Преди няколко седмици прочетох безкрайно забавен текст в Новинар, в който някакъв господин се набираше как безплатният обяд бил свършил и държавата ни е на това дередже, защото хората споделят музика, филми, книги и други такива неща, ц, ц, ц, срамота, каква организирана престъпност, трябва да се сложи край на това обирджийство, ц, ц, ц, ц (перифразирам сериозно, защото изобщо не искам да се подлагам за пореден път на мъчението да чета цялото интервю, количеството глупости са просто умопомрачителни). Дори ако игнорираме реалността, в която живеем и просто обърнем внимание на това, което човекът казва, макар че нищо не съществува извънконтекстово, цялото интервю е издържано в крайно дразнещ тон, който отблъсква, да не говорим, че умишлено изопачава и си съчинява на поразия.
И така, няколко седмици по-късно, затворили са Читанката, едно от най-чудесните неща, които са се случвали в българския Интернет. Място което е създадено с некомерсиална цел, който иска, може да се включи, напълно доброволно, без да иска, да дава или да получава някакви пари за това. Иначе казано, т.нар. бизнес с виртуалните книги е просто несъществуващ. (Спокойно, ето торент в Pirate Bay с бекъп, сваляйте и разпространявайте на воля)
Виртуалната библиотека обаче се превърна в проблем, защото незаконна или не… издателският бизнес бил губел много пари от тия споделени книги, а шестимата създатели и поддържащи виртуалната библиотека са единствените виновници за това. Не, да кажем, липсата на пари или на интерес, публикуването на некадърни преводи, недовършването на поредици, публикуване на пълни боклуци и прочие други подобни глупости. Не, вината за губенето на пари… е една виртуална библиотека. Нещо, което споменатите издателства изобщо не предлагат като услуга, така че какво им накърнява печалбите… те си знаят. (Ако някой се поинтересува колко книги има качени, сигурно ще завиди за свръх-естествените способности на тия шестима души, да сканират и качат сами толкова книги, просто е невъзможно за 6 души, освен ако не се отказали от яденето, спането или правенето на нещо друго освен живеенето до скенера. Действителната бройка хора, които са дарявали книгите си, според мен са десетки, а не единици. Но хайде сега, кога дребни детайли като действителността са имали някакво отношение? Да споменавам ли, че никой от тези хора не се е крил, та освен ако под “разбиване”, МВР имат предвид, “отваряне на страничката about”, има нещо много объркано в агенцията им.)
Това, което ме изумява е идеята, че споделянето на книги без комерсиална цел изведнъж се представи като незаконно, независимо, че законите ни за авторското право по-скоро казват, че това не е така. Да очакваме ли затварянето и на аналоговите библиотеки също? Логиката е същата, хора ходят да четат там, без да купуват книгите…
Свободно използване без заплащане на възнаграждение (загл. изм. – дв, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)
Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
(…)
9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
(…)
§ 2. По смисъла на този закон:
(…)
3. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) “възпроизвеждане на произведение” е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител;
За да се сканират тези книги, те трябва първо да са купени и аз лично, много често купувам (да не кажа винаги) книгите, които са ми харесали (на които съм попадала виртуално). Също така подарявам мои книги… давам назаем, взимам назаем, о, дали и аз извършвам престъпление? А какво ще се каже за “Пуснатите Книги”, които се оставят на разни места из градове, паркове, кафета, ресторанти (в Бристол е адски популярно) и който иска ги взима, чете, после пак ги оставя, за следващия читател… Това незаконно ли е?
Нейсе, моята причина да стана редовен посетител на читанката е следният – НЯМА електронни български книги, съответно, ако не си в България, български книги трябва да си купуваш онлайн (които да не казвам колко често пристигат, по-голям шанс имате с тотото, само това мога да кажа) или да правите схеми с приятели и познати, които да ви ги пращат. Което е нелепо и абсурдно, но за съжаление издателският бизнес е доста неадекватен. Да не говорим, че за мен от един момент нататък става неоправдан разход, да купувам хартиени книги, защото докато се прибера с покупката и вече съм я прочела… Идиотско.
Oще по-идиотско е, че няма заведено дело срещу Читанка, нито е взето съдебно решение, че те нарушават някак закона, че да бъде позволен пълен рейд, изземане на техника и прочие. Как точно онлайн библиотеката е навредила на издателствата, при положение, че те изобщо не предлагат виртуални книги? Искам някаква информация, кой е упълномощил споменатите издателства и им е дал право да търсят отговорност за “нарушени авторски права” (ако изобщо има такива), искам информация кой е упълномощил ГДБОП да действа без съдебната ни система да се е произнесла дали наистина има престъпление или не.
Крайно негативното ми отношение към тази случка се корени в две основни причини.
