Въпрос с абстрактна трудност

Не мога да се сравнявам с Бай Далай и директния й подход към де що „био продукти и мании“.
Просто нямам нервите и свободното време, за да се занимавам И с тези простотии.
От време на време обаче ми попадат някакви абсурдни ситуации, в които дори не става въпрос за дребнавост, а просто за здрав разум и елементарна обща култура.

Иде реч за кафявата захар.
Преди четири години, горе долу, за първи път видях, че започна да се появява в магазините по-активно.
Чайни, малко по… барнати кафета и заведения започнаха да предлагат кафява захар като опция, а статии на тема колко била полезна, в сравнение с бялата захар, бавно, но сигурно се нароиха.

По някакъв начин пропуснах да й обърна внимание тогава, но наскоро ми се случи да трябва да си купя кафява захар за някаква рецепта. И така, ситуацията ме намира как съм застанала пред щендер със захар и търся кафява захар.
Бялата захар, естествено, като всички по-евтини продукти, е на най-долния ред, в големи, тънки, пластмасови опаковки, с най-обикновена щампа и мъничка ценичка лепната за фасон. На гърба с невероятно дребен шрифт е написано името на производителя и къде е пакетирано.
Два реда нагоре обаче… виждам малък, тесен пакет, пластмасата е класи нагоре, картинката и тя, на гърба почти всичко е покрито с плътен текст. Освен това за половината на бялата захар като грамаж, е двойно по-скъпа.

Тук е моментът, в който наистина не разбирам.
Като всеки, който е учил химия и биология, знам, че кафявата захар е нерафинирана. Иначе казано, че е далеч по-евтина за производство от бялата захар. (Това е причината да се появи изобщо на пазара)
Защо обаче е два пъти по-скъпа от нея?
Къде отиват тези пари и защо?

Предполагам, че това е по-скоро за онези организации, които трябва да се грижат за защитата на клиента, но това, което ме вбесява е, че се използва хайпът на „здравословното хранене“, за да се продават по-евтини продукти, като по-полезни, но много по-скъпо, от обикновените. Например черен хляб, който често е един път и половина по-скъп от обикновения бял хляб.
Защо? Ясно ми е, че е по-лесно, но защо се приема и по никакъв начин не се посочва като въпюеща глупост и възползване от желанието на хората да бъдат колкото се може пазещи здравето си?
Това е директна злоупотреба.
Защото нямаш алтернатива. Ако искаш да купиш такъв продукт, се кихаш стабилно или не си го купуваш.
Грозен факт е, че пазенето на здравето се превръща в нещо, което само малка част от обществото може да си позволи и това се толерира и никой не се замисля.

Абсурдно е.
Това не е „еко“, това е наглост и безскрупулност, с евентуалната надежда, че никой няма да забележи или и да забележи, няма нищо да каже, защото сме свикнали да търпим, да си траем и да не правим нищо.

The cake is a lie!

„We do what we must because we can. For the good of all of us. Except the ones who are dead.“

Предупреждавам, че това е много, много изпълнено със спойлери.

Първото, което видях от играта „Portal“ беше някакъв убийствен трейлър, в който играчът се беше хвърлил в безкраен лууп и се въртеше бясно около оста си. Или поне така изглеждаше. Предизвикваше световъртеж просто като го гледах, камо ли пък да се играе.
Когато излезе бях затънала до ушите в работа и не ми остана време.
Големият хайп, който се вдигна, ме подмина и ако не беше позната, която да ми прати линк към Уикипедия, може би щях спокойно да я пропусна.

Информацията публикувана там обаче ме спечели.
Според света на играта, действието се развива в Aperture Laboratories.

Чиято история е прелюбопитна:

According to the Aperture Science Web site, Cave Johnson founded the company in 1953 for the sole purpose of making shower curtains for the U.S. military. However, after becoming mentally unstable from mercury poisoning in 1978, Johnson created a three-tier research and development plan to make his organization successful. The first two tiers, the Counter-Heimlich Maneuver (a maneuver designed to ensure choking) and the Take-A-Wish Foundation (a program to give the wishes of dying children to unrelated, entirely healthy adults), were commercial failures and led to an investigation of the company by the U.S. Senate. However, when the investigative committee heard of the success of the third tier, a man-sized ad-hoc quantum tunnel through physical space with possible applications as a shower curtain, it recessed permanently and gave Aperture Science an open-ended contract to continue its research.

