Все още съм жива…

Запилях се и количеството имейли, лични съобщения и подръчквания през разните социални мрежи станаха прекалено много, за да продължа да ги игнорирам.

Покрих се, да, защото се разправям с прекалено много глупости.
1. Университетът ми реши да ми докаже, че може да правят същите мизерии, които и СУ, но в мащаб. Освен на мен, на още двама души, на четири съвсем различни теми. Важно откритие, човек трябва да ги рита постоянно и да ги ръчка, да ги подсеща и да им праща редовно имейли. Иначе заспиват сладки сънища.
2. Търсенето ми на работа е абсурдно. Получавам едновременно имейли как съм свръхквалифицирана и недостатъчно квалифицирана за едно и също ниво на работа. Намирането на неквалифицирана работа е мисия невъзможна, особено когато градът е 400 хиляди жители и им два университета.
3. Търсенето на жилище става сложно, когато не знаеш дали изобщо ще намериш работа, а когато местните социални ти кажат „ами… не би трябвало да имате никакъв проблем да си намерите работа, не знаем защо е“, нещата стават дори по-тегави. Криза, криза, ок, но това е повече от абсурдно. Едновременно с това, трябва да лавираш между евентуалните съквартиранти, които живеят в кочини и евентуалните съквартиранти, които очакват да сте си първи приятели.
4. Вече повече от двадесет души са ми писали и са се свързвали с мен за допълнителна информация относно живеене и обучение в Англия, което ме подсеща, че трябва да продължа да пиша по темата. Извинения на всички, на които съм се забавила с отговорите, напоследък нямам никакво време.
5. Стигнах до извода, че за момента няма нищо за мен в България. Сриваща се икономика, всекидневните абсурди, с които ни залива правителството (достатъчно примери има в Блогосферата, аз се сещам веднага за Тетрадката, за която писа Нервната Акула, когато ходила да се запише за смяна на лична карта). България може да е на последно място по много неща, но е по първо в гоненето на хора, които искат да се реализират по какъвто и да е начин.
6. Моя близка в момента работи като преводач, днес направо ме застреля като ми каза, че й плащат по три лева на час. Това не е кой знае колко свързано с останалите ми проблеми, но тотално ме отказа от всякакви желания да се ангажирам с българска преводаческа агенция (както наскоро имах като опция).

П.П. Важен съвет, отидете ли в Англия, веднага, ама веднага си вадите разрешително, а след това и Национално Осигурителен номер, а ако имате някакви проблеми с работа, се свързвате с най-близкия Job Center и НЕ отлагате.
П.П. 2. Ако ходите в Англия, ходете в Лондон, освен ако наистина не сте много квалифицирани в нещо, бакалаври или с достатъчно пари, за да сте сигурни, че поне година няма да ви се налага да работите и пак ще ви стигнат парите да ядете и живеете. Просто в малък град не става, особено ако има повече от един университет. Да не говорим, че след 6 градчетата просто заспиват, дори ваканционните и курортните.

Лошо Седларов, лошо.

Музикални експерименти – UK 10

Докато редактирам и събера достатъчно информация за темата с издателствата и задълбая повече в тяхната история, мисля да поразсея малко обстановката с малко литературно-музикално отклонение относно Острова.

И така – Англичаните имат странни музикални вкусове, не съм чувала досега да пеят мръсни песнички ала „черно фередже“ и не че съм се затъжила толкова за простащината, но ми прав впечатление, че новото поколение сякаш няма много досег с народните и класическите песни от едно време.

Оказва се, също така, че тук са някакви диви фенове на акордеона. Изобщо не се шегувам.
Н. си довлече акордеона насам по Коледа и ме подлудяваше, свирейки с часове и след като един ден го изгоних да свири в някой парк, се върна адски шашнат, че огромно количество хора спирали, кефели се, молели да изсвири конкретна песен или просто му обяснявали колко обичат този инструмент, колко сложен инструмент им се вижда и изобщо, голямо чудо се оказало.

