Спомняте ли си темата “Читанка”?
Когато сайтът бе свален след полицейски рейд и куп хора се изредиха да говорят мъгляви неща за “нарушаване на авторското право”, “електронни книги” и “пиратство”?
Реакцията на блог обществото беше силно и сайтът се появи отново.
Само че освен, че се появи отново, на мен ми направи впечатление наглият опит да се провери дали ще им мине номера на някои издателства.
Необоснованите и незащитени твърдения бяха едно нещо, но пълната липса на интерес и сериозна разследваща журналистика бяха нещата, които ме притесниха далеч повече.
До някаква степен наглостта ме изуми по-малко от заспалостта на онези, които се предполага, че трябва да бъдат гласа и стражът на обществото. Което може би обяснява защо блогването стана толкова популярно и разпространено.
Но да се върнем на важния въпрос – какво се случи, какво се промени, какво ново научихме и къде сме сега?
Ами… горе долу сме на същото място като преди – опитаха се директно да отнемат нещо от читателите, не им се получи, което ме кара да смятам, че опитите продължават, само че тихо и скрито. Нищо не се промени, освен, че много хора разбраха, че издателския бизнес пълни джобовете на посредниците, а не на авторите и преводачите. Също така преглед на статистиките показа, че твърденията на издателствата са неверни, дори просто защото сравнението на покупките на книги последните десет години (включвайки съобразяване с кризата), са доста по-различни от теориите, които бяха развити.
Факт, книжния ни пазар е труден, беден, ограничен, никак не е лесно да се издаде книга, независимо от езика и темата и че от това не се печели, ако си български автор, преводач или коректор.
Интересното обаче е, че книжарници има бол и все пак книги се купуват. Стана ясно, че има хора, които обичат да четат, но също така издателствата мълчат упорито относно появата на виртуални книги, нещото което беше дефакто основата на темата.
Какво обаче правим сега?
Според мен за въпроса с електроннитите книги, получи добър отговор в лицето на http://e-knigi.net/ .
Не всички са забравили…
http://www.kultura.bg/bg/article/view/17581
Направете си труда да прочетете мноооого внимателно статията на доц. Бенбасат. Заедно с цитираната литература. И да я разберете.
Може и да й е мъгляво на Енея, ама няма как, ако толкова иска да споделя мнения по някои въпроси, ще се наложи да се поизпоти. Лошото е, че ако успее да го направи, ще се засрами, че досега се е излагала. Наистина, по-малко от доцентката Цветкова, защото онази си срина доцентския авторитет, а една студентка си няма още никакъв.
Това, че не съм съгласна многоуважаемия, не означава, че не съм го разбрала.
В коментарите тук под статията http://www.librev.com/component/content/article/27-prospects-bulgaria/1019-2010-09-21-17-26-43 ще намерите разобличение на невежеството на предводителката на студентското ви “блогърско общество” “доцент” Милена, както и върхът на фалшификациите й – с папската енциклика. Сигурно ще Ви е интересно.
Не е зле да знаете и кой е горил книгите на немската класическа литература по времето на Хитлер. СТУДЕНТИ, мила. Колко му е да ги изпързаляме.
Така че не бързайте да правите изводи като: “липса на интерес и сериозна разследваща журналистика”, “книжния ни пазар е труден, беден, ограничен” и подобни.
А че авантата е сладко нещо, съм съгласна и аз.
Елена, моля те, направи си труда да се запознаеш с текстовете ми, преди да започнем да спорим.
Никъде не казвам, че труда на авторите, не трябва да бъде заплащан, нито призовавам за кеф към авантата.
Това, което което съм критична от първата секунда до последната е откровеното лъжене, манипулиране и говорене на глупости.
Заявяването на твърдения без доказателства и неадекватни твърдения.
Това, заради което побеснях беше твърдението, че така преводачи и автори губели пари. Нещо, което не отговаря на истината. Губят пари издателства.
Много книги от качените в Библиотеката са дарени от авторите им.
Факт е, че не са всички.
Също така е факт, че Библиотеката е една от единиците виртуални места, където имаш достъп до литература.
Аз и много хора изявихме съгласие, че нямаме проблем да закупуваме електронни издания на книгите, които биха били значително по-евтини от хартиените версии по обясними причини.
До този момент никой не се наема да се захване с тази част от бизнеса.
Хем се опитват да отнемат правото за достъп до литература, хем не предлагат нищо адекватно на негово място.
Не стига че говорят глупости, но и когато са им зададени конкретни въпроси, не просто мълчат, ами отговарят в два реда на шльокавица.
Не просто не говорят, а разпространяват неверни твърдения (с онлайн книжарницата).
Не съм съгласна да се толерира подобно отношение и не съм съгласна някои издателства да ме третират все едно съм малоумна.
На мен нищичко не ми пречи да си купувам онлайн чуждите книги и да си ги чета. До голяма степен се разминавам с некадърни преводи и прочие глупости, но все пак, при положение, че се издават книгите на български, може да се помисли как да се реши този проблем и без откровено лъжене.
Доцентката не е МОЯТА доцентка, нито пък е нечий предводител (ако пък изобщо си мислиш, че може да има такова нещо в блогосферата). Тя изказва мнение, с което съм била съгласна по еди-какви-си причини. Това не означава, че е кумир, нито пък че автоматично е приета за висша инстанция.