Първата: желанието да се имитира заетост от ГДБОП (тия не ги ли разформираха?) и пълната им неспособност да тръгнат след истински престъпници, затова и изкупителната жертва – блогъри, онлайн библиотеки и други подобни (законът, който се опитва да сложи равенство между медия и блог, съответно, блогърите да бъдат длъжни да се съобразяват със същите правила, с които (не) се съобразяват медиите… това е такава дивотия, че просто няма да започвам, само искам да кажа, че някои хора, които са в правителството май не са чували какво означава “медия” и бих им препоръчала да проверят скоро, да спрат да се излагат, иначе мисля че спокойно може да бъде съдена държавата за възпрепятстване на свободното слово). Според законите на Република България chitanka.info не е нарушила никакви ограничения за разпространение на книги, иначе казано, тук по-скоро е просто докарване пред ЕС. По-плашещата възможност е, че има поръчка, стигайки до
Втората причина: Издателските къщи – много добре си спомням отношението на издателство “Труд” и как се държаха с човек, който създаде сайт за слепи (да, в България има хора с нарушено или ограничено зрение, не че ще ги видите навън или ще забележите някаква дейност на държавата/институции или фирми, насочени към тях, не се и надявайте) напълно безплатно, с аудио книги, с простата цел тези хора да имат достъп до литература. Агресията, заплахите… всичко това го има в Интернет, според мен цялото събитие беше срамно и стана причина да спра да купувам каквото и да е от издателството им. Подобно поведение, види се, е много любимо и харесвано и се разпространява скоропостижно.
Крайният ефект от цялото събитие: Читанка ще се премести в чужбина, много хора съвсем ще спрат да си купуват книги от издателствата, които се държат като бандити, да не говорим за неадекватни и неспособни такива, освен това много хора ще започнат да сканират книги, просто заради единия инат (имам ли възможност, ще сканирам книгите, които съм купила, издателствата да си гледат работата). Но това, което за мен е най-тъжно, че огромен процент от подрастващото поколение не чете, не се интересува от литература и изкуства и нещата само ще се влошат, с превръщането на заемането на книги (защото нещата са тръгнали в тази посока) в престъпление.
Наистина ли, мили политици, проблемът на България са споделените книги? Сериозно?
~
Иска ми се да погледна на темата само от смешната й страна, как ще има една евентуална съпротива, срещу злата Книжна Империя, която иска да попречи на бунтовниците да споделят книги и да четат, затова и строят Звезда на смъртта, обаче принцесата (?) е даунлоуднала навреме плановете на споменатата идея и я е споделила онлайн и… отплеснах се.
Само че нещата не са смешни, защото са трагични. Една по една системите в България спират да работят – образователната система, медиите, съдебната система, здравната система, икономиката се срива, всъщност както са тръгнали нещата, скоро може да се стигне до моментът, че България просто ще бъде закрита. И това не е от вчера.
България е в криза последните… не знам и аз колко години, откакто съм родена, в България все е криза. Хората нямат парите, за да могат да си позволят да купуват книги, филми, музика, както го имат като опция навън, да не говорим, че съотношението пари/вещ е много по-високо при нас, отколкото при тях, освен това нивото на издателствата и подобните организации е плачевно. (Аз лично в училище спестявах от закуски, за да си купувам книги, киснех в библиотеки, заемах и давах на приятели).
Не разбирам какво се случва със системата ни, която си седи на ръцете и суче палци, когато иде реч за действителни престъпления, но си чупи краката от бързане срещу хора, които не са се крили, не правят нищо незаконно и по никакъв начин не могат да бъдат сложени в графа “престъпници”. Ясно е, че полицията и останалите ги шубе да скочат на някой, който може да им отвърне, но това минава всякакви граници. Никой вече не се връзва на позите им, а медиите, които публикуваха супер-дупер “новината” за “незаконната книжарница”, показаха, че спокойно може да спрат да се наричат “журналисти” и могат да се прекръстят на “продажници, които не се интересуват от фактите”.
Koментирали темата: Дани, Григор, Калдата, Иденти, 1 facebook група, 2-ра facebook група, Марфиета, Крокодила, Григор, Пейо, HellMan, Иван Бедров, Николай Теллалов (омг!!), Маркуча, Милена Цветкова
П.П. btv много пъти са демонстрирали, че са некадърна медия, но това уби рибата. Някоя добра душа трябва да им каже каже каква е разликата между “книжарница” и “библиотека“. Откъде да знаят милите, като очевидно никой от работещите там не посещава подобни неща, та и така, затова са се объркали. За пореден път…
Не, тия вече прекалиха, честно.
Едва ли не нашите 6 книжни плъха са станали заплаха за националната сигурност…
А издателите вместо да си седят на задниците и да се чудят кой квартален сайт да затворят, да вземат да си направят една легална, удобна, достъпна онлайн-библиотека/книжарница/you name it и да видим няма ли пък да почнем да я ползваме!
Аз лично нямам нужда да притежавам книгите, които чета – важното е какво пише вътре и дали съм го прочела, а не дали ми е в шкафа или не.
А като махнат разходите за физическия носител и дистрибуция, остават само авторски права и печалба, които клонят към цената на един дарителски SMS.
Think about it.
Няма думи да изразя гнева и възмущението си.
Вместо да се опитвам, отделих малко време, за да направя банерчета с линкове към Читанка – за всеки, който се чувства ангажиран с българската книга и иска да си има удобна връзка под ръка.
Малко е набързо правено… от един заспиващ вече и много уморен елф.
html:
като за форум:
[url=http://chitanka.info][img]http://sites.google.com/site/servizen/rukopisi.jpg[/img][/url]
Благодаря ви, че така подредено и търпеливо сте казали всичко това, аз реагирам само с бяс, и не го показвам даже, а така, тихичко, отвътре (не съм лош човек, честно, просто…)
Книгите в интернет не са конкуренция на хартиените книги, напротив.
Днес ми е едно объркано и затова исках само да благодаря за написаното.