И така, лека, полека, свирене, разучаване и онзи ден отиде и на прослушване за един музикален конкурс.
И ето какво се получило. То адски ефектно станало, особено „The Final Countdown“, което ми е много любима песен.
Сега, може да се спори, че „House of the Rising Sun“ е по-класика, но тук вече говорим за преференции.

Както и да е, и ний сме дали нещо на света!

За издателствата

Колкото повече задълбавам в темата, толкова повече ми става ясно, че издателствата не са никак цъфнали и вързали.
Имат множество проблеми – печат, издаване, разпространение, реклама, авторски права, закони, които са неадекватни и ги поставят в странни позиции…
Независимо, че ме игнорираха (все пак, тяхно право си е, пък и аз не съм официална медия), трябва да разгледаме положението им и да задълбочим знанията си за този бизнес, колкото и да ми се иска да си го изкарам за всички разочарования, които са ми донесли с лошо преводи, кофти качество, издаване на боклуци, вместо качествена литература, нещата не са толкова прости и не са само това.

Нямам представа защо не говорят за проблемите на издателския бизнес и защо така упорито мълчат И пред официалните медии, но определено им играе лоша услуга и си правят възможно най-черния PR, представяйки се по крайно негативен начин пред читателите. Тази седмица ще се опитам да разчепкам темата по-детайлно и да видим какво ново ще изскочи.

Смятах, че темата се ориентира към приключване и след като извадя малко статистика, ще мога да се ориентирам към резюмиране на цялата история. Да, ама не, явно има още какво да се каже.

Темата chitanka, въпроси и отговори към Борислав Манолов

До този момент няма интервю на Борислав Манолов относно казусът chitanka.info в официална медия*. След като се свързах с автори и преводачи, както и с издателства, дойде ред и на „Моята Библиотека“.
Отново задавам многобройни въпроси, но Борислав няма проблем с това и отговаря на всичките. Благодарности за което.

Относно сайтът и форума:
— От кога съществува сайтът „Моята библиотека“?
От края на септевмри 2005 г.

— Каква е целта на сайта?
За мене най-важната цел на „Моята библиотека“ е просветителната или в частност образователната. Друг мотив, който движи голяма част от хилядите й помощници, е желанието да споделяш. Никой никога не трябва да е в състояние да забрани свободното споделяне на информация. Това е основната позиция в борбата ни за свободно информационно общество.

— Сайтът „Моята библиотека“ някога искал ли е пари от читатели, за да предостави достъп до текстовете качени на него? Ако да, какви пари и как е ставало плащането.
Никоя от услугите на библиотеката не е била платена. Всичко е напълно безплатно и лесно достъпно.

— Имаше твърдения и множество статии из медиите, че „Моята библиотека“ всъщност е онлайн книжарница. Сайтът „Моята библиотека“ някога продавал ли е художествените произведения, качени на него?
Това е много грубо дезинформиране на обществото — пълен срам за тези журналисти в кавички. На страниците на „Моята библиотека“ никога не са били продавани текстове.

— Печели ли сайтът „Моята библиотека“ пари от реклами в него, или по каквито и да е други начини, различни от платен достъп до книги?
На сайта няма платена реклама. Библиотеката и помощниците й никога не са я използвали за парично облагодетелстване. Напротив, всички плащаме със свободното си време за честта да й помагаме да се развива.

— Представители на АБК твърдят, че не са можели да се свържат с „Моята библиотека“. Имало ли е публикуван на сайта списък с контакти и информация за поддържащите сайта, така че при желание, да може да се свърже човек с вас?
Не, не са ми писали представители на АБК.
На страницата „За Моята библиотека“ (която е достъпна с един щрак от всяка страница в библиотеката) от самото начало стои моят електронен пощенски адрес. Освен това има и специална страница за връзка с екипа. Все пак, изисква се начална компютърна грамотност при работата с библиотеката.

