От както подкарах темата за политическата отговорност и коректност, куцо, кьораво и сакато се изреди да ме убеждава как нито политическите групировки, нито отделните политици и депутати имат каквато и да е отговорност пред когото и да е и могат да правят каквото си решат, да приказват каквото си поискат и изобщо, вятър ги вее на бял кон. Убеждават ме как всеки може сам да взима решения сам за себе си и всеки носи стопроцентова отговорност за всяко свое действие (тук познати прависти ми се хилеха, че българските закони са малко несъгласни с това твърдение).
Нещо не съм съгласна с цялото това отношение тип “просто обикновени хора, които работят в парламента”.
Най-малкото, аз лично не получавам заплата, задето съм редова гражданка на република България, нямам възможност да гласувам закони (поне не пряко) и най-любопитното, не нося названието “народен представител”, каквото и да значи вече това словосъчетание. Разлика между обикновените хора и депутати има значителна.
Възможно е аз да съм прекалена буквалистка, но ми се струва, че по-скоро тези, дето ме убеждаваха а) рядко се сблъскват с идиоти в работата си, б) не зависят от идиоти в) имат редки и случайни сблъсъци с администрацията ни.
Основното е, че, за да се стане депутат се полага клетва. Която е доста конкретна (не успях никъде да я намеря, ако някой е навит да пусне линк или директно да цитира, да заповяда), но като цяло, коментира, че народният представител спира да бъде просто обикновен, редови гражданин, а поема доста повече задължения.
Отговорността да бъдеш.
(1) Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ.
Тръгвам – до после.
а “куцо, кьораво и сакато” е един особено политически коректен израз
Много.
Особено когато аз никога не съм имала нещо хубаво да кажа по адрес на политическата коректност.
Ето депутатската клетва:
Заклевам се в името на Република България да спазвам конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!
Що се отнася до доста конкретната клетва, аз като р.з. съм се клел
… да служа честно на народа си, да спазвам Конституцията, законите на страната и военните устави, да изпълнявам безпрекословно заповедите на своите командири и началници, храбро да защитавам целостта и независимостта на моята Родина и ако се наложи, да дам живота си за нея, за воинската чест и за славата на бойното знаме.
Говори ми после за «доста повече задължения».
Отговорността, за която говориш, е почти изцяло морална (не съм чул да са осъдили депутат, че не се ръководи от интересите на народа) и е следствие от това, че някой е станал «публична личност». Тук си съвсем права, тя се състои в това да бъдеш. Ти също имаш правото да станеш депутат — пълнолетна си, не си луда, не излежаваш присъда, остава само да спечелиш симпатиите на хората и да почакаш до изборите.
Енея, ти не си “прекалена буквалистка” – по-скоро обратното. И при теб, както и при много други съвременни хора, има една предпоставеност – ти се осланяш на едно свое вътрешно чувство и силна убеденост за това какво би трябвало да е (а не какво реално е) положението в обществото (или в законодателството).
Например, ако си поне някакъв тип “буквалистка” (може и не непременно “прекалена”) можеш да помолиш тези твои познати прависти, които са се “хилели”, да ти разяснят какво точно значи (чисто “буквалистки”) фразата, че (както това е записано в чл. 162 от Наказателния кодекс) който
“проповядва или подбужда към расова, национална или етническа вражда или омраза, или към расова дискриминация,”, следва да получи наказание “лишаване от свобода до четири години”.
Или както е в чл. 108, където също е използвана думата “проповядва”: “Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология” … “лишаване от свобода до три години”
Можеш да поразмишляваш малко над значението на думите – какво означава например “проповядва” – по смисъла на чл. 162 и чл. 108?
Г-н Сирков, ясна ми е разликата межжу “по принцип” и “на практика”. Любопитно ми е когато се изполва обаче като някакъв вид обоснвка или обяснение защо да не бъдем критични или как няма значение.