Нейните думи бяха интересна реакция в скандала, а пък отношението на БАРД беше също толкова показателно.
Разследващата журналистика по темата отсъстваше, защото все още никой не знае верни ли са твърденията на издателствата или не. Което за мен е основното, единственото и най-важното от цялата дискусия.
Ако искаш да говорим за авторски права, библиотеки, като цяло по темата, ще ми бъде интересно.
Просто прочети аз за какво съм писала и моята гледна точка каква е, а не просто да критикуваш ей-така, най-общо, без много допирни точки с моите думи.
Центърът на дискусията е напълно изместен.
Обективно положението е следното:
1. В България има над 400 частни издателства. Най-различни са – малка част от тях печелят добре, повечето са непрекъснато на ръба на фалита. Кое от тях колко печели и в какви отношения е с авторите и преводачите, с които работи, си е тяхна работа, стига да не нарушават законите. Никой – нито издателства, нито автори, нито преводачи не са длъжни да ви се отчитат за каквото и да е. Частен бизнес, свободен пазар! Само при съмнение, че някой нарушава закон, се събужда т.н. разследваща журналистика. Това явно не го знаете, но журналистите го знаят и затова не се занимават. Но Вие си позволявате приказки като “откровено лъжене, манипулиране и глупости”.
2. Никой частен бизнес не може да бъде задължен да промени дейността си. Ако не е усетил новите нужди на пазара (електронни книги), той ще загуби – а ще спечелят тези, които са се ориентирали навреме. Не можете да упреквате никого, че не ви дава нещо, което ви се искало. Създайте го вие, щом смятате, че е печеливша ниша на пазара.
3. Освен chitanka.info съществуват и други онлайн сайтове за безплатно предоставяне на книги. Защо те нямат проблеми с властите? Защото не нарушават закона.
4. Нямате никакво право да ругаете с долни махленски ругатни нито властите ни, нито лично г-н Явор Колев, както прави цялата ви “блогърска общност”. Това не е негова приумица, утре на неговото място може да бъде друг човек – и пак ще върши същата работа. Но явно не ви достига нещо, за да го разберете. Ще Ви кажа какво е то – нарича се гражданска култура.
5. Последно и най-важно: никой не е отнел ничии права за четене. Но да вземеш без позволение и да се разпореждаш с чужда собственост – било то вещна или интелектуална, е КРАЖБА. Кражбата е отнемане на право. Така е по цял свят, така ще бъде и в България. Това са елементарни човешки права и всеки, който не ги зачита, трябва да бъде наказван. А да имаш право на нещо не означава, че имаш право да го получаваш безплатно – до тази разлика доцентската главица на Миленка още не е стигнала.
Впрочем, в статията на доцент Бенбасат е казано почти всичко.
Нямам време да Ви обяснявам законите, съжалявам. В закона зад всяка дума има нещо, което може да не знаете. Като например – какво е институт и защо никой онлайн сайт не е библиотека. Ако зададете конкретен въпрос, на който отговорът да е кратък… може евентуално. Но вижте последните дебати по света, а и в ЕС по въпроса за законите за интелектуална собственост.
1. Интересувам се и се занимавам с журналистика, така че тук не съм съгласна с вас.
2. Има много други сайтове, които предлагат безплатен достъп до книги, техните условия не се различават по никакъв начин с читанката, просто читанката е най-големият сайт.
3. Аз лично намирам Явор Колев за неадекватен.
4. За мен стабилна част от историята е, че дело не е заведено, нито пък има обвинения, както и че читанката продължава да съществува както преди.
Ако вината им беше толкова стопроцентова или пък темата беше толкова елементарна, то дело щеше да има.
Не, издателствата дължат отговор. След като отправят публично обвинение, трябва да могат да го защитят и обосноват. Ако имаха доказателства, дали нямаше да ни залеят до ушите с тях?
Виртуални библиотеки има, само това държа да отбележа.
1. Може да се интересувате и занимавате, но е ясно, че не учите журналистика. Липсват Ви елементарни основи. Журналистиката не е красноречие. Журналистът трябва да знае законите – и защото не може да знае всички, се специализира в дадена област, иначе дрънка глупости.
2. Читанка е най-големият сайт, защото краде най-много. Това му е достойнството – най-големият крадец е. Никой не е искал да го затваря, това си го измислихте вие. От него искаха само да свали книгите, за които собствениците на правата имаха претенции – без значение дали бяха автори или издателства. От 5 години датират първите писма, които са им изпратени по въпроса – а те се крият и сменят местоположението на сървъра си като истински престъпници. Е, хванаха ги. Българската полиция се оказа на ниво.
А продължават да съществуват, защото клекнаха и свалиха книгите, за които беше сигнализирано. Така че не си въобразявайте, че вашата шумотевица е повлияла с нещо.
4. Издателствата и авторите посочиха на полицията кражбата и поискаха да им помогне срещу нарушителите, защото само полицията може да установи къде са. Вие сега предизвиквате издателствата и авторите да ги съдят – защото те им простиха, макар и непознаването на закона да не е оправдание. И от благородство не разбирате! А що се отнася до съдебните дела, къде са ония, дето се заканваха, че ще съдят полицията че им нарушавала… какви права беше? В Страсбург и в Хага щели да поставят въпроса – та да си умрат хората от смях? Крадците ще се оплакват от полицията, че ги хванала? Трябвало, виждате ли, да се доказват загубите! Като се закове в закона една твърда глоба от няколко хиляди лева за качване в интернет без съгласието на носителя на авторски права, проблемът се решава елементарно.
