Един от любимите ми комикси е Ph.d, разглеждащ живота на няколко ph.d студенти, техните проблеми, ентусиазми и случайните им сблъсъците с образованието (както може да се очаква от името. 
)
Макар да не съм (все още) достигнала до този момент от специализацията си, последните няколко месеца идеално се събират в броевете, които съм публикувала по-долу. Сюрреализмът им е като по поръчка.
1. Кладенецът на бездънните библиографии
Всеки, който някога е писал курсова, есе, анализ или каквото и да е, знае колко солидна част от времето трябва да се отдели на допълнителната литература, която ще цитира. Хем трябва да са включени задължителните книги, хем трябва и достатъчно самостоятелно избрани, за да не изглеждаш като абсолютния мързел и неинициативност, която е пристъпвала прага на ВУЗ. Което превръща сесиите в паническо вадене на бележки от всички книги, които са четени по темата през семестъра (бележките са детайлни и подробни, след първата сесия, в която не са били и изкарахте няколко безсънни нощи да си разчитате съкращенията и да преглеждате страничните полета на всички книги, дали не са подробни…).
2. Мустачки, лапи, закъснения и срещи
Ако ви трябва спешна среща с преподавател, дори и да е в неговия /нейния публичен час (т.е. задължително да е в сградата и кабинета си, за такива като вас), реалният шанс това наистина да е така не е много висок. За това пък през всичкото останало време винаги ще е на линия и ще бъбри любезно с вас (или поне ще ви поздравява), ако ви види наоколо.
3. Чеширският професор.
Имате ли по-комплексен въпрос, независимо дали е свързан с есе, курсова работа или нещо друго, една евентуална дискусия с преподавател само ще обърка и усложни нещата. Всъщност това не е правило, затова все пак си уредете среща, може този път да не се получи объркващо, напротив, да се разберете идеално и да ви се изчистят идеите в съзнанието.
Или не… зависи. В сравнение с някои от съветите или отговорите, които съм получавала на съвсем прости въпроси, Чеширският котарак държи първенството по конкретност и яснота.
Като цяло обаче преживяването е страхотно, заслужава си и не бих се отказала за нищо на света. Само се плаша ако сега е така, какво ме очава когато все пак стана Ph.D.
Може би е по-добре да не знам.
Светът е пълен с ученици и студенти, които искат да им се дадат ясни задачи (какво да направят) и ясни инструкции (как да го направят). Това е ок в детската градина и начален курс (макар че и там трябва да има доста място за инициативност и творчество, а не само за изпълнение на инструкции), но по-нататък делът на самостоятелната работа трябва да расте. Не съм правила докторат, но моята представа за това е синоним на самостоятелно изследване.
Когато задаваш конкретен въпрос конкретният отговор е нещо желано, особено в материя, която е нова за теб.
За да можеш да дадеш на някой възможност да стигне до моментът, в който създава нещо ново, трябва да му помогнеш да прескочи преоткриването на топлата вода или да му дадеш достатъчно време, ако целта ти е да се самообучи и да има алтернативен поглед над нещата.
Не може обаче хем да му дадеш минимално време, хем да не му даваш инструкции, защото крайния резултат е нескопосан.
Интересувам се от темите в специалността ми от години, затова и имам високи резултати, но повечето ми колеги тепърва навлизат в специалността и им е много трудно, защото тепърва започват да мислят над тези теми.
И каквото и да си говорим, 6 месеца са недостатъчни за около 140 книги, които съдържат информацията (и да можеш освен да ги прочетеш и да ги осмислиш), която трябва да имаш, за да можеш да дадеш отговор на въпрос, който да има смисъл в него и да си заслужава да се прочете.
