Идват празници и всичко живо държи да честити Коледа, да пожелава хубава Нова Година, да праща картички, да пазарува да откат и току да прави разнообразни пожелания.
Най-хубавото, което получих, отвъд личните, идващи от семейството и от близките приятели, беше малко странно.
Поздравиха ме с публичното изявление на Майкъл Мур относно Джулиан Асанж.
За незапознатите, Джулиан Асанж е част от WikiLeaks, които често публикува докумнети засягащи действия на правителства и организации.
По този повод от Америка са му вдигнали мерника, а той беше обвинен в изнасилване от две шведки.
Темата бързо ескалира и стана безкрайно грозна, защото огромен процент от хората отхвърлиха тотално възможността обвиненията да са истински, за съжаление твърде редовен подход, когато публична личност е обвинена в изнасилване. (Каква е идеята, че публичните личности, понеже са известни са неспособни да извършат нещо лошо? Нещо, което много пъти сме виждали, че не е вярно, но подходът се запазва, за съжаление).
Следих темата отблизо, както в българските блогове, форуми и дискусии, така и навън и се начетох на доста притеснителни неща.
Имаше разнообразие от доводи какво точно се случва, но конкретните подходи, с които Асанж беше защитаван бяха най-малкото странни.
Най-често срещаната беше как от Интерпол не преследват изнасилвачи (Роман Полански е свеж пример) и това някак си е странно доказателство, че всъщност това е просто претекст. Защото… голяма работа, изнасилване, не е като да е “истинско” престъпление, нали… Нищо, че се случва на 1 от 4 жени и не е точно изолирано явление…
За мен лайното удари вентилатора, когато адвокатът на Асанж направи публично изказване, в което твърдеше, че престъпление не е имало, че всъщност в Швеция е престъпление да правиш секс без презерватив (което не е вярно, няма такъв закон), чиято глоба е няколкостотин долара (също както законът, за който си съчинява адвокатът, глобата също е несъществуваща). Скоростта, с която тези твърдения беше оборена беше почти мигновена, но все още чувам/чета хора, които използват тези думи като аргументи и като доказателство за горкичкият, невинен, набеден идеалист Асанж.
Трудно ми е да съчувствам на Асанж, защото дори да бъде депортиран в Америка, към него няма повдигнати обвинения (до този момент) и всъщност той не е нарушил закона. Вярвам, че със сигурност е размътил водата, но честно казано, въпреки постоянните си обещания, до този момент не съм прочела нищо толкова скандално или противоречащо си с официалната политика на държавата.
Може би най-грозният момент от цялата история беше когато Майкъл Мур (авторът на “Пич, къде ми е страната”) обяви публично как никога, никога не трябва да се вярва на официалната версия и на официалните власти, нарече обвиненията в изнасилване hoohaah, т.е. в смисъл на глупости и като цяло изглеждаше изключително самодоволен.
Последвалата бурна реакция беше значителна. Едно е да спориш за права на свободното слово, друго е да заявиш публично в ефир “никога, никога не вярвайте на жертви на изнасилване”, което при положение, че идва от богат, бял, известен мъж, звучеше дори още по-чудовищно. Всъщност, който и да го каже, звучи ужасно, но може би идеята, че точно човек, който уж се бори за демокрация, да омаловажава престъпление, е толкова плашеща.
Моя любима блогърка, Сади Дойл проследи темата, беше начело на публична туитър дискусия, в която много точно се посочва какъв точно е проблемът и защо темата вече не е просто до това дали Асанж е невинна жертва или не.
Явно дискусията е свършила работа, защото М.Мур е проверил данните и информацията, която до преди този момент бе приемал без замисляне, а именно какви точно са обвиненията и зае по-различна позиция.
Цитирам:
Every woman who claims to have been sexually assaulted or raped has to be, must be, taken seriously. Those charges have to be investigated to the fullest extent possible. For too long, and too many women have been abused in our society, because they were not listened to, and they just got shoved aside… The older people here remember how it used to be. It’s not that much better now, it got a little better, because of the women’s movement made that happen.
Всъщност Майкъл Мур, поне за мен, каза голяма глупост.
Защото не просто не е прекарал десет минути, за да се поинтересува по-сериозно от проблема, да се поинтересува поне в собствената си държава как стоят нещата, ако не в глобално ниво, но аз не мога да забравя Роман Полански и публичната реакция, която беше прекалено подобна, думите на Упи Голдбърг, как това не е било “изнасилване” изнасилване (очевидно 30+ годишен човек да напие и насили момиче, което още няма 14, магически се превръща в нещо нормално, ако извършителят е известен бял мъж, режисьор на филми) и прочие подобни аргументи.
