Once, the story of a place
Those random places which were only places in the past.
Those places they turned so special when we went together.
When the story went from present to the past, they made me question my decisions and my present.
Those special places now I go alone.
Those special place are just places now again.
(Inspired by „Once“)
Това е най-забавното аудио, което съм чувала от известно време. Просто е уникално. Не се случва толкова често да се чуе в ефир от министър как ние сме „шибан народ“ и имало завист към колегата, който бил направил откритието.
Откритието обаче е направо епохално, намерили са костите на Св. Йоан предтеча. След като на споменатите останки е хвърлен един поглед, изводът е бил неоспорим. Той ще е. Пише си. А след като го пише, значи е вярно. Нали????
Някои от по-разумните люде предпочитат първо да се докаже, Йоан ли е, не е ли Йоан, естествено, че ще бъдат наречени завистници. Понеже е толкова престижно да разтръбиш, че си направил откритие и след две, три, пет седмици, да трябва да си признаеш как си прибързал и си сгрешил, правейки се на глупак ДВА пъти, това е толкова завистливо. Ако бяха завистници просто щяха да си замълчат и да го оставят да се обеси сам. Създава такова усещане за професионалност…
Да наречеш хората, които са поне малко критични към строго научна тема, шибани, е начинът, по който работи науката в България явно. Междувременно, критичността към всяка една тема в науката, е начинът, по който тя се развива. Вярваш на неоспорими доказателства, а не само на косвени такива. Препоръчвам на министъра да се придържа към нещата, от които разбира, които не съм много сигурна кои са, защото като му гледам досегашните изпълнения, май професията му е шут, ако е така, значи е перфектен, но защо ли тогава получава депутатска заплата?
Възхити ме полетът на мисълта „те не са знаели какво има закопано там“. Точно така, никъде не се записвало къде, какво има, Църквата изобщо не води списъци кое, къде е. Никога. И ще оставят подобна реликва да се валя в България, под някакво манастирче. Още по-смайващо е „те нямат причина да лъжат“. Освен ако Б. Димитров наистина не вярва, че хората в миналото са били някакви съвършени създания, които не лъжат, не мамят и не се самонавиват в дадени теми (подсказка, нещо много типично точно за споменатата епоха И религия, са процъфтяването на фалшиви мощи, тръбенето от църкви, че имат тези или онези мощи, което е една от причината да има десетина черепа в различни църкви на уж един и същ светия или просто насълзяващ очите наивитет и глупост), трогателната му вяра е просто умопомрачителна. А аз си мислех, че е министър на нещо-си, той всъщност бил религиозна фигура и като каже, че зеленото е жълто, зеленото е жълто и толкова.
Невероятният такт, с който Божидар Димитров реагира на напълно нормалното желание да се провери дадена информация, преди да се прави обществено достояние, води до интересни изводи за уменията му като министър също. Просто си го представям да започне да псува някой чужд политик, задето не се съгласява безпрекословно с него. Изтръпвам като си представя как започва да реди например посланика на Америка/Франция/Италия/Белгия. И докато „овчарчетата“, както благо ги нарича министъра, археолозите, които призовават към малко професионалност, да може да бъдат наплашени, стреснати или тормозени от министъра и подобните му, това в никакъв случай не важи за останалите.
В светлината на това изпълнение и предишните, заради които заслужи призванието „министър без портфейл“ (а от днес и любвеобилновото, „шибан министър“), аз лично се надявам, че Божидар Димитров ще направи правилното нещо и ще си подаде оставката. Неспособността за трезва преценка, покъртителна наивност и доверчивост, комбинирана с агресивност и неспособност за мислене преди да говори, ме кара да смятам, че е неспособен да заема поста на министър и да изпълнява адекватно задълженията си.
Да наречеш народа, на който трябва да служиш „шибан“ говори за определен начин на мислене, който аз, като избирател и гражданин на държавата, не искам да виждам и не искам от него да зависи добруването ми.
Нервната Акула коментира какво се е случило след като са намерили мощите и колко точно пари се потрошават в името на нещо, което дори не е сигурно, докато междувременно Народната Библиотека е близо до срутване, Асен Генов коментира реакциите на медиите, които както винаги спят под някое зелево листо и сънуват за нови геройства, които да отразят, спец операции проведени срещу страховити органиации от типа на онлайн библиотеки, Дневник (Само на овчарчета ще ми станат), пък ни разказва за следващата агресивна, заплашителна и неадекватна част от епопеята, която Божидар Димитров представлява. Там е сърцераздирателният коментар как „не знае кои са тия анонимни археолози“, което е напълно логично, защото ако ги знаеше, нямаше да бъдат анонимни, по принцип анонимен означава точно това, о, гений на злото. Името на баобаба е чудесен текст посветен на темата защо анонимните археолози са анонимни и колко точно залюхан е Божидар Димитров. В скоро време очаквам да открие и кюлотите на Мария-Магдалена, защото досега само тях не се е сетил да открие. Освен това баобабите трябва да се изтръгват докато са малки, иначе ще се пръсне планетата.
Децата плащат за греховете на родителите си. Уж.
Интересно ми е обаче, за какви грехове точно плащат децата на България… освен, че са деца на България, разбира се.
