M. сътвори кратка анимация за сайта TalkSafe.
Задачка-закачка… как тълкувате анимацията?
Hint – сайтът е насочен към тинейджъри.
П.П. Анимацията участваше в конкурс и е спечелила.
Честито.
Напоследък луднах покрай изпити, домашни, курсови, крайни срокове и прочие задачки.
Ами официално имам достатъчно кредити, за да завърша учебната година. Има да изкарам три изпита лятото, които вече ще играят къде ще съм на стълбичката като успех, но поне дишам малко по-леко.
Всъщност, сериозно погледнато, тези три изпита са ми доста важни, в дългосрочен план, особено ако реша да карам магистратура в Оксфорд, както ми беше оригиналната идея, но дори и да се спра на друг университет, тези резултати са си важни. Разбира се, на никой работодател няма да му пука за това, но то някак си все така се случва.
От общежитията ни звук ни стон, няколко имейла пратих за уредяване на ситуацията с парите… Нищичко. Свързах се с жената, която ми помогна да си реша ситуацията с оплакването, тя ми даде някакъв имейл, писах и там. Оказа се много навреме, защото три дни по-късно получих леко заплашително писмо от общежитията. Насметох ги, препратих им имейлите, които няколко пъти пратих, както и това към съветничката, със се последното писмо, което им пратих и ги питах защо никой не се е свързал с мен, след като точно по тази тема се опитвам да се разбера с тях от два месеца. Последва доста овчо извинение и пак се покриха някъде. Глупава работа.
Горе долу, след 6 месеца нещата се поподреждат. Дойде ми разрешителното за работа, проблемът с работата и той май е уреден, остава да си намеря жилище ( за ляото и догодина) и най-после ще имам време да се захвана с проектите, които ми висят на главата от месеци. Хората уж почиват лятото…
Нейсе, аз да си направя веселкото и да поздравя всички, на които им е пламнала главата от глупости, пък каквото още трябва да се върши, ще се свърши.
Филмът се казва Бумер 2 (наградка за който се сети какво значи думата)
Започвам да развивам сериозна слабост към руското кино, а комбинацията между Шнуров и Кипелов е учудващо добра.
Не може да се каже, че съм фен на Family Guy, хуморът ми се вижда прекално изтъркан, за да ме впечатли, а и опитите за заигравка с различни злободневни теми не им се получава особено добре.
Това видео ме накара да се зачудя над сценариите им като цяло. Не съм сигурна дали в думите на Дъг има нещо вярно, но ми е любопитно какъв процент от публикуваните видеота в ютубата се използват за събиране на свежи идеи от тв сценаристи и в какъв процент от случаите си правят труда да се свържат със създателите на клиповете.
Нямам нищо против порното – когато участниците са пълнолетни, участието е напълно доброволно, здравето на актьорите се пази, а самите филми не са обидни, унизителни или мизигонистки. (Което покрива един минимален процент от сектора, знам, но е хубаво човек да има стандарти)
Много често се дискутира темата за „порно за жени“, точно защото подобни изисквания към еротичните стимуланти имат основно жените (или поне засега само те си признават). И така, тук таме се намират разни неща, които обаче в повечето случаи са някакви пълни глупости или просто скука (в gmail пощата ми има около десет спам-писма, които ми рекламират сериите Здрач като женско порно, не знам да се смея ли, да плача ли или просто да посоча, че не всички жени си мрат да четат/слушат страници наред за любовни обяснения, макар че леденото дилдо беше интересна идея. Според мен Майер обаче няма никаква представа колко гадно би било подобно преживяване или това или има адски странни фетиши)
Бих продължила нататък с ранта, но xkcd са обощили проблема достатъчно ясно:
„You take the red pill and you stay in Wonderland and I show you how deep the rabbit-hole goes.“
Коя е Алиса? Какво е Страната на чудесата? Каква е логиката в книгите за нея? Има ли някава логика изобщо или са просто брътвежи? Или е философски труд, разказан като детска приказка? Може би е фейлетон, насочен към управляващото правителство и персонажите са саркастични и иронични пресъздавания на реалните образи?
Това са само част от спекулациите и размишленията, които царуват откатко Алиса се появява на литературната сцена.
И макар да е литературен герой, не една и две книги са посветени на анализа и разнищването й.
Моята лична теория е, че е от всичко по малко – история за малко момиче, в която са вплетени (не)детски наблюдения и съждения за свят, който е толкова невероятен, колкото и нашата реалност. От друга страна, детското отношение към света винаги е някак по-точен, заради липсата на изработени реакции и съобразяване с нормите на поведение.
Много опити за филмиране на Алиса са правени. Някои успешни, други не чак толкова… а трети трагични.
Всеки преразказва историята по собствен начин и ни редставя собствена Алиса, която е също толкова невероятна, колкото и онази, населявала ума на Луис Карол. И така се появи и героинята на Тим Бъртън.

