Погребват Руската църква

Ако не е едно, ще е друго.
Искат да застроят парка до Руската Църква в София.
Изобщо… Н. го коментира твърде точно.

Подходящо за 31 декември и за започване на новата година. Да видим какво ще и е „новото“, защото 20 „нови“ години си кютат под надслова „Кучето си лае, керванът си върви“! Само дето хората са казали и още нещо: „Намерил (керванът) село без кучета, тръгнал без тояга“.

Полицията вече има официално разрешение да бие бременни и деца по протестите

„Freedom is all we have“

ЗАКОН НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

В сила от 01.05.2006 г.
Обн. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.11 от 2 Февруари 2007г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.57 от 13 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.28 от 14 Март 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.94 от 31 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.27 от 10 Април 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г.

Чл. 73.

……………………………………………………………….

(5) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се отнася за случаите на масови безредици, когато са изчерпани всички други средства.

………………………………………………………….

Няма такова усещане като това да знаеш, че те мразят. Мразят те, задето си на различно мнение, задето имаш право на глас. Задето можеш да си тръгнеш и задето имаш власт над тях.

И няма такова усещане като това да видиш как се опитват да те смачкат. Да се опитват да ти отнемат тази свобода, да те притиснат в ъгъла и да те уплашат. Да те уплашат толкова, че да не смееш да противоречиш, да не смееш да упражниш правото си да бъдеш на друго мнение, да забравиш, че не ти отговаряш пред тях, а те пред теб.

Няма друго усещане като това да видиш как от гражданин се превръщаш в затворник и жертва на нечии интереси и на нечии ужас от това, че може да го плеснеш през ръцете, и на гребена на недоволството ти, да поискаш да защитават теб и твоите права, за които са се клели, че са им първата работа.

………………………………………………………….
А за какво протестираме ние? Мишел, Марфа

Протестирахме, че не желаем да ни подслушват, протестирахме за Студентския град и за убития студент – Свободата, Епистемик, Е., Светла, Дзвер, Мишел Пейо, Григор, Бого, Наблюдател, Йовко и пак Патеев, Иван Бедров, снимки, Градинко, nname, Марфа, Аз, Боян Юруков, Епистемик, Дзвер и тук, Радо, Аз, Григор, Лонги , Светла Енчева

Протестирахме също и срещу ужасното отношение към децата в домовете. Пейо, Патеев, Иван Бедров, Григор

За бития журналист – Мишел

Също и за скандала In Vivo – Аз

Протест имаше и срещу Путин – Иван Бедров

На преподавателите им омръзна да не им се плаща – Патеев, Марфа, Бедров, Мишел

Че не желаем да живеем в бетонна държава също споменахме – Пейо, Йовко, Мишел, Григор, Лонги,  Пейо, Мишел, Наблюдател, Аз и пак Патеев

Срещу правителството и искахме оставки – Патеев

Родилките също имат права и правиха протест- Петя, Бг Мамма

Полицаите и те протестираха – Светла Енчева, Епистемик

Протеста за Кунева – Епистемик

Торентите и това, което символизират, са важни за нас – Пейо, Патеев

Автоклубовете също – Дзвер

Протести имаха и таксиджийте, пенсионерите, лекарите, фермерите, металурзите….
Изобщо, нещата са толкова трагични, че само който е умрял май не е имал повод да си потърси правата и да отиде на протест.

Коледно такова – образование навън UK

20.12.2009
Първия семестър приключи, дойдоха празници, М. дойде от Лондон, съквартирантите ми си заминаха до последния индивид и в момента съм сама в кампуса (пак).
Добре де, сама силно казано, И. и М. са тук, с мен и ще си изкараме (надявам се) весело.
Само се надявам да падне някакъв сняг, че е едно такова есенно тук.

22.12.2009
По неизвестна причина съм кисела като лимон, излючително подразнена и изпитвам желанието да се свия на кълбо и да закачам появата на пролетта.
Хм.
И. свири на акордеон по цял ден, а М. рисува.
А аз си чета Монолозите и чакам настроението ми да се пооправи.