— Имало ли е публикувани правила за работата на „Моята библиотека“? Ако да, ще може ли цитат или линк?
Да, има правила. Свързани са с техническото обслужване на библиотеката. Напр. „Нямате право да отправяте към сървъра повече от 20 заявки в минута.“

— От колко време съществува форумът на „Моята библиотека“?
Форумът съществува откакто и библиотеката, септевмри 2005 г.

— Всеки ли е имал право да се регистрира свободно в него или се е плащало по някакъв начин?
Всеки може да се регистрира и в библиотеката, и във форума. Няма никакви технически трудности като например captcha.

— Свързвали ли сте се с адвокат до този момент относно chitanka.info? Ако да, можете ли да цитирате какво е казал? Има ли нарушение на закона за авторско право?

Според българския закон:
Свободно използване без заплащане на възнаграждение (загл. изм. – дв, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:

(…)

9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;

(…)

§ 2. По смисъла на този закон:

(…)

3. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) „възпроизвеждане на произведение“ е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител;

Официално не съм се свързвал с адвокат. Чувал съм мнения на адвокати, според които няма нарушение на ЗАПСП.

Относно авторите:
— Преди да се качи текст на български автор свързвали ли сте се с него да помолите за разрешение?
Когато публикуваме текста от хартиени книги, не се свързваме с автора. Мисля, че веднъж-дваж е имало такава връзка, но тя е била правена от човека, подготвящ книгата за добавяне. Не е минавала през мене.

— Може ли да изброите имена на български автори, които са ви дали съгласие за публикуване на техните текстове?
Ивайло Иванов, Красимир Бачков, Йордан Матеев, Таня Николова, Стефан Чурешки, Бинка Пеева , Алекс Болдин, Радослав Райков, Николай Пеняшки, Боян Дуранкев, Паула Лайт, Дилян Бенев, Юлиана Златкова, Цветан Диковски, Петър Копанов, Иван Янев, Валери Иванов, Бойко Бетов, Светлана Фидосиева, Ясен Василев,  Мина Стоянова Велимир Петров, Владимир Колев, Коста Сивов, Деница Минчева, Румен Ченков, Борис Хагадисян, Ненчо Добрев, Хари Стоянов, Рени Стоянова, Христо Пощаков, Хедер Меспи, Мария Антонова, Емил Измирлиев,  (Румен Ваташки) в лицето на сина си Атанас Ваташки,  (Димитър Донев) в лицето на сина си Милен Донев и други.

— Може ли да изброите имена на български автори, които са изискали техни текстове да бъдат свалени?
Четирима са: Мона Чобан, Йордан Матеев първоначално ми пращаше своите романи. След година-две едно издателство е решило да ги издаде и той ме помоли да ги сваля. Възможно е това да е било по настояване на издателството. През 2007 г. Ивайло П. Иванов ме помоли да сваля единствения негов разказ от библиотеката. Не ми е известна причината за това решение. Всъщност, година преди това, през 2006 г. с Ивайло П. Иванов имахме малка кореспонденция и тогава той предложи да ми прати друго негови разкази, явно по-късно е променил решението си. Бранимир Събев наскоро ме помоли да сваля двата негови разказа, които бяха в библиотеката.

— Ако автори са искали от вас да свалите от сайта определени произведения, сваляли ли сте ги?
Да. Винаги съм свалял текста, когато за това ме помоли автор или преводач.

— Има ли заведено дело срещу вас от автор?
Не.

— Български автори подкрепиха ли ви след акцията на ГДБОП? Можете ли да изброите имена?
Лични писма за подкрепа получих от Бинка Пеева, Ангел Грънчаров, Цветан Диковски, Петър Копанов.

Относно преводачите:
— Може ли да изброите имена на български преводачи, които са ви дали съгласие за публикуване на техни преводи?
Иван Златарски, Адриан Лазаровски, Любомир Найденов, Росица Панайотова, Христо Пощаков, Хари Стояно и други.

