Политическата отговорност
Миналата седмица си точих зъбите на темата за политическата коректност и че още не сме видели отпечатъците от това митично животно по нашите ширини, защото то коректност няма, камо ли пък изкуствена и насилствена такава. Съответно политически фигури, публични личности и изобщо всеки, се чувства напълно спокоен да сподели мнението относно всеки и по всяко време, без каквото и да е замисляне за последствията.
Моята теория е, че първо трябва да има социално очакване от конкретно публично поведение, за да може то да достига крайности.
Oбщата реакция към предния пост беше как всеки има право на мнение, как политическата коректност е нещо ужасно отвратително, нещо, с което съм съгласна и „абе вие знаете ли как в Америка нам-си-какво-си, там са толкова зле, че еди-какво-си“. Колкото повече се задълбаваше темата, толкова повече хората държаха да коментират какво било на майната си, а не какво се случва тук. Сигурно защото няма адекватни сочни случаи на родна територия.
Сякаш умишлено, Америка реши да демонстрира какво точно се случва, когато публични личности изобщо не се замислят за последствията, когато откровено говорят за насилие, за „прицелване” и „отстрелване” на инакомислещите и несъгласните. Една жена беше простреляна, а шестима бяха убити. Жената е Габриела Гифърд и е част от конгреса и Демократическата партия в Америка. Стрелецът е яростен поддръжник на Чаената партия. Чаената партия са уж някаква група, която иска да се върне към традиционните американски ценности и премахването на досадни неща като „право на контрол над това какво ти се развива в тялото“; „право да свържеш живота си, с когото прецениш“ и други такива. Вярно, държат и да намалят правомощията на правителството, което не е никак лоша идея, но останалите две точки не миришат никак добре.
Джаред Лаунър, стрелецът, (ако не се пише така, приемам поправки) на бърза ръка беше обявен за луд и цялата отговорност за действията му беше приписана единствено и само на него. Предполагам, че той е първият човек, който живее в изцяло социален вакуум, в който действията му по никакъв начин не са последствия на културата му, на средата му и че никой, по никакъв начин не е виждал, че човекът е нестабилен и може би опасен. Личния му канал в YouTube, който е използван за доказателство, че не е нормален, явно е бил следен от доста хора, но преминаването му от вербална агресия към физическа такава, едновременно с това е дошла като гръм от ясно небе. Хм.
За Джаред Лаунър се твърди, че е стрелял, защото е имал шизофрения и защото е мразел Габриела Гифърд отпреди това. Това е малко несериозно и повърхностно. Двете неща се представят като взаимосвързани или като доказателство. В света има ужасно много хора, които страдат от шизофрения и от други отклонения от душевното здраве. Въпреки това, ако погледнем статистиките, ще видим, че убийствата в по-голямата си част се извършват от психически здрави индивиди. Това, че някой е шизофреник, не обяснява автоматично защо е открил стрелба. Приписването на събитието на шизофренията му е просто интелектуален мързел. Нещо повече, то е измиване на ръцете на хората, които имат отношение към случая.
Важно да се подчертае е, че посланията, които ни обливат през медиите не са спонтанно зародили се или случайни. Те са обмисляни и премисляни, те са със съвсем конкретни цели, имат конкретни ПОЛИТИЧЕСКИ и социални мотиви и причини. Особено пък публичните реторики на партиите.
Най-важното нещо, което трябва да помни създателят на дадена публична (политическа) теза (визирам публичните слогани и подобни) са трите правила 1. Не подценявай публиката, защото ако усети, че я третират като идиот, ще си изпатиш и 2. Не надценявай публиката, защото ако е твърде сложно, дълго и комплексно, ще загуби интерес. Истината е някъде по средата. И тъй като в публиката винаги има много умни и много глупави хора, стигаме до третото правило 3. Тези призиви е задължително да са глупакоустойчиви.
И сякаш умишлено, в държава, в която притежателите на оръжия са не малък процент и също така глупавите хора са също не толкова малък процент, Чаената партия решава да използва подобен постер:
Както може би забелязвате, количеството мишени разположени по картата не са никак малко. И всяка символизира политик, който е опозиция. Това са символи за хора МИШЕНИ, както самата Пейлин ги нарича. Използването на фрази като „презареди“ и „отстреляй“ са щедро посипани в политическите изяви на партията напоследък, а на едно публично събиране организирано от член на Чаената партия, е имало практикуване на стрелба по мишени.
