UK – 4 Първи проблеми

Преди да започне учебната година и малко след като се настаних в общежитията, си уредих среща със съветник по финансовите въпроси от университета. Това са хора, с които си говориш, когато имаш каквито и да е питания свързани с живота и работата в Англия.

Темата беше: разрешително за работа. Новините бяха прекрасни: не ми трябва такова нещо. Иска се само да попълня един документ (BR 1 – Yellow Certificate)*, който след като започна работа, да пратя на Border Agency, принтнаха ни по едно копие за по-удобно. И това е, мога да работя докато чакам за отговор и не мога да го изпратя преди да имам работа. Здравно осигуряване е свързано по същата линия, а личен лекар и зъболекар вече си бях регистрирала.
Животът изглеждаше цветя и рози и аз с леко сърце се хванах с учебната година.

ДА ОБАЧЕ… както навсякъде, така и тук администрацията понякога се дъни.
В моят случай се издъни тежко.
Месец по-късно (Октомври, края) си намерих работа, имам опита, удобно място е, прилични пари, разбран бъдещ шеф, изобщо… да се ненадяваш.
И какво?
Не мога да започна работа, защото нямам разрешително. Оказва се, че съм уведомена неправилно. Разрешително все пак ми трябва, но се попълвал предварително и отнемало от месец до три месеца. “Съжаляваме… човек ни трябва спешно, звъннете ни ако нещата се уредят до две седмици, ако не се обадите до тогава, ще наемем другигу.”
Шашардисана до немай къде уреждам втора среща, да видим какво друго е било невярно в информацията.
Да, обаче изникна непредвиден семинар и на H. му се наложи да иде сам, а не двамата като на предходната среща.
Върна се с новини от които ни заплющяха ушите.
Не ни трябвал онзи документ BR1 (за кандидатстване за получаване на разрешителното за работа валидно за студенти – Yellow certificate), трябвал ни друг, Purple Certificate (описание на сертификата принтат и прилежно даден на Н.). Преди да го пратим, евентуалния работодател трябва да поиска разрешение от държавата, да отбележи, че наема чужденец, защото не е намерил способен англичанин, да изчака месец, ако го одобрят аз тепърва да кандидатствам за разрешително на свой ред, което отнемало месец също. И съответно поне два месеца се кисне без работа. Или става направо невъзможно да се започне работа, защото кой работодател ще прави подобни акробатики за редовно учащи сутденти, които могат да работят само 20 часа на седмица????
Лудост!!! И това не е Спарта.

Н. коментирал, че предния път друга информация била получена.
“Нямало такава информация сред бележките от предната среща, сигурен ли е, че не се е … объркал?”
Н. любезно обяснил, че той не се бърка за такива работи и си тръгнал.
Този път направихме нещо, което трябваше да сторим още в началото.
Звъннахме на Border Agency. Хората там паднаха от учудване какви са тия глупости дето са ни ги разказвали. Лилав сертификат се изисква от хора, които са дошли тук със статус на работници, а ние сме със статус студенти.
Наистина имаме нужда от разрешително за работа преди да започнем работа. Обаче отнема между седмица и месец макс. И все пак е споментатият BR1. “Не, съжаляваме, но не можете да работите докато чакате. Първо трябва да получите разрешение, но то бързо става, не се притеснявайте.”

Хващаме да попълваме ние документите и ново двайсет.
Тримесечно извлечение от банка, че имаме пари, за да се издържаме и няма да сме в тежест на държавата трябва да бъде приложено. Задължително.
Е, да, ама ние сме тук от месец и малко само, как да пратим такова извлечение?
Допълнително, че вече е доста намаляло, след два месеца общежития и храна, всякакви такива тъпизми.

Изключително бясна уреждам трета среща с ‘ескпертите’ и директно ги насмитам, този път пък аз бях сама. (само първата среща е проведена с друг човек, който беше изключително учтив и честно казано, смятахме, че първия път грешката е станала заради хилядите промени, които непрекъснато стават със законите и които са различни САМО за българи и румънци, т.е. различни отколкото за останалата час от ЕС. Среща две и три са с един и същи, който беше… нямам думи просто какво лайно.)

“Ама как… ето, тук си пише какво ви трябва, аз предния път това ви казах. Не, няма как да съм ви говорил за Лилав сертификат, аз дори не знам какво е (личинка такава… нали уж трябва тези неща насън да те бутнат да ги знаеш), не, не съм ви принтвал и давал информация за сертификата (даде, даде, още е вкъщи). Нямало такива данни в бележките му също (при нашата среща той не си водеше бележки, Н. също е сигурен и че при неговата също не е водел). А и вашите права не могат да се изменят, оставате си с чуждестранни права до края на обучението ви (кретен, 2012 отпадат ограниченията, така че пак не е вярна информацията)”. Отношението беше, все едно съм отишла да го врънкам да ми дава джобните си. Или има някакъв проблем с чужденци или е просто някакъв нвероятен задник.