Мария
Когато чета коментари по тази тема и стигна до “… издателския бизнес в България, който губи заради Читанката …” и започвам да се хиля неудържимо, да се гърча, и търкалям по пода. Просто нямам думи.
Pingback: Устройства за четене на електронни книги, електронна хартия. » Blog Archive » “Героичната” акция на ГДБОП срещу chitanka.info
Преди доста години художникът Манев (не онзи от Франция, а братовчед му, който си остана в България и е по-талантлив, но по-неприспособим) по някакъв повод изрече: „Е па, няма такава държава. Санитарните власти трябва да я затворят!”. И аз си представих прашно шосенце с прораснали треви и бурени, спусната червено-бяла бариера и на нея виси надпис, написан на ръка: „Нема такава държава”.
Е, доживях!
Издателите нямат права.Наистина те харчат пари за хартия, печат и т.н., но си го изкарват многократно. Така че техните права са материални, а не интелектуални.
По българските закони правата принадлежат на авторите – много от тях са ги предоставили на „Читанка” (виж Г.Гачев), други са починали преди повече от 70 години и произведенията им са собственост на българския народ, а трети (или наследниците им) не са протестирали, защото са съгласни с качването в Интернет. Аз съм една от тях.
Толкова до тук!
Pingback: Пещерата на неандерталеца » Поредният позор за народната милиция
Пффф, читанка се е върнала.
Харесва ми новият им адрес: http://chitanka.gdbop.com/index.html
Pingback: 451° по Фаренхайт « Размисли и страсти на Маркуча
От една страна, динозаврите в тези издателства отказват да променят манталитета си, от друга, на политиците явно им е удобно да има тъпоумници в държавата, които не желаят да прочетат и една книга през мизерния си живот. И това ако не е прекрасна симбиоза!
Боже, хора, погледнете какво точно разбират тия издателства под “труд” (че е е тенденциозно, тенденциозно е, но не можах да се сдържа).
И седят после и надават вой за “изгубени пари”.
Из блога на Denia http://whatsthatcrap.blogspot.com/2010/03/rage-2.html и http://whatsthatcrap.blogspot.com/2010/02/rage.html
Ето отбрана селекция, книгата е “Гняв” на Стивън Кинг, нямам идея кой е преводача и кога е превеждана книгата, но просто четете:
1.
- (Превода в книгата)-> “Имах чувството, че я докосвам с ръка.”
- (Действителното изречение на английски)->“I could feel her bare thigh.”
- (Как би трябвало да се преведе)-> Можех да почувствам голото й бедро.
2.
- “Той забърбори несвързано.”
- “Ted began to drool.”
- (От устата на Тед потекоха слюнки.)
-“Дърпаш ли от отровата? — попита ме бащински Джери. Поклатих глава. Дръпни си от тази, инак няма да почувстваш музиката.”
-”You smoke cigarettes?” Jerry asked me paternally. I shook my head.
-”Then draw slow, or you’ll lose it.”
- “Сюзън Брукс беше едно от онези момичета, които никога не започват първи разговора и учителите все трябва да ги подканят да говорят като ги питат нещо. Сериозно, затворено в себе си момиче. Без високи изисквания от живота, нито пък с кой знае какви надежди. Такива обикновено се омъжват за някой шофьор на камион, преместват се да живеят на Западния бряг, прекарват дните си в кухнята и се сещат за роднините си тук, на изток, колкото се може по-рядко. Животът им е тих и спокоен и с годините красотата им става само по-благородна.”
- “Susan Brooks was one of those girls who never say anything unless called upon, the ones that teachers always have to ask to speak up, please. A very studious, very serious girl. A rather pretty but not terribly bright girl‑the kind who isn’t allowed to give up and take the general or the commercial courses, because she had a terribly bright older brother or older sister, and teachers expect comparable things from her. In fine, one of those girls who are holding the dirty end of the stick with as much good grace and manners as they can muster. Usually they marry truck drivers and move to the West Coast, where they have kitchen nooks with Formica counters‑and they write letters to the Folks Back East as seldom as they can get away with. They make quiet, successful lives for themselves and grow prettier as the shadow of the bright older brother or sister falls away from them.”
- (Сюзън Брукс беше едно от онези момичета, които никога не се обаждат без да ги питат и учителите все трябва да ги подканват да говорят по-високо. Много прилежно, сериозно момиче. Доста хубава, но не особено блестяща – от този тип, на които не им е позволено да се откажат от подготовката за колеж и да учат общи или бизнес предмети, защото имат страхотно умен по-голям брат или сестра и учителите очакват от тях подобни постижения. Накратко, едно от онези момичета, които си носят кръста с възможно най-голямо изящество и достойнство. Обикновено се омъжват за някой шофьор на камион и се преместват да живеят на Западния бряг, където си купуват кухненски кът с ламинирани плоскости и пишат на техните колкото да не се каже. Създават си спокоен, благополучен живот и далеч от сянката на блестящия си по-голям брат или сестра стават още по-красиви.)
Това е само извадка, разгледайте двата линка, примерите са просто умопомрачителни.
Иначе казано, драги издатели, губите пари, защото публикувате некадърни преводи и спестявате кинти от коректури. Губите пари, защото третирате читателите като малоумни касички. Губите пари, защото издавате боклуци. Губите пари, защото очевидно сте некадърни. Не са ви виновни виртуалните библиотеки, вие сте си виновни, че не знаете как да си вършите работата. Виртуалната библиотека вие е донесла, а не взела приходи.
