След като минаха 4 работни дни откакто разпратих имейлите с въпросника, ето и какво се събра в пощенската ми кутия и facebook акаунта.
1. Undelivered status: ananiev@izdatelstvobititehnika.dir.bg, offise@infodar.com, mab@slovar.org.uk, sales@klasikaistil.com, colibri@mtel.net, offis@novchovek.com, atanasov_atanas@abv.bg, offis@pe-bg.com, lomgman-bulgaria@mbox.contact.bg, nauk_izk@sigma-bg.ocm. Някои от издателствата не можах да достигна просто заради сгрешени публикувани имейли, но от АБК отрекоха да има сгрешени имейли, така че ето, да преценят читателите.
2. АБК - Tsvetelina Decheva, петък, 26.06.2010
“[...]имейлите са си наред, ние всички получихме вашите многобройни въпроси, част от които са доста подвеждащи с цел дискредитиране на издателите и книжарите[...].”,(facebook)
3. Издателство “Архимед”, петък, 25.06.2010, в пощенската ми кутия.
Krajbata na intelektualna sobstwenoste tejko prestaplenie waw wsichki normalni darjawi. Krai na komentara. Ne wijdam nishto interesno w temata.
Пламен Георгиев Паскалев
управител
4. Издателство “Бяло Братство”, неделя, 27.06.2010, в пощенската ми кутия
Издателство Бяло Братство няма качени книги във виртуалната книжарница, но има много за сваляне от други сайтове.
Вяра Стефанова
5. Г-н Козарев ми изпрати имейл в понеделник, че ще ми пише по-подробен имейл, когато го получа, ще го публикувам тук.
Здравейте,
пак ще ви пиша след няколко дни. Вие също подсещайте.Поздрави!Димитър Козарев
И така, от 84 издателства и АБК, само 3 издателства ми отговориха, виждате на какво ниво бяха самите отговори. (Изобщо няма да коментирам, че получих отговор на латиница от официален имейл от УПРАВИТЕЛ на издателство, относно публична дискусия, просто оставям имейлът да говори сам за себе си).
Тук би трябвало да извадя от общата сметка 6 издателства, защото точно 6 отрекоха да са били уведомени за акцията, твърдят, че не я подкрепят и че никой не ги е потърсил за мнение по темата (от АБК). Което означава 65 издателства за 4 работни дни не са намерили за нужно да отговорят на въпросите ми, интересното е, че тази информация, която аз търся, не е изнесена никъде. Склонна съм да приема, че отговорите на някои от въпросите ми са поверителни, но от друга страна, след като излизат с публично обвинение към “Моята Библиотека”, би трябвало да са готови и да защитят позицията си и най-малкото, да се опитат да се включат в дискусията по темата.
Тъй като темата е важна за мен, преравям интернет пространството, блогове, форуми, сайтове, онлайн медии и врънкам разни приятели и познати да преглеждат вестниците издавани в България, които нямат виртуални страници. За сега има една огромна, кръгла нула за действителна реакция от страна на издателствата.
Междувременно управителят на издателство Бард пусна публично писмо. Подчертавам, че издателство Бард е сред неотговорилите на въпросника ми (нещо повече, от тяхна страна не последва абсолютно никаква реакция).
Уважаема госпожо,
Скъпа ми Милена,За духа и материята
Наясно сте, предполагам, че всяка книга е дух в материя. Всяка опера, филм, картина, песен, малка пластика – също.
Дали материята е глинена плочка, папирус, велен, хартия, целулоидна лента или цифров файл, е несъществено.
Духът е силата.
Знанието е силата.
Пред тях няма прегради.
Когато ходите на опера, на театър или посещавате НХГ, за да се обогатите духовно, респ. да станете по-силна, може би си плащате и то с чувство за добре изпълнен морален дълг. Защо не искате представленията да са Ви безплатни. Защото с парите за билета сте помогнали, макар и с малко, да запазите Изкуството и Духа.
Защо по тази логика да не си плащате и за книгите. Защо не помогнете и на тях.
Нима те са по-малко Култура или по-нисше Изкуство.
Ами дори да ходите на фитнес, за да станете по-силна, си плащате.
Щом искате нещо, си плащате, а не крадете, предполагам.
За плащането
Употребих пет пъти думата “плащате“. Никак неслучайно. Знанието априори не е безплатно, а информацията е дори по-скъпа. Ако твърдението ми е невярно, защо тогава ни занимавате ежедневно с парите за образование. Защо като преподавател в СУ не убедите колегите си да преподават без пари или да няма такса обучение, или дори да се откажете от десетките милиони левове държавна субсидия.
Защо (без да се заяждам) сте взели авторски хонорар за деветте си книги и защо тези девет книги се продават, а не се раздават безплатно, след като сте апологет на безплатното четене.
Може би защото във всяка книга има овеществен труд. В България с такъв труд се занимават над 2 000 живи писатели и поети. Над 10 000 печатари, преводачи, издатели, книжари, редактори, художници, които разчитат на този си труд, за да се изхранят. И не искат трудът им да се ограбва.
За автора, мантрата “закон” и юридическия монополизъм
Именно Законът за авторско право защитава Вас и други родни писатели като Антон Дончев, Дончо Цончев, Радой Ралин, Йордан Радичков (неспоменатите – извинете!) и регулира взаимоотношенията писател – издател – читател. Все още не по най-удачния начин, но и това ще стане.
Ако го нямаше този закон, още утре Стивън Кинг може да се обяви безнаказано за автор на “Постписмената книга”. Нали?
За библиотеките и читалищата
Пазарна цензура няма. Тук не сте ме цитирали правилно.
