До този момент нито една медия не зададе резонните въпроси на база на каква информация и доказателства издателствата от “Асоциация българска книга” обвиняват Виртуалната Библиотека, че афектира печалбите им и нарушават законите, не потърсиха доказателства, примери, статистики, с които да се анализира темата в детайл. (Или аз поне не намирах никаква информация на тази тема изнесена от тях в нито една медия, нито пък на сайта им и facebook страницата им.) Затова и реших, че нищо не ми пречи да седна и да спретна един въпросник и после да го разпратя на издателствата.
Темата искрено ме вълнува, да.
Сайтът на АБК е умерено неудобен за работа, а списъкът с членовете по неизвестни причини е само на английски език. (След като в четвъртък оставих съобщение във Facebook с въпрос защо изглежда по този начин, проблемът беше редактиран и сега ги има САМО на български, в петък забелязах, че са редактирали и няколко проблеми със скина, например текстът вече не излиза извън очертанията на полето и пр.) Нямам идея кога за последно е обновяван (преди моят коментар) и дали са редактирани имейлите на различните издателства, освен това ми стори, че има издателства, които членуват, а ги няма в списъка, но нищо. Ще използваме информацията, която те предоставят. (Ето списък с имейлите на издателствата, за тези, които нямат търпението да отварят всяко едно по едно и да копират като мен, същият списък беше ъпдейтнат в петък, ето промените)
За съжаление, до този момент от 84 издателства, в пощата си получих 10 съобщения, че даденият имейл не съществува, а за две издателства не беше поместен имейл. На две издателства бе объркан имейл адресът и на няколко имената им не фигурираха в съответната графа. Няколко бяха с пунктуационни грешки в имената. (Не всички от изброените проблеми бяха редактирани, когато проверих последно в петък, 26.06.2010).
Реших да препубликувам въпросника тук, най-малкото, за да може да се видят въпросите и се надявам, че все някое издателство ще отговори, защото темата е прекалено важна, за да се мълчи. Аз нямам за цел да дискредитирам издателствата, просто тази информация според мен е ключова, за да може дискусията да се развие нанякъде отвъд караници и спорове.
~
За издателствата:
- Какъв е броят на книгите, които са качени във Виртуалната Библиотека от вашето издателство като бройка?
- Какъв е броят на книгите, които са качени във Виртуалната Библиотека със същия превод, който е и в публикуваните от издателството ви?
- Каква част от книгите, които са качени във Виртуалната Библиотека, могат да бъдат намерени по книжарниците в България?
- Какъв е броят на книгите, които се издават годишно в България от вашето издателство?
- Какъв е броят на книгите, които се преиздават годишно в България от вашето издателство? Български/чужди автори.
- Колко книги се продават годишно в България издадени от вашето издателство?
- Бройки по жанрове? (издадени и закупени)
- Закупуване по региони? (издадени и закупени)
- За каква сума български автор издадава 1000 бройки книга с меки корици от вашето издателство? А на чужд автор?
- Каква сума остава при прекупвачите?
- Каква сума стига до авторите (процентно)?
- Каква сума отива при преводачите и коректорите?
- Каква сума отива за реклама?
- Има ли планове за предлагане на виртуални книги на българския пазар в близките пет години от вашето издателство? На какъв етап са тези планове и има ли шанс да заработят скоро?
- Може ли да представите статистика за последните 5 или 10 години относно покупките на книги на българския пазар спрямо вашето издателство или като цяло?
- Може ли да представите изследвания и статистики колко книги годишно чете българският читател? През последните 2, 3, 4, 5 години?
За преводачите:
- Има ли значение дали се преиздава книгата за преводачите, получават ли допълнително заплащане?
- Има ли значение дали е успешна или неуспешна книгата за преводачите, това влияе ли на заплащането?
- В каква сфера има най-много книги за превеждане и в коя най-малка при вашето издателство? Зависи ли заплащането на страница от сферата?
- Каква сума се заплаща на коректорите на страница? Заплащат ли им се някакви пари при преиздаване, ако да, какви?
- Образование на преводачите, най-често?
Според българския закон:
Свободно използване без заплащане на възнаграждение (загл. изм. – дв, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)
Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
(…)
9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
(…)
§ 2. По смисъла на този закон:
(…)
3. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) „възпроизвеждане на произведение“ е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител;
~ Бяхте ли уведомени за акцията на ГДБОП преди тя да се случи?
~ Изказали ли сте съгласие с акцията (преди тя да бъде потвърдена) по някакъв начин, било то с имейл или среща?
~ Какво казват прависти по темата (име на прависта, фирма, точен цитат, ако е възможно)?
~ Може да се спори, че chitanka.info не влиза в графа “библиотека”, защото е виртуална и не плаща авторски права, но много аналогови библиотеки в България започват цифровизация на своите текстове, така че те да може да бъдат достигани виртуално и четени дигитално, означава ли това, че те също биха извършвали престъпление?
