Докато редактирам и събера достатъчно информация за темата с издателствата и задълбая повече в тяхната история, мисля да поразсея малко обстановката с малко литературно-музикално отклонение относно Острова.
И така – Англичаните имат странни музикални вкусове, не съм чувала досега да пеят мръсни песнички ала “черно фередже” и не че съм се затъжила толкова за простащината, но ми прав впечатление, че новото поколение сякаш няма много досег с народните и класическите песни от едно време.
Оказва се, също така, че тук са някакви диви фенове на акордеона. Изобщо не се шегувам.
Н. си довлече акордеона насам по Коледа и ме подлудяваше, свирейки с часове и след като един ден го изгоних да свири в някой парк, се върна адски шашнат, че огромно количество хора спирали, кефели се, молели да изсвири конкретна песен или просто му обяснявали колко обичат този инструмент, колко сложен инструмент им се вижда и изобщо, голямо чудо се оказало.
И така, лека, полека, свирене, разучаване и онзи ден отиде и на прослушване за един музикален конкурс.
И ето какво се получило. То адски ефектно станало, особено “The Final Countdown”, което ми е много любима песен.
Сега, може да се спори, че “House of the Rising Sun” е по-класика, но тук вече говорим за преференции.
Както и да е, и ний сме дали нещо на света! 