А вие решихте, че не, не ги искате тия пари, дайте да ги отхвърлите.
Ами готово, справихте се.
Последният български превод, който погледнах, беше на Тери Пратчет — «Going Postal», ако не се лъжа. Тоя поглед ми беше достатъчен да реша, че няма да си я купя на български. И за другото си права — коректори вече няма, правописът и сричкопренасянето са в плачевно състояние (от години), а оформлението може да ти докара инфаркт. Друг любим фокус на «Труп» е да сложат твърди корици (което автоматично вдига цената с минимум 40%) от некачествена хартия и още по-отвратителна вътре в книгата.
Going Postal е печално известна с превода на български, аз за щастие не успях да се насладя на това творение. Прочетох я от файл на английски, защото съм гаден пират, докато чаках да дойде контрабандния кашон от амазон с хартиената книга. В този ред на мисли, няколко пъти съм чел файл на английски и хартиена книга на български едновременно. Когато съм в къщи, чета от книгата, навън .. от файла. Ако превода е читав, няма проблем да превключваш и лесно да намираш докъде си стигнал, ако превода не става…. зор.
Между другото има “комюнити” превод на Пощоряването, който ако не се лъжа излезе преди книгата: http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=terry_pratchett&Number=1949611334&page=0&view=collapsed&sb=5 не съм го чел, не зная доколко е качествен. Всъщност май един човек ги превежда: http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=terry_pratchett&Number=1950743181&page=0&view=collapsed&sb=5&part=
Извинявайте, че наспамих с линкове, дано да са полезни на някой и не се окажат нелегални, че ще изляза съучастник! O.O
Шегуваш ли се, много, много, много благодаря за линковете.
Е.
Преводите на Де Цървул са суперкачествени, струва си да се прочетат. Вузевци могат само да се пенят в безсилен гняв.
Ох, аз не направих ревю на книгата, защото не издържах. Тая книга ако ти кажа колко пъти съм я мятала през стаята и съм се ядосвала от абсурдния превод. Вярваш ли ми, че бих я превела безплатно, просто ей така, за да я има на бг.
И тия идиоти… са хванали някакъв човек дето явно, не е и чувала за Пратчет.
И това не е първия път.
Като бях малка ходех на уроци по английски при една преводачка. Мацката се запознаваше основно с творчеството на хората, които превеждаше, инвестираше дни и часове, в обмисляне и се занимаваше супер сериозно.
Ама това беше преди 10 години (баси).
Колкото до ТРУП, откатко изкараха Шерлок Холмс серията, не съм си купувала нищо тяхно, защото нещата не струваха, а в малкото случаи, в които съм се разколебавала, после стана скандала с “Труд нападна сляп” и съвсем се отказах.
Купете си я на английски, струва си — няма превод, няма проблем. Освен това е по-удобна за четене в леглото
Купих си я. Нея и следващата, Making money. В този ред на мисли, Септември излиза нова книга на Пратчет, за Тифани. I will wear midnight.
Аз понеже не съм много голям фен на вещиците, да кажа че после е планирано Raising Taxes, отново с Мойст фон Липвиг
Оооооо.
Не съм сигурна с какви чувства приемам тази новина. Мойст е… ок, но нещо не ме грабна.
Искам Стражата или Смърт!!!
Аз си взех Wintersmith и Hat full of sky – пак за Тифани и вещиците. Определено са супер добри. За съжаление преводачите наистина успяват да разгонят фамилията на много книги.
Какво да се прави, за пари явно се правят на маймуни всички..
Пфу, излезе само половината коментар, съжалявам. Думата ми беше, че струва 4 лири, което е нещо като 9,50 лв. Още малко за доставка от amazon.co.uk и си струва всяка стотинка.
Благодаря на ГДБОП, и всичките полицаи, участвали в акцията, като и на знайни и незнайни издатели, разпространители и прочие задници, поръчали акцията.
Такава реклама направиха на читанка, че армия от пиари за чували с пари нямаше да спретнат.
Покорно благодаря.
Освен това и им благодаря, че покрай тази акция се запознах задочно с огромен брой хора, които мислят като мен.
Тъй… аз да си призная без бой – от 2006-та бойкотирам всичко на Труд и честно казано не мисля, че съм изгубила от това. Време е да осъвременя черния си списък с издатели и медии.
На година харча повече пари за книги, отколкото за дрехи и козметика. За жена това си е сериозно постижение. Като чета постовете в блогосферата, коментарите и т.н. – не съм само аз.
Не мога да разбера от чий им трябваше на издателите да си го вкарват толкова тъпо сами. От кой се надяват да спечелят няколко левчета повече – от младежа, който дойде у нас с раница, за да вземе старите ми списания Geo и NG, защото не може да си ги позволи и жадно ми оглеждаше библиотеката с надеждата да се съглася да му харижа и 2-3 томчета от там?
Хайде, със здраве им… ще залягам повече над английския и ще пазарувам книжки в оригинал.
Виктор
June 23rd, 2010 at 4:12 pm
Прочее, ако не е разбрал някой, асоциация Българска книга са наградили Явор Колев, като са го нарекли рицар на книгата. Да не ви казвам какво написа Николай Теллалов за тия хора…
А пък днес ми се обади по телефона председателят на Националното читалище на слепите в България Спас Карафезов и ми каза, че е поканил Борислав Манолов в читалището, че ще го награди със специална награда от името на читалището на слепите, че ще го защити публично, и че иска да му стисне ръката и да го прегърне за всичко, което е направил Борислав, щото да могат слепите да четат файлови книги. Борислав сътрудничи по всякакъв начин на електронната библиотека на това читалище, която, прочее, с цялата си скромност, аз започнах да събирам едно време, а едни от първите книги в нея ни даде Григор Гачев. Та пак благодаря, Григор.