Мои познати прависти са ми коментирали, че ако сме спазвали законите, половината ни политици да са го закъсали здраво. Да не говорим, че “проповядване” влиза много точно в поведението на Атака и на Расате (или който е сега начело) организациите и публичното поведение.
Вярно е, има разлика какво трябва да е (според законите ни) и какво е, но то никак не променя или не улеснява нещата. Само ги прави по-гадни.
Ами тези твоите прависти, като са толкова убедени в това, което ти говорят, нека се опитат да го приложат на практика – нека подадат в прокуратурата жалба срещу “проповядване” на “идеология” – да видим какво ще им отговори прокуратурата.
*засмива се*
Сега и акъл ще им давам как да си вършат работата. Защо? Те си вършат тяхната, в зависимост от реалността, аз си върша моята, в зависимост от възможностите ми.
Да не говорим, че има голям шанс да си чувал някои от тях по конкретно тези теми в публичното пространство.
Но ще предам, че имат и вашето позволение.
Аз исках просто да ти посоча, че твоите очаквания, че думите имат значение (и то точно такова, каквото ти очакваш те да имат), не винаги се потвърждават. Впрочем, публикации в международната преса посочват, че онзи Джаред, който после е стрелял – всъщност преди това е бил на една предизборна среща – и е задал там въпрос, много подобен на въпросите, които и ти задаваш: “What is government if words have no meaning?”
Май има нещо, по което ти и онзи Джаред много си приличате?
Интересно е, че даваш този пример.
Една от причините на Джаред Лаунр да мрази Габриела Гифърд е и фактът, че конкретно на онази среща той я попитал “Why do you think words matter?”
На което тя му отговорила на испански.
Което мисля, че по-скоро подкрепя моята теза, отколкото твоите думите.
Колкото до това за “моите очаквания”, смятам, че доста конкретно съм написала за какво точно говоря и какво имам предвид. Честно казано, не виждам смисъл да се обяснявам отново и отново, при положение, че ако си го игнорирал първия път (за да твърдиш, че с г-н Лаунър си приличаме в неговата вяра, че думите нямат значение, очеВАДНО си игнорирал текста ми), съмнявам се да обърнеш внимание вторият път.
Вероятно нещо си се объркала по въпроса за онзи Джаред.
Това, което аз ти цитирах като думи, които той е отправил към политик:
“What is government if words have no meaning?” – е посочено в публикация в един все пак сериозен вестник (“Гардиан”).
Думите, които ти цитираш, не ги намирам никъде като казани от Джаред.
Вероятността нещо да съм се объркала конкретно по този повод е почти нищожна при положение, че самата Г.Г. го споменава.
Не мисля, че има терен да се сравняват нещата за които аз говоря и тези, за които е говорил Джаред Лаунър обаче.
Да не говорим, че тази тема не е посветена на него.
Pingback: Отговорността да бъдеш | Bulgarian Blog
Аз мога да ти дам линк – към публикация в “Гардиан” – където съвсем ясно е цитирана именно фразата “What is government if words have no meaning?” (а не посочената от тебе и твърде различна фраза: “Why do you think words matter?”). Сигурен съм, че и сама ще попаднеш на тази публикация на “Гардиан”, стига темата действително да ти е интересна.
Добре, аз лично спирам да използвам уважителната форма вие, защото както забелязвам, само аз си правя труда.
Нейсе, да ти хрумва, че може би фразата, за която аз говоря е от друг случай и друг контекст?
Това, за което Лаунър говори е нещо напълно различно и контекстът му е доста по-друг.
Баси, желанието на някои хора да отклоняват темата.
“Най-малкото, аз лично не получавам заплата, задето съм редова гражданка на република България” – теоретично би трябвало вместо заплата да получаваш привилегията да си гражданка на България и всички облаги произтичащи от това, като примерно подсигуряване на личната ти свода, защита на човешките ти права, предоставяне на оптимална за развитие среда. За всичко това теоретично работят народните представители.
Излишно е да поаяснявам, защо всичко това е просто теоретично…