И все пак… стъпка в правилната посока. Когато някой публично каже подобна въпюеща, опасна глупост, то той/тя бива коментирана и не остава без реакция.
Така че… ето, наистина нещо хубаво. И ми дава някаква надежда за Новата Година, че толерантността към престъпленията от подобен род няма да бъдат смитани под килима и че евентуално процентът необявени престъпления ще падне, а обвините и осъдени престъпници и рецидивисти ще се повиши.
Но да видим.
Колкото до Асанж, той още не е осъден и още не е депортиран, така че може би първо трябва да се изчака да се види какво точно ще се случи и какво ще е решението на Швеция, преди да започнат да се леят сълзи колко е жален и горък Асанж и как е жертва на конспирация.
Не ме разбирайте погрешно, смятам, че организациите и правителствата имат нужда от строг контрол и от пълна прозрачност пред обществото, но това не означава, че хората занимаващи се с това нямат права и отговорности и спират да бъдат отговорни за действията и постъпките си.
Весела Коледа, хубави празници…
Но има и друго – вероятноста хипотетичният изнасилвач двете шведки Асанж да бъде с доказана вина и осъден е мнооого по-голяма, от тази световният изнасилвач САЩ да бъдат осъдени и дори съдени
Не ме разбирай погрешно, нямам предвид честния и трудолюбив американец, а политиката на правителството – тоест на финансовата олигархия, последен пример -видяхме как (и защо) се “демократизира” Ирак
Това е вярно, но все пак, това не е причина отделните престъпления и индивиди да минават метър. Това, че глобалната политика на Америка може да бъде наречена единствено и само експанзионна, не променя никак фактът, че законите са си закони и трябва да бъдат прилагани.
Никак не съм фен на Америка, като култура и като цяло, ме плашат, мисля, че там има повече откачалки на квадратен метър, отколкото някъде другаде по света. Или поне те най-много ни се набиват на очи, защото Китай е зад прокси, а Русия… Русия си има други проблеми, от типа да не замръзнат живи и да не умрат от глад.
Последно, кое от двете е казал:
1) да не се вярва на властите
или
2) да не се вярва на жени, които твърдят, че са жертви на изнасилване?
Поне за мен има разлика. Първото е някакъв наивно-романтичен анархизъм, второто — глупаво и вредно изказване.
> при положение, че идва от богат, бял, известен мъж, звучеше дори още по-чудовищно
Щеше ли да бъде по-малко чудовищно, ако беше беден, черен и безизвестен?
> дори да бъде депортиран в Америка… той не е нарушил закона
Това е спорно твърдение. Усилено се търси някой член от някой закон, за да бъде обвинен в шпионаж. Добави изказванията, че Асанж бил hi-tech терорист и въобще защо досега не сме го гръмнали, и настоящите обвинения срещу него започват да намирисват леко на политика. Всъщност двете не си противоречат — може действително да е извършил нещо, което в Швеция да се брои за изнасилване, и това да се използва за политически цели.
Маркуч, когато казва “никога, никога не вярвайте на официалната версия’, всъщност казва “никога, никога не вярвайте на обвинения в изнасилване”. Защото дефакто това е официалната версия, обвинение в изнасилване. И по принцип, когато има обвинение в изнасилване, то е официалната версия, не само в този случай, но и по принцип.
Колкото до това, че усилено се търси закон, не означава, че е намерен такъв или че ще намерят. Колкото до обвинението в тероризъм, първата поправка (свободата на словото) му гарантира сигурност, да не говорим, че до този момент сайтът не е публикувал държавни тайни, за да може да се използва като реален аргумент.
Както казах, Америка му е вдигнала мерника, но между практическата възможност наистина да направят нещо и фактът, че правят мускули и се правят на много важни, има разлика.
Може обвинението да се използва за политически цели, даже е много вероятно, но това по никакъв начин не омаловажава сериозността на обвинението и не променя важността му, нито уважението, с което трябва да се третира.
Впрочем, доказано ли е изнасилването?
“никога, никога не вярвайте на официалната версия” – мисля, че не го е употребил ТОЧНО за изнасилване, а по скоро в общия смисъл, – официално в смисъл на медийно внушение – не знам как мислиш, но според мен колкото една медия е “по-официална”, тоест близка до власта, толкова дейноста и е по-дезинформационна, отколкото информационна, разбира се – няма да ръси откровенни лъжи, но най-добрата лъжа е наполовина истина
Съгласен съм, че трябва да мине през нормална съдебна процедура, но да го държиш без право на гаранция, при положение, че сам се е предал е доста странно. И явно се опитва да съдейства на полицията (или поне така казват). Каквото и да е, личи си, че отношението към него е специално, но не от типа специално на което принципно сме свикнали (Стависки, etc).