Pingback: Дайджест на интересни коментари по повод затварянето на chitanka.info « Versus – блог за различно мнение
Обръщам се с призив къъм хората, които имат възможност да запишат утрешната дискусия по Нова — ако имате необходимата техника или абонамент в neterra.tv, моля ви, направете запис и го качете в YouTube. IPTV.bg за съжаление не излъчват предаванията на Нова.
Pingback: Акция „Читанка“ « Xquisite’s blog
[quote]Когато стане дума за авторско право върху обекти за четене – имам безапелационна позиция. Аз съм ЗА безплатните книги и безплатното четене. Аз съм ЗА тотално елиминиране на бариерите пред читателя. Били те пазарни, езикови или психологически. Аз съм против юридическия монополизъм на носителите на “права” и меркантилните занаятчии. Аз съм против пазарната цензура върху четенето. [/quote]
Това са думи на доцент Милена Цветкова, дългогодишен преподатател в Катедра Книгоиздаване в Софийския университет, която преподава три от основните дисциплини на специалността. Вижте нейната статия ГОЛЕМИЯТ СТРАХ ОТ ЧИТАТЕЛИТЕ, написана по повод това кощунство – http://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/chitatelite.htm
Pingback: Хайде и акция „Блогърите“ да видим « #Intidar
rality check
http://news.yahoo.com/comics/reality-check#id=/comics/100622/cx_rc_umedia/20102206
Много тежко и общественоопасно престъпление е четенето, да! Ние всички, които обичаме да четем, заедно с ония, които ни предоставят тази възможност, сме една организирана престъпна група.
Организирали сме се както изглежда с противозаконната цел да се ограмотим, което откъдето и да го погледнеш, си е в сериозен ущърб на Републиката. Какво ли ще стане ако сме грамотни? Ще падне властта?
Искам да помогна – доколкото е възможно за един “уманитар”.
Имам някаква обществена репутация като автор и преводач – може да е от полза. Освен това бих искал да кача още мои преводи и лични произведения, но не знам как – босичък съм
Любомир Николов? Известен и като Колин Уолъмбъри? Чудесният български автор-фантаст, също на книги-игри и преводач, вкл. “Властелинът на пръстените”? Ако е така, извънредно се радвам на позицията Ви и е огромно удоволствие да Ви видя активен по този въпрос. Моите уважения и почитания към Вас като автор и като човек с подобна гледна точка за разпространението на книги в Интернет!
Здравейте!
Автор съм на стихосбирката “Красивое…”, която с мое съгласие съм предоставил на този, любим мой сайт.
Искам да попитам, кой е защитил моите права, като стихосбирката ми вече не е достояние до читателите?!
Считам, че правата ми са нарушени.
Поздрави на МИЛИЦИОНЕРИТЕ!
Здрасти,
Опитвам се да добавя този линк към сайтовете, които подкрепят ‘Читанка’, но не мога да намеря мейл, на който да го изпратя, затова го поствам тук.
http://www.district17.net/451-%D0%BF%D0%BE-%D1%84%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%85%D0%B0%D0%B9%D1%82/
Поздрави!
Авторско послесловие към изданието “451 градуса по Фаренхайт” на изд. “Del Rey Book”, серията “Класика”, 1979 г.
Някъде приблизително преди две години получих писмо от една надута госпожица, възпитаничка на Васар, която мило ме известяваше с какво наслаждение изчела експеримента ми в космическата митология “Марсиански хроники”.
Не би ли било по-добре обаче, бърза да добави тя, хей тъй да си седна на задника тия дни и да напиша книгата наново, като вмъкна повече женски герои?
Няколко години преди това получих голям брой писма във връзка със същата Марсианска книга, в които се лееха безброй сълзи, че чернокожите герои в книгата били копия на Чичо Том и защо да не съм я бил “преправил малко”?
Горе-долу по онова време получих писмо и от един бял южняк, който изказваше съждението, че съм имал предубеждения в полза на чернокожите и че цялата книга трябвало да се изхвърли на боклука.
Преди две седмици планините ми от поща родиха едно пискливо мишле от един добре известен издател, който искаше разрешение да препечата разказа ми “The Fog Horn” (Сирената) в един сборник с произведения за гимназисти.
В разказа ми ставаше дума за един фар, който късно нощем излъчвал “God-light” (Богът-светлина). Ако човек погледнел към нея от гледната точка на което и да е морско създание, човек можел да усети, че е бил “in the Presencе” (в Негово присъствие).
Редакторите бяха изтрили “Божествената светлина” и “в Негово присъствие”.
Някъде преди пет години редакторите на друга училищна антология бяха събрали под една корица някъде към 400 разказа (ха избройте ги де). Как се натъпкват в такъв обем 400 разказа на Твен, Ървинг, По, Мопасан и Биърс?
Ами много просто. Дереш, изрязваш, изхвърляш, зачеркваш, свиваш, съкращаваш и унищожаваш. Всяко прилагателно, което има смисъл, всеки оживен глагол, всяка метафора с тегло по-голямо от комар – вън! Всяко сравнение, което би изкълчило единствената мозъчна гънка на някой суб-галфон – да го няма! Всяка вметка, обясняваща простичката философия на някой първокласен автор – вън!
