Преводачи, автори – въпроси и отговори

“You don’t have to burn books to destroy a culture. Just get people to stop reading them.”
— Ray Bradbury

От няколко издателства се напъваха колко било ограбващо съществуването на виртуални библиотеки, как били изгубили милиони и как това ощетявало автори и преводачи. Да, те се занимават с темата защото адски много им пука за авторите и преводачите.

Помеждудругото познавам много български автори и доста преводачи, та спретнах една бърза, но пък из1ерпателна питанка между познати. Също така помолих и разни хора, дето не ги познавам, но пък нямат против да дадат информация разни неща, за да мога да кажа, че не съм попаднала просто на изключенията или че приятелството ми с тях има някакво отношение към информацията, която са ми дали.

Ето и въпросите.

- колко се плаща на преводачите на страница*
средно между 3.5 и 9 лева на страница. Няма значение от типа текст за превод (за някои издателства, има и изключения, например медицинска литература). За да можеш да работиш като преводач на пълен работен ден, средно 5 лева на час, човек трябва да превежда по страница на час, пет дни в седмицата, за един месец. Което е напълно невъзможно. Преводачите, в България, са често студенти или хора преподаватели и езиковеди, нещо, което правят като втора работа, за джобни пари. Парите зависят от езика, от който/към който се превежда.

- получават ли някакви пари след като са завършили превода, има ли значение дали книгата се продава и е супер печеливша или не?
Не, няма отношение. Заплащането е само веднъж. Много често няма коректори, които да проверяват и редактират преводите или ако има, им се плаща между 1 и 3 лева на страница.

- колко струва да се издаде книга в България?
Различно, зависи от хартията, бройките и тиража. Поне 700 лева излиза за книга с меки корици в 500 бройки.
Парите излизат от джоба на автора и не получават хонорари от издателството (както например е практика в много външни издателства). Има изключения с книги, но те са точно такова, изключения. За чуждестранни автори, разбира се, това не е така, издателствата се бъркат от джоба и купуват авторски права, реклама, превод, разпространение. За да се избият тези пари, често коричната цена е много завишена или пък се издават книги с твърди корици, а вътрешната хартия е пълен боклук, но се завишава цената, заради “луксозността” на твърдите корици.

- колко пари стигат до автора?
Не стигат, към книгите, които се вдига голям шум (Автобиографията на Азис например), за реклама са пръснати непропорционално количество пари, съответно авторите най-често на минус, понякога на нула и единици са на плюс. Има и такива, но процентът е толкова малък, че е просто абсурдно да се говори за хора, които се издържат само от издаване на книги. Учебниците, от друга страна, се преиздават всяка година, скъпи са, често са противоречащи и несъгласувани с учебната програма, но се продават в огромни количества, изключително печеливш отрасъл на издателствата, които се възползват от учениците. (Ако искате, мога да цитирам няколко пълни имейла, които получих от хора като Тихомир Димитров и Николай Теллалов, автори и преводачи, които задълбаха доста повече в темата).

Отговорите са изключително интересни, нали?
Излиза, че българските автори много често сами плащат за книгите си, рядко им се дават пари от продажбите, пък и много често парите са смешни.
Преводачите са по-зле платени от учител (а самата идея, че учител е синоним за зле платено е тъжно и ужасяващо).
Не можеш да си на пълен работен ден преводач, това е почасова работа.
Едновременно с това, коричната цена на книги често е висока (спокойно можем да се гордеем, че в България данъкът върху книгите е същия, както и на всички останали стоки. Мисля, че сме една от единиците държави, която го има това).

~
Милионите, които издателствата губят са малко неясно появили се. Дотук няма цитирани и предоставени статистики за последните 10 години, състоянието на пазара, в кои раздели най-много се купуват книги, от хора на каква възраст.
Иначе казано, приказва се без доказателства.
Не, че съм нещо изненадана, но ми става смешно.
Аз се поинтересувах да видя разни статистики, но почти нищо съществено не намерих. Ако някой има информация, да сподели, моля.