24.12.2009
Вали сняг!!!
На парцали…
Красиво.
-брррр-
Чая свършва, лимона също. Обмислям хитри начини как да изцедя останалите капки мед от буркана.
Кухнята най-после придоби човешки вид, след като И. я изчисти от-до (да, милите ми съквартиранти драснаха, оставяйки я абсолютно и ужасяващо мърлява. Не че е толкова ужасно изненадващо поведение, но ме подразни. Хохохо, Весела Коледа, ЧНГ и може ли да оправиш кочината? Мерсим…) и сега се редуваме да готвим.
Готвенето е досадно занимание
Вън е заледен клинчар, улиците не стават за ходене, а тротоарите са пързалящи се, съвсем като вкъщи.
Стайчето отдавна премина неуютната фаза и ако успея да измисля начин как да закрепя и две картини на стената, ще стане прекрасно място за живот. Е, това и ако може някак да уплътня прозорците, защото вятъра си минава през тях както си иска. Предполагам като уравновесяване е факта, че парното бичи адски силно и отплява прекрасно.
Коледната ни вечер беше много постна: доматена супа, печено пиле с картофи, ориз със зеленчуци, картофено пюре (което за разнообразие се получи), руска салата домашно приготвяна, захарни целувки, шоколадово руло (домашно правени) и плодове*. А и ром (него си го купихме от магазина).
Наздраве!

25.12.2009
Честита Коледа на всички, които празнуват празника.
Честит имен ден на именничките (и Именника).
Изобщо… УСМИВКИ!

Подаръчна равносметка: черна пухкава възглавница, пъзел на втората световна, DVD на Love Actually.

__________________________________________________
*ако някой иска рецептите, да казва.
** Споменавала ли съм как Love Actually е най-яката романтична комедия евър (специално за Юлия)?
И просто обожавам закачката с Моника Люински/Натали.

The Avatar

Ето ревю, които смятам, че е много точно в представянето на СуперГолемияХитПоКойтоВсичкиСаЛуднали – Аватар.

История трудно може да се каже, че е нова, виждали сме я в „Танцуващия с вълци“, „Последния самурай“, „Фърнгали“.
Млад мъж от една култура се сблъсква със съвсем различна, на която досега е гледал като на дивашка.
Малд мъж трябва да живее сред тази различна култура.
Намира си духовен водач.
Влюбва се в мацка.
Осъзнава, че всъщност тези хора са просто различни, а не са диваци (или поне не по начина, по който той си е мислел, че са).
Хора от неговата оригинална култура искат нещо от новите му приятели.
Той осъзнава, че всъщност неговата собствена култура е много по-дивашка.
Доказва се като много добър в средата (в боя) на новата култура, усвоявайки умения, на които на другите са им отнели години.
Побеждава старите си дружки.
Печели момичето.
Край.

Но пък филма е безумно красив, не мога да отрека.

Образование навън UK – 3

Нанесох се в общежиетието ми.
Намира се по средата на един огромен и добре поддържан зелен парк. Тревата е толкова зелена, че създава усешане за халюцинация и хапчета от сушени жаби. Всякакви животни притичват наоколо – катерици, лисици, таралежи, невестулки, дори две диви котки, създания с плоски глави и закръглени тела от обилната храна.

Отвън е прекрасно и моето къще се нарича Ореха (how cool is that?).
За съжаление отвъд великолепната кухня, стаята е сериозно разочарование.
Малка кутийка, с легло в единия ъгъл и гардероб в другия, с мивка и бюро, с малък прозорец плеснат до бюрото за цвят, цялото нещо в обвито в сумрак, защото гореспоменатия прозорец гледа към сбутан двор и светлината, която прониква в него е втора ръка, всичката онази, която по някаква причина е била наказана да стои в ъгъла.
Тавана е някъде на около три метра от главата ми, но страничните стени са на метър и малко една от друга.
Леглото е персон, с уговорката, че средния ръст на потребителя е около 150/155 см.
Крушките са скрити в някакви бели, пластмасови кълба, които намялват и без това мъждивата светлината, заради енергоспестяващите крушки. (God, I hate those light saving lights with passion!)
Макар да съм на мнение, че опазването на планетата е сериозна кауза, заслужаваща адмирации, главоболието, което ме преследва всеки път, когато ми се наложи да чета повече от половин час (а аз чета поне 4 часа на ден, без да се включва работата на Пан*), вкиснато настроение и сериозни болки в очите и главата са постоянно явление.
Единствения плюс – наличието на интернет, който обаче е през прокси и стабилно ограничава достъпа до всякакви „нелегални сайтове“.

