До този момент няма интервю на Борислав Манолов относно казусът chitanka.info в официална медия*. След като се свързах с автори и преводачи, както и с издателства, дойде ред и на “Моята Библиотека”.
Отново задавам многобройни въпроси, но Борислав няма проблем с това и отговаря на всичките. Благодарности за което.
Относно сайтът и форума:
— От кога съществува сайтът „Моята библиотека“?
От края на септевмри 2005 г.
— Каква е целта на сайта?
За мене най-важната цел на „Моята библиотека“ е просветителната или в частност образователната. Друг мотив, който движи голяма част от хилядите й помощници, е желанието да споделяш. Никой никога не трябва да е в състояние да забрани свободното споделяне на информация. Това е основната позиция в борбата ни за свободно информационно общество.
— Сайтът „Моята библиотека“ някога искал ли е пари от читатели, за да предостави достъп до текстовете качени на него? Ако да, какви пари и как е ставало плащането.
Никоя от услугите на библиотеката не е била платена. Всичко е напълно безплатно и лесно достъпно.
— Имаше твърдения и множество статии из медиите, че „Моята библиотека“ всъщност е онлайн книжарница. Сайтът „Моята библиотека“ някога продавал ли е художествените произведения, качени на него?
Това е много грубо дезинформиране на обществото — пълен срам за тези журналисти в кавички. На страниците на „Моята библиотека“ никога не са били продавани текстове.
— Печели ли сайтът „Моята библиотека“ пари от реклами в него, или по каквито и да е други начини, различни от платен достъп до книги?
На сайта няма платена реклама. Библиотеката и помощниците й никога не са я използвали за парично облагодетелстване. Напротив, всички плащаме със свободното си време за честта да й помагаме да се развива.
— Представители на АБК твърдят, че не са можели да се свържат с „Моята библиотека“. Имало ли е публикуван на сайта списък с контакти и информация за поддържащите сайта, така че при желание, да може да се свърже човек с вас?
Не, не са ми писали представители на АБК.
На страницата „За Моята библиотека“ (която е достъпна с един щрак от всяка страница в библиотеката) от самото начало стои моят електронен пощенски адрес. Освен това има и специална страница за връзка с екипа. Все пак, изисква се начална компютърна грамотност при работата с библиотеката.
— Имало ли е публикувани правила за работата на „Моята библиотека“? Ако да, ще може ли цитат или линк?
Да, има правила. Свързани са с техническото обслужване на библиотеката. Напр. „Нямате право да отправяте към сървъра повече от 20 заявки в минута.“
— От колко време съществува форумът на „Моята библиотека“?
Форумът съществува откакто и библиотеката, септевмри 2005 г.
— Всеки ли е имал право да се регистрира свободно в него или се е плащало по някакъв начин?
Всеки може да се регистрира и в библиотеката, и във форума. Няма никакви технически трудности като например captcha.
— Свързвали ли сте се с адвокат до този момент относно chitanka.info? Ако да, можете ли да цитирате какво е казал? Има ли нарушение на закона за авторско право?
Според българския закон:
Свободно използване без заплащане на възнаграждение (загл. изм. – дв, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)
Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
(…)
9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
(…)
§ 2. По смисъла на този закон:
(…)
3. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) „възпроизвеждане на произведение“ е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител;
Официално не съм се свързвал с адвокат. Чувал съм мнения на адвокати, според които няма нарушение на ЗАПСП.
Относно авторите:
— Преди да се качи текст на български автор свързвали ли сте се с него да помолите за разрешение?
Когато публикуваме текста от хартиени книги, не се свързваме с автора. Мисля, че веднъж-дваж е имало такава връзка, но тя е била правена от човека, подготвящ книгата за добавяне. Не е минавала през мене.
— Може ли да изброите имена на български автори, които са ви дали съгласие за публикуване на техните текстове?