— Може ли да изброите имена на български преводачи, които не са ви дали съгласие за публикуване на техни преводи и са изисквали преводите им да бъдат свалени?
Една преводачка, Галина Томова-Станкева, настояваше да свалим неин превод. Помня, че много грубо се държа. Други не е имало.

— Ако преводачи са искали от вас да свалите от сайта определени произведения, сваляли ли сте ги?
Да, вижте горния случай.

— Има ли заведено дело срещу вас от преводач?
Не.

— Може ли да изброите имена на преводачи, които са ви подкрепили след акцията на ГДБОП?
Лично, чрез писма ме подкрепиха двама преводачи — Клара Стоименова и Тодор Стоянов. И с двамата общуваме редовно.

Относно издателствата:
— Ако издатели са искали от вас да свалите от сайта определени произведения, сваляли ли сте ги?
В началото постъпваха настоявания за сваляне на текстове само от КК „Труд“ и тогава се съобразявах с тях. По някое време ми писна от грубите им писма, а и като цяло от грубото им държане (междувременно се беше появило и издателство „Ера“), затова спрях да го правя.
Във форума може да се проследи кореспонденцията с тези издателства: http://forum.chitanka.info/viewforum.php?f=14

— Издателства свързвали ли са се с вас да свалите произведения преди акцията на ГДБОП, можете ли да цитирате имена? А след?
Най-скорошното настояване да сваля нещо беше през септември 2009 г — от изд. „Кръгозор“.

— Издателства от АБК свързвали ли са се с вас да свалите произведения от сайта по какъвто и да е начин преди акцията на ГДБОП,  а след?
Никой не се е свързвал с нас като член на АБК.

— Има ли заведено дело срещу вас от АБК?
Не ми е известно.

— Има ли заведено дело срещу вас от издателство?
Не ми е известно.

— Може ли да изброите имена на издателства, които са ви подкрепили след акцията на ГДБОП?
Лично писмо получих само от представител на Човешката библиотека.

— Може ли да изброите имена на издателства от АБК, които са ви подкрепили след акцията на ГДБОП?
Не съм получавал такава подкрепа под формата на писма.

Относно ГДБОП:
— ГДБОП свързвали ли са се с вас преди акцията?
Не.

— Какво смятате да правите сега, след като сайтът беше закрит от ГДБОП?
Да го открия наново, този път двойно по-силен и известен отпреди. Имам и куп други планове, но за тях по-нататък. Най-важният от тях е създаване на платформа, чрез която автори и преводачи да могат да общуват със своите читатели и да получават тяхната подкрепа — морална и парична.

Междувременно аз се порових повече из „Национален социологически институт“ и разтърсих в детайл колко точно хора имат достъп до Интернет и колко книги чете българинът, проверих и колко книги се издават в България годишно, по жанр. Информацията, която помолих издателствата да предоставят, но която те не пожелаха.
Също така попитах Борислав и колко книги има общо в „Моята Библиотека“ и колко уникални посещения има на година.
Давам си сметка, че изводите, които може да се извадят от тази информация, в най-добрия случай са доста груби сметки, но поставя твърденията на издателствата в перспектива. Та това ще го публикувам в понеделник, защото искам да направя последни проверки и все пак искам да дам шанс от още няколко дни някое издателство да излезе напред и да се отсрами.

* преди малко ме уведомиха, че днес е публикувано интервю на Борислав Манолов в Новинар. Нещо повече, интервюто е проведено ПРЕДИ акцията на ГДБОП и затварянето на „Моята Библиотека“.

П.П. Давам си сметка, че не съм анализирала отговорите на Борислав, но смятам, че читателите са достатъчно интелигентни, за да могат сами да си извадят изводите от интервюто и от отговорите му. След като прегледах въпросите в Новинар, стана ясно, че е можело и по-добре да задам моите, по-ясно, но здраве да е.

