Обичам, когато някой отиде на нечии личен блог и започне да се набира защо авторът говори на една или на друга тема, държи му/й се сметка и му/й се дава акъл какво трябва и не трябва да го вълнува.
Винаги ми е било интересно, дали коментиращият наистина очаква авторът да се засрами, че пише на теми, които го вълнуват и следва да обещае, че повече няма да прави така или пък може би се очаква да започне да иска специално разрешение, преди да публикува дадена тема?
Най-любимите ми са критиките как авторът пише за себе си, защото колко по-интересно би било да четем нечий блог, който всъщност не са написани мненията, анализите и коментарите на създателя и поддържащия блога, а просто някакви такива, случайни неща.
Хм… чакай, това второто не са ли вестници или не е ли една от причините, заради които блогването стана толкова популярно, възможността да се чуе разнообразие от мнения и гледни точки?
Интернет пространството изличава много неща, основното от които е страхът какво ще си помисли и как ще реагира реално човекът отсреща. Отнемането на възможността да видиш лицето му, мимиката му, дава кураж, както и анонимността. Разбира се, не на последно място е и нечия самоувереност, че точно той е хванал господ за шлифера и има право да държи сметка, да обижда, да омаловажава и пренебрегва.
Това поне би обяснило защо под повечето виртуални всекидневници има порой от помия, както и защо повечето хейт коментари, на които съм попадала в блогове, са били анонимки, по-грозно е обаче, когато го правят блогъри, които би трябвало да знаят по-добре.
С най-голямо удоволствие бих писала с моето си име, ако не е трудно да се изпише,когато натисна копчето.Оказва се че не винаги се включвам и само анонимното реагира безотказно.А иначе ,ще се опитвам да пиша и на неутрални теми.Стига това да не създаде неудобството че опитвам да водя диалога.Иначе с внимание коментирам и казвам моето си мнение ,без да се получава онова чувство на досада отсеща.
Весела Коледа
Съгласна с две ръце! Наскоро един познат ми каза “Погледнах блога ти, но ако трябва да съм честен, го намерих за много скучен, само за какво мислиш, чувстваш, твоите мнения и виждания, аз очаквах нещо по-общо и политическо”. Човека поне не беше блогър, мога да приема, че не е много запознат с животното “личен блог”, но друг блогър да те напада в това отношение е просто лицемерно.
Според една позната, това било критика главно към жени блогъри, не знам дали е вярно, честно казано, нямам такива впечатления, но пък и аз чета специализирани блогове, които не са насочени към всички читатели, съответно публиката е по-специфична.
Ти имаш ли такива впечатления?
И в аналоговият живот има много хора повечето познати, неанонимни, които директно като те срещнат се опитват да ти казват какво да правиш, какво да не правиш, какво да мислиш, какво да четеш и т.н. Блоговете са част от нашият живот а анонимността освен, че провокира малко по-груб език не променя коренно нещата. За мен причината за това е, че много хора не умеят да водят класически спор с разумни аргументи, защото затова се изисква много знания и малко опит. Поради тази причина те просто се опитват директно, безусловно да си наложат собственото мнение и разбирания за нещата. Не им обръщай внимание.
Бих предположила, че жените са просто по-склонни да водят лични блогове и да споделят собственото си мнение, без нужда да го обосновават с обективни аргументи или да го съобразяват с актуални теми и тн. По друг начин на мога да си го обясня, ако наистина е така, на мен не ми е направило впечатление…