Откакто се появиха серията The world is awesome!, все си мисля, че искам и аз да се разпиша, защото не са включили много страхотни неща, които аз например обичам.
И после реших, че може да стане много по-голямо от просто моето видео.
Така че, това е покана към всеки, който има ентусиазмът да каже какво обича и има камера (нищо не пречи да е камерата на лаптопва ви) под ръка.
Как да стане:
Измисляте си какво искате да кажете, че обичате. Дори не е нужно да имате идеята как да е направено самото видео, то ще се измисли в последствие. И ми пишете на eneya{at}gmail{dot}com
След това:
Уточняваме видеотата, всеки си снима видеото (това подлежи на дискусия, може да е група и пр.), редактираме каквото трябва, слепваме ги и voila. Може да е на каквито теми искаме, а слепеното видео може да е колкото дълго искаме или просто да направим няколко, ако се съберат твърде много хора.
The world is just awesome!
Защо го правя ли?
Защото освен, че има хиляди негативни неща, всъщност в света има и много чудесни неща, и да им се зарадваме само ще ни е от полза, на нас, на нервната ни система и на околните. Де факто няма нищо за губене, но пък има много плюсове.
Чувствайте се поканени, това е новата блог игра (и не само). Вече видяхме, че хоратаобичатдамайсторятподаръци, да пишатразказипотема, да видим как сме по отношения на видеотата.
За да завърша учебната си година, имам 4 различни изпита за всеки предмет, разхвърляни из трите семестъра. Един от тях е да напиша очерк и да взема интервю на известен бристолски (роден или живеещ, по възможност и двете) индивид. В моята група – трябва да се занимава с изкуство.
Когато го прочетох, в началото на годината, бях във възторг. Не е тайна, че съм голям фен на Банкси и веднага си го набелязах. Говорих с тютура си, но той каза, че Банкси не се класира, защото е анонимен. Малко ме хвана яд, но оставих темата. Днес трябваше да предам кого съм си харесала да разпиша, Оказа се, че хората, кито съм си избрала, са вече правени (предишни години) или че колеги са изявили желание да работят по тях, че живеят в други графства или че мразят града и в червата. Или бяха твърде известни, за да имам шанс за един месец да се справя с всичко. След още два часа търсене на подходящ човек му техлих една майна и записах, че ще се занимавам с Банкси. Трудно, ок, почти невъзможно, ок, не ми дреме. Този път обаче ми казаха, че няма проблем и че само ще ми е трудно и има шанс да ме скъсат ако съм без интервю, защото така цялото оценяване ще падне на самия очерк.
Да, може би имам по-голям шанс с Portishead, все пак?
Но нейсе, знам как да подходя, страхотен фен съм му, харесвам работата му, знам какво искам да го питам и знам откъде да събера информация. Нещата, които де факто, трябва да упражня. Дори да ме отреже, голямо важно, ще бъде супер забавно, а една от причините да искам да уча тази специалност, въпреки всичко, беше възможността да комуникирам с хора, които въздействат на света и на мен в частност, в положителна посока.
Така че… през следващите две седмици ще се разровя още по-детайлно, а седмицата след това, ще стане ясно дали освен очерка, ще има и интервю. Ако стане, на 22 Март ще го публикувам тук.
Един от любимите ми комикси е Ph.d, разглеждащ живота на няколко ph.d студенти, техните проблеми, ентусиазми и случайните им сблъсъците с образованието (както може да се очаква от името. )
Макар да не съм (все още) достигнала до този момент от специализацията си, последните няколко месеца идеално се събират в броевете, които съм публикувала по-долу. Сюрреализмът им е като по поръчка.
1. Кладенецът на бездънните библиографии
Всеки, който някога е писал курсова, есе, анализ или каквото и да е, знае колко солидна част от времето трябва да се отдели на допълнителната литература, която ще цитира. Хем трябва да са включени задължителните книги, хем трябва и достатъчно самостоятелно избрани, за да не изглеждаш като абсолютния мързел и неинициативност, която е пристъпвала прага на ВУЗ. Което превръща сесиите в паническо вадене на бележки от всички книги, които са четени по темата през семестъра (бележките са детайлни и подробни, след първата сесия, в която не са били и изкарахте няколко безсънни нощи да си разчитате съкращенията и да преглеждате страничните полета на всички книги, дали не са подробни…).