Коментар: Райна Маркова

Темата chitanka, отговорите на издателствата

След като минаха 4 работни дни откакто разпратих имейлите с въпросника, ето и какво се събра в пощенската ми кутия и facebook акаунта.

1. Undelivered status: ananiev@izdatelstvobititehnika.dir.bg, offise@infodar.com, mab@slovar.org.uk, sales@klasikaistil.com, colibri@mtel.net, offis@novchovek.com, atanasov_atanas@abv.bg, offis@pe-bg.com, lomgman-bulgaria@mbox.contact.bg, nauk_izk@sigma-bg.ocm. Някои от издателствата не можах да достигна просто заради сгрешени публикувани имейли, но от АБК отрекоха да има сгрешени имейли, така че ето, да преценят читателите.

2. АБК -  Tsvetelina Decheva, петък, 26.06.2010

„[...]имейлите са си наред, ние всички получихме вашите многобройни въпроси, част от които са доста подвеждащи с цел дискредитиране на издателите и книжарите[...].“,(facebook)

3. Издателство „Архимед“, петък, 25.06.2010, в пощенската ми кутия.

Krajbata na intelektualna sobstwenoste tejko prestaplenie waw wsichki normalni darjawi. Krai na komentara. Ne wijdam nishto interesno w temata.

Пламен Георгиев Паскалев
управител

4. Издателство „Бяло Братство“, неделя, 27.06.2010, в пощенската ми кутия

Издателство Бяло Братство няма качени  книги във виртуалната книжарница, но има много за сваляне от други сайтове.

Вяра Стефанова

5. Г-н Козарев ми изпрати имейл в понеделник, че ще ми пише по-подробен имейл, когато го получа, ще го публикувам тук.

Здравейте,
пак ще ви пиша след няколко дни. Вие също подсещайте.Поздрави!

Димитър Козарев

И така, от 84 издателства и АБК, само 3 издателства ми отговориха, виждате на какво ниво бяха самите отговори. (Изобщо няма да коментирам, че получих отговор на латиница от официален имейл от УПРАВИТЕЛ на издателство, относно публична дискусия, просто оставям имейлът да говори сам за себе си).
Тук би трябвало да извадя от общата сметка 6 издателства, защото точно 6 отрекоха да са били уведомени за акцията, твърдят, че не я подкрепят и че никой не ги е потърсил за мнение по темата (от АБК). Което означава 65 издателства за 4 работни дни не са намерили за нужно да отговорят на въпросите ми, интересното е, че тази информация, която аз търся, не е изнесена никъде. Склонна съм да приема, че отговорите на някои от въпросите ми са поверителни, но от друга страна, след като излизат с публично обвинение към „Моята Библиотека“, би трябвало да са готови и да защитят позицията си и най-малкото, да се опитат да се включат в дискусията по темата.

Тъй като темата е важна за мен, преравям интернет пространството, блогове, форуми, сайтове, онлайн медии и врънкам разни приятели и познати да преглеждат вестниците издавани в България, които нямат виртуални страници. За сега има една огромна, кръгла нула за действителна реакция от страна на издателствата.

Междувременно управителят на издателство Бард пусна публично писмо. Подчертавам, че издателство Бард е сред неотговорилите на въпросника ми (нещо повече, от тяхна страна не последва абсолютно никаква реакция).

Уважаема госпожо,
Скъпа ми Милена,

За духа и материята

Наясно сте, предполагам, че всяка книга е дух в материя. Всяка опера, филм, картина, песен, малка пластика – също.

Дали материята е глинена плочка, папирус, велен, хартия, целулоидна лента или цифров файл, е несъществено.

Духът е силата.

Знанието е силата.

Пред тях няма прегради.

Когато ходите на опера, на театър или посещавате НХГ, за да се обогатите духовно, респ. да станете по-силна, може би си плащате и то с чувство за добре изпълнен морален дълг. Защо не искате представленията да са Ви безплатни. Защото с парите за билета сте помогнали, макар и с малко, да запазите Изкуството и Духа.