Ей тази статия ми допадна доста:
http://www.huffingtonpost.com/naomi-wolf/jaccuse-sweden-britain-an_b_795899.html
But for all the tens of thousands of women who have been kidnapped and raped, raped at gunpoint, gang-raped, raped with sharp objects, beaten and raped, raped as children, raped by acquaintances — who are still awaiting the least whisper of justice — the highly unusual reaction of Sweden and Britain to this situation is a slap in the face. It seems to send the message to women in the UK and Sweden that if you ever want anyone to take sex crime against you seriously, you had better be sure the man you accuse of wrongdoing has also happened to embarrass the most powerful government on earth.
Keep Assange in prison without bail until he is questioned, by all means, if we are suddenly in a real feminist worldwide epiphany about the seriousness of the issue of sex crime: but Interpol, Britain and Sweden must, if they are not to be guilty of hateful manipulation of a serious women’s issue for cynical political purposes, imprison as well — at once — the hundreds of thousands of men in Britain, Sweden and around the world world who are accused in far less ambiguous terms of far graver forms of assault.
Иначе казано, понеже на обвиненията в изнасилване попринцип не се гледа сериозно, значи тук всъщност не става дума за изнасилване, а за нещо друго.
Адски интересна защита, честно.
Колкото до горкия, нещастен Асанж, затворен, Майкъл Мур призова да се съберат пари, за да му се плати гаранцията.
Е.
Аз пък не вярвам Асанж да е изнасилвач. Мисля, че е натопен нарочно по политически причини.
Съвсем друга работа е, че смятам, че изнасилването не се преследва с достатъчна строгост на закона никъде и е безумно, че са финансови измами можеш да получиш по-голяма присъда, отколкото за изнасилване, което е второто най-голямо престъпление срещу личността след убийството.
А пък напълно трета работа е, че не съм твърде убедена в чистите подбуди на Асанж да публикува документите. Я си представи, че някоя частна американска военна фирма губи търг за обществена поръчка в Ирак. Там, както знаеш, всичко почти е аутсорснато на частници. Втората в класацията фирма се обажда на нашето момче и му дава документи, които да дескредитират правителството, дало поръчката. Не го изключвам като възможно.
По принцип цялата игра е прекалено мръсна и много напомня ЦРУ методите за омаскаряване, и от двете страни. Защо, за бога, не дават тези документи на журналисти, които освен да ги публикуват, могат и да ги изтълкуват, а освен това ще попитат и засегнатата страна, която също има право на защита? Защо просто ги плесват в мрежата – и кой квото разбрал, това. Как пък точно в изнасилване го уличиха Асанж? И толкова години никой не е подал оплакване срещу него, чак като станал известен и неудобен, тогава се решили да кажат истината.
Не знаем цялата истина. А и това, което знаем, ни го тълкуват както дявола чете евангелието. Не бих прибързвала с категорични мнения за нищо в случая. Ами ако това за Асанж е smear campaign, на каквото силно прилича?
Тогава, ужасно В.
Но все пак аз казвам друго. Защитата на Асанж и неговата реакция, неговите изявления, те са притеснителни, те са страшни.
Онзи ден е заявил, че Швеция е Саудитска Арабия на феминистите.
Не знам реалните причини на Асанж, възможно е да си права.
Аз тълкувам единствено неговото поведение (публичното такова) след обвинението и обществената реакция и подход.
Точно пък обвинение в изнасилване, което виждаш колко сериозно се гледа от активните поддръжници, ми се вижда малко дребно, ако наистина е опит за очерняне и дискредитиране.
Има един друг сайт, openleaks, които изобщо не чакам, за разлика от WikiLeaks, а директно публикуват всичко, което им попадне.
Колкото до вестниците, май идеята е, че са са предпочитани, заради страхът от купените медии.
Julian Asange could be many things… but one thing he is not, is a person being good with words.
Since the start he and his lawyer are talking crap.
This one is particularly mindbogling one. I quote:
“I fell into a hornets’ nest of revolutionary feminism.”
“Sweden is the Saudi Arabia of feminism”
My reaction to this was laughter and dismay. I can hardly recollect a worse analogy than this.I am just going to state some of the things: Julian Assange is clearly gunning for Joe Francis’ “Douche of the Decade” title.
Maybe he’s playing a game. It’s called: How Many Ways Can You Say “I raped them because I hate women, now get off my back about it already” without saying so.