През ноември 2009 общината в Пазарджик гласува и приема поправка в правилника за обществения ред, чийто Чл. 14 гласи „Забранява се публичното демонстриране и изразяване на сексуална и друга ориентация”
За съжаление нещо, което БНС и други подобни организации пропускат, е че тва противоречи с:
1. Конституцията на Република България
2. Хартата за правата на човека
3. Здравия Разум
Внимание, не ходете в Пазарджик, защото там публичните демонстрации на ориентации са забранени…
Наредбата е толкова некадърно и абсурно написана, че човек се чуди дали кметът има проблем с хората с различна сексуалност, с картите, с политическата ориентация или с какво? Толкова неясно е написано, че всичко може да се има предвид. Второто нещо, за което хората се чудят, е дали вече няма тест за интелигентност, който всеки иска да се занимава с политка трябва да издържи и да го късат, ако изкара над 90 точки.
Забелязах коментари, че хората в Пазарджик одобрявали наредбата (заключението се вади на някакви анкети, които не се казва как са събрани и на какъв процент от хората са дадени, нито как са изглеждали, какви са били въпросите, изобщо никаква полезна информация няма), но май това не отговаря много на истината.
Нещо, което държа да отбележа, мнозина ще реагират негативно, защото според тях това тях не ги засяга или вреди на малцинство, което те не харесват. Или пък смятат, че наредбата просто няма да се спазва.
Е, ето къде според мен е проблемът.
Представете си, че приемат закон, който забранява хората с вашият цвят очи. На практика не арестуват никой, защото вие сте много, но ако стане скандал, проблем, арест, могат да използват закона, за да ви изправят пред съда, да го използват срещу малцинството, чийто представител си или просто, за да ви тормозят. (Да, това е често срещана практика, случва се например в Китай… искате ли да живеете в Китай или потръпвате от ужас, когато чуете за поредното изпълнение там?)
Наличието на закон, който е дискримнационен (и противоречи на Конституцията, Хартата за правата на човека и честно казано, Здравия Разум) не трябва да бъде толериран и да се чака някой да стане жертва на него.
Неадекватният начин, по който се постулира един закон дава добър пример как се третират дадена група хора – като престъпници, чието прегрешение де факто, е че се отклоняват от масовата представа за нормалност.
Също плашещо е неразбирането и сливането на понятие сексуалност (хомосексуалност, бисексуалност и пр.) с девиации и психични отклонения (ексхибиционизъм, педофилия, зоофилия, копрофилия).
Плаши това, че държавата демонстрира неадекватност и неразбиране, а се предполага, че тя трябва да пази и защитава своите граждани, но ако тя не разбира изобщо за какво иде реч, как би могъл да се довериш на същата тази държава?
Неяснотата на наредбата означава, че може да се приложи към всеки и в почти всякакъв контекст, което автоматично превръща всеки в жертва на закона. Вместо да го защитава, наредбата прави точно обратното.
Трябва ли да чакам да дойдат да ме арестуват задето държа приятелката си за ръка (независимо, че съм хетеросексуална, съм чувала подобни коментари целящи да ме обидят, сякаш моята сексуалност има някакво значение що за човек съм или че сексуалността ми е нещо, по което да ме преценяват. Според този закон демонстрацията на сексуалността ми ИЗОБЩО е незаконна, НЕЗАВИСИМО хетеросексуална или не.) или мога да кажа на държавата, че греши и че отношението й е неправилно.
Защото днес са гейовете и лесбийките, утре ще са евреите, циганите, после ще са арменците, мюсюлманите, будистите, след това ще дойде ред на еколозите и така нататък и така нататък.
Преръщането на хора в престъпници НЕ Е добра тактика за никоя държава и търпение към това отношение не трябва да има.
Или ако тази наредба наистина се приеме, очаквам свалянето на всички рекламни пана, които демонстрират сексуална или някаква друга ориентация. Същото важи и за вестници и списания от будките и реповете. Забрана на филмите… книги изтеглени от пазара…. защото нарушават наредбата.
Това звучи ли ви като защита на обществото или просто като тормоз и опит за контрол, както много пъти до сега?
Както Дъг на място отбелязва, най-интересното на мюзикълите и на анимациите от детските ни години, бяха песните на злодеите. Когато заставаха в ефектна поза и ни разказваха колко са зли или пък ни разказваха за тяхната гледна точка.
Класацията ми направи деня, защото включва много любими шедьоври, освен това е минал one step beyond, като е включил Cell Block Tango от „Чикаго“ и „Poor Unfortunate Souls“ от „Ариел“, които са ми възможно най-любимите песни от филми изобщо. (Макар че всъщност всичките изброени са ми топли детски и не чак толкова детски спомени.)
част 1
и част 2
Моите извинения за ужасното качество, но не знам как да включа в блога, така че да се появяват, клипове от сайтове (от типа на TedTalk или на Дъг). Ако някой знае, да ме светне.
Поздрави.
П.П. И Честита Баба Марта.