Цялата реторика на Чаената партия е изключително ориентирана към оръжия и употребата им. Обаче те всъщност твърдят (сега го твърдят, след стрелбата), че нямат предвид хората буквално да отстрелват политическата опозиция. Не, те го имат предвид метафорично. И е нямало как да знаят, че някой от многобройните интелектуално необременени граждани, които имат собствено оръжие няма да разбере, че това е само израз, че те нямат това предвид и че не са очаквали някой да ги възприеме буквално. Да де, но на мен ми е малко трудно да приема, че никой не е очаквал подобно събитие. Според мен просто е било въпрос на време, поради няколко причини:
1. Габриела Гифърд е била публично заплашвана и тормозена от поддръжници на Чаената партия. Партията обаче не е предприела нищо, въпреки, че всички тези неща са правени в тяхно име и честно казано, поне според мен, с тяхно знание. Те не са променили езика си, нито начина, по който провеждат кампанията си, просто са продължили да говорят за унищожаване на опонентите. Защото както знаем, това е, което зрелите хора правят – бият/пребиват/убиват/унищожават инакомислещите, явно. Или поне в Америка така се смята за прието. Или поне Чаената партия смята, че това е начинът, по който хора на различно мнение трябва да изглаждат различията си. С агресия. Защото друга причина да организираш събиране със стрелба по мишена, след като продължително време си представял опозицията като мишени и после да се твърди как изобщо не е можело да се очаква, че някой ще приеме тези части като НАМЕК, е най-малкото странно. Няма значение какъв е бил Джаред Лаунър, честно казано. Той е имал оръжие (за което е бил признат психически годен да носи), симпатизирал е на Чаената партия и е слушал/виждал призивите за „взимане на действията в собствени ръце“ и „отстрелване на противниците“.
2. Джаред Лаунър е дете на своето време и вярва, че неговите права са повече отколкото на останалите. Макар че неговото право да е на различно мнение е гарантирано от конституцията и от законите, той отрича това право на околните. Защото Джаред Лаунър, както много други глупави и ограничени хора, упорито е вярвал, че всички останали носят вина за неговите лични проблеми, които той не е бил способен да реши и че срещу него е имало някакъв вид заговор, от дадена политическа партия, етнос, раса, сексуалност, религия и прочие.
3. Политиците, както вече споменах, никак не са глупави хора. Техните действия са специално подчинени на целта да достигнат до максимално много хора и да ги привлекат към своите думи, обещания и призиви. Всичко, което казват или правят, като публични изявления и изказвания са подчинени на дадена цел. Те знаят точно колко глупави и доверчиви са хората и колко точно силен е стадният инстинкт. Никой, който си спомня как Джордж Буш е преизбран и е виждал носталгията, с която пенсионери въздишат по комунизма и се редят да пуснат бюлетините за БСП, не може да твърди, че факторът глупост може да бъде игнориран.
Когато се създава даден слоган, целта е да е максимално прост и разбираем и да бъде запомнен. Не трябва да бъде прекалено елементарен, но и да не бъде твърде сложен. Да бъде също така и глупакоустройчив. И когато някой умишлено забравя последното правило, в името на победата, в името на контрола, в името на целите си, той/те носят отговорност. Защото те не са просто хора, те са НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ и носят отговорност за действията на хората, които ги слушат, защото те дефинират кое е нормално, кои са целите на дадената партия и политическа група. А когато отстраняването на различните е поставено като главна цел и след това се появи някой наивен буквалист, който вярва в тази партия или кауза и прибегне до агресия, мисля, че става достатъчно ясно защо говоря за ПОЛИТИЧЕСКА ОТГОВОРНОСТ. Защото „собствено“ и „мнение“ вече нямат същия смисъл, какъвто имат за отделния индивид. Двете неща трябва да бъдат много внимателно упражнявани от хора, които имат политическо и социално влияние. Защото зад тях ще има не малък брой хора, които нямат интелектуалния или моралния багаж да се замислят. Защото тяхното мислене и техния морал са предадени на дадената цел, в която те вярват и която се изповядва от тази група/политическа партия.
Да бъдеш народен представител не е само власт и привилегии. То два с много отговорности и задължения. Депутатите спират да бъдат просто група хора собща обща цел и общи интереси; те имат съвсем конкретна политическа и социална роля. Те служат на НАРОДА, не само на представителната извадка, която ги подкрепя. И като служители, тяхна отговорност е да пазят и защитават народа, включително от него самия, но и от тяхната собствена глупост, късогледство и неадекватност. Те не могат да си позволят да бъдат само обикновени хора, защото тяхната публична и социална роля вече изисква повече.
Поемането на отговорност и вниманието какво се говори, казва и имплицира, е на политиците и политическите партии, защото те заместват мисленето на достатъчно хора, за да може да се говори за нещо друго. Каквото и да казват те, то трябва да е глупакоустройчиво.
А както миналата седмица казах, когато глупостта се лее, тя не трябва да бъде толерирана, търпяна, подминавана или премълчавана. Защото следват трагедии.
Светът се смалява, думите ни имат много по-голяма сила и тежест от преди. Отделните личности могат да има много повече власт и контрол. Отговорностите ни се увеличават пропорционално с позициите, които заемаме в обществото. Няма как да го избегнем и няма как да не поемем отговорността, била тя политическа или лична. Защото вече не говорим, не влияем и не зависим само от себе си.