Всеки разказ, лишен от соковете си, изтощен, изпит, съкратен, осакатен, не се различаваше по нищо от който и да е друг. Твен пишеше като По, По пишеше като Шекспир, Шекспир пишеше като Достоевски, Достоевски пишеше като … – финал – като Едгар Гест. Всяка дума с повече от три срички беше обрязана като с бръснач. Всяко изображение, което изискваше нищо повече от моментна концентрация – застреляно мъртво.
Почвате ли да вдявате дяволската прокълната картина?
Как реагирах на всичко това ли?
Като “предадох на пламъците” всичко до едно.
Като изпратих отказ до всички и всеки.
Като купих билети на цялото това сборище от идиоти до най-топлите кътчета на Ада.
Искам да кажа следното. Има много начини да се изгори една книга. А светът е изпълнен с идиоти, които тичат навред със запалена клечка кибрит. Всяко малцинство, било то Баптисти/Унитаристи, Ирландци/Италианци/сенилни/зенбудисти, ционисти/адвентисти от седми ден, боркини за женско “освобождение”/ републиканци, се чувства така, сякаш има волята, правото, задължението да напръска всичко с керосин, и да драсне клечката. Всеки редактор-кретен, който се вижда като източника на всичката куха, настървена, плоска, кашава, безжизнена литература, точи гилотината си и се озърта за шията на всеки автор, който се опитва да надигне глас над всеобщия шум под сурдинка или да се издига над нивото на детските приспивни песнички.
Един героите на книгата ми “451 градуса по Фаренхайт”, капитан Бийти, описва как книгите първоначално са били горени от малцинствата, като всяко съдирало по страница или параграф от книгата, после другото по още една страница или параграф и така, докато един ден книгите се озовали празни, умовете – заключени, а на библиотеките хлопнали кепенците вовеки веков.
“Затвори вратата и те ще влязат през прозореца, затвори прозореца, и те ще се вмъкнат през вратата” се пее в една стара песен. Те замерват начина ми на живот всеки месец с новополучените си касапски сензори. Само преди шест седмици открих, че с годините някои сгушили се в стаичките си редактори в Ballantine Books, боейки се да не развратят крехките невинни млади души, късче по късче са цензузирали някакви си 75 отдели части от романа. Студентите, четящи романа, който в крайна сметка описваше цензурата и горенето на книги в бъдещето, ми писаха, за да ми съобщят тази невероятна ирония. Джуди-Лин дел Рей, един новите редактори в Ballantine, сега събира наново всички изрязани части и ще публикува това лято книгата с всичките й прокълнати части върнати по местата си.
Едно последно изпитание за стария Йов ІІ тук: преди месец изпратих една пиеса, “Левиатан 99”, на един университетски театър. За основа е взета митологията на “Моби Дик”, посветена е на Мелвил, сцената представлява един ракетен екипаж и един сляп космически капитан, устремен да открие Великата Бяла Комета и да унищожи унищожителя. Премиерата на драмата ми като опера е в Париж тази есен. Понастоящем обаче университетът ми писа в отговор, че те едва ли биха имали смелостта да поставят пиесата ми – в нея нямало жена дори и за цяр, представете си! И госпожите от движението за прокарване на кандидатката-28-поправка към американската конституция за равни права в студентското градче ще ги на тълпи ще ги връхлетят с бухалките си, ако на драматичния факултет дори само за миг му мине през ума да постави пиесата!
Скърцайки със зъби, аз им предложих, от този момент нататък, да бъдат спрени всякакви продукции на “Момчетата от бандата” (Boys in the Band е пиеса на Март Кроули (Mart Crowley)) (в нея няма и една жена за цяр). Или, след като изброим главите, мъжките и женските, да изтрием по-голямата част от пиесите на Шекспир, особено ако пък преброите и редовете и откриете, че авторът е отделил на жените едни нищожно малко място!
В отговор им писах, че може би трябва една седмица да играят моята пиеса, а следваща – “Жените” (Women – пиеса от Клеър Буут Лус (Claire Boothe Luce) от 1936 г.)). Вероятно са си помислили, че се шегувам, а аз като си помисля, нищо чудно и да съм се пошегувал.
Защото това е един луд свят, който има още да полудява, ако позволим на малцинствата, без значение дали са джуджета или великани, орангутина или путерологисти, или нео-лудити, простаци или мъдреци, да натъпкват в гърлата ни собствените си разбирания за естетика. В реалния свят има място за всеки и за всяка група от хора, да създават или отменят закони. Но крайчецът на ъгълчето на която и да е от книгите ми или разказите ми или поемите е мястото, където техните права приключват, и влизат в сила териториалните ми императиви. Ако на мормоните не им се нравят пиесите ми, да си напишат техни си пиеси. Ако ирландците ненавиждат дъблинските ми истории, нека си наемат автори по поръчка. Ако учителите и гимназиалните редактори намират изреченията ми несмилаеми за ченетата си с опадали от сладникави глупости зъби, нека си ядат клисавите кейкове, накиснати в слабия чай на собствената им неблагочестива манифактура. Ако интелектуалците чикано (американци от мексикански произход – Б.пр.) ги сърби да пренапишат разказа ми “Чудесният костюм с цвят на сладолед” така, че да се превърне в “Костюм с фасон “зут” (Zoot suit – торбести панталони и сако до коленете – ам.), нека да издърпат колана и смъкнат панталоните си.
