За да не ти я загася в челото.
Да се разберем. Твърдо съм убедена, че всеки сам трябва да решава какво да прави с тялото, живота си и здравето си.
Когато обаче изземваш този избор от ръцете ми и се пльосваш на съседен стол, вадиш цигара, въпреки че няма пепелник на масата, а знакчето “благодарим, че не пушите” грее срещу лицето ти, тук вече изобщо няма да се разберем.
Да уточним няколко неща.
Тютюнопушенето е вредно. Дори да оставим настрани болести като рака, остават гадната миризма, отпадъчните продукти, които се валят навсякъде по улиците, както и задушливия пушек, който дразни гърлата и очите дори на тези, които за разлика от мен нямат алергии.
А за съжаление няма как да оставим болестите настрани.
Да пушиш не те прави много готин/а. Това е било и винаги е било рекламна стратегия и нищо повече.
Мисля, че Васи може много по-добре да обясни как се появява и как се развиват рекламните стратегии на тютюнопроизводителите.
Аз само държа да отбележа, че натискът над лекарите, които са се опитвали да привлекат вниманието към последствията от пушенето и вредите, са били ужасяващи и директни. От типа на тръба в коленете директни.
Чувала съм много клетви от мъже и жени, че им помага да отслабнат.
Това, че не ядеш се отразява само негативно на тялото и тъпкането му с никотин никак няма да ти помогне да се чувстваш добре в кожата си, особено погледнато дългосрочно. Овен ако не държиш да си кльощав труп, с жълтеещи зъби, драскаща, суха кашлица и прочие подобни.
Да запалиш на детска площадка и после да си изхвърлиш цигарата в пясъчника не те прави много специален/а.
Нито пък да запалиш на детски рожден ден и да издишаш дима около децата, които просто си щуреят наоколо.
Да си изхвърляш фасовете по улицата не те показват като много интелигентна личност.
Нито пък запалването на цигара в дома ми, когато знаеш, че не обичам цигарения дим и съм алергична.
При положение, че от цигарите няма НИТО една положителна черта, която може дори малко да изкупи всичките негативи, смятам за нагло и абсурдно непушачите да бъдат третирани като някакви очакващи специални права и отношения.
Аз не очаквам специално отношение. Очаквам да имаш волята за пет стотинки да не запалиш час, два, докато си в мое присъствие.
Не си болен, нито ти трябва, за да оцелееш. Ти си човекът с вредния навик, ти трябва да се съобразиш, не аз.
Очаквам да не ме тровиш с досадния си навик и категорично отказвам да ти застана “от външната страна, където цигарения дим няма да ме стига”, защото всички сме наясно, че се лъжем.
Очаквам да мога да вляза в заведение, пицария например, където цигарения смог не е обгърнал всички присъстващи. Защото пушачите злоупотребяват с личното си пространство. Освен ако не измислиш как твоят цигарен дим да не напуска пространството около твоето тяло, съветвам те да не палиш, докато си в затворено помещени.
Пуши ти се? Добре, пуши.
Просто провери дали човекът до теб няма нещо против.
И провери скапаната табелка дали си в заведение/място, където не се пуши.
И се поинтересувай дали вентилацията на мястото е подходяща, за да не притесняваш околните, дори останалите около масата да са ок. Ти си с човека със зависимост, съобразявай се с околните и се старай да не им вредиш и на им пречиш.
В страните със забрани за пушене никой не е умрял от липса на никотин, нито пък заведения са фалирали, да не говорим, че храната придобива доста по-нормален вкус, когато НЕ е поела тютюневият аромат.
Ти си човекът, който очаква специално отношение, без да си направил каквото и да е, за да имаш право и терен за претенции.
“Всички го правят” не е основателен довод или аргумент.
Иначе изобщо не се изненадвай когато ти я изгася в челото ти.
Толерантност да, простотия и егоцентризъм, който смята, че околните и тяхното здраве са ти длъжни, определено не.
С добро не става, значи просто спирам да се съобразявам.
Толкова е просто.
Еее, много хейтърско едно такова.
Не, че не съм съгласен с основната теза – лично съм вадил цигара от устата на досадник, който е запалил пред мен на опашка, и съм я гасил с крак – но… Бе мноо хейтърско, давай по-жизнерадостно
Ето ти едно стихотворение, да ти оправи настроентието:
Сам. И самотата ме измъчва
хванала се е за гърлото ми и виси
подла, мръсна самота
завряла се под моята душа
Опа, не, не е това. Дай да пробваме отново:
минало и бъдеще се сливат
в пълно със кафе сега
студ и топлина са поделени
от заскрежените стъкла
сини облаци и жълто слънце
отразяват се в снега. раета светлина
рисуват щори по стената.