Тъй като очевидно съм подранила с нанясянето, кампуса е абсолютно празен и няма никой друг. Усещането е странно, почти призрачно. Дните са чудесни, слънцето грее и аз шляпам боса по тревата, но нощите са доста измъчени в минатюрното легълце и голите стени.
Нямам търпение за започнат лекциите и да пристигнат скъвартирантите ми.
И кухнята е наистина страхотна. Широко, просторно място в големи и удобни плотове, два хладилника, прилична печка, микровълнова, тостер и сандвичарник 9всъщност два) и две електрически кани. Всичката светлина, която я няма в стаята ми, е в кухнята и мястото е пълно със светлина по цял ден.
Чудя се дали може да се пренеса в кухнята.
************************************

Ок, спомням си как казвах, че искам съквартирантите ми да дойдат.
Е, дойдоха.
Интересна компания – азиатец, който не напуска стаята си.
Кльощава, цицеста мацка, която не е глупава, но смята, че външния й вид е най-големия й плюс, учи право.
Рус, вечно ухилен пич, който носи смешни шапки и учи Медии и Кулурология.
Висока, пищна мадама, която почти сигурно учи нещо свързано с изкуство и има разкошна татуйровка на стилизирана морска костенурка на гърба.
Още един пич, който изглежда перманентно надрусан и учи Химия.

Както казах, симпатични са…
Само дето са невероятните прасета. Кухнята продби отвратително гнусен вид за три дни. Англичаните са мърляви създания и то повече толкото можех да си представя.
В Студентски град е гнусно, защото самите сгради са отврат и никой не се грижи за межублоковите пространства.
Тук цялата гнус е зад приветливите врати. Всичко е покрито с цигарена пепел 9чините от които ядат са посевместност и пепелници), а миенето се ограничава до накисването им в едната мивка и зачекването им с гъбата, колкото да не е без хич.
Ъхххх.
Повечето получават грантове и са взели заем, така че почти никой не бърза да си намери работа.
Всяка вечер са навън и с еприбират към три, вдигайки оглушителен шум, събуждайки ме.
Отмъщението ми е да савам към 7 и да пускам прахосмукачка в кухнята, главно, зада поразичстя пода от поредното изпълнение.

(количеството алкохол, което поглъщат е чудовищно)

Добре де, преувеличавам малко, но наистина, мърляво, мърляво, мърляво.
**************************************

Лекции.
Интересни, много интересни даже. Както казах, уча Журналистика, Медии и Културология.
Съответно предметите ми са История на Медиите и Културологията; Жената, която го преподва е добре запозната с материята си, но маниера й на представяне е приспиващо скучен.
Основи на медиите и културология, преподавателката е интересна, но изпада в телешки възторг от всяка половин мисъл, която колегите ми успяват да ицедят от себе си. Целта й, да се изгради връзка между нея и учениците, е умерено успешна, но изпадам в бяс, когато обяснява елементарни неща по хиляда пъти.
Новини, медии и общество, което е преподавано от мъж, който намира всички си ученици за умствено изостанали (мисъл, която не е като да не е минавала и през моята глава) и има крайно високи изисквания, освежаващо.
И последно Журналистика, преподвателя не е академик, а практик и директно си каза, че който няма да е сериозен директно може да се разкара.
Като цяло – учениците са трагични, както навсякъде, но преподавателите се занимават, изискват.
За сега поне, ученето тук си заслужава.

Да видим.