3. За какъв Вие лично намирате г-н Колев – никой не се интересува. Въпрос на възпитание е да не си позволявате да обиждате хората публично – особено затова, че си гледат работата.
Освен всичко друго, което стана ясно, че не знаете, с последното си изречение показвате, че не знаете и какво е библиотека. Образовайте се! Процесът е дълъг и отнема доста време.
Всичко добро!
В Читанка се намират и добри книжки
http://chitanka.info/lib/text/2007
> опитите продължават, само че тихо и скрито
Ами, тихо и скрито. Прочети какви пак ги говори доблестният Рицар на Книгата: http://bit.ly/hUgkc0
Елена, моля ви се, не говорете глупости. Нищо не са им прощавали.
Никой няма да прости загуби за милиони, ако наистина ги има. Никой.
Нито пък щеше да се стигне пак да има сайт читанка, ако обвиненията бяха верни.
Просто нямат доказателства иначе ако имаха, щяха да продължат.
Колкото до най-големите крадци… нали говорехме, че имало споразумения, е какви са тия споразумения, дето другите онлайн места ги имали?
Достъпът до законите позволява на всеки да разбере какви са му правата, свободите и ограниченията.
Всичко, което е изписано по темата подлежи на анализ, има различни начини, по които може се тълкуват някои закони и членове.
До този момент нито един правист не е излязъл със становище по случая (имам предвид от страна на издателствата)
Това, което те направиха се нарича клевета, защото дори при директно поискване на конкретни доказателства, отказаха да ги представят.
Дали читанка са постъпвали правилно или неправилно, можем да си чешем езиците дълго време, зависи от личната гледна точка.
Не зависи никак от гледната точка обаче това, което направиха издателствата.
Всичко останало е просто плява.
Момиченце, не си позволявайте да казвате на хората, че говорят глупости.
Законът е неясен само за невежите, съвсем не е въпрос на лична гледна точка какво е направила Читанка. Много лесно могат да бъдат осъдени, но когато един крадец не печели от откраднатото, както правят те, и да го осъдиш, какво ще му вземеш? Опинците?
С което отново доказвам, че Енея (Мадлена Апен) е не само доста необразована, но и невъзпитана.
Бедни ми, бедни доц. Бенбасат, не искат да се учат от Вас, по-атрактивни са несвързаните приказки на библиотекарката.
Eneya said, on ноември 27, 2010 at 11:25:
“Аз и много хора изявихме съгласие, че нямаме проблем да закупуваме електронни издания на книгите, които биха били значително по-евтини от хартиените версии по обясними причини.
До този момент никой не се наема да се захване с тази част от бизнеса.”
Много се извинявам, че се намесвам с реплика, която може да се сметне за реклама, но това по-горе не отговаря на истината. Още преди историята с Читанката работихме върху нашия проект e-knigi.net, а съществуват и много по-стари сайтове, които предлагат електронни безплатни книги, но с уредени авторски права. При нас освен че са с такива права, книгите наистина са на достъпни за българите цени. Така че просто не е вярно, че Читанката бил единствения източник на литература в българското Интернет пространство. Който търси, може да намери алтернативите. Още повече, че информация за нашия сайт беше публикувана и във форума на самата Читанка. Съвсем отделен въпрос е дали хилядите, които минават на месец през нашия сайт наистина търсят литература или просто нещо на аванта.
За доцентката от журналистическия факултет ще си спестя оценките. Стига толкова негативизъм.
Може да сте сигурен, че има хора, които биха платили за вашето съдържание, като се има в предвид и цената му. Само, че вие сте много по-зависими от отношението на Интернет потребителите, отколкото офлайн книжарниците.
Изненадах, от това, че сте създали такъв проект, с толкова напредничав за България бизнес модел, след като четох мнението Ви в форума на клуба по фантастика Ефремов, но изглежда е възможно.
Няма за какво да се извинявате, г-н Янков. Просто кажете колко книги си купи досега от Вас Мадлена Апен, тази велика блогърка, която се изживява като коректив на обществото, та освен всичко друго изтърси публично и великата глупост, че преподавателите в университетите представлявали студентите си в общественото пространство. (някъде из нет-а се рее клип на закритата ре тв, там госпожицата споделя това свое гениално прозрение)
Oh, my God! Какъв чудесен уеб-скандал!