Говорех за икономическа цензура, дължаща се на ниски или никакви доходи на хора, които искат да четат. И затова ги има библиотеките и читалищата.
И не е вярно, че четенето в тях е безплатно. Всеки читател плаща абонаментна такса. Обидно ниска от моя гледна точка, но я има.
Всяка библиотека закупува книги, вестници, списания.
През 2007 г. за около 2,5 млн. лв., през 2008 – за около 4,7 млн. лв., през 2010 все още за 0,00 лв., но са обещани около 4 млн. лв. Плаща ток, вода, заплати. Това е регламентирано чрез мантрата “закон” и не е никак безплатно. Всяка държавна дотация излиза и от моя, и от вашия, и от читателския джоб.
По европейското законодателство всяка библиотека (респ. държавата) трябва да изплаща възнаграждение за отдаване в заем на авторите, чиито произведения са ползвани за четене, а вносителите на копирни машини трябва да отчисляват обезщетения за копиране. България е подписала Бернската конвенция и се задължава да съблюдава Закона за авторско право в останалите европейски държави. Вие, като преподавател в специалността “Книгоиздаване” в Софийския университет, би трябвало да сте запозната с правилата в бранша! Би трябвало да знаете също, че дигиталните библиотеки (които все пак трябва да се регистрират по надлежния ред) изплащат на авторите правото за дигитално заемане! И то независимо дали ще предоставят услугите си безплатно, или срещу заплащане.
Дори “безплатното раздаване на книги от правителствата на Франция и Канада” е безрезервно финансирано, т.е. платено, както правилно сте забелязали. Уважени са и читателите, и авторите, и издателите.
Както виждате, “безплатното“ във всички случаи е косвено платено.
И затова по-добре пледирайте за ЕВТИНО четене.
От написаното от Вас всъщност останах с впечатление, че искате някой друг да Ви плати. Четенето. Билета за кино. Яденето. И т.н.
Това, макар и с физиономия, отговаряща на зодията ми, го казвам без възторг.
Последно и най-важно.
ЗА Читателя
Той е VIP.
Той даже не е VIP.
Той е Н.В. Читателят.
Той даже не е Н.В., а Господ.
Бог.
Всичко се прави за него. Нему се кланят автори, преводачи, коректори и редактори. Художници и дизайнери. Знайни и незнайни издатели у нас и по света. Храм-паметник биха му издигнали. Обграждат го с уважение, внимание и обич. Не крадат от него.
И очакват, и се надяват на взаимност.
Това е горе-долу всичко, което имах да Ви кажа, доцент Цветкова.
Искрено Ваш:
д-р Йордан Антов
ИК “БАРД”ПП. Това с ГМО-то не го споменавайте, защото не го разбирате.
* Отворено писмо на управителя на ИК “БАРД” Йордан Антов до доц. д-р Милена Цветкова във връзка с нейната позиция по казуса “Читанка.инфо”. Тъй като писмото е публично, не съм търсила разрешение за препубликуване на текста.
Този отговор изключително много ме разочарова. Защото допреди да пратя въпросника, издателството би могло да се защити, че никой не се е свързал с тях, за да поиска техен коментар, за да чуе тяхната гледна точка. Това обаче не е така, въпросник беше пратен, дадена им беше възможност да изложат аргументите и доказателствата си пред онлайн обществото. И беше игнориран. Вместо доказателства, получаваме дълги, витиевати празни приказки.
- Според господин Йордан Антов знанието не е безплатно. Интересно, че го споменава, защото българското начално и средно образование са безплатни (според Конституцията и законника на РБ), същото важи и за висшето образование***, пак според споменатите документи. Поне 15 държави предлагат безплатен достъп до висшето образование в света. Та за какво знание точно говори, е меко казано неясно, поне в този контекст. Достъпът до библиотеките в самите училища и университети също са безплатни за учениците и студентите.
- След като темата за знанието е отмината, говори и за “авторското право”, твърдейки, че защитавало авторите. Авторите, които се свързаха с мен и ми отговориха на също толкова многобройните ми въпроси обаче бяха на друго мнение. Та ми е интересно на каква база ги изказва тези твърдения. Законът за авторското право защитава издателите и прекупвачите, закон срещу плагиатство би защитавало в действителност авторите.
Погледнете тук какво казва законът за авторското право.
- После говорим за библиотеки и читалища. За информация на г-н Антов, достъпът до библиотеките в Англия е напълно безплатен за всеки (включително достъп до виртуални книги), достъп до компютри, връзка с интернет и прочие подобни. Минималната работна заплата в Англия за пълен работен ден е 1117 евро. В България минималната работна заплата на пълен работен ден е 240 лева (122 евро).** Ако за вас пет лева са смешни, за мен в гимназията представляваха горе долу седмичните ми джобни.
Става на въпрос и че 4 милиона се дават като субсидии, на библиотеките годишно, като част от парите отиват за ток, вода, заплати и пр. Аз искам да задам прост въпрос – една виртуална библиотека не се нуждае от подобни разходи, в конкретният случай не плаща и заплати на работещите в нея, които качват книги напълно доброволно. Та колко по-евтина може да бъде поддръжката на една библиотека от това да бъде виртуална? Разходът е просто неоправдан икономически.
Евтино четене = виртуални библиотеки.
Интересното е, че до този момент Нели Огнянова (която ми преподаваше в СУ “Медийно Право”) и доцент Цветкова****, която пък преподава (макар не и на мен) на студенти специалност “Книгоиздаване” пак в СУ подкрепиха “Моята Библиотека” а не вас и изразиха несъгласие в тълкуването ви на закона. Същото направиха още огромен куп хора (някои известни автори и преводачи, включително и издателства). Каква е вашата академична подготовка? Най-малкото, те имат академичния гръб, къде е вашия, за да подлагате на съмнения думите им и позициите им, за да говорите пренебрежително и неуважително?