сутрин в девет и половина;
зимата е топла със студена красота.
Айде, наздраве
О, този текст няма претенции да е нещо повече.
Това е рант, това е изпускане на парата.
И това е дебело подчертаване, че ми писна.
Нямам за претенции да представям тези, аргументи, да бъда безпристрастна или хладно логична (ако изобщо някога имам такива, когато пиша).
Това е просто мнението ми и отношението ми, когато си дадох сметка, че с моето желание да бъда тактична и коректна се злоупотребява.
От цигарен дим ми става лошо, болят ме очите, не мога да дишам и ме боли гърлото.
След една вечер в дори леко задимено, после с дни не ми се оправя гърлото, все едно имам възпалено гърло.
Едва ли всеки е така, но няма как да знам.
Факт е, че непушачите едва ли не трябва челни стойки да правим и да се извиняваме, задето очакваме такава жертва, да не се пали фас.
Не намирам за правилно и не смятам да се извинявам повече или пък да се съобразявам с нещо, от което няма никакви ползи, а само и единствено ми вреди.
Нямам намерение да изкарвам всички пушачи зло, просто описах поведението и проблемите, които ме дразнят и които не смятам да толерирам.
Факт е, че познавам достатъчно пушачи, които никога не са ми пречели и никога не са се държали по такъв начин, за да ми е ясно, че не цигарата, а манталитета е проблем.
Само че понеже не мога да превъзпитам първите седем години на колкото там процента са пушачите, тегля чертата кое е допустимото за мен и кое не е.
При положение, че почти не се чуват подобни дискусии (или поне не се чуват достатъчно), не мисля, че този рант е толкова безполезен.
Най-малкото, изчиства моята позиция.
Нямам намерение да тръгна на кръстоносен поход срещу цигарите, само срещу манталитета, който описах.
Естествено че това те отграничава от този , който е искрен.Най-после почват да отпадат тези, които не са били на място , а са си играли като са гледали сеир.
И вие си разкарайте ауспусите от лицето ми.
Малко се преиграва тази работа. От рак на белите дробове можеш да умреш и без да си запалил една цигара. Easy!
Мда, пример “пасивен пушач”.
Достатъчно роднини, приятели и познати заровиха около мен, за да знам, че цигарите не са единственият начин.
И отказвам да смятам, че толерирането в случая е правилно.
Не е задължително да се одереш на ръждив пирон, за да пипнеш болест, обаче това не прави ръждивите пирони по детските площадки нещо различно или пък толерируемо.
Разликата В., между цигара и ауспух е, че в единия случай пътуваш от точка а, до точка б, защото няма алтернатива, когато разстоянията са прекалено големи.
Това не важи за цигарите ама никак.
разликата между цигарите и ауспусите е точно никаква, ако става дума не за цигарите а за манталитета. ама става дума точно за цигарите, не за липсата на лична хигиена, например, нито за бруталната откровеност, с която някакви хора изказват личните си предпочитания към здравословност чрез гасене на фасове в лицето.
На мен ми става лошо от миризмата на някои нефтопродукти… без значение излезли ли са вече от ауспуха или още не. Не мога да стоя дълго на бензиностанция, а по-дълго пътуване с кола понасям по-леко, ако шофьорът запали цигара (мда, абсурдно е, но дима от цигарата убива всякаква друга миризма).
Така че те разбирам напълно
Ако е обаче в индийския смисъл -Да- но само за един единствен.А в личен план -отново той.Така мисля аз
За какво говориш?
Добра и подробна теза!
Хрумна ми, че може да се направи нещо като ЗА и ПРОТИВ цигарите, като при ЗА-то да се дадат алтернативни предложения на пушачите, например:
1. Като излизат в пушкома (основно за да си говорят), вместо да пушат да пият вода, чай, сок или кафе.
2. Когато са в затворено помещение (и вън е студено или горещо) и много им се пуши, да ползват електронни цигари.
и т.н., не се сещам какви ЗА има защото не съм пушач.
Виж, аз съм на мнение, че всеки може да прави каквото прецени с тялото си за уместно. Като човек, който никога не е страдал от пристрастяване към каквото и да е, не мога да говоря какво е да си пушач.
Просто не мисля, че правото им да се тровят с каквото преценят за уместно им позволява и да тровят околните, които не са правили този избор и това да се представя като нещо сериозно, жизнено необходимо и така нататък.
Да не говорим за абсурдите, дето се ляха от разни публични фигури как бизнеса едва ли не цигарения фас се крепи.