Maybe we are all in error and Saudi Arabian feminism is alive and exemplary; women are fighting male supremacy there – it’s just that media don’t tell us about it because…
And about Sweden… well, I hear that, in Sweden, they don’t let the men drive cars and Swedish men aren’t supposed to leave their houses without permission of their female guardian, and company of a close female relative. If only men weren’t cloistered behind garden walls! It’s truly a horrible existence for men in Sweden.
On the plus side, the government is considering giving men the right to vote.
So… it is all good then, right?I have no idea why is is doing WikiLeaks and what his motives are but being such a douchebag is just making me uneasy with anything that he is saying or doing, whatever the subject or the context.
Според мен твърдението на Мор, че не бива да се вярва на официални версии следва да се разбира съвсем буквално и общовалидно, поради простия факт, че всички големи медии и инф. агенции са доста зорко следени какво точно публикуват и в повечето случаи информацията им се филтрира, дори от от самите тях, за да не засегне определени интереси (държавни, партийни, корпоративни).
А относно конкретния случай – официалното съобщение е, че е издирван и арестуван за изнасилване. Но се премълчават някои важни подробности и че всъщност не става дума за точно за изнасилване, а за нещо по-различно.
http://www.webcafe.bg/id_12211246
Аз смятам, че всеки престъпник следва да получи адекватно наказание. Но не въз основа на медийни публикации, а на обективен и справедлив съдебен процес. А какво стана с принципа “невинен до доказване на противното”?
Лесно е на базата на подбрани и широкотиражирани информации да осъдиш някого. На кого са нужни факти след като всички вестници пишат нещо? На кого е нужен съд, нека просто да линчуваме, когото смятаме, че нещо е съгрешил!
И за да не бъда разбран погрешно искам отново да подчертая – ако съдът докаже, че Асанж е извършил престъпление, каквото и да е, то не бива да се омаловажава и той задължително трябва да понесе отговорност!
Точно така, нека да изчакаме да се изкаже съдът. Просто критикувах начинът, по който биваше коментирана темата.
Всъщност хората масово приеха обвиненето за безпочвено по няколко причини:
1) то дойде след голямото изтичане на секретни документи през ноември, въпреки че самите сексуални контакти (а такива е имало) са се случили значително по-рано.
2) едната от девойките се хвали в туитър след като прави секс с Джулиан. (както казахме, значително време преди да бъдат повдигнати обвиненията – те идват след голямото изтичане)
Да сме наясно.
1) Джулиан е лайно
2) Уикилийкс е важна и трявба да я има.
3) Едното и другото нямат нищо общо и да не се бъркат.
4) Джулиан е виновен основно в арогантност и безочивост, но на законово ниво не е направил нищо “лошо”.
5) Изнасилването е избрано защото хем предизвиква емоционалност (както в твоя случай) хем е достатъчно трудно за доказване, особено когато НАИСТИНА е имало сексуален контакт. Аз винаги мога да спя с някого и после да ми симне, че всъщност е било насила и да го обвиня – иди доказвай дали наистина съм искала или не, а и всичките такива като теб ще скочат да ме защитават.
Всъщност ти няма как да знаеш дали е направил нещо лошо, защото още не е осъден и защото не си му светила.
Немалко жени изобщо не докладват изнасилване, защото се срамуват или защото си мислят, че е нормално да те приковат за леглото за гърлото ти без да те питат искаш ли или не, след като вече си го пуснала у дома си. Това не прави актът по-малко насилствен.
За последно го казвам.
Аз не съм казавала дали е виновен или невинен.
Аз коментирам поведението му след обвинението и как реагира публиката към него.
Един човек може да намира WikiLeaks за правилна идея, може да намира маниера, по който темата е представена и дискутирана за неправилна и алармираща.
Това, че каузата му е добра или важна по никакъв начин не променя, че обвинението не е дреболия и независимо дали е изфабрикувано, с цел злепоставяне, депортиране и пр, то трябва да бъде третирано с нужната сериозност.
Е да де, аз ти давам идея ЗАЩО обществото реагира така. Нито една от девойките не й беше хрумнало да се оплаче преди това да стане удобно за някого. Дали е виновен или не в случая няма значение. Реакцията не е защото хората омаловажават изнасилванията по принцип, както се опитваш да обясниш. А защото конкретно тези обвинения наистина изглеждат съшити с бели конци.
Грозен пример: Полански.
Много ми е интересно да сравня тези два случая. Реакциите бяха почти идентични.
Колкото и да ми се иска да кажа, че това е случайност, стечение на обстоятелствата, нещо тези стечения са прекалено много, за да мога да го приема.
Нищо общо…. Правиш сравнение по повърхностни признаци, а не по релация….