Но издателите губели милиони… заради 1 библиотека, която дава възможност на стотици хора да се образоват, да разширят културните си хоризонти и да намерят нещо ново и интересно, което евентуално после да си купят и на хартия. Но това няма значение за издателите
Защото на издателите не им пука за читателите, не им пука за авторите и със сигурност не им пука за преводачите (и коректорите). На тях им пука за изгубените печалби… от книги, които… издават в малки тиражи и не преиздават защото не се търсят, на тях им пука, че губят печалби, защото хората се ориентират към виртуални книги… което те не предлагат като услуга. На тях им пука, че губят пари… които никога не са получавали в твърдените количества, заради нивото си (както казах вчера, освен ако националния спорт на България не е четене на книги, няма начин издателствата да имат твърдените загуби, защото това означава, че читанката я четат няколко милиона души, нещо, което е в леко противоречие с изследване, което твърди, че годишно на българин се пада по половин прочетена книга).

Of course, since their coutenary tale was reported in a newspaper, so nobody read it.

Очаквам все още да чуя някакви доказателства и примери, да видя статистики, как точно библиотеките крадат хляба от устата на българските автори и преводачи. Защото освен сълзливите истории как някой е толкова малоумен, че не може да се справи със сайт на български и не може да се ориентира в stupid-proof аранжировката му, ме кара да смятам, че в повечето издателства или никога не са виждали компютър или просто не знаят как да работят с него. Защото дори шимпанзе да бяха пуснали на сайта на читанката, за няколко години все случайно щеше да попадне на страницата “За Нас” и да види името на поддържащите я, възможности за връзка и пр. Така че какво е драги издатели, вие сте некадърни и неадекватни или просто лъжете?

Да се върнем крачка назад. Българските преводачи… губят ли те някакви пари от това, че техни трудове има в библиотеки? Както казах вече, не, не губят. Те получават заплащане веднъж и никога повече.
А българските автори… е, аз мога само да цитирам тук Николай Теллалов (страхотни книги впрочем, изключителен фен съм!)

Предстоеше издаване на романа “Слънце недосегаемо” – продължение на “Драконче”, “Заръка” и “Пълноземие”.
Но отказах предложението да бъде напечатан като книга. Основният ми мотив е, че издателствата като цяло са приели диктата на книготърговците, които им искат 40% отстъпка, тоест печелят от продукция, към създаването на която нямат никакво отношение. Едно произведение в първият си етап се пише от автора, следва редактиране, оформление и реклама, които се поемат от издателствата, накрая книгата влиза в печатница – край на производството.
За да стигне произведеното до читателя обаче, трябва да се мине през търговците, които осъществяват истински шантаж и на практика определят кое ще се продава и кое ще се чете.
Смятам това за ненормално.
Вярно, възникнаха и разногласия между мен и издателството относно формата на книгата, но не те са най-съществени като мотивация да откажа издаване.
В цялата ни икономика се наблюдава едно порочно явление, цял синдром – най-неизгодно е да произвеждаш, най-ощетен си и като потребител. Печелившите в тази игра са търговците, прекупвачите. Те постигат висока норма на печалба, без да полагат същия труд, който полагат производителите.
Едно време това се е наричало “спекула”.

Не мисля, че нещата трябва да продължават така. Не е реално, а дори и не е редно да се изсква от държавата да “взема мерки”. Не е реално, защото търговията е стопанска активност, най-изгодна за държавата в ролята й на заинтересован бирник. А не е редно, защото това противоречи на принципите на свободния (тоест изчистен от монополи и картели) пазар, обезсмисля конкуренцията и убива частната инициатива – в това число и творческата дейност като източник на някакви доходи.
Именно на разпространителите дължим шантавата практика авторът ДА СИ ПЛАЩА за публикуване… за да спечелят насетне най-вече търговците.
При мен въпросът не стоеше така, издателството беше готово да ми плати и хонорар… но аз не искам да храня кърлежи, съжалявам, гнуслив съм в това отношение.
По мои груби сметки, аз бих взел 10%, издателството – 20-25%, печатницата 25-30%, а прекупвачите – 40% от коричната цена на книгата.
Има ли нужда от коментари?

Затова имам намерението да пусна всички свои вече публикувани неща (с няколко ВРЕМЕННИ изключения) за свободно сваляне в интернет според условията на лиценза, известен като CC-BY-SA.
Както и да пускам написаните романи и разкази под същия лиценз.

Специално за “Слънце недосегаемо” една добавка – ако се съберат 500 души, желаещи да имат книгата на хартия, мисля, че може да се осъществи печатането на съответните бройки. В печатницата за тях ще поискат около 6000 лева.