Мисля че не бях дочела края на текста, преди да си я сваля и с твърдото решение да си я купя при първа възможност.

Играта е невероятна комбинация от хумор, напрежение и приятни логически задачки, като всъщност, от един момент нататък, възможностите за решаване на проблемчетата, стават наистина много разнообразни и въпрос на ентусиазъм колко точно варианта може да се измислят.

По отношение на гейм плея, не смятам, че би могъл да бъде по-изчистен. Просто няма накъде.
Фактът, че е базирана в Half Life, обещаваше най-малкото завидно количество mindfucks, идеи, хрумки или просто моменти, в които се пулиш на екрана и се чудиш кой болен мозък го е съчинил. Искам да кажа графити от стихове на Емили Дикинсън!

По отношение на персонажа… ако изключим Within a deep forest, няма да ми е много лесно да посоча по-приятен начин, по който героят е третиран. Играем с персонаж от женски пол (което мен отначало ме напрегна), по никакъв начин това няма отношение към самото приключение, към взаимоотношенията и взиамодействията с околната среда. Което ме зарадва изключително много. ГлаДос обаче изнася играта на механичните си… ъ-ъ-ъ-ъ глави?

Като ниво на трудност, признавам си, че имаше няколко момента, в които бях по-скоро шашната на някои от решенията, но като цяло, физиката е изключително интересна. Придвижването в пространството чрез портали е любопитна идея и идеята че „speedy things comes in, speedy thing comes out“, поне мен, ме очарова.

Единственото ми оплакване е, че беше изключително кратка, но ГлаДос е един от най-симпатичните ми, до този момент,злодеи в игра.
Дори да не ви е заинтригувала с нейното обещание за „cake and grief counseling“, стряскащите й фрази в най-невинни ситуации поддържаха напрежението.
Да не говорим за възможно най-очарователната песен, която си имам на плеъра, знам наизуст текста и смятам, че „You just keep on trying till you run out of cake.“ трябва да е водещото мото на лабораториите.

Играта е чудесна за всеки. Няма значение дали сте пристрастен геймър или просто да сте като мен, повече фен на логически задачки, играта е изключително приятна и я препоръчвам горещо.

А Април месец излиза втора част, която ще е multiplayer. Нямам търпение.

Малкото „Голямо четене“

Това заглавие ще ме побърка, защото според мен пропускат кавички, които са нужни.
Идеята обаче, ми е изключително интересна. Какви книги харесват и четат децата?
От известно време се опитвам да подредя книги, които да са подходящи за подаръци за деца и ми е трудно.

Ханс Кристиян Андерсън се чете и е насочен към деца, но повечето му текстове са доста меланхолични или откровено тъжни. (Disney могат да си заврат Ариел… да не казвам къде. Разказът е изключително тъжен и меланхоличен)
Повечето приказки на Братя Грим си имат собствени проблеми (колкото по-нередактирана е версията, толкова по-сериозни, та стигайки до версията на Спящата Красавица, в която майката на принца се опитва да убеди сина си, че снахата е людоедка и е изяла бебетата). Да не говорим, че мен лично малко ме дразнят „принцеските“.
Ако погледнем серията на „Пан“ за Вечните Детски Романи , всеки път се сещам за „Малките дечица“, които като ги четох, изобщо не разбрах какво всъщност ми се разказва и бях ужасена със задна дата. Не ме разбирайте погрешно, има прекрасни книги. Но не всички сложени под тази шапка според мен, са правилно ориентирани.
„Парижката Света Богородица“, „Клетниците“ и прочие подобни, въпреки че са чудесни книги, все още не съм сигурна, че не са прекалено тъжни, по неприятния начин. И ми е доста трудно да определя къде точно ми е проблема с тези книги, освен може би… депресивността, която извира от тях. В случая не казвам, че децата са неспособни да я понесат или не трябва да им се дават тежки книги. Просто смятам, че съотношението увлекателни, добре написани, съобразени с читателя детски книги и насочени към деца, определено губят в полза на вторите.

Основният проблем е, че покровителственото или излишно олекотено отношение пък изключително дразни. Истината е някъде по средата, определено.