2. Мустачки, лапи, закъснения и срещи
Ако ви трябва спешна среща с преподавател, дори и да е в неговия /нейния публичен час (т.е. задължително да е в сградата и кабинета си, за такива като вас), реалният шанс това наистина да е така не е много висок. За това пък през всичкото останало време винаги ще е на линия и ще бъбри любезно с вас (или поне ще ви поздравява), ако ви види наоколо.
3. Чеширският професор.
Имате ли по-комплексен въпрос, независимо дали е свързан с есе, курсова работа или нещо друго, една евентуална дискусия с преподавател само ще обърка и усложни нещата. Всъщност това не е правило, затова все пак си уредете среща, може този път да не се получи объркващо, напротив, да се разберете идеално и да ви се изчистят идеите в съзнанието.
Или не… зависи. В сравнение с някои от съветите или отговорите, които съм получавала на съвсем прости въпроси, Чеширският котарак държи първенството по конкретност и яснота.
Като цяло обаче преживяването е страхотно, заслужава си и не бих се отказала за нищо на света. Само се плаша ако сега е така, какво ме очава когато все пак стана Ph.D.
Може би е по-добре да не знам.
Днес е Св. Валентин, с всичките произтичащи от това последствия: тонове лигаво-розово-романтични глупости, балони във формата на сърце, шоколади във формата на сърце, цветя във формата на цветя, плюшени играчки във формата на сърце и каквато друга глупост ви хрумне, във формата на сърце. Всичко това посветено на съобщаването на вашият любим/любима, че го обичате.
И все пак, ето нещо, с което искам да разнообразя отношението към този празник. За всички, които са бакалаври, за всички, които карат магистратура, занимават се с Ph.d., преподават или са подминали този период от живота и се занимават с нещо друго. Св. Валентин на всички!
Ph.d. comics and st. Valentine
Никой вече не си прави илюзиите, че този празник има някаква друга цел, освен да продава разни глупости, опаковайки ги в чувство за вина и убеждения, стереотипи как хората комуникират и показват привързаностт, опростявайки я до един ден равняващ се на всички останали, през които няма време, енергия, нерви, ентусиазъм да покажем, че ни е грижа за човека до нас.
И все пак… ако оставим настрани стереотипите и глупостите, приемете го просто като поредния ден, в който можете да кажете или покажете обичта си към любимите си или пък не (собствен избор), може да изкарате не лошо.
Аз снятам да прекарам деня навън, обикалайки антикварни книжарници, а вечерта в компанията на печено пиле, синьо сирене и вино, пожелавам ви също толкова весело изкарване и на вас.
Вчера писах за Google Buzz, но днес се сблъсках с още по-фрапиращ пример на социализация отвъд границите на здравия разум.
Do you poken?
Какво е това?
Ами това е една джаджа (която всъщност е нещо като социална мрежа), която изглежда така:
Изглеждат като ключодържатели или като просто по-веселяшки USB устройства, но според мен са поредната стъпка към пълната загуба на способност за контакт извън виртуалния свят.
Как работи и каква е целта й:
Запознавате се с някого. Искате да обмените данни/контакти. Ако и той/тя има същата джаджа, само докосвате двете нещица и обменяте данни (телефонни номера, skype, facebook, twitter, e-mail, каквото още се сетите, вие си настройвате профила в сайта им Poken). (Защото записването на листче или в мобилния е толкова 2009-та).
Нямате регистрация там? (ако приемем, че идеята ви накефи достатъчно и искате да знаете повече…)
Отивате на Sign up и по неизвестна причина страницата ви посреща на японски, независимо, че допреди няколко секунди главната страница е работела на английски без проблем. Можете да sign up-нете използвайки испански, немски, холандски, испански, френски, но по някаква причина не и английски.