Ивайло Иванов, Красимир Бачков, Йордан Матеев, Таня Николова, Стефан Чурешки, Бинка Пеева , Алекс Болдин, Радослав Райков, Николай Пеняшки, Боян Дуранкев, Паула Лайт, Дилян Бенев, Юлиана Златкова, Цветан Диковски, Петър Копанов, Иван Янев, Валери Иванов, Бойко Бетов, Светлана Фидосиева, Ясен Василев, Мина Стоянова Велимир Петров, Владимир Колев, Коста Сивов, Деница Минчева, Румен Ченков, Борис Хагадисян, Ненчо Добрев, Хари Стоянов, Рени Стоянова, Христо Пощаков, Хедер Меспи, Мария Антонова, Емил Измирлиев, (Румен Ваташки) в лицето на сина си Атанас Ваташки, (Димитър Донев) в лицето на сина си Милен Донев и други.
— Може ли да изброите имена на български автори, които са изискали техни текстове да бъдат свалени?
Четирима са: Мона Чобан, Йордан Матеев първоначално ми пращаше своите романи. След година-две едно издателство е решило да ги издаде и той ме помоли да ги сваля. Възможно е това да е било по настояване на издателството. През 2007 г. Ивайло П. Иванов ме помоли да сваля единствения негов разказ от библиотеката. Не ми е известна причината за това решение. Всъщност, година преди това, през 2006 г. с Ивайло П. Иванов имахме малка кореспонденция и тогава той предложи да ми прати друго негови разкази, явно по-късно е променил решението си. Бранимир Събев наскоро ме помоли да сваля двата негови разказа, които бяха в библиотеката.
— Ако автори са искали от вас да свалите от сайта определени произведения, сваляли ли сте ги?
Да. Винаги съм свалял текста, когато за това ме помоли автор или преводач.
— Има ли заведено дело срещу вас от автор?
Не.
— Български автори подкрепиха ли ви след акцията на ГДБОП? Можете ли да изброите имена?
Лични писма за подкрепа получих от Бинка Пеева, Ангел Грънчаров, Цветан Диковски, Петър Копанов.
Относно преводачите:
— Може ли да изброите имена на български преводачи, които са ви дали съгласие за публикуване на техни преводи?
Иван Златарски, Адриан Лазаровски, Любомир Найденов, Росица Панайотова, Христо Пощаков, Хари Стояно и други.
— Може ли да изброите имена на български преводачи, които не са ви дали съгласие за публикуване на техни преводи и са изисквали преводите им да бъдат свалени?
Една преводачка, Галина Томова-Станкева, настояваше да свалим неин превод. Помня, че много грубо се държа. Други не е имало.
— Ако преводачи са искали от вас да свалите от сайта определени произведения, сваляли ли сте ги?
Да, вижте горния случай.
— Има ли заведено дело срещу вас от преводач?
Не.
— Може ли да изброите имена на преводачи, които са ви подкрепили след акцията на ГДБОП?
Лично, чрез писма ме подкрепиха двама преводачи — Клара Стоименова и Тодор Стоянов. И с двамата общуваме редовно.
Относно издателствата:
— Ако издатели са искали от вас да свалите от сайта определени произведения, сваляли ли сте ги?
В началото постъпваха настоявания за сваляне на текстове само от КК „Труд“ и тогава се съобразявах с тях. По някое време ми писна от грубите им писма, а и като цяло от грубото им държане (междувременно се беше появило и издателство „Ера“), затова спрях да го правя.
Във форума може да се проследи кореспонденцията с тези издателства: http://forum.chitanka.info/viewforum.php?f=14
— Издателства свързвали ли са се с вас да свалите произведения преди акцията на ГДБОП, можете ли да цитирате имена? А след?
Най-скорошното настояване да сваля нещо беше през септември 2009 г — от изд. „Кръгозор“.
— Издателства от АБК свързвали ли са се с вас да свалите произведения от сайта по какъвто и да е начин преди акцията на ГДБОП, а след?