Защо по тази логика да не си плащате и за книгите. Защо не помогнете и на тях.

Нима те са по-малко Култура или по-нисше Изкуство.

Ами дори да ходите на фитнес, за да станете по-силна, си плащате.

Щом искате нещо, си плащате, а не крадете, предполагам.

За плащането

Употребих пет пъти думата “плащате“. Никак неслучайно. Знанието априори не е безплатно, а информацията е дори по-скъпа. Ако твърдението ми е невярно, защо тогава ни занимавате ежедневно с парите за образование. Защо като преподавател в СУ не убедите колегите си да преподават без пари или да няма такса обучение, или дори да се откажете от десетките милиони левове държавна субсидия.

Защо (без да се заяждам) сте взели авторски хонорар за деветте си книги и защо тези девет книги се продават, а не се раздават безплатно, след като сте апологет на безплатното четене.

Може би защото във всяка книга има овеществен труд. В България с такъв труд се занимават над 2 000 живи писатели и поети. Над 10 000 печатари, преводачи, издатели, книжари, редактори, художници, които разчитат на този си труд, за да се изхранят. И не искат трудът им да се ограбва.

За автора, мантрата “закон” и юридическия монополизъм

Именно Законът за авторско право защитава Вас и други родни писатели като Антон Дончев, Дончо Цончев, Радой Ралин, Йордан Радичков (неспоменатите – извинете!) и регулира взаимоотношенията писател – издател – читател. Все още не по най-удачния начин, но и това ще стане.

Ако го нямаше този закон, още утре Стивън Кинг може да се обяви безнаказано за автор на “Постписмената книга”. Нали?

За библиотеките и читалищата

Пазарна цензура няма. Тук не сте ме цитирали правилно.

Говорех за икономическа цензура, дължаща се на ниски или никакви доходи на хора, които искат да четат. И затова ги има библиотеките и читалищата.

И не е вярно, че четенето в тях е безплатно. Всеки читател плаща абонаментна такса. Обидно ниска от моя гледна точка, но я има.

Всяка библиотека закупува книги, вестници, списания.

През 2007 г. за около 2,5 млн. лв., през 2008 – за около 4,7 млн. лв., през 2010 все още за 0,00 лв., но са обещани около 4 млн. лв. Плаща ток, вода, заплати. Това е регламентирано чрез мантрата “закон” и не е никак безплатно. Всяка държавна дотация излиза и от моя, и от вашия, и от читателския джоб.

По европейското законодателство всяка библиотека (респ. държавата) трябва да изплаща възнаграждение за отдаване в заем на авторите, чиито произведения са ползвани за четене, а вносителите на копирни машини трябва да отчисляват обезщетения за копиране. България е подписала Бернската конвенция и се задължава да съблюдава Закона за авторско право в останалите европейски държави. Вие, като преподавател в специалността “Книгоиздаване” в Софийския университет, би трябвало да сте запозната с правилата в бранша! Би трябвало да знаете също, че дигиталните библиотеки (които все пак трябва да се регистрират по надлежния ред) изплащат на авторите правото за дигитално заемане! И то независимо дали ще предоставят услугите си безплатно, или срещу заплащане.

Дори “безплатното раздаване на книги от правителствата на Франция и Канада” е безрезервно финансирано, т.е. платено, както правилно сте забелязали. Уважени са и читателите, и авторите, и издателите.

Както виждате, “безплатното“ във всички случаи е косвено платено.

И затова по-добре пледирайте за ЕВТИНО четене.

От написаното от Вас всъщност останах с впечатление, че искате някой друг да Ви плати. Четенето. Билета за кино. Яденето. И т.н.

Това, макар и с физиономия, отговаряща на зодията ми, го казвам без възторг.

Последно и най-важно.

ЗА Читателя

Той е VIP.