Hillarious quote of the day

Журналстиката запада заради заместването на journalism values с commercial values – иначе казано, целта е пари, вместо да е качествена журналистика.
Хората обаче искат да знаят какво става в света около тях, затова и блогването разцъфтява. Много журналисти са и блогъри и докато вестници и списания не пипат дадени теми, защото са твърде сложни/бавни/скъпи/предизвикват огромни реакции, блогърите се захващат с разследвания или просто с коментар на гореописаните теми. (Например случая с американците използвали бял фосфор, но не за осветяване, а като оръжие, въпреки, че е забранено, блогърите са тези, които хващат историята и я правят популярна, въпреки половинчатото отричане от страна на американската армия. За повечето агенции това отричане е достатъчно, но темата остава да циркулира из блогосферите. Накрая американците си признават и тогава темата влиза в новините.
Съвсем разумно, питат директора на „Глобални Новини“ на BBC – Ричард Самбрук защо журналистите оставят блогърите да им вадят кестените от огъня и да им вършат работата.

На което г-н Самбрук дава отговора за един милион долара: ‘deadlines and resources dictated that it would always be the case that individuals could find information or have information that the main news organizations would not get’.
Или иначе казано, според Ричард Самбрук – новинарските aгенции нямат време, за да вършат разследваща журналистика. И използват всичките си доходи, за да… ?????

Замърсяване

М. ми прати тази рисунка. Една от малкото негови, които наистина много ми харесва. И понеже съм си добра душа, не мога да не я споделя с вас.

Допълнително, че винаги ми е интересно да видя изкуството стимулирано покрай замърсянваето на планетата.

Образование навън UK – 2

Последно разказах какви са стъпките, преди да се замине да се учи навън.
Иван ме критикува, че не съм обърнала внимание на детайлите: кой да те учи и на какво ще те учи.
За тази серия от текстове обаче, аз съм приела, че читателя знае какво иска и има някаква представа как преподават различните университети, защото се е интересувал.

****

Вслушвайки се в собствените си съвети (донякъде), запазих самолетен билет за две седмици преди началото на семестъра. Едно, да имам време да се ориентирам, да си уредя квартирата и да разбера какви други нща трябва да свърша и две, да си почина малко от чудовищното лято, което прекарах работейки по 8, 9 + часа на ден (не че беше толкова много или толкова трудно, но беше физически изтощително, главно заради паричните притеснения дали ще събера достатъчно пари). (Предупреждение – WizzAir имато ограничение колко килограма да е багажа – имайте го предвид.
Също така, не носете завивки, вилици и прочие подобно щуротии. Цените им  тук са толкова евтини, че просто не си заслужава. За сметка на това си вземете дрехи, повечко и разни дреболии от вкъщи. Уютът играе по-голяма роля от наличието на прибори. А и ако можете, не носете книги, учебници, тетрадки. Излишен багаж, а книгите тук втора ръка са от порядъка на паунд, два, три, учебниците също са евтини, а достъпа до Amazon.com улеснява живота още повече)

Това се оказа умерено успешно начинание. WizzAir се представиха отлично, но EasyJet ме разходиха от Дартмунд до Кьолн, след което висях още 3 часа на летището, за да дойде самолетът, който ще ме отнесе до Англия. А пъруването с него премина под знака на турбуленции.
И така пристигнах в Лондон в 4 часа сутринта, оттам ме накараха да взема автобус, който отива до летището от другата страна на града, след което в 6 най-после потеглих към центъра на Лондон.
(Винаги съм знаела, че е огромен… на теория е около 10 милиона жители, на практика малко повече, но не знаех, че е чак толкова гигантски. Не съм успявала да си го представя. Чувствах се като лилипут в страната на гигантите)
Самия град е невроятен, така е построен, че нямаш усещането за захлупеност и надвисналост, както в София. Улиците са широки, тротоарите също… прилича на умерено голям град в България. Някак… спокоен (това може да беше и заради ранния час).
Най-големия шок е поведението. Всички са мили и любезни, бързащи, но… любезни.
Звучи абсурдно, но в момента докато шофьорът ми обясняваше мило, спокойно и усмихнато в детайл как да стигна до гарата, от която да замина за Бристол се чувствах подобно на Дороти и си дадох сметка, че не, определено не съм в Сф.