Хм.
Заобикаляте проблема като натискате зеления бутон най-долу.
След това… четете правата и задълженията за ползване (вече кой ли не го прави, особено след изпълненията на facebook).
Ето какво казват:
2.We may need to change these terms
As Poken evolves, we may need to modify these terms. You agree that we may modify these terms at any time. Therefore, you should review these terms regularly to learn about any changes. Your ongoing use of Poken after we post changes to this agreement means that you accept the new terms.
Второ хм.
- Освен това съм длъжна (?) да попълня вярна информация и да бъде максимално актуална (малко нахално да ми държат сметка и да ми обясняват, че съм длъжна, можеше и по-любезно да се изразят, но това са бели кахъри)
- А и трябва да съм минимум на 13 (което по-скоро е в графа +)
Допълнително:
We reserve the right to refuse service or to terminate accounts for any user and to change eligibility requirements at any time. We may refuse the use of any user name that we determine is unacceptable.
Графата със задълженията им звучи разумно обаче, така че още един +.
Също така имат право спокойно да си правят ъпдейти, които да си се намърдват самостоятелно в компютъра ви.
Ново хм.
Останалите неща звучат горе долу в разумни граници.
Да продължим нататък.
- Регистрирали сте се:
- Въвели сте името си, паролата си, имейла си.
- След което си избирате кои социални мрежи да свържете към Poken.
Опциите (за момента на регистрацията ви) са: Facebook, MySpace, Flickr, Friendster, LinkedIn, Twitter, Skype, MSN.
Може само една, може и всички, появява се за всяка прозорче и ви моли да се логнете с ник и парола и това е.
След което трябва да закачите джаджата към компютъра си и да започнете да се poken-вате с когото сварите.
Ако решите да разгледате сайта, ще се окажете, че вече имате пет дружки, които никога нито сте чували, нито сте срещали през живота си: Ishii Geisha, Lucious Fox, Radi Gorilla, Richard Alien и Ronan Ninja.
Самият сайт е на ниво, даже на доста прилично ниво, но самата концепция е просто бррр.
Ако решите, може да редактирате вече готовия си профил, да имате няколко различни визитки (за различни ситуации, което пак е в графа +, но несериозният вид на poken-ите правят малко вероятно много бизнес иднивиди да извадят подобно устройство на делова среща или обяд) и можете да добавите доста повече социални мрежи към вашия акаунт: Aim, Ameba, Badoo, Brighkite, Digg, Dopplr, friendfeed, Glocals, GoogleTalk, Gree, Hangame, Hatena, Hi5, Hyves, ImbProfiles, ICQ, LastFM, Meetup, MeinVZ, Mixi, Netlog, Ning, Orcut, Plaxo, Shuelervz, Skyrock, Smartfm, Spoke, StudiVZ, The Quad, Tuenti, UsGang, Viadeo, Vimeo, Wer-Kennt-Wen, Xing, Yahoo Messanger, Youtube.
Има голямо разнообразие от мрежи, нали? Количеството, обаче според мен, е прекалено много (има такива, за които за първи път чувам или никога не бих използвала).
——
Както и да е, прегледахме приложението, мнението ми в няколко думи.
Печелят няколко плюса, по отношение на функционалност на сайта, смисъл в самата концепция, права и задължения към потребителите и един огромен минус заради изцепката с японския на страницата за регистрация, друг минус са слободията с която и пзоволяват да правят каквото решат без да уведомяват потребителите и най-големия минус, времето, в което са избрали да се пуснат на пазара, когато вече е заринато до шия с начини за социализиране.
Като цяло… леко безсмислено упражнение, но пък добре изпълнено и не твърде лошо като таргетиране и рекламиране.
Обаче! Добре, може би съм малко крайна, но… носене на тагче, с което обменяте виртуални данни, за да поддържате връзка? Аз ли съм старомодна или това вече граничи с абсурда?