Дотук в моето списъче фигурират
1. Светът на Софи – една от най-прекрасните книжки, които съм чела. Едновременно е интересна история, комбинирана с увод във философията, поднесена по изключително увлекателен начин. Ако можех, щях да го пратя на деветгодишната аз.
2. Кратка история на почти всичко. Книжката е точно каквото обещава името. Написана е на толкова лек, разговорен и разбираем език, че част от мен беше шокирана, когато разбрах, че НЕ е била запланувана като читатели да има подрастващи деца.
3. Серията за Тифани Ейчинг. От няколкото ориентирани към деца книги на Пратчет, в които обширните познания по съвременна култура и фентъзи не са наложителни, а самата история е лека и върви много приятно.
4. Момо. Сред главните герои е костенурка.
5. Летящата класна стая. Защо ли няма повече такива книжки? Нее, за тези, които се подвеждаме, има „Момчетата от улица „Пал“, с възможно най-безсмислено умиращ главен персонаж.
6. Тим Талер. Много приятна немска книга, където хем се засягат сериозни теми, хем е направено съобразено, че го чете дете, иначе казано, тежките депресии на автора не избиват на всеки втори ред, както например е с Оскар Уайлд и повечето му приказки.
7. Хайди и Хайди и Клара. Много очарователни. Единствената причина, заради която съм пробвала козе мляко. Определено е много интересно и много приятно четиво.
8. Джерал Даръл… всичко – английско семейство на о-в Корфу, Гърция. Джералд пък е любопитно дете, падащо си по гадинки. Всички книги са написани с толкова обич към животните, към собствените му преживявания, че няма как да не грабне. За мен беше голям плюс, че е писана в период, когато островът не е бил особено популярно място за туристи.

Пропускам ужасно много книти, които обичам, но целта ми беше да изведа със списък от интересни книги, които обаче не са в сферата на… леко абсурдното, както например е ‘Карлсон’.

Убедена съм, че пропускам заглавия, така че определено няма да откажа препоръки.
П.П. Да се хванем ли на бас колко от изброените по-горе произведения изобщо ще бъдат споменати в края на „Малкото „Голямо четене“?

Луков марш

„Луков марш, идеята куп хора да се съберат да протестират срещу свободата, която им позволява да организират събитието на първо време.“

Намирам за невероятна ирония и пародия концепцията за Луков марш.
Куп хора ще се съберат да протестират правото на околните да имат свобода на мнение, живот без омраза и възможности, гарантирани им от същата свобода, която позволява техния марш. Дори тази простичка причина напълно обезсмисля упражнението и ги превръща в подигравка, свежда всеки техен коментар, критика, мнение, позиция и действие до неадекватни, нелогични реакции на умерено тъпа тухла.
Факт е, че фашизмът и по принцип проповядването на всякакъв вид омраза рядко е пътят на хората с повече от две мозъчни клетки. То е вариацията на чекмедже „Разни“, за всички онези, които са прекалено глупави, злобни, социално безпомощни и неадекватни, за да могат да правят каквото и да е положително нещо с живота си и свободното си време. Как в цялото нещо намесват и патриотизма, за мен е напълно безинтересна баналност.

Чупенето на публична собственост и замърсяването на градските площи е точно наопаки на всяка идея за родолюбие. Някой, който обича държавата си, би се старал хората да живеят по-добре, а не умишлено да влошава нещата. Разбира се, агресията и негативизма винаги са по-лесния изход, ако никога не си виждал нещо друго. Или ако просто не ти достигат мозъчни активи за нещо повече.
Много от тези деца ще са там, защото не са имали възможност да видят алтернативите. Заради което ми е безкрайно тъжно. Не и жал обаче.

Това, което ме притеснява обаче, са сайтове от типа на Алтермедия.
Понякога спирам там и чета. Никак не ми харесва това, което виждам.
Мнозинството от текстове са бездарно написани, миш-маши от стереотипи, пропаганда, директни и откровени глупости, които почти никога не са свързани от логика, която би могла да издържи повече от половин минута дискусия.
Изопачени факти са гарнирани с директни лъжи, всичко това поръсено с тесногръдие, липса на задълбочена обща култура и способност за анализ на факти на ниво на третокласник. Повечето читатели на сайтовете от този тип са на ниво гимназия.

Реакцията на повечето хора, които приемаме, че могат да мислят за повече от две последователни минути, е да затворят сайта. Там няма нито едно градивно предложение, идея или мисъл. Цялата философия на която се гради е проста – за да имат нещо А, трябва Б да го нямат. Идеята, че неща като образование, възможности, щастие, са крайна величина и че едни нямат, защото други имат, е изключително погрешна. За да може да има възможност и за тези, които се чувстват прецакани и премазани, на дъното, се повтаря идеята, че трябва да завлекат и другите на дъното, за да се покатерят през техните глави. Няма значение, че хилядолетия история отричат този подход. Винаги ще има някой, който държи да скочи в пропастта, защото вярва, че на дъното има злато.

