Покрай приближаващия край на учебната година, изпитите и нуждата да преговоря, не ми остана почти никакво време да пиша където и да е. Тъй като обаче три от изпитите минаха и остана само един, реших, че е крайно време да продължа рубриката относно живот и образование в Англия.
Една от причините да се откажа от висшето образование в България беше липсата на ентусиазъм, база, интерес на колегите и преподавателите, и общото усещане за “ние ви лъжем, че учим, вие ни лъжете, че това, което учим изобщо има някакъв смисъл”. Безкрайната отдалеченост на академичното образование от реалността и абсурдността да има някаква реална полза в някакъв бъдещ момент (поне във ФЖМК) ме разочарова много. Затова излязох навън (което се оказа по-лесно отколкото очаквах) и там се сблъсках с леко шокиращо наблюдение. Не е чак толкова по-различно.
Да, има база, има интерес в преподавателите, има опции и връзката образование/реализация е много по-тясна, осъзнаваш как това, което учиш всъщност се напасва, докато се сглобява голяма картина. Но смешното е, че като предмети и чисто теоретичен подход, ФЖМК превъзхожда английската програма. Изучаването на икономика, политика, международни отношения, история на журналистикта и история на българската журналистика, наред с практикумите и изучаването на радио/преса/телевизия, ако бяха изучавани адекватно, с подходящите преподаватели, редовно осъвременявана литература, лектори и освен всичико, ако съществуваше стандарт, който да дърпа желаещите напред и да показва, че има смисъл от изучаването на предмета, би превърнал специалността в безкрайно добра, подготвяйки най-добрите журналисти в ЕС. В Англия не се изучават всичките изброени предмети от кандидат журналистите, но пък каквото се изучава, се прави в пъти по-качествено, а изискванията са налице. Можеш да си съгласен или несъгласен с тях, но ги има и прескачането им не е чак толкова лесно.
Но не би… войната на всяка крачка между студенти и преподаватели, наред с тъмната действителност, прави изучаването на висше по журналистика в България безсмислено и доста разочароващо, ограбващо вярата, че талантът, трудът и желанието са водещи и имащи смисъл, изморява. Макар да имам своите разочарования относно образованието тук, все пак стандартите са съвсем различни, ако и доста по-ниски от това, което очаквах. Трудно е да се намери място, където да се изучава по адекватен начин хуманитарна наука, факт. Или просто журналистика и културология, не знам.
И така, стигнахме до изпитите. Имах чувството, че отивам на рок-концерт. Провеждат се в едно голямо, пусто хале, което е разделено на зони чрез временни стени (на колелца). Беше пълно с млади хора, с големи раници, по джапанки, сандали, пийващи и хапващи, бръмчащи, жужащи и говорещи, които по-скоро бяха излезли на разходка, отколкото на годишни изпити. Убедена съм, че видях и две девойки със спални чували, но хайде, това е някак вода под моста. Самият изпит беше само два часа. Което при положение, че отрябваше да се разпишат два умерено трудни въпроса, просто доказваше, че няма как да се анализират в дълбочина, дори просто защото нямаш физическото време, за да задълбаеш. Всичките ми нерви, които хвърлих докато се подготвях, излязоха някак… леко излишни. Но не съжалявам. Защото предметите са интересни, а самите темите, важни, особено ако причините защо и как журналистиката (пък и обществото покрай нея) изглеждат по този, а не по различен начин.
И така, остава само един изпит и още две години. Да видим какво ще стане.
Би било интересно ако опишеш твоите идеи за това какво и как трябва да се учи, за да се получи добър журналист.
Моето мнение е, че в либерален колеж човек би могъл да има достъп до по-голямо разнообразие от курсове, вместо да е ограничен от предлаганото в неговата специалност. Това е относно съдържанието.
Мисля, че няма място, за което да можем да кажем, че предоставя всичко необходимо за подготовката за … каквато и да е професия, освен ако не е нещо по-простичко и рутинно, за което не е нужно да ходиш в университет. Какво имам предвид?
Ами ето, вземи, например, един медицински университет. Всички студенти учат по една и съща програма. Да приемем, че изискванията са високи и критериите еднакви за всички. Да вземем група студенти с равни академични постижения. Дали всички от тях ще станат еднакво добри в работата си? Вероятно не. Значи има и други неща, освен университета, които влияят върху подготовката им.
Та според мен университетът е само едно от яйцата в образователната ни кошница
Много ми е интересно да чета блога ти, тъй като аз самата съм преживявала подобна ситуация и съм се сблъсквала с подобни изводи като тези, които ти правиш, когато сравняваш образованието в България (СУ, ФЖМК / ФФ / ФКНФ) с това в чужбина.
Относно ограниченото време за развиване на 2 умерено трудни въпроса: тази практика беше голяма изненада и за мен, когато учех в Осло. Обясних си я с това, че ограничаването на времето, както и (може би по-важно) на обема написан текст, дава възможност да се прецени доколко студентът умее да подбере по-централните, по-съществени теми, които задължително трябва да бъдат споменати, и да отсее второстепенните детайли. Това е избор, който всеки пишещ трябва да прави непрекъснато в работата си, и той показва много добре доколко си запознат с общата картинка. Умението да синтезираш добре информацията е важно от една страна само по себе си (а особено пък за бъдещ журналист), а от друга, е ултимативното доказателство, че наистина си я разбрал.
Лидия, отдавна се опитвам да напиша отговор на този въпрос, толкова е сложен и комплексен, че се разби до този момент на три отделни публикации.
Сложничко се получи но определено мисля да отговоря.
Wynche, имам и аз някакви такива предположения, но мисля, че до някаква степен е съобразена и със самата среда, образователната система и разни други такива. По мои наблюдения повечето ми английски колеги не биха могли да се справят с количеството предмети във ФЖМК.
До голяма степен разписвам тези неща, за да анализирам плюсовете и минусите на образованието вкъщи и навън, пък ако случайно се стигне до някакви продуктивни изводи, че и действия ехее.
Впрочем, ти самата разписвала ли тези твои наблюдения, би ми било интересно да ги прочета, защото би могло да се направи параел между европейското образование и Българското принципно.
Пишеш с адски много грешки. Не се сърди! Доста си небрежна към писането. Сякаш то не те интересува…
Не се сърдя, вярно е.
Много често, когато пиша толкова бързам да предам идеята, усещането, информацията, за която говоря, че някак средството го пропускам. Което е голям минус, съгласна съм.
… yes, you can…
Дано да ме пуснат лично да проверя как е в ФЖМК. Нищо, че ти вярвам, искам сам да го видя.
Ако не ги изкараш, ще ти се смеят и кокошките.
Шегувкам се. Пожелавам много успехи и стискам палци.
Пиши как е минало.
Не съм следвала в България, но от впечатленията ми от конкурси, олимпиади и кандидатстудентски изпити мога да подкрепя мениете на Wynche донякъде.
Докато в България важеше принципа “колкото повече, толкова повече”, едва ли не ако не си написал 10 страници може да забравиш и важното е да разтегляш локуми и да напишеш това, което някой иска да прочете, в Германия (за моя огромна радост) колкото по-малко, стегнало и ясно, толкова по-добре и ако наистина си личи, че си разбрал материята, повече не ти трябва. Никой не го интересува дали си запознат с историчското развитие на каквото и да било (освен ако не е тема на лекцията), ако си наясно със сегашните му принципи.
Верно, че нямаш време примерно да препрочетеш и поправиш примерно, но пък се изстисква концетрирана информация от теб, без локуми.