Защото, нека погледнем реалността право в очите, отклонението представлява душата на остроумието. Махнете философската съставка от Данте, Милтън или призрака на бащата на Хамлет и в резултат ще получите само оголени кости. На времето Лорън Стърн го е казал:” Отклоненията, без съмнение, това са слънцето на небето, животът, душата на четенето! Махнете ги и на всяка страница ще зацарува ледената вечна зима. Върнете ги на писателя и той ще запристъпва като младоженец, ще приветства всички, ще внася разнообразие и никой няма да губи апетита си.”
Накратко, не ме оскърбявайте с обезглавяванията, рязане на пръстите или задушаванията, които планирате за творбите ми. Аз се нуждая от главата си, за да кимам “да” или “не”, ръката ми – за да махам с нея или я свивам в юмрук, дробовете ми – за да крещя или шепна. Нямам никакво намерение да ме превръщате в добре одялана дъска, в книга, която никой никога да не отвори.
Хайде, всички съдии, марш от терена обратно на седалките си. Реферите, бегом под душовете. Това е моя игра. Аз играя, аз удрям, аз хващам. Аз пиша правилата. На залез слънце съм спечелил или загубил. А с изгрева отново съм на терена, за поредния си опит.
И никой не може да ми помогне. Дори и вие.
Ray Bradbury 1979
1979.
Значи преди 31 години едно общество е газело през едни кравешки лайна с идеята да направи пътека… към нещо. Оказало се, че пътеката води до под една крива круша, демек объркали посоката хората.
Всички знаят, че пътеката води наникъде и вече търсят някакви нови пътища, само ние героично газим по размазаните вече лайна, за да стигнем до същата крива круша и да кажем: “Ето, на, ние вече бяхме там. Настигнахме ги големите. Вярно било, крушата се оказа червива, пък и вече са я обрали.”
10х за този послеслов, Фен.
Pingback: Не мога да не кажа « И аз да кажа
Pingback: Ако библиотеките бяха създадени днес… « Кътчето на Селин
Здравей, Енеа!
Аз превеждам за Читанката и разбрах, че ти е необходимо мнение на автор или преводач. дали би ми уточнила, какво конкретно те интересува?
Клара
Ако е за това, как се омазаха ГДБОП, просто нямам думи! В тази държава целокупно народът е изперкал на тема пари. Не че без пари може, но без дух и без душа изобщо не става. Защото видяха шепа ентусиасти, които ги забиха в ъгъла и обърнаха представите на хората, разни издателства, асоциации, съюзи, набедени преводачи и прочие решиха да ги унищожат. Да, ама не! Такова торнадо се изви, че им хвръкна шапката на горките момченца, борци с компютърниоте престъпления!
На четящите (колкото са останали) хора в България и през ум не им минава да се откажат от Читанката не защото са авантаджии, а защото от 20 години насам, никой освен тази Библиотека не се беше погрижил за духа, културата, образоваността и цивилизоваността на българина – напротив! Хората, които не живеехме само с мечтата за къща с басеин и Мерцедес “С” класа, а искахме да запазим другите си ценности, бяхме пренебрегвани, облъчвани от всякакви медии, тровени с чалга и всякакви заместители. Трябваше или да хванат мазол душите ни, или да се затворим в собствените си кули от гняв, болка и отчаяние. И, изведнъж се появява някой и казва, че може и другояче, че тези, които нямат пари да си купят книги на хартия, могат да четат и то не само български автори от електронна библиотека и да не се чувстват задължени да плащат другояче, освен с благподарност и привързаност. Хайде да видим, кое от издателствата може да повтори този жест? Май, никое.
Аз лично съм щастлива, че по някакъв начин помагам в Читанка. Това е будителска кауза и, колкото повече хора разберат за какво става дума, толкова по- добре за нацията ни. А на екипа на Читанката – дълбок поклон! Драго ми беше! клара
aма как без пари бе, нали и хляб трябва да ядем. Детето в къщи блъска с луканката по масата и крещи дай леб…
Pingback: Tweets that mention Четене и други престъпления « Кутията за всичко -- Topsy.com
Общо взето вместо да се затварят престъпниците се преследват хората които популяризират четенето – можем да сравним акцията с най-тъмните векове на иквизицията (когато са горяли книги, че и хора заради идеите им).
Ако ГДБОБ му стиска нека да затвори и фондацията на Андрю Карнеги която е един от основните инициатори на безплатните библиотеки.
Аз лично съм пуснал на всичките си контакти в пощата да подпишат петицията.
http://www.bgpetition.com/chitanka_info/index.html
Незнам кои са “ужилените” или загубилите пари издателства, но аз лично съм си купувал книги след като съм ги прочитал в Читанката. Да не говорим че след като сайта е с идеални цели и не е изграден на принципа да си плащаш, за да четеш т.е. не носи конкретна полза на създателите си освен морално удовлетворение не би трябвало на тях да се гледа като на пирати и престъпници. За съжаление нашата държава никога не се извинява че е очернила несправедливо някого.
