Следене, ЗЕС, фактите

Изненадана съм. В ефир видях да се излъчва адекватно и сериозно мнение, което е насочено активно критично към настоящия парламент и то, горе-долу, докато темата е още гореща.
(Идеално щеше да е, ако това беше излъчено ПРЕДИ да приемат закона, не след, но все пак, напредък!).

Желанието на полицията (и на държавата ни) да следи данните на всеки, вменявайки вина до доказване на противното е несериозно и глупаво. Единственото, което постига е законопослушните хора да се изпълнят с омраза и пренебрежение.
Останалите, които на теория, този закон трябва да работи за заловяването им, могат лесно да го заобиколят.

Ето го и обяснено простичко от Крокодила (Васил Колев) във видеото.

Статистика

Протести ли?

Протести пред НС вече няма да има.

Може, може, протестирайте.
Само знайте, че може да ни бият ако преценят за уместно, включително бременни жени и малолетни деца (какво се подразбира под уместно не се знае).
Също така право на протест имаме… ама някъде където няма да ни виждат тия, срещу които протестираме.
Със сигурност не и около сградите на Народното събрание, президентството и Министерския съвет, както и в непосредствена близост до военни обекти.
А, да, вече няма такова нещо като манифестации също така. Само шествия.

Мда… иначе, протестирайте, не им пречим.

И така… какво излезе?
Да ни бият – позволено им е. Да ни подслушват (всички сме терористи по default), да ни заврат в пета глуха ако не сме съгласни с тях, също (ако някой успее да извади закона, моля да ми пуснете линк или просто да го публикувате като коментар).  Това е такава подигравка, такава гарва. Нищо общо с демокрация. Третират ни сякаш ние сме им длъжни по някакъв начин, сега се посяга на правото ни да бъдем недоволни и да го показваме.

П.П. Сега клетвата на депутатите, че са там, за да пазят и представят гражданите звучи като подигравка и ирония повече от всякога.

ЪПДЕЙТ

Ралчев, Юруков, Нервната акула и Дневник също са писали по темата.

С. ми прати това, което ми се струва доста прилично.

ЪПДЕЙТ 2 Схоту коментира, че: президентът все пак наложи вето, като премиерът Борисов – същият онзи диктатор-фашист – застана зад позицията, че това е недомислен закон .“

Англия – отношение към всички останали – чистачи

Днес случайно отворих сайта на правителството на страницата касаеща Migrant Workers (иначе казано не-англичани желаещи да се информират за условията и изисквания, за да могат да работят в Англия) и видях ето това.

Много сладко нали?
Дали съзнателно, дали подсъзнателно (малко вероятно), но очевидно правителството на Англия свързва не-англичаните с чистачи и подобна неквалифициарана (и слабо платена) работна ръка.
И тъй като не-англичани са по-голяма част от планетата, интересен начин, по който да гледаш на желаещите да работят в държавата ти.
Стимулиращо, не ще и дума.

Мерси С.

ЪПЪДЕЙТ

Denia коментира твърде точно какъв е проблемът с асоциирането на чужденци с нископлатена работна ръка.

Ами на мен ми се случи, че домоуправителката дойде у нас и ми казва: „Трябва ни чистачка за входа и се присетих, че на първия етаж живее една чужденка – искате ли вие да чистите?“ Та така…

A аз научих един английски виц, който не мога да не ви разкажа.

A Somalian arrives in London as a new immigrant to the UK.
He stops the first person he sees walking down the street and says……..
‘Thank you Mr. British for letting me in this country, giving me housing, money for food, free medical care, free education and no taxes!’
The passer by says, ‘You are mistaken, I am Mexican!’
The man goes on and encounters another passer by. ‘Thank you for having such a beautiful country here in the UK!’
The person says, ‘I not British, I Polish!’
The new arrival walks further, and the next person he sees he stops, shakes his hand and says, ‘Thank you for the wonderful Britain!’
That person puts up his hand and says, ‘I am from Russia, I am not from Britain!’
He finally sees a nice lady and asks, ‘Are you a British?’
She says, ‘No, I am from Africa!’
Puzzled, he asks her, ‘Where are all the British?’
The African lady checks her watch and says …’probably at work’

Противоречащи са снимката и вица, но като цяло поддържат идентично отношение.
Хм.

