за „Царя на джунглата“ или има хора, които наистина вярват, че лъвовете живеят в джунгли.
Защо този лаф толкова ме дразни? Защото Бъроус има умереното извинение, че е виждал лъв само на картинка и не си е написал домашното, преди да напише книгата, пък и екзотицирането на непознатото или залагането на митове и представянето им като факти, е бил любим литературен похват, неподлаган на критика поради липса на информация. Днес обаче… с достъпът до интернет, стотиците списания, книги, филми и програми посветени на темата, единствената причина е мързела.
2. Чай.
Чаят е растение, което се прави на напитка. Има разнообразие от видове и вкусове.
В момента обаче чай е станало събирателно за всяка билка накисната във вода, независимо дали има от растението чай или не.
Отвара или настойка всъщност са правилните термини за билки накиснати във вода, а чай се отнася само за растението накиснато във вода.
Причината да ме дразни е защото не става ясно как трябва да наричаме чая, ако наричаме отварата чай.
Като причина са ми изтъквали, че малко хора го знаят това (което не знам що за извинение или причина е), че е по-лесно да има само една дума (което пък ме кара да недоумявам. Да не би да имаме горна граница на думи, които можем да знаем, че трябва да внимаваме? Точността и разнообразието от думи, възможността да каже точно каквото имаш предвид, а не просто в най-общ смисъл винаги са били ценени високо и не мога да приема сериозно, че това е някаква реална причина. Информацията я има.)
3. Черна котка – все още има хора, които плюят през рамо или се връщат, ако черна котка им мине път. В по-голямата си част, нямат никаква представа защо го правят. Просто знаят, че черната котка носи нещастие и туйто.
Всъщност проблемът не е в котката ниво в цвета й, а в миналото.
Затвърждаването на идеята идва през 15 век, когато са големите гонения и изгаряния на вещици.
Чисто политически, това е било прочистване на паганизма, а „популярно“ схващане е било, че в паганизма се използват „фамилиари“ за правенето на магии. Под фамилиар се е разбирало животно (малко, най-често къщно, от типа на змии, плъхове, котки, кучета и пр.), с чиято помощ се е съставяло заклинанието.
Разбира се, разнообразието от животни сред бедното население е било изключително високо, съответно „доказателствата“ са били под носа на всеки, които е искал да отправи обвинение.
Дълбоко заседналата връзка в съзнанието на християнството е черно-зло, бяло-добро, дихотомия, която в последствие е била използвана за оправдание на расизма и робството.
И така, животни, които са черни и са малки и домашни, които живеят около възрастни хора, които са глухи/луди/образовани/практикуват медицина/изглеждат странно са били еднопосочен билет за кладите, заедно с гореспоменатите животни. Точните цифри не са сигурно но някъде около 12/20 000 души.
Днес единственото, което е останало е, че черната котка носи нещастие. Което би било вярно, aко живеехте в 15 век, да речем.
4. Петък 13
Един от най-досадните митове, поне за мен, е петък 13.
В гимназията бях питала абсолютно всичките си съученици от випуска. Мисля, че пет или шест души знаеха откъде идва и какво символизира. Останалите или обясняваха, че носи нещастие или твърдяха, че те не вярват в суеверни глупости (което според мен ги причисляваше доста успешно към вярващите, защото не знаеха за какво говорят).
Всъщност преди 19 век не са открити сведения или свидетелства, че е съществувало като суеверие или като страх конкретно от петък 13.
Може да се спори, че е комбинация от две суеверия – петък и числото 13.
За германските и нордическите народи идва от Фрея, която е била богиня на любовта (и не само). С идването на християнството образът й се променя и бива нарочена за вещица, а петъците биват наричани вещерски сабати, като средство за изкореняването на старата религия.
В Християнството пък се твърди, че Исус умира в петък.
Конкретно за Турция пък, твърди се, че петък 13 е било датата, в която Отоманската империя пада.
Като цяло, суеверието е миш-маш от вярвания, но основно главно от християнството.
Крайният ефект е, че е въпрос на повтаряне до втръсване, докато се стигне до момента, в който хората, които вярват в това, нямат никаква представа в какво точно вярват.
5. Астрология
Може да се каже, че ненавиждам астрологията. Не за друго, а просто защото тя залага на наблъскване на хората по рафтчета и че ние ние сме нищо повече от марионетки, които са дефинирани от деня си на раждане.
Като човек, който по принцип трудно търпи идеята, че сме набор от хромозоми, които са неспособни да бъдат нещо повече от пола си/средата си/расата/етноса си, става ясно защо атрологията ме дразни.
Дори да оставим отношението ми настрани обаче, чисто логически астрологията е въздух под налягане.
Повечето твърдения за каква е личността под даден зодиак често са изключително ласкателни.
Например: аз съм зодия дева. Според зодиака, това е знак носител на доброта, искреност, работливост и успех.
Това означава ли, че всички останали зодии не са такива или просто моята зодия е по-специална и сме принципно по-добри в тези неща? Много ласкателно, наистина. Като всеки човек, моето его обича да бъде четкано и самата идея, че просто защото съм родена на дадена дата, аз автоматично съм по-искрена, работлива и подлежаща на успех от околните, естествено, че ще ми хареса и ще искам да чуя още. Чета, че над мен властва Меркурий, което ме кара да се чудя дали ако Меркурий се взриви/изчезне/откъсне, всички ние ще се проснем мъртви от раз или ще спрем да бъдем мили/добри/успешни.