Визитки, телефон, дори записване на листче (какъв точно е проблемът със записването на листче???), вече не са модерни и не вършат работа, затова нека понесем още нещо с нас, с което да създаваме и поддържаме връзки с околните… във виртуалния свят. Защото ако не седнете след това да свалите данните на компютъра си, тези данни все едно са друга планета за вас (и после трябва да преписвате номера или да ги прехвърляте на хартиен/друг носител, ако сте като мен и искате да не сте постоянно зависим от електроуреди)
Не зная за вас, но аз лично се уморих от лозунга „хора от всички страни, социализирайте се!“.
Ами аз не желая да правя това, благодаря, омръзна ми.
Искам малко тишина и спокойствие, искам малко дистанция, искам малко липса на социализация. Защо непрекъснато нещо трябва да ми twit-ва, buzz-ва, Gtalk-ва, LinkedIn-ва, poке-ва, youtube-ва, skype-ва и пр.?
Взети отделно и една по една, всички от тези идеи ми допадат на някакво ниво, заради възможностите им, но количествено… чувствам се затрупана с единици и нули, със статичен шум. Полезността на отделните елементи се загубва под безполезността на цялостното непрестанно бърборене и вманиачаване в „социализациясоциализациясоциализациясоциализациясоциализация!!!!!!!!!!!!!“ на всяка цена.
Поддържане на връзка с околните, добре, но това вече се превръща в шизофрения, а не в способ за поддържане на контакт с външния свят.
Разбира се, това маниакално скачане в бизнеса със социалните мрежи ще отшуми, намалее и ще оцелеят най-смислените, пригодените и агресивните… но докато се стигне до този момент, ще има доста подобни идеи, които макар и разумни (до някаква степен и имащи възможност за хитри приложения), по-скоро ще отблъскват, заради неподходящия момент на представянето им, когато публиката вече е преситена от социализиране и иска малко усамотение в собствената си глава.
You google, you text, you chat, you poken… you are a computer addict. Get a life outside of the network.
Днес се сблъсках с приложението Google Buzz за първи път и го активирах.
На пръв поглед изглежда като комбинация между Twitter и Facebook, без ограничението откъм символи на първото и без рекламките, ръчкания и всичката останала гмеж на второто.
- Веднъж активирано, намърдва се в гугъл пощата, под Вх. поща и даже си има иконка – балонче разделено на три неравни части, в цветовете на гугъл.
- Автоматично приема, че следите хората, с които чатите или разменяте имейли (най-често). Което е едно добро начало и ги няма обичайните досадни „friend“-вания на Facebook.
- Поне за мен, плюс е, че може да се отбележи дали коментарите и публикациите да се виждат от всички или само от ограничен списък от хора, които са отбелязани.
- Следването и прекратяването на следене на някои са лесни и са на един бутон разстояние.
- Може да свържете Picassa, Flickr, Blogspot, Twitter, Google Chat и различни фийдове към вашия профил, така че да се обновяват и ъпдейтват автоматично (ако правите някакви промени по вашите профили в тези приложения).
Обаче! Веднъж пуснато, непрекъснато ще ви се появяват цифрички до иконката му вляво, което е леко досадно (защото хората пишат, все пак). Ако някой ви отговори на коментар, то ще го получите като имейл, а не като съобщение в GBuzz (което също е доста досадно).
1. Ако искате да НЕ виждате Buzz под Вх. Поща панела вляво, влезте в Настройки (горе вдясно) и идете на Етикети. Там сменете статутса на Buzz от „показване“ на „скриване“
2. Ако искате да НЕ получавате във Вх. си поща всички съобщения, които са нови или са били насочени конкретно към вас – цъкнете на Създаване на филтър, което се намира над панела ви с писма, или цъкнете Настройки горе вдясно и идете на Филтри.
- Въведете в „Съдържа думите“ label: buzz, за да сте сигурни, че всичко от Buzz, ще бъде прихващано. Ще ви изврещи, че няма да хваща всичко, но това е заради: label:, а не заради Buzz, отнася се отнася за по принцип и в случая с Google Buzz, системата работи.
