Рядко ми се случва да гледам руско кино.
Не бих казала, че е умишлено, а по-скоро рекламата е малко.
Този вид филми разчитата повече на препоръчването на зрителите си, отколкото на бурно и шумно популяризиране чрез медиите.
Но това е нормално, особено при положение, че рядко разполагат с бюджета, за да могат да си позволят да имитират Холивуд. От друга страна, ниския бюджет предполага повече работа върху сценария и действителната актьорска игра, така че нещата се изравняват.
Конректно днес говоря за Брат.
Първото, което си помислих беше „така трябваше да направят серията на Лукяненко за Патрулите“.
Нещо много специфично за руското кино… усещаш го близко и реално. Предполагам е свързано, с факта, че споделяме общо минало и настояще като държави от бившия социалистически блок. С всичките им положителни и отрицателни последствия. (Бях поправена, че Русия не е част от Балканите и не може да се нарича балканска държава. Съгласна съм с поправката, но наистина нямам по-точна дума, защото намирам безкрайно много общи неща между България, Русия и Румъния да кажем. Манталитет, представи, стереотипи. Ако някой може да подскаже по-точна дума, ще му бъда благодарна.)
Съзнаваш как мислят героите, как е построен света им, много бързо се чувстваш съпричастен към тях или разпознаваш реалността около тях.
Мога много да разказвам за филмите, за сюжета, за героите…
Факт е, че за мен очарованието от тези две части се дължеше повече на емоциите и чувствата, които донасят.
Самите събития на екрана са по-скоро извинение, за да се изплете и представи една картина, която е болезнено позната на всеки, който е израсъл на Балканите.
Докато Костурица представя героите си с хумор и намигване към зрителите си, Балабанов изгражда по-сложни и тежки образи, като например в лицето на Данила Богров.
Въпреки че ни е представен зрял човек, който има социален и житейски опит, най-силно въздействащо е невинността на Данила.
Почти детската логика и вяра в доброто, и правилното.
Трудно е да се анализират моралните дилеми и вярвания на самия Данила.
За разлика от брат си, който е наемен убиец с прякора Тататрина, Данила не обича насилието, но не го възприема като нещо заслужаващо каквото и да е впечатление.
Когато се налага – върши се, дори миг за забавяне и замисляне няма.
Изблиците на насилие, последвани или предшествани от дълбоки философски разговори подпомагат създаването на реалните образи и усещането, че тези хора съществуват наистина, а не са просто целоуидни персонажи обречени на забрава.
Всекидневни проблеми: наркотици, насилие, бедност, семейни сблъсъци, бездомни, отчаяни, обезверени от живота, мафия, желанието да продължиш да живееш някак, да оцелееш, да пробъдеш, без да пропаднеш между колелата на живота и да станеш жертва на случайността.
Сблъсъкът на твърдата вяра в доброто на Данила и действията му, които могат да се охаректиризират с думата гангстерски, създава странна сюрреалистична реалност, която се усеща близка и позната.
Целта му е да защити това, което според него има нужда от защита.
Един Дон Кихот, който обаче поваля своите мелници и враговете скрити зад тях. Правейки света ако не по-добро, то поне по-малко лошо място по начина, по който му е единствено достъпен.
Алексей Балабанов използва крайностите и различието, за да представи един тъмен, мрачен свят и героите си, които живеят в нюансите на сивото.
D: You said – city is the force, and yet everybody is feeble here.
H: City is the evil force. Strong comes and becomes feeble. The city takes force.
И двата филма заслужават да се изгледат дори само заради множеството разговори между двамата братя и представянетона двата им различни светогледи. Отношенията и характерите на различните герои са впечатляващи.
Danila: Tell me, what do we live for?
Hofman: Oh, everyone decides for himself. There is a proverb: ‘What is good for a Russian is deadly for a German.’
So l live to disprove it.
Dasha: It means ‘how are you’ (как поживаешь).
Danila: Do they really mean it?
Dasha: No, they do not.
Danila: Then why do they ask?
Dasha: They just ask. But they are dead serious when it comes to money.
Във втория филм ми беше трудно да не приемам Данила и характера му, като еманация на пост соц. психиката и вярвания, постсоциалистическата/комунистическа реалност и сблъсъкът й с капитализма и изместването на ценностната система и конректизирането й около егото, в лицето на брат му Виктор (Татарина).
Самите западняци бяха представени по твърде интересен начин, изкривени през гледната точка на балкански индивид.
Мога и да продължа да пиша, но си давам сметка как не успявам да предам точната атмосфера.
Просто едни от онези филми, които трябва да се видят, за да бъдат разбрани.