Никой не се е свързвал с нас като член на АБК.
— Има ли заведено дело срещу вас от АБК?
Не ми е известно.
— Има ли заведено дело срещу вас от издателство?
Не ми е известно.
— Може ли да изброите имена на издателства, които са ви подкрепили след акцията на ГДБОП?
Лично писмо получих само от представител на Човешката библиотека.
— Може ли да изброите имена на издателства от АБК, които са ви подкрепили след акцията на ГДБОП?
Не съм получавал такава подкрепа под формата на писма.
Относно ГДБОП:
— ГДБОП свързвали ли са се с вас преди акцията?
Не.
— Какво смятате да правите сега, след като сайтът беше закрит от ГДБОП?
Да го открия наново, този път двойно по-силен и известен отпреди. Имам и куп други планове, но за тях по-нататък. Най-важният от тях е създаване на платформа, чрез която автори и преводачи да могат да общуват със своите читатели и да получават тяхната подкрепа — морална и парична.
Междувременно аз се порових повече из “Национален социологически институт” и разтърсих в детайл колко точно хора имат достъп до Интернет и колко книги чете българинът, проверих и колко книги се издават в България годишно, по жанр. Информацията, която помолих издателствата да предоставят, но която те не пожелаха.
Също така попитах Борислав и колко книги има общо в “Моята Библиотека” и колко уникални посещения има на година.
Давам си сметка, че изводите, които може да се извадят от тази информация, в най-добрия случай са доста груби сметки, но поставя твърденията на издателствата в перспектива. Та това ще го публикувам в понеделник, защото искам да направя последни проверки и все пак искам да дам шанс от още няколко дни някое издателство да излезе напред и да се отсрами.
* преди малко ме уведомиха, че днес е публикувано интервю на Борислав Манолов в Новинар. Нещо повече, интервюто е проведено ПРЕДИ акцията на ГДБОП и затварянето на “Моята Библиотека”.
П.П. Давам си сметка, че не съм анализирала отговорите на Борислав, но смятам, че читателите са достатъчно интелигентни, за да могат сами да си извадят изводите от интервюто и от отговорите му. След като прегледах въпросите в Новинар, стана ясно, че е можело и по-добре да задам моите, по-ясно, но здраве да е. 
Коментар: Райна Маркова
Още веднъж поздрави за енергията и следователския хъс!
Интересна се получи твоята поредица, Енея
А връщането на форума на Читанката ме зарадва много – освен адски интересните теми, които се обсъждаха там, форумът е и живо потвърждение на думите на Борислав Манолов.
Itchy каза нещо много интересно в блога на Григор Гачев и смятам, че трябва да се разпространи:
Излиза, че имуществената страна на авторските права има същите защити, както неимуществената – забранено е плагиатстване на заплащането. Когато възпроизвеждането не е с търговска цел, т.е. нямаш приходи от него, просто нищо не дължиш на автора (т.е. дължиш 15% авторски от нула пари).
По този начин се ограничават възможностите на издателите и производителите да “поставят на колене” най-напред автора, а с него и обществото, като фактически ограничат (лишат от) достъпа до издаваните от тях творби с цел печалба. Нещо повече, законът ги задължава да дарят част от носителите (~4%) на държавата за общодостъпно ползване.
ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ДЕПОЗИРАНЕ НА ПЕЧАТНИ И ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ:
Чл. 2. Целите и задачите на депозирането, предвидено по този закон, са:
1. (изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) събиране и съхраняване на депозираните печатни и други произведения по чл. 3 с цел да се осигурят пълни колекции от тях и да бъдат запазени като част от националното културно наследство;
2. (изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) осигуряване на обществен достъп до депозираните печатни и други произведения;
Задължени лица са: “издатели, продуценти или производители на обекти по чл…” и ” Когато издателите на печатни произведения по чл. 3, ал. 1, т. 1 са физически лица, задължителните екземпляри се депозират от производителите.”