- След това цъкнете tickbox-a „Да пропуска Вх. поща (да се архивират директно). Също така отбележете tickbox-a този филтър да се приложи и към писмата, които вече сте получили от Buzz (ако сте получили такива).
__
3. Ако просто искате да махнете джаджата от пощата си, скролнете до най-долу и цъкнете „Изключване на вестите“. Пощата ви ще презареди и Buzz ще изчезне.
4. Ако поискате да го включите, просто цъкнете „Включване на вестите“.
За момента има обичайния проблем на Google – всички акаунти на едно място, защитени само с една парола.
Ако свържете Twitter с Buzz, хората, които ви следват и на двете места ще бъдат спамени (или Flickr и т.н.)
За сега Buzz е част от пощата, а не отделно приложение, което също е по-скоро в минус.
П.П. Хвърлете един поглед и какво казва Нервната акула по отношение на Facebook и прекрасните начини, по които демократичния подход към „всеки има право на глас“ се използва от ксенофоби, фашисти и всякаква подобна паплач.
Докато проблемите с общежитията и работата временно ни се махнаха от главата, друга мизерия се появи.
Но нека обясня.
Великобритания няма конституция. Законите се приемат и отменят. Което е чудесно до една степен – но не чак толкова до друга, защото може да се манипулира интерпретирането на законите.
You will be exempt from the requirement to obtain authorisation to work in the United Kingdom if:
Т.4 you are also a citizen of the United Kingdom or another EEA state, other than Bulgaria or Romania, or Switzerland; or
EEA students
If your home country is in the EEA, or you are a Swiss national, you can work without restrictions unless you are a national of an A2 or A8 country (accession states).
А2 и А8 са новите страни членки на ЕС.
До скоро ако си студент от България или Румъния (или просто нова държава членка), кандидатстваш за Жълт сертификат (чрез формуляр BR1, който е специално за българи и румънци и така или иначе трябва да се използва, за да се кандидатства за каквито и да е права за работа в страната), който позволява до 20 часа работа на седмица и пълен работен ден през ваканциите.
Права за грантове или заеми отпускани за студентите (отвъд заема за самото образование) от типа на living costs loans няма.
След 12 месеца (последователни) работа, ограниченията за работа отпадат, но вие продължавате да сте със student status.
Иначе казано – ще имате право да работите колкото часа поискате. (Да, пак трябва да попълните формуляр и да уведомите държавата, но това става умерено бързо.) До скоро като последствие на отпадането на ограниченията за работа, имаше право и на всички облаги, с които се ползваха британците или чужденците с равни на британските права (грантове, заеми и пр.).
За съжаление законът сега се тълкува по друг начин. Повече от 12 месеца работа носят само разрешение за работа на колкото искате часове на седмица и толкова.
Ако желаете да имате достъп до възможностите за заем или грант, докато учите в Англия, трябва да сте отишли в държавата преди началото на месеца на започване на курса ви, да сте пратили документите за кандидатстване за разрешително за работа директно да сте migrant worker и да сте получили разрешителното ПРЕДИ началото на месеца на започването на специалността ви.
Дори да започвате на 31 септември, ако не сте в страната преди 1 С разрешително за работа за migrant worker, дори да имате (в последствие) да нямате ограничения за часовете работа след една година работа, няма да имате право на грантове или заеми.
За разрешителното ви трябва bank statement (банкова сметка в английска банка, в която да имате достатъчно пари, за да се издържате (при мен 1000 паунда бяха достатъчни) докато намерите работа, за да не се превръщате в бреме за системата им), което трябва да им пратите, заедно с документите, с които кандидатствате за разрешително. Също така има някакви изисквания от типа на снимки и прочие подобни, които ви препоръчвам да си проверите в детайл на сайта на Великобритания, който се занимава точно с тази сфера.
Толкова от мен за сега. До колкото знам има доста силна реакция относно промяната на тълкуването на този закон, но евентуалните реакции ще са след няколко години.