~ Библиотеките получават субсидии от държавата, с които се заплащат авторски права, ако Виртуалната Библиотека бъде припозната от държавата и започне да получава субсидии по тази линия, как мислите да процедирате?
~ Виртуалната Библиотека е с идеална цел, безплатна и много от книгите там вече не съществуват в хартиен формат, макар правата все още да са активни и да са на издателствата, какво мислите да предприемете по този въпрос?
~ Наскоро българският съд постанови, че споделянето на информация без да се искат или дават пари НЕ е незаконно, защо споделянето на книги не попада в тази сфера?
~ При положение, че темата с Виртуалната Библиотека е казус, подали ли сте жалба пред българския съд? Може ли някаква информация, за да се проследи делото и развитието на темата (ако има подадена жалба)?
~ Има ли сблъсък на интереси според вас, че наскоро Явор Колев беше награден със звание “Рицар на книгата”, а след това е трябвало да поведе акция срещу виртуална библиотека?
~ Знаехте ли за съществуването на Виртуалната Библиотека, ако да, откога?
~ Правени ли са опити от вашето издателство за свързване с поддържащите библиотеката, някаква кореспонденция?
~ В интервю наскоро бе изказано твърдението, че не са правени опити да се свържат с хора, които поддържат библиотеката, защото не е имало как и не са открили контакти, но контактите се намират на основната страница, в панел, който е видим за всеки, как точно ще обясните този парадокс, че много хора са поддържали кореспонденция с Библиотеката?
~ Виртуалната Библиотека имаше форум, от вашето издателствата регистрирали ли са се, за да поиска/помоли текстове да бъдат свалени, ако са били в нарушение? Ако да, каква е била реакцията на Библиотеката, ако не, защо?
~ Голяма част от книгите във Виртуалната Библиотека са били преводи на книги с изтекли авторски права или подарени от авторите им и са били унищожени при акцията на ГДБОП, какъв е коментарът ви и ще предприемете ли някакви действия в тази насока?
Към АБК въпросите се отнасят за всички издателства, защото предполагам, че те би трябвало да имат някаква по-голяма статистика, за да могат да погледнат картината в мащаб. Пак са подредени в този вид, но структурата на изреченията е малко по-различна. Въпросникът към тях може да погледнете тук.
П.П. Искрените ми извинения към АБК, преди малко видях, че съм объркала абревиатурата им в писмото, което им изпратих. Грешката не е умишлена.
И така, аз наистина не се сещам какво друго можем да направим по темата, преди тези въпроси да бъдат изчистени и отговорени, очаквам да видя кое издателство ще се включи в дискусията.
Въпросът, който пък мен ме интересува е
защо не работят заедно с читанката ?
Така де
има някаква тенденция – минаване към онлайн библиотеки
за нея се знае отдавна
Читанка явно има някакъв капацитет
ако се съюзят, може и ЕС пари да капнат
Защо тия тикви, отново и отново, я карат по български
не е важно аз да съм добре, важно е читанка и читателите и да са зле
не знаеш защо списъкът на членовете е само на английски език? ами да ти кажа:
защото тоя сайт, заедно с всички “акции” по темата, така или иначе служи само и единствено за отчитане на “антипиратска” дейност пред чуждестранните лобистки организации
От два дена водим доста цивилизована дискусия със Стефан Пеев (изглежда като представител на по-умерените фракции измежду книгоиздателите) от knigite.net, някои въпроси изяснихме, но как се определят загубите така и не стана ясно. Явно е една от ония малки мръсни общи тайни, за които никой не говори.
хехе, как ще се определят загубите ли?
Ами за това определяне ще трябва да си изкарат “на светло” оборота и печалбата.
Кофти – ако е по документи – загубите ще са нищожни
За да изкарат “достойни” за акцията (и НК) загуби – хм, ще трябва да признаят, че са лъгали НАП…
Охо, и още нещо – никъде в съвременните книги няма отбелязан тираж.
Това е много щекотлива тема и за издатели, и за разпространители…, а чат-пат и за печатници. (ако издателството ползва външна печатница и разпространителите взимат директно от нея хартиената продукция)
Погледнах сайта. Търсех документацията им. Уставът е само на английски. Трябва и да имат някакъв правилник, който да определя кой и как взима решения. Може и да бъркам наименованието, може и да е част от устава.
Енея, така и така си се захванала и си във връзка с тях – помоли ги да ти дадат тези документи на български. Поне Устава. Колкото се може по-официално. Ако трябва – сканирано копие от официалния екземпляр.
Проблемът е, че човекът на избираема длъжност има доста ограничени правомощия и за направеното от Председателя им най-вероятно трябва да има решение на колективния орган.
Трябвало е да се включи въпрос какво е направила и прави АБК за разпространението на литература на български език в чужбина.