Той даже не е VIP.

Той е Н.В. Читателят.

Той даже не е Н.В., а Господ.

Бог.

Всичко се прави за него. Нему се кланят автори, преводачи, коректори и редактори. Художници и дизайнери. Знайни и незнайни издатели у нас и по света. Храм-паметник биха му издигнали. Обграждат го с уважение, внимание и обич. Не крадат от него.

И очакват, и се надяват на взаимност.

Това е горе-долу всичко, което имах да Ви кажа, доцент Цветкова.

Искрено Ваш:
д-р Йордан Антов
ИК “БАРД”

ПП. Това с ГМО-то не го споменавайте, защото не го разбирате.

* Отворено писмо на управителя на ИК „БАРД“ Йордан Антов до доц. д-р Милена Цветкова във връзка с нейната позиция по казуса „Читанка.инфо“. Тъй като писмото е публично, не съм търсила разрешение за препубликуване на текста.

Този отговор изключително много ме разочарова. Защото допреди да пратя въпросника, издателството би могло да се защити, че никой не се е свързал с тях, за да поиска техен коментар, за да чуе тяхната гледна точка. Това обаче не е така, въпросник беше пратен, дадена им беше възможност да изложат аргументите и доказателствата си пред онлайн обществото. И беше игнориран. Вместо доказателства, получаваме дълги, витиевати празни приказки.

- Според господин Йордан Антов знанието не е безплатно. Интересно, че го споменава, защото българското начално и средно образование са безплатни (според Конституцията и законника на РБ), същото важи и за висшето образование***, пак според споменатите документи. Поне 15 държави предлагат безплатен достъп до висшето образование в света.  Та за какво знание точно говори, е меко казано неясно, поне в този контекст. Достъпът до библиотеките в самите училища и университети също са безплатни за учениците и студентите.

- След като темата за знанието е отмината, говори и за „авторското право“, твърдейки, че защитавало авторите. Авторите, които се свързаха с мен и ми отговориха на също толкова многобройните ми въпроси обаче бяха на друго мнение. Та ми е интересно на каква база ги изказва тези твърдения. Законът за авторското право защитава издателите и прекупвачите, закон срещу плагиатство би защитавало в действителност авторите.
Погледнете тук какво казва законът за авторското право.

- После говорим за библиотеки и читалища. За информация на г-н Антов, достъпът до библиотеките в Англия е напълно безплатен за всеки (включително достъп до виртуални книги), достъп до компютри, връзка с интернет и прочие подобни. Минималната работна заплата в Англия за пълен работен ден е 1117 евро. В България минималната работна заплата на пълен работен ден е 240 лева (122 евро).** Ако за вас пет лева са смешни, за мен в гимназията представляваха горе долу седмичните ми джобни.
Става на въпрос и че 4 милиона се дават като субсидии, на библиотеките годишно, като част от парите отиват за ток, вода, заплати и пр. Аз искам да задам прост въпрос – една виртуална библиотека не се нуждае от подобни разходи, в конкретният случай не плаща и заплати на работещите в нея, които качват книги напълно доброволно. Та колко по-евтина може да бъде поддръжката на една библиотека от това да бъде виртуална? Разходът е просто неоправдан икономически.
Евтино четене = виртуални библиотеки.

Интересното е, че до този момент Нели Огнянова (която ми преподаваше в СУ „Медийно Право“) и доцент Цветкова****, която пък преподава (макар не и на мен) на студенти специалност „Книгоиздаване“ пак в СУ  подкрепиха „Моята Библиотека“ а не вас и изразиха несъгласие в тълкуването ви на закона. Същото направиха още огромен куп хора (някои известни автори и преводачи, включително и издателства). Каква е вашата академична подготовка? Най-малкото, те имат академичния гръб, къде е вашия, за да подлагате на съмнения думите им и позициите им, за да говорите пренебрежително и неуважително?
Най-малкото, къде е коментарът на адвокатът ви, който да каже има ли линия за съдебен процес или не?