Тука се съгласявам. И аз не понасям да дишам дим. Открай време. Не ми дреме дали някой ще развява статистики с данни за заболявания, а в същото време друг ще прави същото с информация, оспорваща това доколко наистина били причинени от цигарите същите тези заболявания. Факт е, че цигареният дим вони гадно и на мен не ми харесва миризмата да полепва навсякъде по мене. Гърлото ме боли и мен от помещения с цигарен дим. И очите ме болят. Не ходя по места с цигарен дим от години, съзнателно ги избягвам. Обаче има случаи, в които просто ми се налага – среща по бизнес и подобни важни алабалистики, без които аз мога, ама фирмата не. Това, което ми е смешно, е че повечето пушачи сега надават вик, как им налагали цензура. Всъщност те са по-нахални. Бях на една работна среща. 10 души, само двама пушат, обаче преди да пристигна аз, са си наложили техните желания и всички седнали в зона за пушачи. Непушачите трябва наистина да станат по-нагли
Много крайно. Дано ти е станало по-добре като си се заканила на the proverbial smoker, защото не виждам как ще изгасиш цигара в челото на някого. Иска се… хм. Впрочем все тая какво. Но няма да го направиш.
Дебатът пушач/непушач е напълно безсмислен, защото страна #1 иска да пуши, а страна #2 не иска. Страна #1 е свикнала от ехеее, че е “окей” да пуши навсякъде където си ще (everyone’s at it). Страна #2 е гласово малцинство и установените традиции изобщо не зачитат нейните права. Пушачите изобщо не разбират какво причиняват на непушачите. Ако разбираха, поне част от тях щяха да спрат да пушат в присъствието на непушачи. Но просто не им стига до централния мозък, това е. Ако загасиш гневно цигарата в челото на някого, ще постигнеш само изгаряне от цигара и вероятно един приятел/познат по-малко. Няма да има никаква добавена стойност, никакъв мултипликационен ефект. Само единичен случай на чудатост. Не можеш да загасиш 100 000 цигари в 100 000 чела, нали?
За съжаление пасивния подход (който отдавна се практикува) също не е ефективен. Просто мотивацията на пушачите да пушат е много по-силна от мотивацията на непушачите някой друг да не пуши. Регулационните мерки (акцизи и нормативни актове) до някаква степен действат. Но е нужно още. Нужно е да се атакува мотивацията на непушачите да не търпят повече цигарен дим. Ясно е, че пушенето е вредно – това може да се прочете навсякъде. Не е ясно обаче КАКВО би могло да накара група от 10 души, в която 2 са пушачи, да вземе колективно решение да НЕ се пуши (освен навън).
Този твой текст донякъде включва и това, но прекалено много място отива за атака по позицията на пушачите. Тази позиция не може да бъде превзета докато си сам/а. Трябват ти проценти. “Wars are won with strength, valor and numbers. Especially numbers”.
Е как да стане тази промяна в процентите, ако по някакъв начин не започне да се показва, че толеранс към злоупотребата няма да има, според теб?
Думите ми бяха конкретно за определен манталитет и поведение, а не срещу всички пушачи (вече го казах).
Тази позиция не е толкова невъзможно да бъде превзета, защото отнкяъде се стартира. Например от решението следващия път, когато съм в подобна на описаните от мен случки да не се спра, докато 1. не се изгаси цигарата, 2. не си вдигнат фаса от земята.
И на мен ми е писнало от наглостта на повечето пушачи… Нека се тровят, щом им харесва, но да не тровят и мен. И как може да не се лага тъпият закон против тютюнопушенето под предтекст, че щели да фалират заведенията щото видите ли направили големи разходи в деленето на пушачи и непушачи! Аз досега нито в едно заведение не съм видяла направено като хората такова деление…
На малкия ми племенник (на 4 години) му стана нещо на гърлото и гласните струни заради престой в заведедие с пушачи за малко повече от час. Сега няколко пъти през зимата започва да говори с дрезгав глас и да хрипти.
Виж, има един коментар по-горе, че пушачите не разбират и отказват да разбератъ какво причиняват на непушещите хора. Затова в нормалните страни са стигнали до извода, че само здрави санкции помагат. Пушиш ли на забранено място – здрави глоби. Помислете за колко кратко време пътниците във влака се научиха да не пушат в тях. Не е кой знае колко трудно, а? С пушачи освен глоби други аргументи не вървят, да спориш с пушач е безсмислено – ще ти вади вода от девет кладенеца само и само да си пуши дето му скимне.