Най-малкото, къде е коментарът на адвокатът ви, който да каже има ли линия за съдебен процес или не?
Не твърдя, че вие грешите напълно и по всички параграфи, че издателствата са виновни по дефиниця. Не твърдя, че ситуацията е напълно ясна и перфектна. Това, което казвам, че изключително много мразя хора на позиция, хора, които уж заемат някаква отговорна дейност да приказват глупости, да се крият зад патетични слова и да имитират активност. Искате някой да ви повярва? Излезте напред и покажете тези загуби, за които говорите. Излезте напред и осъдете “Моята Библиотека”, излезте напред и НАПРАВЕТЕ НЕЩО, а не само да говорите празни приказки.
Разбирате ли, аз съм студент. Като такъв давам огромни суми на месец за книги, защото трябват за образованието ми, освен че съм страстен библиофил. Като студент обаче, освен всичко друго ме учат, че трябва да аргументирам твърденията си, че трябва да представям доказателства, че трябва да доказвам тезата си. Учат ме също така да не приемам на доверие нечии авторитет, а да проверя лично, със собствените си ръце, да погледна със собствените си очи и да помисля със собствения си разум. Аз го правя това и оставам крайно разочарована от вас.
Защото заведено дело няма, а според законите на България, човек е невинен до доказване на противното. В една друга дискусия стана на въпрос, че според българското законодателство, ако отидеш в полицията с твърдение, че колата ти е открадната, трябва да докажеш, че колата е твоя.
Ако няма обвинение, можете да бъдете обвинен в клевета и уронване на доброто име (в същото могат да бъдат обвинени и онези медии, които писаха за онлайн книжарницата впрочем). Законът, който много пъти беше цитиран показва недвусмислено, че темата е казус, че дали “Моята Библиотека” се класира според дефиницията на закона за библиотека или не, е спорно и съдът трябва да се изкаже. Загубите, които твърдите, че имате, за да може да бъде проверено, трябва да съобщите колко книги издавате годишно в дадена сфера и да видим колко посещения има годишно виртуалната библиотека, по сфери. Чак тогава може да се говори за евентуална възможност да се проверят думите ви.
Според вас читателят е бог. Какъв бог е обаче? Аз си мисля, че сте превърнали читателя в един бог Ом*. Построили сте около него огромна изкуствена конструкция (религия), вярвате в нея, кланяте й се, вярвате, че може би наистина се интересувате от нея и че правите каквото е нужно. Но аз ви препоръчвам да се вслушате в споменатия бог. Защото досега не сте го правили. Богът ви ви прати имейл, на който не пожелахте да отговорите. Богът ви ви зададе простият въпрос “Къде са виртуалните онлайн библиотеки и книжарници, откъдето да купуваме български книги? Къде е възможността, която издателствата предоставят, та “Моята Библиотека” да е излишна, да пречи и да вреди?”.
Тишината е оглушителна, като ехо в празен храм.
*Бог Ом, герой на Тери Пратчет, бог на религията омнианство, която е аналогична с католическото християнство. Богът една сутрин се събужда като костенурка, защото се оказва, че в самия бог вярва само един човек, а всички останали се прекланят пред огромен и тромав конструкт- Църквата, която обаче няма много общо със самото божество.
** Ето и минималните заплати на останалите държави от Европа, за да може да поставим нещата в контекст.
*** Висшето образование в България е безплатно при конкретни обстоятелства и условия.
**** Доц. Цветкова преподава дисциплините „Съвременно световно книгоиздаване“ /4ти семестър/, „Книгата като медия“ /5ти семестър/ и „Теория на четенето“/6 семестър/, изучавани от студентите в бакалавърската програма „Книгоиздаване“ на ФЖМК и няколко дисциплини в магистърските програми на факултета,
След като се свързах с автори, преводачи и издателствата, утре ще публикувам и въпросника, който изпратих на Борислав Манолов, създателят на chitanka.info (“Моята Библиотека), заедно с отговорите му.
Честно казано 3 отговора са с точно 3 отговора повече, отколкото бих очаквала. Освен това, едно уточнение: доц.д-р Милена Цветкова не е преподавател по “Книгоиздаване”. Тя води дисциплините “Съвременно световно книгоиздаване” /4ти семестър/, “Книгата като медия” /5ти семестър/ и “Теория на четенето”/6 семестър/, изучавани от студентите в бакалавърската програма “Книгоиздаване” на ФЖМК и няколко дисциплини в магистърските програми на факултета
thumbs up!
Не изкривявай думите на автора на писмото. Образованието е безплатно и е записано в конституцията така вследствие на солидарността на гражданите в една държава (поне на теория). Т.е. всички или мнозинството са съгласни част от данъците които плащат да се използват за безплатна образователна система (включително библиотеки). Подобна солидарна система е безплатното здравеопазване. Предполага се, че мнозинството е осъзнало нуждата от знания и, че те трябва да са за всички, не само за богатите.Това въобще не значи, че знанието (или здравеопазването) са безплатни. Примерно, ако една държава фалира, много бързо ще си припомним колко скъпо е образованието, т.е. Херодот пак ще излезе прав.
Това отделно от темата за динамиката и нуждата от промяна в достта аспекти на човешките взаимоотношения (частен случай – авторското право).
Браво, Енея.
Умно, честно, аргументирано!
Енея, шапка ти свалям (даже две) за великолепните статии и анализи!
Борислав, за създаването на “Моята библиотека”, разбира се, заслужава най-малкото споменаване по време на тържествената заря за деня на народните будители… Геройски живите.