Не искам да звуча морализаторски или саркастично, но и двете страни ще спечелят, ако се отнасят с малко повече уважение една към друга. Аз, като автор, захранвам библиотеките с творчеството си онлайн и офлайн. Искам книгите ми да се четат. Никой не може да ми отнеме това право. Намирам законовите разпоредби за добри, ни недостатъчни. Това, че буквата на закона не признава онлайн библиотеките за това, което са – библиотеки, това не значи, че последните не съществуват точно като такива и, че не изпълняват абсолютно същата обществена функция. Правната теория винаги изостава от правната практика. Това ще ви го каже всеки юрист. Малко е спорен въпросът доколко хартиените библиотеки наистина притежават правата върху книгите, които предлагат срещу символична цена на широката общественост. Не виждам защо читалищата и библиотеките могат да си имат настоятелства, а онлайн читалищата и библиотеките не могат. Всъщност, виждам. Законите за библиотечното дело са писани преди появата на интернет. Съгласен съм тези неща да се формализират и онлайн библиотеките да предлагат само продукти, за които имат позволение от автор/издател или са с изтекли авторски права (неизвестен държател). Но, да бъдат третирани като престъпници – това не. С Енея съм съгласен, че слабата журналистика доведе до повече и по-силни блогове, с про-активна гражданска позиция. Иво Инджев е чудесен пример за това. И не само той. Аз самият публикувам в периодичния печат периодично, от доста години насам. И трябва да споделя, че в БГ нито има свободни медии, нито последните имат пари, за да си позволят качествена журналистика. Включително и разследваща. Извинявам се, но за цената на десет кутии цигари няма да изляза от нас и да хукна по следите на някакво престъпление. Хората си купуват къщи по света с такива репортажи. А у нас журналистите ги заплашват по телефона. И те напускат. Държавата или професията. Все тая. Важното е, че няма кой да ги защити…Защото полицаите и те са на десет кутии цигари хонорар. И тях няма кой да ги защити. Издателствата са прави да търсят своите права. Елена също е права, че никакви обяснения не са длъжни да дават, докато не нарушават закона. Към цялата тази каша прибавете малко полицейщина, затягаща примката около свободата на словото всеки ден (или поне опитваща се да го прави), прибавете мудна и корумпирана съдебна система, която се обижда, когато я наричат мудна и корумпирана. И единственото, което ще ви остане накрая, е уважението…Уважавайте се повече! Вие всички сте ценни с вашите усилия.
asktisho, това не е скандал, още по-малко е уеб-скандал. Това е спор в едно никому неизвестно блог-че. Оценявам желанието Ви за мирни разговори, но младата госпожица явно е много склонна да обижда всеки, който не е на нейното мнение.
Съгласна съм с почти всичко, което казвате. Но:
1. Ако му откраднат колата, никой не издирва сам крадците, за да ги моли да му я върнат, а се обръща към полицията. А Читанка са молени нееднократно и точно затова са се крили толкова време – хайде да не се повтарям. Видяхме и къде беше сървърът. Какво нередно виждате в това?
2. За библиотеките.
Библиотеката не е само и единствено място, откъдето се вземат книги за четене, това е само една от дейностите й, които са описани в закона. Няма нито един онлайн сайт, който да отговаря на изискванията за дейност на този вид културен институт. Най-важното – лицето на една библиотека е нейният каталог. За каталозите има стандарт, който е съобразен с международните и това не е случайно. Образованият читател не търси определена книга, а иска да види кой и какво е писал в съответната област, дори в няколко области. Тези сайтове са нахвърляли книгите си в азбучен ред и си мислят, че са направили каталог. Те са просто складове за книги с опис, направен като от прост магазинер. А Читанка е сложила някакви безумни рубрики, измислени от тях, да не говорим, че не знаят най-елементарни неща като например каква е разликата между редактиране и коригиране на текст.
Ако иска да помогне на делото, вместо да фалшифицира папски енциклики доцентката-библиотекарка и радетелка за “култура на безплатността” би могла безплатно да подреди книгите им според библиотечния класификатор, който тя би трябвало да знае наизуст. Така би ги доближила с една крачка до желаното признание, че са библиотеки.
Аз може да съм невъпитана, но знам какво означава клевета.
Вие наистина ли вярвате, че някой няма да продължи дело, ако наистина е ужилен за милиони левове?
Това звучи прекалено наивно.
Приемам поправката, че съществуват книги.нет.
Вярно е, има ги.
Елена, дотук не сте ми излязла с нито едничко доказателство за предполагаемите загуби на споменатите издателства.
Ако не обърнахте внимание, моята критика към издателствата до голяма степен е основно тази. Че не подкпрепиха твърденията си с доказателства.
Нито че някой им ги поиска.
Законите на България подлежат на тълкуване (на това му казват казуси, бих препоръчала да прегледате блога на Нели Огнянова, която се занимава с Медийно Право и много често коментира изключително интересни теми и случаи от тази сфера).
Ако законите бяха само едностранчиви и неподлежащи на тълкуване, то не би имало адвокати, защото не би имало нужда от тях (в случая екстраполирам малко).
Само че нищо не е толкова просто.
Убийството не винаги е убийство. Може да е непредумишлено, може да е имало конспирация с цел убийство и пр.
Колкото до колко книги съм си купила, откъде накъде ми държите сметка или че настоявате някой да изнася лични мои данни (които по закон за защитени) за мои транзакции (в което влиза номер на банковата ми сметка и пр)? Ако искате, можете да се обърнете към мен с този въпрос и ще получи отговор.
Последно, като цитирайте, цитирайте правилно и контекстово.
Защото иначе няма смисъл.
Ха-ха-ха! Точно така, права сте, когато става дума за личните Ви сметки.
А с какво право искате данни и доказателства за сметките на издателствата?
Колко били спечелили, колко били загубили, колко плащали?
Кажете само колко книги си купихте от сайта на г-н Янков, това не са лични данни.