Ако се замислим по логиката на ГДБОБ трябва да затворят и youtube и books.google и т.н. тоест България от страна със свобода на словото да се върне около 30-40г. назад във времето – с тотален контрол и цензура. Вместо това държавата би трябвало да окуражава разпространененито по този начин на българската и преводната литература – свободен и достъпен за всички от всички крайща на света – вместо да дават луди пари за безсмислени инициативи просто да направят свободно достъпно цялото съдържание на библиотеката Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” – по подобен на Читанката вид, това е съвременният начин за популяризиране на културата, защото в противен случай всички ще се прехвърлим на англоезична литература или преводна англоезична такава рано или късно.
За какъв превод ти е нужна помощ?
На твоите услуги – превел съм какво ли не, а напоследък “Възрастни с деца”, “На червено” и “Въпреки волята им”
Не зная дали мога да помогна с друго, но… заповядайте едно среднощно сглобено банерче с цитат от любима книга, което да послужи за изразяване на съпричастност, но и като линк към Читанка:
За сайт:
За подпис във форум:
[url=http://chitanka.info][img]http://sites.google.com/site/servizen/rukopisi.jpg[/img][/url]
..Добре дошли в България ! Нима нещо Ви учудва Там…в България?
..припомнете ми с каква “доблестна” задача се занимаваха Пожарникарите в 451 градуса по Фаренхайт ???
Омемналият мозък по-лесно мисли “Деминкратично” – телевизията е пръв помошник, Интернет е на второ място… четенето е друго нещо…
новата 29г. отмина… наближава 33та и огнените клади !
По лесно е да управляваш , неуки, необразовани и невъспитани хуманоиди !
..Добре дошли в България !
Социалната шизофрения е господар над тумора, дето “расте но не старее”…
..Добре дошли в България !
И С К А М С И Ч И Т А Н К А Т А ! ИСКАМ СВОБОДА ЗА ТЕХНИЧЕСКОТО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СЛОВОТО ! ЧОВЕКЪТ ПОВЕЧЕ ОТ ВСЯКОГА СЕ НУЖДАЕ ОТ П Р О С В Е Щ Е Н И Е И ДУХОВНОСТ!
Споделете кои са издателите зад “акцията”, за да не купувам книги от тях !
Здравейте
Съмнявам се, че неизвестен автор може да допринесе с коментара си за спасението на Читанката, но да се изкажа и аз – този лов на вещици не ме плаши, а ме разсмива. Обикновена PR кампания на власт и издателства. Ще пошуми, после ще утихне и всичко ще си е по старому.
Вече 10 години чета на хартия само учебници. Художествена литература търся в мрежата. Хартиените книги на бг автори купувам само като сувенири, за спомен от представянето или от лична среща. Обичам виртуалното пространство и вярвам, че нещата се случват по-красиво тук.
Затова още щом излезе от печат книжката ми с лирика „Толкоз” я дадох на Читанката. Мисля си, че така шансът й да стигне до читателя е много по-голям, отколкото в мизерния тираж от 300 бройки по книжарници. Няма как да разбера има ли купена дори и една книга, но със сигурност не съм ощетила Негово Величество Издателя, тъй като печалбата при този вид издания (бг съвременна литература) е калкулирана в книжното тяло. Предполагам, че утвърдените автори получават някакви пари от издателствата, но в повечето случаи печалбата на автора е само това, че са го издали + някоя и друга хартиена бройка.
Благодаря на създателите и доброволците в Читанка за възможността да чета и да бъда четена.
Скечовете на властимащите безспорно са забавни, но безсмислени. Би ми се искало властта да подкрепя, а не да срива виртуалните библиотеки. Защото няма значение кой как чете, важното е повече да се чете.
Интересно ми е горе-долу какви суми получават беге авторите от беге издателите за тираж примерно 1000 ?
Когато нашите деди са мислии за Революция – морална и чрез оръжие не са направили “Читалищата” със заплащатане !
От къде е тая “язва”-сребролюбие и помоща и дето се нарича “гордост”???
Пак се започна със “сребро и ще се завърши с тържествуване на злото!
Нима е по-добре да ви обезумяват и насилват децата ?
Нима е допло време отново за Борбата ?
О, неразумний уродливи умове , дано си получите 30 те сребърника и … си ги заврете като легнете да мрете, вие, потомците Ви, имота и имането Ви !
Няма да сте вечни !
Казано е” Даром сте получили , даром давайте!”
За всяка стотинка – авторски права дето искате, по един тумор, като стотинка да получавате!
Pingback: Четирите провала около акцията „Читанка“ | Блогът на Юруков
Пуснах дълъг коментар по темата при Боян, малко встрани от проблема с авторските права, но коментирам по-сериозен въпрос, изкочил от тази “акция”. Тук давам само линк.
Pingback: Реакции по случаят „Читанка.инфо“ « Истината такава, каквато можеше да бъде!?
Абе как е възможно да мъчите мозъка си си издания като новинар, труп и 24 газа, телеграф, експрес, даже дума? И кога ви остава време за такава чалга? А?
БТВ са част от дезинформиращите, НюзКорп, тези, на които им казват корпорациите какво да вувузелят. Всички знаем, че никога при тях няма да има истинска разследваща журналистика, както и в никоя друга лицензирана медия…
Някой журналист там, дори да иска да изрази истинското си мнение, на момента заминава като Инджев.
Читанка е малък проблем. Шалтер го бутат пред екрана за дезинформация.
Нека видят сайтове като зонафилми, сфилми и т.н, и после да ходят да гонат правата на мъртвите..поети
Pingback: chitanka.info « Blqqq's Blog