И това попада директно на плодотворна почва.
Както казах, омразата е лесна, разрушението е лесно.
Нищо не обяснява толкова добре защо нацизмът е толкова любим на читателите и верните поддръжници на онзи факт, че основният рефрен е колко специални са били една група хора.
Идеята, че (генетично) определена група хора са предопределени да властват над всички останали, е стара колкото света.
Идея, гушкана като плюшено мече от всеки един агресивен, маниакален властолюбец, защото тя е най-бързата за привличане на най-неоправданата, озлобена и ограничена от реалността прослойка. Идеята, че А са специални и биха имали всичко, ако не им пречеха Б, както и неудожни неща като чуждите права. Използвана докато може и после отнасяща всички негативни последствия, никога недостигаща до обещаната земя и щастие. То, щастието, никога не е на върха на меча или на върха на кубинката.

И докато преди е можело да се крият зад неясни концепции като „божества“, днес е избрана науката или някаква неадекватна комбинация от предните две. Която обаче, за разлика от божествата, не е невъзможна за достигане и разбиране от всеки. Затова и фашизмът е the butt of the joke. Защото единственото, което би се постигнало при евентуалното му следване, е унищожаване на вида ни и цивилизацията ни.
Фашизмът е любимата идея на мизантропите и на хората, които се мразят до дън душа, искащи да унищожат всички останали, защото не могат да направят нищо друго. Нямат волята, енергията, желанието…

Най-неприятното е, че са използвани и манипулирани от хора, които имат знанията, възможностите и ресурсите да осъзнават каква глупост е фашизмът, за собствени цели и този подход е просто избран като най-лесен.
Най-неприятното е, че това се толерира, че се обръща гръб и по никакъв начин не се действа за промяна на обстоятелствата.

НЯМА смисъл от Луков Марш.
Ако тези хора искат да помогнат на държавата, да полагат обществено полезен труд, а не да скачат да бият петокласници в парка. Да се върнат в класните стаи и да учат, за да могат после да прилагат знанията и да решават проблемите. Защото да бъдат необразовани чичковци и лелки, които са на социални помощи и не могат да се грижат за себе си, няма да реши проблемите, нито ще им даде повод да са горди от себе си.

Гордостта от България на хиляда морета е може би най-безсмисленото и безпочвено за мен нещо. Нито един от хората, които се бият в гърдите и крещят „булгар, булгар“ не е направил каквото и да е, за да бъде държавата велика. Не е направил нещо, за да има право да си приписва чужди заслуги. Когато обаче нямат свои… по-лесно е да заемаш, отколкото да извършиш нещо сам.
Нещо, което всеки учил средно би трябвало да знае, че активната експанзионна политика много рядко е била нещо хубаво са обикновените поданици/граждани. Гладът, шансът да бъдат убити, всичко това е превръщало любимите на много фашисти „златни векове“ в тормоз и ужас. Всички те живеят с идеята, че ако са били там, са щели да бъдат богати и от знатна прослойка. Истината е, че са щели да бъдат същото, както и днес. Пушечното месо, което умира първо бедно, гладно, далече от дома.

Издигането в култ на подобен вид живот е…. необяснимо за мен.
Липсата на бъдеще, защото те не работят за собственото си бъдеще. е причината да се вкопчват в минало… което също не е било роза за мирисане. За да има бъдеще, трябва да се изгради, а то няма да стане, докато се кряка омраза, агресия и злоба на улицата, само ще се задълбаваме по-надълбоко.

„Луков марш… гордостта да бъдеш тъп, ограничен, неадекватен, необразован, антисоциален и неспособен на положителни съзидателни действия, защото е прекалено трудно.“

Бутилирана вода

„You know that Evian is just Naive spelled backwards, right?“

Всички пият минерална вода.
В офиса има големи пластмасови бутилки минерална вода.
Минералната вода е новата вода.

Постоянно чувам препоръки да се пие повече минерална вода, колко била полезна и така нататък.
И никой ама никой не замисля дори за пет последователни секунди, че тази прекрасна минерална вода стои в пластмасови бутилки.
Да, в момента дори няма да се занимавам колко е минерална водата, която е в тях, нито ще се заяждам, че „трапезна вода“, означава просто „вода от чешмата“, не, ще задълбая в какво стои вода, която така ни се пропагандира като полезна.
Стои в пластмаса.