Не четете внимателно и не ми се повтаря, но – който се чувства оклеветен или с накърнени права, да заведе дело. Или Читанка Ви упълномощи да повдигате пак въпроса? Или всъщност искате да вдигате шум около себе си?
Май е последното, жадни сме за известност.
А защо подсещам отново темата…
Ами всеки мери със собствения си аршин.
Ако вие правите разни неща за известност, това си е вашата паница. Аз коментирам тема, която вярвам, че е важна.
Разликата между мен и издателствата е, че аз не отправям обвинения, че губя милиони годишно от 1 онлайн библиотека. Нито твърдя, че преводачи и коректори губят пари (което беше оборено впрочем).
В момента защитавате нещо, което ви е ясно, че не е толкова беличко и чистичко.
Каузата ви може и да е правилната – трудът и творчеството да се заплащат, но това по никакъв начин не променя фактите или походът.
Аз не съм съгласна, че целта оправдава средствата.
Последно, никой не ви кара да седите в това никому неизвестно блогче.
Когато не сте съгласна с мен, ако искате можете да спорите с мен.
Виждам, че ви забавлява да игнорирате въпросите ми, които не ви устройват или които са неприятни.
1. Какви са алтернативите, които предлагат издателствата на виртуалните библиотеки?
2. Защо не защитиха обвиненията си?
3. Защо адвокати не дадоха конкретни обвинения, членове и закони, според които читанка да са виновни?
4. Защо не бе заведено дело, ако вината е била толкова безусловна?
5. Защо отново съществуват, ако отново е била безусловна?
6. Защо не всички от уж общата подписка твърдяха, че са знаели или чували за нея?
7. Защо изадателства отрекоха да губят пари от Читанката?
8. Защо не всички издателства бяха наясно за какво става дума и изобщо какво е Читанката?
Последно, аз не се обиждам от това, че съм никому неивзвестно блогче, очевидно е, че за вас е голяма драма да не ви се обръща внимание или хората да не знаят коя сте (като гледам опитите ви да ме обидите и омаловажите), но на мен не ми пука особено. Аз не пиша за слава и известност, а за нещата, които смятам, че са важни.
Сигурна ли сте обаче в собствените си причини?
9. Защо издателствата твърдяха, че преводачи и коректори губят пари, когато нито преводачите, нито коректорите им се доплаща за преиздаване, нито пък им се плаща в зависимост от продадените бройки?
Забравих аз, какво са ме учили, че когато две жени спорят, мъжете по-добре да си пият ракията и да мълчат
Или да отидат за риба. Или да изведат кучето. Но, понеже никога не ми е пукало какво са ме учили, а и ракията свърши, кучето отдавна умря, пък рибата не кълве, реших да ви “клъвна” аз с един кратък римайндър по темата:
http://asktisho.wordpress.com/2010/07/02/burn-hollywood-burn/
И, дано някога отново да се съберем заедно. В 21-ви век…
over.
Да те бяха учили на по-полезни неща.
Мерси за линка, ще го видя след работа, че си ми баннат като аксес.
Милата тя, все още не може да схване основния проблем, а се губи из незначителни подробности.
Основният въпрос е – краде ли Читанка и правилно ли постъпи полицията.
Макар и завоалирано, сама дадохте отговори и на двата – ДА, крадат, а полицията си свърши работата.
Прочетохте какво каза г-н Янков, който отдавна предлага електронни книги срещу заплащане – през неговия сайт минават хиляди авантаджии на ден. Минават и заминават. Така че твърденията на цялата ви компания, че всички български читатели били готови да поддържат почтената електронна търговия с книги, са лъжа. Ако някой ви повярва, ще сгреши. Докато съществуват крадливи сайтове като Читанка, които предоставят откраднатото безплатно, никой няма да си купи книга от сайта на г-н Янков, колкото и да е евтина.
Масовият български читател все още не е готов да купува електронни книги, това е истината. Така че първата стъпка трябва да бъде да се затворят сайтовете като Читанка – или да бъдат принудени да дават книгите си срещу заплащане, като отчисляват от цената за носителите на авторско право, които и да са те. Едва тогава би могла да се сбъдне мечтата ви много книги да имат и електронен вариант. И пак не можете да задължите никого да ви ги предоставя и в електронен вид.
Елена, има много разумни неща в думите ви, но тонът ви е толкова противен, че автоматично ме настройва “анти”, когато чета коментарите ви – изобщо не разбирам с претенциите, които предявявате, как може да падате на такова ниво.
Преди да се нахвърлите върху мен, веднага без бой ще ви кажа, че моето блогче е още по-неизвестно, но историята на покупките ми от онлайн книжарници и магазини за музика е достатъчно дълга и богата, че да не можете да ме категоризирате в тия, дето искат на аванта. Член съм и на сдружение, което поддържа безплатна онлайн библиотека за българска литература, в която няма нито едно произведение с неуредени авторски права. Та от тази основа да ви кажа нещо – давате вид, че не разбирате два основни момента в цялата тази каша. Първо, хвърлилите се да защитават Читанка всъщност държат авторите, преводачите и т.н. да си получават възнаграждение за труда. Второ, няма такова законодателство, което да замре във времето и да е вечно, вездесъщо, неподлежащо на промяна. Не разбирам как разумни хора тръгват със знамето на закона напред, да го защитават с голи гърди едва ли не, без изобщо да помислят, че може би законовата база е остаряла. Неадекватна. Че се нужда е от промяна, за което е ярък индикатор именно този конфликт. Не само у нас, между другото. Държа да се спазват законите, държа да се зачитат авторските права, държа обаче и да не се изключва автоматично това, че някой може да направи нещо ей така, за ползу роду, без изгода, държа да се мисли, когато се говори и прилага закон.
nousha, сама казахте каква е разликата между вашия сайт и Читанка – уредени авторски права. Полицията няма да ви споходи никога. Изводът какво се иска от Читанка е елементарен.