Котешка люлка

Спомняте ли си за играта котешка люлка? В която ви трябва един дълъг завързан конец и две ръце (може и с четири, даже е по-интересно и повече фигури са възможни)?

Ние с Н. днес малко се поупражнявахме и се опитвахме да си я припомним, но стигаме горе долу до пета позиция и после… ц.
Някакви идеи?

I love your sister… I mean… xkcd

Вижте текста на песничката след скока->
Boom De Yadda, boom de yadda, boom de yadda

Еко ли?

Последните няколко месеца отношението ми към Eко действията на големите компании стана особено критично, особено след проблемите ми с енергоспестяващите крушки. Например тънкият факт, че не се рециклират, че се произвеждат по много замърсяващ начин, че са по-слаби като светлоизточник и че водят до проблеми с очите и главоболие. Обещаната продължителност на живота на една крушка също не отговаря на истината, поне по лични наблюдения. Въпреки че тези проблеми не са отстранени ЕС иска да спред производството на обикновени крушки, което на мен ми се вижда чисто изнудване на потребителите да купуват некачествени, вредни за околната среда продукти, които не им вършат адекватна работа, маскирано под твърдението, че го правят в името на природата.

И разбира се, на всяка една отрицателна реакция ще може да се реагира с вменяването на вина, че оплакващите не са загрижени достатъчно за околната среда и екологичните проблеми и как не ги е срам, какви са егоисти.

Отказвам да ме принуждават да използвам продукти, които не ми вършат работа в името на цел, която е меко казано несвързана със самите продукти. Както Лонги каза: „Това е все едно да се забрани пикането в морето, за да се пребори “покачването на нивото на световния океан, предизвикано от човека”.Също така ми омръзна да ме занимават с глупости и да се опитват да ми замажат очите с половинчати и несериозни опити за решаване на проблемите с екологията.
~
По една причина или друга се замислих над темата кое публично се представя като екологично замърсяващо, например автомобили, осветление, торбички и кое е в графа оглушително мълчание.
Дадох си сметка, че продуктите за хигиена (сапуни, прахове, шампоани, всякакви препарати) спадат към последната графа.
Всеки, който е бил на море е виждал пенестите вълни, които обаче са с лилав, зелен, жълт и всякакъв друг цвят и нямат нищо общо с естествено, природно еле пък екологично.
Много ми е интересно кога ще се отвори дума за това, защото от няколко дни търся информация, но освен някакви мъгливи данни, таблици и статистики, не виждам/чувам/чета каквото и да е свързано с промяната на този факт. Информацията е изключително малко и аз поне не успях да видя някакви сериозни изследвания по този повод. Също така не успях да намеря списък с фирмите, които използват изкуствени съставки в продуктите си, нито пък такъв на фирмите, които НЕ използват.

~
Колкото и да не ми се иска да го призная, фактите са прости. Екологичната тревога създава невероятни възможности за бизнеса и е страшно, когато от това решават да се възползват тези, чиято отговорност е да предпазват и закрилят обществото.
~
Смятам, че отношението към екологията като златна гъска е крайно неправилно, несериозно и по-лошо, отблъсква хората от реалните проблеми и става причина за влошаване на ситуацията.

Пример? Много хора вярват, че глобално затопляне няма и че всичко е измама.
Факт е обаче, че изменения в климата се случват и каквито и да са причините зад това, опасност за хората има.
Също така е факт, че изчерпването на ресурсите върви с голяма скорост, използвайки (западният свят поне) много повече отолкото му е нужно, използвайки всички останали (които не са западния свят) и поставяйки ги в мизерия.

В момента сме 7 милиарда и продължаваме да се учеличаваме като бройка, без грам мисъл какво ще се случва с тези деца, какво ще ядат, къде ще живеят, къде ще учат.

Прилагам едно клипче, което преди време обиколи блогосферата, но което смятам, че повдига доста интересни теми и коментира факти, които хем са публично достояние, хем се игнорират много активно.

