Последното, за което писах беше неприятното положение, в което изпаднахме аз и Н., след като бяхме заблудени от университета си за условията за кандидатстване за работа в Англия. После пък се получи проблем, едните били казали едно, другите друго, беше ни намекнато (два пъти от един и същи човек) как ние не сме разбрали и индиректно ни обвиниха, че лъжем.
Ние подадохме жалби (и двамата), при което след 2 дни (понеже ние пратихме жалбите в петък) и с двама ни се свързаха по имейл, като ни изпратиха какво сме написали в жалбите, имаше и уточняващи въпроси към конкертни точки и след като им отговорихме, ни казаха, че до края на седмицата ще ни отговорят.
Онзи ден, в Петък, след като се проследи кореспонденцията между нас и университета и са се проверили гореспоменатите бележки, отново ни писаха.
Университетър призна, че е сгрешил, че сме получили невярна информация, екипите, които работят с подаване на подобна информация са преминали (или в момента преминават) ново обучение и за всеки един въпрос от подобно естество от този момент университетът нататък, ще се свързва с Border Agency, за да не стават грешки и проблеми. Освен това ще бъдем парично обезщетени, за месеците, през които не сме работили заради грешката на университета. Ще ни бъде оказана и помощ от страна на общежитията ни и съответно съобразяване с нас и фактът, че нямаме работа (засега) също е част от решението им.
Иначе казано… евала. За първи път се сблъскваме със система, чиято цел е да помага на индивидите, а не да им пречи и да ги прецаква, както и да използва тромавостта и сложността си, за да не понася отговорности за грешките си. И за тях нямаше никакво значение кои сме, що сме, отвъд факта, че сме им ученици и че имаме проблем.
Целта да опиша тази история тук е проста: системата работи и в двете посоки, имайте го предвид, че можете да разчитате на нея, особено ако имате намрение да живеете/учите/работите в Англия.
Евала!
Яко.
Ритаме, ритаме… и нищо…
И коренно неприложимо в БГ.
Въпросът е, че е постижимо.
Pingback: !Образование и работа в UK – 6 « Кутията за всичко