Няма закон, който да удовлетворява всички лични интереси, защото законотворецът е длъжен да се съобразява с интересите на всички засегнати страни. Законите се опитват да балансират между противоположни лични интереси и все на някого нещо няма да му изнася докрай.
Това, че някой смята някакъв закон за несъвършен, не е оправдание за нарушаването му. Ако нарушаваме законите, които смятаме за несъвършени – тогава няма да остане ненарушен закон. Къде отива законността в държавата?
Ще дам пример – откраднали са ми нещо и полицията не може да намери крадците. Защо да не сметна, че е справедливо и аз да си открадна същото отнякъде? А ако ме хванат, да се оправдая с това, че и мен са ме обрали? Искам да има закон щом от мен са откраднали, и аз да имам право да открадна. Впрочем, страхувам се, че доста българи мислят точно така, затова сме в това положение. Другите лъжат – и аз ще лъжа, другите крадат – и аз ще крада. Станахме нация от лъжци и крадци. Но тук случаят е малко по-различен – обвиняват се издателствата, че не издавали евтини електронни книги и по тази причина книгите им се крадяли. Нерде Ямбол, нерде Стамбул – казва народът. Всеки ще издава каквото и както си иска, а крадците винаги трябва да се наказват. Който смята, че търговията с електронни книги в момента може да бъде много успешна, да се захване с нея (а не да краде или да защитава крадци). Само че г-н Янков казва съвсем друго нещо.
Нарушаване на основни човешки права, каквото е правото на собственост, имаше само при комунизма. Няма да допуснем да се върне, разбирате ли? В момента в ЕС се работи върху общата законова рамка за опазване на интелектуалната собственост от кражби чрез интернет, към която всяка държава-членка после ще нагоди законодателството си. Ще е глупаво точно сега да променяме закона си, та после пак да го променяме. Имайте търпение. Но бъдете сигурни – положението ще се втвърди, а не обратното.
Изобщо не се изненадвам, че аз говоря едно, вие си говорите каквото си знаете. Диалог тук не просто е безсмислен, той е невъзможен. Мъчно ми е само, че вместо да се седне и да се прецени какво може да се направи, да се помисли!, просто се седи и се чака някой друг да промени закона, да спусне общото благо, а ние послушничко да изпълняваме. Вие ли няма да допуснете комунизма да се върне? Излизали ли сте изобщо от него в мисленето си…
Не защитавам кражбата. При все че аз се изхранвам, като продавам именно създаден от мен интелектуален продукт и държавата ме краде колкото й душа сака дори само с това, че не си мръдва пръста да ме защити от тези, за които работя и които си правят каквото си искат, както вие казвате, просто защото никой и копче не може да им каже. Защото тук не се обединяваме да си защитаваме правата, но пък всички разбираме от авторско право, издателски права, от крадци и закони. Ала дойде ли до това да се седне и да се направи наистина нещо полезно и работещо – няма никой.
И да ми отговорите, няма смисъл, няма да напиша нищо повече тук, гледните ни точки са успоредни прави.
Държавата ви краде с това, че ни ви защитава? Къде и кога живеете? Няма я онази държава, която определяше тарифи за превод и редакция – и пак заплащането не беше твърдо, а от-до, по преценка на работодателя. Само че тогава не можеше да се пазариш, нито да стачкуваш, нито да се сдружаваш.- както сега. Като автор никой не можеше да се издаде сам, а сега може. Авторското право беше само на хартия, а наследниците на българските класици получаваха жълти стотинки за стотиците хиляди преиздавания на произведенията им – и то само ако се сетят да ги поискат.
Все още е пълно с хартиени издания, от едно време, учениците си ги намират и не ги купуват от интернет.
Едно от големите възмущения сега беше, че ‘трудоваците’, както ги наричам, закупили авторското право за електронно разпространение на Елин Пелин и Йордан Йовков (ако не се лъжа). Тогава проверих – авторското право на единия изтичаше след една година, а на другия – след 3-4. От Читанка бяха възмутени – показали им договора, но заличили сумата. А те държали да видят за колко пари са купени правата! Що за нахалство? Ще смятат парите на наследниците им? Ще ги упрекват, че са се продали евтино – или че са алчни,и са ги продали скъпо? Техни са правата, ще ги продадат на когото искат (или могат) и за колкото си искат (или могат).
Освен това електронната търговия с книги никак не върви, така че ‘трудоваците’ може и да са се минали, да не са изчислили нещата.
Просто е време да приключите с цялата тази истерия.
Елена, ние просто говорим за различни неща.
Обвиненията на издателствата бяха публични.
Напълно нормално е в едно отворено общество да има дискусия по тази тема.
Само че дискусия нямаше.