След упътването стигнах до Гара Виктория. Красиво, широко, светло място, пълно с всякакви хора движещи се нанякъде (точно тогава, в ремонт, защото го реставрираха).
Съвет! Куфар… носете куфар, голям, на колелца, за да си го дърпате. Никакви чанти в ръцете, иначе рискувате да си останете без тях (ръцете).
Тук всичко се запазва предварително и излиза смешно евтино. Особено ако сте учащ. (Повечето музеи са безплатни или с много ниска такса) Да купиш нещо от сега за сега обаче, излиза солено (в сравнение с предварителното запазване поне, цената пада пропорционално на отдалечеността на събитието във времето, като дори няколко часа имат сериозна разлика).
Билета ми беше за 9 вечерта, а влакчето беше… разкошно. Оказа се в последствие, че съм седнала погрешка в първа класа, но никой не ми го каза, просто ме оставиха да си седя кротко и да се взирам в тъмния прозорец до мен. Количеството багаж дръпна няколко любопитни погледи, но като цяло беше много спокойно.

Тъй като хостела, в който оригинално трябваше да се отседне трябвало да се чекираш преди 23:00, ми се наложи да се метна в едно такси и да се понеса към единствения хостел, който се нави да ме изчака (не ползвайте такситата, цените са просто абсурдни, за съжаление, понякога се налага, но определено не са оферта, поне за бедни студенти ). За сметка на това мястото беше невероятно и ужасно уютно, а собственичката му ме помоли да й се обадя като се настания в унито и някой път да й ида на госи и да й разкажа повече за България. (Шок, тук почти всеки знае какво и къде е милата ми родина. Както се бях подготвила да обяснявам къде е това туземно място, така почти всеки втори ми казваше, че е ходил на море, я във Варна, я в Бургас и искаха препоръки за места, които трябва да се видят)
На сутринта ми се наложи рано-рано да се изнеса и да се ориентирам към центъра и към оригиналния хостел. Стигнах и се нанесох в нещо, което приличаше на кръстоска между комуна и студентско общежитие (идеализираната версия от по филмите). С по 8 легла (по две едно над друго) в стая, в стара, каменно-дървена сграда, изпълнена до тавана с пътуващи, ученици, студенти, чужденци, с наличието на една огромна обща кухня, в която всички можеха да си готвят (наличието на посуда беше грижа на хостела – Backpackers, както и хладилници, в които да се държи храната, отлично поддържани впрочем), мястото беше почти нереално. А цената му е почти абсурдно ниска – 15 паунда на вечер.

Веднъж настанила се, заех се да обикалям града. Бристол е мъничък, има около 400 хиляди жители, повечето от които студенти. Двата университета, които си заслужават споменаване са Бристолския Университет (в топ десет на английски университети, за мое съжаление нямаха тази специалност, която исках да запиша) и Университетът на Западна Англия. Бристолския е огромна, островърха, леко готическа сграда в центъра на града, която навява асоциации за древност, принцеси, замъци и кули, а този на Западната част на Англия е в края на града, модерно строителство е и напомня на кубче.

Времето е топло, приятно, чисто (толкова е чисто, че гумите на колите и самите коли изглеждат като току що измити), има зеленина и… пиана закачени тук и там из града. Който иска, може да седне и да си свири. Чух невероятно изпълнение на Лунната Соната, а някакво малко момиченце ми скри шайбата, засвирвайки Шопен, макар да изглеждаше на около 5.
Храната е отлична (стига да не се излъжете да ядете английска кухня, това е смърт за вкусовите ви брадавички), качеството е много, много добро, а плодовете са великолепни и се развалят точно толкова бързо, колкото е нормално, освен това е сравнително евтино (тук всички пазаруват в огромни количества, едно че излиза съвсем евтино и второ, че не се разкарват всеки ден до магазините. Tesco, Aasda и Morrisons са пръв приятел на бедния студент).

Тази седмица, която ми е официалната почивка, преди да се нанеса в общежитието е разкошна, отпочиваща и много ентусиазираща.
Доволна съм, че съм в Англия (Бристол) и съм оптимистично настроена за следващите три години.