Може да звуча ядосано, дори негативно, но списъкът с неща, които българите не могат или нямат право да правят в Англия е дразнещо кратък, но за сметка на това, навързан. С няколко премерени забрани, връзват ръцете на повечето хора твърде успешно. Няма значение, че сме страна членка в ЕС, нас все още ни третират като просяци. По принцип се тръби, че Англия е с широко отворени врати за всички от ЕС и с умерена политика към държавите извън ЕС. Само че, моите наблюдения не са точно такива.
- Нямаме право на грантове (той се дава на деца, чийто родители правят по-малко от 50 хиляди паунда на година). Нямаме право, защото не сме англичани. Независимо от успех. Докато във Франция е отворено за всички държави от ЕС, съответно един англичанин би получил субсидията, в Англия французинът няма да ги получи. Междувременно англичаните, които имат право на грантовете обикновено ги изпиват. Не, гроздето не е кисело, просто вече познавам десетина човека, които ми се похвалиха как са успели да изхарчат за месец/два парите за пиене и излизане. Може да не е голяма трагедия, но при повърхностно търсене, информацията е представена по начин, че право имаме и ние да ги получим тези пари. Чак при детайлно търсене излизат фактите наяве. Разочароващо е.
- Нямаме право да взимаме заеми за студентски разходи (храна, общежитие, такива работи). Подчертавам, не грант, заем. Просто нямаме право… Защото сме българи. Което означава, че ако нямате събрани парите отначало, трябва да работите. И ви трябва специално разрешително… и можете да работите до 20 часа на седмица. Това ограничение важи единствено за България и Румъния от страните членки на ЕС.
- Като българи имаме ограничение часовете заетост на седмица, докато сме студенти. 20 часа на седмица през академичната година (Септември/Юни) и пълен работен ден през ваканциите. На това ограничение се радваме единствено ние и румънците. Заради това ограничение студенти нямат право и да кандидатстват за помощ от държавата. Освен, че нямат право да кандидатстват за помощи, не получават и по-сериозна помощ при търсенето на работа. Иначе казано, ако сте студент и не можете да си намерите работа, проблемът си е изцяло и единствено ваш, държавата ама изобщо не я интересува. Така или иначе си получава кинтите, които харчите за храна, жилище, образование и пр., нея си я устройва.
- Като българи имаме ограничение за работата. Ако не сте студент, а просто сте дошли да работите, трябва ви лилаво разрешително. Което трябва да попълни евентуалния ви работодател. В него трябва да обясни как така взима вас, а не англичанин и с какво сте по-квалифицирани. Отговорът на държавата отнема месец. Съответно, шансът някой работодател да се съгласи не е особено голям. Иначе… България е част от ЕС. А ако искате да работите когато и както прецените за уместно и да не трябва да искате ново разрешително всеки път, когато смените работодателя (при лилавия сертификат)? Трябват ви 12 поредни месеца работа. Ако прекъснете за повече от месец, горите и трябва да започнете отначало.Същото важи ако имате и жълт сертификат (студенти сте).
- Може да сте професионалисти, с години опит, освен ако не сте наистина експерт или професионалист в специализирана сфера, шансът да кибичите без работа е много голям. Без да получите някаква адекватна информация защо. При консултация с job center, очаквайте да получите малка книжка със съвети как да си търсите работа. Не са особено добри, а примерното CV е трагично. И това се предполага да ви помогне.
- Единственото, на което имаме право, е да кандидатстваме за заем за образованието, за годишните такси. Нищо друго.
Иначе казано, накратко – ще се притеснявате за пари за живеене, ще се бозите да получавате разрешителни, ще се подчертава от коя държава сте и че има ограничения за вас и работодателя, не можете да поискате помощ от държавата и не можете да вземете заем.
Ясно ми е, че е криза, напълно разбирам, че в момента хиляди хора губят къщите, работите си и всичко е сериозно закъсало. Това обаче по никакъв начин не променя некоректното отношение на Великобритания, което е специално запазено за две държави – България и Румъния.
Най-дразнещото? Никой няма да каже и дума за националността ви, не, ще смънка, че часовете заетост… или че сте свръхквалифицирани за позицията, която кандидатствате (защото работите на половин работен ден са ограничено количество и човек не може да бъде безкрайно придирчив) или ще ви увери как утре ще ви звъннат за интервю, защото много е харесал CV-то ви, но никой няма да се обади и при обаждане от ваша страна, ще се обяснява как те не знаят защо и не са им обяснили и така. Или просто няма да каже нищо, което е най-вбесяващото.
Винаги ме е дразнела шуробаджанащината в България. Трябва да познаваш някой, да те препоръча някой или просто да извадиш късмет. Най-сериозно очаквах, че значението в Англия са уменията и знанията. Но не е така, дори в агенция за набиране на персонал ми препоръчаха да излизам по често и да се запознавам с англичани, защото „то така става“. Образованието все още е привилегия на богатите, но този път, интелигентността и отдадеността нямат значение. Моят съвет е, търсете стипендии и не влизайте в университет, който не предлага стипендии за успех, просто не си заслужава.
Междувременно, в България забранили разхождането на кучета от малолетни. От трън, та на глог. От друга страна, трудно ми е вече да се дразня чак толкова на ограниченията, които поставят пред българите, отвън изглеждаме като нация от ненормални. Тъжното е, че лудите са само по горните етажи, надолу са само хора, които искат да живеят нормално и да не ги правят на луди.