Бъди здрава и все така умна и красива!
нт
Не виждам причина за подобно “разследване” и търсене на сметка. Никой не е длъжен да дава подобни обяснения.
1. Всяко издателство е в правото си да сезира за нарушение.
2. Органите могат и да се самосезират – не чак толкова прости, че да не са чували за читанката.
Така, обвиниш ли публично някой в нещо, ти трябва да извадиш доказателства и да заведеш дело. В противен случай може да бъде заведено дело за клевета и уронване на доброто име.
След като отправяш обвинения и пускаш виртуални писма, напълно нормално е да последва реакция и виртуалния свят да поиска повече информация.
Досега заведено дело няма.
1. Издателствата не са над закона, те също трябва да представят доказателства за обвиненията си, но също така, трябва да имат и законова причина за сезиране на нарушение. Дотук “Моята Библиотека” е казус, съответно трябва да изчакаме съдът да се изкаже.
Само дето заведено дело няма…
2. Органите са реагирали след сигнал на част от издателствата, които членуват в АБК, съответно чули, нечули, знаели, незнаели, това в момента няма отношение.
Аз лично не знам колко прости или сложни сам, само видях как извлякоха компютър от покрив (и то не какъв да е компютър, а сървър и всеки, който разбира от компютри за две стотинки е наясно колко е абсурдно, че компютър ще бъде оставен на покрив, под открито небе), споменатият компютър беше наопаки, без кабели и изобщо, голям сеир беше.
И от мен едно голямо право за активната гражданска позиция на авторката на тази статия. Сами виждаме какво отношение имат издателите (поне споменатите тук и несметналите да отговарят) към обществото (читатели и потенциални читатели). Един пише на шльокавица (а уж се занимава с книгоиздаване на български), а друг все още си въобразява, че става въпрос за книжарница. Просто нямам думи на какви хора държавата е тръгнала да обслужва личните интереси (така наречени “жалби”).
Няма да пропусна да благодаря на НЕЗНАЙНИЯТ ВОИН (поне според ГДБОП е незнаен или поне така е било до два дни след бабаитството) или както си го наричаме тези дето си го знаем Борислав Маналов. Радвам се, че някой е готов да се бори с псевдозаконоизпълнителите и да защитата правото ни свободно да четем, което е гарантирано от законите на Република България.
П.П.:
Да ме извинява Борис за правописната грешка в името му (пръстите са ми пробегнали не където трябват по клаваиатурата).
Вярно: Борислав Манолов
… и пак извинявай.
Фактически и правописни грешки в Отвореното писмо на д-р Йордан Антов
ЙА“И не е вярно, че четенето в тях е безплатно. Всеки читател плаща абонаментна такса. Обидно ниска от моя гледна точка, но я има.”
Абонаментната такса не се плаща за библиотечните услуги, а с чисто статистически цели (не се учудвайте) и заради това са “обидно ниски“.
ЙА“Всяка библиотека закупува книги, вестници, списания.”
Библиотеките по закон НЕ КУПУВАТ книгите. Тяхната задача по закон е да СЪБИРАТ културното наследство. За депозираните екземпляри има текст в Закона за корпоративното подоходно облагане. Същото важи и за таксите върху носители, които се използват в библиотеките и в специално изброени в закона институции/ учреждения.
Вярно е, че в крайна сметка всичко това се плаща от Държавния бюджет, т.е. от всички нас, и не е безплатно, но конструкцията на горните тези е абсолютно невярна!
За финал – една правописна грешка, а ако е грешка при пренабиране, оттеглям забележката.
ЙА“Нима те са по-малко Култура или по-нисше Изкуство.”
изразява положение/ състояние/ отношение в йерархични, степенувани структури напр. низши организми, висша ръководна длъжност и др.
Според Български тълковен речник (1973)
Следователно да се използва с представка за степенуване също е грешка. Тя едва ли е от пренабиране.
Pingback: Реакции по случаят „Читанка.инфо“ « Истината такава, каквато можеше да бъде!?
Издателствата пропускат нещо много съществено. И то е, че хората, които теглят книги от интернет, не са техни клиенти, чиито пари са пропуснали. Това са хора, КОИТО НЕ МОГАТ ДА СИ ПОЗВОЛЯТ ТЕХНИТЕ КНИГИ и никога не биха ги купили. Аз със свободната размяна в интернет издателствата получават БЕЗПЛАТНА РЕКЛАМА, за която не са вложили и стотинка. Ако някой може да си позволи техните книги, но не е чувал за тях, сайтове като Читанка са реклама. Платежоспособните ще си дръпнат книга, ако им хареса – ще си купят на хартиен носител. Неплатежоспособните, които издателите изобщо не са опитали да достигнат, ще научат за съществуването на тези книги и кой знае, когато доходите им се повишат, може би ще започнат да си купуват.
По-интересно е друго: защо издателствата, които притежават законните права за публикуване на електронен носител досега не направиха такъв ресурс като Читанка. Ако срещу минимално заплащане мога да си купя легален продукт в интернет с гаранция за качество – ще си го купя. Природата не търпи празно място. Издателствата закъсняха и на празното място се появи нещо друго, което на тях не им харесва.
Абсолютно съгласна с това мнение. Купувам си книжните издания, които ме интересуват. Тегля си от интернет тези, които не съм сигурна дали ще са ми по вкуса. Ако ми допаднат ще си ги търся в книжен вариант и ще ги препоръчам на приятелите си. Издателствата печелят. Не виждам как губят, при положение, че дори и да я нямаше Читанка аз тези книги нямаше да си ги купя. Ето преди две седмици карах едно приятелче да ми прати продължението на “Колелото на времето”, защото поредицата ми доскуча ужасно и се отказах да си купувам книгите. То се съгласи, но после я мярнах въпросната книга в Читанка и му казах да не си прави труда да ми я изпраща от София до Варна. Наличието на виртуалната библиотека само ме улесни в т.н. пиратстване. Ако я нямаше пак щях да намеря начин да си я прочета гратис.