Директно си тръгнах и пътьом си взех две бланки, за да подадем оплакване, че благодарение на системна некадърност (3 срещи, три пъти невярна информация), двама ученика в момента са поставени пред сериозния проблем да се наложи да напуснат, защото не могат да работят, за да се издържат и не могат да получат разрешително за работа, защото не могат да предоставят всички нужни документи, защото са в Англия само от два месеца.

В това прекрасно душевно състояние прекарах цялата сесия.
Тези и други срещи след това станаха причина да отсътвам от лекции и семинари и честно казано, да бъда гледана доста накриво от преподаватели, които останаха с впечатлението, че просто клинча.
В някакъв момент разказах на няколко какво става, но това беше чак в края на семестъра и повечето ме наругаха здравата, че не съм ги уведомила по-рано, за да помогнат някак (аз изпаднах в потрес по този повод и ми идеше да ги разцелувам за човешката и нормална реакция. бях започнала да развивам параноя, че всички англичани са задници, които мразят всичко не-английско).
Първото ми есе мина под знака на провала (изпитът е издържан, но според мен това е едно от по-слабите есета, които съм правила, защото просто бях емоционално изтощена и за капак на не твърде добре написаното есе, съм забравила да сложа библиография, заради което ми пада драстично цялата оценка. Красота. Да, оценката не ми влиза в дипломата, само дали съм взела изпита или не (някакво странно правило за първата година), но аз все пак съм крайно недоволна.
Второто есе стана чудесно, подготвих се идеално, нямаше пропуски, но писането му в последния ден преди да трябва да се предаде, независимо, че беше детайлно ситемтизирано и водено с бележки, така че де факто само го сглобих, не направи чудеса за нервите ми.
След това трябваше да предам 5 материала, сред които журналистическо разследване, новина, няколко кратки съобщения, филмово ревю и ревю на книга (като книгата, която аз си избрах беше 850 страници, после я смених с Flat Earth News, но и тя беше доста дебела). Всичко това издържано в Photoshop InDesign. А и тетрадка, която редовно, прилежно детайлно да проследява всички лекции, записки и работа по занятията, лични коментари, анализи, коментари по статии и публикации от последните три месеци от медиите.
И тя стана и беше предадена навреме, но разочарованието ми от мен самата ми съсипа всички положително емоции, че през изминалите четири месеца съм научила куп неща, изчела съм книги, завързала съм познанства и като цяло, съм научила ужасно много за толкова кратко време.

Честно казано, сигурно щях да тегля една майна на всичко, ако една колежка (българка) не ми беше оказала така нужното сръчкване и не ми беше помогнала да наваксам изпуснатото. Н. се тормозеше с идентични на моите проблеми, но за щастие имаше по-малко материали от мен за предаване, поне в количествено отношение. Като цяло, искрени, искрени благодарности на А. И на Н., че ме издържаха.

Нейсе… приключи семестър едно. Дойде ваканция, целия кампус се изнесе (и двамата с Н. уведомихме общежитията си какво става. Те проявиха учудващ такт и просто казаха “когато можете, тогава ще плащате, не се притеснявайте”. Има си хас де, но все пак, поотпуснахме се малко. А. си замина за празниците, а С. дойде на гости. Междувременно успяхме да кандидатстваме за разрешително за работа на Н. и да го получим. Така че… една грижа по-малко, остава моето. Да видим какво ще стане с оплакванията.

Уф.

Надявам се следващия семестър да е по-добър, а аз прекарвам ваканцията в наваксване на пропуснатото и четене напред. Също така сън и циклене пред компа (времето е такъв клинчар, че съм излизала само три пъти от 18 декември насам).

Да се окажеш в подобна ситуация в чужда държава е доста изнервяща, а бюрокрацията очевидно си има своите проблеми, като всяка друга. Плюс е, че са много разбрани и че се стараят да помогнат, не да вредят. Така че… имайте предвид, че нещо може да се счупи и си подготвяйте резервни планове.

Н. също пусна един текст за ученето в чужбина и има някои неща, които съм пропуснала в текстовете си до този момент, така че би било полезно да му хвърлите един поглед. Това пък е един сайт, който се занимава също с помагане и събиране на информация от и за хора, които искат да учат навън, хвърлете му един поглед, заслужава си.

__________________

*Ъпдейт – Н. коментира, че не съм обяснила правилно. С BR1 се кандидатства за получаване на разрешително за работа (пр. Жълт сертификат, Лилав сертификат и т.н.). Специфичното на BR1 е, че е той се използва само от българи и румънци.