Имаше ужасно много позиране и общи приказки, говорене за книжарници и продажби на книги.
И прекалено малко приказки на темата какво точно си позволяват издателствата и защо никой не се интересува наистина от обвиненията им.
Не ми хареса, че никой не зададе въпроси или не обърна внимание на поведението им. Нито пък го смятам за нещо маловажно. Защото без доказателства, без каквото и да е критично отношение, се приеха обвинения, които са страшни и не са нещо дребно.
Плаши ме идеята следващият път какво ще се приеме така безкритично и без замисляне.
Защото тук може и да става дума за авторски права, но също така става дума и колко точно беззащитни сме пред нечий обвинения.
И ако за вас това е истерия, за мен е повод за задаване на някои важни въпроси.
Няма да питам
Ей Богу, омръзнаха ми приказките как споделянето на информация е кражба, особено когато сравненията падат до нивото на «електронна книга — ${продукт от хранителната индустрия}», които са особено любими на г-н Колев. Пуснете книга, която е:
1) сносно преведена от човек, който разбира от тематиката;
2) без правописни грешки, от които трябва да се срамува всеки втотокласник;
3) редактирана;
4) коригирана;
5) без типографски безумия;
6) отпечатана на нормална хартия,
по възможност на разумна цена и обещавам да бъда първият, който ще си я купи. Всичко освен разумната цена допреди 15 г. се считаше за норма, а не за приятно изключение. Убедете ме, че си струва да дам 20 лв. за някакво такова недоразумение, ако за 30 лв. ще ми я доставят от Amazon. Вярно, непреведена, но отговаряща на условията 2–5.
“Ей Богу, омръзнаха ми приказките как споделянето на информация е кражба…” – каза Маркуч.
Маркуч, омръзна ми да говоря с хора, които не са си направили труда да научат разликата между информация и авторско произведение.
Съберете се и си направете курс по ограмотяване, после се вихрете с мнения.
Съжалявам, че трябва да те разочаровам — в Интернет всичко е информация. Нека за по-просто приемем, че правя информиран избор. Изгледах първите 10 минути на «Мисия Лондон» и съм твърдо убеден, че няма да дам 15 лв. за такава боза. Чух пет-шест песни на System of a Down и съм склонен да дам 30 лв. за оригинален диск, за който ще чакам около месец.
Не видях нито една дума по шестте точки. Защо не опитате да направите нещо качествено? За такъв продукт — толкова пари. Полицията няма да ви вдигне продажбите.
“Основният въпрос е – краде ли Читанка и правилно ли постъпи полицията.
Макар и завоалирано, сама дадохте отговори и на двата – ДА, крадат, а полицията си свърши работата.”
Ако основният ти въпрос е – Краде ли Читанката или не, то отговорът на този въпрос в момента е НЕ. Защото ако трябва да се позовем на върховенството на закона, който според теб не подлежи на тълкуване:
Чл. 31. от конституцията на Република България
(3) Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.
Чл. 119.
(1) Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища
Влязла в сила присъда няма, повдигнати обвинения също няма, както и дело. Като чета коментарите ти, силно ме съмнява да си персонофикацията на която и да е от дадените инститиуции, та се чудя от къде с такава увереност и наглост си приписваш тяхната дейност. По силата на законите на Република България, Читанката е абсолютно невинна. Всяко друго твърдение е клевета, по силата на същите тези закони.
Колкото до отчетите на издателствата – да, банковата сметка на едно частно лице е лична информация и като такава е неприкосновенна. Но издателствата не са частни лица а фирми, и като такива се отчитат по друг начин. За някой, който се кълне в абсолютната сила на закона, който не подлежи на тълкуване, оставам с впечатлението че сте мното неинформирана. Тона на изказванията ви пък показва липса на култура на общуване.
С други думи: http://www.justfuckinggoogleit.com/
Всички се съгласявате, че законът за авторското право трябва да се спазва, нали?
Всички се съгласявате, че Читанка не го спазва.
Който не спазва закона, го престъпва.
Който престъпва закона, се нарича престъпник.
Ако Ви харесва повече, ще наричам Читанка престъпници.
И при това не само престъпници, но и престъпници-рецидивисти – защото са извършвали престъплението нееднократно и съзнателно.
Когато делото се внесе в съда, той установява състава му – т. е. дали е кражба или приятелска услуга, както твърдите.
Пуснаха престъпниците на свобода, защото не са опасни за обществото, и оставиха на волята на потърпевшите ако искат, да заведат дело.
Тъй като престъпниците, макар и насила, изпълниха каквото се искаше от тях, а потърпевшите знаят, че и да ги осъдят, ще вземат на босия цървулите, не заведоха дело срещу тях.
Престъпниците твърдяха, че полицията е нарушила техни права и заедно със съмишленици-юристи се заканиха, че ще осъдят държавата. Заведоха ли дело и осъдиха ли я?
С какво право говорите срещу държавата? Защо я клеветите, като не сте я осъдили?
Хората тук се опитват да Ви обяснят нещо, но даже и да се опитват да обяснят питагоровата теорема, няма да могат.
Усещането ми за Вас е за войнстваща простотия – най опасният вид, който познавам.
Никой до сега не го е казал директно, защото най – вероятно вроденото им чувство за такт не го позволява.