ЪПДЕЙТ: Редактирах част от текста, за да бъде по-ясен, пишете ми, ако пак е неразбираемо. Съжалявам за тромавия изказ, не съм много по простите обяснения.
Делян е написал чудесен текст посветен на поредната идея как да се контролира интернета, достъпа до него и ест., информацията кой какво прави с него.
Можете да прочетете целия текст на блога му, но аз искам да цитирам няколко важни параграфа.
Законът за хазарта по това което се чува за него, (защото той се прави от, съдейки по изказваното по медиите, доста спорни експерти по Интернет) естествено не е обсъждан с телекомуникационната индустрия. Както е нормално. И следователно ще предизвика протести сред хората занимаващи се с Интернет, просто защото той изисква:
Телекомуникационните компании да започнат активно да подслушват потребителите си, за да знаят кой на кой сайт ходи (нещо което дори ЗЕС не предвижда) и тази информация да се предоставя на Финансовото министерство! (болдоването е добавено от мен Е.)
Изисква по желание на финансовото министерство да се филтрират определени сайтове (ЗЕС предвижда стопиране на телекомуникационна услуга само за кратко и при заплаха за националната сигурност, законът за Хазарта изглежда ще предвижда стопиране по определение и желание на финансовото министерство, свързано с предположение за потенциално нарушение на лицензен режим в страната).
Има и безспорно велики идеи като „Всичкият трафик да минава през едно прокси на финансовото министерство, където да се осъществява филтрирането“ оправдано с „моите експерти ми казват, че това е технически възможно да стане“. Дори „Златната Стена“ на Китай не отговаря толкова идеално на тази идея за цензура и филтрация.
Желанието да се отчете дейност на всяка цена ражда поредния абсурден закон (проекто-закон).
Аз обаче съм параноична и смятам, че хазартът е само извинение, за да се пробута поредния опит за контрол над информацията. Намирам за малоумно, да се смята, че толкова българи залагат виртуално, че това да оказва кой знае какъв ефект на българската хазна, но май за още по-малоумни ни смятат нашите политици, че подобно извинение би минало пред някого.
Твърде много ми напомня на начина, по който публично бе обявено, за измененията в проекто-законът за забрана на лобистка дейност срещу обществения морал, (за да не може хомосексуалните да лобират да осиновяват деца. ( Тя, Масларова ясно си каза отношението към децата с увреждания, явно това е начинът на държавата да си каже какво й е отношението към всички деца оставени в домове). Ако се беше получило, щеше да се наложи да се дефинира морал и държавата да регулира споменатата дефиниция. За щастие, не се получи, но опитът беше направен.
Под фалшив предлог, уж в името на народа (или защитата на държавата), се предлагат (и приемат) закони, които са в ущърб или директна вреда на гражданите на република България – да не забравяме ЗЕС, разрешението за биенето на бременни и деца по протестите или допълнението, че не може да се протестира около важни сгради от типа на президенството, парламента и да се поддържа почетно разстояние от тях.
Плаша се, че правата ми са в ръцете на хора, които са способни да измислят линкнатите промени и закони. Някои от тях не са приети или са отхърлени (впоследствие), но факт е, че опитът е направен, защото някой е смятал, че ще се получи. Плаша се, че нещата вървят на зле и че не знам как може да се оправят. Плаша се, че както е тръгнало, ще се случи нещо лошо. Дали умишлено причинето от депутатите ни (или неумишлено), дали режисирана (или пък искрена) реакция от обществото срещу поредния зулум, но нещата изглеждат мрачни.
„Пожелавам ти да живееш в интересни времена.“
Древно китайско проклятие
Защо не? – беше първата ми мисъл, но после си дадох сметка, че всичко е много контекстово.
През повечето време се чувствам добре в кожата си, в средата си, с целите си и възможностите си.