Не ми харесва, че това ме превръща в пират, но при положение, че притежавам електронен четец и имам желанието да чета предимно електронни книги, които на българския пазар не ми се предлагат, то аз няма как да избягам от това определение. С удоволствие бих отделяла известна сума пари /която е в границите на разумното/, за да си купувам ел. издания. За това се говори от години, но издателствата не предприеха нищо в тази насока. Сега изведнъж си скокнаха по доста…нелеп начин. И продължават да се държат смехотворно.
Енея, успех с издателствата. Дано получиш някой друг разумен отговор. Следя с интерес тази тяхна каша.
Потребителите на електрони книги биват поставяни под общ знаменател с потребителите на електронно съдържание въобще (филми, музика, софтуер). Това не е правилно, дори не е уместно, защото мнозинството четящи подхождат към книгата с уважение. На мнение съм, че четенето на електронни книги безплатно, не е като тегленето на пиратски филми, музика и софтуер. Става въпрос за различни емоции и, дори, различни категории хора. Книгата не е просто забавление. Четенето е приключенстване. Едва ли има по-сладко нещо за един запален читател от апокрифното откривателство на нещо интересно и непознато. При филмите е по-различно. Музиката е съвсем различно нещо. А софтуерът – целта е съвсем друга. Не харесвам книгата като продукт. Харесвам я като книга.
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » one tousend and one …
Една корекция на написаното по-горе от Itchy: библиотеките не знам дали заплащат, но когато издадохме през 1999 г. книгата на баща ми, Миле Марковски, “Твърдоглаво време”, лично занесох в Народната библиотека десет екземпляра, а след известно време им предоставих още 150, ако не се лъжа, за да ги раздадат на други библиотеки. Така че и тези книги не са “в тежест на бюджета”. По принцип всяко (уважаващо себе си и “Изкуството”) издателство би трябвало да предоставя на Народната библиотека екземпляри от издадените от тях книги. Те и тираж трябва да отбелязват на самите книги, но не го правят. И най-вероятно това е заради далаверата с авторските права, които НЕ заплащат на авторите или техните наследници; това – от личен опит.
Иначе, който иска, може да свали книгите от http://markovski.eu
За предоставяне на екземпляри си има закон и правилник за прилагането му. Задължително се депозират определени бройки в Националната библиотека, а тя отговаря за разпределението им към другите библиотеки. Производствените и транспортните разходи за тези екземпляри се осчетоводяват от задължените по закона лица като дарение.
За апаратурата за записване се възстановяват отчислените “възнаграждения за свободно ползване”, когато е закупена от общодостъпни библиотеки и изброени в закона държавни учреждения (ЗАПСП, чл. 26, ал. 5, т. 2б, в).
За съжаление ползвам безплатната Сиела, където последващи промени на законите (в Допълнителни разпоредби на свързани норми) не са отразени във вече публикуваните и е немислимо да го правя за случая.
При протеклите събития единствено публикуването на пълен компетентен анализ би бил смислен отговор и база за дискусия, а не емоционално писмо, при това с несъвсем коректни твърдения. Смятам, че това е задължение на АБК, не само защото е “поръчител” на полицейската акция, а поради самото естество на тази асоциация.
Pingback: Темата chitanka, въпроси и отговори към Борислав Манолов « Кутията за всичко
Сайта трябва да се остави. Младите стоят в нета и влизайки в такива сайтове има надежда да попрочетат нещо
Смея да твърда, че за акцията срещу Читанка бяха уведомени ВСИЧКИ членове на АБК! Тези, които твърдят, че не съ били уведомени, явно се опитват да се дистанцират в последствие. Това е донякъде основателно защото:
1. ВСЯКО едно издателство получи от АБК email, че придстои да се предприеме нещо срещу Читанка. В писмото не се уточняваше какво, но оставяше впечатлинеи, че придстои да бъде проведен рацговор, в който да се изиска от сайта да бъдат свалени книгите с авторски права. АБК приканваше издателствата да предоставят списък на издадените от тях заглавия, които са публикувани в Читанка. НЕ ВСИЧКИ издателства предоставиха такъв!
2. Опит за цивилизован диалог все пак беше направен, но без резултат.
3. Кореспонденцията между АБК и издателствата приключи, до момента в който отново до ВСИЧКИ издателства не беше изпратен email с резултата от акцията на ГДБОП.
Още един немаловажен аспект на въпроса с безплатните виртуални библиотеки:
Те са своеобразно сито на качеството и на предпочитанията. Много често, след виртуален прочит, книгата бива купувана.
Това вече са констатирали не малко от авторите и затова не са против книгите им да се качват в нета за безплатно ползване.
г-н Симов, бихте ли споделили какъв резултат сте очаквали в АБК от акцията на ГДБОП?
Аз съм по-заинтересована какъв е бил опитът за диалог, при положение, че г-н Манолов отрича да са правени такива опити.
В случая не казвам, че някой лъже, но ако има такива опити, възможно ли е да се покажат някакви имейли, защото иначе се стига до “той каза/те казаха”.
На едните голи думи тази тема няма да се изясни и от прекалено много време моля замесените в нея да покажат, не само да говорят.
1. уведомяването на другите за НЯКАКВО действие не е същото като ОДОБРЕНИЕ от тях! хеле пък когато очакванията за “някаквото” “нещо” са едни, а се окаже доста по-различно. липсата на отговор може да се тълкува като мълчалив отказ или като мълчаливо съгласие, всеки си има предпочитания и моите са различни от тези на г-н Симов.