– История на нещата

В блога на Лонги коментира неизвестен автор (т.е. линк към блог нямаше), който каза някои интересни неща:

„1. Пълна забрана на ражданията в целия свят освен някакъв минимален брой деца, необходим за поддържане на вида, в образованието на които да бъдат инвестирани много реурси, така че да не се получи пак планетата да бъде населена от 7 милиарда полу- и пълни идиоти, и така до края на века популацията да бъде сведена по един контролиран начин до около 200 милиона. Тя така или иначе ще бъде сведена до толкова, само че ако не го направим контролирано, в процеса на редуцирането и градената толкова векове цивилизация и култура, както и голяма част от биосферата ше си отидат заедно с нея, което е нежелателно. Проблемът с такава забрана е, че няма да се спазва доброволно, поради ужасяващата екологична неграмотност на почти всички човешки същества на планетата, така че ще се наложи да се поупражни малко репресия, което няма да е красиво в някои ситуации, но няма как.

2. Прекратяване на не жизненонеобходимата консумация на каквото и да било, за да се консвервират максимално каквито все още ресурси са останали

3. Насочване на всички налични ресурси към разработване на нови технологии за добив на енергия и за заместители на редките елементи, от които тенологиите ни зависят, както и за реална колонизация на други планети. Като за начало алтернативните ядрени реактори, които вече са разработени може да помогнат, но даже и с тях плюс ядрен синтез, си купуваме няколко хиляди до няколко десетки хиляди години. Това означава, че трябва да се търси нещо друго, но за съжаление няма никаква гаранция, че такива технологии изобщо е възможно да се разработят, нито пък, че ако е възможно, то няма да отнеме десетки хиляди години усилен труд.

Твърдението, че планетата не се затопля изобщо няма да го коментирам, понеже противоречи на данните, а с данните не може да се спори. Може да се спори с интерпретацията им, но в случая не говорим за интерпретация, говорим за факти.”

GM, ако случайно прочетеш тази публикация, моля те, прати ми имейл, защото ще ми бъде интересно да коментирам темата по-задълбочено с теб.

UK – 4 Първи проблеми

Преди да започне учебната година и малко след като се настаних в общежитията, си уредих среща със съветник по финансовите въпроси от университета. Това са хора, с които си говориш, когато имаш каквито и да е питания свързани с живота и работата в Англия.

Темата беше: разрешително за работа. Новините бяха прекрасни: не ми трябва такова нещо. Иска се само да попълня един документ (BR 1 – Yellow Certificate)*, който след като започна работа, да пратя на Border Agency, принтнаха ни по едно копие за по-удобно. И това е, мога да работя докато чакам за отговор и не мога да го изпратя преди да имам работа. Здравно осигуряване е свързано по същата линия, а личен лекар и зъболекар вече си бях регистрирала.
Животът изглеждаше цветя и рози и аз с леко сърце се хванах с учебната година.

ДА ОБАЧЕ… както навсякъде, така и тук администрацията понякога се дъни.
В моят случай се издъни тежко.
Месец по-късно (Октомври, края) си намерих работа, имам опита, удобно място е, прилични пари, разбран бъдещ шеф, изобщо… да се ненадяваш.
И какво?
Не мога да започна работа, защото нямам разрешително. Оказва се, че съм уведомена неправилно. Разрешително все пак ми трябва, но се попълвал предварително и отнемало от месец до три месеца. „Съжаляваме… човек ни трябва спешно, звъннете ни ако нещата се уредят до две седмици, ако не се обадите до тогава, ще наемем другигу.“
Шашардисана до немай къде уреждам втора среща, да видим какво друго е било невярно в информацията.
Да, обаче изникна непредвиден семинар и на H. му се наложи да иде сам, а не двамата като на предходната среща.
Върна се с новини от които ни заплющяха ушите.
Не ни трябвал онзи документ BR1 (за кандидатстване за получаване на разрешителното за работа валидно за студенти – Yellow certificate), трябвал ни друг, Purple Certificate (описание на сертификата принтат и прилежно даден на Н.). Преди да го пратим, евентуалния работодател трябва да поиска разрешение от държавата, да отбележи, че наема чужденец, защото не е намерил способен англичанин, да изчака месец, ако го одобрят аз тепърва да кандидатствам за разрешително на свой ред, което отнемало месец също. И съответно поне два месеца се кисне без работа. Или става направо невъзможно да се започне работа, защото кой работодател ще прави подобни акробатики за редовно учащи сутденти, които могат да работят само 20 часа на седмица????
Лудост!!! И това не е Спарта.