В противовес на закона за авторско право трябва да бъде създаден закон за активно тролене и досаждане. Тогава такива изцепки щяха да са с поносима тежест.
Пробвай тогава да коментирате моите въпроси. Май ще е по-смислено от повтарянето на едно и също от ваша страна.
Не знам защо изобщо продължавате да пишете, при положение, че изобщо не обръщате внимание на останалите в дискусията.
Започвам да се чудя дали просто не сте трол.
Или това или просто категорично отказвате да се заинтересовате за нещо друго, освен за собственото си мнение и лично наблюдение.
При положение, че ви го обясних няколко пъти, някаква добра душа по-горе ви е цитирала даже законите… вие пак приказвате глупости.
Дело не е било завеждано.
Според закона, вината на читанка не е сигурна и напълно ясна, защото дефиницията какво е библиотека е неясна.
Изобщо… защо се впускате в дискусия, ако целта ви е просто да си повтаряте едно и също?
От това няма мисъл, а просто се чешат пръсти, трупа се трафик и се губи време.
Моите извинения, но докато не кажете нещо смислено, ново или аргументирано (или поне зачекващо дори само един от въпросите, които аз коментирам и се занимавам тук), вие ще бъдете третирана като трол, защото поведението ви е точно такова.
Хм, това е по-скоро по тангентата свързано, но, Грег Беър явно нещо не се кефи на проект Гутенберг.
Ето това е интересен казус.
http://io9.com/5701743/greg-bear-doesnt-want-his-classic-stories-going-in-the-public-domain
Освен правни (формални) различия между класическите и онлайн библиотеките има и същности (функционални) различия. Класическите публични библиотеки по съвсем естествен начин са локализирани в едни определени сгради, работят в определено време и една библиотека с нейния книжен фонд не може да обслужва повече от жителите на дадена територия. Точно затова тези библиотеки се вписват в класическите вещно-правни отношения и издателите нямат нищо против тях – за да се обслужва населението с безплатен достъп до информацията в книгите е НЕОБХОДИМО да бъдат закупен N-броя екземпляри от едно и също заглавие, които се разпределят в библиотечната мрежа. Всичко това го няма и не може да го има в онлайн библиотеките, и поради това по самата си своя същност (качество) те не могат да бъдат сравнявани с библиотеките за хартиени книги и съответно не могат да се ползват от техния обществен статус.
В случая с Читанка няма осъдени, защото Читанка се съобрази с исканията на издателите и авторите, които не искат техните книги да са там и съответно ги махна от своя сайт. С това се премахват и правните основания да бъдат съдени и осъдени (няма ищец, няма дело). Като допълнение на това, сайта се разпръсна на други хостове в чужбина, където нашето законодателство няма юрисдикция. Очевидно хората, които стоят зад Читанка им е ясно, че ако са в Европа могат да ги подгонят, затова ако някой поиска сваляне, те го правят, макар и с морално заклеймяване и включване в т.нар. Черен списък.
За дълбоките (според мен неразрешими) противоречия около съвременното авторско право и правенето и консумирането на култура съм писал тук: http://news.gs-research.org/2010/06/24/домати-срещу-идеи/
Четивото е малко тежко и не знам дали ще го изтраете и вникнете в него.
Свалили са дръжки.
Само на прима виста забелязах, че Стивън Кинг и Джузеф Хелър си стоят, вероятно има и много други – сега не ми се търси.
oh wow
Пак ли се започна?
Ситуацията е пределно праста. Крадецът (т.нар. “издатели”) викат “Дръжте крадеца!”
Аз съм човек, който е работил В издателство и С доста издателства, занимавал се е и се занимава с издавен, превод и редактиране на книги. Затова съм някак си малко запознат с нещата отвътре…
И поради това смешния плач на “издателите” ми звучи особено противно. Защото доста добре знам какво представляват тнар. български “издатели”. Поставям думата “издатели” в кавички, защото да се каже, че повечето от тях са полуграмотни бакали е очевиден и доста пресилен комплимент…
ЗАЩОТО “ИЗДАТЕЛИТЕ” МАСОВО КРАДАТ. От авторите, от преводачите, от държателите на правата в чужбина. Крадат и от държавата, тъй като никой не може да им хване спатиите какви тиражи издават и какви печалби имат. Във всеки случай процента на печалбата е някорко десетки пъти по-висок от смятаното за нормално в цивилизования свят…
Така че крият тиражи, крият печалби, мародерстват преводачите и пр. и пр. и пр., а после пищят до бога, че са ощегени от сайтове като “Читанка”. Вместо да са благодарни за БЕЗПЛАТНАТА реклама…
Тук не искам да отварям приказка за просташкия начин, по който подбират и подготвят изданията си – това е друга тема.
Така че оплакванията, че онлайн-версиите на книги им пречат на бизнеса са най-обикновена нагла лъжа.
Разбира се, ние читателите сме си виновни, защото търпим безропатно всички тези безобразия.
Поне гледам да бойкотирам издателствата, чиито представители бяха особено нагли при коментарите около случая “Читанка”. За съжаление българите по душа са безропотни добичета и така и не се стигна до един хубав организиран бойкот. Но все пак не се знае дали няма да се стигне и до там… 
Признавам, и аз се огънах пред изкушенията и продължих да си купувам книги, въпреки че се бях зарекъл да не го правя повече.