Аз , за разлика май от всички, изказали се дотук, съм пушач, и знам точно защо пуша – не е защото си въобразявам, че е полезно за мен или пък че ми помага по някакъв начин – въпреки че има конкретни ситуации, в които наистина помага, нека не изпадам в подробности – а поради простата причина, че ми доставя елементарно удоволствие. Това, което не ми допада, е агресивната позиция, която е заявена в горния текст – от такъв тип отявлена омраза няма абсолютно никаква полза, нито пък пушачите сме толкова нагла и незачитаща чуждото лично пространство сган, каквато излиза, че сме. Не помня случай, в който да не съм уважил нечие желание да не му “пуша в лицето”, пък и рядко въобще го правя на място, на което мога да преча някому – дори и в дома си съм си наложил да не пуша в статите, а да излизам навън.
Що се отнася до заведенията – в по-големите вече на повечето места (на прима виста се сещам поне за десетина, които съм посещавал напоследък) разделението е така направено така, че, ако човек има желание да не вдишва цигарен дим, да не го прави, а от по-малките има предостатъчно, в които пушенето е забранено въобще. Така че имате достатъчно избор, стига да имате желание.
Зависимостите се класифицират като болести, а на болните не им гасим цигари в челата, нали? Според мен пушачите са хора с определен навик, а не със зависимост. Нямам познат пушач, който да не може да изпътува София-Варна с влак без цигара. Съответно напълно подкрепям идеята, че ми пушат на масата и в офиса, защото аз им позволявам, а не защото не могат да издържат иначе. Ако не съм предупредила, че ми е неприятно, нямам право да буйствам и да обвинявам. Виновната ще съм аз.
Ето, от днес обаче Енея ще има право да гаси цигари по хорските чела – който пуши около нея, ще го прави със съзнанието, че на нея не й е приятно.
josephflavius, много е хубаво, че ти се съобразяваш с непушачите, но повечето ти съмишленици не го правят. Говорят глупости от рода на ‘аз тука настрани ще пуша, то няма да идва дим при вас’. Освен това няма предостатъчно места само за непушачи. Както споменах, от години ходя само по такива места. Броят се на пръсти и са винаги пълни с хора.
Още веднъж да кажа – не ми дреме, разболява ли се човек или не от дима, въпреки че май по-скоро отговорът е ‘да’. Димът е гаден. Точка. На който му е кеф, да си го прави на място, където не пречи на други. Иначе ако всички вършехме каквото си поискаме, само защото ни е кеф, нямаше да е много приятно. На някои със сигурност им е готино да се изходят на публично място. На теб сигурно няма да ти е приятно. Аргументът ‘ми не ходете по места за пушачи, то никой не ви задължава’ също няма логика. В офиса ходиш не за кеф, в лекарския кабинет не е по желание, освен ако не си самоубиец, на делови срещи в ресторант също се ходи не по собствено желание, даже в градския транспорт ти се налага да се качиш, а и там шофьорите често си нарушават правилата.
Svetlina, аргументът с ‘нямам право да се сърдя, ако не съм го забранила’ не виждам как оправдава положението. По същата логика, ако не си сложил табелка на челото си ‘не разрешавам да ми се краде портфейла’, всеки има право да ти го свие.
о.л. ме изпревари.
Светлина и Фжозефлавиус са прави, агресията не помага.
Аз доста по-нагоре си казах, че това е рант и описах на кое точно поведение рантя.
Все пак, законът не третира пушачите като пристрастени или с психични отклонения, така че те имат очи на главата, акъл в главата и пълната възможност да видят последствията от действията и проблемите, свързани с пушенето.
Не на последно място, включвам се в доброволческите чистения на Борисовата и Южния парк.
На първо място по количество са фасовете, после са пластмасовите бутилки и после всичко останало.
Преди мен са хвърляли фасове на земята, когато кошчето е било на една крачка. Около спирките винаги е фраш с фасове.
Склонна съм да приема, че съм писала в състояние на афект, но не и че проблемите ги няма или поведението, което описах не е масово.
За заведенията с вентилация.
Досега съм сядала на две, максимум три заведения, които наистина мога да похваля, че имат адекватна инсталация за въздуха и наистина не съм имала впоследствие силни болки в гърлото. Не мисля обаче, че отговорът на решението са по-добрите системи.
Защото отвън пак ще се валят стотици хиляди фасове.
Проблемът, както казах, е друг.