Не твърдя, че вие грешите напълно и по всички параграфи, че издателствата са виновни по дефиниця. Не твърдя, че ситуацията е напълно ясна и перфектна. Това, което казвам, че изключително много мразя хора на позиция, хора, които уж заемат някаква отговорна дейност да приказват глупости, да се крият зад патетични слова и да имитират активност. Искате някой да ви повярва? Излезте напред и покажете тези загуби, за които говорите. Излезте напред и осъдете „Моята Библиотека“, излезте напред и НАПРАВЕТЕ НЕЩО, а не само да говорите празни приказки.

Разбирате ли, аз съм студент. Като такъв давам огромни суми на месец за книги, защото трябват за образованието ми, освен че съм страстен библиофил. Като студент обаче, освен всичко друго ме учат, че трябва да аргументирам твърденията си, че трябва да представям доказателства, че трябва да доказвам тезата си. Учат ме също така да не приемам на доверие нечии авторитет, а да проверя лично, със собствените си ръце, да погледна със собствените си очи и да помисля със собствения си разум. Аз го правя това и оставам крайно разочарована от вас.
Защото заведено дело няма, а според законите на България, човек е невинен до доказване на противното. В една друга дискусия стана на въпрос, че според българското законодателство, ако отидеш в полицията с твърдение, че колата ти е открадната, трябва да докажеш, че колата е твоя.

Ако няма обвинение, можете да бъдете обвинен в клевета и уронване на доброто име (в същото могат да бъдат обвинени и онези медии, които писаха за онлайн книжарницата впрочем). Законът, който много пъти беше цитиран показва недвусмислено, че темата е казус, че дали „Моята Библиотека“ се класира според дефиницията на закона за библиотека или не, е спорно и съдът трябва да се изкаже. Загубите, които твърдите, че имате, за да може да бъде проверено, трябва да съобщите колко книги издавате годишно в дадена сфера и да видим колко посещения има годишно виртуалната библиотека, по сфери. Чак тогава може да се говори за евентуална възможност да се проверят думите ви.

Според вас читателят е бог. Какъв бог е обаче? Аз си мисля, че сте превърнали читателя в един бог Ом*. Построили сте около него огромна изкуствена конструкция (религия), вярвате в нея, кланяте й се, вярвате, че може би наистина се интересувате от нея и че правите каквото е нужно. Но аз ви препоръчвам да се вслушате в споменатия бог. Защото досега не сте го правили. Богът ви ви прати имейл, на който не пожелахте да отговорите. Богът ви ви зададе простият въпрос „Къде са виртуалните онлайн библиотеки и книжарници, откъдето да купуваме български книги? Къде е възможността, която издателствата предоставят, та „Моята Библиотека“ да е излишна, да пречи и да вреди?“.

Тишината е оглушителна, като ехо в празен храм.

*Бог Ом, герой на Тери Пратчет, бог на религията омнианство, която е аналогична с католическото християнство. Богът една сутрин се събужда като костенурка, защото се оказва, че в самия бог вярва само един човек, а всички останали се прекланят пред огромен и тромав конструкт- Църквата, която обаче няма много общо със самото божество.

** Ето и минималните заплати на останалите държави от Европа, за да може да поставим нещата в контекст.

*** Висшето образование в България е безплатно при конкретни обстоятелства и условия.

**** Доц. Цветкова преподава дисциплините „Съвременно световно книгоиздаване“ /4ти семестър/, „Книгата като медия“ /5ти семестър/ и „Теория на четенето“/6 семестър/, изучавани от студентите в бакалавърската програма „Книгоиздаване“ на ФЖМК и няколко дисциплини в магистърските програми на факултета,

След като се свързах с автори, преводачи и издателствата, утре ще публикувам и въпросника, който изпратих на Борислав Манолов, създателят на chitanka.info („Моята Библиотека), заедно с отговорите му.