“ВСЯКО едно издателство получи от АБК email, че придстои да се предприеме нещо срещу Читанка. В писмото не се уточняваше какво, но оставяше впечатлинеи, че придстои да бъде проведен рацговор, в който да се изиска от сайта да бъдат свалени книгите с авторски права. АБК приканваше издателствата да предоставят списък на издадените от тях заглавия, които са публикувани в Читанка. НЕ ВСИЧКИ издателства предоставиха такъв!”
2. изпращането не е същото като получаването. съдейки по опита на Енея, част от адресите на електронната поща са неработещи по една или друга причина. също както отричат някое издателство да е получило въпросника, така недопускат дори мисълта писмото за предприемане на “нещо” да не е стигнало до всички.
“Undelivered status: ananiev@izdatelstvobititehnika.dir.bg, offise@infodar.com, mab@slovar.org.uk, sales@klasikaistil.com, colibri@mtel.net, offis@novchovek.com, atanasov_atanas@abv.bg, offis@pe-bg.com, lomgman-bulgaria@mbox.contact.bg, nauk_izk@sigma-bg.ocm. Някои от издателствата не можах да достигна просто заради сгрешени публикувани имейли, но от АБК отрекоха да има сгрешени имейли, така че ето, да преценят читателите.”
3. може би за г-н Симов маскираните от ГДБОП са по-особена форма на задушевен делови разговор, но за повечето от нас не е. аз поне не бих се радвал маскирани хора да нахълтат в помещението, в което съм, без значение дали съм невинен или виновен. още по-малко ще оценя странното им чувство за хумор да арестуват мен, канарчето и теменужката ми (нищо че нямам и двете). съответно спазвайки златното правило на морала не одобрявам когато са нахлули някъде.
4. за капак коментарът на г-н Симов е поредният пример на издателска (не)грамотност – “твърдА” вместо твърдЯ” и “сЪ” наместо “са”. може би има смисъл да мине опреснителен курс по български език и да научи разликата между правоПИС и правоГОВОР. вярно, сбърканите или разместени букви са бял кахър от бързи пръсти – буквите “ц” и “з”, “и” и “е”, “а” и “я” са съседни на подредбата на БДС, а пък “а” и “ъ” са една над друга. но като във вица за “чукча е писател” не си е дал труда да прочете какво е написал в бързината
“Смея да твърда, че за акцията срещу Читанка бяха уведомени ВСИЧКИ членове на АБК! Тези, които твърдят, че не съ били уведомени, явно се опитват да се дистанцират в последствие. “
Трябва да се чете повечко, драга Енея.
След писмото на директора на издателство “Бард” гениалната доцентка Милена Цветкова най-после се усети колко много се излага с глупостите, които набърка и как това би могло да се отрази на кариерата й. Защото не може да си университетски преподавател и да поощряваш студентите си да нарушават основни човешки права, нали? Бързо-бързо, само в рамките на няколко дни се отрече от предишните си твърдения и написа нова статия, озаглавена “Кой намрази Робин Худ”, в която между многото ефектни, но пак безмозъчни сравнения, метафори и прочие литературни похвати, свря следния единствено смислен и придържащ се към темата текст:
“Интернет пространството е хибрид между пиратството като бизнес модел и пиратството като философия. Разпространени са така наречените “свободни сървъри”, където категорията “свобода” често се бърка с “кражба” и заобикаляне на законите и успява да превърне интернет в синоним на нелегално съдържание. Безспорно, след спирането на доставчиците на нелегално съдържание, доставчиците на легално ще добият популярност, а тяхната легалност трябва да бъде защитена и най-вече регламентирана.”
http://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/robin-hud.htm
“Спирането на доставчиците на нелегално съдържание” – какво ли ще да е това, ако не спиране на читанкаджиите? Или доцентката създава нова категория текстове – легални и нелегални? Това е било само по тоталитарните времена!
Ха-ха-ха!
Ами май и Вие трябва да четете повечко. Аз си направих труда да прочета целия материал, който споменавате и останах с впечатлението, че позицията на г-жа Цветкова не се е променила, а само се е смекчила.
Прочетох го, много внимателно и без да се влияя от бомбастичните есеистични изхвърляния на госпожата от сорта “четенето е бракониерство и кражба по природа”.
Защо е получила хонорар за книгите си, защо не ги изкупи и ги раздаде безплатно на студентите си? Ако един доцент по… световно книгоиздаване ли беше… не знае и световните, и българските закони в областта на авторското право и какви международни споразумения е подписала България, къде отиваме? На какво учи студентите? Поощрява ги да не спазват законите? Това се наричаше май подбудителство. 
Всички тези приказки са за отвличане на вниманието от 180-градусовия поврат, който трябва да направи – и Вие сте им се поддали.
Никой не оспорва нечие право да чете и тя няма повод да се разпростира по този въпрос. Все едно да хванат някого да краде салам, и той да има нахалството да каже, че ограничават правото му да яде.
С този текст сега тя се прави за пореден път на интересна и не си дава сметка, че съвсем открито поощрява кражбите и бракониерството.:)
Не отговаря на конкретните въпроси на господина от издателство “Бард” защо получва заплата, нали работата й е разпространява информация, а всеки има право на свободен достъп до нея?
Какво е смекчено според Вас? Думите й “категорията “свобода” се бърка с “кражба” никак не са меки. И е объркала доста словореда – трябваше да каже “нелегалните доставчици” като читанка, а не “нелегално съдържание”, което е абсолютен нонсенс в случая.
Такива ми ти работи.