Тъпо направиха, че не въведоха пълната забрана за пушене в заведенията още през лятото. Това разделяне на разрешени, забранени и смесени е само в загуба за собствениците на заведенията…
Днес седнахме с половинката да обядваме в квартална пицария. Залата за пушачи се пукаше по шевовете. В залата за непушачи (по-голямата по закон) бяхме само ние. Отделно отвън (но все пак в остъклено предверие, не съвсем на студа) имаше сложена масичка с пепелник и табелка, че това е място за пушене.
Ако бяха въвели пълната забрана през лятото, когато хората по-лесно щяха да се решат за излязат навън за по цигара, вече всички щяха да са свикнали или да са си купили електронни цигари, за в заведенията.
Ама вместо да изпишем очи..
Съгласна съм с теб.
Ако няма алтернатива, заведенията пак ще си се пукат по шевовете и ще се консумира.
Така обаче е свършено само наполовина и… си се вижда.
Интересувам се обаче, като сложат забраната, колко ще се спазва?
Може пък и да се спазва.
Никой не дойде да седне и да запали цигара в залата за непушачи, ако и в другата да нямаше места. Нормалните хора се съобразяват, ако и да не им е съвсем кеф.
Естествено, винаги може да се появи компания диви селяни. Всъщност, не може… гарантирано се появяват в един момент.
)
Ако има механизъм, който да ги накара да кешат на заведенията като на катаджии, всяко заведение след кратко време ще може да си позволи достатъчно добра вентилационна система
Ще се спазва, като им треснат няколко тлъсти глоби на собствениците – тогава сами ще гасят цигарите на клиентите си. Като не става доброволно, ще стане насила.
А извън заведението?
искаш прекалено много…
всъщност и аз искам пълна забрана на личните автомобили в големите градове, защото на мен лично много ми пречат, но и аз знам, че искам прекалено много
Да знаеш, че дадено нещо вреди на теб и на хората около теб и въпреки това да го използваш е едно от най-глупавите неща на света, а това автоматично те прави и един от най-големите глупаци. Респект към всички, които са намерили начин и воля да откажат цигарите. 100% заставам зад фразата “Цигарата е тютюн, обвит в хартия, с огън от едната страна и глупак от другата!”.
За това не съм въвсем сигурна.
Не случайно отбелязах, че никога не съм била пристрастена към нищо, така че не мога да говоря лесно ли се отказват цигарите или не.
Бих могла да споря с идеята, че трябва да правим само полезни неща.
Смятам, че всеки трябва да може сам да избира какво да прави с тялото си, защото както е вредно да се пушат цигари, така е вредно и да се ляга късно, вредно е да дишаме изгорели газове и е вредно да ядем мазно.
Толерираме мазното ядене, защото ни е вкусно, толерираме късното лягане, защото имаме работа или забавение, толерираме пиенето, защото ни забавлява или е приятно.
Цигарите са стимулант на същия принцип, бил той чисто въображаем или пък защото разширява кръвоносните съдове и “намалява стреса”.
Не мисля, че имам терен да решавам вместо другите колко здравословно да живеят и какви да са им пороците. Моята критика е към безмерният егоизъм, цапането и безхаберието към здравето на околните.
Разбира се, пожеланието да се позамислят малко води до извода, че ти смяташ, че тези хора не страдат от хроничен егоизъм и че не се сещат да го правят, вместо това, че не им пука.
Ако не започнеш да гасиш цигари в челата, може да нямаш голям успех с желанието си за чист въздух.
Препоръчвам гасенето в ръцете на хора. И чупенето на пръсти на малки братчета ако започнат да пушат, впрочем.
Аз не съм социопат, все пак.
Ама е изкушаващо, нали? Все пак, не заплашвай с неща, които не можеш да направиш.
Както казах, не съм социопат.
Не е въпрос дали мога или не мога. Въпросът е дали това е решението.
Видът мислене, който стимулира подобно поведение, няма да се изкорени с насилие.
Това не ми пречи да подчертая, че когато ми се премине границата, няма последствия.
Но аз не казвам никъде, че това е решението.
Абсолютно си права, за себе си. Аз бях ги спрял, но откакто живея ненормален живот (нямаме право на алкохол), пропуших отново… И си мисля, че отново ми е време да ги спирам, защото този евтин Amber leaf не ми понася вече…
Но няма да е особено лесно без да се откъсна от тези условия.
Нещо интересно.
Случи се, че излизах няколко пъти по заведения последните седмици.
В три от петте случая частите за непушачи бяха фраш догоре, а в залите за пушачи имаше само няколко души.
В в четвъртия случай навихме пушачите (само една двойка) да си изгасят цигарата, а в последния имаха чудесна вентилация и физически разделено заведение, пушачите на втория етаж, непушачите на първия. Последното беше може би най-добрата идея.