Все пак не забравяй, че комиксът е за PhD – за докторантите можем да кажем всичко, но не и че изследват нова за тях област
А 6 месеца и 140 книги … прави по-малко от 3 книги на месец 
От друга страна … зависи колко са дебели книгите 
Мисля, че за студенти (особено в хуманитарна специалност) е нормално да прочитат по стотина страници на ден минимум 
Освен това, представяш ли си днес петдесетина души да се изредят да зададат конкретен въпрос на професора? Дали професорът е единственият източник? Дали студентите не е добра идея да си организират study group – офлайн и онлайн … и така да се задават само наистина заплетени въпроси, на които никой не е намерил отговор, след като всички са се потрудили да потърсят
Когато завършиш университета, ще продължиш да учиш всеки ден и тогава няма да имаш професор, когото да питаш за всяко конкретно нещо, което не си разбрала 
Мисля, че една от важните цели на висшето образование е да те подготви за самостоятелно изследване.
ама не, то всеки супервайзър (професор или какъвто е там) има по 2-3 докторанти
Съгласна съм до някаква степен с това, което казваш.
Но.
Публичният час на професорите (преподавателите) е специално съществуващ, за да могат студентите да се допитват до тях.
В моя конкретен случай, те са и тютори, това означава, че ако имаш някакъв проблем с учебния процес, затруднение, неяснота, трябва да се допиташ до тях (то им е част от длъжностната характеристика).
Не забравяй, че това все пак е комикс.В реална обстановка нещата са много по различни.Всеки докторант си има ментор,но това не означава,че този който те ръководи и съветва е Господ.А и ако задаваш тъпи въпроси – съвсем в реда на нещата е да те разкара или да те прати да четеш – просто защото му губиш времето.Докторантурата е лично творчество,където САМ трябва да решаваш нещата.Ако чакаш някой да ти отговори или да те съветва – значи не си за такава работа.
енея кво пхд искаш да правиш?
Не съм сто процента сигурна, още си изяснявам идеята. Но определено клоня към образованието, социалните роли и теорията, че вече всички сме равноправни.
A Kindergarten teacher was observing her classroom of children while they were drawing. She would occasionally walk around to see each child’s work. As she got to one little girl who was working diligently, she asked what the drawing was. The girl replied, “I’m drawing God.” The teacher paused and said, “But no one knows what God looks like.” Without missing a beat, or looking up from her drawing, the girl replied, “They will in a minute.”
Енея, дори и по регламент от професора да се очаква да отговаря на конкретни въпроси, дали има гаранция той да може да отговори на всичките ти въпроси? Когато пък завършиш формалното си образование и няма човек, чието официално задължение да включва отговарянето на конкретните ти въпроси, тогава какво ще правиш?
Лид, може би тук се получава неразбирането ни.
Аз смятам, че академичното образование трябва да помогне да излезеш от стереотипното мислене, да се приучиш на критично мислене. Заради което съм съгласна с теб, че трябва сам да се научиш да си търсиш и намираш отговорите, че дори и въпросите.
Обаче!
Възможността да дискутираш нещо, което те вълнува, притеснява, интересува, с човек, който се занимава с темата от години, който е възможно да е бил в същата ситуация и който може да предложи съвет, критика или просто по-критичен поглед към собствените ти разсъждения, може да е само полезно, че дори и нужно. Свикването да анализираш собствената си логика, въпроси, отношения, да си изясняваш позиции и да усъвършенстваш умението да водиш дискусии, може да е само от полза за едн студент.
И ако да съм съгласна, че това може да се случва и с колеги, има неща, които опитът е решаващ като степен на важност.
Затова съм на мнение, че възможността да обсъдиш тези неща с ментора (който университета го е сложил да ти е ментор, а не си си го измислил ти, ей така, за тормоза) и да знаеш, че можеш да разчиташ, че ще е там или поне, че ще обърне внимание на думите ти за важно.
ненене, не мога да се съглася, че в комиксите нещата са различни. поне за science – съвсем като в PhD комикса е!!!
за това го обичам толкова – виждам, че имам другари по съдба 