Една от най-големите истерии в модерния свят е колко е вредна пластмасата и как не е хубаво да държим неща в пластмасови опаковки, особено в евтини пластмасови опаковки. Например пластмасови торбички… или бутилки.
И изведнъж, като с магическа пръчка всички тези аргументи биват забравяни и бутилираната вода се идеализира, става еманацията на здравословния живот.

Тъжно, но факт е, че здравословното състояние на хората изобщо не е приоритет, това е просто средство за печелене на пари, а удобната вълна на екологично чистото хранене/пиене е перфектен способ са пробутването и на най-големите глупости. И докато в Индия хората вече нямат достъп до питейна чиста вода, където им се налага да си КУПУВАТ водата, защото заводите на Кока Кола я използват, за да правят гадна, вредна, наблъскана със захар и химикални безалкохолна напитка, ние тук отиваме в супермакета, за да си купим минерална вода. Защото имаме възможността и парите, но дори не се замисляме какво точно слагаме в телата си и то, в името на „здравето“.

Електронно преброяване – home edition

Боричкам с проклетото упражнение и бая се изнервих.

Твърде много глупости, твърде много усложнения.
Първо, нелепото коментарче, как ако не получиш кода си, значи има проблем с провайдъра.
Ало, програмистчето, ние не сме в гора расли и трева пасли. Ако не получаваш обратна реакция от даден уебсайт и само и единствено от него, правейки си компания с още стотина души, не провадъра е виновен, ами двете леви ръчички на написалия щуротията.

Второ, значи идеята е, аз да се регистрирам онлайн, за да… кисна после вкъщи да чакам да дойдат.
Как се различава това от обичаното точно?

Трето, чудото НЕ бачка (визирам линка, с който се предполага, че трябва да се стигне. Голямото, тлъсто лого).
Четвърто, има странни проблеми във въпросника. Дневник коментаторите споделят в детайл.
Почти няма раздел, където да не се чудиш кое от всичките е НАЙ-МАЛКО грешното.
Пето… абе може ли такова нещо, пак като с детските градини. Колко му е да се изчисли интересът към сайта и да се съобрази с него трафика, що за отношение? Човек се вкарва в повече нерви да се регистрира, получи си кода и после попълни въпросника, отколкото ако си вземе ден болничен, отпуска и дебне вкъщи. Абсурдно е. При положение, че идеята е, това да ни улесни живота, как точно се получава, че нито си отпочинал, нито си си улеснил живота, но и си снесъл куп лична информация виртуално, на достъпа на който там му скифне да погледне?
Последно… с предишните изцепки на полицията, послушването и цялото желание как сега всичко лично, нещо става общо (и на Борисов крилата мисъл, как всички трябва да бъдем подслушвани, ама ако сме слушкащи, няма от какво да се притесняваме), нещо цялата история хич не ми мирише добре. Фактът, че на някакъв човек са му се появили ВСИЧКИТЕ чужди лични данни при опит за регистрация, ме накара да настръхна. Какво става тук?

В началото на този текст тръгнах да храня как вкъщи, сиреч, в Бг., нещата все некадърно се правя и после ме хвана срам.
Не, не в Бг., а само когато има намесена администрация. Защото кадърни хора познавам във всяка сфера. И то не са никак малко, за да говорим за изключения.
Не мога да разбера, кадри ли няма, мързи ли ги, опит и практика ли липсва… обаче пипне ли се нещо електронно, то става толкова несериозно, като правено на доброволни начала. Само дето аз се сещам за бая проекти на доброволни начала, които са в милиони пъти по-добри от нашите „професионални“ изпълнения (кхе-Анти-Спин клипчето-кхе).

Тук вече ме тресе любопитството, това нечии зъл план ли е, да ни отчае от живота и да ни разколебае, че изобщо има шанс администрацията да си свърши работата или да?
Просто не го вярвам, че фиаско, след фиаско никой не си взима поука и не прави нещата както трябва.

Баси абсурда.

П.П. Искрено съжалявам хората, които са съпорт на телефона на това. Просто ще ги счупят от караници, заяждане и нервиране.
А не е тяхна вината.
От друга страна… линиите дават само заето, така че нищо не пречи да им е писнало, да са оставили телефоните отворени и да са си заминали.