И втори въпрос, който всеки трябва да си зададе е: защо при спор за авторско право, без разследване, без съд и присъда МВР взема страна на по-могъщия финансово. Значи всеки по-богат и с връзки, може да си поръча акция при г-н Явор Колев и конкуренцията ще бъде смазана.
По света също непрекъснато текат такива спорове, но не знам някой сайт да е бил спрян без произнасяне на съда.
Pingback: Реакции по случаят „Читанка.инфо“ « Истината такава, каквато можеше да бъде!?
Аз съм преводачка и веднага ще ти отговоря на въпросите:
Има ли значение дали се преиздава книгата за преводачите, получават ли допълнително заплащане?
Да, получавала съм. И то доста прилично. И то едно издателство издаде мой превод на книга от друго издателство. Можеха да не ми кажат, но ме викнаха и ми дадоха пари. Но това не се случва винаги. Просто аз имам късмет с издателството си.
- Има ли значение дали е успешна или неуспешна книгата за преводачите, това влияе ли на заплащането?
Това не е хубаво да се пита. Защото книгите в България са с много малки тиражи. Така че не искам да знам. Аз се пазаря за изкуството си. За мен е по-важно по-тежките преводи да са по-добре платени, защото ми отнемат повече време и искат повече квалификация, умение и култура.
- Зависи ли заплащането на страница от сферата?
Не. По мои наблюдения зависи от преводача – доколко е утвърден и ценен. Аз превеждам само художествена литература, така че за друго не знам.
- Каква сума се заплаща на коректорите на страница? Заплащат ли им се някакви пари при преиздаване, ако да, какви?
Не би трябвало да им се плаща при преиздаване на коректорите, защото техният труд не е обект на авторско право. Само писателският и преводаческият е.
- Образование на преводачите, най-често?
Аз съм завършила английски гимназия и английска филология. Специализацията ми от университета е преводаческа. На дипломата ми за висше образование пише – преводач. Превеждам книги от 1993 година. И полудявам от яд, когато някой, учил английски на курсове, подбива цените и прави безобразни преводи. Но бедата е другаде. Дори колеги със солиден опит и квалификация понякога пишат убийствени глупости, защото БЪРЗАТ! Цените са ниски и за да вържеш двата края тракаш като на конвейр. Няма ги вече онези майстори като Тодор Вълчев, Кръстан Дянков и Димитри Иванов. Сега сме станали занаятчии, защото НЯМА ВРЕМЕ! Трябва да се изкарват пари.
Дано да съм била полезна.
Искрено ви благодаря. Моята цел е да разбера максимално тази тема и времето, което отделихте и информацията, която дадохте ще бъдат изключително полезни за тази цел.
Поздрави.
И едно допълнение – аз симпатизирам на читанка.инфо по няколко причини:
1. Когато превеждаш, често има литературни алюзии, които трябва да обясниш в превода си. Например – точни цитати от Шекспир (много често), препратки към други български преводи, в които трябва да споменеш преводача и точния текст. В този смисъл Читанка ми е незаменим ресурс, защото нямам време всеки път да тичам до Народната библиотека за това, нито разполагам с всички издадени книги в страната.
2. Трудът на преводача е много лошо платен. Няма как да симпатизирам на издателствата, че губят пари. А пък от друга страна пуснатите в интернет мои преводи ме правят популярна.
3. Ако Читанка започне да продава това, което качва безплатно – тогава ще имаме проблем. Докато всичко на този сайт е безплатно – няма проблем. Но ако почнат да искат смс или да продават нещо, което са взели без пари – веднага ще ги бойкотирам. Както съм бойкотирила всички български сайтове за торенти, които искат смс за достъп. Взимам си всичко от Pirate Bay и от бг сайтове, които не искат пари.
@сладък живот (at 11:42), първата причина е страхотен аргумент в полза на Читанка и необходимостта от такъв тип библиотека! Вероятно не може да квалифицира като “научна/ учебна” цел, но си е неизменна част от самата ви работа. Не само е достъпна у дома ви (на работата) денонощно, но и не се налага да преписвате вече набран текст от книга.
И аз на няколко пъти ползвах Читанка именно за да цитирам. Много по-удобно е търсенето, да не говорим за копирането. Това с недигитален вариант на творбата няма как да стане. Форматите, които не позволяват такова копиране, изобщо не ползвам. Само в много редки случаи на особенно ценен учебен материал.
Между другото публикацията на Държавен вестник е точно такава – картинка, а не текст. А за текстове на държавни институции изрично е казано, че няма авторско право и съответно ограничения за възпроизвеждане и разпространяване. Дали някой се е замислял колко пъти и колко текстове са били повторно набирани, за да бъдат цитирани. И колко безсмислено време е похабено. При положение, че за да се отпечата съвременна книга, тези текстове са набрани и някъде ги има в текстов формат.
Всъщност държавен вестник се разпространява дигитално в .pdf формат, позволявайки копирането на текст.
Pingback: Темата chitanka, отговорите на издателствата « Кутията за всичко
Pingback: Издателства – въпроси и отговори