Н. коментирал, че предния път друга информация била получена.
„Нямало такава информация сред бележките от предната среща, сигурен ли е, че не се е … объркал?“
Н. любезно обяснил, че той не се бърка за такива работи и си тръгнал.
Този път направихме нещо, което трябваше да сторим още в началото.
Звъннахме на Border Agency. Хората там паднаха от учудване какви са тия глупости дето са ни ги разказвали. Лилав сертификат се изисква от хора, които са дошли тук със статус на работници, а ние сме със статус студенти.
Наистина имаме нужда от разрешително за работа преди да започнем работа. Обаче отнема между седмица и месец макс. И все пак е споментатият BR1. „Не, съжаляваме, но не можете да работите докато чакате. Първо трябва да получите разрешение, но то бързо става, не се притеснявайте.“

Хващаме да попълваме ние документите и ново двайсет.
Тримесечно извлечение от банка, че имаме пари, за да се издържаме и няма да сме в тежест на държавата трябва да бъде приложено. Задължително.
Е, да, ама ние сме тук от месец и малко само, как да пратим такова извлечение?
Допълнително, че вече е доста намаляло, след два месеца общежития и храна, всякакви такива тъпизми.

Изключително бясна уреждам трета среща с ‘ескпертите’ и директно ги насмитам, този път пък аз бях сама. (само първата среща е проведена с друг човек, който беше изключително учтив и честно казано, смятахме, че първия път грешката е станала заради хилядите промени, които непрекъснато стават със законите и които са различни САМО за българи и румънци, т.е. различни отколкото за останалата час от ЕС. Среща две и три са с един и същи, който беше… нямам думи просто какво лайно.)

„Ама как… ето, тук си пише какво ви трябва, аз предния път това ви казах. Не, няма как да съм ви говорил за Лилав сертификат, аз дори не знам какво е (личинка такава… нали уж трябва тези неща насън да те бутнат да ги знаеш), не, не съм ви принтвал и давал информация за сертификата (даде, даде, още е вкъщи). Нямало такива данни в бележките му също (при нашата среща той не си водеше бележки, Н. също е сигурен и че при неговата също не е водел). А и вашите права не могат да се изменят, оставате си с чуждестранни права до края на обучението ви (кретен, 2012 отпадат ограниченията, така че пак не е вярна информацията)“. Отношението беше, все едно съм отишла да го врънкам да ми дава джобните си. Или има някакъв проблем с чужденци или е просто някакъв нвероятен задник.

Директно си тръгнах и пътьом си взех две бланки, за да подадем оплакване, че благодарение на системна некадърност (3 срещи, три пъти невярна информация), двама ученика в момента са поставени пред сериозния проблем да се наложи да напуснат, защото не могат да работят, за да се издържат и не могат да получат разрешително за работа, защото не могат да предоставят всички нужни документи, защото са в Англия само от два месеца.