В този смисъл Читанка не нарушава нито буквата, нито духа на законите за авторското право и е библиотека в пълния смисъл на законите. Дори напротив – точно посредниците при производството и разпространението нарушават на духа на закона в този случай. Те съвсем недвусмилено обявявят, че техните печалби са по-важни от интересите на авторите и обществото, като в името на собствените печалби са готови насилствено да ограничат достъпа на хората до творбите. Това е опит за диктат (чрез монопол) върху самите автори, с което фактически нарушават принципа за “справедливото възнаграждение” на авторския труд.
Също така е редно да се каже, че много от издателствата практически не спазват Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения.
Не малко произведения, които например са описани от Националната Библиография, всъщност не присъстват във фонда на (поне) някои от депозитарните библиотеки.
Не знам.
Колкото повече се занимавам с тази тема, толкова повече проблеми изскачат.
Не смятам, че тук трябва да се прави война срещу издателствата, проблемите, които имат не са малко, нито пък са защото не им се занимава. Просто по неизвестна причина не обясняват какво се случва с тях, не се дискутират законите (които са остарели и доста неадекватни) и най-лошото, не се обяснява каква е разликата между виртуална и хартиена книга.
Не знам каква е причината, заради която не ги казват тези неща, но те съществуват и явно ще се наложи да посветя отделна публикация и на това.
“хартиените” библиотеки също имат подобни проблеми.
Най-общо може да се каже, че в България по въпросите за изясняване на законовите положения много се … мълчи. Предполагам, причината са показни акции като тези на ГДБОП. От тоталитарните времена, у хората е насаден страх от “системата” и те лесно се сплашват, когато на професионална среща (примерно на издатели или на библиотекари) бъде “изтървано” изречение от рода на: Вие по-добре не се захващайте с тези неща, защото…
Аз също съм на мнение, че не издателствата като такива са виновни. Тяхната вина, всъщност е, че чрез мълчанието си позволяват да бъдат използвани като инструмент.
Акцентирането върху факта, че това било уж “библиотека”, че била “безплатна”
или “без търговска цел” не помага – когато има нарушени права, няма значение дали някой извлича печалба или друг търпи щети – върховенството на закона изисква нарушаването на правата първо да бъде преустановено. Едва след това вече, ако се установи, че е извличана печалба или са нанесени щети, може да се потърсят съответни обезщетения.
Можете да видите как наскоро са действали при подобни случаи в САЩ:
http://www.ice.gov/pi/nr/1006/100630losangeles.htm
След подобна акция върху съответния сайт се появява надпис:
(например такъв:
http://www.extremeelvis.com/
“”
It is unlawful to reproduce or distribute copyrighted material, such as movies, music, software or games, without authorization – even when done for free over the Internet.
Individuals who willfully distribute or download copyrighted material risk criminal prosecution under 18 U.S.C. 2319. First-time offenders convicted of criminal felony copyright laws will face up to five years in federal prison, restitution, forfeiture and a fine.
“”
Обърнете внимание, че изобщо не се разглежда дали има реализирана печалба (и в какъв размер), нито пък дали има нанесени щети ( и в какъв размер) – достатъчен е фактът, че има въпроизвеждане без разрешение, и сайтът се закрива.
Заслужава обаче да се разгледа и въпроса дали “Читанка.инфо” е “библиотека в пълния смисъл на законите” (както твърди Енея в свой коментар по-горе).
За мен (а и за много други хора) е очевидно, че за да станеш библиотека, не е достатъчно да си сложиш табелка “библиотека”.
Библиотека не е просто място, където се дават книги за четене – всяка библиотека освен книгите съхранява и документи, доказващи, че тези книги (всеки екземпляр поотделно!) са придобити по законен път.
Само това е достатъчно, за да лъсне целият фалш на тезата, че “Читанка.инфо” била “библиотека”.