(продължение другата седмица…)

Образование зад граница UK- 1

Висшето в България не струва.
Това е ясно на всеки, който е имал личен контакт с него, по един или друг начин.
Редките изключения по-скоро потвърждават правилото.
Не, че няма преподаватели, които се занимават, идват на лекции, интересуват се от предмета и учениците си (напротив, има и са прекрасни хора, които ентусиазират много). Не, че няма и студенти (има и то не малко), които не са влезнали с целта да прекарат три години в полу-пияно състояние и да получат диплома като награда.
Просто цялостната липса на база, вътрешно-академичните мизерии, администрацията и твърдата им вяра, че са хванали Господ за шлифера, колеги, които очевидно очакват, че като спят върху учебника, то знанията магически ще попият в главата им и разбира се, неосъвремения процес, учебници, които са ни набори и липсата на лектори създава една твърде неприятна картинка.
Защото да караш висше тук прилича по-скоро на постоянна битка между студента и университета, за да получиш поне минимално образование.

Затова и толкова много хора в някакъв момент се спират, замислят се над въпроса „Аз ли съм луд??“ и решават, че да, да промениш системата не е лоша идея, но за съжаление няма да стане като останат полу-неграмотни или без никаква идея какво всъщност представлява специалността им в действителност.
И тогава идва въпроса… ако няма да е тук, къде?

Навън.
Не ме разбирайте погрешно, навън си има много кусури и проблеми, допълнителна част от проблемите ни идвайки от факта, че сме българи и „радушното“ посрещане, което по принцип получаваме като такива. Защото още много държави имат леко различаващи се закони специално за нас и Румъния. И е доста неприятно. И да, също са и доста темерутести, уредения живот ги прави толкова спокойни, че сравнението с дроб-сарма идва от самосебе си.

Все пак, ако наистина ви е омръзнало от бакиите тук, това няма да ви спре.
Обмислете кои езици са ви силни и си харесайте държава. Ако не успеете сами, свържете се с Интеграл.бг и тук (линка се отнася за Англия), могат да помогнат с много и различна информация.
Ако сте наясно, че английския е вашия език (аз уча в Англия, така че темата ми е най-позната), то ето какво може да направите.
Препоръчвам ви да разгледате ucas.com и да направите няколко пъти ето този тест.
Или ако сте наясно какво точно искате да учите, директно да използвате тази търсачка и да прекарате известно време разглеждайки различните специалности и програми в университетите. Като цяло чуждестранните ученици изпъкват винаги като ягода в яхния, защото това винаги са хора, на които им се учи, които са напористи и активни. Нещо, което някак го няма в духа на повечето ученици, които знаят, че бъдещето им е спокойно и уредено.

Образованието в Англия е нещо, до което всеки има достъп.
Ако нямате паричната възможност, можете да кандидатствате доста лесно (изисквания – да нямате други заеми за образование) за заем, който да покрие университетската такса.
В университета се кандидатства може би абсурдно просто – с мотивационно писмо (на наглийски) и препоръчително писмо от ваш преподавател/разботодател/някой, който може да обясни що за човек сте от позиция на опита. И не, не може роднини.

Тук вече започва сериозното.
Проучете в детайл града и университета, който сте си харесали.
Предгледайте всички закони, които може да ви засягат (условия за работа, разрешителни, визи, цени на общежития (дали е по-евтино в университетските или частно?)). Допитайте се до някое от консулствата ни ако се налага (или говорете с някой от Интеграл.бг) или пратете мейл на държавната институция, която се занимава с това в дадената држава. Постарайте се да дадете максимално точна информация за това какво точно питате и защо. Комуникацията е доста бърза.

След като сте свършили тези неща, обмислете как ще се издържате. Тръгнете добре подготвени парично, също така проверете дали може да разчитате на някаква помощ от университета при нужда (била тя парична или друга), същото важи и за близки/роднини/приятели.
Потърсете форуми на университета и прочетете повече за опита на студентите там.
Едно от най-послезните неща, които намерих относно висшето тук беше във форума на ucas.com

Това е доста работа и иска едно месец, месец и нещо инвестиране, но добрата подготовка е повече от наложителна.
За сега толкова.

Някоя от следващите седмици ще напиша повече за това какво се случва след като веднъж си пристигнал в другата държава.

Поздрави:
Е.

Празнично

Странна ще е тази Коледа, без сняг.
Затова пуснах сняг на блога.
Да има.

Весели Празници.

П.П. Ако има някакви проблеми с блога заради приложението, моля, информирайте ме.
Мерси.