Надали издателите ще се трогнат от тази моя постъпка, те и без това в масата си не тачат особено българските автори. Но рано или късно и на тях ще им дотегне да им смучат кръвчицата.

(Дано не им хрумне сами да се превърнат в монополисти-кръвопийци. В крайна сметка, един известен бизнесмен, свързан с издателска дейност, беше заявил, че вестниците не се печатат, за да се четат, а за да се продават. Това даже не е цинизъм, а самодоволна наглост. С подобно верую нека не се учудваме на разцвета на чалгата във всички сфери на нашия живот.)

Ако след издателствата се разбунтуват и други производители, може би тогава ще секнат чудатостите на българската икономика, при която крайните цени се вдигат даже когато пада цената на ценообразуващи суровини, или пък намалява търсенето на пазара. Но докато се примиряват с диктата на търговците, положението ще остава същото, абсурдите ще се множат и вече никой няма да различава нормалното от извратеното.

Н. Теллалов не е единствения автор с такова отношение, историята с Читанката предизвика много автори и преводачи да споделят горчив опит и да отхвърлят твърдения на многострадалните издателства колко много ограбвала виртуалната библиотека труда на хиляди хора.

Интересното е, че цялата дискусия предизвика много автори и преводачи, дори някои агенции да застанат зад Читанката и да предложат свой труд, свои произведение да бъдат качени там. Хора, които уж са толкова възмутени и покъртени, толкова ограбени от библиотеките, че май се очакваше да бъдат благодарни на издателствата.
Да, ама не. Защото проблемите, от които авторите и преводачите се оплакват нямат нищо общо с външни фактори като библиотеките, но имат общо с отношението на издателствата към тях.

Междувременно разгледах клуба на преводачите в dir.bg и честно казано, виждам доста по-различна реалност от тази, която издателите се опитват да представят.
Препоръчвам да насочите вниманието си към Черния списък с издателства, които не плащат, плащат малко, мотаят преводачите и иначе казано, не уважават труда на хората, които наемат, откровено ги лъжат и използват.
Списъкът е интересен, нали?

Вижте и какви пари получават най-често за дума, какви са сроковете и огледайте дискусиите.
Извода си го направете вие, какво казват издателите, а какво всъщност имат предвид и не намирате ли за грозно да ни лъжат в очите.

~
В най-добрия случай, казусът за онлайн библиотеката е спорен, което означава, че трябва съд да го реши и да се анализира темата от прависти, съответно “алармата” и арестите са не само изсилване, но и евентуално нарушение на законите.

Цялото отразяване на новините предизвикаха почти биполярни реакции при мен. Смях през сълзи на абсурдите и глупостите, на папагалското повтаряне на откровени лъжи и демагогия, и бяс, че “журнализъм” се превръща в синоним на “платена душица”. Грозно е, че толкова много медии не си направиха труда да се поинтересуват какво се е случило и да потърсят за контакт някоя от жертвите на ГДБОПчии или просто да поговорят с хора, които знаят за какво става дума, ако всички те живеят в паралелна реалност и досега никога не са чували за виртуалната библиотека, не са я виждали и не знаят как да работят с Гугъл.

Знам, че има кадърни хора в бг журнализма, някои познавам лично, с други съм учила, трети съм контактувала виртуално… Защо спаха последните дни и защо мълчаха или повтаряха глупости, много искам да знам.
И искам да знам с какви очи ще си вземат чека със заплатите в края на месеца, когато НЕ си свършиха работата по уведомяване на обществото какво се случва, запознавайки го с фактите, безпристрастно.

Колкото до сайта, той отново съществува, под нов и много саркастичен домейн, http://chitanka.gdbop.com/index.html
Проблемът не е само дали сайтът е на линия или го няма, а какво се толерира и какво се приема безкритично, какво правят медиите, които уж трябва да са стражът и как си върши работата полицията, която трябва да защитава хората, а не да действа като лична групировка на една или друга заинтересована страна.

Е?

Още коментирали темата: Вени, е-вестник, district 17, Селин, Литературен Свят (които изразиха абсолютна подкрепа), Цветан Диковски, Kalina Yo, Георги Чанков, Комитата и още и още, може да прегледате линковете тук, в сайта на читанката.

П.П. Разпратих имейли на всички издателства от “Асоциация българска книга” с въпросите, които съм задала тук и въпросите, които зададох на авторите и преводачите. Очаквам отговори.

*страница, не час