Хм, до този момент нито едно издателство не е доказало твърденията си за загубите си, за мен тази тема е приключена, просто защото стана кристално ясно какви са били целите на упражнението по затварянето на читанката. Подсказка – няма нищо общо с мисъл за авторите и преводачите.
Не приключвайте толкова бързо темата, по този случай би трябвало още да поразсъждавате. Употребиха ви за мръсни политически цели срещу правителството, но вие студентите сте прекалено млади и неопитни, за да го разберете. Защо не поискате уважаваната от вас доцентка да обоснове този неочакван поврат в позицията си – само в рамките на няколко дни? Толкова вярвахте и се позовавахте на мнението й… тя ви насъска и накрая ви предаде.
Уважаеми господине (или госпожо), винаги съм готов да споря с вас, защото съм убеден, че не съм крадец!
Защо трябва да ме вълнуват причините на доцентката? Аз не съм се захванала с темата заради нея, нито я смятам за алфата и омегата на дискусията. Нейното мнение не е еманация на мнението на всички, които намират ситуацията с читанката за смехотворна, абсурдна и опит за сплашване, както беше с Виктор и bezmonitor.
Убедена съм, че ако толкова ви вълнува, можете сам да й пратите имейл, съобщение и да я попитате. На мен тя не ми дължи обяснение.
четящият между редовете, отидете в затвора и попитайте колко души са убедени, че са там заслужено.
Ако сте от тези, които качват чужди текстове в интернет без съгласието на носителите на авторските права, сте крадец – не само по българските, не само по европейските, но и по законите на всички цивилизовани държави. Съвсем друг е въпросът дали го съзнавате.
В известна степен споделям гледната ти точка. Поради тази причина може да откриеш голяма част от собствените ми текстове в интернет, където собственоръчно ги публикувам. Може би ти е попадало заглавието “Сезон за лов на диви кучки” – книгата излезе първо онлайн, после я издадох.
Както и да е, според мен бъдещето е в donateware-а. А за момента, особено в БГ, да си автор и да издаваш през издателската система е безумие, защото издателствата предлагат абсурдно малки тиражи, смешен маркетинг и хонорари, които са подигравка с времето и таланта, необходими за написването на една книга…
Енея, не разбрах, значи според теб издателствата са една излишна институция в една култура, така ли? Или ако съществуват то да са само такива, финансирани от държавата, както ca училищата и библиотеките?
Не, смятам, че неланието им да се развиваш НАШИТЕ, сиреч българските издателства, са неконкуретноспособни и неадекватни.
Смятам, че книги ще се издават и трябва да има, но не са само книжни носителите вече, съответно подходът към интелектуалната собственост, разпространението и достъпът до нея в този й вид не покриват нуждите и изискванията на потребителите.
Според мен се нуждаем от промяна на отношението към книгите, което издателите имат в момента, а то е, че читателите са им длъжни парично. Да, закупуването/издаването/разпространението/рекламата не са евтини, но конкретно българския пазар е много беден и затворен, често стари книги не може да се намерят никъде или са на някакви безумни цени, прездаването се случва рядко, залага се на пуканки, а не на качествени произведения.
Не смятам, че издателдтвата са излишна институция, но спешно имаме нужда от цифровизация на българския паза и достъпа до книги и докато не го направят издателствата, ще го правят други хора, про боно.
Не покриват не нуждите на потребителите – защото те и преди са си искали книги по възможност безплатно. Не покриват новопоявилата се възможност на потребителите да превръщат съдържанието в електронен вид и да си го споделят помежду си. За това ставаше дума в случая Читанка.
И не разбирам удебеляването на думата “нашите”. Тази новопоявила се възможност по-горе е голямо предизвикателство не само пред нашите, но и всички други издателства по света. Всички са на ръба, никой не се е справил с неконкурентноспособност (твърде неточна дума, защото тук изобщо не става дума за конкуренция с други себеподобни бизнеси, а за нова система за разпространение на информацията).
Българските книгоиздателства имат и други, специални предизвикателства поради факта, че пазарът на българския език е изключително малък, а публиката бедна. При тези условия бих казала че те правят просто чудеса. В България се превеждат изключително много книги, които се продават в много малък тираж, при бедно население и централизирана култура. Никое от тях не е прокопсало финансово нито дори има мегдан да “експлоатира” авторите си.
Да, читателите са длъжни парично. Така както никой не сочи с пръст учителите, че вземат заплати, нито библиотекарите, че смеят да изискват същото, именно читателите – всички данъкоплатци – ги издържат. докато държавата се заеме отново да издържа издателствата както беше допреди 20 години, те имат пълното право да търсят парично обезщетение за дейността си, че и печалба. Не, информацията не една е беплатна идея, защото видиш ли била духовна. патентите на лекарствата, които са една идея, са доста строго защитени от закона, както и всички изобретения. Обаче никой пазарофил тук не е възстанал срещу фармацевтичните компании, които са вложили сериозни инвестиции в добиването и оформянето на тази информация. Но за книгите го правят. Залага се на пуканки, Енея, защото те ще се продадат. Добрите книги, които не се намират, или не са издадени, или са издадени и не са се търсили, а ако се намират на безумни цени то е защото именно толкова им е цената.
Може да убеждаваш издателствата да цифровизират книгите си, да им предлагаш безплатната си софтуерна помощ за това (интересно, никой от гръмогласните софтуер инженери пазарофили които скочиха срещу тях не се нае безплатно да им помогне), но не можеш поради факта, че не са го направили да им чукаш канчето с нещо, за което нямаш право, макар че имаш възможност за него.
Ели, аз да припомня малко самия случай.
