Висшето в България не струва.
Това е ясно на всеки, който е имал личен контакт с него, по един или друг начин.
Редките изключения по-скоро потвърждават правилото.
Не, че няма преподаватели, които се занимават, идват на лекции, интересуват се от предмета и учениците си (напротив, има и са прекрасни хора, които ентусиазират много). Не, че няма и студенти (има и то не малко), които не са влезнали с целта да прекарат три години в полу-пияно състояние и да получат диплома като награда.
Просто цялостната липса на база, вътрешно-академичните мизерии, администрацията и твърдата им вяра, че са хванали Господ за шлифера, колеги, които очевидно очакват, че като спят върху учебника, то знанията магически ще попият в главата им и разбира се, неосъвремения процес, учебници, които са ни набори и липсата на лектори създава една твърде неприятна картинка.
Защото да караш висше тук прилича по-скоро на постоянна битка между студента и университета, за да получиш поне минимално образование.
Затова и толкова много хора в някакъв момент се спират, замислят се над въпроса “Аз ли съм луд??” и решават, че да, да промениш системата не е лоша идея, но за съжаление няма да стане като останат полу-неграмотни или без никаква идея какво всъщност представлява специалността им в действителност.
И тогава идва въпроса… ако няма да е тук, къде?
Навън.
Не ме разбирайте погрешно, навън си има много кусури и проблеми, допълнителна част от проблемите ни идвайки от факта, че сме българи и “радушното” посрещане, което по принцип получаваме като такива. Защото още много държави имат леко различаващи се закони специално за нас и Румъния. И е доста неприятно. И да, също са и доста темерутести, уредения живот ги прави толкова спокойни, че сравнението с дроб-сарма идва от самосебе си.
Все пак, ако наистина ви е омръзнало от бакиите тук, това няма да ви спре.
Обмислете кои езици са ви силни и си харесайте държава. Ако не успеете сами, свържете се с Интеграл.бг и тук (линка се отнася за Англия), могат да помогнат с много и различна информация.
Ако сте наясно, че английския е вашия език (аз уча в Англия, така че темата ми е най-позната), то ето какво може да направите.
Препоръчвам ви да разгледате ucas.com и да направите няколко пъти ето този тест.
Или ако сте наясно какво точно искате да учите, директно да използвате тази търсачка и да прекарате известно време разглеждайки различните специалности и програми в университетите. Като цяло чуждестранните ученици изпъкват винаги като ягода в яхния, защото това винаги са хора, на които им се учи, които са напористи и активни. Нещо, което някак го няма в духа на повечето ученици, които знаят, че бъдещето им е спокойно и уредено.
Образованието в Англия е нещо, до което всеки има достъп.
Ако нямате паричната възможност, можете да кандидатствате доста лесно (изисквания – да нямате други заеми за образование) за заем, който да покрие университетската такса.
В университета се кандидатства може би абсурдно просто – с мотивационно писмо (на наглийски) и препоръчително писмо от ваш преподавател/разботодател/някой, който може да обясни що за човек сте от позиция на опита. И не, не може роднини. 
Тук вече започва сериозното.
Проучете в детайл града и университета, който сте си харесали.
Предгледайте всички закони, които може да ви засягат (условия за работа, разрешителни, визи, цени на общежития (дали е по-евтино в университетските или частно?)). Допитайте се до някое от консулствата ни ако се налага (или говорете с някой от Интеграл.бг) или пратете мейл на държавната институция, която се занимава с това в дадената држава. Постарайте се да дадете максимално точна информация за това какво точно питате и защо. Комуникацията е доста бърза.
След като сте свършили тези неща, обмислете как ще се издържате. Тръгнете добре подготвени парично, също така проверете дали може да разчитате на някаква помощ от университета при нужда (била тя парична или друга), същото важи и за близки/роднини/приятели.
Потърсете форуми на университета и прочетете повече за опита на студентите там.
Едно от най-послезните неща, които намерих относно висшето тук беше във форума на ucas.com
Това е доста работа и иска едно месец, месец и нещо инвестиране, но добрата подготовка е повече от наложителна.