След това попадам на списание, филм, коментар, блог, есе, фотография, които ме карат да ме чувствам… подразнена. Задето ме третират като малоумна, като чифт самоходни цици (без мозък, ест.) или се отнасят покровителствено само защото съм от женски пол. (женските списания са особено дразнещи с представата си, че всичките им читателки са с наднормено тегло (и мноооого нещастни заради това), с липсващ сексуален живот (и още повече нещастни заради това) и с амбициите на умряла жаба. да де, не ги чети, ама като част от специалността ми включва редовен анализ на подобни буламачи? или пък романтичните комедии… или рекламите… или вестниците… или какъвто и да е продукт насочен към масовата публика. аргх.)
Да съм жена е случайност, а не избор. Плюсовете, които ми роди главицата, когато видях поканата, бяха по-скоро „защо съм доволна, че съм човек“. (Мога да творя, мога да създавам връзки с хора, мога да снимам, мога какво ли не… И някак си тия неща не са заради или въпреки това, че съм жена. То е някак междудругото.)
Май единственото специфично е, да мога да раждам, да имам цици (да не забравяме множествения оргазъм!) и горе долу това е. Все неща, които не ми се виждат особено специални. Не бих ги върнала, но то и го нямам като опция.
Иначе казано…
Радвам се, че съм жена, защото това означава, че съществувам. Животът е приключение и аз съм доволна, че съм наоколо и му се радвам.
ЪПДЕЙТ! Докато се размотавах днес из унито ми изскочи причина, заради която се радвам, че съм жена. Танците. Когато се танцува ламбада, рок, салса, танго, го правиш с партньор и е хубаво да знаеш, че ако се отпуснеш няма да те изпуснат, както е възможно с жена. Не че жените са неспособни, но са по-леки и ми се е случвало да ме изтърват на пода при навеждане или пирует.
Хич не е маловажна причината, ако обичате да танцувате колкото мен.
П.П. Бах, само на мен ли нещо ми има, че НЕ ми е кеф да нося къса пола и да слагам грим (от друга страна, нямам против дълги, широки поли, които не пречат на крачката ми, пък и аз тежко понасям каквито и да е мазила по лицето ми, така че де да знам, може и да е забавно, аз да пропускам голям кеф. Хм.)??
Последното, за което писах беше неприятното положение, в което изпаднахме аз и Н., след като бяхме заблудени от университета си за условията за кандидатстване за работа в Англия. После пък се получи проблем, едните били казали едно, другите друго, беше ни намекнато (два пъти от един и същи човек) как ние не сме разбрали и индиректно ни обвиниха, че лъжем.
Ние подадохме жалби (и двамата), при което след 2 дни (понеже ние пратихме жалбите в петък) и с двама ни се свързаха по имейл, като ни изпратиха какво сме написали в жалбите, имаше и уточняващи въпроси към конкертни точки и след като им отговорихме, ни казаха, че до края на седмицата ще ни отговорят.
Онзи ден, в Петък, след като се проследи кореспонденцията между нас и университета и са се проверили гореспоменатите бележки, отново ни писаха.
Университетър призна, че е сгрешил, че сме получили невярна информация, екипите, които работят с подаване на подобна информация са преминали (или в момента преминават) ново обучение и за всеки един въпрос от подобно естество от този момент университетът нататък, ще се свързва с Border Agency, за да не стават грешки и проблеми. Освен това ще бъдем парично обезщетени, за месеците, през които не сме работили заради грешката на университета. Ще ни бъде оказана и помощ от страна на общежитията ни и съответно съобразяване с нас и фактът, че нямаме работа (засега) също е част от решението им.
Иначе казано… евала. За първи път се сблъскваме със система, чиято цел е да помага на индивидите, а не да им пречи и да ги прецаква, както и да използва тромавостта и сложността си, за да не понася отговорности за грешките си. И за тях нямаше никакво значение кои сме, що сме, отвъд факта, че сме им ученици и че имаме проблем.
Целта да опиша тази история тук е проста: системата работи и в двете посоки, имайте го предвид, че можете да разчитате на нея, особено ако имате намрение да живеете/учите/работите в Англия.