Впрочем, за отбелязване е, че след като толкова много хора се произнесоха (уж експертно!) по случая, единствен Стефан Цанев (да, именно този, роден през далечната и съвсем не “дигитална” 1936 година, автор) посочи една очевидна техническа “подробност” (за която обаче мнозина от компютърно по-грамотните изглежда предпочитат да си затварят очите): че в “Читанка.инфо”
“текстовете не са защитени с опция “само за четене” (формат PDF), напротив – те могат да се копират свободно”
(Виж изказването на Стефан Цанев тук: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=525947 )
Така че дори и да приемем, че “Читанка.инфо” по някакъв начин (например – чрез регистрирането си като “читалище”, каквито идеи изникнаха напоследък) – към наястоящия момент вече беше станала действително “библиотека”, тя пак нямаше да има право да въпроизвежда тези копия – защото библиотеките (истинските!) имат това право на основата на факта, че по законен път са придобили хартиените екземпляри, които притежават. Докато Читанка.инфо не притежава на законно основание никакви хартиени екземпляри. И затова и няма права да възпроизвежда копия от тях – независимо за каква цел.
Нормално, че няма хартиени екземпляри, тя е виртуална. Хората, които са ги качили обаче, са ги притежавали.
Както и да е, искам адвокат да се произнесе, защото стана напълно безсмислено.
П.П. Аз не твърдя, че “Моята Библиотека” е библиотека, а твърдя, че няма ясни доказателства, че не е. Между двете има ОГРОМНА разлика.
Е.
Все още на територията на РБългария важат само законите на РБългария, така че примери от решения на чужди съдилища едва ли са уместни. Освен това, посоченият казус е за общо казано “аудиовизуални материали” – музика,филми, игри, софтуер; книжното авторско право винаги е било предмет на отделно законодателство. И тъй като американските примери Ви харесват, ето ви връзка към БЕЗПЛАТНАТА електронна библиотека на Конгреса: http://catalog.loc.gov/. Там книгите също не са защитени и може да ги получите в няколко свободни формата. Между другото, има и богата колекция на български книги. Препоръчвам на ГДБОП да отиде да защити правата на българските издатели и там. Не знам дали законно са си придобили книжките.
За GoogleBooks, проект Гутенберг и много други даже няма смисъл да говорим, освен да кажем, че GoogleBooks вече успешно спечелиха серия от дела за авторски права.
Между другото, като редовен читател чинанка.инфо, не си спомням да е имало произведения на Ст. Цанев в , а съпоставянето с e-bookbg.com не е много уместно, защото те имат и реклами и онлайн книжарница и т.н. Или може би ГДБОП просто са объркали библиотеката?
Тогава идва интересният въпрос. Как при толкова спорен случай държавните органи решават предсъдебно (с клевети по адрес на неудобните и извзимане на техника) нещата в полза на едната страна? Неведнъж съм го казвал. Съд нека има и нека има присъди ако се докаже вина, но по законен ред, не по мутренски.
И все пак в логиката на “Читанка” има нещо сбъркано. Аз като автор и преводач принципно бих дал разрешение да се публикуват (някои) текстове, върху които държа права, при положение, че става въпрос за изцяло некомерсиален сайт. Само че най-напред това съгласие трябва да бъде поискано от онзи, който желае да публикува. А не да бъда поставен пред свършен факт и после да пиша на читанките съгласен ли съм, или не съм текстът ми да е там. (Може и никога да не разбера, че е там, ако някой не ми каже). Тази гледна точка, вярвам, ще споделят доста автори и преводачи.
amigov, с тази разлика, че текстовете, които се качват се обработват от самите потребители. Помисли си колко произведения се качват на месец и съответно колко автора участват в цялата тази схема?
Някъде да има списък или каталог (освен читанката) на авторите, преводачите?
Търсил съм много часове връзка с определени личности, но е много трудно. Да не говорим, че обикновено не си правят труда да отговарят на изпратени им съобщения.
Pingback: Читанка.инфо: моята позиция « Back to Flowerland