За сега толкова.
Някоя от следващите седмици ще напиша повече за това какво се случва след като веднъж си пристигнал в другата държава.
Поздрави:
Е.
Честит празник !
Нека научаването ти стане стил на живот, нека те движи любопитство
Наистина ли смяташ че по отношение на образованието най-важният въпрос е “къде”, а не “какво” и особено “при кого”?
Pingback: iffi » Blog Archive » Изключенията на правилото
Иване, текста се отнася за хора, които са наясно какво искат да учат.
При кого го учиш вече е по-сложно.
Не се залъгвам, наясно съм, че образованието в България има доста слаби страни, но за всяко нещо си има две гледни точки. Първо, за да следваш нещо, трябва да си абсолютно сигурен за него. Ако не си, то просто няма смисъл, особено в чужбина. Тук можеш веднага да започнеш работа след 18 годишна възраст вместо да изкараш пет години учене и после да не си сигурен защо, по ягодите изобщо си започнал. Освен това, тук, докато работиш и си получаваш дипломата като подарък няма вероятност да похабиш ценни ресурси в огромни количества, ще рече, пари. Не за образование, де. Освен това, ако получаваш дипломата като подарък, никога не можеш да кажеш, че си загубил времето си, защото, ами, не си похабил толкова много време нито ресурси. Това, което се опитвам да кажа, е… Ами, май стана ясно. Ако не е, прекалено рано сутринта е, и също така, новия модел на блога не ми харесва ама изобщо. СМЕНИ ГО. … За какво говорехме?
Първи семестър съм извън България, пожелавам на всеки да види какво е. Не става въпрос само за образованието на Запад, а за начина на живот, който хората водят тук. Но трябва да го видите сами.
Относно фирмите, използвах Интеграл; като цяло служителите не са добре запознати точно и конкретно с университета, в който аз уча (VIA College – Horsens, Denmark). Но не казвам, че са лоша фирма. Вършат добра работа с цялата разправия с документи, пътуване, настаняване и всичко останало. Ако не ви се занимава, спокойно можете да ги оставите да свършат това вместо вас
Конкретно за образованието тук, датчаните имат доста добра система. Карат ни да правим нещо постоянно под формата на домашни, групова работа и т.н. Вярно, това ангажира доста, включвайки и факта, че присъствието на лекции е задължително (поне в моята специалност), но пък вечерно време разполагам с повече свободно време, от колкото когато бях ученик (а когато бях ученик не обичах да уча много много /rofl/ даже обикалях нонстоп). Раздават ни и проекти, който правим групово; в едни часове беше под формата на състезание, в 2 е като поръчка от фирма и в едни часове имаме да презентираме нещо, което и идея си нямам какво е (нещо като Свят и Личност в училище), но трябва да е във връзка с главния ми проект. Не е трудно, остава свободно време, човек съумява да научи доста ако прави това, което го карат да прави (дори и да не учи от учебниците) и се придобива доста практически опит. Като изключим гадното време през зимата, не е зле
(smirk)
А какви са им изискванията за оценки?
Всеки университет публикува на страницата си какво желае да получи от кандидата
А конктерно в твоя случай, Енея, какво изискваха? Оценки, сертификати някакви?
На мен ми изискваха мотивационно писмо, препоръка и оценките от дипломата ми за средното образование.
Самата диплома не са ми я искали, нито да я превеждам/легализирам, нито да им я давам.
Сертификат по английски – TOEFL, IELTS вършат работа. За различните университети, оценките са различни. TOEFL важи за две години и е доста роботски изпит, а IELTS си е постоянен резултат и може да се мине и на обща култура, ако сте се занимавали с английски достатъчно.
Благодаря за отговора. (:
В Уикипедия прочетох, че резултатите на IELTS са валидни само за две години (“An IELTS result or Test Report Form (TRF – see below) is valid for two years.”). А примерно CAE/CPE важат ли?
Успех с ученето в “чужбинътъ”, както Беба и Леля Ог биха казали.