Ооо, освен това излиза, че всички деви пишем увлекателно и общодостъпно. Е… в такъв случай, даа, съгласна съм със зодиака.
Само дето… аз съм успешна защото съм си скъсала задника от бачкане. Пиша от 6 годишна и съм се учила как да се изразявам, да не говорим, че в училище всички се учим да пишем съчинения и разсъждения, а и всеки минава през период, в който държи да сподели своите пуберски, изпълнени с дълбоки откровения мисли я в дневник, я в поеми, я по някакъв друг начин, защото експресивността е нещо, което е споделяно от всички хора и някои хора продължават и след това.
Всъщност… астрологията е толкова обща, че няма начин да не уцели нещо вярно за теб и когато е по толкова ласкаещ начин, естествено, че ще ми хареса и ще искам още.
Тук обаче е моментът, в който се объркваме.
Преди няколко седмици излезе твърдение, че е открита нова планета, която променя зодиите. Всяка зодия отива с един знак назад (т.е. аз ставам лъв??), а телците биват пренесени магически под зодията змиеносец.
Масовата реакция беше „но аз не искам да бъда друга зодия“ и „типично за моята зодия е ината и аз ще продължа да се смятам за старата си зодия“, макар че имаше и много „о, боже мой, сега всичко придобива смисъл, аз винаги съм бил/а много повече зодията б, отколкото а, сега вече всичко стана ясно“.
Само дето стана ясно, че всъщност няма нова зодия и всичко си е постарому.
На практика, пример как хората са склонни да повярва на всичко, стига да им бъде представено по подходящия начин и да ги кара да се чувстват уууубер специални.
И въпреки това… астрологията си процъфтява, дават се чудовищно много пари, за да ни се тълкуват светлина на звезди, която се е появила преди хиляди години (означава ли това, че зодиака всъщност е за хора живели преди хиляди години?) и по някакъв начин знаят дали звездата не е изгаснала (астрономите много биха се зарадвали да им се сподели тайната, защото те още не могат да виждат в бъдещето и да знаят дали една звезда още я има или е изчезнала).
6. Кремовете против бръчки.
Като принадлежаща от женския пол, огромен процент от рекламите на телевизията/вестниците и къде ли не още са подчинени на убеждаването ми, че бръчките са омегата на моето съществуване. На което аз казвам – пълни глупости.
Не може възрастните мъже да ни бъдат представяни като символ на власт и сила, бръчките им да говорят за живот, решения, мъдрост и прочие, а женските да бъдат символ, че сме развалини. Всичко е въпрос на тълкуване кой какво го дефинира и какво има да предложи.
Моят проблем в случая не са половите стереотипи, най-малкото, стереотипите знам откъде се появяват и защо ги има.
Обаче кремовете за бръчки ми бъркат сериозно в здравето.
Защото повечето са идентични едни с други.
Като цяло, мога да обобщя с думите на Сара Хаскинс.
Кожата не търпи добре мръсотия, мазно, дим, лоша храна, липса на движение и гравитацията.
Разбира се, че редовното миене, добрата храна и почивките биха ни се отразявали добре. И още по-добре би ни се отразявало ако бяхме в миниатюрната група на изключително красиви хора (които по принцип имат парите, времето и възможностите да се грижат за себе си доста повече от нас). Само че няма голямо значение какво слагате на лицето си, какъв крем с не-знам-си-какви ензими и прочие подобни, защото гравитацията и изтощаването не прощават никому и можем да се мажем до посиняване с кремчета, няма да работят, освен да направят кожата по-мека, но това го може всеки един вазелин. Единственото лечение е да се застреляме от раз или да изприпкаме и да си купим новото кремче, което със сигурност ще ни реши проблемите (независимо че милиарди пъти досега не е). Може да се каже, че рекламите намират хората за по-тъпи от кучето на Павлов, защото смятат, че ще очакваме положителен резултат милион и един път след като зеленото копче ни е донесло токов удар.
И ние продължаваме устремно да го помпаме и натискаме, та може и да имат някакви причини да го вярват.
Като цяло, индустрията на красотата ме дразни просто защото смята, че малко псевдонаучни думички, няколко красиви личица и картинки на молекули и 3д анимация са достатъчни, за да изключа напълно мозъка си, да забравя напълно каквото съм учила по химия и биология и да изпадна в пискащ възторг на поредното розово шишенце. Иначе казано, дразня се, че ме третират като идиот и което е по-дразнещо, дразни ме, че има достатъчно жени, които осъзнават, че ги третират като идиотки, но продължават да натискат френетично копчето.
Преди известно време, мисля, че тъкмо след като беше починал Майкъл Джексън влиза обаждане.
Човекът отсреща се представя като Майкъл Джексън.
Бях готова да му тръшна телефона на момента, докато колежка не ме светна, че не, човекът наистина така се казвал.
Колко ли му е гадно във всекидневния му живот?
Междувременно преброих, че сред редовните ни абонати имаме няколко Елвиса, поне седем Джанис (една от които ДжАпълин) и един Каспър.
Не, сериозно… Има човек, който е кръстен Каспър.