РЕАЛНОТО дело заведено към сайта е за публикуването без разрешение на ЕДНА книга, не си спомням коя точно на Дан Браун книга.
Изземването на сървъра и свалянето на сайта.
За мен целият проблем идва от манипулирането и откровеното свободно съчинение по темата както от официалните лица, например Явор Колев, така и от медиите, което нямаше нищо общо с истината.
Всичко, което ти казваш е напълно вярно, до там, докъдето става ясно, че е изключителен малък и беден пазара и се издават пуканки, защото се консумират пуканки.
Само че моята критика към издателствата е, че не се развиват и не се приспособяват. Защото няма как да спрат хората да сканират и качват в интернет книги, а и най-дразнещото е, че законът ни е много неадекватен и неориентиран по темата (нещо, което впрочем не се е променило, следя дали има нови закони, предложения или изменения, но няма) и всъщност наистина не е ясно води ли се виртуалната библиотека библиотека или не, защото дефиницията е обща.
Не съм издател, представата ми за работата им е по-скоро повърхностна, но до голяма степен ме изгубиха като поддръжка, защото нито едно издателство не се опита да сподели повече за себе си и работата и да ни обясни как седят реално нещата.
Съгласна съм, че то си е тяхна работа, но агресията, с която се подходи и глупостите, които публикуваха, стана причина голяма част от публичното мнение да се обърне срещу тях.
Да, до тук говоря общи неща, но според мен двете неща са свързани контекстово.
Само да споделя, че няма НИЩО от литературата, която ми трябва. Както за удоволствие, така и за образованието ми. Нямам идея как се предполага да процедирам в случая.
Удебелих “нашите”, защото навън вече има възможности да се купят електронни книги или да се изтеглят безплатни книги, има цели сайтове с безплатни електронни книги публикувани от хора, които заобикалят издателствата и се самопревеждат/самопубликуват.
Според мен огромния разход на издателствата “разпространение, производство, реклама” падат заради възможностите, които дава електронното издаване на книги, така че поне на теория, би трябвало да стиимулира български аветори и да улесни излизането на български книги/учебници/прочие.
Въпросът е как седят нещата със закупуване на права на чуждестранни автори/превод и т.н., които са стабилно перо.
Само че докато това е напълно валиден аргумент, с който съм съглассна, закупуването на правата, превода, това не са евтини неща… но защо не се прилага за български книги?
Разбираш ли, струва ми се, че вместо реална причина, е станало оправдание, за да не се прави нищо или по-лошо, страх и незапознаване.
Възможно е да греша… но така го виждам аз и определено има нужда някой от издателския бизнес да ни запознае.
Не очаквай от издателският бизнес да споделя за себе си. Не и след като беше демонизиран с тотално настървение като Злодея в тази (в крайна сметка) трагедия. Когато някой от този бизнес се е изказал е бил нападан със сарказъм, включително и този пост, включително доста обоснованото писмо от издателство Бард. Агресията беше от страна на пламенни блогъри, които видяха желязната им ръка в действията на тяхната пионка Явор Колев. Ако аз бях издател също нямаше да отговоря на въпросника ти, очаквайки да бъда нападнат и иронизиран после в блога ти. Не можеш да започваш диалог с презумпция на търсене на сметка и да очакваш споделяне. По същия начин и Читанка, на опт аут принципа, аргументира, че махали качени книги при оплакване на издателства, но в същия момент тези оплаквания са били огласявани във форума и посрещани със сарказъм, нападки и остракизъм много преди случая със сървъра. Това е подготвило атмосферата на агресия, на която бяхме свидетели после.
Това че няма заведени дела изобщо не е аргумент, че Читанка не е нарушавала правата им. Дела срещу мутри също няма. Може да нямат парите за това. Или да не им се занимава с всяко едно нарушение.
И в крайна сметка от тази история бяха очернени издателствата, за това че търсят печалба. Защото ти може да се ядосваш, че няма цифровизирани книги на българския пазар, че не намираш това, което ти търсиш, но оттам да демонизираш издателства? Цифровизацията може да поевтини прдукта и разпространението, но те не най-големите разходи при издаването на една книга. Остава си и 20% ДДС (най-висок в Европа), срещу който никой блогър не подкрепи издателствата. http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-05-25&article=368529. Повярвай, повечето издателства на Запад са в криза, като по-малките (а всички български са малки) са практически организации на добра воля. Въпреки цифровизацията. А учебниците са много, много скъпи.
Защото блогърите са това, блогъри. Отделни личности, без ПР агенции, без някакви реални печалби/загуби по темата. Запазването на мълчание беше неправилния подход в ситуацията.
Хубаво, да не говорят с мен, наистина, аз съм никой, просто имам блогче и пиша. Въпросът е, че имаме официални медии, които мълчаха като пукали по темата. Damage control нямаше никакъв, нито имаше опит за дискусия.
Издателите се изложиха, защото лъгаха, изкривяваха информация, не даваха никакви доказателства и подобни. Това не ги прави в грешка нито прави позицията им по-малко правилна, но обяснява агресията и недоверието към тях, поне до някаква степен.
Честно казано, не смятам и че “Читанка” са цъфнали и вързали или че са абсолютно прави, даже напротив, с течение на време започвам да имам по-сериозни проблеми с тяхната позиция, но това е работа за отделен текст, който трябва да допиша..
Съгласна съм по линията с агресията срещу издателствата, задето очакват да получават пари, но за мен това, което ме отблъсна от тяхната позиция беше леко безумното съчинение колко точно са загубили.
Другото, чисто в контекста на ситуацията беше, че имаше издателства, които даже не бяха чули за цялата данднания, но са били вкарани в кюпа “АБК заема позиция”. Беше ужасяващо некоректно и неправилно.