В това прекрасно душевно състояние прекарах цялата сесия.
Тези и други срещи след това станаха причина да отсътвам от лекции и семинари и честно казано, да бъда гледана доста накриво от преподаватели, които останаха с впечатлението, че просто клинча.
В някакъв момент разказах на няколко какво става, но това беше чак в края на семестъра и повечето ме наругаха здравата, че не съм ги уведомила по-рано, за да помогнат някак (аз изпаднах в потрес по този повод и ми идеше да ги разцелувам за човешката и нормална реакция. бях започнала да развивам параноя, че всички англичани са задници, които мразят всичко не-английско).
Първото ми есе мина под знака на провала (изпитът е издържан, но според мен това е едно от по-слабите есета, които съм правила, защото просто бях емоционално изтощена и за капак на не твърде добре написаното есе, съм забравила да сложа библиография, заради което ми пада драстично цялата оценка. Красота. Да, оценката не ми влиза в дипломата, само дали съм взела изпита или не (някакво странно правило за първата година), но аз все пак съм крайно недоволна.
Второто есе стана чудесно, подготвих се идеално, нямаше пропуски, но писането му в последния ден преди да трябва да се предаде, независимо, че беше детайлно ситемтизирано и водено с бележки, така че де факто само го сглобих, не направи чудеса за нервите ми.
След това трябваше да предам 5 материала, сред които журналистическо разследване, новина, няколко кратки съобщения, филмово ревю и ревю на книга (като книгата, която аз си избрах беше 850 страници, после я смених с Flat Earth News, но и тя беше доста дебела). Всичко това издържано в Photoshop InDesign. А и тетрадка, която редовно, прилежно детайлно да проследява всички лекции, записки и работа по занятията, лични коментари, анализи, коментари по статии и публикации от последните три месеци от медиите.
И тя стана и беше предадена навреме, но разочарованието ми от мен самата ми съсипа всички положително емоции, че през изминалите четири месеца съм научила куп неща, изчела съм книги, завързала съм познанства и като цяло, съм научила ужасно много за толкова кратко време.

Честно казано, сигурно щях да тегля една майна на всичко, ако една колежка (българка) не ми беше оказала така нужното сръчкване и не ми беше помогнала да наваксам изпуснатото. Н. се тормозеше с идентични на моите проблеми, но за щастие имаше по-малко материали от мен за предаване, поне в количествено отношение. Като цяло, искрени, искрени благодарности на А. И на Н., че ме издържаха.

Нейсе… приключи семестър едно. Дойде ваканция, целия кампус се изнесе (и двамата с Н. уведомихме общежитията си какво става. Те проявиха учудващ такт и просто казаха „когато можете, тогава ще плащате, не се притеснявайте“. Има си хас де, но все пак, поотпуснахме се малко. А. си замина за празниците, а С. дойде на гости. Междувременно успяхме да кандидатстваме за разрешително за работа на Н. и да го получим. Така че… една грижа по-малко, остава моето. Да видим какво ще стане с оплакванията.

Уф.

Надявам се следващия семестър да е по-добър, а аз прекарвам ваканцията в наваксване на пропуснатото и четене напред. Също така сън и циклене пред компа (времето е такъв клинчар, че съм излизала само три пъти от 18 декември насам).

Да се окажеш в подобна ситуация в чужда държава е доста изнервяща, а бюрокрацията очевидно си има своите проблеми, като всяка друга. Плюс е, че са много разбрани и че се стараят да помогнат, не да вредят. Така че… имайте предвид, че нещо може да се счупи и си подготвяйте резервни планове.

Н. също пусна един текст за ученето в чужбина и има някои неща, които съм пропуснала в текстовете си до този момент, така че би било полезно да му хвърлите един поглед. Това пък е един сайт, който се занимава също с помагане и събиране на информация от и за хора, които искат да учат навън, хвърлете му един поглед, заслужава си.

__________________

*Ъпдейт – Н. коментира, че не съм обяснила правилно. С BR1 се кандидатства за получаване на разрешително за работа (пр. Жълт сертификат, Лилав сертификат и т.н.). Специфичното на BR1 е, че е той се използва само от българи и румънци.

Нова година – Нов блог

След твърде дълго забавяне, най-после остана време да се довършат някои детайли относно запланувания „Феминистки блог“.

Разписваме го цял куп хора с по-по-най-разнообразни интереси, професии и образование.
Като цяло ще се получи доста пъстро.
До този момент сме: Дения, Аз, Биляна и Юлия, както и няколко души обещали да минават периодично и да пишат.
За любопитните, да, в екипа има и мъже (макар и да не им обявявам още имената от желанието за едната „мистериозност“. Ха!).

Причината за блога?
Ами да обсъдим повече тази толкова страшна тема феминизъм и да видим какво аджеба е толкова ужасно в него.
Както и да разгледаме причините, заради които съществува.
Целта не е да се доказваме колко сме велики и как сме хванали господ за шлифера, а да създадем дискусии.

Приятно четене ви пожелавам и ЧНГ!